Притчите

Понеже застудя, само да напомня иносказателно. :D

Това се случило отдавна. Решил един човек да свари вино. Направил огнище под дървото пипал, стъкнал огън и сложил на него гърне с настройка от цветовете на махуа. Дълго държал гърнето на огъня, но не получил и капка вино. Отишъл тогава при знахаря и му поискал съвет.
-Отрежи дървото, под което си направил огнището, насечи го и с тия дърва поддържай огъня. Тогава ще получиш толкова вино, че съдовете няма да ти стигнат.
Човекът така и направил - отсякъл дървото, нацепил го и започнал да хвърля дървата в огнището.
А това дърво било дом за четири живи същества: скворец, папагал, тигър и дива свиня. Рано сутрин те се разпръсвали, но на залез слънце се връщали при дървото и прекарвали нощта под неговата закрила. Тази вечер, както всяка друга, те бързали да се приберат вкъщи. Пръв долетял скорецът. Като видял какво е сполетяло дома му, от мъка се хвърлил в огъня. Веднага закапало вино от гърнето. Втори бил папагалът. И той, като видял родното дърво да гори в огнището, обезумял от мъка и се хвърлил в огъня. Още по-бързо закапало виното. Трети пристигнал тигърът. Като разбрал, че е останал без дом, с рев се хвърлил в огъня. Последна си дошла свинята. И тя като другите, извън себе си от мъка, се хвърлила в огъня. Виното потекло на струя от гърнето. Зарадвал се човекът, че много вино сварил.
Казват, че от този ден виното получило главните си свойства от тези четири горски твари. Затова, когато човек изпие една чашка вино, речта му става жива и весела като песента на скореца. След втората чаша още повече се развеселява, но става креслив като папагала - напъва се да пее и то с цяло гърло. След третата чаша се чувства като тигър: започва да се хвали и да се заяжда, размахва юмруци и с рев иска да покаже, че няма по-силен от него на света. И в края на краищата се превръща в свиня. Нито себе си помни, губи разсъдък, не разбира кое е добро и кое е лошо. Краката го водят неведомо къде и се търкаля, където му падне.
Затова и нашите предци пиели виното с мярка.

индийска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

:) Честит Имен Ден, Ник! Честит празник на всички! С пожелание добрите чудеса да са неотменна част от живота ни! Но да търсим и получаваме благословия за чисти, добронамерени и благородни каузи! :)

В трудни времена живял един човек, който намислил да си осигури добро с недобри дела. Където каквато вехтория намери, няма да я подмине. Накупи боклуци всякакви, изкара ги на пазара и така ще ти заговори, ще те омае, съвсем ще ти разбърка ума и тройна цена ще им вземе - с една дума, мошеник.
И всеки път, като успеел да измами някого, палел свещ на св.Николай. Натрупал толкова свещи, че само неговите се виждали.
И тръгнала мълва за Ипат, че е пръв в усърдието си и св. Николай е помощник в делата му. И сам Ипат се уверил, че втори като св. Николай няма.
Веднъж завлякъл съседа си и си плюл на петите. Но за лош късмет, подгонили го.
Тича Ипат, тича, излязъл от селото, тича по пътя, а-ха да го настигнат. Не щеш ли, насреща му старец, дрипав такъв, вехтошар.
-Къде тичаш, Итап?
-Ох, деденце, измъкни ме, не позволявай да ме хванат: настигнат ли ме, жив ще ме одерат!
-Лягай - казва му старецът - тук в канавката.
Скочил Итап в канавката, а там - умрял кон. Пъхнал се той в корема на коня, скрил се.
Тичат хора по пътя, право по следите на мошеника, но да погледне в канавката никому не минало през ума, кой ще ти гледа разложена мърша. Така и го подминали.
Излязъл Итап.
А старецът още стои на пътя.
-Е, Итап, добре ли ти беше в скривалището?
-Ох, деденце, добре - едва не се задуших!
-А, виждаш ли, задушливо! - казал старецът и изведнъж станал такъв строг. - А на мен какво ми е от твоите свещи, как мислиш? Свещите ти са като тая мърша!
И навъсен продължил пътя си.

Сергей Есенин "Николины притчи"

Ако сте пропуснали миналогодишната притча за св. Николай, препоръчвам ви я!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Зачудил се Бог, как да създаде първата маймуна. Пробвал така, пробвал иначе, все не му се получава както трябва. Ту излязат плешиви, ту носати, ту правостоящи - не щат да се катерят по дърветата.
И той решил да не рискува, а да създаде направо човека. "Ще ги изгоня, - помислил си - те ще деградират и ще се получат маймуни."
Какво е станало, един Бог знае.

Максим Приходко

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В древни времена живял един свят човек. Светостта му била толкова велика, че удивлявала даже ангелите и те слизали от небесата, за да видят как, живеейки на земята, е възможно да се уподобиш на Бога. А светецът живеел просто, разпръсквайки около себе си добро, както цветето разпръсква аромат, без само да забелязва това. Всеки ден от неговия живот можел да се определи с две думи: той боготворял и прощавал. Никога дума не проронвал за това, но то се изразявало в усмивката му, в приветливостта му, добродушието и ежечасната благотворителност.
И помолили ангелите Бог: "Господи, дай му дара на чудесата!"
-Съгласен съм. Попитайте го какво иска.
И попитали ангелите светеца:
-Желаеш ли с докосването на ръката си да изцеляваш болните?
-Не, по-добре сам Бог да твори това.
-Не искаш ли да имаш дар слово, със силата на което да обръщаш грешниците в правия път?
-Не, това е работа на ангелите. Аз се моля за грешниците, но не обръщам.
Ангелите продължили да му предлагат дарове и да настояват да избере един от тях.
-Добре, - казал светецът - искам да творя добро така, че сам да не знам за това.
Замислили се ангелите и решили да направят така, че сянката на светеца встрани и зад него да има дар да изцелява болните, да облекчава скърбите и да утешава печал. Така и станало.
Когато минавал отнякъде, неговата сянка встрани и зад него покривала със зеленина утъпканите пътища, украсявала с цветя увехналите треви, връщала чистата вода на пресъхналите ручеи, свежия цвят на лицата на болните деца и тихата радост на на техните майки.
А светецът по предишному живеел скромно, разпространявайки около себе си добро, както звездата изпуска светлина, както цветето изпуска аромат, без сами да разбират. А хората мълчаливо го следвали, без да говорят нищо за чудесата му. Даже забравили името му и започнали да го наричат "святата сянка".

Еп. Михаил Семьонов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.
Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят.
Речено-сторено.
Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде ..."
Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея: "КЪСНО". В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени:
-Нищо ли не може да се направи?
-Вече не, - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца - щом е написано на дъсчицата ...

Източник: www.chitalnya.ru
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Жабата чула песента на Славея и изпаднала във възторг. Славеите действително пеят прекрасно и даже жабите не може да не забележат това.
"Би било чудесно, - помислила си тя - ако и другите птици умееха да пеят така! А то в тази гора един истински певец няма: едни крякат, други грачат, а нещо, което да ти грабне душата, няма. Колко жалко!"
И Жабата започнала да се учи при Славея. Всяка вечер тя идвала до дървото, където той обикновено пеел и старателно повтаряла трелите му. Е, както можела. Отначало нищо не се получавало. Но минали няколко месеца и усърдието и било възнаградено - Жабата научила няколко ноти. Не всичките разбира се, само две или три, но за начало (и за жаба) това е голямо постижение.
Доколкото нямала търпение да се хване за работа, тя доскачала до гората и там започнала да обучава птиците и зверовете в това, което сама била научила. Естествено, малко от тях я взимали на сериозно. Но Жабата не се отказвала - уговаряла, убеждавала, набивала нови идеи в неподатливите глави на горските обитатели, заразявала ги с личен пример ... И усърдието и отново било възнаградено. Минали няколко месеца и в гората се научили да квакат. С извивки.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(приказка за родители)
В тридесетото царство се разнесла вестта, че на Василиса Прекрасна и Иван Царевич им се родила дъщеря. Всички наоколо смятали малката за щастливка, доколкото по тяхно мнение тя трябвало да наследи красотата на майка си, ума на баща си и богатството на двамата си родители. Но уви ...
Момиченцето нарекли със странното име Грета. Може би затова, а може и по някаква друга причина, в лице била копие на бабата на баща си, която се отличавала със странна за царски род непривлекателност, а по ум не достигала даже майка си, Василиса Прекрасна.
Много ли, малко ли минало и настанало време Грета да тръгне на училище. От първите дни си проличало, че отличничка момиченцето няма да стане. Това много разстроило родителите и, особено баща и. Иван Царевич редовно посещавал всички родителски срещи. Сядал на последния чин и гледал учителката в устата, с надеждата да чуе някоя похвала по адрес на своята дъщеря, но отново уви ...
Хвалели Емелиновия син за изключителните математически способности. Възторгвали се от калиграфическия почерк на внучката на Кашчей Безсмъртни. Съобщавали призовите места, които заемали на училищните спартакиади близнаците на семейство Горянич. Даже дъщерята на Маря-изкусителката неведнъж отличавали за особени успехи в рисуването. Само за Грета нищо хубаво никога не казвали. Тя четяла по-лошо от всички в класа, пишела като с кокоша лапа, а да смята съвсем не я бивало.
Всеки път, връщайки се от родителска среща, Иван Царевич се заемал с възпитанието на дъщеря си. Той не я биел, даже не и крещял, а просто с методичността на добре заточена пила и говорел нещо от рода:
-На твоите години аз не просто умеех някак си да чета, а знаех наизуст стихове и разкази на нашите класици. Майка ти, макар Бог да не и е дал кой знае какъв ум, таблицата за умножение още в първи клас научи. А ти! ... Всички условия имаш: и отделна стая, и книги, и компютър - от нищо не се нуждаеш! Само учи! Ето съседчето Игнатчо няма компютър, а първо място на олимпиадата по биология зае. Или ако искаш, вземи Варвара. Мащехата и я тормози, затрупва я с черна работа, а тя до училище на бегом и се връща с бележник пълен с шестици. А ти ... Какво мълчиш? Само това знаеш, да мълчиш! Поне да ни беше пожалила с майка ти. Срам ни е да погледнем хората в очите. Какво нещо - дъщеря двойкаджийка ...
Грета послушно седяла и слушала бащините забележки. Разбира се, Игнатчо и Варвара са умни до невъзможност, къде ще ги настигнеш! Варвара освен това е и много красива. Колкото и да се старае Грета, няма начин да стане такава. Затова тя покорно слушала баща си. Слушала, но не го чувала. Просто гледала през прозореца носещите се един зад друг облаци и в главата и се раждала музика, звуците на която било невъзможно да се преразкажат. Е, ако в къщи имаха роял, тогава може би ... Но татко няма да се съгласи, толкова пари похарчи ... И Грета няма да моли, просто тихичко ще си припява:
Та-та-та та-та-та та-та-ти-та
Та-та-ти-та та-ти-та та-та ...
Ще си припява, докато има сила. Докато окончателно свикне с мисълта, че е по-лоша от всички, че на нищо не е способна.
А после ... После Грета също ще се омъжи и ще заставя децата си да учат, разказвайки им как отлично е рецитирал наизуст знаменитият им дядо. А за себе си ще поизвърти, старателна ученичка е била, какво толкова ...

Надежда Иволга

Блогът на авторката

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Нередовното ми присъствие в последните дни се дължи на работата по новия ми блог. Ако се чувствате лишени от приказки, можете да четете такива и там:






:) Обич и целувки!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Едно ранно утро кралица Ре и император Ю се разхождали боси по брега на морето. Слънцето било изгряло току-що и ярката пътека от светлина, блестяща по вълните, се спускала от самия хоризонт право до краката им.
"Каква красива пътека, - помислила си кралицата - сякаш води до самото слънце. А в същото време знам, че пътят води от никъде за никъде."
"Впрочем - помислил си император Ю - същото може да се каже и за всички пътища, които сме изминали досега."
Те спрели, вгледали се взаимно в очите си и като се хванали за ръка, с лека стъпка тръгнали по вълните към възходящото слънце.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един глупак намерил петак: въртял го, сукал го ..., накрая го хвърлил. На глупака и парите не могат да му помогнат.
Един умник намерил гвоздей: взел го, повъртял го, засмял се и го хвърлил. Умникът и без гвозей ще те закове.
Един гений намерил колело: завъртял го, потъркалял го, почесал се под брадичката и го хвърлил. Колелото го измислили много преди него.
Eдин стар-престар мъдрец намерил ..., не, нито петак, нито гвоздей, нито колело. Истината. Сега седи и мисли как да се раздели с находката си.

С.В.Самигулин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Имат арменците дума една - "Цавт тамен, цавт тамен"
Не на всеки я казваме! - Цавт тамен, цавт тамен!
А само на тези, които обичаме - цавт тамен, цавт тамен!
От чието измъчено сърце болката гоним ...
Ние им казваме цавт тамен, цавт тамен! ...

Няма да подарим мантия на врага! Нека врагът си отиде
(Без нищо) в свойта обител! ...
Цавт тамен, цавт тамен!
Ние "топла дума" ще кажем на приятелите,
Майките, мъжете и синовете! ...
С това вземам болката, разделям твоята -
(Ето какво означават такива думи)
Ес ку цавт тамен, ес ку цавт тамен! ...

Тази дума не е възпял ни цигулар, ни поет,
Но фразата пази народа много години,
Предавайки Словото от уста на уста!
В него е отразена арменската душа!

Галина Айрапетова

Публикувано от Gloxy-Floxy