Тя се родила на свещените брегове на пълноводната Ганг, в първото пролетно утро, с първите лъчи на слънцето.
Прекрасната, стройна, гъвкава богиня Реформа.
Природата не пожалила багри, за да я облече. Ни черно като въглен за очите и. Ни розов цвят за тялото и. Косите и изглеждали като изтъкани от лъчите на изгряващото слънце.
Но била облечена не само в краски. Тя била гола и прекрасна, свободна и смела в движенията.
Природата я създала в час на вдъхновение. Слънцето още по-ярко и силно обляло земята със златните си лъчи, виждайки богинята. Земята и се усмихнала с цветята си. Палмите при вида и замислено поклатили глави и зашепнали помежду си:
-Колко е прекрасна! Колко е прекрасна!
Газелата я погледнала през гъсталака от лиани и от този миг очите на газелата станали прекрасни. Тигрите ласкаво мъркали при вида и, победени от красотата на новородената богиня и се галели в нея с грациозни извивки. Змиите пълзели в краката и и не можели да и причинят зло.
Първи я видели пастирите.
Пастирите, които пасели стадата си на прегорелия от слънцето хълм. Гладни и измъчени, те не могли да сдържат вика си на възторг и виждайки я, забравили всички предишни мъки и страдания.
Когато богинята се появила пред тях на хоризонта, им се сторило, че тя току-що е слязла от небето и се носи по въздуха, едва докосвайки цветята със стройните си нозе.
Пастирите и се поклонили доземи и във възторг, без да имат сила да откъснат очи от нея, я последвали.
Богинята превела тях и стадата им на тучни поляни и се отправила към свещения град Делхи.
Там първи я съзрели индуските младежи и в сърцата им забила гореща и страстна любов към прекрасната богиня. След тях жените. След жените - техните мъже. Старци и деца - всички се влюбили в голата богиня, следвали я на тълпи и повтаряли:"Колко е прекрасна!"
Та тя се родила в първия пролетен ден, с първите лъчи на слънцето. И въздухът, топъл, ласкав, нежен, изпълнен с аромата на цветя, изглеждал като нейно дихание. Тя дишала и всички наоколо дишали с пълни гърди.
Било горещо и търсейки прохлада, тя влязла в храма. В старинния храм Тримурти.
В храма било тъмно и хладно, като в подземие, и миришело на плесен и гнилоч.
Огромните амбразури на прозорците били плътно закрити и в сумрака, в дълбините на храма нещо проблясвало, присветвало, когато отваряли портата и плахите слънчеви лъчи прониквали в тежкия мрак и потъвали в него. Какво проблясвало там?
Меч, издигнат над главите на хората, копие, насочено към гърдите на молещите се, стрели, готови да се откъснат от лъка и да донесат гибел и смърт? Никой не знаел.
И в този мрак хората, изплашени, треперещи, се вкопчвали в белите одежди на старите брамини и молели:
-Молете се за нас на страшния бог, който проблясва там, в дъното на храма ...
Пред божеството, на жертвения олтар имало куп лотоси, тази пролет лотосът още не бил разцъфнал. Това били стари цветове, положени още миналата година. Те лежали на олтара, изпълвайки въздуха с миризма на гнилоч и плесен.
А брамините пеели молитви, които се полагало да пеят, когато лотосите са свежи и благоуханни:
-Като твоя милост, вдишваме този аромат на лотоси, току-що разцъфнали и принесени в жертва пред теб. Като нашите молитви, нека се носи този тих, чист аромат към твоя престол и да изпълва сърцето ти!
Всички вдишвали миризмата на гнилоч и пеели за аромата. Никой нищо не разбирал и това само увеличавало благочестието.
Влизайки в храма, богинята възкликнала:
-Отворете прозорците! Отворете всички прозорци, колкото се може по-скоро!
И тълпата, подчинявайки се на всяка нейна дума, се втурнала да разтваря огромните прозорци.
Потоци светлина, горещи и ярки, нахлули и изпълнили храма. И тълпата във възторг за пръв път видяла златното божество в дъното.
Нямало нито страховито издигнат меч, нито неумолимо насочено копие, нито готови да излетят и да донесат гибел стрели.
Божеството никого не искало да убива. То гледало тълпата, ласкаво усмихвайки се със своите три глави.
-Изхвърлете тези гнили цветя! - наредила богинята. - И донесете свежи полски цветя!
-На божеството е нужен лотос! - опитали се да възразят брамините.
-На божеството е нужен аромат на свежи, току-що откъснати цветя! - отвърнала богинята. - Цветя, по-скоро цветя тук! Цветя от полето, събрали брилянти роса!
И тълпата се втурнала да изпълни заповедта на богинята. Купът стари, гнили лотоси бил изхвърлен и жертвената маса била покрита с цели камари свежи, току-що откъснати, ароматни, росни цветя. Младежи, жени, деца и старци носели наръчи цветя, които се сипели по пътя и по този килим хората смело и радостно пристъпвали към ласкавото и добро божество, усмихващо се в три страни на всички. Жреците били забравени.
Повече никой не ги търсел за помощ и застъпничество.
Всички вървели сами. Жените вдигали децата си към божеството, молейки добрия Тримурти да им изпрати своята благословия. Със сълзи на възторг гледали старците усмихващия се бог:
-А ние го мислехме за страшен и кръвожаден!
Всички се тълпели около божеството, опитвайки се докоснат с ръка златните му одежди.
А Тримурти, ласкав и усмихващ се с три усмивки, леел три потока благословение и радост.
След като отдъхнала в храма, богинята бодра и весела тръгнала по улиците на града, съпровождана от несметната тълпа. На главния площад на Делхи се извисявала приготвена клада. На нея лежало под бял покров тялото на починалия стар раджа. А вдовицата му, млада и красива, пременена в най-скъпите си дрехи, била готова със сълзи да влезе в огъня, разпален с благовонни дърва.
В тази минута към нея пристъпила добрата и весела богиня.
-Ти искаш да умреш! Защо пък не?! Та животът е само подарък, който небесата дават на хората. Искаш да се откажеш от подаръка - откажи се. Искаш да отдадеш тялото си на огъня - отдай го. Тялото си е твое. Но защо искаш да хвърлиш в огъня и скъпите си одежди? На раджата му трябваш ти, тялото ти, а не твоите дрехи. Дрехите не са нужни на раджата, той сам ги е смъквал от теб! Отдай се на раджата така, както си му се отдавала. Свали всичко от себе си. Защо да принуждаваш огъня да съблича дрехите ти? Нека веднага обсипе с целувките си твоето тяло. А дрехите дай на бедните. Това ще е едно добро дело преди смъртта. Защо плачеш всъщност?
-Страх ме е да умра! - отвърнала вдовицата.
-А защо искаш да умреш тогава?
-Така повелява закона, обичаите, хората. Хората искат да изпълня свещения обичай.
-Изпълни го! Но преди това свали всичко от себе си. Направи добро дело. Нека бедните вземат дрехите и благославят твоята памет и тази на мъжа ти!
Младата жена я послушала. Свалила дрехите си и ги подала на хората:
-Вземете!
При вида на голото и тяло ропот се понесъл сред тълпата:
-Колко е красива! Почти като богиня!
Сърцата им се изпълнили с жалост. И се понесъл вик:
-Не трябва! Не трябва да влиза в огъня!
А богината с усмивка погледнала към стоящия до нея младеж, който я съзерцавал със страст и възторг:
-Ти си влюбен в мен, но аз съм родена на небесата и земното ми е чуждо. Погледни тази жена. Нима не е също толкова красива като мен? Нима красотата е разлята само на небесата, а не и по земята? Красотата - това е небе. Вашият живот е като вода. Небесата се отразяват във водата и от това тя изглежда дълбока. Погледни колко е красива! Вземи я! И ти ще притежаваш моето отражение на земята! Вземи!
И когато очите на младежа пламнали страстно при вида на голата жена, тя се обърнала към вдовицата на раджата:
-Ти искаш да умреш на кладата. Но огън гори и в сърцата. Ето, този младеж ще те изгори с пламъка си. Ще те обгърне като огън с обятията си. И ще умреш не веднъж. Ден и нощ ще умираш, чувствайки как душата ти се разделя с тялото. Изгори така!
И младата вдовица хвърлила факела в благовонния огън, на който самотно лежало тялото на стария, издъхнал раджа, и протягайки ръка към юношата, казала:
-Покрий ме с плаща си и ме отведи оттук ...
В тази година имало страшен зной.
Бог Индра, разгневен, както твърдели брамините, изгарял земята с жарките, слънчеви лъчи, изгарял безпощадно, изгарял немилосърдно.
Полята били черни, като овъглени, а хората, слаби като скелети и примиращи от глад, идвали в града, лягали по улиците и стенели:
-Тук ще умрем и зловонието на нашите трупове ще отрови въздуха, ако не ни дадете да ядем.
Брамините решили да изнесат статуята на Индра и да обиколят с нея целия град.
Страшният бог возели на колесница, в която били запрегнати десет черни слона.
Хората се хвърляли със стотици под слоновете и колесницата и умирали в страшни мъки.
-Бог Индра не чува тихите стонове на страдащите! - казвали те. - Нека чуе поне нашите вопли, да се ужаси, гледайки нашата гибел и да смени безпощадния си гняв с милост.
Процесията бавно напредвала сред крясъци, стонове и вопли, които трябвало да привлекат вниманието на божеството. Слоновете с окървавени стъпала тъпчели лежащите на пътя им хора, а колелата на колесницата разкъсвали телата им.
А шествието неумолимо продължавало напред. Насреща му излязла богинята.
Тя била толкова прекрасна в лъчите на залязващото слънце, че водачите спрели, спрели и слоновете си. Те гледали богинята с очи пълни с възторг и не можели да помръднат.
Богинята стояла на пътя.
Не могли да прегазят тази дивна красавица, обърнали слоновете и кървавата процесия се върнала в мрачния храм на Индра.
А тези, които лежали напред по пътя, очаквайки смъртта, били спасени.
Така прекарала богинята своя първи ден.
А на следващия, с първите лъчи на слънцето, брамините се събрали на съвещание:
-Заради новата богиня загива вярата в старите богове!
-Ние загиваме! Никой не се нуждае вече от нашите молитви, всички се молят сами!
-Тя разпространява безчестие! Вдовиците не искат да умират от вярност!
-Тя ще ни навлече гнева на Индра, който ще остане без жертви!
И клатели глави в почуда, какво да предприемат.
-Да я убием! - предложил един.
Даже не му отговорили. Как да убиеш безсмъртна богиня?!
Тогава се надигнал най-древният и мъдрият между брамините:
-Да я затворим в пещера. На хората ще кажем, че се е върнала на небето. Като не я виждат, ще се върнат към благочестието. Нека поседи в пещерата, после може и да я пуснем. Като остарее и погрознее, никой няма да си губи ума по нея!
Всички одобрили съвета на стария брамин и му се поклонили доземи:
-Добро, изпитано средство!
Въоръжавайки се с мечове и копия, се отправили към ручея, до който на ложе от цветя прекарала нощта богинята, прокрадвайки се между храстите, я обкръжили и излизайки от засада я затворили в пръстен.
Но като ги видяла, богинята весело викнала:
-При мен! При мен!
И всички околни жители, чувайки веселия, звънък глас се втурнали да видят, каква нова радост е измислила пробудилата се богиня.
Виждайки се сами обкръжени, брамините се поклонили доземи и казали:
-Дойдохме да ти се поклоним, а оръжието взехме за да ти отдадем чест, като на повелителка.
И сложили оръжието в краката и в знак на покорство.
Брамините съвсем паднали духом.
-Трябва да спасим себе си и хората от гнева на Индра!
Събрали се на ново съвещание. Три дни и три нощи мислили в отчаяние, какво да предприемат срещу богинята и на четвъртия, весели, радостни и доволни, излезли от своя храм и се обърнали към първия минал поклонник на богинята.
-Всички се покланяте на новата богиня! - казали те. - Ние също и се покланяме, защото е прекрасна. Но вие не се грижите за нея. Богинята ходи гола: тялото и е докосмано от вятъра и слънчевите лъчи. Слънцето я изгаря, вятърът ще направи кожата и груба. Трябва да се погрижите за облеклото и! За да се съхрани красотата и, в тези дрехи тя трябва да има наистина величествен и достоен вид. Украсете я. Покажете и любовта си.
-Вярно е! - възкликнал поклонникът. - Как не се сетихме веднага!
И като благодарил на брамините, се втурнал към приятелите си, за да им предаде това добро хрумване.
Брамините казвали същото на всеки срещнат.
Всички намирали това за отлична идея и им благодарили.
Хората се събрали около богинята и обсъждали:
-Как да и направим достойни одежди?
Едни казвали:
-Има тъкани, тънки като паяжина, едва видими. Ще доставим такава материя и от нея ще и ушием дрехи, за да не остава нито една гънка от прекрасното и тяло скрита за очите!
Други възразявали:
-Как пък не! Незабележими дрехи! Не, облеклото трябва да е такова, че веднага да се вижда, колко обичаме и ценим богинята! Ще доставим платове, изтъкани от чисто злато и ще ги украсим със скъпоценни камъни ...
-И ще погребем под златна кора красотата на богинята! - възкликвали трети. - Не, трябва ни коприна, нежна, мека, която да потрепва при всяко нейно движение.
И се завързали горещи спорове. Така минал денят.
А брамините през това време затворили отново храма на Тримурти, изгорили две вдовици и наредили за утре да се организира отново шествие със статуята на бог Индра.
На следващия ден тълпата от поклонници отново обкръжила богинята.
Донесли разноцветни шалове и ги пробвали на богинята:
-Вижте колко добре и стои!
Другите крещели:
-Махнете се с вашите шалове! Трябва да я увием в брокат!
Трети носели дантела, четвърти - драгоценни камъни. Хората спорели, ругаели се един друг, биели се: в какъв вид да покажат богинята на света.
А брамините тържествено водели своята процесия през града и десет черни слона тъпчели с крака телата на хвърлилите се под колесницата хора.
Така е и до днес ...
Влас Дорошевич "Приказки и легенди"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
