Притчите

"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.

Диана Балико

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Тръгнали от езическа страна пътешественици. А езически страни са тези, в които на всякакви идоли се кланят, за Господа Исуса Христа даже и не предполагат, за Светата Троица и представа си нямат. Тези пътешественици били Доматът, Картофът и Слънчогледът. Пристигнали по нашите краища.
Доматът влязъл в двора на един търговец. Гледа, на прозореца дебелият търговец и дебелата му жена седят. А те се дивят:
-Какво е това чудо невиждано?
И го посадили в градината си. На Домата му допаднало тяхното внимание, а и самото семейство. И се прихванал у тях. Расте същият бузест като стопанина. И толкова иска да му угоди, че целият почервенял от напрягане. Само където не се е пукнал!
Картофът попаднал в една селска колиба. Излезли на прага селянинът и жена му, а след тях седем момченца. Подритнали картофа, не им харесал. А той ги харесал и най-много това, че семейството е многолюдно. И започнал картофът да им подражава и есента да ражда много деца. Тогава селяните го приели за свой и го взели в градината си.
А Слънчогледът попаднал на манастирска земя. Гледал как монасите от сутрин до вечер за целия свят се молят на Бога и решил да остане. Първо склонил глава в покаяние:
-В езическа страна съм отраснал, за Бог даже не съм предполагал. Господи, прости мене грешния!
Цяла нощ прекарал така, а на сутринта, когато изгряло слънцето вдигнал глава нагоре:
-Колко хубаво, че от безбожен в манастирски участък попаднах! Та нали точно тук Бога ден и нощ възхваляват! Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!
Приели и монасите Слънчогледа за свой и слънчогледово масло в кандилата да наливат.
Започнали всички граждани домати и картофи да ядат. Но и молитвено слънчогледово масло винаги ще добавят.
Така съществуват и до днес с нас бузестият ален Домат, многодетният Картоф и монахът Слънчоглед.
И много сезони Слънчогледът нощем моли за прошка със сведена глава, а денем я вдига към Слънцето и реди хвалебствия:
-Слава Тебе, Боже наш, слава!

християнска приказка от Евгени Златаревски

Публикувано от Gloxy-Floxy

Честита Цветница!
На всички с цветни имена желая да бъдат свежи и неувяхващи и да изпълват живота ни с красота и благоухание!

Детелина



Лилия



Виолетка / Теменужка



Здравец



Още легенди за цветята можете да намерите в албума на Притчите във Фейсбук

Светъл празник на всички!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Лазар стана свято жилище на пресветия дух

Лазар – красива издънка от божията градина!

Лазар – медоносна капка от божията премъдрост!

Лазар – извор на духовна благодат!

Лазар – неувяхващ цвят от райската градина!

Лазар – високолетящ орел на висшата премъдрост!

Лазар – съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!

Лазар – втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!

Лазар – лют посрамител на адовата сила!

Лазар – мил любимец на Христа!

Лазар – пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!

Лазар – светлозарен съобщник на ангелите!

Лазар – строг изобличител на юдеите!

Множеството люде, като видяха Лазар, възкръснал от мъртвите на четвъртия ден след неговата смърт, повярваха в господа и му отдадоха дължимата почит като на свой творец. Едни постилаха дрехите си по пътя; други пък кършеха клонки от дърветата и викаха заедно с децата: „Осанна! Благословен е идещият в името господне, царят израилев! Мир на земята и слава във висините!“

Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналато. Осанна във висините на бога, прославян в три лица заедно – на отца и на сина, и на светия дух, сега и всякога, и вовеки.

Из "Похвално слово за Възкресение Лазарово" от Климент Охридски

Публикувано от Gloxy-Floxy

В една държава, където законни били моногамните бракове, мъж си взел три жени. Когато царят, който бил радетел за морала, научил за провинението, заповядал мъжът да бъде съден и да му бъде наложено наказание, което да всели такъв страх у народа, че никой повече да не смее да извърши подобно нарушение. И ако съдиите не успеят да постановят такова, да бъдат обесени те.
Три дни и три нощи магистратите мъдрували над царската заповед. Те имали богат арсенал от присъди, но знаели, че злото трудно се изкоренява от човешката природа. Накрая оповестили решението си - на мъжа да бъдат оставени и трите жени. Народът бил в изумление и зачакал кога ще обесят съдиите. Но дотам не се стигнало. След три дни многоженецът се удавил. Не могъл да издържи разправиите между жените си.
Оттогава никой в царството не помислил да си взима три жени.

Иван Крилов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един суфийски поет заради интриги на придворни, които имали влияние над шаха, бил наказан да напусне Персия.
Той написал писмо на шаха:
"Заповедта на Ваше Височество ще бъде изпълнена с подобаващо покорство. Нищожният субект ще напусне империята завинаги. Считам за велика чест да бъда удостоен с вниманието на височайшия Монарх, в своето могъщество превъзхождащ самия Бог."
Шахът го призовал в двореца и поискал да обясни тези еретични думи.
Поетът казал:"Шахът ме гони извън пределите на своето царство. Бог, Господарят на Вселената, не може да изгони човека извън пределите на владенията си. Значи всеки, който може да направи това, е по-могъщ от Бога.

Идрис Шах "Наблюдения зад покрова на истината"

Публикувано от Gloxy-Floxy

От тоя студ и сняг на такива приказки ме избива. :D
Тъй като кода за вграждане от Гугъл книги не работи особено коректно и отваря най-често началото на книгата, вместо избраната страница, по-добре ползвайте линка.




Откъс от "Пътешествие без куфар" на Станислав Стратиев

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Настрадин Ходжа огладнял и помолил жена си за храна. Жена му възкликнала възмутено:
-Вместо да се любуваш на небесната ми красота, ти говориш за земна храна!
-Красотата не засища ... - въздъхнал той.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали:
-Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна!
-Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук.
-Да де, да!
И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите.
-Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали.
Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели.
А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.
-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви!
-Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките.
И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало.

А ти живееш ли в настоящето?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В неофициален разговор актьори попитали Гагарин, ако им се наложи да играят космонавти, как е там в космоса - да живееш, да дишаш. Какво е най-силното усещане, чисто по човешки?
-Подробности не мога да ви разкажа, - отвърнал Гагарин - защото са държавна тайна. Но чисто по човешки най-силното усещане в космоса е страхът. Това черно, черно небе и тези ярки, ярки звезди в черното небе ... И там, в тази чернота трябва да летиш ти ..."

Публикувано от Gloxy-Floxy