Притчите

В детството си Планината мечтаела да стане висока и красива. После пораснала. Пораснала толкова, че целогодишно носела снежна шапка, а всички подстъпи към върха и били обкръжени с непристъпни скали. На Планината и харесвало да е такава непристъпна. Но тайно, в дълбините на душата си, мечтаела за човек, който би могъл да я покори. Мнозина се опитали да се доберат до върха на Планината, но тя като че ли си играела с тях - отначало ги допускала близичко-близичко, но в последния момент принуждавала завоевателите да си тръгнат с празни ръце - ту буря ще се извие, ту лавина ще падне или нещо друго ще се случи.
Веднъж се намерил смелчак, който не се уплашил от нейните странности. Той преминал пътя си до края. Планината се предала пред него. Когато стигнал до върха, той забил там флага си, запалил огън, а тръгвайки си, оставил след себе си купчина боклук. Не се харесало това на Планината, не това очаквала. Прогонила го, но боклукът така и останал. Може би някой би бил така добър да го почисти, но Планината престанала да вярва на хората. И повече никого никога не пуснала до върха си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy