Притчите

Един славей седял в люляковите храсти и гледал примигващите високо в небето звезди. Той бил още много млад и даже не знаел, откъде се вземат песните, но душата му преливала от любов към света. И славеят запял. Но не било съдено на песента му да разцъфне истински, защото гръмко го прерязал гласът на мъдрия, обигран в музикалното изкуство маестро:
-Веднага да престанеш, момко! Ти позориш славеевото племе. Гласът ти не звучи така, както трябва. В кратката фраза изфалшиви три пъти!
-Но, мъдрейши, аз пеех от цялата си душа. Исках да разкажа за това, колко прекрасен е светът ...
-Ето ти новина! На всички е известно, че светът е прекрасен. А твоята, ще си позволя да я нарека, песен е безобразна. Следва да млъкнеш и внимателно да слушаш тези, които пеят добре. Учи се, младежо!
Младият славей се вслушал в съвета на по-възрастния си брат, концентрирал се в трелите на майсторите, без да си отваря човката. И колкото повече слушал, толкова повече се убеждавал в това, че самият той никога няма да може да пее.
Така загинала неродената песен, която би могла да стане една от най-прекрасните в света. Въпреки че подобно предположение едва ли заслужава внимание. Старият славей поне твърди, че не всекиму е дадено да пее. Навярно е прав ...

Надежда Иволга

Блогът на авторката

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В Нетлог намерих чудесен клип, направен по текст, който преведох преди време и реших да го споделя. Благодаря на авторката на клипа!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(терапевтични приказки за деца)

Имало едно момченце. То толкова обичало новите си ботушки, че не искало да се разделя с тях даже нощем. Ботушките също обичали момченцето и се гордеели с това, че никога не ги събува. Веднъж момченцето лежало с ботушките си и почти заспивало, когато чуло:
-Не ни обича нас детето.
И втори глас отвърнал на първия с тежка въздишка:
-Да, не ни обича. Толкова се старахме днес - бягахме с всичка сила, въртяхме педалите на колелото, ритахме топка. Толкова се уморихме, а ни държи в ботушките като в тъмница.
И момченцето разбрало, че разговарят неговите крачета.
-Хе, хе, хе, - заскърцали и се разсмели ботушките - затова пък нас ни обича много и не иска да се разделяме!
-Ботушки може да си намери във всеки магазин, а ние сме му едни единствени - тъжно отвърнало дясното краче.
А лявото добавило:
-Момчето расте, докато спи. Заради вас е трудно да растем. Пречите ни, притискате ни от всички страни.
-Красота! - засмяло се едното ботушче. - Голямо момче с малки крачета!
-Нищо красиво няма! - отвърнало му второто. - И на нас не ни е излишно понякога да подишаме свеж въздух! Тези крачета са такива ... Така невкусно миришат ...
-Това е заради вас! Заради вас така миришем! - закрещели крачетата едно през друго.
-Ей! Стига се карахте! Пречите ми да спя! - намесило се в спора момченцето.
И извикало майка си, за да му помогне да смъкне ботушките и да измие крачетата си с топла вода и сапун. Защото то било стопанин и на своите крачета, и на своите ботушки. И искало всички да се чувстват добре.

Елмира Блинова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Постът е начин да икономисаш храна.
Бдението и молитвата - работа за старци.
Поклонничеството - повод за туризъм.
Раздаването на хляб - занятие за благодетели.
Влюби се:
Тогава действително нещо ще свършиш!

Ансари
суфийска мъдрост

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.
Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича ...
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго.
Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно ...
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си ...
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала ...
И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея ... Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея ...
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли ...
А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея ... А на нейно място идвало Богатството ...

Ей такава приказка ...
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата.
Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

Публикувано от Gloxy-Floxy

:) Честит Рожден Ден, Иво!
С пожелание да разкриеш всички тайни!

Някога, много, много отдавна, Бог сътворил Човека и му казал:
"Имаш тяло, за да чувстваш;
сърце, за да обичаш;
разум, за да знаеш;
душа, за да вярваш;
ръце, за да работиш;
крака, за да ходиш;
очи, за да виждаш;
уши, за да слушаш;
нос, за да дишаш;
устни, за да целуваш;
език, за да говориш.
Ти си абсолютното съвършенство!
И имаш стопроцентовата възможност да бъдеш Творец на своя живот! Всичко е в твоите
ръце! Живей и бъди щастлив! И не забравяй, ти си Творец!"

И Човекът заживял, има го и до днес. Сътворил живота си, както съумял, доколкото му стигнала фантазията. Но щастлив ли си, Човече?
А може би Човекът нещо не е разбрал в Божиите думи? Или Бог не му е казал всичко? Може би нарочно нещо е скрил?

А вие знаете ли как да творите живота си?

Публикувано от Gloxy-Floxy

... или ДАЖЕ И МАЙМУНИТЕ ГО РАЗБИРАТ

От половия живот на горилите:
Биолози няколко години наблюдавали група от един самец и пет самки. И установили, че някои от представителки на групата често и настойчиво предлагали на самеца секс, като демонстрирали крайна степен на готовност. При това най-активна била тази, която вече била бременна. Защо, пита се, щом целта вече е постигната и продължението на рода е обезпечено? Оказва се затова, за да не се отвлича самецът с други самки. По мнението на учените, подобно поведение е станало предвестник на моногамията у хората.

Солта на притчата: даже маймуните разбират, че на самеца му е нужен секс и че това укрепва семейството. А ето, някои човешки самки не го разбират.

Игор Владимиров

Публикувано от Gloxy-Floxy

Всеизвестно е, че вълка краката му го хранят. Тичал един такъв из гората в търсене на храна и дотичал - паднал във вълча яма. Повил към луната, както си му е ред и решил, че е време да се измъква. А-ха да скочи и на главата му паднал заек. Вълкът го изял без да му мигне окото. "Напълних си стомаха, трябва да дремна, пък все някога ще успея да се измъкна оттук" - помислил си вълкът и захъркал на дъното на ямата. Събудила го поредната жертва, попаднала в капана. Злочестата животинка последвала участта на заека. Процесът на храносмилане бил към края си, когато в ямата паднала следващата жертва. Този път било младо глиганче. И него го застигнала съдбата на предшествениците му. Изведнъж мисъл осенила вълка:"Защо да бягам по цели дни и нощи в търсене на храна, като сама ми пада в устата? Ще остана тук!"
Но вълчото щастие не продължило дълго. Тъкмо си отял за една седмица, охранил се прилично, отспал си и пристигнали ловците, които изровили ямата. Без да се замислят, застреляли вълка и занесли яки на жените си.
Така безславно загинал рационализаторът на вълчия живот. А поуката е проста: да не променяш нищо в устоите на мирозданието - те не са измислени от теб и не е твоя работа да ги модифицираш.

Публикувано от Gloxy-Floxy

(терапевтична приказка за деца, за най-малките)

Имало едно време три прасенца. Живеели си весело и дружно. Сутрин прасенцата работели в градината - окопавали лехата със зеленчуци. Наобед тичали да се къпят в реката, а вечер пеели и танцували, като весело помахвали с опашчици. Но веднъж пристигнал Големият Лош Вълк. Силно ударил по вратата и започнал да вие:
-Ей, прасенца, веднага отваряйте вратата! Страшно съм гладен и съм готов да изям което и да е от вас!
Прасенцата погледнали през прозореца, видели Страшния Вълк и опашчиците им се разтреперили от страх. Но смело отвърнали:
-Не, Вълчо! Няма да отворим! Не искаме да ни изядат като някакви морковчета.
Тогава Вълкът започнал да троши вратата. Разхвърчали се трески, къщичката се заклатила. Прасенцата разбрали, че домът им скоро ще се срути и Вълкът ще ги хване. Тогава се посъветвали шепнешком и най-голямото и най-розово прасенце се показало на прозореца:
-Ей, Вълчо! Не ни събаряй къщата! Съгласни сме - можеш да ни изядеш и трите наведнъж, ако желаеш!
-Така се говори! - одобрил Вълкът. - Отваряйте вратата и излизайте!
-Почакай! Още сме малки и слабички! Няма да се наядеш! Загрижени сме за теб, Вълчо!
-И какво предлагаш? - попитал Вълкът и се почесал зад врата.
-Поразходи се още една седмица, а ние през това време ще ядем каша три пъти на ден. Като се върнеш, ще сме охранени и вкусни. По-добре ще се заситиш!
Вълкът помислил още малко. Затова му се наложило да се почеше още веднъж зад врата.
-Хубаво! Само добре се хранете! - изръмжал той и си тръгнал.
Прасенцата не излъгали, яли каша по три пъти на ден. Поработят в градината - хапнат. Изкъпят се в реката - хапнат. Вечер потанцуват - пак хапнат. Яли прасенцата каша от елда, брашнена, овесена, оризова, ечемичена, просена, царевична. Яли с плодове и мляко. Яли солена, яли и сладка. Яли, яли.
След една седмица Вълкът се върнал.
-Хайде, прасенца, излизайте, както обещахте! - викнал Вълкът.
Едва изрекъл и вратата на къщичката се отворила. Трите прасенца изскочили навън. Но какви били станали! Пораснали, големи и силни! Големият и Страшен Вълк редом с тях изглеждал като кутре и ужасно се изплашил. Присвил уши, вдигнал лапи и заскимтял:
-Само не ме бийте, моля ви се!
Прасенцата се разсмели:
-Върви си! Няма да те закачаме, докато и ти не закачаш другите.
Вълкът хукнал с всичка сила към гората, но насред пътя се сетил нещо, спрял и викнал:
-А как пораснахте толкова?
-Каша ядохме! - в хор изгрухтели прасенцата.
"И аз ще ям!" - помислил си Вълкът и още по-бързо хукнал към гората.

Оксана Микало

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Проложите скорее вы курс на удачу,
Прочертите по карте заветный маршрут,
Будут штормы и мели, и рифы впридачу,
Но и ветер надежды, и порта уют.

Наберите в команду Уменье и Бодрость,
Станет боцманом Мудрость, Улыбка - старпом,
Коком будет Здоровье, а юнгою - Гордость,
Сила Старшим матросом, а Зло - за бортом!

Пусть ломаются мачты - поставим другие,
И пробоины будут, и бушприт разбит,
Вы мои капитаны, от жизни хмельные,
Вас всё также вперед, к горизонту манит.

Свой настройте компас лишь на полюс веселья,
И на всех парусах, разрезая волну,
В океаны любви, по морям вдохновенья,
А к штурвалу поставьте на вахту Мечту.

Автор: Алексей С. Железнов - Гримнир Татхагата

:) Горещо се извинявам, не мога да го разваля с превод! Но ако някой предложи удачен такъв в стихове, е добре дошъл!

... Освен това правя попътен вятър и правилният коментар е "Успех, Капитане!" :)

Слънчева и усмихната седмица на всички!

Публикувано от Gloxy-Floxy