ЗАЩО НЕ СЕ СРЕЩАТ СЛЪНЦЕТО И МЕСЕЦЪТ

Етикети: , събота, 17 септември 2011 г. 9:14

Изпърво слънцето живяло със сестра си - месечината - на земята, а като пораснало, поискало да се ожени за нея. Един ден се събрали всички сватове - животни, - за да сгодят момата. Между тях бил поканен и таралежът - дядо Драгич. Всеки от сватовете като отседнал коня си, турнал му зоб да яде. Като разговаряли за женитбата, запитали и дядо Драгича, който дотогава все си мълчал и мислел, да си каже думата. Дядо Драгич се обадил и казал:
-Сватбата ще стане, ако моят кон си е изял зобта.
Всички се изсмели на неговата глупава мъдрост, но отишли да проверят и намерили в зобницата студен камък. Като го попитали, защо е турил на коня си камък да яде, той отговорил:
-Като искат да оженят слънцето, ще се народят малки слънца. И те ще греят, и всички заедно ще изгорим, та и последната травка на земята. Затова отсега искам да науча коня си да яде камъни. Но той не иска да яде, то сватба не може да стане.
Другите животни, като изслушали тая чудна глава - най-стария сват дядо Драгич, - решили да направят, щото слънцето и месечината да не се срещат вече никога и да ги разделят завинаги, защото ще запалят земята.
Оттогава слънцето и месечината се разбягали, па и досега все бягат, като колелата на кола, за да не се срещнат и запалят земята.

народна приказка

Публикувано от

0 коментара

ЗА НЕРАЗБИРАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ

Етикети: петък, 16 септември 2011 г. 9:30

В отговор на оплакванията на един юноша от неразбирането на неговите родители, Марк Твен му писал: "Потърпете! Когато аз бях на четиринадесет години, баща ми беше толкова глупав, че с мъка го понасях. Но когато навърших двадесет и една, бях поразен от това, колко поумня старецът."


Публикувано от

2 коментара

ЗВЪНЕЦЪТ

Етикети: четвъртък, 15 септември 2011 г. 7:30

С тънка ризница от прах
цяло лято сладко спах,
но затуй във този час
по е весел моят глас,
по е жив във този миг
топчестият ми език:
"Звън-звън-звън, звън-звън-звън
сбраха ли се всички вън?
Ей по ведрий небосклон
Слънчо гони своя кон
и над будните гори
пръска злато и искри.
Слънчо бърза за далеч -
бре, бре, пладне стана веч!
Бързо, бързо, хей деца,
с бодри, весели сърца,
хващайте се две по две
в живи, стройни редове
и към стаите напред
с нови сили, с нов късмет!

                                                       Асен Разцветников

Честита нова учебна година! :)


Публикувано от

2 коментара

КРЪСТОВДЕН

Етикети: сряда, 14 септември 2011 г. 8:00



                    Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен

                               Сезанов, Константин и Елена, ~ 1870 г.

Император Константин, удържал по Божията воля победа в три войни, видял на небето знамение - кръст с надпис "С него ще победиш". Обзет от горещо желание да открие Кръста, на който бил разпнат Исус Христос, Константин изпратил в Йерусалим майка си, благочестивата царица Елена. Макар светата царица  да била вече на преклонна възраст, тя приела поръката с въодушевление.
Дирейки Животворния Кръст, тя дълго разпитвала християни и юдеи, но безуспешно. Накрая я упътили към един стар евреин, който и казал, че Кръстът е зарит там, където е капището на Венера. Разрушили капището и след като се помолили, започнали да копаят. Скоро бил открит Гроб Господен и близо до него три кръста,  дъсчица с надпис "Исус Назорей, Цар Юдейски", направена по заповед на Пилат, и четирите гвоздея, пронизали тялото на Господ.
За да разберат на кой от трите кръста бил разпънат Спасителят, патриарх Макарий започнал един по един да ги поднася към тялото на тежко болна жена. От двата кръста не се случило нищо, но когато поднесли третия, тя тозчас се изцелила. Случило се в това време да носят тяло за погребение. Положили кръста на умрелия и той оживял. Тогава всички се убедили, че е намерен Животворящият кръст.
В Константинопол света Елена отнесла Животворящия кръст и гвоздеите. Император Константин заповядал да издигнат в Йерусалим величествен храм в чест на Възкресение Христово, включващ в себе си и Гроб Господен и Голгота. Храмът се строил десет години. Света Елена не доживяла завършването му. Храмът бил осветен на 13 септември 335 година. А на следващия ден започнали да празнуват Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст.

Честит Кръстовден!

Публикувано от

2 коментара

МАЙЧИНА КЛЕТВА

Етикети: , , вторник, 13 септември 2011 г. 8:46

Една жена имала две деца: момче и момиче. Братчето било по-голямо, сестричето - по-малко.
Жената била бедна вдовица - живеела от усилен труд, по чужди къщи работела. Дома се прибирала късно вечер, колкото да нахрани и приспи децата си, и в тъмни зори отново тръгвала по чужда работа.
Нямало кой да поучи децата и на добро, затова те били лоши и немирни: биели се помежду си, лудували с чуждите деца по пътищата.
Когато братчето си направело въртележка от сух бучиниш, сестричето го издебвало и начупвало играчката на късчета. А щом сестричето излезело, тогава пък братчето разхвърляло наредените му кукли и парцалчета. И се почвали пак гоненици, бой, писъци - нямало кой да ги разтърве, да им каже блага дума.
Ще се върне вечер майка им гладна, уморена, а те я посрещат сърдити, оплакват се, клеветят се един друг. Понякога идвали при майката и чужди хора да се тъжат от децата и.
Съветвала майката, хокала ги, а някой път плачела и люто ги кълняла..
Слушали я чуждите жени, думали и:
-Недей, сестро, не кълни децата си, че майчина клетва стига човека и проваля го!
Ала нито децата, нито майката вземали от дума.
Един ден майката омесила тесто, запалила пещ и се приготвила да пече хлябове. Децата все лудували покрай нея. По едно време скарали се, сборичкали се и прекатурили нощвите с тестото.
Ядосала се майката, провикнала се:
-Дано ви сполети, да се чувате, но да не се видите никога, деца проклети!
И още недоизрекла майката, станало чудо. Изгубили се мигом децата и вместо тях пред очите и прехвръкнали две големи птици и кацнали отсреща на черницата. Те били кафяви, с черни петна и сиви пера по гърдите. И двете имали яки крила и дълги опашки. Ала едната недовиждала. Тя изперкала като сляпа, спуснала се на близкия плет и се скрила там. Другата издула гуша и зачестила:
-Куку! Ку-ку! Ку-ку! - жално-жално викала тя, сякаш търсела някого.
Подире подхвръкнала и се скрила в близката гора.
През нощта се чул гласът на друга, нечувана дотогава птица.
-Чуух! Чуух! - викала жално тя, сякаш се обаждала някому.
Разбрала тогава майката, че това са нейните две прокълнати деца - да се чуват, а да не се виждат никога.
Нарекли хората едното кукувица, а другото - чухал. Едната птица вижда денем, а другата само нощем. И до ден-днешен кукувицата хвърчи от дърво на дърво, гнездо не свива, рожби не отглежда - само кукува и търси по цял свят братчето си.
А чухалът и отвръща нощем:
-Чух! Чу-ух! Чувам те, сестричко, ала очите ми не могат да те видят!

Георги Райчев



Публикувано от

3 коментара

НЕБЕТО И СЛЪНЦЕТО

събота, 10 септември 2011 г. 9:59

Небето било разстроено от нещо и си сменяло настроението през пет минути. Земята веднага забелязала това, но нищо не казала и само мълчаливо го наблюдавала. Ето, по ясното му чело се появили замислени облачета, очите се замътили, устните побледнели. Появила се нездрава руменина по бузите, тревожно се надигнали мъгли, гневно задишал вятър от ноздрите, затрепкали ресниците и накрая Небето се разплакало. Майката Земя въздъхнала и нежно и грижливо го погалила с короната на едно дърво по бузата. Сълзите облекчили мъката, облачетата се разсеяли, погледът просветнал.
-Хайде, разказвай - меко промълвила Земята. - Какво се е случило?
Едно малко облаче, което още висяло на Небето, трепнало. Небето проговорило:
-Слънцето не ме обича вече!
-Не те обича?
-Не! Сега то обича Езерото.
-Езерото ли?
-Да! Всяка сутрин се къпе във водите му и го дарява със Златото си. А вечер прави пътека от брилянти върху покрова му, такава, че даже аз почервенявам ...
-От завист?
-Не, от обида! Слънцето съвсем не ме обича вече! - и Небето пак се приготвило да се разплаче.
Но Земята не обърнала внимание на мокрите му очи. Тя само поклатила глава и спокойно отбелязала:
-Небе, Небе! Как да не те обича Слънцето? Та то живее в теб и идва всеки ден, за да може заедно с теб, чрез теб да донесе светлина и радост на всички нас - на Езерото, на Земята, на Цветята и тревата, на всички-всички. Повярвай ми, Слънцето те обича повече от всеки друг!
-Наистина ли? - с надежда попитало Небето.
-Да!
-А защо не ми дарява злато?
-Защото, когато е в теб, ти самото си златно.
-А защо не ме украсява с брилянти?
-Небе, спомни си елмазните звезди! Те са още по-красиви и ги имаш, за да си спомняш за Слънцето, когато него го няма.
-А ако ме обича наистина, защо не е винаги с мен?
-Слънцето си отива нощем, за да не преставаш да му се радваш, за да чакаш завръщането му, за да се готвиш за пристигането му. А също и за да помниш, че без него е тъмно и ти самото потъмняваш.
-Значи Слънцето ме обича?
-Слънцето много те обича!
-Обича ме ... - повторило Небето и радостно целунало Земята по бузата. - И аз го обичам!
След тези думи Небето станало ясно-ясно. Толкова ясно, че в него заиграло Златното Слънце.

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

2 коментара

КОЙ ГО НАКАЗА?

Етикети: , , четвъртък, 8 септември 2011 г. 9:42

детски терапевтични приказки и притчи

С благодарности към Иво за източника! :)

Обидих приятеля си. Бутнах миновач. Ударих куче. Нагрубих сестра си. Всички се отдръпнаха от мен. Останах сам и заплаках.
-Кой го наказа? - попита съседката.
-Той се наказа сам - отвърна мама.

Валентина Осеева


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

0 коментара

И АЗ ТАМ БЯХ, И АЗ СЕ СМЯХ

Етикети: , петък, 2 септември 2011 г. 22:30

Кликайте на картинките с текста за увеличение.













































Илюстрации - Асен Грозев
Изд. "Български художник", 1973

Публикувано от

0 коментара

БОГАТСТВО

Етикети: 9:30

Крокодилът много изживявал това, че никой в блатото не го обича. "Всичко е заради това, че съм прекалено обикновен - помислил си той. - За да те обичат е нужно богатство." И си купил изумруд. Закрепил го на кожата си. После си купил още един и още, докато цялата му кожа се покрила с изумруди. И станал много красив и богат. Само че все едно, никой в блатото не го обикнал. Характерът му крокодилски!

И все пак частично бил прав, кожата му обикнали мнозина.

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

0 коментара

МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ

Етикети: четвъртък, 1 септември 2011 г. 9:29



Клик на картинката за по-четлив текст.

Публикувано от

4 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)