ПРИКАЗКА ЗА ЧАДЪРА

(приказка за деца и родители)

В един дом живеел Чадър. Не много стар и не много млад. Това бил голям черен Чадър. Значителна част от живота си бил прекарал в тъмния килер и всеки ден с нетърпение очаквал дъжда.
Да, той повече от всичко обичал дъжда. Когато настъпвало дъждовно време, Чадърът се чувствал много нужен и важен. Стопанинът навсякъде го носел със себе си, разтварял го над главата си и тогава Чадърът усещал с удоволствие еластичността и силата на своите спици. Чувствал се като изпънато платно, което води след себе си своя Стопанин. Чадърът се къпел в капките дъжд и се радвал на тяхното изобилие. Плувал високо в небето, измит и освежен, и кимал на плуващите насреща му, познати чадъри.
Особено обичал да среща един изящен дамски чадър, ярък и весел като пеперуда. Този чадър въобще не бил горделив, точно обратното - проявявал внимание към нашия чадър. Когато Стопанинът стоял рано сутрин на спирката, чадърът-пеперуда често се оказвал съвсем близо до черния Чадър и той понякога даже усещал с влажната си материя докосването на пръстчетата на своята съседка. Това били възхитителни мигове и Чадърът често си ги припомнял, докато висял в тъмния килер.
Но сезонът на дъждовете преминал и за Чадъра започнал сив, нещастен живот. "Ах, само да завали!" - казвал си той и се вслушвал внимателно за дългоочаквания гръм.
Но веднъж чул нещо съвсем друго - малкото момченце на Стопанина попитало:
-Татко, какво означава зодиакални знаци?
Чадърът не дружал с момченцето, защото то било прекалено малко за такъв голям чадър. Затова бил много изненадан от отговора на Стопанина:
-Иди в килера и донеси моя чадър. Той ще ни помогне.
Отивайки в стаята, Чадърът боязливо потрепвал в ръцете на момченцето: "Какво ще правят с мен? Та в стаята не вали дъжд, а аз само това умея, да се къпя под дъжда."
И тогава Стопанинът разпънал големия черен купол на Чадъра над детето.
-Гледай, сине! Това е небесният свод, който виждаме тук, от земята.
Чадърът замрял от удивление: "Аз?! Небесният свод? Какво чудо!"
Но истинските чудеса тепърва предстоели. Стопанинът взел парче тебешир и започнал лекичко да гъделичка Чадъра отвътре.
"Ох, ох, не мога! Гъдел ме е! - едвам се сдържал да не прихне в смях Чадъра. Но за щастие Стопанинът престанал да го гъделичка и казал на сина си:
-Ето виж: тези точки са звезди. Те се групират в съзвездия. А ето тези дванадесет съзвездия от древни времена наричат зодиакални. Така се наричат и знаците с които се отбелязват. Всяко съзвездие си има име. Това е Дева, това - Водолей, а това - Близнаци.
"Дева, Лъв, Стрелец ..." - като омагьосан си повтарял Чадърът и това го изпълвало с ново, непознато досега чувство на вълнение и възторг.
-Аз съм небесната сфера - за кой ли път си шепнел Чадърът и се вслушвал в тези загадъчни думи.
От този ден всичко се променило в неговия живот. Той се сприятелил със сина на Стопанина. Всяка вечер момчето го взимало в леглото, отваряло го над главата си и го гледало, като бавно въртяло дръжката.
Това били най-прекрасните мигове за Чадъра. Той много обикнал момчето, тъй като всяка вечер то му разказвало нови, интересни неща за звездите, за кометите и Галактиките. Всичко това момчето четяло през деня в голяма красива книга, а вечер разказвало на своя приятел.
Но отново настъпил дъждовният сезон. Това било така неочаквано за Чадъра. Той съвсем бил забравил, че на света ги има тези противни, досадни дъждове, които те пропиват до последния конец така, че да не можеш да изсъхнеш до сутринта. И разбира се в този вид е абсурдно да попаднеш в постелята на малкия си приятел.
Чадърът намразил дъжда за това, че го разделил с момчето. Даже видът на веселия чадър-пеперуда не можел да го утеши. Напротив, докосванията до спиците на съседката му започнали до го дразнят. "Що за нетактичност, - мърморел си той под носа - да си тика мокрите пръсти в небесната сфера?"
Сега целият смисъл на живота за Чадъра се заключавал във вечерните беседи с момчето.
Времето летяло като в приказка - от среща до среща, от дъжд до дъжд.
Минали години. Чадърът остарял и избелял. А момчето пораснало и станало Астроном. Той окачил Чадъра при себе си в обсерваторията и понякога казвал: " Моят първи учител!" И макар да изричал това на шега, Чадърът искрено вярвал, че е точно така. И ако не беше той, старият Чадър, момчето никога не би станало Астроном. И може би е прав.

А ти как мислиш?

Галина Кузнецова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПИГМАЛИОН И ГАЛАТЕЯ

(избрани картини с този сюжет в албума "Пигмалион и Галатея" на страницата на Притчите във Фейсбук )

Афродита дарява щастие на онзи, който вярно и служи. Така дала тя щастие и на Пигмалион, великия кипърски ваятел. Пигмалион ненавиждал жените и живеел уединено, избягвайки брака. Веднъж той изработил от блестяща бяла слонова кост статуя на момиче с необикновена красота. Тази статуя стояла като жива в ателието на ваятеля. Би казал човек, че тя диша и всеки момент ще започне да се движи, ще тръгне и ще заговори. С часове се любувал художникът на своята творба и накрая се влюбил в статуята, създадена от самия него. Той и подарявал скъпоценни огърлици, гривни и обеци, обличал я в разкошни дрехи, украсявал главата и с венци от цветя.
Колко често шепнел Пигмалион:
- О, да беше жива, да можеше да отговаряш на думите ми, колко щастлив щях да бъда!
Но статуята била няма.
Дошли празниците в чест на Афродита. Пигмалион принесъл в жертва на богинята на любовта бяла телица с позлатени рога; той протегнал към богинята ръце и зашепнал молитва:
- О, вечни богове, и ти, златна Афродито! Щом можете да дадете на молещия се всичко, дайте на мен жена, прекрасна като тази статуя на момиче, която сам направих.
Пигмалион не смеел да моли боговете да вдъхнат живот на статуята му, страхувал се да не разгневи с такава молба боговете-олимпийци. Ярко лумнал жертвеният пламък пред образа на богинята на любовта Афродита; с това богинята като че ли давала на Пигмалион да разбере, че боговете са чули молбата му.
Ваятелят се върнал у дома си. Той пристъпил към статуята и, о, щастие, о, радост: статуята оживяла! Сърцето и тупти, в очите и свети живот. Така богинята Афродита дала на Пигмалион жена хубавица.

Николай Кун "Старогръцки легенди и митове"



Публикувано от

ШУШУЛКАТА-РЕВЛА





От покрива висяла дълга, дебела шушулка. Тя имала ужасен характер. Събуждала се сутрин и започвала да хленчи. Ако слънцето светело, било и горещо. Ако било мрачно, и било студено. Ако имало вятър, треперела, ако нямало вятър, и било задушно. Сутрин и било прекалено светло, вечер - прекалено тъмно и нищо не виждала.
Съседните шушулки полагали неимоверни усилия да я изтърпят, докато накрая губели търпение и я молели да млъкне. И тук настъпвала кулминацията! Тя започвала да пърха с мигли, да бръчи вежди, да диша учестено и накрая избухвала в неудържим плач: "Никой не ме обича! - ревяла с пълно гърло. - Никой не ме уважава! Даже не искат да ме слуша-а-ат!" Шушулката можела да плаче дълго и с удоволствие. (Вярно, от това слабеела.) Съседните шушулки си запушвали ушите, отвръщали се встрани, но нямало къде да се дянат. Шушулката се поуспокоявала, почивала си за малко и всичко започвало отначало.
-Правиш лошо само на себе си, - казал и веднъж един врабец - погледни, колко си отслабнала. Скоро от теб нищо няма да остане!
-Аз почти се успокоих, - заявила шушулката - но долетя този - забила тя палец във врабеца - и ми развали цялото настроение! Уаааааа!
Врабецът се обърнал и отлетял.
С всеки изминал ден шушулката ставала все по-малка и по-малка. Локвата под нея - все по-голяма и по-голяма, докато в един момент шушулката не се разтопила напълно.
-Къде си? - викнали отгоре другите шушулки.
-Тук съм - отвърнал глас от локвата. - Ох, толкова съм странна и неестествена! Мокра съм и се движа!
Известно време от локвата се носело мърморене и охкане.
-Ей! - чул се познат глас. - Струва ми се, че се отучих да плача!
По покрива се разнесла въздишка на облекчение.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЛЪВСКИ ПАЙ

Зверовете делили плячката.
Лъвът поискал една четвърт като техен главатар, една четвърт за мъжеството си и една четвърт за жената и децата си.
-Що се отнася до последната една четвърт, - заключил той - всеки от вас може да влезе в спор за нея с мен.
Оттогава много владетели започнали да изобразяват лъв на гербовете си, а в разпределението на благата възникнал терминът "лъвски пай".

египетска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЛЕЧЕНИЕ ЗА УПРАВНИЦИ

Веднъж моллата чул, че управителят на града заболял. Той набрал ябълки и отишъл да посети болния.
-Молла, - оплакал се управителят - едновременно ме заболяха зъбите и ушите. Така ме измъчиха, че с думи не може да се опише. Днес намерих добър бръснар и той ми извади болния зъб. Сега зъбна болка нямам, но тези проклети уши мира не ми дават. Трябва да намеря и добър лекар.
-Ех, - отвърнал моллата - ако се намери добър човек да ти откъсне ушите, ще се успокоиш ти и целият народ.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КАК ПРЪСТЧЕТАТА СЕ СКАРАЛИ

(детски терапевтични приказки и притчи, 3-7 години)

Здравей, приятелче! Днес ще ти разкажа приказка за едно малко момченце, същото като теб.

Една сутрин момченцето се събудило, закусило и му се приискало нещо да нарисува. То взело блокчето и боичките, а още и едно бонбонче от кухнята, за да не му се налага да спира, докато рисува. Седнало на столчето и се замислило ...
И решило да нарисува цвете. Такова голямо, жълто цвете, каквото обича мама.
Но какво е това? Не се получило! И знаеш ли защо? Пръстчетата на момченцето взели та се скарали.
Как се случило? Както обикновено става при децата. Хайде заедно да преброим пръстчетата. Едно, две, три, четири. И още кутрето. Четири и кутрето, колко беше това? Няма ли да ми подскажеш, защото аз забравих. Пет? Разбира се, че пет!
И всяко от тези пет пръстчета решило, че е по-важно от другите.
-Аз съм главният! - викнал палецът и цопнал в зелената боя.
-Не, аз съм главният! - викнал показалецът и скочил в червената боя.
Средният ужасно се разсърдил и се разкрещял:
-Аз съм главният, аз! - и скочил в синята боя.
Безименният в знак на мълчалив протест скочил право в кафявата боя.
Даже кутрето записукало с тънкото си гласче:
-Аз тук съм най-най-главният! - и скочило в жълтата боя.
И настанал страхотен хаос. Пръстчетата едно през друго се втурнали към листа и започнали да се блъскат върху него. Получила се страшна мацаница.
В това време дошла бабата на момченцето. Сложила си очилата, погледнала рисунката и казала:
-Не се карайте! Трябва да рисувате заедно и тогава всичко ще ви се получи!
Тя измила пръстчетата на момченцето, избърсала ги с кърпата и им подала четката.
Момченцето помислило, помислило и решило да нарисува на мама цял букет. Пръстчетата дружно хванали четката и се получил прекрасен букет!

И ти, приятелче, не забравяй, как се скарали пръстчетата. Дръж се здраво за приятелите си. И ако се скарате, помирете се бързо. Та ние всички сме като пръстчетата на една ръка.

Михаил Розенщейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЗА ЖЕНАТА ... И ЩАСТЛИВИЯ ЗАДГРОБЕН ЖИВОТ

Скитите имали "мил" обичай, в по-късни времена повсеместно излязъл от употреба. Когато дошъл часът на вожда Сармак, се състоял съвет, на който обсъждали въпроса за неговата задгробна екипировка. Един от воините взел думата и казал:
-Ние искаме, Сармак, да ти осигурим щастлив задгробен живот. Затова кажи, колко жени да изпратим заедно с теб в по-добрия свят?
-Ако ми желаете доброто, - с мъка казал Сармак - оставете всичките за вас. И приживе ми беше по-лесно да побеждавам враговете и да ви управлявам, отколкото ...
И вождът издъхнал.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

* * *






Вярвай в по-добри дни!
Сливовото дръвче вярва -
през пролетта ще цъфне.

Басе

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЗЛАТОТО Е САМО БЛАТО, ХЛЯБЪТ Е ЦАР

Когато в Галиция живял крал Данило, имал майстор, който сечал монетите му. Майсторът се къпел в злато, но нямал свобода. Живеел заключен в работилницата, която отварял и затварял само краля, ако майсторът трябвало да отиде някъде. За труда си получавал достойна отплата и понятие нямал, какво е глад. И един ден казал на краля:
-Златото е цар!
Данило го поправил:
-Не, приятелю, хлябът е главата на всичко!
-Не, златото и среброто!
Така спорили, докато кралят не се обърнал и не излязъл от работилницата. А като се върнал на следващия ден, заварил надпис на стената, изработен от злато: "Хлябът е блато, а главата на всичко - златото и среброто".
Данило нищо не казал. А и време не му останало, в този момент пристигнали вестоносци. Заключил работилницата и отишъл да ги изслуша. Враг бил нападнал границата. Кралят събрал дружина и отишъл на поход. А за майстора забравил и той останал зад заключените врати.
Минали няколко месеца. Данило се върнал с войската си. Очаквал от майстора-златар да получи подарък в чест на победата. Но него го нямало. И кралят изведнъж си спомнил. Пришпорил коня, втурнал към работилницата и отключил вратата. Вътре върху купчина злато лежал трупът на майстора, а на стената със злато било изписано: "Златото е само блато, хлябът е цар".
Така го научил живота ...

украинска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ

В един град живеел лекар. Добър лекар, толкова добър, че жителите на този град почти не боледували. Но ето че заболял самият той. Нямало кой да го излекува и умрял.
Една държава имала добър управник. Крал ли, цар ли - не е важно. Важното е, че под неговото ръководство държавата процъфтявала, всички живеели в мир, съгласие и любов - пълна идилия и щастие. Но един ден му се приискало да си вземе отпуск и да си почине, уморил се човекът. Нямало кой да управлява и тутакси дотичали зли и коварни врагове и превзели държавата.
В едно селище живеел мъдрец. Помагал на хората във всякакви трудности, раздавал какви ли не съвети и всички наоколо били доволни и щастливи.
Но веднъж на него самия потрябвал съвет, а нямало от кого да поиска. И каква беда го сполетяла, пази Боже!
И за какво ви го разказвах всичкото това? А, сетих се, просто всеки толкова иска да бъде изключителен, единствен и неповторим ...

Александър Светлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ДЪЛБОКИ ЛИ СА ВОДИТЕ НА ДЗЕН

Попитали един монах, дзен-будист, дълбоки ли са водите на дзен. В отговор на това монахът едва не бутнал този, който задал въпроса, от моста, по който вървели, в бурната река, но приятелят му го удържал. Монахът искал да види, как питащият сам ще се отправи към дъното на дзен и ще измери дълбочината му със собствения си аршин.

из "Въведение в дзен-будизма" на Д.Т.Судзуки

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПУСТА ЛАКОМИЯ!

Според сирийците, когато мъжът и жената били създадени на четвъртото небе, те решили да ядат от някаква баница вместо от амброзията, която била тяхното естествено ястие. Амброзията се отделяла от порите на кожата, а като яли от баницата, трябвало да отидат по нужда. Мъжът и жената замолили един ангел да им каже къде е нужникът. "Виждате ли - казал ангелът - оная малка планета, голяма колкото точка - тя е на шестдесет милиона левги оттук и там е едното място на вселената, вървете бързо." Те тръгнали и там останали. Оттогава светът е на това дередже.

Франсоа Волтер, Философски речник, Изд."Георги Бакалов" Варна, 1982


Публикувано от

НА КРЪСТОВИЩЕТО

Сляп мъж от дълго време чакал на оживено кръстовище някой да го преведе, когато друг човек го хванал за ръката:
-Извинете, - казал непознатият - аз съм слепец, бихте ли ме превели през улицата?
Първият слепец хванал ръката на втория и двамата пресекли пътя.
Това е истинска история. Първият слепец бил джаз-пианиста Джордж Шеринг. След това казвал: "Какво можех да направя? Преведох го и това беше най-голямата тръпка в живота ми."
Има моменти, когато си мислим, че не сме способни на повече и не се опитваме да прескочим препятствието или да поемем риск. Но когато го направим, често ни помага да преодолеем зависимостта си от другите или от собствените си предпазни механизми и да открием нови вълнения и потенциални възможности.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КРАСАВИЦАТА И МАЛКОТО ЧУДОВИЩЕ: ПРИКАЗКА ЗА ДИАБЕТА

(терапевтични приказки за деца)

Някога, много отдавна, живяло на света малко момиченце. То много напомняло за теб, дъще!
Един ден момиченцето се разболяло. То лежало в леглото, било му зле и заспало от изтощение. Тогава му се присънил интересен сън.
Далечният и тайнствен остров, на който се озовало момиченцето, се оказал пуст и безлюден. Изведнъж, кой знае откъде, се приземил вълшебник.
-Здравей, момиченце! Как се казваш?
-Ани, а Вие?
-Наричай ме Мелитус. Аз съм вълшебникът на този остров и имам за теб малък подарък.
Изведнъж в ръцете на чародея се появила кутийка, на която било нарисувано синьо кръгче.
Ани я отворила, но кутийката се оказала празна. Мелитус обяснил, че вътре има малко невидимо зверче, което отсега нататък ще живее с нея. И най-важното, тя трябва да бъде много внимателна и постоянно да се грижи за него.
-Всеки ден трябва да му даваш от магическия серум, но има едно условие - серумът може да попадне в организма на животинчето само чрез вълшебната игла.
Мелитус обяснил, че ако Ани по някаква причина даде прекалено много или прекалено малко от серума, на зверчето ще му стане много лошо. И всеки ден сама ще трябва да определя количеството от вълшебния еликсир.
-А как ще разбера дали с моето животно всичко е наред и днес съм му дала толкова еликсир, колкото трябва? - силно се развълнувало момиченцето.
-Затова всеки ден ще трябва да убождаш пръста си и да взимаш капка кръв, която да поставяш в специална машинка. Машинката ще ти показва, колко еликсир е нужен на невидимото ти зверче.
-А мога ли да пусна животното, когато порасне? Или ако отида при баба, да го оставя при мама?
-Не, - отвърнал вълшебникът - зверчето ще бъде постоянно вътре в теб. Родителите могат да ти помагат в грижите, но ти няма да можеш да го дадеш на никого.
Вълшебникът и разказал още, че тя ще расте, а заедно с нея и малкия звяр. С годините той ще стане претенциозен, ще му е нужно повече внимание, може даже да иска да я драска по краката, бъбреците или сърцето, но но тя трябва да е силна и всичко да издържи.
Ани се разплакала, думите на магьосника звучали като наказание. Мелитус се опитал да я успокои и казал най-важните думи:
-Обещавам, че след време, 10 или 20 години може би, ще те избавя от грижите за животното, но при условие, че ти започнеш да се грижиш правилно за него сега.
В този момент магьосникът изчезнал, а момиченцето изтрило последната сълза и забелязало, че вече не е на никакъв остров, а на леглото в спалнята си.
Минали дни, седмици, месеци, години. Ани се стараела правилно да се грижи за животното си, но силите и се изчерпвали и все по-често плачела от отчаяние. Омръзнало и непрекъснато да мисли, колко еликсир трябва днес и колко утре. Пръстчето я боляло от честите убождания заради заветните капчици кръв.
Ани искала да живее като всички и вместо това капризно зверче да си вземе куче или котка. Всеки път заспивайки се връщала на тайнствения остров и търсела вълшебника. Много искала да го помоли да я избави от наказанието.
Но вместо вълшебника намирала други малки момченца и момиченца, които също се грижели за своите животни. И като били заедно в съня, им олеквало.
След месец в училище Ани се запознала с друго момиченце, което имало невидимо зверче. И ако дотогава и било по-лека само насън, сега станало и наяве.
Тя разбрала, че не е сама и има сили да преодолее изпитанието. Ще дойде ден, когато невидимите зверчета завинаги ще напуснат Ани и нейните приятели.
Трябва силно да вярваме в най-доброто и то непременно ще се случи.

Източник


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ГЛЕДНА ТОЧКА ПО МАТЕМАТИЧЕСКИ

На една от своите лекции математикът Давид Хилберт казал:
-Всеки човек има определен хоризонт. Когато той се свива и стане безкрайно малък, се превръща в точка. Тогава човекът казва:"Това е моята гледна точка".

Сергей Федин "Математиците също се шегуват"


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПРИТЧА ЗА СВ. АНТОНИЙ

:) Честит празник на всички именници и на нашите рожденици в Свежо - Hexemexe и Alcapone!

Свети Антоний живеел в пустинята, когато един ден при него пристигнал млад човек.
-Отче, продадох всичко, което ми принадлежеше и парите раздадох на бедните. Запазих само няколко вещи, които биха ми помогнали да оцелея тук. Искам да ми покажеш пътя към спасението!
Свети Антоний помолил младежа да продаде това, което му останало и с парите да купи малко месо от града. На връщане трябвало да привърже месото към тялото си. Младият човек изпълнил заръката. По обратният път го нападнали кучета и соколи, които искали месото.
-Върнах се! - съобщил той на Антоний, показвайки му раненото си тяло и разкъсаните дрехи.
-Този, който стъпва на ново поприще и иска да запази малко от стария живот, собственото му минало го разкъсва на части! - казал светецът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО

Някога, когато всичко било още в началото, но вече го имало, се заговорили Любовта и Щастието. Обикновено си говорели като приятели хубави неща, но изведнъж ...
-Защо казват, че си ненадеждно? - попитала Любовта. - Идваш, когато ни е добре и си отиваш, когато ни е зле.*
-Слушай ги още тия бърборковци! - отвърнало Щастието. - Те и за теб клюкарстват. Престани да се занимаваш с тях!
-И какво казват, което да не знам? - поинтересувала се Любовта.
-Гадости не преразказвам - пресякло я Щастието.
Но думите били произнесени ..., а женското любопитство е страшна сила. И затова беседата продължила.
-Но ние нямаме тайни помежду си, нали? - попитала Любовта.
-Надявам се - отвърнало Щастието.
-Тогава кажи ми, как мислиш, винаги ли трябва да бъдем заедно?
-Трябва, трябва ..., но не винаги сме.
Чувайки това, Любовта се замислила, така ли е наистина? А нима има щастие без любов? И попитала. А Щастието вътрешно се възмутило, все към себе си дърпа чергата Любовта. Ще трябва да и отвори очите!
-Случва се, и още как! А даже и в любовта да няма щастие.
Съвсем се удивила Любовта. Как така, та това е неправилно!
-Може и да е неправилно, - отвърнало Щастието - но е факт.
-Разкажи ми, - помолила Любовта - сляпа съм и неопитна.
-Така да бъде, ще ти отворя очите - съгласило се Щастието, което принципно било незлобливо и независтливо.
-Да започнем с това, че има несподелена любов, нали? И тогава влюбеният е нещастен. Освен това казват, че в любовта равенство няма - едната страна целува, другата позволява да я целунат.
Любовта не намерила какво да отговори на това и замълчала.
-Да продължим нататък, приятелко. Обичат не само хубави, но и лоши неща да вършат.
Тук Любовта не издържала.
-Небеса, и при това и щастие ли изпитват?
-Случва се, макар и невинаги. Някои после се разкайват, но е късно. Обичат и пагубните страсти, и парите, и властта, - продължавало Щастието - а главното е, че тия, които го вършат, обичат да им се кланят и да ги превръщат в кумири.
-Но тези, които постъпват така, щастливи ли са?
-Понякога, но не е задължително. Важното е, че правят другите нещастни. А имащите власт и сила и прекрасно осъзнават това. И се присмиват мислено над глупаците, които се прекланят пред тях.
Любовта съвсем се опечалила.
-Зле ли се чувстваш? - попитало Щастието.
-И още питаш!
-Но аз не си тръгвам, - казало Щастието - а ти повтаряш тежки думи, че съм ненадеждно и изоставям в беда. Въпреки че това не те радва, струва ми се? ...

* - "Щастието е ненадежден приятел. Идва, когато ти е добре и си тръгва, когато ти е зле." Феликс Кривин

Александър Ритвин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СТРЕЛАТА

Един мой познат, учител по стрелба с лък, ми разказа историята за Стрелата.
Стрелата била направена от ръката на Майстора. Това била една от най-добрите стрели, които може да си представи човек. И тя знаела за своята феноменалност. Казвала си: "Трябва ми цел. Но ми трябва Истинска Цел. Цел, заради която си заслужава да започна Пътя." Но времето течало като река, а в живота на Стрелата нищо особено не се случвало, докато веднъж ...
Веднъж ученик взел Стрелата по погрешка и я пуснал със своя лък. В началото Стрелата била възмутена. Но няколко секунди по-късно слушала песента на вятъра, гледала великолепието на света долу, чувствала възторга и радостта на полета. Полетът - ето какво в този момент добило за нея смисъл и значение.

Игор Василевски

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КОЙТО ИДВА ПРИ НАС С МЕЧ ...

Млад човек, радетел на Учението, което следвал, много изживявал непросветеността на околните. И през цялото време се стараел да носи на обикновените хора светлината на истината, за да им се открият вярата и взаимното разбиране, любовта и добротата.
Мъдрият Учител не се опитвал да го ограничава и ученикът, вдъхновен, провел среща с местни жители в дома на един от тях.
После натъжен се обърнал към Учителя:
-Исках да донеса на хората истината, но въобще не успях да ги убедя. Какви ли не доводи изтъквах, нищо не успях да постигна. Те се отнесоха към мен с недоверие. А един от слушателите през цялото време ме гледаше предизвикателно, даже враждебно!
-Къде седеше той? - полюбопитствал старият учител.
-Вляво от входа!
-Приятелю, - тъжно се усмихнал Учителят - вляво от входа стои огледало.

Олга Безмирная

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КИТАЙСКИ МЪДРОСТИ

Който бързо се съгласява, рядко удържа на думата си.
***
Невъзможно е да се дадат на живота повече дни, но е възможно да се даде повече живот на дните.
***
Недостатъчно е да стоиш на брега на реката и да искаш да хванеш риба. Трябва да си донесеш и мрежа.
***
Добрият учител остава ученик цял живот.
***
Помисли един път, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да искаш.
***
Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш пролятата вода.
***
Тишината има силен глас.
***
Ако хората говорят само за това, което разбират, на земята ще се възцари тишина.
***
Търпението може да те предпази от голяма неприятност. Нетърпението може да провали целия ти живот.
***
Колкото повече ядеш, толкова по-малко чувстваш вкуса на храната. Колкото по-малко ядеш, толкова по-силен е вкуса.
***
Всяко голямо пътешествие започва с една малка крачка.
***
Щастието е единственото, което се умножава, когато се поделя.
***
Мракът на целия свят не може да затъмни светлината на една свещ.
***
По-добре глупак, който работи, отколкото мъдрец, който спи.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

НЕДОВОЛНОТО ТАМ

-Аз отдавна съм при теб, Учителю, но нищо не се случи, нищо не се промени. Искам да си тръгна.
-Върви - повдигнал рамене Учителят. - Аз също не се промених, занимавайки се с теб. И нищо няма да се промени, когато си тръгнеш - нито за теб, нито за мен.
-Но аз ще си намеря друг Учител. Той ще ме готви и аз ще се изменя.
Учителят се усмихнал широко:
-Там също няма да се промениш, както и Учителят ти.
-Но защо?
-Защото недоволното там никога не се променя тук.

Александър Светлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЧУДЕСА СЕ СЛУЧВАТ

(детски терапевтични приказки и притчи)

Петьо външно бил като всички останали момченца. От другите се отличавал само по едно - бил много недоверчив. Той вярвал само в това, което може да пипне, види или изяде. Затова много се съмнявал, че съществува Америка, че Земята е кръгла и че по проводниците тичат електрони.
Особено го развеселявали приказките за вълшебника, който живеел в парка накрая на града и изпълнявал заветни желания. Виж фокусник, това е друга работа! Те умеят да вадят зайци и гълъби от шапките си, да разрязват хората с тъпи триони, а един особено ловък се научил да се издига във въздуха чак до тавана. Но фокусниците не крият, че това е зрителна измама и ловкост на ръцете. А вълшебниците? Те не съществуват, те са от приказките. И въобще, какви вълшебници може да има при наличието на компютри и самолети.
Веднъж Петьо се прибирал с автобуса от болната си баба. И не усетил как задрямал.
-Момченце, събуди се, автобусът влиза в парка - разнесъл се нечий глас над главата му. Петьо разтъркал очи и разбрал, че е пропуснал спирката си. Слизайки от автобуса, видял ниска каменна ограда. По него се спускали клонки от някакво необичайно растение с гланцирани листа със сложна форма. Непознати аромати изпълвали въздуха. Петьо, кой знае защо, си помислил, че се намира до градината на вълшебника, за когото толкова говорели.
-Сега ще проверим - помислило си момчето и решително дръпнало дръжката на градинската порта. Градината била наистина фантастично красива, както и разказвали. Петьо тръгнал по пясъчната пътечка, като удивено се оглеждал встрани. Такива необикновени дървета и цветя никога не бил виждал. В дъното на градината на пейка седял белобрад старец.
-Вие вълшебник ли сте? - решително се обърнал Петьо към непознатия.
-И да, и не.
-Как така? - не разбрало момчето.
-Правя чудеса, но ... само наполовина.
-Наполовина? - продължавало да недоумява момчето.
-Работата е там, че вълшебната ми сила действа само дотогава, докато хората помнят, че аз съм им помогнал. Но те бързо забравят за това и остават без нищо.
-Не разбрах съвсем - признал си Петьо.
-Например, ти искаш майка ти да ти купи футболна топка. Докато не си получил подаръка, помниш за мама. Така ли е?
-Да - съгласило се момчето.
-Но когато започнеш да играеш футбол с момчетата, забравяш за мама и мислиш само кака да вкараш гол. Точно същото се случва и с моето вълшебство. С негова помощ са се сбъднали много от най-добрите и нужни желания на света, но хората бързо забравиха за това и ... всичко изчезна.
-А може ли да опитам да си пожелая нещо?
-Разбира се. Когато го намислиш, кажи само вълшебните думи:"Чудеса се случват!" и желанието ти веднага ще се изпълни. Но знай, можеш да поискаш само едно нещо!
Момчето се сбогувало с вълшебника и скоро пътувало с автобуса към къщи. Мислело си:
-Трябва да поискам баба да оздравее! Но ако забравя какво е направил вълшебника, тя пак ще се разболее ... Не, не става. Тогава да поискам колело? Но ако започна да карам и забравя , че това е вълшебство, колелото ще изчезне. Какво да направя? ...
Междувременно автобусът стигнал до неговата спирката. Момчето станало, погледнало пътниците и изведнъж разбрало, какво трябва да направи.
-Искам хората винаги да помнят, че чудеса се случват и ги върши вълшебникът - казало силно то пред всички.
Петьо знаел, че повече не може да иска нещо за себе си, но затова пък вълшебникът ще може да изпълнява желанията на другите хора. И той произнесъл заветните думи:"Чудеса се случват!"
Когато се прибрал у дома, звъннал телефона. Била баба му:
-Петьо, стана истинско чудо! Напълно оздравях!
-Повече никога няма да се разболееш, бабо - с радостна усмивка казало момчето.

Михаил Брущейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПОЛЕЗНА СРЕЩА

Ежко харесвал Катеричката. Когато излизал от дупката по своите важни дела, той виждал, как тя безгрижно скача по клоните на високата ела. Катеричката живеела на елата, под която Ежко бил построил своя дом.
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.
Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
-Привет! Какво правиш?
-Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
-Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
-Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
-С какво? - с подозрение попитал Ежко.
-Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
-Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
-О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
-Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
-Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
-Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
-Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
-Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат ... Ще се разходиш с мен, така ли?
-На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
-Да - важно казал Ежко.
-Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
-Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
-Искам на полянката, където пеят славеите ...
-Защо?
-За да послушаме, как пеят славеите.
-Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
-Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
-Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеите! - с неудоволствие се съгласил Ежко.
Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
-Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди, а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
-Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
-Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
-Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
-Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
-Цветни ленти право във въздуха!
-Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
-Те са красиви и ще им се любуваме!
-Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!
Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излязли на ручея.
-Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
-Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
-Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
-Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
-Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.
Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
-Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгрева, а хълм-на-който-има-много-гъби!
-Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
-Защо? - засегнал се Ежко.
-Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее ...

Максим Мейстер

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СКАЗАНИЕ ЗА БОГОЯВЛЕНИЕ

Ходела Госпожа Пречиста по земята и носела на ръце своя Син Исус Христос. Срещнала Богородица на пътя Йоан Кръстител и се обърнала към него с думите: "Хайде, Йоане куме, да идем на река Йордан, да кръстим Христос, моя син." Съгласил се Йоан Кръстител, отишли на река Йордан. Започнал Йоан да кръщава кръщелника си, от страх му паднала книгата. Пита го Госпожа Пречиста и го разпитва за причината за страха му. "Обезумя Йордан, водата е студена, не иска да приема в себе си; гората легна в тревата; а погледни, кумице, над себе си: небето сякаш на четири се е разцепило!" Отговорила на тези думи Богородица:"Не бой се, Йоане куме, водата ума не си е губила, водата, куме, сила е събрала, защото от Христос се е осветила; гората се е поклонила на Христос; а небето не се е счупило, ангелите са го разтворили, за да погледат как ще кръстим Христос." Послушал Йоан, кръстил Исус: Йоан - Христос, а Христос - Йоан. Оттогава започнали да кръщават, все по милостта на великия Бог, да ни бъде Той винаги в помощ!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЦАРЯТ НА ДЪРВЕТАТА

Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.

Източник: Стар завет, Книга Съдии Израелеви 9:8-15

Ако библейският изказ ви дразни, във философския речник на Волтер е преразказана накратичко така:

"Трябвало да се избере цар сред дърветата. Маслиновото дърво не искало да занемари грижата си за своето олио, нито смокиновото дърво за своите смокини, нито лозата за виното си, нито другите дървета за своите плодове. Трънът, който не ставал за нищо, се обявил за цар, защото имал бодли и можел да стори зло."


Франсоа Волтер, Философски речник, Изд."Георги Бакалов" Варна, 1982


Публикувано от

ЯПОНСКИ МЪДРОСТИ (2)

Добрата усмивка може да сгрее три зимни месеца.
***
Няма по-сляп човек от този, който нищо не иска да види.
***
Даже желанията на мравките стигат до небесата.
***
Човек не се учи от победите, човек се учи от пораженията.
***
Собствените недостатъци по-добре се виждат през очите на другите.
***
Колкото по-високо е дървото, толкова по-завистлив е вятъра.
***
Ако си започнал да копаеш кладенец, копай, докато излезе вода.
***
Който умее да пише красиво, може да пише и с лоша четка.
***
Който мисли, че знае всичко, не знае нищо.
***
Няколко човека са готови да похвалят, да осъдят са готови хиляди.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СТАРАТА КУТИЯ ЗА ОБУВКИ

Мъж и жена имали щастлив брачен живот повече от 60 години. Те споделяли всичко. Те разговаряли за всичко. Нямали никакви тайни помежду си, с изключение на една стара кутия за обувки, за която жената била предупредила съпруга си никога да не отваря или да разпитва за нея. Той изпълнил условието, но един ден, когато старицата легнала на смъртния си одър, попитал дали иска да и донесе кутията. Тя се съгласила, че вече е време да разбере какво има в нея. Мъжът я отворил и намерил вътре две салфетки, плетени на една кука и $25000. Погледнал озадачено жена си и тя обяснила: "Когато щяхме да се женим, моята баба ми каза, че тайната на щастливия брак е в това, никога да не спорим. Каза ми също, ако някога ти се ядосам, да не се карам с теб, а да изплета една салфетка."
Старецът се разплакал от умиление - две салфетки, само две салфетки! За всичките тези години тя му се била ядосала само два пъти!
-Скъпа, за салфетките разбрах, но откъде са парите тогава? - попитал той.
-О, - казала тя - това са парите от продадените салфетки.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ИСТИНСКО СЪСТРАДАНИЕ

С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли "добри" хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. "Какви добри хора, как се измъчват заради мен" - помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.
Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:
-Престани да ревеш или искаш да потънеш? По-добре хвани въжето, което ти хвърлям, дръж се здраво за него и започни да се набираш с ръце - ако даде Бог, ще се измъкнеш от блатото.
Не проумял такава загриженост за живота си потъващият, не счел подобно поведение за проява на състрадание и възмутен прогонил помощника, обвинявайки го в равнодушие, безсърдечие и жестокост. Той си тръгнал, но преди това завързал въжето за най-близкото дърво.
Минало време. Сълзите на страдалеца и неговите "приятели" продължавали да текат като ручеи и естествено, от това блатото не ставало по-малко, а точно обратното - растяло. Когато водата стигнала до гърлото му, желанието да живее надмогнало чувството за самосъжаление. Наложило се да се хване за въжето и да се опита да се измъкне. Много усилия хвърлил в това и когато накрая стъпил на твърда земя, "добрите" хора го наобиколили и започнали със сълзи на очи да се радват, че го е застигнал такъв "късмет". Но той, само като видял сълзите им, побягнал, боейки се, че от тях под краката му ще се образува ново блато. И хукнал след спасителя си, а когато го настигнал, му благодарил, защото много неща проумял, измъквайки се от блатото.
Разбрал, какво е това истинско състрадание, че "състраданието" и сълзите на оплаквачите с нищо не му помогнали, а напротив - влошили са положението му, че ако бил приел по-рано предложената помощ, докато блатото било по-малко, по-лесно щял да се измъкне.

Сергей Шепел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от