Притчите

В огледалото надникнало призрачно лице. Отворило уста и така замръзнало. Настанала пауза.
-Е?
-Ахм ... - започнало да мрънка Огледалото.
-Добро начало! Но все пак чакам отговор!
Огледалото неловко се размърдало в рамката, старателно отклонявайки поглед.
-Кхм ... бихте ли повторили въпроса!
-Попитах, наистина ли съм най-красива на земята. Отговорът може да бъде "да" или "не". И така?
Огледалото избърборило нещо неразбираемо.
-Какво, какво?
-Никога не съм виждало дама, подобна по красота на Вас! - отчаяно отговорило Огледалото, почервенявайки.
-Прекалено двусмислено. Опитай пак!
Огледалото въздъхнало.
-Затруднявам се да отговоря.
-А ти се постарай.
-Виждате ли ... Красотата е понятие субективно ...
-По-кратко!
-Не, аз не оспорвам, разбира се, ... Вие сте жена видна, ... изтънчена, ... облечена добре, с вкус, ... но този чук в ръката Ви! Дали не бихте могли да го оставите за малко, изключително много ме смущава ...
-Не!
-О, разбирам, но той не хармонира с Вашите ...
-По-кратко, да или не?
-Какво, простете?
-Красива ли съм или не? И забележи, че започвам да губя търпение!
Огледалото жално изхлипало:
-Т-ти ... си ... п-прека ... п-прекрасна ... с-спор ...няма! Не мога!
Огледалото се разплакало.
-Не мога да го кажа!
-Ах! Ти! Проклето! Стъкло! - почти ласкаво произнесла Кралицата и замахнала с чука.
Хиляди светкащи иглички литнали в разни посоки, студеният северен вятър ги подхванал и ги понесъл над земята. Някому парченце ще попадне в окото, а някому в сърцето ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy