Притчите

Сайтът, на който се хостваше презентацията е закрит. Обновената флаш презентация можете да гледате ТУК.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж изтърканият йероглиф се влюбил. Чувствата към ненаписаната мечта го възпламенили и в библиотеката избухнал пожар. Всяка буква от всяка книга почувствала какво е това любов и да ги потушат вече било невъзможно.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един известен музикант поканил Омирбек* на гости, настанил го на почетното място и започнал да свири за него. Той сменил няколко различни инструмента и на всичките свирел великолепно. Междувременно обяснявал от кой и кога е съчинена музиката, която изпълнява, кой и къде е направил музикалния инструмент, на който свири в момента.
Стопанинът се увлякъл, а Омирбек взел все по-често да поглежда към вратата на кухнята.
След като домакинът втори път свирил на всички музикални инструменти, които притежавал, попитал госта:
-Омирбек, звуците на кой музикален инструмент ви допаднаха най-много?
-На сития му харесва една музика, а на гладния - друга - отвърнал Омирбек. - В началото най-много ми хареса дутарът**, но сега най-приятният звук за мен би бил дрънченето на казана.

*-герой от каракалпакския фолклор
** - двуструнен инструмент от типа на лютнята

Публикувано от Gloxy-Floxy

О! Ние живеем много щастливо, невраждуващи сред враждуващи; сред враждебни хора живеем ние, невраждуващите.
О! Ние живеем много щастливо, неболни сред болни; сред болни хора живеем ние, неболните.
О! Ние живеем много щастливо, нестрадащи сред страдащи; сред страдащи хора живеем ние, нестрадащите.
О! Ние живеем много щастливо, макар че нямаме нищо. Ще се храним с радост, като сияйни богове.
Победата поражда ненавист; победеният живее в печал. В щастие живее спокойният, отказващ се и от победата, и от поражението.
Няма по-силен огън от страстта; няма по-голяма беда от ненавистта; няма по-голямо нещастие от тялото; няма щастие равно на спокойствието.

Публикувано от Gloxy-Floxy

В ябълковата градина, под най-красивото дърво на света със сочни, зрели плодове, плачело от мъка Изкушението. Наблизо, с тежка торба на рамо и уморено изражение на лицето, минало Знанието, а до него, с лека, непринудена усмивка, крачело Неведението.
Вродената любознателност на Знанието го накарала да се поинтересува за причината за дълбоката печал на Изкушението, което с обида в гласа отвърнало:
-От деня на грехопадението на човека всички смятат за първопричина на всички беди и нещастия в света мен - Изкушението, а това е несправедливо. Аз не съм виновно, че мога да отразявам спотаените желания на човека, да изваждам наяве неговите слабости и нелицеприятни страни. Сблъсквайки се с мен, човек гледа в най-честното огледало на света, отразяващо действителната му природа. Винейки ме за всички грехове, човекът смъква от себе си отговорността за Направения Избор. Изборът между вас - Знанието и Неведението!
Заради това, че човекът не може да реши кое е по-голямо благо за него - знанието или неговото отсъствие, аз страдам тук от векове и всеки, който не се полени, ме замеря с камъни, сблъсквайки се с мен.
Неведението, неразбирайки за какво иде реч, тъпо примигвало, седнало под ябълката и видимо се наслаждавало на природата, решавайки, че вече е време за отдих.
Знанието цинично се усмихнало на Изкушението и попитало:
-А ти самото какво мислиш, кое е благо за човека? Знанието или неговото отсъствие?
Изкушението тежко въздъхнало и отвърнало:
-Ако човекът живееше сам на белия свят, с увереност бих заявило, че е длъжен да знае за всичко, защото знанието дава могъщество на човека и колкото е по-обширно и дълбоко човешкото знание, толкова по-голяма е степента му на превъзходство над всичко живо. Но хората по света са прекалено много. Знанието сее раздор между хората, определя кой от тях е по-могъщ. Борбата за превъзходство един над друг и над природата води до всички беди и нещастия. Освен това най-отчаяната борба се разгръща вътре в човека, където разкриващото се Знание го подтиква да прави избор между порока и целомъдрието, духовността и безпринципността, между горчивата истина и сладката самоизмама. Тази борба е неизкореним "страничен ефект" от Знанието.
Затова, колкото и да е странно, Неведението носи в себе си "мир", а Знанието - "война".
И ето, вървите заедно, ръка за ръка, уравновесявайки порядъка на нещата на белия свят, когато тълпите в щастливо и нещастно Неведение следват владеещите Знанието, а страдам аз, Изкушението! И къде е справедливостта, питам те, Знание?
Знанието замълчало и повело след себе си нищо неразбиращото Неведение, без да нарушава порядъка на нещата, изграден от вековете на мирозданието, когато за отвличане на вниманието на несведущите, вината за всички беди и нещастия в света несправедливо приписвали на Изкушението.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Имало на света едно мъничко зайче.
То почти по нищо не се отличавало от останалите зайци. Също като тях гризяло сладки морковчета и хрупкаво зеле, весело подскачало по зелената полянка. И имало красива, пухкава опашчица. Само където зайчето винаги мяукало.
-Как си? - питали го.
-Мяу! - отговаряло то.
-Къде беше? - питал го баща му.
-Мяу! - казвало зайчето.
-Гладно ли си? - питала го майка му.
-Мяу! - отново отвръщало зайчето.
-Ще дойдеш ли на разходка? - питали го приятелите му.
-Мяу!
-Зайците не мяукат! - заявили всички околни.
Те обичали зайчето, но не го разбирали. Заради това много се огорчавали. И решили да не му обръщат внимание.
Това много опечалило зайчето и то се разплакало. Решило да избяга от всички.
Тръгнало през гората и горко плачело. "Нима съм виновно, че мяукам?"-мислело си то.
Насреща му изкочило малко котенце. Такова хубавичко и също пухкаво.
-Защо плачеш, Зайко? - попитало то.
-Мяу! - отговорило зайчето и още по-силно заплакало.
То си помислило, че котенцето също няма да го разбере и ще избяга.
-Мяу! - радостно откликнало котето.
Сълзите на зайчето пресъхнали. И с усмивка отвърнало:
-Мяу!
Котето радостно заскачало наоколо и отново казало:
-Мяу!
Те станали приятели. Ходели заедно и мяукали. А наоколо всички се радвали на тяхното приятелство. Защото даже и да мяукаш, все едно, можеш да си намериш приятели.
Мяу!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На коприненото листче на белоснежната роза паднали две росни капки-росички и нещо веднага ги притеглило една към друта.
-Каква красива дъга се прелива в тая мъничка капчица! - възкликнала по-едрата Росичка.
-О! Какъв чудесен овал има моя съсед! - смутено си помислила мъничката Росичка и нейните преливащи се цветове заблестели още по-ярко.
Притеглило ги още по-силно една към друга, но неочаквано и двете Росички спрели и замрели в нерешителност. Едновременно ги обхванала някаква неясна тревога. Както е известно, страхът рядко може да разкраси някого, по-скоро обратното.
-Какво изведнъж така грозно го набръчка? - помислила си малката Росичка.
-Къде изчезна чудната дъга от нейната повърхност? - още по-силно се разтревожила голямата Росичка.
В този миг коприненият лист трепнал и се огънал.
-Най-накрая ще утоля жаждата си! - изфъфлил с астматични прохриптявания старият, известен на цялата цветна градина със своята зловредност охлюв.
Той успокоил дишането си, включил на своята пределна охлювена скорост и се устремил към по-малката Росичка.
-Той ще я погуби! - ахнала по-голямата Росичка и бързо се пързулнала към прелестната непозната.
-Какво ще стане сега със нас? - затреперила по-мъничката.
Без да се замисля тя се хвърлила към съседа си.
Старият охлюв, разбира се, закъснял. Той разстроено се озъртал на всички страни, но Росичките вече не били на това място, където ги бил видял току-що. Когато той се добрал до края на листчето и погледнал надолу, видял едно изключително красиво цвете, а в чашката му - огромна Капка с чудесен овал, която преливала във всички цветове на дъгата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Много дълго те живели един без друг, много дълго - цял живот. Той трептял на вятъра, като останалите листа, радвал се на дъжда и на слънцето. Колко му е нужно на кленовия лист?
Тя шепнела с другите звезди и звънтяла нощем над дърветата в парка. И макар че живеела във висините, рядко мислела за възвишеното.
Те били различни. Тя никога не би го познала сред другите листа, той не би я отличил от другите звезди. Животът им бил съвършено различен - на вид, по дължина и по смисъл.
Когато видят падаща звезда, хората си намислят желание. Когато видят падащ лист, си спомнят за зимата. Те падали и им оставало да проживеят още един миг живот. Един миг и край!
-Падате?
-Падам ...
-Да падаме заедно?
-Заедно? Да, хайде!
Никой не знае, кога се ражда любовта. Може би когато два погледа не искат да прекъснат нишката, която ги свързва. Може би когато две дихания се слеят в едно. А може би когато в цялата Вселена, цялото Мироздание не остава никой, освен двамата, които хората наричат влюбени.
Съдбата сама ги откъснала от техните светове и ги оставила насаме. За миг, всичко на всичко един миг, последния в техния живот. Но струва ли си да се мисли за това, щом в този последен миг те били заедно и се обичали? Какво би струвал техният дълъг-дълъг живот - едно негово лято и милиарди нейни години - без този единствен миг? И толкова ли е важно колко е продължило щастието им, щом го е имало и те никога няма да го забравят.
Когато този миг свършил, всичко продължило, както обикновено: тя станала космос, а той- земя. Но заедно с тях техния миг на щастие запомнили и Земята, и Космосът. И може би благодарение точно на това, всички станали малко по-щастливи - и в Космоса, и на Земята.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Когато в старостта си Анаами Баба загубил зрението си, той казал: " Бодхидхарма имал хиляда очи и само едно е било истинско, а аз нямам нито едно и проблемът отпада от самосебе си."
***
Попитали Анаами Баба:
-Какво е Дао?
-Това е поток.
-За какво е?
-За да бъдеш в хармония в него.
-И какво трябва да направиш за да го постигнеш?
-Нищо.
-Не е нужно да правиш нищо?
-Нужно е да не правиш нищо.
***
-Някога исках да творя чудеса, - признал Анаами Баба - но не можех. Сега мога, но не искам.
***
-В какво е същността на Вашето учение? - попитали Анаами Баба.
-Същността на учението е в самото учение, също както смисълът на живота - в самия живот, водата на реката - в реката, а сърцето на човека - в самия него.
***
-Понякога е трудно да ме разберат, - признал Анаами Баба - но това не е проблем. Каква е ползата да разберете мен? По-добре разберете себе си!
***
-Умът е като автомобил - казал Анаами Баба. - Неговата скорост дава такова щастие, а сблъсъкът с него - такава болка.
***
Попитали Анаами Баба на колко плана се дели Съществованието.
-Съществованието не се дели - обяснил той. - Него го делят такива глупаци като вас!
***
Анаами Баба и Анаами Дасс нощували под открито небе.
-Погледни Луната, Анаами Дасс - казал гуруто. - В нея има цяло учение. Луната е мъртва и изпълнена с бездействие. Но в същото време отразява Слънцето така, както светецът - Бога. А наоколо - тъмнина.
***
Веднъж на даршан (среща с учителя) при Анаами Баба дошли няколко бхагавати. Всеки пристъпвал към него с лична молба.
-На теб какво? - попитал той поредния бхагават.
-Аз дойдох при Вас, за да добия Свобода ...
-Свободен си! - казал Баба. - Следващият.
***
Когато Анаами Баба посещавал храма на Шива, палел най-вонящите благовония, които успявал да намери. Най-накрая някой не издържал и попитал, как е възможно подобно нещо. "А аз не се натягам" - невъзмутимо отвърнал гуруто.
***
-Ако камъкът няма мисли, то по какво това се отличава от медитацията? - попитал Анаами Дасс.
-Медитацията е умение да слушаш, не да мълчиш - отвърнал Баба. - Иначе можех да те ударя с тоя камък по главата и да ви приведа под общ знаменател ...
***
-Животът ми беше изпълнен със страдания, - признал Анаами Баба - докато го считах за свой. Хората винаги се терзаят, когато работата касае това, което им принадлежи.
***
-Обичаш ли ме, Анаами Дасс? - попитал Баба.
-Не - чистосърдечно признал ученикът. - А Вие мен?
-И аз теб - не.
-Може би затова любовта ни не знае граници? - попитал Анаами Дасс и Баба се засмял.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Вчера на пазарния площад видях философи да носят собствените си глави в кошници и гръмко да крещят:"Мъдрост! Продава се мъдрост!"
Бедните философи! Налага им се да продават главите си, за да заситят сърцата си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy