НАЙ-ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ ЗА ХРАНА

Попитали Сократ:
-Кога е най-подходящото време за приемане на храна?
-Този, който я има, да яде, когато е гладен. А този, който я няма, да яде, когато се снабди с нея-отговорил той.

Публикувано от

ДА ВИДИШ МОРЕТО

В едно бедно селце се родило момче. То прекарвало дните си безсмислено, механично и монотонно, също като останалите обитатели на това загиващо село, без идея какво да направи с живота си. Една прекрасна нощ младежът сънувал морето. Нито един от селяните никога не бил виждал морето, така че никой не можел да потвърди, че някъде по света съществува безгранична водна шир.

Когато младият човек казал, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички посочили с пръст надолу и го нарекли лунатик. Но той, въпреки всичко, тръгнал и се скитал дълго време, докато не се озовавал на кръстопът. Там избрал най-лекия път и след няколко дни достигал до село, чиито жители водели мирен и проспериращ живот. Когато той им казал, че се скита с надеждата да намери морето, те започнали да го убеждават, че е загуба на време и ще бъде по-добре да остане в това село и да живее щастливо като всички тях. В продължение на няколко години младежът живял в изобилие. Но една нощ той видял отново морето и си спомнил за неосъществената мечта. Младият мъж решил да напусне селото и отново да тръгне на път. Казал сбогом на всички и се върнал при кръстопътя. Този път поел в друга посока. Вървял дълго и накрая стигнал до големия град. Възхитен от многолюдието и разнообразието, решил да остане там. Учил, работил, веселил се и с времето забравил за целта на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той отново видял в съня си морето и си помислил, че ако не изпълни младежката си мечта, напразно ще пропилее живота си. Затова се върнал на кръстопътя и избрал третия път, който го отвел в гората. На една поляна видял хижа, а пред нея не е твърде млада, но красива жена, която простирала пране. Тя го поканила да остане с нея, защото мъжът и отишъл на война и повече не се завърнал. Момъкът се съгласил. В продължение на много години те живели щастливо, отгледали децата си, но когато нашият герой остарял, отново видял морето в съня си. Оставил всичко, към което се привързал в продължение на много години и отново се върнал на кръстопътя. Поел по последния, най-труден път, стръмен и скалист. Придвижвал се трудно и започнал да се страхува, че скоро силите му ще се изчерпят. Оказвайки се в подножието на голяма планина, старецът решил да я изкачи с надеждата поне отдалеч да зърне морето от мечтите си. Няколко часа по-късно на края на силите си, той стигнал до върха на планината. Пред него се разкрила безкрайна шир: старецът видял първото разклонение на пътя и селото, където жителите водят проспериращ живот, както и големия град, и къщата на жената, с която прекарал много щастливи години. Далеч на хоризонта видял синьото и безгранично море. И преди да спре измъченото му сърце, мъжът със сълзи на съжаление забелязал, че всички пътища, по които вървял, завършвали до морето, но той не извървял докрай нито един от тях.

Публикувано от

ДОБЪР ПРИМЕР

Един молла искал да защити дъщеря си от опасностите на живота. Когато дошло време и нейната красота разцъфнала като цвете, той извикал дъщеря си , за да и каже колко много подлост и предателство има в живота.
"Скъпа моя дъще, помисли за това, което ще ти кажа. Всички мъже искат само едно. Те са хитри, лукави и слагат капани, където могат. Ти дори няма да забележиш как ще затънеш в блатото на техните въжделения. Искам да ти покажа пътя, водещ към нещастието. Първо мъжът се възхищава от твоите достойнства. Тогава той те кани на разходка . Може да минете покрай къщата му и той да ти каже, че е забравил палтото си и иска да го вземе. Ще те покани да го придружиш. Там ще предложи да те почерпи. Може да послушате музика и след известно време ще се нахвърли върху теб! Ти ще си опозорена, ние всички ще сме опозорени - и майка ти, и аз . Цялото ни семейство ще е посрамено и с нашето добро име ще е свършено завинаги. "
Дъщерята взела думите на баща си насериозно. Тогава един ден, гордо усмихната, тя дошла при баща си и му казала: "Татко, ти трябва да си пророк! Откъде знаеше, как ще протече всичко? То беше точно така, както ти каза. Първо, той се възхищаваше на красота ми. Тогава ме покани на разходка. Случайно бяхме близо до дома му. След това той забеляза, че е забравил палтото си, а не искаше да ме оставя сама и предложи да отида заедно с него в апартамента му. Както изискват добрите обноски, ми предложи чаша чай и пусна прекрасната музика . Тогава си спомних твоите думи и вече знаех какво ме очаква, но ти ще видиш, че съм достойна да бъда твоя дъщеря. Когато усетих, че наближава момента, аз се хвърли върху него и го обезчестих-и него, и родителите му, цялото му семейство и доброто му име! "

Публикувано от

ЗЛОЧЕСТИНА ИЛИ СПАСЕНИЕ

Норвежки моряк бил с двамата си сина в морето. Ловели риба, както всеки ден, това било тяхното препитание. Ненадейно се извила буря, отнесла ги навътре в морето. Загубили брега от поглед. В същият момент в къщата им избухнал пожар и тя изгоряла до основи. Когато бащата и синовете му най-накрая се добрали до брега, там ги чакала майката, обляна в сълзи и съкрушена от сполетялото ги нещастие. С плач се хвърлила към мъжа си и започнала да ридае, че са останали без покрив над главите си. Но той не реагирал.
-Как може да си толкова безчуствен?-попитала жената.- Не осъзнаваш ли какво ти казвам?
-Ако не беше огънят от пожара, никога нямаше да излезем на сушата-отвърнал кротко рибаря.

Публикувано от

ЗАЩО ХОРАТА КРЕЩЯТ, КОГАТО СЕ КАРАТ

Учителят задал въпрос на учениците си, защо хората крещят, когато са ядосани, защо крещят, когато се карат. Учениците започнали да правят предположения, но нито едно от тях не задоволило учителя.
Най-накрая той им обяснил, че когато хората изпитват гняв един към друг, сърцата им се раздалечават и те трябва да говорят много, много високо за да се чуят. Когато изпитват любов един към друг, сърцата им са толкова близко, че се чуват, дори да шептят.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА САМОТАТА

При нея в леглото се появил неканен гост. Дори и двойното легло било твърде малко за него и той енергично я избутал до стената. Краката и ръцете му били ледени и тя се свила на кълбо, зъзнейки от студ.
- Кой сте Вие? - тя шепнела едва доловимо.
- Аз съм Самотата.
- Самотата ... - тя повторила ужасното име, от чиито звуци угаснала последната свещ. - А какво умеете?
- Умея да рисувам- казала Самота и нарисувала Болка.
- Умея да пея - казала Самотата и изпяла Страдание.
- Знам как да правя магии - казала Самотата и направила Сълзи.
С побелели устни тя прошепнала:
- Махайте се! Аз ... Аз не Ви искам тук.
- Не мога да се махна.
- Но защо?
- В едно двойно легло винаги трябва да спят двама души. Когато вторият не е на мястото си, то става мое - Самотата се поклонила леко, докосвайки нейната нежна кожа с косите си, подобни на бодлива тел.
- Ами ако ... ако си взема единично легло? - тя прехапала устни до кръв.
- Тогава ... - Самота одраскала гърба и - тогава, когато дойде вторият, за него няма да има място.
- Но ... но ... но когато той дойде, ние можем да се върнем тук! - тя рязко се обърнала с лице към Самотата.
- Не! Когато се върнете, няма да има място. Тук ще има две Самоти. Самотата също не обича да бъде сама.
Самотата сложила ледената си длан върху сърцето и.
-Е, какво избираш? Завинаги сама? Или ще изтърпиш госта за известно време?
- Ще потърпя! - тя рязко се обърнала към стената и ритнала Самотата по крака.
Но Самотата вече хъркала ...

Публикувано от

ТАЙНАТА НА УСПЕХА

Репортерка интервюирала успял бизнесмен:
-Кажете, каква е тайната на Вашия успех?
-С две думи: правилни решения.
-А каква е тайната на правилните решения?
-С една дума: опит.
-А как добихте Вашия опит?
-С две думи: неправилни решения.

Публикувано от

ТРОЙНА ЦЕДКА

Веднъж Сократ срещнал на улицата свой познат, който му казал:
-Сократ, знаеш ли, току-що чух нещо за един от твоите ученици ...
-Чакай!-прекъснал го философът.-Преди да ми разкажеш това, искам да направя проверката "Тройна цедка".
-Тройна цедка?
-Да,-продължил Сократ-искам преди да ми разкажеш за моя ученик, да обмислиш и да пресееш това, което знаеш. Първата цедка е за правдивост. Абсолютно сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е вярно?
-Не, Сократ, аз го чух от един познат и ...
-Значи,-казал Сократ-ти не знаеш със сигурност истина ли е или не. Тогава е ред на втората цедка за добродетелност. Това, което се каниш да ми кажеш, нещо хубаво ли е?
-Не, точно обратното ...
-Така,-отново го прекъснал Сократ-ти искаш да ми кажеш за него нещо лошо, което не си сигурен дали е вярно. Но ти все пак можеш да ми съобщиш тази информация, ако тя премине през третата цедка за полезност. Това, което искаш да ми кажеш, ще ми принесе ли някаква полза?
-По-скоро не ...
-Тогава, ако ти се каниш да ми кажеш нещо лошо, невярно и безполезно, защо да ми го разказваш въобще?

Публикувано от

ЧУПЛИВИ ПОДАРЪЦИ

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи. Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.
Един ден родителите дошли при него:
-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.
Старецът се усмихнал:
-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове.

Публикувано от

СЪЛЗИТЕ

Две сълзи се откъснали от прекрасните и очи-големи и нежни. Скоро компанията им се увеличила с още няколко. Спускайки се безшумно по бузите и, те тихичко разговаряли:
-Какво и е?
-Тя плаче!-авторитетно казала най-голямата.
-Защо?-попитали останалите в един глас.
-Навярно и е тъжно...-замислила се голямата сълза-или пък точно обратното-от радост.
Най-малката сълзичка изписукала с тъничко гласче:
-А нима това е весело, да плачеш?
-Разбира се, че не, глупаче-усмихнала се снизходително голямата сълза.
Малката се учудила:
-Ама че странно, защо тогава въобще го прави? Ето, аз обичам да се веселя!-и бързо се пързулнала надолу по бузата, оставяйки само тъничка следа.
-Мъничето още не разбира, че без сълзи няма дълбочина на чувствата-въздъхнала голямата сълза.

Публикувано от

СТЪЛБИЩЕ

Един мъж се изкачвал по стръмно стълбище, а друг се спускал. Този, който се изкачвал, помолил другия:
-Дръпни се, ако обичаш!
-Не правя място на глупаци-отговорил другия троснато.
-А аз правя-казал първия и се отдръпнал.

Публикувано от

И ТОВА ЩЕ ПРЕМИНЕ

Великият цар извикал своите мъдреци и им заповядал:
-Измислете за мен изречение, което да ме умиротвори. Когато тъжа да ми носи радост, а в минути на щастие да ми навява печал. Да не е прекалено дълго, за да го имам винаги при себе си.
Мъдреците се посъветвали помежду си и се отдали на дълбоки размишления. Най-накрая се върнали при царя и му подали малка кутийка. В нея имало пръстен с надпис:"И това ще премине".

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЖАБАТА, КОЯТО ДОСТИГНАЛА ДО ЦЕЛТА

Събрали се няколко жаби и разговаряли.
-Колко жалко, че живеем в такова малко блато!-изквакала една от тях.-Виж, ако се преместим в съседното, там е значително по-добре.
-Чувала съм, че високо в планината има чудесно място- голямо езеро, чист въздух и никакви момчета-хулигани-замечтано изквакала втора.
-Много важно!-опонирала голяма жаба.-И без това не можете да се измъкнете оттук!Никога няма да стигнете дотам!
-Защо да не можем?-възмутила се мечтателката.-Ние, жабите можем всичко! Нали, приятели! Хайде да докажем на тази злонамерена жаба, че можем да покорим планината!
-Хайде! Хайде! Да се преместим в голямото, чисто езеро!-заквакал жабежкият хор.
На другата сутрин пътешественичките тръгнали на път. Всички, които останали в блатото, завикали в един глас:
-Къде отивате? Това е невъзможно! Никога няма да стигнете до голямото, чисто езеро! Най-добре е да стоиш в собственото си блато!
Но ентусиазираните жаби поели към планината. Вървели няколко дни. Пътят бил труден и те изнемогвали. Една по една силите ги напускали и те се отказвали от целта си и се връщали обратно. Само една жаба стигнала до голямото, чисто езеро. Заселила се в него и заживяла чудесно.
Защо точно тя стигнала до целта? Може би е била по-силна от другите?
Нищо подобно! Просто тя била глуха и не чула думата:"Невъзможно!"

Публикувано от

ПРОКЛЯТИЕ ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ

Рабан Гамалиил омъжвал дъщеря си.
-Благослови ме, татко!-помолила го тя.
-Да бъде Божията воля, повече да не пристъпваш моя праг!-казал той.
След време дъщеря му родила син и отново поискала благословия от баща си.
-Да бъде Божията воля,-казал рабан Гамалиил-думите "Горко ми!" да станат обичайното ти възклицание!
-Татко,-проплакала младата жена-два пъти имам празник, два пъти ме проклинаш!
-Не, дъще,-казал бащата-това не са проклятия, а благословия. Първия път ти пожелах толкова щастлив живот в дома на мъжа ти, че никога да не ти се налага да търсиш подслон в моя дом. Втория път ти пожелах синът ти да живее и да расте, а ти да си винаги загрижена за него:"О, горко ми, не съм преповила бебето!","О, горко ми, не съм нахранила детето!", "О, горко ми, не съм приспала сина си!"

Публикувано от

ТЯ И АНГЕЛЪТ

Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк.
Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. "Но това е Тя!"-помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята.
Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината. "Кой е там?"-попитал познатия някога глас.
-Това съм аз, Ангелът!
-Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.
-Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!
Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат ...
-Какво се е случило с теб?-възкликнал ужасен Ангелът.
-Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?
Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.
-Нима нищо не помниш?
-Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.
Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:
-Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!
Тя смъкнала халата. На съвършеното и тяло, на изваяния и гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.
-А сега си върви!
На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът и влязъл и сърдито погледнал непознатия:
-Кой е този?
-Той си тръгва веднага-строго погледнало момичето Ангела.
-Гладен съм, след пет минути искам да ям!-заявил мъжът.
Девойката се отправила към кухнята.
-Вратата е ей там-посочил с пръст мъжът.-Изчезвай!
От очите на Ангела потекли сълзи:
-Къде са и крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си и направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!
-Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!
Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:
-Не, вие не се обичате истински. Тя ще загине с теб.
И литнал нагоре.
-Защо? Защо говориш така? - закрещял мъжът към небето.
-Защото крилата никога не пречат на любовта.

Публикувано от

ПАСТИРЪТ И КОЗИТЕ

Пастирът изкарал козите си на поляната. Там те се смесили с дивите кози. Вечерта прибрал в кошарата и своите, и дивите кози. На другия ден времето било лошо и той не извел животните на паша. Когато ги хранил, дал на собствените си кози съвсем малко , колкото да не умрат от глад. Дивите кози нахранил до насита, за да ги привърже към себе си.
Времето се оправило и той изкарал стадото на паша. Дивите кози хукнали към планината.
-Защо бягате от мен?-викнал той след тях.-Толкова добре се грижих за вас.
Една от тях се обърнала:
-Точно затова те напускаме. Ние дойдохме при теб вчера и ти се погрижи за нас по-добре отколкото за собствените си кози. Ако дойдат и други, ти ще предпочетеш тях пред нас.

Публикувано от

КОЛЕЛОТО НА ЩАСТИЕТО

В един град, в един лунапарк се появила нова атракция - Колело на Щастието.
Опашката за него се извивала от рано сутрин до късно вечер. Хората били възбудени, нервно стъпвали от крак на крак, опитвайки се да разберат как е там, на Колелото на Щастието. Но никой не знаел. Никой на опашката не се бил качвал на Колелото.
"О, навярно щастието е толкова голямо,-мислели чакащите-че стига за дълго, щом хората не се връщат обратно." Опашката се движела много бавно. Билетите продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. Хората го питали:
-Как е там, на Колелото на Щастието?
-За всекиго по своему-винаги отговарял той.
Това още повече разгаряло човешкото любопитство и желанието по-скоро да се озоват на атракциона.
Различни хора стояли на опашката- малки и големи, мъже и жени.
Ето момченце. То иска да получи нов велосипед. Девойката до него има нужда от любов. Старицата мечтае синът и да си дойде. Дебелакът има нужда от пари. Младата майка иска здраве за болнавото си дете. Ученият мечтае за откритие. Младежът - за хубава работа. Уморената жена- мъжът и най-накрая да спре да пие и да започне да носи вкъщи някакви пари. Мъжът с мустаците-за победа на любимия си футболен отбор. Абитуриентката-да стане кралицата на бала.
Само старецът, помъдрял от годините, къса билетите и си мисли: "Странни хора! Стоят на опашка за щастие, а не им минава през ума, че то може да ги чака зад ъгъла. Какво е Колелото?! Колелото си е колело. След издигането, задължително следва спускане. За този, който е бил на върха на блаженството, спускането надолу е кошмарно. Никой не знае, какво го чака там."
Затова никой не се нарежда на опашката повторно. Затова и старецът никога не използва атракциона.

Публикувано от

СЛЪНЧЕВ ДЕН

Живяла някога възрастна дама, която плачела през цялото време. Едната и дъщеря била омъжена за търговец на чадъри, а другата- за търговец на юфка.
Когато било слънчево, старата дама се тревожела:"Никой не си купува чадър в слънчев ден. Съпругът на дъщеря ми ще се разори и семейството им ще живее в нищета."И започвала да плаче.
Когато валял дъжд тя отново се тревожела:"Юфката трябва да съхне на слънце. Съпругът на дъщеря ми ще се разори и семейството им ще живее в нищета." И отново започвала да плаче.
По тия две причини тя била нещастна през цялото време и винаги плачела. Никой не можел да я успокои. Съседите и я нарекли "Плачещата дама".
Един ден срещнала странстващ монах. Той поискал да разбере защо тя се чувства толкова нещастна. Старата дама му разказала за скърбите си. Тогава монахът се усмихнал и казал:
-Няма за какво повече да се тревожите! Просто трябва да промените Вашата гледна точка. В слънчеви дни, мислете какво щастие е това за търговеца на юфка. Той ще увеличи печалбите си и семейството на дъщеря Ви ще живее охолно. В дъждовни дни мислете колко много чадъри ще продаде другият Ви зет. Това обещава благополучие за семейството на другата Ви дъщеря.
От този ден старата дама спряла да плаче и започнала винаги да се усмихва. Скоро я нарекли "Усмихнатата дама".

Публикувано от

МЕРИ И АНГЕЛЪТ

Имало някога на света прекрасна девойка, наречена Мери. Тя толкова силно вярвала в чудеса, че един ден била посетена от ангел. Той и казал:
-Искам винаги да си щастлива. Какво мога да направя за теб? За какво мечтаеш?
Момичето се усмихнало и споделило мечтите си:
-Искам да срещна прекрасния Лео. Той да има къдрави коси, прекрасен глас и да може да свири романтични песни на китара. Двамата с него да се оженим, да имаме три дъщери-красиви и умни. В дома ни винаги да звъни смях, а любовта ни с Лео от ден на ден да става все по-ярка и пламенна.
Ангелът си заминал. След известно време Мери срещнала своя Лео. Той имал къдрави коси, прекрасен глас и двамата заедно били щастливи.
Минало още време. Мери родила деца-три момчета, които обичали да играят футбол. Животът и бил пъстър-и радости, и скърби. В забързаното ежедневие даже не забелязала, че е загубила някъде юношеската си мечта.
Един ден ангелът я посетил отново.
-Защо не изпълни желанието ми?-попитала Мери.-Исках три дъщери, а имам синове. А любовта ни с Лео вместо да се разгаря с всеки изминат ден, почти съвсем е изгаснала.
-Ти също не изпълни моето желание. Аз те помолих да бъдеш винаги щастлива.

Публикувано от

СТАРЕЦЪТ И СКОРПИОНЪТ

Една сутрин старец седял край реката и медитирал. Когато приключил, видял, че по водата безпомощно се носи скорпион. Скорпионът се заплел в потопените клони на едно дърво и старецът бързо протегнал ръка, за да го спаси. Скорпионът веднага го ужилил и човекът инстинктивно дръпнал ръката си. Минута след това отново протегнал ръка. Второто ужилване било още по-жестоко и ръката на стареца се подула и започнала да кърви. Лицето му се сгърчило от болка.
В този момент минувач видял какво се случва и започнал да крещи на стареца:
- Ти да не си луд? Само глупак би рискувал живота си за едно грозно и зло създание! Не знаеш ли, че опитвайки се да го спасиш, можеш да убиеш себе си?
Старецът погледнал в очите на непознатия и казал:
- В неговата природа е да жили, а в моята - да спасявам ... Трябва ли заради неговата природа да отхвърлям своята?




Публикувано от

ЩАСТИЕТО ВИНАГИ ТЕ СЛЕДВА

Стар котарак лениво се препичал на слънце и гледал как малко коте се върти в кръг и гони опашката си. Накрая попитал:
-Какво правиш?
-Казаха ми, че моето щастието се намира на върха на опашката ми и се опитвам да го стигна,-отговорило мъничето - но вече от часове го гоня и не успявам.
Старият котарак се засмял:
-Когато бях млад и аз го гоних така с години. В един момент се обезсърчих и престанах да го преследвам. А когато мина още време, разбрах, че където и да отида, то винаги ме следва.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромолене на ручеи.
-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Публикувано от

ТОВА Е ДОБРЕ

Един африкански крал имал приятел, който независимо от ситуацията, в която е попаднал, казвал:"Това е добре!"
Веднъж кралят бил на лов. Приятелят му зареждал оръжието и изглежда, че направил нещо погрешно. Когато кралят стрелял,изстрелът откъснал един от пръстите му. Приятелят както обикновено заявил:
-Това е добре!
-Не, това не е добре!-казал кралят и заповядал да затворят приятеля му в тъмницата.
Една година по-късно кралят отново бил на лов на място, което считал за безопасно,но бил заловен от канибали. Те завели пленника в селото си и започнали да приготвят клада, на която да го опекат. Когато го завързвали за стълба, забелязали, че му липсва един пръст. Техните суеверия не им позволявали да ядат хора с недъзи и това спасило живота на краля.
Първото нещо, което направил, когато се прибрал в двореца, било да освободи приятеля си от тъмницата. Разказал му за голямото премеждие, което преживял. Приятелят както обикновено заявил:
-Това е добре!
Кралят започнал да се извинява:
-Много съжалявам, че те вкарах в тъмницата! Това беше лошо от моя страна!
-Не, това също е добре. Ако не бях в тъмницата, щях да съм с теб на лов и канибалите да хванат и мен.

Публикувано от

ПОКАНА ЗА СВАТБА

Младеж се гордеел с това, че има много приятели.
Един ден той срещнал любовта на живота си и решил да се ожени. С подготовката на тържеството се занимавал баща му, включително и с разпращането на поканите.
В деня на сватбата нито един от приятелите му не дошъл.
-Защо не си поканил приятелите ми?-сърдито попитал младоженецът баща си.
-Уведомих ги! Но писмата съдържаха молба за помощ, а не покана за сватба.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО

Срещнали се Любовта и Приятелството. Любовта попитала:
-За какво си нужно ти, щом мен ме има на света?
-За да оставя усмивки там, където ти оставяш сълзи-отговорило Приятелството.

Публикувано от

ПРИНЦЕСАТА НА ЖИВАТА ВОДА

Някога, преди времето, в страната Която-Въобще-Не-Съществува, в малка хижа живеело момиченце, наречено Джайда.
Веднъж, разхождайки се в гората, Джайда забелязала, че пчелите са напуснали гнездото си и са оставили малко мед.
-Ще събера меда и ще го занеса на пазара-помислила си тя.-Малко пари няма да са ми излишни.
И хукнала към къщи, за да вземе стъклен буркан. Джайда не била наясно с едно важно обстоятелство в живота си, че причината за бедността и е малък зловреден джин, който полагал неимоверни усилия да не и върви.
Джинът се събудил, усещайки че момичето се кани да извърши нещо полезно. Забързал към мястото на действието с надеждата да успее да навреди за пореден път. Превърнал се в клонче на дървото, на което било пчелното гнездо и се закачил за ръкава на Джайда. Тя изпуснала буркана, той се счупил и медът се разтекъл по земята.
Джинът, още във формата на клонче, се люлеел от смях.
-Сега тя ще побеснее!-кикотел се той.
Но Джайда вдигнала рамене и се казала:
-Е, нищо! Ще дойдат мравките и ще изядат меда. Може пък от това да излезе нещо.
И се отправила към хижата си. По пътя я задминал конник, който, замахвайки с камшика, закачил клоните на черница край пътя и зрелите плодовете нападали по земята.
Джайда си помислила:"Ето, нов късмет! Ще събера плодовете и ще ги занеса на пазара."
Джинът гледал как тя пълни кошницата си и тихичко се смеел. Когато тръгнала към пазара, той се превърнал в магаренце и я последвал.
Джайда стигнала до тържището и седнала да чака купувачи. Магарето се приближило и подушило ръката и. Тя го погалила, а то пъхнало муцуната си в кошницата и разбъркало плодовете. Те станали на каша, а по земята потекъл сладък сок. Зловредното животно с радостен рев се скрило в храстите.
Момичето погледнало тъжно унищожената стока. Случило се така, че в този момент оттам в носилката си преминавала кралицата.
-Стойте!-викнала тя на носачите.-Това бедно момиче току-що загуби всичко, което има. Искам да и помогна.
Тя взела Джайда със себе си и започнала да я покровителства. Дала и хубав дом и и помогнала да започне търговия. Момичето било трудолюбиво и всичко потръгнало чудесно, но джинът , разбира се, не спял. Една нощ подпалил дома и складовете на Джайда. Тя едва успяла да се спаси от пламъците. Пред горящите стени на дома си, видяла пътечка от мравки, които се опитвали да спасят събраното от тях зърно. Момичето дръпнало камък, за да им помогне и под него избликнал извор.
Не след дълго целият град се бил събрал до разрушения и дом.
-Чудо!-крещяли хората.-Живата вода! Предсказанието се сбъдна!
Джайда недоумявала за какво е този шум. Разказали и за предсказанието, което гласяло, че след голям пожар и много бедствия, ще избликне извор. Ще го отпуши момиче, което не обръща внимание на нещастието. Този извор ще бъде последния от фонтаните на живота.
Така малкото момиче Джайда се превърнало в Принцеса на Живата вода, която дарява безсмъртие на тези, които не обръщат внимание на нещастието.

Публикувано от

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили.
Човекът се изплашил:"Ако кажа, че Бедността е по-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде. Ако кажа, че Богатството е по-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози." Помислил малко и казал:
- Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. Пообиколете малко.
Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил:
-Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш.

Публикувано от

ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ

Мъж пътува в автобуса. Стои намръщен и си мисли:"Животът-гаден, жената-курва, хората-алчни копелета!" Зад гърба му стои ангел с бележник и записва:"Животът-гаден, жената-курва, хората-алчни копелета ... Колко странно - пак същото, но щом е поръчано, трябва да се изпълни!"

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА АДА И РАЯ

Просветен от Изток можел в състояние на медитация да пренесе ума си във всяко кътче от Вселената. Веднъж решил да посети Ада и Рая. Отправил се към Ада. Озовал се в голяма стая. В средата и имало голяма маса, а на масата - табла с толкова много храна, че с нея можело да се изхранят много повече хора от присъстващите в стаята. Хората седели далеч от масата. Всеки от тях имал лъжица с дълга дръжка, толкова дълга, че без проблем можело да загребат от храната, но не и да я пъхнат в устата си. Лицата на хората били изнурени, отчаяни и озлобени.
Просветеният излязъл от стаята и се отправил към Рая. Изненадата му била голяма, когато там намерил същата голяма маса, табла с храна и хора, държащи лъжици с дълги дръжки. Но лицата на хората били щастливи и удовлетворени. Тогава той разбрал каква е разликата. Хората в Рая се били научили да се хранят един друг.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА НЕЩОТО, КОЕТО ЖИВЕЕЛО В ЧОВЕШКАТА ДУША

Някога в гълбините на душата живеело Нещо. Живеело тихичко и никому не пречело.
Веднъж в душата влязло Чувство. Чувството се харесало на Нещото. И Нещото започнало да пази Чувството, защото се страхувало да не го загуби. Даже започнало да заключва вратата. Заедно те обикаляли по всички ъгълчета на душата, разговаряли, мечтаели. Вечер палели огън, за да сгреят душата.
Нещото привикнало към Чувството и мислело, че то ще остане с него завинаги. Всъщност Чувството това и обещало. То било толкова романтично. Но един ден изчезнало. Нещото го търсило дълго. Накрая в едно ъгълче на душата намерило пробита огромна дупка. Чувството било избягало, но Нещото виняло единствено себе си. В памет на Чувството в душата останала голяма дупка, която не можела да бъде запълнена с нищо. Нощем през нея влизал хладен и зъл вятър. Душата се свивала и мръзнела.
След това в душата се опитвали да влязат и други чувства, но Нещото не ги пускало. Всеки път ги изхвърляло с метлата през дупката. Малко по малко чувствата съвсем престанали да идват.
Но веднъж в душата почукало съвсем Странно Чувство. Отначало Нещото не отваряло. Чувството не се вмъкнало през дупката, както правели другите, а останало да стои пред вратата. Цяла вечер Нещото неспокойно бродило из душата. Когато си легнало да спи, сложило за всеки случай метлата до себе си. Но не се наложило да гони никого. На сутринта погледнало през ключалката и видяло, че Странното Чувство продължава да стои пред вратата. Нещото започнало да нервничи, проумявайки че не можеш да изгониш този, който още не е влязъл.
Минал още един ден. Смущението на Нещото било безпределно. То осъзнало, че до смърт му се иска да пусне Чувството и до смърт се страхува да го направи. Ако го пусне и то избяга като първото, в душата ще има още една дупка ...
Минало още време и Нещото свикнало Странното Чувство да стои пред вратата. И един ден го пуснало вътре. Вечерта те запалили огън и сгрели душата за пръв път от толкова много години.
-Ще си отидеш ли? - не се сдържало Нещото.
-Не, но при едно условие, - казало Чувството - да не ме ограничаваш и да не заключваш вратата.
-Няма да я заключвам, - съгласило се Нещото - но ти можеш да избягаш през старата дупка.
И Нещото разказало своята история.
-Аз не бягам през стари дупки - усмихнало се Странното Чувство. - Аз съм друго чувство.
Нещото не му повярвало, но го поканило да се разходят.
-А къде е дупката? - полюбопитствало Странното Чувство.
-Ето я!-горчиво се усмихнало Нещото.
Посочило мястото, където била дупката, но дупка вече нямало. От външната страна на душата се чували ругатните на хладния, зъл вятър.
Нещото се усмихнало на Странното Чувство и казало единствено, че никога повече няма да заключва вратата.

Публикувано от

ЗАЩО ЛУИ ПАСТЬОР НЕ БИЛ ПРЕДИЗВИКВАН ПОВЕЧЕ НА ДУЕЛ

Луи Пастьор изследвал в своята лаборатория култура от вируса на едра шарка. Неочаквано го посетил непознат и се представил за секундант на знатен гражданин, който смятал, че е обиден от учения и искал удовлетворение. Пастьор изслушал внимателно посланието и казал:
-Добре, в такъв случай имам право аз да избера оръжието. Ето две колби. В едната има вируси на едра шарка, а в другата - чиста вода. Ако човекът, който Ви е изпратил, е съгласен да изпие течността от едната, аз ще изпия съдържанието на другата.
Дуелът не се състоял.

Публикувано от

ТАЙНАТА НА ЕВА

Ева отишла при Бог и му казала:
-Господи, имам проблем!
-Какъв е проблемът, Ева?
-Господи, знам че съм сътворена от Теб и ми е дадена тази прекрасна градина, всичките чудесни животни и тази уморителна змия, въпреки това съм нещастна!
-Господи, толкова съм самотна и ябълките ми омръзнаха до смърт!
-Добре, Ева, имам решение - ще ти направя мъж.
-Какво е това мъж, Господи?
-Това ще бъде порочно създание, с куп вредни навици. Ще бъде лъжлив, тщеславен, но по-силен и по-бърз от теб. Ще му харесва да ловува и убива. Ще изглежда глупаво във възбудено състояние, но тъй като се оплакваш, ще го направя такъв, че да може да удолетворява физическите ти нужди. Ще бъде малко тъповат и ще се увлича от детски забавления, като сбивания и игри с мечове. И понеже няма да е много умен, ще трябва да му помагаш, за да може да мисли правилно.
-Звучи забележително!-усмихнала се иронично Ева. - И ... къде е уловката, Господи?
-Ще го получиш при едно условие ...
-Какво е то, Господи?
-Както вече казах, той ще бъде горд, високомерен и самовлюбен ... Така че ще се наложи да го оставиш да вярва, че е бил създаден пръв!

Публикувано от

СИЛАТА НА СРЕБРОТО

При старец дошъл младеж и го попитал:
-Защо сред роднини цари любов, взаимно разбиране и подкрепа само дотогава, докато не стане дума за пари?
-Погледни през прозореца,-казал старецът-какво виждаш там?
-Виждам улицата, хората, дърветата, кучетата ...
-Сега иди пред огледалото. Какво виждаш в него?
-Себе си.
-И в двата случая това е стъкло. Добавиш ли малко сребро, вече виждаш само себе си.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЛЯСТОВИЧКАТА

Лястовичка свила гнездо на един остров. Измътила си пиленца и ги отглеждала с любов.
На острова избухнал пожар. Разпространявал се бързо и лястовичката разбрала, че може да спаси само едно пиленце. Грабнала първото и то закрещяло:"Спаси мен, мамо! Когато порасна, ще се грижа за теб, както ти се грижиш за мен!" Тя го пуснала. Върнала се и грабнала второто. Всичко се повторило. Върнала се отново и грабнала третото. То викало:"Спаси ме, мамо! Когато порасна, ще се грижа за децата си, както ти се грижиш за мен!" Лястовичката спасила него.

Публикувано от

КЪДЕ Е КОТКАТА

Купил Настрадин Ходжа сутринта три оки месо. Занесъл го вкъщи и пак излязъл. Жена му поканила приятелки на гости и им устроила великолепно угощение. Когато Настрадин се прибрал, му поднесла рядък булгур. Той се оплакал:
- Добре, ако не си имала време специално да приготвяш месото, защо поне не пусна някоя-друга мръвчица в булгура!
- О, - започнала да кърши пръсти жена му - голяма беля стана! Само за малко излязох навън и котката изяла месото. Влязох и я заварих да се облизва доволно.
Настрадин станал и донесъл везни. Измъкнал котката изпод масата и я претеглил. Тежала точно три оки.
- Ах ти, безсрамнице! - креснал той на жена си. - Ако това е котка, къде тогава е месото? А ако е месо, къде тогава е котката?

Публикувано от

КАМЕНЕН РАЗУМ

Хоген, китайски дзен-майстор, живеел в малък храм в едно село. Веднъж четирима странстващи монаси го помолили да им разреши да запалят огън в двора на храма, за да се сгреят.
Когато огънят бил разпален, той ги чул да водят спор за обективността и субективността. Присъединил се към тях и казал:
- Вижте този голям камък. Как мислите, той вътре или извън нашето съзнание се намира?
- От гледна точка на будизма всяка вещ е въплъщение на съзнанието. Така че, според мен, камъкът се намира вътре в съзнанието - отговорил един от монасите.
- Главата ти трябва да е доста тежка, - засмял се Хоген - щом слагаш такива големи камъни в съзнанието си.

Публикувано от

ЗАЩОТО ПИТАШ

Ученик попитал Нагсен:
-Според будистките писания, всичко на света притежава природата на Буда. Аз притежавам ли я?
-Не, ти я нямаш!
-Дърветата, реките и планините имат тази природа?
-Да, имат я!
-Е, ако всичко притежава природата на Буда, защо аз да не я притежавам?
-Котките и кучетата, дърветата и реките - всички имат тази природа, но ти не!-потвърдил Насген.
-Но защо?
-Защото питаш!

Публикувано от

ДВА МЕЧА

Майстор Мурамаса правел самурайски мечове като бойно оръжие. Майстор Масамуне - като оръжие за самозащита.
За да ги сравнят ги пуснали на дъното на ручей. По течението се носели паднали листа. Тези, които се докосвали до меча, изработен от Мурамаса, се оказали разсечени на две. А меча на Масамуне листата заобикаляли.

Публикувано от

"CELEBRATE", НЕ "CELIBATE"

Млад монах постъпил в манастир и първата му задача била да помага на останалите в преписите на църковните книги.
След като поработил седмица, той забелязал, че всички правят преписи на копия, а не на оригиналите. Учуден от това, се обърнал към отеца-настоятел:
-Отче, нали, ако някой е допуснал грешка в първото копие, тя ще се повтаря вечно и нито ще бъде поправена, нито ще има с какво да се сравни!
-Сине,-отговорил му стария монах-ние работим така от стотици години, но ... има нещо вярно в твоите разсъждения.
С тези думи се спуснал в подземието, където в огромни сандъци се пазели оригиналите, неотваряни от столетия. И изчезнал.
Сле като не се върнал с часове, младият монах обезпокоен тръгнал да го търси в подземието. Намерил го веднага. Старецът седял пред дебела книга от телешка кожа, биел главата си в камъните на стената и издавал отчаяни стонове.
-Какво Ви е, свети отче?-изплашено възкликнал младежът.
-Celebrate*,- простенал отецът-настоятел-думата беше "celebrate", а не "celibate"**!

celebrate*- радвай се, празнувай
celibate**- въздържай се

Публикувано от

ТОЗИ, КОГОТО ХРАНИШ

Стар индианец открил на своя внук една жизнена истина:
-Във всеки човек се води борба, която прилича на борбата между два вълка. Единият представлява злото - завист, ревност, егоизъм, лъжа ... Другият вълк представлява доброто - мир, любов, истина, надежда, вярност ...
Детето, впечатлено от думите на дядо си, се замислило за миг и попитало:
-И кой побеждава в крайна сметка?
Старият индианец се усмихнал едва забележимо и отвърнал:
-Този, когото храниш!

Публикувано от

ПАДАЙ И СТАВАЙ, ДОКАТО СИ ЖИВ!

Един ученик попитал своя наставник-суфий:
-Учителю, какво би казал, ако узнаеш за моето падение?
-Стани!
-А следващия път?
-Стани!
-И колко може да продължава това, непрекъснато да падаш и да ставаш?
-Падай и ставай, докато си жив! Този, който падне и не успее да стане, е мъртъв!

Публикувано от

ЗАЩО НИКОЙ НЕ МЕ ОБИЧА?

При равин Леви дошъл младеж и горестно застенал:
-Рави, защо никой не ме обича, особено момичетата?
-Защото ти самият никого не обичаш, особено себе си.

Публикувано от

ДВА ВЪПРОСА

Равин от сутрин до вечер бил обсаден от хора. Не му оставало време нито за четене, нито за съзерцание, нито за медитация. Един ден го осенила чудесна идея, сложил на двора табела: "Два въпроса-сто долара". Естествено, оттогава имал значително повече време.
Един ден при него дошъл богаташ и казал:
-Рави, не мислиш ли, че сто долара са прекалено много за два въпроса?
-Мисля! А какъв е вторият въпрос?

Публикувано от

ДЪЛБОЧИНАТА НА МОЛИТВАТА

Момиче от Пенджаб вървяло през полето, където религиозен човек се молел. Религиозният закон не позволява да се пресича такова място. Когато момичето се връщало, религиозният човек казал:
-Колко грубо постъпи! Грях е да преминаваш през място, където човек произнася молитва!
-Какво разбирате под молитва?-попитало девойчето.
-Нима не знаеш какво е молитва? Да произнасяш молитва значи да мислиш за Бог.
-Как ме видяхте, ако сте мислел за Бог? Когато минах оттук, аз мислех за моя годеник и не Ви видях.

Публикувано от

ВЪТРЕШНА ПРИРОДА

Лин чи говорел пред събралото се множество за това, че всеки човек е длъжен да изяви вътрешната си природа. От залата се чул глас:
-Как мога да изявя вътрешната си природа, когато не знам кой съм?
Лин чи млъкнал. Той станал от стола си и тръгнал към човека, който задал въпроса.Когато стигнал до него, сложил ръка на рамото му и казал:
-Сега затвори очи и си представи този, който зададе въпроса.
Човекът затворил очи и се опитал да си представи онзи, който задал въпроса. Останалите го наблюдавали с любопитство. Лицето му станало спокойно, отпуснато и умиротворено.
Лин чи го прекъснал:
-Сега отвори очи и кажи кой си?
Човекът започнал да се смее:
-Какъв чудесен начин да отговаряш на въпроси!
-И все пак кой си ти?
-Знам кой съм, но не мога да отговоря на въпроса.

Публикувано от

МНОГО ПО-ТРУДНО Е ДА КУПИШ КУЧЕШКАТА ДУША, ОТКОЛКОТО ЧОВЕШКАТА

Живеел на земята един човек. Той бил много беден и затова винаги в лошо разположение на духа. Имал старо куче,с което се държал много жестоко. Какасбал (зъл дух) видял това и решил да се възползва от злочестината на животното.С тази мисъл в главата се появил пред него:
-О,горкичкото! Защо си толкова толкова тъжно? Разкажи ми, какво се е случило?
-Как да не тъжа, като господарят ми ме бие през цялото време?
-Разбирам! Тогава ти трябва да избягаш от него!
-Не, той е мой господар и аз му дължа преданост! Не мога да го напусна за нищо на света!
-Но той не може да оцени предаността ти!
-Това няма значение, аз пак ще я запазя!
Какасбал не оставял кучето на спокойствие,докато то не отстъпило:
-Добре! Какво трябва да направя?
-Дай ми душата си!
-А какво ще получа в замяна?
-Всичко, което поискаш от мен.
-Тогава искам толкова кокали, колкото косми има върху тялото ми!
И Какасбал започнал да брои космите в кучешката козина. Почти бил стигнал до опашката, когато кучето си спомнило за верността към господаря си и рязко мръднало.
Какасбал загубил точното място, докъдето бил стигнал.
-Защо мърдаш? Загубих бройката!-оплакал се той.
-Всичко е заради тия проклети бълхи, които ме мъчат денонощно. Просто започни отначало.
Сто пъти Какасбал започвал да брои отначало и сто пъти не успявал да преброи космите докрай, защото кучето започвало да се чеше "заради бълхите".
-Край!Предавам се! Повече няма да броя! Ти ме измами, но и ми даде добър урок - много по-трудно е да купиш кучешката душа, отколкото човешката!

Публикувано от

ПО-ДОБРЕ ДА ТЕ ОБИЧАТ МАЛЦИНА, ОТКОЛКОТО ВСИЧКИ ДА ТЕ ИЗПОЛЗВАТ

На един кухненски плот живеели кафеварка и чайник. Стопанинът много обичал да пие чай, но по-често използвал кафеварката, защото всичките му приятели предпочитали кафе.
Кафеварката се перчела:
-Аз Го правя по много пъти на ден, а ти никому не си нужен, глупав чайник такъв!
Чайникът си мълчал и си вършел работата-кипвал един път на ден.
Минала година и кафеварката се счупила, защото прекалено често я използвали. Чайникът проживял още десет години, защото чай обичал само стопанинът.

Публикувано от

БЕДНО, НО НЕ ЛОШО

Чжуан-цзъ, облечен в протрит халат и обут в прости сандали, минал покрай владетеля на царството Вей.
-Колко лошо живеете, уважаеми!-възкликнал царят.
-Аз живея бедно, не лошо-отговорил Чжуан-цзъ.-Да имаш Път и неговата сила и да не ги претворяваш в живота, ето това е лошо. Да носиш протрит халат и дървени сандали, означава, че живееш бедно, не лошо. Не ви ли се е случвало, господарю, да видите как голяма маймуна се катери по дърво? Тя без усилие изкачва кедровото или камфоровото дърво, с лекота скача от клон на клон и то с такава скорост, че стрелецът не успява да се прицели в нея. Но ако се озове в нисък храсталак, тя започва да ходи настрани, озъртайки се непрекъснато, чувства се неуверена и губи равновесие. И причината не е, че мускулите и са отслабнали или се налага да прилага по-големи усилия. Просто тя е попаднала в неподходяща обстановка и няма възможност да покаже това, на което е способна. Така е и с човека, ако се попадне на глупав господар или на чиновници-блюдолизци, даже и да иска да живее по-добре, дали ще може да го направи?!

Публикувано от

ИМЕТО ЗАДЪЛЖАВА

Алексанър Македонски забелязал сред своите воини, човек, който също се наричал Александър,но винаги по време на сражение го обръщал в бяг.
-Моля те, - обърнал се към войника владетелят - или преодолей страха си, или смени името си, защото не искам това съвпадение да въвежда хората в заблуждение.

Публикувано от

КОЙ Е ПО-ДОСТОЕН ЗА СЪЖАЛЕНИЕ

Един човек казал на Сократ:
-Жал ми е за теб, толкова си беден!
-Ако можеше да почустваш тази радост на живота, която е позната само на бедняка, би съжалявал себе си, а не мен!-отговорил философът.

Публикувано от

ЕДИНАДЕСЕТ ВЪПРОСА

Буда обявявал навсякъде, където отидел:
-Моля ви, не задавайте единайсет въпроса. Тези въпроси включват в себе си всички най-важни понятия: Бог,душа, смърт, истина и т.н.
Когато го питали защо, той отговарял:
-Защото на тях не може да бъде даден отговор. Не, че не знам техните отговори, но първо-това не може да бъде изразено с думи, второ-познанието за тези неща не способства за светостта на живота и не води до просветление и трето-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да възприемате Истинската Реалност. Питайте за гнева и как да излезете от неговите предели. Питайте за жаждата, за привързаността, за промяната. Питайте за това как да изчистите ума си и да достигнете до състояние на медитация.

Публикувано от

ВСЕКИМУ СВОЕТО

Буда спрял в едно село и тълпата му довела слепец. Един човек излязъл напред и се обърнал към Буда:
-Доведохме ти този слепец, защото той не вярва в съществуването на света. Доказва на всички, че светът не съществува. Има остър интелект и логичен ум. Всички ние знаем, че свят има, но не можем да го убедим в това. Точно обратното, неговите аргументи са толкова силни, че някои от нас започнаха да се съмняват. Той казва:"Ако светът съществува, дайте ми да го докосна, аз разпознавам вещите по този начин. Или ми дайте да го опитам на вкус, или да го помириша. В краен случай можете да ударите по него, както удряте барабан и аз да чуя, как той звучи". Уморихме се от този човек, помогни ни да го убедим, че светът съществува.
Буда отговорил:
-Слепият е прав. За него светът не съществува. Защо да е длъжен да вярва в него? Истината е, че му трябва лекар, а не проповедник. Трябвало е да го заведете на доктор, а не да го убеждавате.
После извикал личния си лекар, който го съпровождал навсякъде и го помолил да прегледа слепеца. Слепият попитал:
-А относно спора?
Буда отвърнал:
-Почакай да свърши прегледа!
Когато свършил своята работа, лекарят казал:
-Нищо особено! За половин година мога да възстановя зрението му.
Буда го помолил:
-Остани тук, докато излекуваш този човек и после ми го доведи!
След половин година бившият слепец пристигнал при Буда с радостни сълзи на очи и паднал в краката му.
-Сега можем да поспорим. Преди живеехме в различни измерения и спорът беше невъзможен-казал Буда.

Публикувано от

КРАЛСКИ ШЕГИ

Тхекчжо,първият крал от династията Ли, имал мъдър съветник-Мун Хак Тес. Кралят решил веднъж, в знак на особено уважение, да даде пир в чест на мъдреца. Събрали се придворните, янбани (знатни граждани) и чиновници и веселбата започнала. Виното се леело като река. Отпуснали се гостите, кралят също. И се обърнал към Мун Хак:
-Слушай, учителю! Дръж се с мен, като с равен. Та ти си най-добрия ми приятел. Дай да се пошегуваме, да се посмеем.
-Шегите с крале лошо завършват, а на мен главата ми е скъпа-с лек поклон отвърнал мъдрецът.
-Ти,учителю, си свиня-с лека усмивка казал краля.-Измисли оригинална шега!
-А Вие, господарю, приличате на бул(първа степен на будистко божество,монах, познаващ съвършено учението на Буда)!
-Какво говориш, учителю! Аз съм обикновен смъртен като теб. Не се смущавай, пошегувай се със своя крал!
-Свинята, господарю, вижда пред себе си само свине. А за взора на була е достъпен даже Всевишния.

Публикувано от

ДЪЩЕРИТЕ СА КАТО СИНОВЕ

Един бай (богат чифликчия в Средна Азия) имал три дъщери и нито един син. Това го гнетяло: "Дъщерята не е син, козешкото не е месо, магарето не е транспорт, чаят не е храна!"
Дъщерите пораснали, омъжили се и напуснали бащиния дом. Баят и неговата старица останали сами. В една година имало страшен джут (природно бедствие) и добитъкът на стопанина измрял. Останал съвсем без средства, той потърсил подслон при дъщерите си. Всяка от тях го посрещала безупречно, зетьовете разделили добитъка си с него.
Връщайки се към дома си, баят си говорел:"Дъщерите са като синовете, ако не забравят баща си, козешкото е вкусно, ако е достатъчно мазно, магарето е добър транспорт, ако пътят ти спори и чай е приятно да пиеш, ако на душата ти е леко!"

Публикувано от

АКИНЪТ

Един акин(поет) лежал на предсмъртния си одър. Всички имуществени дела били решени, наставленията - дадени, прощаването с близките - приключено, всички молитви - прочетени. Но ... смъртта не идвала.
Синовете му се навели над него:
-Имаш ли да кажеш още нещо, татко?
-Гост на прага не държете, след смъртта не ме срамете!-изрекъл поетът и издъхнал.

Публикувано от