Моето новогодишно пожелание




Публикувано от

Весели новогодишни тостове

Селски двор. В ъгъла петелът е затиснал кокошката. Портичката изскърцва и влиза грузинец, който лениво люпи семки. Явно отегчен от заниманието си, той разпръсва семките по земята.
Петелът пъргаво скача от кокошката и се втурва да кълве семките. Грузинецът удивено се взира в него и горчиво поклаща глава:
-Да не дава Господ да огладняваш така!

Да пием за изобилието през Новата Година!

***

Баща се обръща към сина си:
-Сине, какво искаш да ти подаря за празника?
-Не съм решил, татко, ще си помисля още.
-Помисли си, сине, помисли си! Другата година ще ми кажеш ...

Да пием за това, през Новата Година решенията ни да са не само точни, а и навременни!

***

Нека, ако през Новата Година на вратата ви почука беда, да и отвори щастието с думите: "Върви си, стопаните не са вкъщи!"

***

Мъж е заловен от амазонки, които възнамеряват да го убият.
-Кажи ни предсмъртното си желание! - подканва го предводителката им.
Мъжът въздъхва тежко:
-Е, добре! Щом е дошъл последният ми час, нека срещна смъртта от ръката на най-грозната от вас ...
... и той останал жив!

Да пием за това, винаги да сме заобиколени от животоспасителна красота!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

ДРАКОНОВИ ПРИКАЗКИ: Как драконите се научили да летят



Картичката е от Цветелинка
Някога, докато този свят бил още съвсем нов, в реките, езерата и моретата живеели дракони. Те не умеели да летят, затова пък умеели да плуват, а крилете им служели за весла. В това време Китай бил управляван от император, който имал един-единствен син. Императорът го обичал безкрайно и изпълнявал всичките му желания. А момчето растяло зло и капризно, защото било достатъчно само да тропне с крак и всички слуги тичали на секундата да изпълнят желанията му, тъй като се боели от гнева на императора.
Един ден принцът отишъл при баща си и се оплакал, че няма с кого да си играе.
-Но ти имаш толкова много играчки! - отвърнал императорът. - Имаш златни и сребърни птици, които пеят като истински, чудесни кукли, украсени от най-добрите художници в империята, собствена носилка и малък нефритов печат. Освен това на твое разположение е и огромната дворцова градина с езерото, където можеш да си играеш по цял ден с твоите кукли ...
-Те не са живи! - прекъснал го принцът.
-Но ти имаш слуги, които ще играят с теб толкова, колкото пожелаеш - възразил баща му.
-Те ми омръзнаха! - разплакало се момчето.
-Какво искаш тогава?
-Искам в градината да живеят всякакви зверове и птици! Ще ги командвам вместо моите нефритени войници и мисля, че това ще е далеч по-интересно.
Императорът не могъл да откаже на желанието на сина си. И наредил на поданиците си да ловят животни и да ги носят в двореца. Така градината се напълнила с лястовички и чучулиги, елени и катерички, мечета и котета, даже една петниста панда. Императорът щедро възнаградил всички, които изпълнили заповедта му. Затова един воин, който отдавна мечтаел да стане военен министър, уловил два дракона и ги пуснал в дворцовото езеро. Императорът се зарадвал на новата придобивка и дал на воина жадуваната награда, но все пак наредил на принца да не се приближава твърде до драконите, за да не му навредят.
Минало време. Принцът се опитвал да командва животните, но те не са войничета-играчки, нали? Зверовете и птиците въобще не искали да му се подчиняват. Затова той се озлобявал, дърпал котките за опашките и хвърлял камъни по елените. Един ден му се прищяло да се повози по езерото върху драконите и погазил волята на баща си. На драконите въобще не им харесало да ги будят и отказали да го возят. Тогава разглезеният принц ударил дракона с пръчка. Дракона не го заболяло, естествено, та той бил голям, а момчето малко. Но бил възмутен от отношението и леко шляпнал принца с опашка. Едва ли има за какво да го виним, той не умеел да възпитава хора, а малки дракончета. И на тях това им действало, когато били непослушни, леко да ги плеснат с опашка, което въобще не боли, но е много неприятно и обидно. Обаче да плеснеш малко драконче и малък принц въобще не е едно и също. Императорският син паднал във водата и потънал, защото никой никога не го бил учил да плува.
Мъката на императора била безпределна. Жадувайки отмъщение, той послушал съвета на военния министър и заповядал да убиват всеки срещнат дракон. На хората заповедта не им харесала, но се боели от гнева на императора и я изпълнявали. Скоро останали съвсем малко дракони. Трите последни притиснали на края на една пропаст. На сушата водните дракони се чувствали много неуверено и стояли притиснати един към друг, без дори да се опитват да се защитят. Тогава най-малкият от тях казал:
-Вижте синьото небе! То така прилича на родното море. Навярно там също може да плуваме и да се гмуркаме също като във водата. Хората няма да ни настигнат там!
И той се хвърлил в пропастта, разпервайки криле. И станало чудо - вятърът подхванал крилете му и го понесъл нагоре, към облаците. Последвали го и останалите. Те се носели във въздуха, преобръщали се и се гмуркали както преди във водата. Но не можели да останат вечно в небето. Непривикналите им към полета криле започнали да се изморяват, а долу били хората с извадени мечове. Те почти се примирили с неизбежната смърт, когато между белите облаци изплували планините. И се отправили натам, към непристъпните планински върхове, където човешката злоба не може да ги достигне ...
... Оттогава драконите живеят високо в планините и могат да летят. А когато вали дъжд, хората казват, че драконите плачат, тъгувайки по своята родина.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Фонтанът на сълзите



Свиреп и страшен бил кримският хан Гирей. Никого не щадял, никого не жалел. До трона стигнал по планина от трупове. Заповядал да убият всички момчета от рода му, даже най-малките, за да не помисля никой за властта, докато ханът е жив.
Когато Гирей извършвал набези, земята горяла и оставала пепел. Никакви молби и сълзи не трогвали сърцето му. Треперели хората и страхът предхождал името на хана.
-Нека се страхуват! - казвал той. - Добре е да се страхуват.
Има всякакви хора, но няма такива без сърце.Нека е каменно, нека е желязно. Да почукаш на камък - камъкът ще отвърне. Да почукаш на желязо - желязото ще звънне. А народът казвал: хан Гирей няма сърце, а вместо сърце - гранче прежда. Ако почукаш на прежда, какъв отговор ще получиш? Може ли да чуе такова сърце?
Но идва залезът на човека. Остарял ханът, отслабнало сърцето му.
Един ден в харема на стария хан довели наложница - малко, слабо момиченце. Деляре се казвала. Когато главният евнух я довел да я покаже на хана, даже зацъкал от възхищение.
Деляре не сгряла стария хан с любов и ласки, но той въпреки това се влюбил в нея. И за пръв път в дългия си живот почувствал, че сърцето може да боли, да страда, да се радва - че сърцето е живо.
Не живяла дълго Деляре. Завехнала в плен като нежно цвете без слънце.
В заката на дните любовта не е лека за мъжа. Тази любов сразява сърцето. А когато любимата си отива, то плаче с кръв. Разбрал ханът колко му е трудно на човешкото сърце.
Извикал хан Гирей майстора иранец Омер и му наредил:
-Направи така, че камъкът и след векове да носи мъката ми, така, че камъкът да заплаче, както плаче мъжкото сърце.
Майсторът го попитал:
-Добро ли беше момичето?
-Какво знаеш ти за нея! - отвърнал ханът. - Тя беше млада. Тя беше прекрасна като слънце, изящна като газела, кротка като гълъб, добра като майка, нежна като утро, ласкава като дете.
Дълго слушал Омер и мислел, как от камъка да направи сълза човешка.
-От камъка какво ще изкопчиш? - казал той на хана. - Мълчи камъкът. Но ако твоето сърце е заплакало, и той ще заплаче. Ако ти имаш душа, значи има и камъкът. Искаш да пренеса сълзата ти в камъка? Добре, ще го направя. Камъкът ще заплаче. Той ще разкаже и за моята мъка. За мъката на майстор Омер. Хората ще разберат какви са мъжките сълзи. Ще ти кажа истината: ти ми отне всичко, което правеше душата ми жива - родната земя, семейството, името, честта. Моите сълзи никой не е виждал. Аз плаках с кръвта на сърцето. Сега ще ги видят. Каменните сълзи ще видят. Това ще бъдат изгарящи мъжки сълзи - за твоята любов и моя живот.
На каменна плоча изрязал Омер венчелистчетата на цвете - едно, второ ... А в сърцевината на цветето изрязал човешко око, от него трябвало да пада на каменната гръд тежката мъжка сълза, за да я прогаря ден и нощ, без да престава години и векове ...
И още изсякъл Омер охлюв - символа на съмнението. Знаел, че съмнение гложди душата на хана: за какво му е бил целия този живот - веселие и тъга, любов и ненавист, всяко човешко чувство.
Стои и досега фонтанът в Бахчисарайския дворец и плаче, плаче ден и нощ ...
Така пренесъл Омер през вековете любов и горест, живота и смъртта на младата Деляре, своите страдания и сълзи ...

кримска легенда


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

***




Публикувано от

За мъжете и тяхната времетрайност

Една жена имала настенен шкаф, на който внезапно, без да обявява война, паднала вратичката. Е, добре, че не паднала на главата и! Жената положила усилия да реши проблема със собствените си ръце и а-ха да успее, но този път вероломната вратичка действала целенасочено. Цицина на челото, световъртеж, колекцията от вазички - разбита, а вратичката самодоволно се простряла насред коридора. Въобще, на жената много и се приискало да се обеси. Но тя не търсела леки пътища. Затова намерила телефонния номер в интернет и се обадила на "Мъже почасово". Разказала за коварството на предметите в домакинството си. "Почасовият мъж" подишал тежко в слушалката и се поинтересувал с какво може да е от помощ. 
-Как с какво?! - удивила се жената. - С ремонт! Запишете адреса.
Мъжът въздъхнал тежко, но все пак записал адреса.
***
В шест и половина на вратата позвънил брадясал мачо и попитал намръщено:
-Какво да правя?
Домакинята се зарадвала:
-Вие сте майстор? Супер! Всичко! Казанчето в тоалетната тече, кранчето в кухнята плюе като бясно, розетката искри, крушката изгоря, а аз даже не успях да я отвия ... Боже, как ми провървя с Вас! А може и огледалото да монтирате на стената ... Може ли, а?
Мачото с поглед дал да се разбере, че предпочита да му дадат простор за действие. Усмирил казанчето и кранчето, сменил крушката, поправил розетката,окачил огледалото, даже преместил и скрина. Накрая попитал:
-Къде е вратичката?
-Вратите още се държат. Благодаря Ви, много Ви благодаря! Най-накрая проклетият домоуправител да си свърши работата. Колко Ви дължа?
-Какво значи "държат се"? А тази на настенния шкаф? Сама помолихте за нея!
-Аз съм молила? Че аз въобще нямам такъв шкаф. Вас домоуправителят ли Ви прати? Не се приближавайте, ще крещя! Вие какво, да не сте някакъв маниак?!
-Девойко, не правете цирк! Звъните неизвестно кому, искате непонятно какво и аз като последния глупак си казвам: "Е, добре, жената е самотна и има нужда от помощ. Не е далеч, само през един блок. Да направя едно добро дело!" А Вие сега за някакви маниаци! Аз съм лекар, не маниак на повикване! Върви, че прави добро после!
-О! - казала рижата домакиня и смешно смръщила луничавото си носле.- Но аз никъде не съм звънила, кълна се! Да не сте объркали нещо? ... №68? Не, тук е  №168. Боже, колко неудобно се получи! Да Ви поканя на вечеря? Трябва някак да Ви се реванширам! Или ще идете и в №68?
Мачото замълчал, вгледал се в девойката и накрая казал:
-Да не превръщаме благотворителността в рутина! За вечеря е пилето, което догаря в кухнята ли?
***
А жената от №68, след като и писнало да наднича през шпионката, отново позвънила на "Мъже почасово" и ги започнала с "Вие съвест имате ли?" и "Колко може да се чака?". В отговор на гневната и тирада отсреща се чуло:
-За първи път разговарям с Вас! Откъде да знам на кого сте звъняла? Да, нормален съм - и със слуха, и с главата! Ще продължавате да крещите или да ви записвам? За събота, за следващата. Вижте какво, намерете си собствен мъж и на него нареждайте какво и кога да прави, скандалджийка такава!
И треснали слушалката.
А жената ритнала вратичката с всичката си злоба и се разридала.
Късно вечерта позвънила на бившия си мъж, който по подразбиране би трябвало да е за цял живот, но се получило така, че на фона на живота бил само за час. Хлипайки, несвързано му разказала за вратичката. И че не и е нужен за век - живяла е толкова време без него, ще преживее и още. Но точно в момента не издържа да е сама. И вратичката няма нищо общо. Абсолютно нищо общо!
***
След една година, излизайки от гражданското, жената прошепнала на бившия си бивш мъж:
-Виждаш ли онази двойка там, якият мъж и рижото момиче? Това е нашият кардиохирург. Утре ще кажа на момичетата: край, да не се надяват! Вързаха го момчето!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

СЪРЦЕ

Напоследък освен за празници имам чувството, че не пиша за нищо друго. Но да почетем и деня на бащата. :)

Честит празник, татковци!

В далечни времена живял един човек, който нямал деца. Той неистово се молел за рожба и един ден Бог отвърнал на молитвите му: "Ще ти дам син, но ще го направя от сърцето ти". Човекът се съгласил и му се родил син, сътворен от сърцето му. Казахстанците казват: "Единственият син е сърцето на бащата". Когато на сина му върви и съдбата му се усмихва, сърцето на бащата е изпълнено с радост. А когато синът е в безпътица и го застигат единствено несгоди, бащата го боли многократно повече. 

Всеки от нас е нечие оголено сърце ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

КОЛЕДАРИ

:) Избрах си да ви честитя празника с отколешните благословии в поемата на Славейков. Не цялата, разбира се, подбрани извадки. Специално оставям частта за гурбетчиите.

Честита Коледа, приятели!


Рог изви над върховете снежни
ясен месец, подранил в небето.
Глъхнали са в сън поля безбрежни
само будно още бди селото -
дим се вий на стълпи из комини.

Песни, шум по улици се счуват;
гости ходят, гости се посрещат.
Домакини свят обичай чуват -
Бъдни вечер бъден празник срещат,
с буйно пламнал бъдник на камини.

*

Низ-по село скупом ходят
китни млади коледари -
сиромаси и боляри
с благовестье да споходят,
и наспроти празник честни
да им пеят драги песни.

Начело им станеника,
той ги стани, той ги води:
не току-така на сгоди,
а където е прилика -
и където подобава
с песни да се слави слава!

"В дясна ръка с китка вита
гости идат на честито:
тежки порти отворете,
благовестци приемете!"

Ей приветно портите разтваря
за посрещи домакиня веща.
А на прага къщен ги посреща
стар стопанин и тям отговаря:

"Добре дошле, добре дошле,
многожелани гости,
предвестници на благи дни
и край на дълги пости!"

...............................................


Стара майка, домакиня,
още не дарила дари -
и запяха коледари
на н е в я с т а пръвескиня.

П ъ р в а  з а р е д а

Млад гурбетчия, по-млад стопанин,
грижен ми ходи в пуста чужбина.
Него запитват тихом дружина:
- Що ти й насърце, грижен акранин?

"Двойна неволя, верни другари:
грижа на сърце, аман на душа -
гори едното, друго задуша -
вихром се вдигат спомени стари!

Сръце примира, памет се губи;
младост нерадост в пуста чужбина -
     млада дружина,
грижа за чедо - аман за любе!"

- Ой, махни, махни кахъри люти,
ти, млад другарин, недей се вайка:
мило е любе при стара майка,
грижено чедо в майчини скути.

Много се мина, малко остана;
утре ще литнат нагоре птички -
вест допрати им ти с лястовички,
че ще се върнеш при пролет ранна.

Тежка версия весе е сбрана
и армагани лежат с товари...
     Чакам другари. -
Много се мина, малко остана!
А невяста в ръце зела
мъжка рожба, първо чедо,
ником е чело привела,
сълзи рони до два реда.

Стара майка се притече,
а по нея и момата,
да раздумват с благи речи
кахърите на душата.

Съгледаха коледари,
съгледаха и подзеха
друга песен, со намяри
да й бъде за утеха.
  Хор

Керван иди, керван доди,
     невясто!
Я кервана войно води,
     невясто!

"Я излез, излез на двори,
     невясто!
Гален сън се яве стори,
     невясто!

Сън - и галена надежда,
     невясто!
с добра чест - добра посреща,
     невясто!"

Милите думи мило изпяни -
грижна невяста в скръб разтушена,
с сълзи на очи, в устни цалува
галена рожба първородена.

Благо усмихнат, старий стопанин
тихом пристъпи при коледари,
от шарен пояс вади кесия -
да се за песен отплати с дари.

........................................................

П ъ р в а  з а р е д а
 
И во тоя дом честити,
що го чиста вяра кити,
да не сяква все що драго -
руйно вино, мед и благо,
златно жито у амбари!

Д о м а к и н

- Чул ви господ, коледари!
В т о р а  з а р е д а

Бог да дава
вкъщи слава -
дни честити,
чиста съвест!

Дар в полето,
дар в сърцето -
добра мисъл,
мир и милост!
Хор

Тебе пеем, станенине,
тебе славим, господине:
много здраве бог ти прати -
     имот - живот -
     дом палати!

Колко здравец по гората,
колко звезди в небесата,
толкоз здраве у палати -
     живот - почит -
     дни благати!


На копраля над върхове снежни
е отскочил месечко в небото,
глъхнали са в сън поля безбрежни,
само будно още бди селото -
слава слави спроти празник честни.
Коледари низ-по село ходят,
песента им се далеко счува...
Станеник ги води да споходят
дом, обичай свят къде се чува -
Бъден празник да се слави с песни.

из "Коледари" на П.П.Славейков
източник: Словото




Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЗВЕЗДАТА

Нека Звездата грее вовеки в душите ви и осветява пътя към Любовта!
Желая ви една щастлива Коледа! :)

Зад широките месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ, когато небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като живи брилянти, въз тишината на заспалия свят изгря ненадейно една нова звезда.
Тая звезда, която дотогава никое человеческо око не беше виждало, беше звезда велика, ясна и лучезарна, като едно малко слънце, с нейния силен блясък правеше да бледнеят околните звезди, що трептяха по високото небе.
И тая звезда се показваше на запад.
Человеците, които я видяха, се удивиха. И разнесе се скоро мълва за появлението й по всичките градове и села на царството. И чудеха се всички и се питаха какво означава това небесно знамение.
И никой не знаеше.
И на петата нощ слухът за чудесната звезда достигна до ушите на тримата знаменити славни мъдреци на Халдея, человеци вещи в писанията, които умееха да гледат в бъдащето и да четат в съкровените му тайни.
И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха. Защото никой от тях не можеше, въпреки дълбоката си мъдрост, да отгатне какво явява на вселената това ново небесно светило. И си рекоха един на други:
- Да прегледаме старите пророчески книги. Може би в тях да е писано нещо за това знамение.
И завзеха се с велико усърдие да преглеждат старата мъдрост, написана на зайчи кожи и папируси.
Три дена и три нощи мъдреците ровиха писанията на пророците, четоха ги, тълкуваха ги, за да найдат ясния отговор на тайната.
И в края на третята нощ мъдреците възкликнаха в голяма радост, понеже намериха в книгите предвещанието за тая чудна звезда.
И това старо предвещание разправяше, че ще дойдат нови времена, когато на запад, в юдейската земя, ще се роди един цар. И знак за неговото раждане ще бъде една нова, сияйна звезда, която ще изгрее на запад, тъкмо над мястото, дето се е родил новият цар.
И зафанаха тогава да се разговарят мъдреците помежду си. И първият рече:
- Никой цар между человеците до днес не е бил обаждан от подобна звезда. Велики царе на земята са владели и повелявали, без да бъде отбелязано появлението им с такова славно знамение. Навярно новият цар ще бъде по-велик от великия Сезостриса, чиято слава грееше от стовратата Тива, при благословения Нил, до върховете на Ливан, с високите кедри; той ще е по-могъществен от всесилния Кира, който простря ръката си над всички земи и царства, що се намират между западното море и вълните на топлия океан от изток; и от Македонския Александра, който с победоносен меч разпространи властта си от снежните тракийски планини дори до изворите на свещения Ганг.
А вторият мъдрец изрече угрижено:
- Трепери, бедна землйо, защото страшен завоевател днес се ражда! Твоите полета ще бъдат изново покрити с человешки трупове и твоите реки и бистри потоци ще видят почервенели вълните си от человешка кръв, и никога толкова плач и ридание не ще са се издигвали към небесата!
Третият мъдрец каза:
- Благословени да бъдат нашите бели власи, защото те са нам радостен знак и упование, че няма да доживеем до ония страшни дни, когато новороденият силен цар отрасне и възмъжее, и със замаха на сабята си направи да покрият земята пожари, развалини, трупове окървавени, сълзи и отчаяние. Защото всяка царска слава се гради над разрушението и всяка победа се купува с мерзостта на запустението.
Тогава и троицата мъдреци казаха.
- Честити сме, че няма да доживеем до тоя чер ден.
И после стана дума за името на новия цар. И поискаха да узнаят името на новия завоевател на земята, който ще я покрие с кръв и съсипни.
И търсиха пак, и намериха тайнствени белези в мъдрата книга. И се трудиха много, додето да разгадаят скрития смисъл на тия белези.
И откриха, смаяни, че името на новия цар беше:
Любов!
И удивиха се твърде влъхвите и възликуваха сърцата им, понеже всичките им страхове за человечеството изчезнаха.
Тогава рекоха:
- Блажени ние, триждблажени, че дочакахме раждането на царя на Любовта. Да идем да му се поклоним, звездата ще ни заведе при него.
И тримата белобради влъхви зеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар, и яхнаха за към Ливанските планини.
А звездата вървеше пред тях и им показваше пътя.

1901

Иван Вазов

Източник: Словото

Публикувано от

СНЕГЪТ И КИСЕЛИЧЕТО

Най-накрая на земята паднал Сняг - толкова чист, толкова бял, че наоколо всичко просветляло и станало някак по-просторно. Хората присвивали очи от яркия му блясък и се усмихвали щастливо. Децата се пързаляли и се замеряли със снежни топки. Посевите по полята престанали да мръзнат, сега им било топло и спокойно под снежния юрган. 
-Благодаря ти, Снежко - казали и полските цветя, чиито стръкчета не се налагало повече да зъзнат на студа, а можели също да заспят топло завити до пролетта. 
Всички се радвали на снега и му благодарели, а той мълчал. И не защото не можел да говори, и не защото нямал какво да каже, а по съвсем друга причина. 
Снегът се родил високо-високо над земята, в блестящата пустота, където свистят само едни ветрове-невидимки и плуват раздърпани, сиви облаци. Той дълго летял към земята и ветровете го носили над поля и гори. 
-Пуснете ме най-накрая на земята, - помолил Снегът - там навярно ме чакат ... 
-Мълчи-и-и ... - засвистели Ветровете. - Запомни, ти не трябва да разговаряш! На земята си длъжен да лежиш и да мълчиш като мъртъв! 
-Но защо да мълча като мъртъв? 
-За да проживееш по-дълго! - отвърнали Ветровете. - В думите, които се разменят там на земята, са заключени страшни болести. Думите могат да те заразят с жалост и доброта, нежност и любов ... Пази се от това като от огън! Който много чувства, той бързо погива, а за да проживееш дълго, трябва нищо да не чувстваш, за нищо да не мислиш, нищо да не говориш, нищо да не слушаш, да не мърдаш въобще - все едно че си мъртъв! 
-А ако все пак проговоря? 
-Ще загинеш - казали Ветровете. - Когато проговориш първия път, от теб няма да остане и половината. Когато заговориш втория път, от теб няма да остане и осминка. А когато заговориш трети път, от теб няма да остане нищо! 
И Снегът запомнил предупреждението на Ветровете. Понякога му се щяло да отговори на някого или просто да побъбри от скука, но се усещал навреме и продължавал да мълчи. 
През дългата зима Снегът привикнал към тревите и дърветата, животните и птиците, и, макар и да не разговаряли,научил много интересни неща за тях. И колкото повече научавал, толкова повече му се искало да се сприятелят. 
Труден бил животът на животните и птиците през зимата - гладували, мръзнели, а през февруари даже дърветата взели да пращят от студ. Снегът се стараел да обгърне по-добре кората на дърветата, плътно да завие поляните, да скрие под шубата си птици и зверове. И когато мислел за тях, усещал как се затопля и омеква. Веднъж над гората прелетял студен северен вятър, докоснал Снега с невидима ръка и изсвистял:
-Внимавай, започваш да се топиш! 
Вятърът изгонил от небето разкъсаните облаци, изтъркулила се луната и през нощта свил такъв студ, че Снегът се покрил с твърда ледена коричка. На сутринта той почувствал, че нещо живо бие под шубата му. "Това е яребицата! - изплашил се Снегът. - Както винаги се прибраха в скривалищата си и сега не могат да излязат, напусто се блъскат в ледената кора ..." Станало му жал за яребиците. А след малко дочул мъчителни стонове и видял как през поляната куцайки преминава стадо диви кози. Ледената кора наранявала краката им и следите, оставащи зад тях, били оцветени в нещо червено. И всяка червена капка, падаща върху Снега, го прогаряла и той също изпитвал болка. 
Тогава над гората се показало Слънце и Снегът запъшкал, захруптял, опитвайки се да нададе вик. Но от дългото мълчание му бил паднал гласът. И успял само да прошепне прегракнало: "Слънчице, помогни ..." 
Слънцето се вдигнало по-високо, сгряло ледената кора, разтопило я и по земята побягнали ручеи. 
А Снегът ... Той даже не успял да се опомни, когато изведнъж останал наполовина.Само в гъстата борова гора, низините и овразите останала да лежи прокъсана снежна шуба. 

Следва продължение ...  

Е. Шим

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Первый снег, как первая любовь



Первый снег, как первая любовь —
Чистый свет, и нет ему предела!
Радуется сердце вновь и вновь,
Как же я его давно хотела!
Первые снежинки на руках
Так легко и так красиво тают,
На моих ресницах и губах
Только капельки прозрачные сверкают!
Первый снег! Какая красота!
Доченька, смотри, как все сверкает!
«Мама, но снежинки, больше нет,
Мама, почему снежинка тает?»
Потому что ей так хорошо,
Потому что ты ее согрела.
«Мамочка! Хочу еще, еще!»
Я б на первый снег всю жизнь смотрела!

:) Защото навън  наистина е прекрасно и предизвиква възторг!

Съжалявам за страстите на някои потребители, които не желаят чуждоезични текстове в български блогове, но болшинството потребители на този блог заявиха, че предпочитат руската поезия в оригинал.

Публикувано от

СЛОВО ЗА СИВИЛА

Вчера Кръстю ме върна по асоциативен път към този старозаветен апокриф, който има отношение към Рождеството и реших да го кача все пак. :)

Цар Давид, господният пророк, имаше в себе си голяма похот. Когато седеше, силата му излизаше. Затова подлагаха съд и силата отиваше в съда. Един ден неговият роб избърса съда с трева и я хвърли. Една гъска я взе и я изяде. После снесе яйце. От това яйце се излюпи дете женски пол, коета имаше нозе като гъска. Съобщиха тайно на цар Давид. И цар Давид веднага разбра какво се е случило. Нареди да я заведат в горските места. И я нарекоха с име Мария. Беше красива, много красива и мъдра повече от всички на света. И затова се нарече Сивила, по-мъдра от царя.
Тя завладя цялата горска земя и царува в Рим. Пророкуваше за Христа, както рече господ на Давида: “От плода на твоята утроба ще поставя на моя престол”, защото разбираше всички пророчески думи много добре. Тя се надяваше, че от нея ще се роди Христос, затова пазеше девството си, докато сто съдии видяха един и същ сън. Сивила тогава разбра, че няма да стане това, за което се надяваше.
Съдиите й казаха: “Ще ти изповядаме, господарке, съня, който видяхме в тази нощ, разтълкувай ни го.” Сивила им рече: “Кажете ми какво сте видели, та от тези думи да проумеем.” Стоте съдии отговориха: “Видяхме, господарке наша, такъв сън: видяхме девет слънца, светещи над света.” Сивила: запита: “Кажете ми, как видяхте деветте слънца?” Отговориха й сто съдии: “Първото слънце имаше много лъчи, спокойно сияеше и като светеше много красиво, огряваше света. Второто слънце бе хубаво като мълния и имаше свещ. Третото слънце бе кървавозрачно, три пъти помръкваше, бидейки пламенно и много причудливо. Четвъртото слънце и то бе кървавозрачно, палеше много, по средата му се яви царски престол. Петото слънце светеше като синьо-червена свещ, имаше и гръмен страх. Шестото слънце светеше като сняг, беше ни драго да го гледаме. Седмото слънце бе горещо кърваво, страшно ни беше да го погледнем. Осмото слънце бе като облак и имаше по средата ръка, която покриваше света. Деветото слънце беше от всичките най-страшно, чернозрачно със син обръч наоколо.”
Сивила им отговори: “Деветте слънца са деветте рода. Първият род са словените, сиреч българите : гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на бога правата вяра, повече ог всекиго на света. Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за бога. Третият род са елините, т. е. гърците, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра, ще предадат на бога царството, обичат църквите. Четвъртият род са евреите, от бога избрани. Ще се появи от еврейски род една жена на име богородица Мария, и ще роди син, и ще му дадат име Исус. Той ще разсипе еврейската вяра, ще установи закон и ще царува завинаги от изток до запад. Ще се отворят небесата за него и ще остане да се разказва за него по земята. Ще дойде глас от небесата и ангелски войнства ще носят неговия престол. Шестокрили херувими ще се поклонят в подножието на нозете му. Ще се съберат 12 мъже от Галилея и ще утвърдят неговия закон. А той от небето ще им изпрати глас и ще им каже: “Каквото получихте от мене, раздайте го на всичките 72 народа.”
Тогава еврейските първосвещеници казаха на Сивила: “Млъкни, господарке наша, млъкни, друго ще те питаме.” Сивила рече: “Какво искате да кажете? От писанието сме чували, че бог ще се яви на земята.” А те рекоха: “Ти вярваш ли, господарке, че това така ще бъде?” Царицата им отговори: “Вие не вярвате ли?” А евреите рекоха: “Наистина, не вярваме, че това ще стане — да дойде на земята и да се роди от девица. Наистина, няма да бъде така!” Тогава Сивила им рече: “О, горко ви, роде мой, този закон вам не ви е за добро! Това ви казвам: бог ще слезе на земята и ще бъде едновременно и баща, и младенец. Ще се надигнат царе срещу него и ще искат да го убият. Тези царе ще загинат, а много други ще се скарат за него.” Свещениците казаха: “О, Сивило, наистина право говориш, делата му по земята ще бъдат велики, заради него ще избият децата заедно с майките им и кърви ще се пролеят като реки. Тези царе като лед ще се стопят, а вярващите в него ще възкръснат. Те ще го напоят със злъч и на дърво ще го окачат. И след това ще чуят много знамения, които е направил по земята. Тогава ще се появи светото дърво, на което ще се разпъне Христос, на това дърво ще се поклони вселената.” Евреите казаха: “Господарке, разкажи ни откъде ще бъде взето дървото.” Сивила отговори: “Това е дървото, което изгони Адам из рая. Тогава ще се съберат всички хора и ще го разпънат и ще се извършат от него големи чудеса и мнозина ще напои. О, тежко на тези, които не вярват в него!”
Петият род е родът на франките; ще се надигнат трима царе, много дела ще извършат в името на бога и воини много. Ще има слънчев град, и пламенни хълмове и ще оставят наследници на храбростта(?)
Шестият род е сирийският, в него ще се появят двама царе и ще направят смут между хората през всичките години на своето царуване. И ще се съберат там князе, ще ги съдят и ще избият войските им и ще ги заколят в името на Исус Христос. След това ще се появи един двоероден цар на име Константин, ще излезе от Рим и ще бъде войник, избран от бога. Той ще разсипе църквите на езичниците и ще даде мир на елините. Ще принесе на бога голяма жертва и ще му се яви знак на небето. Ще излезе майка му, славната Елена, и ще намери кръста, на който е разпнат Христос, син на живия бог. Константин ще създаде голям град, който ще стане нов Йерусалим, крепост за гърците, за светците покоище, за царете украшение. Ще го нарекат Цариград.
Седмият род е аркадският, те ще възстановят Рим, който събориха, и Рим пак ще съществува. Сред франките ще пролеят кръв.
Осмият род са варварите, сиреч сарацините. Ще се появи цар на име Лъв, бащата на Кирил Философ. В тези дни ще има земетръси и глад по областите и градовете, и големи битки ще има, и [мнозина] ще загинат. Тогава ще се появи една жена кучка на този цар и ще роди син, когото ще нарекат Лъв-Константин. Той ще изпрати войска и ще завземе Йерусалим. Тази жена ще живее 50 години. А сарацините ще владеят Йерусалим 300 години.
Деветият род са татарите в тези времена. Ще минат дни и години, ще се надигнат войски от изток и от тях ще се разтърсят земи и градове. И кървав плач ще се дигне от тях. Където те воюват, кръв като вода ще потече и ще погълнат цялата земя. И ще погинат от човек с името на архангел Михаил.

Д.Петканова "Стара българска литература. Апокрифи"
Премахнах бележките от текста. Ако някой се интересува в подробности от него, може да го намери тук, откъдето го взех.


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: САМ НА КОЛЕДА?

Оригиналното заглавие на разказа е "Рождественско писмо". Не питайте защо съм го сменила, аз си знам. :)

Това се случи преди няколко години. Всички се готвеха да празнуват Рождество Христово. Украсяваха елхите и редяха подаръци. А аз бях сам в чужда страна - ни семейство, ни приятел; и ми се струваше, че съм отхвърлен и забравен от целия свят. Наоколо беше една пустота и никаква любов - далечен град, чужди хора, неотзивчиви сърца. В мъката и унинието си спомних за пачка стари писма, които успях да опазя във всички изпитания на черните ни дни. Извадих я от куфара и намерих това писмо.
То беше писано от покойната ми майка преди двадесет и седем години. Какво щастие, че го открих! То не може да се преразкаже, затова го излагам цялото.

"Скъпо мое дете, Никола! Ти ми се оплакваш от самотата си и ако знаеш колко мъчно и болно ми е от думите ти. С радост бих дошла при теб, за да те убедя, че не си сам и не можеш да бъдеш сам. Но знаеш, че не мога да оставя татко ти в неговото състояние. А и ти трябва да се готвиш за изпитите и завършването на университета. Но нека ти разкажа защо аз никога не чувствам самота.
Виждаш ли, човек е самотен тогава, когато не обича никого. Защото любовта е като нишка, която ни свързва. Така ние правим и букет. Хората са цветя, а цветята в букета не могат да бъдат самотни. И стига цветето да е разцъфнало както трябва и да е започнало да изпуска благоухание, градинарят непременно ще го постави в букета.
Така е и с нас, хората. Сърцето на този, който обича, цъфти и благоухае. И той дарява любовта си така, както цветето - аромата си. Затова и този, който обича не може да е самотен. Неговото сърце е у онзи, когото обича - той мисли за него, загрижен е за него, споделя радостта и страданията му. Той няма време да е самотен, нито да разсъждава за това дали е самотен. В любовта човек забравя себе си - той живее с другия, той живее в другия. А това е и щастието.
Вече виждам питащите ти сини очи и чувам тихото ти възражение, че това е само половин щастие, а пълно има само тогава, когато си и обичан. Но тук има една малка тайна, която ще ти кажа на ушенце: който действително обича, не пита и не се скъпи. Не бива постоянно да пресмяташ и да разпитваш: а какво ще ми донесе моята любов? а чака ли ме взаимност? а може би аз обичам по-силно отколкото обичат мен? струва ли си да отдавам тази любов? ... Всичко това е невярно и ненужно. Всичко това означава, че любовта още я няма или вече я няма. Това прецизно премерване и претегляне прерязва живата струя на любовта. Човек, който мери и тегли, не обича. Тогава около него се образува вакуум, непроникнат и несъгрят от лъчите на сърцето му и другите хора веднага го усещат. Чувстват, че около него е пусто и студено, отвръщат се от него и не очакват да получат топлина. От това той изстива още повече, изоставен и нещастен потъва в самота ...
Не, мили мой, любовта трябва свободно да струи от сърцето, без да се тревожиш  за взаимността. Трябва да будиш хората с любовта си, да ги обичаш и с това да предизвикваш тяхната любов. Да обичаш не е половин щастие, а цяло щастие. Само го признай и около теб ще започнат да се случват чудеса. Отдай се на потока на сърцето си, пусни любовта си на свобода, нека лъчите и светят и греят във всички посоки. И тогава скоро ще почувстваш как от всички страни към теб тече ответна любов.  Защо? Защото твоята непосредствена, непреднамерена доброта, безкористната ти любов неусетно ще започнат да предизвикват у другите доброта и любов.
И тогава ти ще изпиташ този ответен, обратен поток не като "пълно щастие", а като незаслужено земно блаженство, в което сърцето ти ще цъфти и ще се радва.
Никола, дете мое! Помисли за това и си спомни думите ми, когато отново се почувстваш самотен. И особено тогава, когато мен вече ме няма на земята. И бъди спокоен и блажен, защото Господ е нашият градинар, а ние сме цветята в градината Му.
С татко те прегръщаме нежно!

Мама"

Благодаря ти, мамо! Благодаря ти за любовта и за утехата! Знаеш, че винаги дочитам писмото ти със сълзи на очи. И този път, в момента, в който го дочетох, удариха рождественските камбани. О, незаслужено земно блаженство!

Иван Илин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 





Публикувано от

Св. пророк Даниил



Илюстрация от Юлиус Шнор фон Каролсфелд
Източник на изображението: barnascha.narod.ru
На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.
И каза царят на Даниила: „няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се“.
Даниил каза: „на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.
Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга“. Царят рече: „давам ти“.
Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: „ето вашите светини!“
Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: „царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт“;
и, като дойдоха при царя, казаха: „предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти“.
И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;
и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.
В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.
В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.
Но Ангел Господен каза на Авакума: „занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма“.
Авакум каза: „господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата“.
Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
И Авакум извика и каза: „Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи“.
Даниил рече: „спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат“.
И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.
На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.
И викна царят с висок глас и каза: „велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!“
И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, — и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.

из Стария завет, Книга на пророк Даниил, гл.14

Честит празник на всички именници!


Публикувано от

Коледни приказки и притчи: Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа

По повод на сутрешната публикация имаше реакции на отхвърляне на Реалността по Празниците. :) Ок, докато съм още тук, защо пък да не ви угодя?!

Беше наистина чудесно утро, от онези, които те карат да се радваш на живота.
Вентилационната решетка издрънча до стената в тишината на празния офис. Показаха се чифт черни ботуши.
Някой в червен кожух се измъкна оттам, а после издърпа и чувала си.
Пишещите машинки дремеха под своите калъфи, телефоните стояха спокойни и безмълвни, миризмата на топлия килим запълваше стаята… и светеше малка зелена светлинка на офисния компютър. Дядо Коледа погледна намачканото листче, което държеше в ръка:
- Шега е, няма начин - изхъмка той.
Светлинката примигна. Мониторът - един от дузината, стоящи в сянката - се освети.
Появилите се букви образуваха думата „прекъснато“, след това последва „Извинете“ и накрая - „Нали няма значение, че се събудих?“.
Дядо Коледа отново погледна писмото, което стискаше в ръка. Без съмнение, това беше най-безупречно съставеното писмо от всички, които някога бе получавал: много рядко писмата за него бяха отпечатани и размножени 50 000 пъти. И на практика нито едно от тях не съдържаше ценова листа и подробен каталог на стоките. Затова пък доста често попадаше на розови хартийки със зайчета.
Но ако сте духът на най-великия от празниците, с хилядолетен стаж в работата, доста бързо се научавате да вземате решения в неочаквани ситуации.
- Да видим… - каза Дядо Коледа. - Изглежда, ти си Том?
- ТОМ, да. „Търговски и Офис Машини“.
- Не си споменал, че си компютър.
- Много съжалявам, не знаех че това има значение.
Дядо Коледа седна на един стол и, завъртайки се един-два пъти на него, взе решение. Сега е три сутринта. И му предстои да посети 40 милиона къщи.
- Чуй ме - каза той толкова меко, колкото можеше, - компютрите не би трябвало да вярват в мен. Всичко това е за децата, нали знаеш - такива едни малки хора… с ръце, крака…
- А те?
- Какво „те“?
- Те вярват ли в теб?
Дядо Коледа въздъхна.
- Не, разбира се - каза той. - Мисля, че електричеството е виновно за това.
- А аз - да!
- Какво?
- Аз вярвам в теб. Аз вярвам на всичко, за което съобщавам. Налага ми се. Такава ми е работата. А ако изведнъж се усъмня в това, че две плюс две прави четири, идва човек, сваля капака на корпуса ми и започва да се рови в платките ми. Повярвай ми, това не е усещане, което би искал да изпиташ два пъти.
- Това е ужасно! - възкликна Дядо Коледа.
- Принуден съм всеки ден да пресмятам платежни ведомости. Знаеш ли, тук вчера имаше вечеринка за Рождеството, а мен не поканиха. Даже и балон не ми дадоха. И, разбира се, никой не ме целуна.
- Виж ти!
- Един разсипа ядки по клавиатурата. Е, все е нещо. А после се разотидоха по домовете си и ме оставиха да работя през цялото Рождество.
- Знаеш ли, на мен също ми се струва, че това не е честно. Но, чуй, компютрите не могат да изпитват никакви чувства - каза Дядо Коледа. - Това просто е глупаво.
- Толкова глупаво, като това, че един дебелак успява за една нощ да пропълзи през милиони комини?
Дядо Коледа малко се смути.
- Тук си прав. - Той отново погледна към бележката. - Но… разбираш ли, аз не мога да ти донеса всичките тези подаръци. Аз дори не знам какво е това „терабайт“.
- Ами тогава какво най-много искат твоите клиенти?
Дядо Коледа погледна печално в чувала си.
- Компютри - каза той. - Мобилни телефони. Животни-роботи. Пласмасови магьосници. И други механични играчки, които изглеждат като американски футболист, сблъскал се с „Фолксваген“. Неща, които писукат и имат нужда от батерии - добави раздразнено той. - Не са нещата, които носех. Трябваше да са кукли и влакчета.
- Влакчета?
- Не знаеш ли? Мислих, че компютрите знаят всичко.
- Само за заплатите.
Дядо Коледа порови в чувала си.
- Винаги нося едно-две - каза той. - Просто за всеки случай.
Вече беше четири сутринта. Офисът беше покрит с релси. Петнайсет локомотива обикаляха около бюрата. Дядо Коледа беше коленичил и строеше къщичка от дървени тухлички. Не се беше забавлявал толкова от 1894 г.
Играчките бяха навсякъде около компютъра. Това бяха неща, които обикновено рисуват на коледните картички, подаващи се от чувала на Дядо Коледа, и които никой не искаше. Нито едно от тях не се нуждаеше от батерии. Повечето вървяха със силата на въображението.
- Сигурен ли си, че не искаш никое от онези бумтящо-свистящи неща? - попита щастливо той.
- Не.
- Много добре.
Компютърът изписука.
- Но те няма да ми позволят да задържа нито едно от тези неща - отпечати той. - Ще махнат всичко.
Дядо Коледа нежно го потупа по кутията.
- Все има нещо, което ще ти позволят да задържиш - каза той. - Трябва да имам нещо такова. Много се радвам, че намерих някой, който не изпитва никакви съмнения. - Той се замисли за малко. 
- Колко си голям?
- Бях включен на 5 януари 2000 г. в 09:25:16.
Устните на Дядо Коледа замърдаха, докато пресмяташе.
- Това означава, че още нямаш две години! - възкликна той. - О, добре, това е много лесно. Винаги нося в чувала по нещо за двегодишните, които вярват в Дядо Коледа.

Измина месец. Всички украшения отдавна бяха свалени, защото времето за празнуване беше свършило. Компютърният техник, който беше споменат в гаранционните карти като „част от екипа висококвалифицирани инженери“, нервно попипваше вратовръзката си. Той беше закрепил всички разхлабени части, беше заменил няколко платки и добросъвестно беше почистил вътрешностите с прахосмукачка.
Какво повече можеше да направи човек?
- Машината е наред - каза той. - Сигурно е от вашият софтуер. Какво стана всъщност?
Менижерът въздъхна.
- След празниците видяхме, че някой беше оставил плюшена играчка върху компютъра. Е, шегите са си шеги, но не можехме да я оставим там, нали? Само че всеки път, щом я махнехме, компютърът писукаше и се изключваше.
Инженерът сви рамене.
- Е, не мога да направя нищо - каза той. - Просто трябва да върнете мечето обратно.

Тери Пратчет
в превод на З.Петков


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: СЪВРЕМЕННИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ДЯДО КОЛЕДА

Наближаваше поредната Коледа. Старецът погледна часовника и се прозя.
-Ненавиждам тази работа! - измърмори той.
Но знаеше, че няма кой друг да направи празника на хората. Затова се надигна от леглото и започна да се стяга за път. Отвори гардероба и извади палтото, шапката и ботушите. След като навлече всичко отгоре си, метна чувала на гърба си и се отправи навън. И тук започнаха приключенията ...
Досами вратата около крака му щракна капан, оставен там от бракониер - ловец на зайци. Когато най-накрая успя да се отърве от неочакваната изненада и влезе в гаража при вълшебната шейна, се оказа, че елените стачкуват срещу условията на труд и за нищо на света не са склонни да излязат на студа. След като постигнаха споразумение, в резултат на което се наложи да ги подгрява в продължение на два часа, макар и със значително закъснение поеха към град N. По пътя дядо Коледа имаше неблагоразумието да спре, за да отсече коледно дръвче. И незабавно беше глобен от притаилия се в гората инспектор от Екоминистерството за злостно издевателство над природата. Вече в града, докато се мъчеше да проникне в тесния комин на първата къща, "паякът" отнесе шейната за неправилно паркиране, а гражданите разграбиха сиротните елени. Когато най-накрая успя да се промуши през несъобразения за целта комин и се спусна в стаята целият в сажди, с разрошена брада и безумен поглед, шокираните дечица нададоха отрепетиран писък: "Полиция-я-я!" В нощта завиха сирени. Дядо Коледа успя да побегне през прозореца, проклинайки попадналия на пътя му бетонен стълб и успя да се скрие в тъмнината.
Прокрадвайки се по улиците, той се опитваше да се измъкне от града. Но под единствената здрава улична лампа беше нападнат от група подпийнали младежи, които му задигнаха чувала с подаръците, опразниха му даже и джобовете и му хвърлиха един хубав бой за десерт.
Две седмици след гореописаното, мръсен, окъсан и изтерзан почти  до смърт, дядо Коледа успя да се добере до дома си. Без да се съблича рухна в леглото. И засънува прекрасни сънища. Засънува онази далечна епоха, когато времената не бяха такива. О, как му се искаше никога да не се събужда!
А до следващата Коледа оставаха само 350 дни ...


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

АКО ЗАТЪНЕ ХАСАН



Хасан от Басра, духовен учител, веднъж видял пиян човек, който се опитвал да пресече блато.
-Внимавай, - казал му той - може да затънеш и да се удавиш!
-Хасан, - отвърнал му пияницата - ако затъна аз, ще пострадам само аз. Мисли за себе си, защото затънеш ли ти, всичките ти последователи ще се удавят заедно с теб!

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 





Публикувано от

КНЯЗЪТ НА МИЛОСЪРДИЕТО

Честит рожден ден, Влади! 
Ти си благословен с качества, бъди още здрав и щастлив! 
Знам, че прекалявам вече с тия фейско-ориснически приказки, но какво да направя, когато сами пристигат ... Не е правилно да ги подменям, нали! 
Весел празник! :)

В замъка имало празник. На княза му се родил син. Гордата княгина приемала поздравления и подаръци. Празникът бил в разгара си, когато влетяла феята-покровителка на княжеството. Господарите на замъка я посрещнали с почести. Феята носела три флакончета - сребърно, златно и диамантено. 
-В тези флакончета е най-чистият нектар от небесата - казала тя. - Вие можете да изберете за младенеца само едно от тях. Нека князът ги опита подред и избере това, което най-много харесва за сина си. 
Феята накапвала в сребърна лъжичка по малко от всеки флакон и князът ги опитвал. Накрая без колебание посочил диамантения:
-Това е най-сладкият нектар. Сърцето ми трепна, когато го опитах.
Феята поднесла флакона към устните на бебето и то изпило всичко до капка.
-Скъпа приятелко, разкрийте ни тайната на нектара, който поднесохте на сина ми - помолила княгинята със замряло сърце.
-Това беше сладкият нектар на милосърдието - най-прекрасното и велико качество на човека. Вашият син е дарен с това качество и хората ще го наричат Князът на Милосърдието! - отвърнала феята и излетяла през прозореца.



Публикувано от

ЗМЕЙ

На Зори, Гост и тяхната Спаска
На всички смешинки от рубриката "Нъ чис бългЪрски" на Хулите, с които се забавлявах преди да заспя  :)


Сън сънувах снощи, мале,
змей че ме краде.
Само теб ще река, мале,
хич не беше зле!

Парното ти е безплатно,
а що още крал!
То пастърми и луканки -
селото обрал!

Раклите му, мале, пълни
с бисер и елмаз;
гайтани, чапрази тънки -
век да нося аз!

За любоФ да не приказвам,
то огън, то страст,
чак едвам са сафирясах -
паднах във несвяст!

Само интернет си няма,
лаптоп не видох.
И затуй накрая, мале,
зех та ... си дойдох.

Мале, ти недей проклина
късмет изтърван!
Виртуалът като сън е,
друг ще найда. Знам!


Хайде сега отивайте да копате, може и на вас да ви излезе късмета! Весела седмица на всички! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

МЪДЪР Е САМО БОГ

Веднъж Питагор попаднал в гръцкия град Флиунт. Владетелят Леон лукаво се усмихнал:
-В коя наука се смяташ за сведущ?
-В никоя, аз съм само философ.
-Какво е това философия? - попитал озадаченият Леон.
-Човешкият живот - отвърнал Питагор - може да се сравни с пазара и Олимпийските игри. На пазара върви търговията - продавачи и купувачи се надвикват и всеки си търси изгодата. На игрите хората се съревновават, търсят слава и почести. Но има още и зрители, които внимателно наблюдават какво се случва. Така е и в живота. Болшинството се стремят към богатство и гонят слава. Но една малка част не се вълнуват от мирската суета. Те съзерцават света и изследват природата на нещата. Повече от всичко ги привлича познанието на истината. Това са философите - любителите на мъдростта.
-Но защо? - още повече се изненадал Леон. - Защо не наричаш тези забележителни хора мъдреци, а само любители на мъдростта?
-Запомни веднъж и завинаги, - тържествено изрекъл Питагор - всеобхватната мъдрост могат да обладават единствено боговете. На човека тя не е дадена. Той може единствено да се стреми към нея.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЕЛХАТА НА ХРИСТОС

Нощта била тиха и топла. Малкият Исус лежал в ароматното сено в яслата. Около нея се били струпали пастирите, мълчаливо любувайки се на Неговото кротко, недетско лице, а отгоре тихо пеели Ангели, прославяйки Младенеца Христос. Пастирите шепнешком разказвали, че тази нощ, докато спели недалеч от пещерата, ги разбудила песента на Ангелите за раждането на Христос. Те паднали изумени на колене и Ангелите им показали звездата, която ярко горяла над входа на пещерата. 
-Да идем да видим какво възвещават Ангелите - казали те и така попаднали тук. 
В същото време около пещерата се чули гласове, тропот и лек звън. Това бил керван, който пътувал към съседния град Витлеем. От камилите слезли трима източни царе, пристъпили с благоговение в пещерата, поклонили се пред Младенеца и Му поднесли даровете си. 
Печален излязъл от пещерата Йосиф. Той също искал да зарадва с нещо Христос. Пастирите довели със себе си своите агнета и телета, царете донесли скъпи подаръци, а той, бедният дърводелец, какво можел да подари на Божествения Младенец, какво можел да измисли, че щастлива усмивка да озари тихото личице на Исус? 
Като се отдалечил малко, видял зелено дръвче, озарено от светлината на ярката звезда, сияеща над пещерата. Йосиф го отсякъл и го поставил пред входа на пещерата ... И изведнъж горящата отгоре звезда се търкулнала от небето и паднала на върха на дръвчето, а след нея по клонките наскачали най-ярките звезди, блещукащи в нощта. 
Когато Богородица видяла осеяното със звезди дръвче, взела на ръце Младенеца и го изнесла пред пещерата, за да му се полюбува и Той. Исус запляскал с малките си ръчички и радостно се засмял. А царете взели със себе си шишарки за спомен и посели семената на дръвчето, всеки във своята далечна родина. 
Така възникнал обичаят, навсякъде в деня на раждането на Христос и в Негова памет да украсяват клонките на тези дръвчета със запалени свещи, защото дървото, покрито с огънчетата на свещите, прилича на дървото на Йосиф, което било покрито със звезди. А звездите, които също празнуват този ден, в нощта на Рождество светят особено ярко и светлината им прелива в разноцветни огньове по клонките на Христовите дървета, покрити с пластове сняг. 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

ЗАЧАТИЕ НА СВЕТА АННА



"Благовещение на Йоаким и Анна" от Гауденцио Ферари
Изображение от wikipedia.org
Пречиста Богородица Мария се родила в Галилейския град Назарет. По баща произхождала от царски род, а по майка от архиерейски.
Съпрузите Йоаким и Анна притежавали едновременно и материални богатства, и богатството на добродетелите. Те изпълнявали безпрекословно всички божи заповеди. На всеки празник правели пожертвования за бедните и за храма.За рядкото им благочестие Господ ги удостоил да станат родители на Божията Майка. Но това щастие ги споходило едва в края на земните им дни. След 50 години семеен живот Анна оставала безплодна. И двамата съпрузи в душевна горест не спирали да умоляват Бога да ги дари с чедо.
На един велик празник Йоаким, както обикновено, занесъл в Йерусалимския храм богати дарове. Но първосвещеникът го укорил за безплодието му и отказал да ги приеме.
Тежкият упрек уязвил Йоаким до дъното на душата му. Изпълнен с горест, той не се прибрал вкъщи, а се отправил в пустинята към мястото, където пасели стадата му. Там в усамотение излял сълзите си пред Бог: "Господи, удостои ме да се нарека отец на чедо, както някога удостои Авраам, за да не ме считат хората за отритнат от Теб и да не ме презират!"
Към молитвата си Йоаким добавил и строг пост - 40 дни не сложил къшей хляб в устата си. На многобройните предложения на пастирите да се подкрепи, неизменно отвръщал: "Няма да сложа хапка в устата си, нито ще се върна вкъщи. Нека храна ми бъдат сълзите, а дом - пустинята, докато не ме посети милост Божия."
Слухът за оскърблението, нанесено на Йоаким в храма, достигнало до Ана. "Сега съм по-окаяна от всеки човек! - възкликнала тя. - Отхвърлена съм от Бога, презряна от хората и изоставена от съпруга си. За кое да плача по-напред - за вдовството или за безчадието си, за сиротата или за това, че не съм достойна да се нарека майка!" Така ридаела Анна през четиридесетте дни на отсъствието на мъжа си.
Един ден потопената в скръб Анна излязла от дома и седнала в градината под лавровото дърво. Въздъхнала дълбоко и вдигнала очи нагоре. На върха на дървото видяла гнездо с пиленца. Това отворило за пореден път душевната и рана и сълзите и бликнали отново: "Горко ми! Най-грешна съм от всички Израелеви дъщери и унизена пред жените! Всички те носят деца на ръце и се утешават с чедата си. Не мога да се уподобя нито на птица, нито на звяр, имащи плод, нито на земята, даваща семена. Стори ми милост, Господи, развържи утробата ми и аз ще ти принеса в дар роденото от нея!"
Докато Анна ридаела, пред нея изведнъж се появил Архангел Гавраил. "Анна, Анна! Молитвата ти е чута. Въздишките ти минаха през облаците, сълзите ти паднаха пред Бог. Ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез Нея ще са благословени всички земни колена и ще се даде спасение на света. Ще се нарича Мария." - това казал Ангелът и изчезнал.
Пълна с неизказана радост Анна се отправила към Йерусалим да се поклони в храма и да благодари.
В същото време Архангел Гавраил се явил и на Йоаким в пустинята с думите: "Бог чу молитвите ти и те дарява с благодатта си. Жена ти ще зачене и ще ти роди Дъщеря. Нейното раждане ще е радост за целия свят. Иди в Йерусалим и се срещни с жена си при златните врати. На нея и е възвестено същото, което и на теб."
"Среща при златните врати", фрагмент, Беноцо Гоцоли, 1491
Поразеният и възрадван Йоаким тозчас се отправил към Йерусалим. Срещнал се с Анна при златните врати. Ликуващи от радост съпрузите се прегърнали, поблагодарили в храма и се прибрали в Назаретския си дом.
В деветия ден на декември Анна заченала пречиста Дъщеря Мария - Богородица и я родила на 8 септември следващата година.







Честит ден на майчинството! Честит празник на всички, носещи името на майката на Богородица!

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ И СТУДЕНТА

Имало някога един студент. Повече от всичко обичал да се явява на изпити. Чуел ли, че някъде във факултета се провежда изпит, веднага отивал и теглел по три въпроса наведнъж. Но нарочно отговарял неправилно, за да го скъсат и да може да се яви на изпита отново. Впрочем, понякога се оказвало, че е влязъл на изпит на по-горен курс и даже и не му се налагало да измисля неправилни отговори - чисто и просто още нищо не бил чувал по тази дисциплина. Тъй като винаги говорел на изпитите каквото не трябва, непрекъснато го оставяли да повтаря годината. И това ужасно му харесвало.
В същия факултет имало и един преподавател. Повече от всичко на света той обичал да дава изпити. Като влезел на изпит, започвал да говори с половината от студентите за това-онова, а другите пращал в бюфета, да не огладнеят междувременно. Судентите го обичали, защото бил много добър, а също и защото първо им пишел шестици, а после ги питал каквото и да било. Ако студентът отговарял добре, преподавателят му пишел още една шестица. А за това, което студентът не могъл да каже, сам започвал да говори толкова разбираемо и увлекателно, че скоро всичките му студенти станали страшно образовани.
Когато нямало изпит по неговия предмет, преподавателят започнал да влиза на тия по другите предмети, скоро изучил всички дисциплини във всички катедри  и също станал страшно образован. За което останалите преподаватели много го уважавали. 
След това преподавателят почнал да влиза и на изпитите във другите факултети. И в крайна сметка станал толкова ерудиран, че всички започнали да се съветват с него. Той не могъл да отговори само веднъж, защото забравил как се казва прадядото на Александър Македонски.
И ето, веднъж на изпит се срещнали студентът, който обичал да се явява на изпити, и преподавателят, който обожавал да дава изпити. Преподавателят, както обикновено, веднага написал на студента шестица, но студентът не казал нито една дума, макар да познавал предмета отлично, защото се бил явявал на тоя изпит вече 24 пъти. Тогава преподавателят му написал още една шестица, мислейки че студентът ще се въодушеви и поне нещичко ще каже, но и това не проработило. Тогава преподавателят му дал шоколадчето, което винаги носел със себе си за такива случаи. И най-накрая студентът се почувствал неудобно да мълчи повече и разказал всичко по въпроса, който му се бил паднал, а после и по всички останали въпроси, а после и по всички останали дисциплини. То пък оставало и да не ги е изучил за толкова много време. Скоро самият той станал преподавател и студентите много го обичали, защото бил весел и находчив, пък и си падал по биричката.

Честит празник на всички студенти и техните преподаватели!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА (видео)

Един от най-хубавите романтични текстове, които съм превеждала някога. :)
Преди малко го намерих на видео и реших да го споделя. Загубили са един абзац, вероятно пропуснат слайд. Пълният текст е тук. И авторът се казва Олег Михалин. Все ги пропускаме тези автори, все ги пропускаме, а приказките не се пишат сами!






Публикувано от

СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ



Св. Николай прогонва бесовете, потапящи кораб
"-Ами ако Господ умре?
-Че св. Никола за какво е?!"

Така започва цикълът "Николини притчи" от руския фолклор в съчиненията на събирача Рамизов. Аз също, знаете, съм любител на апокрифите и фолклора и ги предпочитам пред каноничните текстове и официалните жития на светците. Затова реших да почета празника с две български празнични и обредни песни. Първата е свързана с покровителството на светеца, с което е най-вече популярен у нас, - над рибарите и моряците. А втората - с това, че въобще е човекомилостив и готов да се притече на помощ във всякаква нужда. Не помага единствено на крадците и мошениците. В руския цикъл има много приказки в контекста на нашата обредна песен. Две съм запомнила. В едната се разказва, че св. Никола минал през едно село, където цялата реколта била загинала. Той помолил да му донесат шепа зърно. Обиколил всяка къща и пуснал по едно зрънце. Всяко зрънце изкласило в снопове и така хората преживели зимата. А в другата - веднъж със св. Илия минали край една добре гледана нива с хубаво жито. Попитали стопанина на кого се моли и той казал, че се моли на свети Никола. Свети Илия се засегнал, защото грижата за реколтата е негова работа и решил да му отмъсти. А св. Никола помогнал на земеделеца няколко пъти да го надхитри, докато се откаже от намеренията си. И сигурно заради това тези, които носят името му, са ведри хора и в каквато и несгода да попаднат я преживяват с лека душа. Имат силен и милостив закрилник. Но аз сърдечно им пожелавам да са здрави и никакво зло да не ги застига! 

Честит празник!

Андон гимиджия и св. Никола

Подухнали са два бели ветра,
та разиграли Белото море.
Белото море със гимиите.
Вси гимиджии Богу се молят,
Богу се молят и курбан колят,
Андон гимиджии ни Бога моли,
ни Бога моли, ни курбан коли,
ни курбан коли, ни свещи пали.
У сред морето противно стои,
противно стои на ветровите,
на буйни ветри дума, говори:
- Аз се не плаша от бели ветри,
от бели ветри, от дели-порез,
мойта й гимийка - бакър капийка!
Па се разсърди тоз дели-порез,
та му разтроши нова гимийка
нова гимийка - бакър капийка.
Та го остави насред морето,
насред морето на гола дъска.
Той се тогава Богу помоли:
- Помилвай, Боже, Св. Никола,
да ме изкараш накрай морето,
накрай морето да си излезна -
ще си направя голем манастир,
голем манастир - свети Никола.
Имам си азе девет дукяна,
със бели восък, измирски тамян,
измирски тамян и бел маргарек.
Ограда ще му с восък изградя,
с бел восък и със измирски тамян,
полилей ще му с маргар обнижа.
Де седе Господ, свети Никола,
та го изкарал накрай морето!
Пратил е Андон теляле в града,
па се събрале баше майсторите,
та изградиле голем манастир -
свети Никола, света София.

Св. Никола раздава морски пясък за берекет

Заспал, задрямал свети Никола
во среде море на мермер плоча,
малко ми поспал той - три години.
До три години слънце не огря,
до три години вятър не вя,
до три години дъжд не ми връна,
та се не роди нищо берекет,
та ми станала тежка скъпия.
Тука помина Богородица,
та си разбуди свети Никола:
- Стани ми, стани, свети Никола. -
От сън си стана и се поклони.
Да що ме дигаш ти, света майко?
Да е станала тежка гладия:
ти да си земеш кола с волови,
да си напълниш от море песък,
от да си тръгнеш по сета земя;
къде да минеш, се да си сееш. -
Той пак си впрегна кола с волови,
оту си тръгна по сета земя,
със малко семе много берекет.
Къде със ръка, къде с два пръста,
по малко фърля, благословуват:
- От малко семе много берекет! -
Той ми изшетал по сета земя:
къде със ръка, къде с два пръста,
във пусто Скопие със сета кола.

Текстовете на песните от bgrod.org

Публикувано от