Ех, сега да имам тия сто лева, да ти ги върна!

Имало двама приятели. И двамата работели един занаят, но живеели различно. Първият най-напред си гледал кефа, после си покривал задълженията, ако остане (ама надали!). Вторият обратно - първо си гледал задълженията, пък кефа ако остане (ама надали!).
Хубаво, ама някои масрафи на първия не могло дълго време да седят непокрити. Къде идват хора с дебели вратове и искат да те бият, къде с затвор те плашат. Той какво да прави - взимал заеми от кой намери. И те си седели непокрити колкото може. Като стане напечено, вземе от друг да покрие първия. После от трети да покрие втория. И от колегата си взимал. Вземе 50, върне 20, колкото да има очи да иска пак. Понатрупал дълг. Досрамяло го повече да иска. Ама от борча хич! Извъртяла се година, две. А времената били лоши за всички. И приятелят му взел често да изпада в критични ситуации, за всяко нещо пари си трябват. А длъжникът всеки път казвал загрижено:
-Ех, сега да имам тия сто лева, да ти ги върна!

Хубаво нещо е да имаш сто лева - хем дълга си да върнеш, хем на приятел в беда да помогнеш! :D


Публикувано от

0 Response to "Ех, сега да имам тия сто лева, да ти ги върна!"

Публикуване на коментар