Притчите

Един богат и религиозен търговец всеки ден ходел в синагогата и виждал там усърдно молещ се евреин. Богаташът започнал всеки път да пуска тихичко по няколко монети в джоба на молещия се, за да поддържа този, възлюбил святостта човек. Откакто започнал да върши това, търговията му разцъфтяла повече от всякога и богатството му се увеличило многократно. Тогава богаташът се заинтересувал, кой е човекът, когото той всеки ден среща в синагогата. Казали му, че е ученик на Великия магид. 

"Ако, давайки дребни пари на ученика, имам такава полза, – замислил си търговецът, – какво ли ще се случи, ако давам по-големи суми направо на учителя?"

И от този ден спрял да пуска монети в джоба на молещия се в синагогата ученик, а започнал да праща чекове на учителя. Но, за потрес и изумление, вместо да процъфтят още повече, делата му се сринали.

Търговецът отишъл при Великия магид и си признал стореното. След като изслушал жалбата му, магидът се засмял:

– Нищо изненадващо. Докато си давал, без да мислиш на кого и без да придаваш особено значение защо, Всевишният е правел същото. Но когато си решил да намериш по-достоен обект за милостта си, същото е направил и той.

хасидска притча