Притчите

Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното.

Историите съществуват независимо от техните герои. Ако знаете това, знанието ви дава власт.

Историите — големи развяващи се панделки от оформено пространство-време — са се размотавали и развивали около Вселената от самия момент на началото. И са еволюирали. Най-слабите са умрели, най-силните са оцелели и чрез преразказването им са натрупали маса… Истории, усукващи се и носещи се сред тъмнината.

И самото им съществуване наслоява слаб, но настойчив отпечатък върху хаоса, който представлява историята. Историите издълбават улеи, достатъчно дълбоки, за да вървят хората в тях, също както водата следва определено русло по планински склон. И всеки път, когато нови герои отъпкват пътеката на историята, улеят става по-дълбок.

Това се нарича теория на разказвателната причинност и означава, че историята, веднъж започната, придобива форма. Тя събира вибрациите на всички останали повторения на тази история, които някога са се случвали.

Ето защо историята непрекъснато се повтаря.

И така, хиляди герои са откраднали огън от боговете. Хиляди вълци са изяли бабички, хиляди принцеси са били целунати. Без да знаят, милион неподозиращи актьори са вървели по пътеките на историята.

Сега е невъзможно третият и най-малък син на който и да е крал да се заеме с предизвикателство, в което са се провалили по-старите му братя, и да не успее.

Историите нехаят кой участва в тях. За тях е важно да бъдат разказвани и преразказвани. Или ако предпочитате да мислите за това по друг начин: историите са паразитна форма на живот, изкривяващи живота на другите само за своя угода.

Необходим е специален човек, за да се бори с тях и да стане мая на историческия пай.

Преди много, много години… 

 Ами не, не съм препрочитала "Вещици в чужбина" нито снощи, нито предната вечер, нито последните няколко седмици. Просто тая част ми изплува в главата преди няма и час, докато си пиех кафето, запокити към малкото авторски неща, които съм писала и ме накара да се ужася ... отново, както всеки път, когато я чета. Истории, в които въплъщавам себе си и си заживяват собствен живот! Ами ако някой ден вече не искам да е тъй, както съм го написала?! Можех, разбира се, да си се ужасявам в уединение, но наоколо се навъртат достатъчно хора, които пишат и то далеч повече и по-убедително от мен, така че-е-е... внимавайте какво си пожелавате, фантазирате и най-вече какво пишете!
Ако някой възнамерява да парадира, че това е в Света на Диска , ами ...

Светът на Диска съществува точно на ръба на реалността. Най-дребните нещица могат да се промушат от другата страна.

Никой не би тръгнал да оспорва факта, че на ръба сме увиснали и ние, вярвам. Тя, реалността, разбира се, би могла да има и повече от един ръб, но някой първо трябва да го докаже. :D

След като ви запознах с фундаменталното си прозрение, мога да се оттегля да се ужасявам, ъъъ, да внимавам в прозаичната си съботна реалност.

Приятен ви уикенд! :)

P.S. Ако не съм особено разбираема, всичко което исках да кажа е, че да изживяваш истории е оле-годе контролируем процес, но когато историите почнат да живеят теб, не винаги е угодно индивиду. Затова да внимаваме какво си измисляме. :D

Публикувано от Gloxy-Floxy