Притчите

Човек попитал мъдрец:
-Какво ще кажеш за вярата и надеждата?
-Нищо ново - отвърнал той.
-И все пак? - не отстъпвал питащият.
-Надеждата е вечна, за разлика от този, който я храни.
-А вярата?
-Вярата е другото и име. И това е всичко.
Поклатил човекът глава и отново попитал:
-А за сполуката?
-Все същото - тези, които питат за нея, и да я срещнат, няма да я познаят.
-Кой тогава ще я познае?
-Тези, които сами решат, че нещо за тях е сполука, а друго - не.
Посетителят съвсем се натъжил, но решил да зададе още един въпрос:
-А ако си в беда? Какво ще помогне тогава?
-Тези, които могат, а не само се надяват и чакат сполука.
-Магове? - опитал се да уточни питащият.
-Не, по-скоро мОгове - усмихнал се с очи мъдрецът.
-Могове! - разстроил се съвсем събеседникът му. - А как стои въпросът с помощта свише?
-Въпросът не е към мен. Затова и надеждата има друго име - заключил мъдрецът.

Александър Бел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(Думите и делата често се разминават)

Живял някога един човек, чието име било Мирен, т.е. Шамтисру.
Веднъж при него дошъл гост и му казал:
-Свети човече, ще ми позволите ли да узная как е Вашето име?
Той отвърнал, че името му е Шамтисру - Мирен. След десет минути гостът отново се обърнал към него и го помолил да назове името си. Човекът повторил, че името му е Шамтисру - Мирен. След още десет минути историята се потретила:
-Отново забравих името Ви. Не бихте ли могли да ми го кажете още веднъж?
-Вече два пъти ти казах, името ми е Шамтисру - Мирен! - започнал да се изнервя домакинът.
-Добре, добре! - отвърнал гостът, но след пет минути пак задал същия въпрос.
Тогава Шамтисру изпаднал в ярост. Изкрещявайки името си, грабнал една дебела тояга и подгонил госта. А той, бягайки, възкликнал:
-Сега вече разбрах, името ти е Гневен човек, Сърдит човек!

Човек може да бъде наречен "светлина на мира", "символ на мира", но колко е трудно да бъде такъв в действителност.

Сант Такар Сингх 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Три дъщери си дяволът отгледа,
а имаше си още и една
красива, весела мома.
Настъпи време за годеж и сгледа,
тогава чак им даде имена.
Нарече най-голямата „Надменна“,
защото я омъжваше за княз.
А втората нарече „Алчна“, нея
предложи на търговец за жена.
Пък третата,
жената на поета,
той „Завист“ назова.
Най-малката, красива дъщеря
„Любов“ нарече нейния баща
и даде я на всички, на света.

Аветик  Исаакян
Превод на Димо Боляров

Публикувано от Gloxy-Floxy

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Може би все пак ми провървя,
щом видях време оплетено,
време изплашено,
време безпътно,
което ту летеше,
ту се влачеше.
А хората го следваха по петите.
Затова няма да го коря ...

Всички ние
сме гарнитура към основното ястие,
което се пече някъде
Там.

Роберт Рождественски

Публикувано от Gloxy-Floxy

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един млад човек видял до кладенеца плачеща жена. Побързал да разкаже това на свещеника, но той го предупредил:
-Когато очите на жената са покрити със сълзи, престава да вижда ясно мъжът.

Един монах, който прекарал дълги години в духовни терзания, веднъж възкликнал:
-Господи, ако Ти си навсякъде, как се получава така, че аз често се озовавам още някъде?

Авва Исарий веднъж отбелязал: "За този, който вярва, няма въпроси, а за този, който не вярва няма отговори."

Един старец от Скитската пустиня имал пророчески дар и много хора го посещавали. Но един ден той се затворил в килията си и не пожелал да приема повече никого. Заживял в пълно мълчание. След като изминала така една година, авва Исарий го попитал:
-Братко, защо спря да пророкуваш?
-Защото разбрах, че за да си пророк, е достатъчно да си песимист - отвърнал старецът.

Авва Макарий предупреждавал своите монаси никога да не пият лекарства. "Ако вземете прахчета за простуда, после ще трябва да пиете таблетки за болките в стомаха, които ще получите от хапчетата. После ще ви трябва мазило за обривите, които ще получите от хапчетата. После успокоително за изгарянията, причинени от мазилото. А после ..."
Авва Макарий починал на 120 години под един дъб на залез слънце.

-Отче, защо позволяваш всички мирски новини да пристигат в манастира? - попитал един млад монах великия Арсений.
-Това е най-добрият начин у братята да не възниква желание да се върнат там.

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

детски терапевтични приказки и притчи

Таня и Маша били приятелки и винаги ходели заедно на училище. Ту Таня взимала Маша, ту Маша - Таня. Веднъж, когато вървели по улицата, започнал силен дъжд. Маша имала дъждобран, а Таня била по една рокличка. Момичетата побягнали.
-Смъкни си дъждобрана, ще се закрием двете! - тичайки, викнала Таня.
-Не мога! Ще се намокря! - отвърнала Маша и още по-ниско си нахлупила качулката.
Когато влезли в клас, учителката отбелязала:
-Колко странно - Маша е суха, а Таня цялата е мокра. Нали идвате заедно?
-Маша имаше дъждобран, а аз бях по рокля - казала Таня.
-Можехте и двете да се покриете с дъждобрана - поклатила глава учителката и погледнала Маша с укор. - Явно приятелството ви е до първия дъжд!
И двете момиченца почервенели: Маша за себе си, а Таня за Маша.

Валентина Осеева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Янг Ли помолил Учителя да му обясни каква е природата на търпението и как трябва да постъпва добродетелния мъж с това проявление на човешкия характер. След като изслушал въпроса на ученика, Хинг Ши взел празна чаша и я поставил на коленете му. Дал му и гърне с вода и го накарал със затворени очи постепенно да пълни чашата.
Докато ученикът бавно преливал водата, Хинг Ши обяснил:
-Изпитвайки търпението на друг човек, ти насляпо пълниш чужда чаша, която освен това стои на твоите колене. Затова не знаеш кога ще се препълни и рискуваш сам да се залееш.
-Значи порядъчният човек не бива да напълва догоре чуждата чаша на търпението? - попитал ученикът.
-Не само - отвърнал Учителят. - В това, да опазиш собствените си колене от намокряне, няма кой знае каква добродетел или заслуги.
-Тогава? - изпаднал в недоумение ученикът.
Хинг Ши взел от коленете му практически пълната чаша и я излял обратно в гърнето, след което добавил:
-Добродетелният мъж трябва да следи и за това, собствената му чаша да не се препълва на чуждите колене.

Юлия Дубинкина-Илина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy