Притчите

Виждайки как потъва кораб пълен с гребци, някой промълвил: "Неразумен е съд божий! Може на тоя кораб да е плувал един грешник, но колко невинни загиват с него!" Говорейки, видял до себе си мравуняк. Мравките носели зърно и една от тях го ухапала по крака. Затова той я стъпкал и заедно с нея размазал много други. Тогава се явил Хермес, тропнал с жезъла си и казал: "За какво роптаеш? Та за вас боговете са същите съдници, както ти за мравките."

Бабрий

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

За по-ясна визуализация на текста кликайте върху картинката.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Иван Вазов посетил едно шопско село и заради някакво дребно нарушение кметът искал да го глоби. Селският учител познал поета и казал на кмета:
-Недей бе, кмете, това е Вазов, поетът!
-Поет-моет - отговорил кметът - я сам па селскио кмет!
-Ама, кмете, ще станеш за резил!
-Резил-мезил, да не е заповед газил!

Димитър Бърняков

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Дъждът спря. Цветовете на люляка се разтвориха, целите в капчици. Ето една, голяма такава, продълговата, виси на края на листото. Видът и е тъжен, като че малко изплашен. Тя леко се поклаща заедно със своето клонче и това напомня на начина, по който безмълвно поклащаме глава понякога, когато съжаляваме за нещо.
Съвсем наблизо друга капка цялата се е наместила в едно цветче. То я поддържа като длан с разтворени пръстчета. Капката е кръгла, блестяща. Видът и е весел и празничен. Тя също леко се поклаща като първата, та двете са на едно клонче, но нейното поклащане е едно такова уютно и безгрижно.
Гледам тези две съвършено различни капки и си мисля:"А казват - приличат си като две капки вода".

Рахил Баумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж човек вървял покрай блато и чул оттам да се носят някакви звуци. Приближил се и гледа в блатото нещо мърда. Решил, че някой потъва и побързал да го издърпа. Работата не била лесна, защото се оказало, че вади доста едър мъж, но накрая се справил. Издърпал го целия и двамата се проснали на брега. Като си поели въздух, издърпаният попитал:
-Слушай, защо ме извади от блатото?
-Как защо, - отвърнал другият - та ти потъваше!
-Да потъвам ли?! - засмял се "спасеният". - Та аз там живея!

Извод: Не е нужно да вадите насилствено някого от блатото, ако там е домът му ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

По време на едно от пътешествията си Абу Саид останал за няколко дни в град Тус. Помолили го да проведе беседа и той се съгласил.
На следващия ден във вътрешния двор на текето бил приготвен подиум, за да може Учителят да се настани в центъра, а слушателите около него. Събрало се множество народ, запълнил се целият двор. Абу Саид излязъл и заел своето място на подиума. Всички седнали. В настъпилата тишина кавали (четци) започнали да разпяват текстове от Корана.
Пазачът, който отговарял за настаняването на хората, си помислил, че ако всеки се премести още мъничко напред, ще се освободи място. Когато кавалите приключили с четенето, той обявил: "Бог ще благослови всеки, който се премести с една крачка напред от мястото, където се намира".
Чувайки това, Абу Саид казал: "Мир вам! Всичко, за което исках да говоря, се изчерпва с фразата, изречена от този човек: "Бог ще благослови всекиго, който се премести с една крачка напред от мястото, където се намира".
Той слязъл от подиума, прибрал се в стаята си и не изрекъл нищо повече в този ден.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един много набожен човек възпитавал сина си по строги правила. Той непрекъснато проповядвал на детето светото писание и разказвал безконечни истории за добродетелни хора.
Веднъж тръгнали на църква и бащата дал на сина си две монети - златна и медна.
-Не забравяй, че трябва да направиш пожертвование! - напомнил той.
След като дългата проповед свършила, детето пристъпило към кутията за пожертвования и пуснало там медната монета.
-Защо постъпи така? - възмутено възкликнал бащата.
-Свещеникът каза, че Бог обича този, който дава с радост - отвърнало момчето. - Медната монета мога да дам охотно, а златната не.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един старец седял на брега на синьото море в Китай и плачел горчиво, защото умряла неговата старица. Сълзи се леели по бузите му и капели в морето. Той плакал така три дни и три нощи. На четвъртата сутрин, когато слънцето се издигнало над морето, той изведнъж си спомнил първата среща с любимата, първата целувка и как тогава тя звънко се засмяла. Сълзите продължавали да се стичат по бузите му, но ъгълчетата на устните му се вдигнали към небето. Усмивката хвръкнала нагоре с една чайка и полетяла над океана.
В Африка едно момиченце било влязло до колене в морето и гледало разноцветните рибки. То било тъжно, защото мама му се скарала. Обидило се и решило да се разсее с разходка по крайбрежието. Но продължавало да се мръщи и да се самосъжалява. Изведнъж чайка се спуснала във водата и издала забавен звук. Момиченцето се усмихнало. Лицето му разцъфнало и засияло. Топъл вятър подхванал усмивката и я понесъл на север.
Продължила да пътешества усмивката по света. С чайката, с вятъра, на велосипед или на ски, по релси и електропроводи ...
И пристигнала тук след три хиляди години с едно емотиконче (ей такова ), за да може и читателят да се усмихне.

Усмихвайте се и бъдете щастливи! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy