ТА-ТА-ТА

(приказка за родители)
В тридесетото царство се разнесла вестта, че на Василиса Прекрасна и Иван Царевич им се родила дъщеря. Всички наоколо смятали малката за щастливка, доколкото по тяхно мнение тя трябвало да наследи красотата на майка си, ума на баща си и богатството на двамата си родители. Но уви ...
Момиченцето нарекли със странното име Грета. Може би затова, а може и по някаква друга причина, в лице била копие на бабата на баща си, която се отличавала със странна за царски род непривлекателност, а по ум не достигала даже майка си, Василиса Прекрасна.
Много ли, малко ли минало и настанало време Грета да тръгне на училище. От първите дни си проличало, че отличничка момиченцето няма да стане. Това много разстроило родителите и, особено баща и. Иван Царевич редовно посещавал всички родителски срещи. Сядал на последния чин и гледал учителката в устата, с надеждата да чуе някоя похвала по адрес на своята дъщеря, но отново уви ...
Хвалели Емелиновия син за изключителните математически способности. Възторгвали се от калиграфическия почерк на внучката на Кашчей Безсмъртни. Съобщавали призовите места, които заемали на училищните спартакиади близнаците на семейство Горянич. Даже дъщерята на Маря-изкусителката неведнъж отличавали за особени успехи в рисуването. Само за Грета нищо хубаво никога не казвали. Тя четяла по-лошо от всички в класа, пишела като с кокоша лапа, а да смята съвсем не я бивало.
Всеки път, връщайки се от родителска среща, Иван Царевич се заемал с възпитанието на дъщеря си. Той не я биел, даже не и крещял, а просто с методичността на добре заточена пила и говорел нещо от рода:
-На твоите години аз не просто умеех някак си да чета, а знаех наизуст стихове и разкази на нашите класици. Майка ти, макар Бог да не и е дал кой знае какъв ум, таблицата за умножение още в първи клас научи. А ти! ... Всички условия имаш: и отделна стая, и книги, и компютър - от нищо не се нуждаеш! Само учи! Ето съседчето Игнатчо няма компютър, а първо място на олимпиадата по биология зае. Или ако искаш, вземи Варвара. Мащехата и я тормози, затрупва я с черна работа, а тя до училище на бегом и се връща с бележник пълен с шестици. А ти ... Какво мълчиш? Само това знаеш, да мълчиш! Поне да ни беше пожалила с майка ти. Срам ни е да погледнем хората в очите. Какво нещо - дъщеря двойкаджийка ...
Грета послушно седяла и слушала бащините забележки. Разбира се, Игнатчо и Варвара са умни до невъзможност, къде ще ги настигнеш! Варвара освен това е и много красива. Колкото и да се старае Грета, няма начин да стане такава. Затова тя покорно слушала баща си. Слушала, но не го чувала. Просто гледала през прозореца носещите се един зад друг облаци и в главата и се раждала музика, звуците на която било невъзможно да се преразкажат. Е, ако в къщи имаха роял, тогава може би ... Но татко няма да се съгласи, толкова пари похарчи ... И Грета няма да моли, просто тихичко ще си припява:
Та-та-та та-та-та та-та-ти-та
Та-та-ти-та та-ти-та та-та ...
Ще си припява, докато има сила. Докато окончателно свикне с мисълта, че е по-лоша от всички, че на нищо не е способна.
А после ... После Грета също ще се омъжи и ще заставя децата си да учат, разказвайки им как отлично е рецитирал наизуст знаменитият им дядо. А за себе си ще поизвърти, старателна ученичка е била, какво толкова ...

Надежда Иволга

Блогът на авторката

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Нередовното ми присъствие в последните дни се дължи на работата по новия ми блог. Ако се чувствате лишени от приказки, можете да четете такива и там:






:) Обич и целувки!

Публикувано от

ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО

Едно ранно утро кралица Ре и император Ю се разхождали боси по брега на морето. Слънцето било изгряло току-що и ярката пътека от светлина, блестяща по вълните, се спускала от самия хоризонт право до краката им.
"Каква красива пътека, - помислила си кралицата - сякаш води до самото слънце. А в същото време знам, че пътят води от никъде за никъде."
"Впрочем - помислил си император Ю - същото може да се каже и за всички пътища, които сме изминали досега."
Те спрели, вгледали се взаимно в очите си и като се хванали за ръка, с лека стъпка тръгнали по вълните към възходящото слънце.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НАХОДКИ

Един глупак намерил петак: въртял го, сукал го ..., накрая го хвърлил. На глупака и парите не могат да му помогнат.
Един умник намерил гвоздей: взел го, повъртял го, засмял се и го хвърлил. Умникът и без гвозей ще те закове.
Един гений намерил колело: завъртял го, потъркалял го, почесал се под брадичката и го хвърлил. Колелото го измислили много преди него.
Eдин стар-престар мъдрец намерил ..., не, нито петак, нито гвоздей, нито колело. Истината. Сега седи и мисли как да се раздели с находката си.

С.В.Самигулин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЦАВТ ТАМЕН - ЩЕ ВЗЕМА БОЛКАТА ТИ

Имат арменците дума една - "Цавт тамен, цавт тамен"
Не на всеки я казваме! - Цавт тамен, цавт тамен!
А само на тези, които обичаме - цавт тамен, цавт тамен!
От чието измъчено сърце болката гоним ...
Ние им казваме цавт тамен, цавт тамен! ...

Няма да подарим мантия на врага! Нека врагът си отиде
(Без нищо) в свойта обител! ...
Цавт тамен, цавт тамен!
Ние "топла дума" ще кажем на приятелите,
Майките, мъжете и синовете! ...
С това вземам болката, разделям твоята -
(Ето какво означават такива думи)
Ес ку цавт тамен, ес ку цавт тамен! ...

Тази дума не е възпял ни цигулар, ни поет,
Но фразата пази народа много години,
Предавайки Словото от уста на уста!
В него е отразена арменската душа!

Галина Айрапетова

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА СЛАВЕЯ И НЕРОДЕНАТА ПЕСЕН

Един славей седял в люляковите храсти и гледал примигващите високо в небето звезди. Той бил още много млад и даже не знаел, откъде се вземат песните, но душата му преливала от любов към света. И славеят запял. Но не било съдено на песента му да разцъфне истински, защото гръмко го прерязал гласът на мъдрия, обигран в музикалното изкуство маестро:
-Веднага да престанеш, момко! Ти позориш славеевото племе. Гласът ти не звучи така, както трябва. В кратката фраза изфалшиви три пъти!
-Но, мъдрейши, аз пеех от цялата си душа. Исках да разкажа за това, колко прекрасен е светът ...
-Ето ти новина! На всички е известно, че светът е прекрасен. А твоята, ще си позволя да я нарека, песен е безобразна. Следва да млъкнеш и внимателно да слушаш тези, които пеят добре. Учи се, младежо!
Младият славей се вслушал в съвета на по-възрастния си брат, концентрирал се в трелите на майсторите, без да си отваря човката. И колкото повече слушал, толкова повече се убеждавал в това, че самият той никога няма да може да пее.
Така загинала неродената песен, която би могла да стане една от най-прекрасните в света. Въпреки че подобно предположение едва ли заслужава внимание. Старият славей поне твърди, че не всекиму е дадено да пее. Навярно е прав ...

Надежда Иволга

Блогът на авторката

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МОЛИТВА (видео)

В Нетлог намерих чудесен клип, направен по текст, който преведох преди време и реших да го споделя. Благодаря на авторката на клипа!

Публикувано от

БОТУШКИ

(терапевтични приказки за деца)

Имало едно момченце. То толкова обичало новите си ботушки, че не искало да се разделя с тях даже нощем. Ботушките също обичали момченцето и се гордеели с това, че никога не ги събува. Веднъж момченцето лежало с ботушките си и почти заспивало, когато чуло:
-Не ни обича нас детето.
И втори глас отвърнал на първия с тежка въздишка:
-Да, не ни обича. Толкова се старахме днес - бягахме с всичка сила, въртяхме педалите на колелото, ритахме топка. Толкова се уморихме, а ни държи в ботушките като в тъмница.
И момченцето разбрало, че разговарят неговите крачета.
-Хе, хе, хе, - заскърцали и се разсмели ботушките - затова пък нас ни обича много и не иска да се разделяме!
-Ботушки може да си намери във всеки магазин, а ние сме му едни единствени - тъжно отвърнало дясното краче.
А лявото добавило:
-Момчето расте, докато спи. Заради вас е трудно да растем. Пречите ни, притискате ни от всички страни.
-Красота! - засмяло се едното ботушче. - Голямо момче с малки крачета!
-Нищо красиво няма! - отвърнало му второто. - И на нас не ни е излишно понякога да подишаме свеж въздух! Тези крачета са такива ... Така невкусно миришат ...
-Това е заради вас! Заради вас така миришем! - закрещели крачетата едно през друго.
-Ей! Стига се карахте! Пречите ми да спя! - намесило се в спора момченцето.
И извикало майка си, за да му помогне да смъкне ботушките и да измие крачетата си с топла вода и сапун. Защото то било стопанин и на своите крачета, и на своите ботушки. И искало всички да се чувстват добре.

Елмира Блинова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ВЛЮБИ СЕ!

Постът е начин да икономисаш храна.
Бдението и молитвата - работа за старци.
Поклонничеството - повод за туризъм.
Раздаването на хляб - занятие за благодетели.
Влюби се:
Тогава действително нещо ще свършиш!

Ансари
суфийска мъдрост

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ЗАГУБЕНАТА БЕДНОСТ

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.
Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича ...
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго.
Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно ...
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си ...
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала ...
И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея ... Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея ...
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли ...
А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея ... А на нейно място идвало Богатството ...

Ей такава приказка ...
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата.
Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

Публикувано от

ТВОРЕЦ

:) Честит Рожден Ден, Иво!
С пожелание да разкриеш всички тайни!

Някога, много, много отдавна, Бог сътворил Човека и му казал:
"Имаш тяло, за да чувстваш;
сърце, за да обичаш;
разум, за да знаеш;
душа, за да вярваш;
ръце, за да работиш;
крака, за да ходиш;
очи, за да виждаш;
уши, за да слушаш;
нос, за да дишаш;
устни, за да целуваш;
език, за да говориш.
Ти си абсолютното съвършенство!
И имаш стопроцентовата възможност да бъдеш Творец на своя живот! Всичко е в твоите
ръце! Живей и бъди щастлив! И не забравяй, ти си Творец!"

И Човекът заживял, има го и до днес. Сътворил живота си, както съумял, доколкото му стигнала фантазията. Но щастлив ли си, Човече?
А може би Човекът нещо не е разбрал в Божиите думи? Или Бог не му е казал всичко? Може би нарочно нещо е скрил?

А вие знаете ли как да творите живота си?

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА СЕКСА

... или ДАЖЕ И МАЙМУНИТЕ ГО РАЗБИРАТ

От половия живот на горилите:
Биолози няколко години наблюдавали група от един самец и пет самки. И установили, че някои от представителки на групата често и настойчиво предлагали на самеца секс, като демонстрирали крайна степен на готовност. При това най-активна била тази, която вече била бременна. Защо, пита се, щом целта вече е постигната и продължението на рода е обезпечено? Оказва се затова, за да не се отвлича самецът с други самки. По мнението на учените, подобно поведение е станало предвестник на моногамията у хората.

Солта на притчата: даже маймуните разбират, че на самеца му е нужен секс и че това укрепва семейството. А ето, някои човешки самки не го разбират.

Игор Владимиров

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА

Всеизвестно е, че вълка краката му го хранят. Тичал един такъв из гората в търсене на храна и дотичал - паднал във вълча яма. Повил към луната, както си му е ред и решил, че е време да се измъква. А-ха да скочи и на главата му паднал заек. Вълкът го изял без да му мигне окото. "Напълних си стомаха, трябва да дремна, пък все някога ще успея да се измъкна оттук" - помислил си вълкът и захъркал на дъното на ямата. Събудила го поредната жертва, попаднала в капана. Злочестата животинка последвала участта на заека. Процесът на храносмилане бил към края си, когато в ямата паднала следващата жертва. Този път било младо глиганче. И него го застигнала съдбата на предшествениците му. Изведнъж мисъл осенила вълка:"Защо да бягам по цели дни и нощи в търсене на храна, като сама ми пада в устата? Ще остана тук!"
Но вълчото щастие не продължило дълго. Тъкмо си отял за една седмица, охранил се прилично, отспал си и пристигнали ловците, които изровили ямата. Без да се замислят, застреляли вълка и занесли яки на жените си.
Така безславно загинал рационализаторът на вълчия живот. А поуката е проста: да не променяш нищо в устоите на мирозданието - те не са измислени от теб и не е твоя работа да ги модифицираш.

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ПРАСЕНЦАТА, КОИТО ЯЛИ КАША

(терапевтична приказка за деца, за най-малките)

Имало едно време три прасенца. Живеели си весело и дружно. Сутрин прасенцата работели в градината - окопавали лехата със зеленчуци. Наобед тичали да се къпят в реката, а вечер пеели и танцували, като весело помахвали с опашчици. Но веднъж пристигнал Големият Лош Вълк. Силно ударил по вратата и започнал да вие:
-Ей, прасенца, веднага отваряйте вратата! Страшно съм гладен и съм готов да изям което и да е от вас!
Прасенцата погледнали през прозореца, видели Страшния Вълк и опашчиците им се разтреперили от страх. Но смело отвърнали:
-Не, Вълчо! Няма да отворим! Не искаме да ни изядат като някакви морковчета.
Тогава Вълкът започнал да троши вратата. Разхвърчали се трески, къщичката се заклатила. Прасенцата разбрали, че домът им скоро ще се срути и Вълкът ще ги хване. Тогава се посъветвали шепнешком и най-голямото и най-розово прасенце се показало на прозореца:
-Ей, Вълчо! Не ни събаряй къщата! Съгласни сме - можеш да ни изядеш и трите наведнъж, ако желаеш!
-Така се говори! - одобрил Вълкът. - Отваряйте вратата и излизайте!
-Почакай! Още сме малки и слабички! Няма да се наядеш! Загрижени сме за теб, Вълчо!
-И какво предлагаш? - попитал Вълкът и се почесал зад врата.
-Поразходи се още една седмица, а ние през това време ще ядем каша три пъти на ден. Като се върнеш, ще сме охранени и вкусни. По-добре ще се заситиш!
Вълкът помислил още малко. Затова му се наложило да се почеше още веднъж зад врата.
-Хубаво! Само добре се хранете! - изръмжал той и си тръгнал.
Прасенцата не излъгали, яли каша по три пъти на ден. Поработят в градината - хапнат. Изкъпят се в реката - хапнат. Вечер потанцуват - пак хапнат. Яли прасенцата каша от елда, брашнена, овесена, оризова, ечемичена, просена, царевична. Яли с плодове и мляко. Яли солена, яли и сладка. Яли, яли.
След една седмица Вълкът се върнал.
-Хайде, прасенца, излизайте, както обещахте! - викнал Вълкът.
Едва изрекъл и вратата на къщичката се отворила. Трите прасенца изскочили навън. Но какви били станали! Пораснали, големи и силни! Големият и Страшен Вълк редом с тях изглеждал като кутре и ужасно се изплашил. Присвил уши, вдигнал лапи и заскимтял:
-Само не ме бийте, моля ви се!
Прасенцата се разсмели:
-Върви си! Няма да те закачаме, докато и ти не закачаш другите.
Вълкът хукнал с всичка сила към гората, но насред пътя се сетил нещо, спрял и викнал:
-А как пораснахте толкова?
-Каша ядохме! - в хор изгрухтели прасенцата.
"И аз ще ям!" - помислил си Вълкът и още по-бързо хукнал към гората.

Оксана Микало

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КУРС НА УДАЧУ

Проложите скорее вы курс на удачу,
Прочертите по карте заветный маршрут,
Будут штормы и мели, и рифы впридачу,
Но и ветер надежды, и порта уют.

Наберите в команду Уменье и Бодрость,
Станет боцманом Мудрость, Улыбка - старпом,
Коком будет Здоровье, а юнгою - Гордость,
Сила Старшим матросом, а Зло - за бортом!

Пусть ломаются мачты - поставим другие,
И пробоины будут, и бушприт разбит,
Вы мои капитаны, от жизни хмельные,
Вас всё также вперед, к горизонту манит.

Свой настройте компас лишь на полюс веселья,
И на всех парусах, разрезая волну,
В океаны любви, по морям вдохновенья,
А к штурвалу поставьте на вахту Мечту.

Автор: Алексей С. Железнов - Гримнир Татхагата

:) Горещо се извинявам, не мога да го разваля с превод! Но ако някой предложи удачен такъв в стихове, е добре дошъл!

... Освен това правя попътен вятър и правилният коментар е "Успех, Капитане!" :)


Слънчева и усмихната седмица на всички!

Публикувано от

ЯПОНСКИ МЪДРОСТИ

Каквато е душата на три години, такава е и на сто.
***
Който може да плува, може и да потъне.
***
В усмихващо се лице стрела не пускат.
***
По-добре да си враг на добър човек, отколкото приятел на лош.
***
Където е права силата, там е безсилно правото.
***
Ако жената поиска, и през скала ще премине.
***
И на Конфуций не му е вървяло винаги.
***
И мъдрецът на хиляда пъти един път греши.
***
Кротостта често сломява силата.
***
Който пие, той не знае за вредата от виното; който не пие, не знае за ползата от него.
***
Ражда се тялото, но не и характерът.
***
Състраданието е началото на човеколюбието.
***
Талантът не се наследява.
***
От тигъра остава кожата, от човека - името.
***
Ощипи се и ще разбереш, боли ли го другия.
***
Ранното ставане на три добродетели е равно.
***
Клоните, които дават прохлада, не секат.
***
С никакви лекарства не можеш да излекуваш глупостта.
***
На мъдрия човек не водата, а ближният му служи за огледало.
***
Прекалено умният приятели няма.
***
Всичко, което цъфти, неизменно увяхва.
***
Утре кажи това, което искаш да кажеш сега.
***
И най-високата кула започва от земята.
***
Непосятото семе не пораства.
***
Децата на змията са змии.
***
Сакето е първото от сто лекарства.
***
Чувалът с желанията няма дъно.
***
Когато се множат законите и заповедите, расте и броят на крадците и разбойниците.
***
Изпуснатата риба изглежда по-голяма.
***
Да попиташ е срам за една минута, да не знаеш - срам за цял живот.
***
Добрата слава лежи, лошата тича. (Лошата слава се разпространява надалече)
***
Злата жена е като лоша реколта шестдесет години подред.
***
В науката кратки пътища няма.
***
Първата победа нищо не струва.
***
Богаташът е като пепелник - колкото е по-пълен, толкова е по-мръсен.
***
Денят има очи, нощта - уши.
***
Цветята на другите са по-ярки.
***
Прокълнеш ли човек, сам в две ями ще паднеш.
***
Блясъкът на златото е по-ярък от сиянието на Буда.
***
И Буда ще се разсърди, ако повече от три пъти го погалиш по лицето. (Търпението има граници)
***
Човешкият живот е мимолетен като утринна роса.
***
Ако проседиш три години на камък, и камъкът ще се загрее.
***
Дългият жизнен опит е по-сигурен от корубата на костенурка.
***
Лицето е огледало на душата.
***
Опитът е баща на мъдростта, паметта и е майка.
***
По-добре да бъдеш клюн на петел, отколкото опашка на бик.
***
Край добрите дела винаги дяволи се навъртат.
***
Този, който мирише лошо, своята воня не усеща. (Човек не вижда собствените си недостатъци)
***
Силният сокол крие ноктите си.
***
Възрастта на мъжа е неговия дух, възрастта на жената - нейното лице.
***
Излишъкът и лекарството ще превърне в отрова.
***
Правдивите речи не са красиви, красивите речи не са правдиви.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ПЕТТЕ ГЪСЕНИЦИ И ПЕПЕРУДАТА

Намирайки се на прага на собствената си метаморфоза, гъсениците за пръв път видели пеперуда.
Гъсеницата-ортодоксален консерватор изсумтяла: "Това е незаконно и аморално. Трябва да се арестува тази безотговорна особа и да се затвори в клетка. Нека пълзи по земята като всички нас."
Техно-гъсеницата тежко въздъхнала и горестно проронила: "Никога няма да ме превърнат в една от тях."
Гъсеницата-прогресивен либерал възкликнала риторично: "Как смее това лекомислено създание да лети свободно, когато пеперудите в Бангладеш нямат цветни телевизори, а пеперудите в Етиопия гладуват?"
Гъсеницата-будистка високомерно проточила "ОМ" и отбелязала: "За да летя, не са ми нужни крила. Достатъчно е да седна в поза лотос и ще отлетя на астрално пътешествие."
А гъсеницата-християнка се прекръстила и укоризнено промърморила: "Ако Господу беше угодно гъсениците да летят, той би ни дал крила."

Тимъти Лиъри "Неврополитика"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАКВО НИ КАРА ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА ДРАКОНИ?

Ако човек види жив дракон, той ще вярва в него до края на живота си.
А ако види умна, красива, порядъчна жена, даже сто пъти да види, пак няма да повярва.
Какво ни кара така да се доверяваме на драконите?

Публикувано от

РЕФОРМА

Тя се родила на свещените брегове на пълноводната Ганг, в първото пролетно утро, с първите лъчи на слънцето.
Прекрасната, стройна, гъвкава богиня Реформа.
Природата не пожалила багри, за да я облече. Ни черно като въглен за очите и. Ни розов цвят за тялото и. Косите и изглеждали като изтъкани от лъчите на изгряващото слънце.
Но била облечена не само в краски. Тя била гола и прекрасна, свободна и смела в движенията.
Природата я създала в час на вдъхновение. Слънцето още по-ярко и силно обляло земята със златните си лъчи, виждайки богинята. Земята и се усмихнала с цветята си. Палмите при вида и замислено поклатили глави и зашепнали помежду си:
-Колко е прекрасна! Колко е прекрасна!
Газелата я погледнала през гъсталака от лиани и от този миг очите на газелата станали прекрасни. Тигрите ласкаво мъркали при вида и, победени от красотата на новородената богиня и се галели в нея с грациозни извивки. Змиите пълзели в краката и и не можели да и причинят зло.
Първи я видели пастирите.
Пастирите, които пасели стадата си на прегорелия от слънцето хълм. Гладни и измъчени, те не могли да сдържат вика си на възторг и виждайки я, забравили всички предишни мъки и страдания.
Когато богинята се появила пред тях на хоризонта, им се сторило, че тя току-що е слязла от небето и се носи по въздуха, едва докосвайки цветята със стройните си нозе.
Пастирите и се поклонили доземи и във възторг, без да имат сила да откъснат очи от нея, я последвали.
Богинята превела тях и стадата им на тучни поляни и се отправила към свещения град Делхи.
Там първи я съзрели индуските младежи и в сърцата им забила гореща и страстна любов към прекрасната богиня. След тях жените. След жените - техните мъже. Старци и деца - всички се влюбили в голата богиня, следвали я на тълпи и повтаряли:"Колко е прекрасна!"
Та тя се родила в първия пролетен ден, с първите лъчи на слънцето. И въздухът, топъл, ласкав, нежен, изпълнен с аромата на цветя, изглеждал като нейно дихание. Тя дишала и всички наоколо дишали с пълни гърди.
Било горещо и търсейки прохлада, тя влязла в храма. В старинния храм Тримурти.
В храма било тъмно и хладно, като в подземие, и миришело на плесен и гнилоч.
Огромните амбразури на прозорците били плътно закрити и в сумрака, в дълбините на храма нещо проблясвало, присветвало, когато отваряли портата и плахите слънчеви лъчи прониквали в тежкия мрак и потъвали в него. Какво проблясвало там?
Меч, издигнат над главите на хората, копие, насочено към гърдите на молещите се, стрели, готови да се откъснат от лъка и да донесат гибел и смърт? Никой не знаел.
И в този мрак хората, изплашени, треперещи, се вкопчвали в белите одежди на старите брамини и молели:
-Молете се за нас на страшния бог, който проблясва там, в дъното на храма ...
Пред божеството, на жертвения олтар имало куп лотоси, тази пролет лотосът още не бил разцъфнал. Това били стари цветове, положени още миналата година. Те лежали на олтара, изпълвайки въздуха с миризма на гнилоч и плесен.
А брамините пеели молитви, които се полагало да пеят, когато лотосите са свежи и благоуханни:
-Като твоя милост, вдишваме този аромат на лотоси, току-що разцъфнали и принесени в жертва пред теб. Като нашите молитви, нека се носи този тих, чист аромат към твоя престол и да изпълва сърцето ти!
Всички вдишвали миризмата на гнилоч и пеели за аромата. Никой нищо не разбирал и това само увеличавало благочестието.
Влизайки в храма, богинята възкликнала:
-Отворете прозорците! Отворете всички прозорци, колкото се може по-скоро!
И тълпата, подчинявайки се на всяка нейна дума, се втурнала да разтваря огромните прозорци.
Потоци светлина, горещи и ярки, нахлули и изпълнили храма. И тълпата във възторг за пръв път видяла златното божество в дъното.
Нямало нито страховито издигнат меч, нито неумолимо насочено копие, нито готови да излетят и да донесат гибел стрели.
Божеството никого не искало да убива. То гледало тълпата, ласкаво усмихвайки се със своите три глави.
-Изхвърлете тези гнили цветя! - наредила богинята. - И донесете свежи полски цветя!
-На божеството е нужен лотос! - опитали се да възразят брамините.
-На божеството е нужен аромат на свежи, току-що откъснати цветя! - отвърнала богинята. - Цветя, по-скоро цветя тук! Цветя от полето, събрали брилянти роса!
И тълпата се втурнала да изпълни заповедта на богинята. Купът стари, гнили лотоси бил изхвърлен и жертвената маса била покрита с цели камари свежи, току-що откъснати, ароматни, росни цветя. Младежи, жени, деца и старци носели наръчи цветя, които се сипели по пътя и по този килим хората смело и радостно пристъпвали към ласкавото и добро божество, усмихващо се в три страни на всички. Жреците били забравени.
Повече никой не ги търсел за помощ и застъпничество.
Всички вървели сами. Жените вдигали децата си към божеството, молейки добрия Тримурти да им изпрати своята благословия. Със сълзи на възторг гледали старците усмихващия се бог:
-А ние го мислехме за страшен и кръвожаден!
Всички се тълпели около божеството, опитвайки се докоснат с ръка златните му одежди.
А Тримурти, ласкав и усмихващ се с три усмивки, леел три потока благословение и радост.
След като отдъхнала в храма, богинята бодра и весела тръгнала по улиците на града, съпровождана от несметната тълпа. На главния площад на Делхи се извисявала приготвена клада. На нея лежало под бял покров тялото на починалия стар раджа. А вдовицата му, млада и красива, пременена в най-скъпите си дрехи, била готова със сълзи да влезе в огъня, разпален с благовонни дърва.
В тази минута към нея пристъпила добрата и весела богиня.
-Ти искаш да умреш! Защо пък не?! Та животът е само подарък, който небесата дават на хората. Искаш да се откажеш от подаръка - откажи се. Искаш да отдадеш тялото си на огъня - отдай го. Тялото си е твое. Но защо искаш да хвърлиш в огъня и скъпите си одежди? На раджата му трябваш ти, тялото ти, а не твоите дрехи. Дрехите не са нужни на раджата, той сам ги е смъквал от теб! Отдай се на раджата така, както си му се отдавала. Свали всичко от себе си. Защо да принуждаваш огъня да съблича дрехите ти? Нека веднага обсипе с целувките си твоето тяло. А дрехите дай на бедните. Това ще е едно добро дело преди смъртта. Защо плачеш всъщност?
-Страх ме е да умра! - отвърнала вдовицата.
-А защо искаш да умреш тогава?
-Така повелява закона, обичаите, хората. Хората искат да изпълня свещения обичай.
-Изпълни го! Но преди това свали всичко от себе си. Направи добро дело. Нека бедните вземат дрехите и благославят твоята памет и тази на мъжа ти!
Младата жена я послушала. Свалила дрехите си и ги подала на хората:
-Вземете!
При вида на голото и тяло ропот се понесъл сред тълпата:
-Колко е красива! Почти като богиня!
Сърцата им се изпълнили с жалост. И се понесъл вик:
-Не трябва! Не трябва да влиза в огъня!
А богината с усмивка погледнала към стоящия до нея младеж, който я съзерцавал със страст и възторг:
-Ти си влюбен в мен, но аз съм родена на небесата и земното ми е чуждо. Погледни тази жена. Нима не е също толкова красива като мен? Нима красотата е разлята само на небесата, а не и по земята? Красотата - това е небе. Вашият живот е като вода. Небесата се отразяват във водата и от това тя изглежда дълбока. Погледни колко е красива! Вземи я! И ти ще притежаваш моето отражение на земята! Вземи!
И когато очите на младежа пламнали страстно при вида на голата жена, тя се обърнала към вдовицата на раджата:
-Ти искаш да умреш на кладата. Но огън гори и в сърцата. Ето, този младеж ще те изгори с пламъка си. Ще те обгърне като огън с обятията си. И ще умреш не веднъж. Ден и нощ ще умираш, чувствайки как душата ти се разделя с тялото. Изгори така!
И младата вдовица хвърлила факела в благовонния огън, на който самотно лежало тялото на стария, издъхнал раджа, и протягайки ръка към юношата, казала:
-Покрий ме с плаща си и ме отведи оттук ...
В тази година имало страшен зной.
Бог Индра, разгневен, както твърдели брамините, изгарял земята с жарките, слънчеви лъчи, изгарял безпощадно, изгарял немилосърдно.
Полята били черни, като овъглени, а хората, слаби като скелети и примиращи от глад, идвали в града, лягали по улиците и стенели:
-Тук ще умрем и зловонието на нашите трупове ще отрови въздуха, ако не ни дадете да ядем.
Брамините решили да изнесат статуята на Индра и да обиколят с нея целия град.
Страшният бог возели на колесница, в която били запрегнати десет черни слона.
Хората се хвърляли със стотици под слоновете и колесницата и умирали в страшни мъки.
-Бог Индра не чува тихите стонове на страдащите! - казвали те. - Нека чуе поне нашите вопли, да се ужаси, гледайки нашата гибел и да смени безпощадния си гняв с милост.
Процесията бавно напредвала сред крясъци, стонове и вопли, които трябвало да привлекат вниманието на божеството. Слоновете с окървавени стъпала тъпчели лежащите на пътя им хора, а колелата на колесницата разкъсвали телата им.
А шествието неумолимо продължавало напред. Насреща му излязла богинята.
Тя била толкова прекрасна в лъчите на залязващото слънце, че водачите спрели, спрели и слоновете си. Те гледали богинята с очи пълни с възторг и не можели да помръднат.
Богинята стояла на пътя.
Не могли да прегазят тази дивна красавица, обърнали слоновете и кървавата процесия се върнала в мрачния храм на Индра.
А тези, които лежали напред по пътя, очаквайки смъртта, били спасени.
Така прекарала богинята своя първи ден.
А на следващия, с първите лъчи на слънцето, брамините се събрали на съвещание:
-Заради новата богиня загива вярата в старите богове!
-Ние загиваме! Никой не се нуждае вече от нашите молитви, всички се молят сами!
-Тя разпространява безчестие! Вдовиците не искат да умират от вярност!
-Тя ще ни навлече гнева на Индра, който ще остане без жертви!
И клатели глави в почуда, какво да предприемат.
-Да я убием! - предложил един.
Даже не му отговорили. Как да убиеш безсмъртна богиня?!
Тогава се надигнал най-древният и мъдрият между брамините:
-Да я затворим в пещера. На хората ще кажем, че се е върнала на небето. Като не я виждат, ще се върнат към благочестието. Нека поседи в пещерата, после може и да я пуснем. Като остарее и погрознее, никой няма да си губи ума по нея!
Всички одобрили съвета на стария брамин и му се поклонили доземи:
-Добро, изпитано средство!
Въоръжавайки се с мечове и копия, се отправили към ручея, до който на ложе от цветя прекарала нощта богинята, прокрадвайки се между храстите, я обкръжили и излизайки от засада я затворили в пръстен.
Но като ги видяла, богинята весело викнала:
-При мен! При мен!
И всички околни жители, чувайки веселия, звънък глас се втурнали да видят, каква нова радост е измислила пробудилата се богиня.
Виждайки се сами обкръжени, брамините се поклонили доземи и казали:
-Дойдохме да ти се поклоним, а оръжието взехме за да ти отдадем чест, като на повелителка.
И сложили оръжието в краката и в знак на покорство.
Брамините съвсем паднали духом.
-Трябва да спасим себе си и хората от гнева на Индра!
Събрали се на ново съвещание. Три дни и три нощи мислили в отчаяние, какво да предприемат срещу богинята и на четвъртия, весели, радостни и доволни, излезли от своя храм и се обърнали към първия минал поклонник на богинята.
-Всички се покланяте на новата богиня! - казали те. - Ние също и се покланяме, защото е прекрасна. Но вие не се грижите за нея. Богинята ходи гола: тялото и е докосмано от вятъра и слънчевите лъчи. Слънцето я изгаря, вятърът ще направи кожата и груба. Трябва да се погрижите за облеклото и! За да се съхрани красотата и, в тези дрехи тя трябва да има наистина величествен и достоен вид. Украсете я. Покажете и любовта си.
-Вярно е! - възкликнал поклонникът. - Как не се сетихме веднага!
И като благодарил на брамините, се втурнал към приятелите си, за да им предаде това добро хрумване.
Брамините казвали същото на всеки срещнат.
Всички намирали това за отлична идея и им благодарили.
Хората се събрали около богинята и обсъждали:
-Как да и направим достойни одежди?
Едни казвали:
-Има тъкани, тънки като паяжина, едва видими. Ще доставим такава материя и от нея ще и ушием дрехи, за да не остава нито една гънка от прекрасното и тяло скрита за очите!
Други възразявали:
-Как пък не! Незабележими дрехи! Не, облеклото трябва да е такова, че веднага да се вижда, колко обичаме и ценим богинята! Ще доставим платове, изтъкани от чисто злато и ще ги украсим със скъпоценни камъни ...
-И ще погребем под златна кора красотата на богинята! - възкликвали трети. - Не, трябва ни коприна, нежна, мека, която да потрепва при всяко нейно движение.
И се завързали горещи спорове. Така минал денят.
А брамините през това време затворили отново храма на Тримурти, изгорили две вдовици и наредили за утре да се организира отново шествие със статуята на бог Индра.
На следващия ден тълпата от поклонници отново обкръжила богинята.
Донесли разноцветни шалове и ги пробвали на богинята:
-Вижте колко добре и стои!
Другите крещели:
-Махнете се с вашите шалове! Трябва да я увием в брокат!
Трети носели дантела, четвърти - драгоценни камъни. Хората спорели, ругаели се един друг, биели се: в какъв вид да покажат богинята на света.
А брамините тържествено водели своята процесия през града и десет черни слона тъпчели с крака телата на хвърлилите се под колесницата хора.

Така е и до днес ...

Влас Дорошевич "Приказки и легенди"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СВЕТИЯТА И САТАНАТА

Един светия обхождал градове и села, посещавал всяка църква и паство. Веднъж, влизайки в една църква, видял, че службата води сатаната в свещенически одежди. Той не попречил, седнал тихо и слушал внимателно проповедта. За негова изненада сатаната не изменил словото Божие и с една дума. Когато службата завършила, той се приближил до "свещеника" и казал:
-Познах те, Сатана. Слушах проповедта ти и не чух нито лъжа, нито богохулство. Какъв е скритият ти коз?
-Аз чета правилните проповеди, но те не докосват сърцата - разсмял се сатаната.

Публикувано от

КОРАБЧЕТА СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

За Нав, който не иска приказки за мъдреци :D

Веднъж император Ю и кралица Ре седяли мълчаливо на брега на реката, правели хартиени корабчета и ги пускали по водата. След известно време кралица Ре се обърнала към император Ю с въпрос:
-О, императоре мой, отговорете ми, защо, докато моите корабчета отплават надолу по реката, Вашите се отправят нагоре, срещу течението?
-О, кралице моя, - отвърнал императорът, като лицето му се озарило от щастлива усмивка - моите корабчета плават така, защото много ми се искаше да чуя отново прекрасния Ви глас!

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НАЙ-КРАСИВАТА ЖЕНА

Завързал се спор между мъже: как изглежда най-красивата жена?
Един харесвал черни, изгарящи очи, друг - дълбоки, сини, трети - топли, кафяви. Един харесвал къси коси, друг - дълги, виещи се до земята. Един харесвал високи и снажни жени, друг - дребнички, леки и изящни. Никой не можел да разубеди останалите, всеки считал своите признаци за единствено верни и не успели да постигнат съгласие помежду си.
Тогава се обърнали към мъдрец, да разреши спора им:
-Кажи ни, старче, коя жена е най-красива?
Старецът се загледал в синеещите се зад облаците върхове на планината и после отвърнал с усмивка:
-Любимата!

Софрон Данилов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ШУШНА НА УШЕНЦЕ

- Какво правиш?
- Шушна на ушенце.
- Защо?
- Така таралежите се обясняват в любов.
- Какъв таралеж си ти? Въобще не си бодлив!
- Мислиш, че на нас, таралежите, ни порастват игли от добър живот?
- А от какво?
- Само ако не ни обичат. Ако всичко е наред, сме плешиви и доволни.
- А запаси за зимата? Без бодли гъбки и ябълки как ще носиш?
- Ако ни обичат, винаги ще имаме мляко и сладкиш ... Хм, ще имаме ли наистина?
- Непременно! Ще ми пошушнеш ли още на ушето? Струва ми се, че бодлите ми започват да падат!

:) Имам голяма слабост към таралежови приказки. Тази ми напомни за "Игличка за щастие". Ако не сте я чели, ви я препоръчвам. Плешиви или не, бъдете щастливи! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДА ЛЕЖИШ ВЪРХУ ГВОЗДЕЙ

Веднъж човек, преминавайки покрай една къща, видял на верандата старица в люлеещ се стол, до нея старец, който четял вестник, а на земята помежду им лежало куче и скимтяло като от болка.
На следващия ден минал по същия път и сцената се повторила.
На третия ден не издържал и попитал:
-Извинете, мадам, какво се е случило с Вашето куче?
-С кучето? Легнало е на гвоздей.
Човекът се смутил от отговора:
-Но ако лежи върху гвоздей и го боли, защо просто не стане?
Старицата се усмихнала и казала ласкаво:
-Значи, гълъбче, го боли толкова, че да скимти, но не и да се помръдне от място.

Лиза Николс "Книга №3 За успеха"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МЪЖКО СЪСТРАДАНИЕ

Жената се прибрала по-рано вкъщи и заварила мъжа си в леглото с привлекателна млада особа. Тя била толкова потресена, че първо се разплакала, а после се нахвърлила върху му:
-Ах ти, неблагодарно прасе! Как посмя да постъпиш така с мен, вярната съпруга и майка на твоите деца?! Край, отивам си! И незабавно искам развод!
-Почакай минутка, любима, мога да ти обясня всичко - помолил мъжът.
-Добре, но имай предвид, че това е последното, което съм готова да чуя от теб.
-Канех се да вляза в колата, за да се прибера вкъщи, когато тази млада жена се приближи и ме помоли да я откарам. Изглеждаше толкова беззащитна и нещастна, че я съжалих и я взех в колата. По пътя обърнах внимание, колко е слаба, мръсна и зле облечена. Освен това тя каза, че три дни нищо не е яла. От състрадание я доведох у нас и и дадох топъл шоколад, този, който ти отказа, защото си пълнеела от него. Тя го изпи на един дъх.
Беше мръсна и и предложих да вземе вана.
Докато се къпеше, пъхнах дрехите и в пералнята и се зачудих, какво да и предложа да облече. Дадох и марковите дънки, които не си обувала от три години, защото ти били отеснели. Дадох и също и бельото, което ти подарих за годишнината от сватбата, но ти отказа да носиш, оправдавайки се с лошия ми вкус. Намерих и секси-блузката, коледен подарък от сестра ми, която не си обличала въобще, за да и правиш напук. Накрая и дадох чифт скъпи бутикови обувки, които нито веднъж не си обувала, защото колежката в службата имала точно същите.
Съпругът си поел дъх и продължил:
-Жената ми беше изключително благодарна за вниманието и грижата. На вратата се обърна и ме попита със сълзи на очи:"Извинете, а има ли още нещо, което съпругата Ви вече не ползва?"

Кратка служебна информация: Компютърът ми отново се опитва да почине. Предупреждавам, в случай че се загубя тия дни, да знаете, че е той, а не съм аз. :D
Слънчев и усмихнат ден на всички! :)

Публикувано от