За постното сирене и за овцете и козите

Още една история от "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев и оставяме книжката намира, защото и без това трябва да посрещаме баба Марта. Тази е за поп Тодор. Преразказвам я частично и в обратен ред.

След Първата световна война било трудно да се намерят и да се доставят качествени хранителни продукти. Продавало се обезмаслено сирене. Като нямало друго, и за него се извивала опашка. Минал покрай една такава поп Тодор. Разбрал за какво са се наредили хората, опитал сиренето и казал:
-От това сирене можете да ядете и на разпети петък. Не е грешно, защото въобще не е блажно.

А аз си мисля, че към днешна дата всичкото сирене, дето ни го продават е от тая категория. 70% е куча марка и трудно можеш да разбереш, че е сирене, какво останало да е "блажно". А останалите 30% е "здравословно". Само струва 3-4 пъти повече от първото, инак си е пак същото. Та ако не си правите сиренето сами или някой да ви го прави на село, отсъства почти всякаква вероятност да съгрешите, похапвайки сиренце през постите. :D

В някакъв период след Освобождението се гледали много кози. Както е известно, искат далеч по-малко грижи от овцете. Но като се намножили, унищожавали обширни зелени площи, особено младите гори. И правителството приело закон за защита на горите. Започнали масово да колят козите и на пазара имало много козе месо. На опашка за такова се бил наредил и поп Тодор. "Дойде време да колят и брадатите" - подкачил го някакъв зевзек от опашката. Попът помълчал, па рекъл:
-Ще ви разкажа една приказка. 
Веднъж овцете се присмели на козите, че имат смешни кози бради. На козите им станало много мъчно от подигравката и решили да си обръснат брадите, за да не им се смеят. Но една коза отишла да пийне вода на кладенеца и се огледала в него. Видяла, че наистина има смешна брада, но ако я махне, ще заприлича на овца. И в крайна сметка решили, че по-добре да имат смешни бради, отколкото да заприличат на овце.

по "Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев


Публикувано от

Чингвей запълва морето



Попаднаха ми и серия китайски приказки, които обясняват възникването на техни пословици, поговорки и фразеологизми. Така че ще си имаме още една серия. :)

Някога, много отдавна, най-малката дъщеря на китайския император Ян излязла да плува с лодка в морето. Докато се наслаждавала на разходката, излязъл силен вятър и преобърнал лодката. Преди тялото и да бъде погълнато от бурните вълни, духът и се превърнал в красива птица. Излитайки над ревящото море, птицата проплакала тъжно: "Чингвей, чингвей". Затова хората я нарекли с това име. Заселила се на една планина близо до морето, но толкова го мразела, че решила да го запълни. И започнала всеки ден да носи камъчета, пръчки, всичко, което успявала да намери, и да ги пуска в него. Един ден морето и проговорило:
-Нещастна малка птицо, престани да правиш това! Никога няма да успееш да ме запълниш!
-О, ще го направя! И това не подлежи на съмнение! - отвърнала Чингвей. - Ще го направя, дори да ми отнеме хиляда години! Ще го направя, дори да трябва да нося камъни и клонки до свършека на света!

Оттогава започнали да казват "Чингвей се опитва да запълни морето" за някой, който е твърд и непоколебим в решенията си и не се отказва, докато не постигне целта.

китайска приказка 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

Бия тъпана днес, за да се чуе утре

от серията с персийските пословици и поговорки

Крадец научил, че в една къща има много скъпи вещи. Поискал да я ограби и започнал да обикаля наоколо, но все имало хора и нямало как да проникне незабелязан вътре. Най-накрая се чуло, че стопаните отпътуват за няколко дни и той решил, че е настъпил неговият час. Промъкнал се през нощта и започнал да разбива стената, откъдето искал да проникне в дома. Но тя била каменна и много здрава. Вдигнал силен шум, а работата не напредвала бързо. Шумът пробудил един бездомен просяк, който спял наблизо. Той се зачудил какъв е този шум посред нощ и отишъл да види. Крадецът първоначално се уплашил и се скрил, но като установил, че неканеният посетител е някакъв бездомник, се успокоил и се върнал при оградата.
-Какво правиш тук по никое време? Дом нямаш ли си? - скарал се той на просяка.
-Ако имах свой дом, едва ли щях да съм тук - отвърнал просякът. - А ти какво правиш?
-Имам си работа. Да не съм безделник като теб!
-Да ти помогна ли?
-Не, не можеш.
-И с какво се занимаваш?
-Бия тъпана.
-Че защо?
-Как? Нищо ли не знаеш?
-Какво да знам?
-Утре тук ще има сватба и аз се готвя за нея.
-Ти ли ще се жениш?
-Не, аз съм тъпанджията. Репетирам, за да свиря на сватбата.
-Бре! - зачудил се просякът. - Че какъв е тоя тъпан? Биеш го, пък не се чува музика?
-Специален е моят тъпан - нагло отвърнал крадецът. - Бия го днес, за да се чуе утре.

Оттогава започнали да казват "Бие тъпана днес, за да се чуе утре" за работа, чиито резултати ще излязат наяве по-късно.

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

"Ха, сладки заговезни, леки пости!"

Това не беше планирана история, но какъвто си е табиета на приказките в блога, сами се намират, когато им е времето. Подреждам някакви книги и тая, "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев, я отворих наслуки. Съдържа късички разкази за местни хора, заговенската беше втората подред. Историята е за човек с прякор Камбура, който страстно обичал да си пийва, но ще пропусна останалите му подвизи и ще отразя само историята с халвата. :)

На Заговезни на един конец се връзва бяла халва, а другият край се връзва на тавана. Конецът с халвата се върти в кръг и децата, както са насядали, всеки гледа да хване със зъби, без да пипа с ръка. Става хубава забава и за възрастни, и за деца, защото е много мъчно да се хване халвата със зъби, когато се върти. При въртенето може да те удари по лицето, по косата, по дрехите. Отива Камбура при Мишката, купил халва, отбил се в кръчмата да се почерпят. Чукали се, благославяли: "Ха, сладки заговезни, леки пости! Ха, сладки заговезни, ха леки пости!", докато втасал хубаво. Тръгнал да си върви нагоре по стръмния сокак. Падал, ставал, докато си отишъл. Жена му го посрещнала: "Идеш пиян и халва не си купил!" "Купих бе, жено, но къде съм я сложил не помня!" Децата го наобиколили, гледат го отзад и се облизват. А то каква била работата. Като падал и ставал, халвата се залепила отзад. Като разбрал, казал: "Тая година вместо да я закачим на тавана, я закачихме на дирника ми. Та да видиме на какво добро ще е!"

из "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев


Публикувано от

Заговезни




Публикувано от

Легенда за македонската мартеница (празника Ксантика)

Миналата година ви разказах легендата за румънската мартеница. Сега да погостуваме на другите съседи.

Според преданията Ксантия била богиня на цветята. В нея бил лудо влюбен бог Македон. Но злонамерени богове я превърнали в цвете. И оттогава всяка пролет той тръгва по градините, полята и ливадите, край реките и ручеите да търси любимата си. В чест на безсмъртната им любов нарекли първия пролетен месец Ксант и възникнал празника Ксантика.
Вярва се, че на този празник става "измиване на душите", прощаване на греховете и пролетната светлина побеждава зимния мрак, който притиска душите. Символ на празника става червено-бялата плетена връвчица, с която закичвали вратите и прозорците за празника. Жените си правели от нея гердани и украшения за коса, мъжете си ги връзвали на пояса, а децата - на ръцете. Червено-бялата нишка връзвали и на добитъка и на ралата и яремите.
Бялото символизира чистотата и искреността, а червеното - любовта и светлината. Ксантика е празник на пролетта, любовта, цветята и красотата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Сирната неделя и славянската митология

Празникът има предхристиянски корени, като всички народни обичаи. Този специално е посветен на изпращането на зимата. Според старите традиции продължава цялата седмица с различни ритуали за всеки ден от тях. Но преданието е за възникването му.

В стародавни времена Карачун(Чернобог, бог на зимата) се скарал с останалите богове и за малко не превърнал земята в мъртво, заснежено царство. Когато най-накрая се споразумяли, решили през част от годината на земята да царуват Карачун и вярната му спътница Зимата, след това да идва Пролетта и така да започне кръговрата на годишните времена.
Но когато дошло време старицата Зима да си ходи, тя се заинатила. Не искала да се прибере в тъмното подземно царство.
-Няма да си тръгна! - тропнала тя с крак и подгонила по земята най-свирепите и студени вихрушки, които и били останали. - Не и докато не ме изпратят подобаващо! И то така, че сама да не мога да си го представя! А, и още искам във всяка къща да свети по едно слънце!
Боговете се разтревожили. Зимата искала невъзможното. А ако не успеят да я умилостивят и да я накарат да си тръгне, ще измори хората с глад и студ. Чудили се как да постъпят и изведнъж светлата Лада възкликнала:
-Знам какво да направя!
Превърнала се в синигерче и слязла от небето на земята.
В определеното време Зимата се явила на изпращането си. И онемяла от изненада - във всеки дом на трапезата имало блюдо с нещо кръгло, изпускащо сладък аромат. И всяко светело като слънце. Това били масленици (блини, на вид са палачинки, макар някои да се правят с мая), които Лада научила хората да приготвят.
А хората се веселели. Гощавали се, пеели и танцували. Чествали Зимата и я наричали ласкаво щедра, хлебосолна, маслена, весела, почтена. Тя била толкова потресена от доброто отношение, че си тръгнала без всякаква съпротива.
Дошла Пролетта, но оттогава хората ежегодно изпращат Зимата тържествено, устройват и празник и пекат масленици.

Празникът в Русия се нарича Масленица и блините са си тяхното традиционно ястие за празника. А на Балканите вероятно ролята на кръглото, маслено и светещо като слънце играе баницата със сирене. Примерно, на места в Македония е известен под името "недела на коматите"(комата е вид баница). Подобни ритуали и празненства за изпращане на зимата имат не само славянските народи, а в цяла Европа. А обичаят с искането и даването на прошка е възникнал по-късно под въздействие на църквата.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

Змия в депресия

Понеже вчера четох някакви неща, които ми припомниха началото на приказката - хем плюе отрова, хем се сърди, че не му се радват ...

На една змия и омръзнало да говорят лошо за нея и да я отбягват. Отишла при един мъдрец и го попитала какво да направи, че да не е така.
-Просто е, - отвърнал мъдрецът - престани да хапеш.
След няколко дни я заварил едва жива на пътеката пред къщата си.
-Лош съвет ми даде ти - простенала змията. - Спрях да хапя и сега хората ме бият с тояги и ме тъпчат с крака.
-Аз ти казах само да спреш да хапеш, не да не съскаш - възразил мъдрецът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

За две пари добро

Имало някога един човек, който през целия си живот никому не бил сторил зло. Останалите хора го смятали за светец и го почитали. 
Дошло време да си иде от този свят. Слязъл ангел и го повел към рая. Но на пътя им изскочили дяволи и задърпали човека към ада.
-Точно този ли човек искате да приберете? - възмутил се ангелът. - Че той през целия си живот никому не е сторил зло!
-Вярно е, зло не е сторил - признали дяволите. - Но не е сторил и добро. А ние добро не вършим. Наш е!
И пак задърпали човека към пъкъла.
-Ех, човече, - натъжил се ангелът - не можа ли барем за две пари да свършиш добро?!
Замислил се човекът и казал:
-Така, както си спомням, точно за толкова съм свършил. Веднъж видях две деца да се бият за едно куче и дадох две пари на едното, та да остави кучето на другото.
Зарадвал се ангелът. Сложили добрината на везните и стигнала да приберат човека в рая, та да си спаси душата.

народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Защо раждат само жените

Първоначално Бог повелил да раждат и мъжът, и жената. Станали и двамата трудни (само не ме питайте как, представа си нямам ). Като дошло време да раждат, първа родила жената. Повила детето, сложила го на гърдата си да суче. Като заплачело, го люлеела. Не се отделяла от него.
Размислил се мъжът: "Струва ли си да си взимам такава беля на главата? Такава грижа! Това дете душата в рая ли ще ми носи? Няма да съм глупав като жената, ще взема да изхитрувам ..."
И след някой-друг ден, като дошло време и той да роди, се качил да ражда на една круша. Детето паднало на земята и се утрепало. Хванал се Господ за главата и повелил оттогава само жената да ражда.
Затова и децата като са в беда викат "Олеле, майко!", а не "Олеле, татко!"
(Въпреки че последното не е абсолютно правило по мои наблюдения. :))

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Егейската русалка

Александър Македонски искал да се сдобие с жива вода. Но който тръгнел за нея, не се връщал, защото до извора се пътувало три дни в нощна тъмнина. Хората се губели в мрака и не можели повече да излязат на белия свят. Той вързал кобила и жребец на разстояние, на което се чува цвиленето им и като се ориентирал по него, успял да се върне на белия свят с шише жива вода. Когато се прибрал вкъщи, дал го на сестра си да го пази и легнал да се наспи след тежкия път. А тя взела, че го изпила. После така я дострашало от гнева на брат и, че се хвърлила в Егейско море. Но нали не можела да загине, превърнала се в полуриба-полудевойка.
И до днес от корабите, които минават оттам, страхувайки се да не ги обърне, викат с цяло гърло: "Жив е Александър!" Тя се плаши и бяга от тях. Така минават безаварийно. 

македонска легенда
(компилирах записа на братя Миладинови, който завършва с това, че тя се превръща в делфин, с друг разказ)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Защо дупето на жената е винаги студено

Чета македонски предания и легенди и се смея с глас. Ама тая нещо лъжовна ми изглежда ... :D

Веднъж Севернякът и Южнякът се обзаложили. Севернякът казал:
-Аз всичко, което е от вода, мога да замразя.
-А аз - казал Южнякът - всичко, което е замразено, мога да размразя.
-Е, хайде да пробваме!
-Хайде!
Речено-сторено. Хванал се Севернякът, вял, вял, всичко замразил. После се хванал Южнякът да вее и всичко да топи. Тогава една баба на една планина, като видяла, че всичко се топи, взела едно парче лед и седнала на него, да не го види Южнякът. Решила, че може да и потрябва.
Събрали се пак Севернякът и Южнякът и първият рекъл:
-Видя ли как замразих всичко?
-А ти видя ли как разтопих всичко? - отвърнал му Южнякът.
-Е, хайде да видим!
-Хайде!
Вървели, гледали и намерили парчето лед, на което седяла бабата. Тогава Южнякът се разлютил и я прокълнал:
-Да даде Бог, това, с което скри леда, никога да не ти се стопли!

Оттогава дупетата на жените са винаги студени.

македонска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Вечните хора и живата вода

Някога живял един ловец. Един ден, докато преследвал дивеч, стигнал до голямо блато, през което нито животно преминавало, нито птица прехвръквала.
Станало му любопитно на ловеца какви зверове и хора живеят от другата страна на блатото и решил да провери. Вървял, вървял, най-накрая стигнал. Гледа, там оседлани зайци стоят. Изпод земята излезли мъничките вечни хора, които яздели зайците.
-Завъди се в нашата земя хищен звяр - самур - оплакали се те на ловеца. - Много ни тормози! Ще ни помогнеш ли да се освободим от него?
Хванал ловецът самура и го убил.
-Голяма добрина ни стори! - зарадвали се вечните хора. - И ние ще ти се отблагодарим. Иди си у дома, а ние ще ти донесем жива вода.
Ловецът се прибрал щастлив вкъщи и разказал на роднините си, че скоро ще ги посетят вечните хора, ще им донесат жива вода и всички хора ще станат безсмъртни.
Зачакали гостите. Жените отишли да съберат дърва за огъня. Докато събирали съчките, се появили вечните хора на оседланите си зайци.
-Ха, ха, ха! - разсмели се жените. - Гледайте какви са дребосъци, зайци яздят!
Обидили се вечните хора и не им дали живата вода. Плиснали я на дърветата - кедъра, бора и елата. И се върнали в своята земя зад голямото блато. Оттогава тия дървета станали вечно зелени. А хората си останали смъртни.

иркутска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Приказка за високосната година

Една приятна интерпретация в стихове на притчата за свети Николай и свети Касиян, която отдавна присъства в блога. Качвам я в оригинал, а тези, на които руският им е съвсем чужд, могат да четат стария пост в проза. Разлика в съдържанието няма, само във формата.

Шли Касьян да Никола —
Святые отцы,
Подошли к ручейку для присеста:
Видит, тащит лошадку мужик под уздцы,
А лошадка с телегой ни с места.

В грязь по самые оси колеса ушли,
Лошадь в пене.
Мужик изозлился.
Встал Никола — помог,
Ведь кругом ни души...
А Касьян между тем все молился.

Перед богом и тот, и другой ученик.
«Виноват, — отвечает Никола, —
О тебе я, учитель, забыл в этот миг,
Видно, плохо усвоена школа!»

«Отвернувшись от них,
Я молился тебе, —
Отвечает Касьян богомольный, —
По твоей бы мне только идти по трепе
И не надо дороги окольной!»

Но, в отличье от многих,
Господь справедлив,
Он погладил Николу по плеши:
«Ты хорош ученик, а Касьян нерадив,
Ишь как вызубрил азбуку, леший!

Ты помог мужику
И лошадке его —
Дважды в год отмечать тебя будут.
Мужики будут пить на Николу вино,
Лошадям будет отдых повсюду.

А Касьяна вспомянут
В году только раз,
Да и то через три на четвертый!
Не до празднеств ему,
Он молиться горазд,
Аж портки на коленях протерты!»

Анатолий Брагин


Публикувано от

Рожден ден



Казват, че на рождения ни ден небесните сили слизат при нас и ни носят подаръците си. Те не винаги са това, което бихме желали или очакваме, но винаги са това което ни е нужно - нашият нов опит. А наша отговорност е да го го приемем като подарък и да съумеем да го използваме така, че в близко или не чак толкова бъдеще да ни донесе желаната радост.



Публикувано от

Притча за св. Валентин (видео)

Честит празник! Бъдете щастливи в любовта!

Филмчето и съответно аудиото са руски. Отдолу съм превела текста.




III век от нашата ера, Рим. На престола е един от най-жестоките императори - Клавдий II. Той преценява, че самотните и бездетни мъже са по-издържливи воини отколкото женените и забранява на юношите до 20 години да сключват брак. Осъзнавайки несправедливостта на подобна забрана, обикновен лекар, който не се отделя от полесраженията, погазва заповедта на императора и започва да провежда тайно сватбени церемонии. И народът започва да разказва за него легенди. Когато те достигат до ушите на императора, той заповядва лекарят да бъде незабавно арестуван и доведен на разпит. Заповедта е изпълнена.
-Любовта е битка, нима не знаеш това? - пита императора.
-Знам - кимва лекарят. - Но знам също и оскатени войници, които храбро са побеждавали врага, защото вкъщи ги чакат любимите им жени. Аз преминах с тях през седемнадесет големи сражения и знам чии имена изхрачват заедно с кръвта, когато режа гангренясалите им ръце и крака. Аз знам кого зоват, когато лежат безпомощни на моята покрита с кръв операционна маса. Те викат своите жени. И оживяват само затова, защото в тяхното замъглено от болка съзнание техните жени идват при тях и им пеят песни за любов, полагат нежно ръце на главите им. И те оцеляват ... Не защото аз съм добър лекар, а защото има за какво да се държат ... Да, тяхната професия е ненавистта. Но това е на повърхността, а отвътре? Вие знаете ли какво ги крепи отвътре? ...

На 14.02.286 г. римският лекар бил жестоко екзекутиран пред многохилядна тълпа. Той се наричал Валентин. Причислили го към светците.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Анекдоти за деня на свети Валентин

Двойка влюбени е на ресторант по случай деня на свети Валентин. Седят на масата и буквално се поглъщат с очи.
-Толкова си сладка, цялата мога да те изям!
-И аз теб!
-А нещо за пиене? - предлага преминаващият келнер.

14 февруари. В магазина:
-Дайте ми ето това червено плюшено дупе, моля!
-Господине, това не е дупе, а сърце!
-Знаете ли, вече 20 години съм кардиохирург ... Дайте ми това червено плюшено дупе!

Промоция на щанда за картички: "Супер предложение! Валентинки с надпис "За най-любимата, единствена и неповторима!" - 20 броя за 5 лв."

14 февруари. В аптеката:
-Добър ден!
-Свършиха.

14 февруари. Жена се сблъсква с мъжа си в мола. Той носи в ръце прекрасен бутиков букет.
-Подарък за мен! - зарадвано възкликва тя.
-Вече да ... - тъжно промърморва той.

15 февруари. Призори:
-Млади човече, обещахте да върнете дъщеря ми у дома до полунощ. Сега е 4 сутринта и това не е моята дъщеря!


Публикувано от

Предчувствие ( далечно ехо от сп."Родна реч" :)

Вярвам на всеки се е случвало, да му изплуват в съзнанието няколко стиха от началото на стихотворение и дотам. Появяват се нетърсени, неканени, видимо непровокирани от нищо и започват да хапят: "И какво беше по-натам?" Така и с мен преди малко. :) Пускам ги в търсачката и да не вярваш, излизат в някакъв форум, накъдето се втурвам жадно, а той ... не отваря! Но аз не си оставям магарето в калта, изрових го. В една тетрадка с изрезки от списание "Родна реч", което струва ми се наскоро безславно загина ... Красива ученическа поезия! Споделям. :) Първо виновника. :D

Предчувствие

Едно друго момиче ще бъде Жулиета
за моя Ромео.
Едно чуждо момиче.
Какво от това, че ще бъде красива,
по-красива от мен? Нали ще е чужда!
Навярно за нея ще пеят звездите,
тъй както за мен.
Дали ще ги чуе ... това друго момиче ...
Дали ще ги види?
Да, тази девойка ще тръгне със него
по тъмните улички, прашните пейки.
Ще бъде щастлива под плаща му черен.
Това друго момиче го чака.
... Аз бавно заспивам в таванската стая -
кафез за канарче и сиви тапети -
и ясно дочувам как моят Ромео
върви към поредната своя  Жулиета.

Лина Поликар

Следващите за съжаление са изрязани без името на автора, но ако на някой му е известен, моля да сподели, за да го допълня.

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората.

***

Аз търся свойта радост непокълнала
изгубена във някое измерение
очакваща последния трамвай
за да се върне смачкана във къщи.

Аз търся своята любов потънала 
в праха на делничните грижи
дори когато вечер сред звездите
се къпе в лунните морета на всемира.


Публикувано от

По-сладко от всичко на света

Една страна била управлявана от падишах. Той бил богат, могъщ и мъдър, но стар. Вече бил превалил деветдесетте. В столицата живеел и бедняк, който имал дъщеря-красавица. Веднъж престарелият падишах видял девойката и пламнал от любов. Веднага изпратил сватове при родителите и. Разстроеният бедняк поискал три дни отсрочка, за да се посъветва с близките си.
-Падишахът е твърде стар, за да се жени за нашето гълъбче - казала жена му. - Но той е всемогъщ. Как ще се възпротивим на волята му!
И се  разплакала.
-Всичко ще бъде наред - успокоила ги дъщеря им. - Само, когато сватовете дойдат отново, поискайте аз сама да определя зестрата.
Падишахът нетърпеливо чакал да изтече определеният срок. Той вече смятал девойката за своя жена. Везирите и сватовете-векили пристигнали за отговор.
-Ние сме съгласни, - казали родителите - но нека тя сама определи зестрата.
-Хазната на нашият повелител е пълна, слава на Бога! Чакаме отговора ти, девойко - отвърнали пратениците.
-Моята цена е такава, - казало момичето - десет агнета, двадесет вълка, тридесет камили, четиридесет почтени люде, петдесет расови жребци, шестдесет евнуха, седемдесет юзди, осемдесет букаи за коне и деветдесет торби.
-Само това?! - зарадвали се сватовете и се втурнали обратно при падишаха.
-Чудо работа сте свършили! - хванал се за главата падишаха, като му предали отговора на девойката. - Добри сватове, няма що!
-Нима е много това, което поиска невестата? - учудили се везирите и векилите.
Падишахът сърдито им обяснил, че десет агънца означава, че на десет години човек е като агънце, на двадесет - като вълк, на тридесет - като камила, на четиридесет става почтен, на петдесет - като буен жребец, на шестдесет - евнух, на седемдесет го водят на повод, защото вече му е трудно да ходи сам, на осемдесет е като спънат кон, а на деветдесет е време да крие изсъхналото си тяло в торба и да се готви за смъртта.
-Ето какво е искала да каже девойката, като е поискала такава зестра - завършил той. - И се оказа, че тя има повече ум от вас всичките взети заедно!
Падишахът поискал да види момичето, за да му зададе няколко въпроса. Изпратил един от стражите за нея. Когато пристигнала я попитал кое е най-тежкото животно и кое е по-сладко от всичко на света.
-Но това е толкова просто, защо ме питате? - учудила се девойката.
-А ти все пак отговори - подканил я падишахът.
-Най-тежкото животно е конят, защото когато тича, цялата земя трепери. А по-сладка от всичко е любовта и ето доказателството: когато бях малка, бяха ме оставили до огъня и се опарих на въглените, но мама и татко даже не забелязаха, защото бяха увлечени в целувките си. Любовта за тях беше по-важна от родното им  дете. Ето и Вие, Ваше Величество, сте на деветдесет и още мечтаете да се ожените.
Падишахът бил възхитен от ума и и я пуснал да си иде с мир.

туркменска приказка


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Дар за свети Харалампий

:) Зло да ги забрави именниците, защото аз тая сутрин ...
Освен св. Харалампий, православната църква почита днес и паметта св. вмч. Валентина. Да е живо и здраво името на всички, които празнуват днес!

Разказват, че на площада пред очите на хилядното множество, докато измъчвали св. Харалампий, се явил Бог със своите ангели и му казал: "Ела, Харалампий, приятелю Мой! Много мъки изтърпя заради Мен. Затова поискай каквото и да е и ще ти го дам." А Харалампий отвърнал: "Господи, щом така ти е угодно, дари ми милостта си там, където бъдат положени мощите ми и бъде почитана паметта за страданията ми, да няма нито глад, нито мор, нито тленотворен въздух погубващ плодовете, но да има мир, телесно здраве и душевно спасение, изобилие от пшеница, вино и елей и умножение на добитъка за потреба на човека."
Така св. Харалампий получил дар да дава материални блага на християните в тяхна полза, за спасение на душите им и в помощ на ближните.



Публикувано от

Чия е земята?

Провокирано

Двама съседи влезли в лют спор, чие е парчето земя на границата на имотите им. Всеки настоявал, че земята е негова. Накрая, като видели, че сами няма да се разберат, се отправили при стар мъдрец да разреши спора им.
-Да попитаме самата земя - предложил старецът.
Отишли на спорния участък и двамата съседи замрели в очакване. Старецът се навел към земята, постоял малко така, все едно я слуша, изправил се и отвърнал:
-Земята каза, че не е на нито един от двама ви. Вие сте нейни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Да унищожиш врага

Изнасяйки реч в разгара на Гражданската война, Ейбрахам Линкълн говорил за южняците като за ближни, за човешки същества, които са заблудени.
-Как можете да говорите така? Те са наши непримирими врагове и трябва да ги унищожим! - възкликнала възрастна дама.
-Помислете, мадам, - отвърнал Линкълн - нима аз не унищожавам враговете си, като ги правя свои приятели?


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

Заупокойна молитва



Какая сладость в жизни сей
Земной печали не причастна?
Чье ожиданье не напрасно,
И где счастливый из людей?
Все то превратно, все ничтожно,
Что мы с трудом приобрели: –
Какая слава на земли
Стоит тверда и непреложна?
Все пепел, призрак, тень и дым,
Исчезнет все, как вихорь пыльный,
И перед смертью мы стоим
И безоружны и бессильны.
Рука могучего слаба,
Ничтожны царские веленья, –
Прийми усопшего раба,
Господь, в блаженные селенья!

от поемата "Йоан Дамаскин" на Алексей Толстой

Публикувано от

Трите най-страшни недъга

Веднъж, когато се върнал от разходка, Хинг Ши заварил учениците си в шумен спор.
-Какво обсъждате така разпалено? - попитал мъдрецът.
-Учителю, опитваме се да изясним кои са трите най-страшни недъга - отвърнал един от учениците.
-И до какъв извод стигнахте?
-Решихме, че най-страшно е да си сляп, глух и ням.
-Вярно е, но само наполовина - казал Хинг Ши.
-Но как? Ние изброихме и трите.
-Вярно е наполовина, защото няма по-лошо от това да си сляп за чуждата беда, глух към молбата за помощ и в нямо безразличие и към двете.

Юлия Дубинкина-Илина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Първото раждане на света (Защо човешките деца не прохождат след раждането)

Жената и всички животинки женски, кога родили за пръв път, всичките [бебета] били улоган (куци), както са днес малките деца. Сполай му на Бога, взел всичките мъничета родени, да речем агнето от овцата, телето от кравата, жребчето от кобилата и другите, та ги прехвърлил през една рътлина и ги благословил всички да застанат на нозете си и да проходят. И от този час всяко животинче, що се ражда, се вдига на краката си.
Посегнал и от жената да вземе детето, за да го прехвърли. Добре, ама жената го стиснала в ръце и не рачила да му го даде. Бре, сполай му на Бога, той дърпа, жената дърпа, не можал да и го отнеме (не че не можал, ами искал сама да кандиса). Като видял, че не кандисва, я благословил така: "Е, хайде да си благословена жено: щом не ми даде детето да ти го прехвърля като на всички животинки, ти да го гледаш от година повече улогаво и все на ръце да го носиш, дорде проходи."

приказка от Прилеп, записана от Марко Цепенков


Публикувано от

Божи заповеди

Хората се уморили от многочислените религиозни постулати и един ден помолили Бог:
-Освободи ни от заповедите, остави ни да живеем свободно!
Господ се съгласил. На следващия ден се явил в ужас Архангелът:
-Хората докараха безброй религиозни свитъци, книги и писания. Къде да сложим всичкото това?
Бог отвърнал:
-Аз им дадох единствено десет заповеди на каменни скрижали. Да върнат тях, а това, което сами са написали за себе си, за себе си и да оставят.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Още една тайна на щастливия брачен живот

Това досега единствено го бях срещала като маниер на джигитите да държат жените изкъсо. Представям ви македонската интерпретация. :D

Брачна двойка празнувала двадесет и петата годишнина от сватбата си. Те били известни с това, че нито веднъж през брачния си живот не се били скарали. Медиите ги интервюирали каква е тайната на успешния им брак.
-След сватбата - започнал да разказва мъжът - отидохме на меден месец. В хотела, където бяхме отседнали, предлагаха като развлечение конна езда и един ден решихме да се възползваме. На мен ми се падна кротък и спокоен кон, но не и на жена ми. Нейният веднага започна да буйства и я хвърли от гърба си. Тя стана спокойно, потупа го и тихичко му каза: "Това ти беше за пръв път". Като го яхна повторно, скоро той пак я хвърли на земята. Тя пак го потупа и спокойно отбеляза: "Това ти беше за втори път". Не можех да се начудя на хладнокръвието и. Когато яхна коня за трети път и той отново я хвърли, тя свали пистолета, който висеше на кръста и и без да каже една дума го застреля. Аз бях потресен! "Луда жено! - креснах и. - Защо уби горкото животно?" "Това ти беше за пръв път" - смирено ми каза тя и се усмихна.
-Споменът за тази случка ни е предпазвал от спорове през целия ни останал брачен живот - завършил мъжът.


Публикувано от

Ти си това, което мислиш

Преди доста време един потребител питаше за притча с такова заглавие. Единственото, което имах към онзи момент в тоя контекст, не беше това, което търсеше. Сега намерих друга, качвам я. Ако на него вече не му трябва, ще потрябва на някой друг.

-Кой съм аз? - попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.
"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

Проникни в мислите си  и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.

неизвестен произход

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

Вярно било поверието :)(още нещо за Трифон Зарезан)

Вчера, докато подбирах какво да кача за празника, попаднах и на едно такова кратичко поверие:

Веднъж на празника си св. Трифон, като зарязвал лозето, сипал пепел на снега и той започнал да се топи. Оттогава започнали да казват: "Трифон сече, но замириса на пролет".

Празникът, както е известно, бележи началото на пролетния цикъл. А защо казвам, че поверието е вярно. Преди малко някъде около нас един чичопей пееше с пълно гърло. Дърво и камък се пукат от студ, а той пее. Явно е усетил миризмата на пролет, нямам друго обяснение! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 
 
 

Публикувано от

Трифон Зарезан




Публикувано от