ПРИТЧА ЗА КУЧЕТО И МЕДАЛА

Имало едно куче, което било толкова зло, че стопанинът му се принудил да окачи на шията му голям къс желязо, за да не хапе хората и да не гони, който му попадне. Кучето приело металния къс за медал и тщеславието му се увеличило неимоверно. Започнало да гледа с презрение на всички останали кучета и престанало да общува с тях.
Така и горделивият човек остава сам, мислейки, че това е награда за ценните му качества, присъщи само на него и още повече презира околните.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

4 Response to "ПРИТЧА ЗА КУЧЕТО И МЕДАЛА"

  1. Unknown says:
    12 януари 2010 г. в 20:37

    От опита си с кучета мога да ти кажа, че те обикновенно заприличват на стопанина си...Припознават го като водач на глутницата и следват примера му във всичко :)))

  2. Gloxy-Floxy says:
    12 януари 2010 г. в 20:47

    :)) Най-често да, но има и ... невменяеми, лично познавам едно, дали стопаните имат отношение към случая не вярвам да разбера.

  3. Unknown says:
    12 януари 2010 г. в 22:19

    Съвет: Избягвай запознанства с кучета без знанието на стопаните им :))))))

  4. Gloxy-Floxy says:
    12 януари 2010 г. в 22:25

    :)) Всъщност сега се сещам, че познавам две невменяеми.
    Нямам проблем с кучетата обикновено, ... понякога те имат с мен :)).

Публикуване на коментар