Притчите

Тишината свивала сърцето. Мълчанието се превърнало в непоносимо изтезание. Страстният юноша не издържал на натиска на вътрешните си чувства и се обърнал към Учителя:
-Учителю, защо да мълчим, когато можем да кажем всичко, което мислим?
Лицето на наставника останало безстрастно. Само проблясващи черни мълни изпод полупритворените клепачи леко оживили спокойните черти и тихият глас прозвучал като гръм в завърналата се в стаята тишина:
-Само мълчанието не може да бъде лъжа!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy