Притчите

-И защо донесе тази кукла? - недоволно попитал бащата.
Майката въздъхнала:
-Той искаше.
-Що за глупости! Отглеждаме син. Войничета, рицари, ... някакви там супер-герои - разбирам. Но Барби?!
-Не се ядосвай. Това е просто детски интерес. Той ще се промени, трябва само малко да почакаме.
-Детските интереси формират характера на възрастния. Няма за какво да се провокира с глупости. Помня, на неговата възраст чупех мечове-играчки. Ден не можех да преживея без оръжие! Веднъж едва не си извадих окото с копие.
-Не мисля, че да си извадиш окото е достоен пример за подражание - помирително казала майката.
-Работата не е в очите! Детето ми трябва да се научи да отстоява себе си. Който не се научи да издържа на удар, няма да оцелее. С игра на кукли не се става победител.
-Престани да говориш гадости. Така разсъждаваш, все едно презираш сина ни.
-Аз?! ... Аз ...
Бащата млъкнал. След малко тихо добавил:
-Не си права. Аз го обичам и искам всичко да му е наред.
Майката отнесла остатъците от вечерята, върнала се и отбелязала с укор:
-Пак всичко си опушил.
Бащата се усмихнал гузно:
-Да, да, помня, саждите прояждат тавана. Ако искаш да направя ремонт, а?
-Не се подмазвай - майката седнала до него и сложила глава на рамото му.
Синът им, който се бил свил в ъгъла, въздъхнал с облекчение. Достигащият до него разговор сменил темата си.
Той бил мълчалив, неконтактен и свикнал да играе сам. Поровил в своите съкровища, извадил любимото си камъче, черно с пробляскващи златни жилки отвътре, и настанил на него Барби. Лактите и коленете на куклата не се сгъвали и затова кривоседящата кукла приличала на измъкнат от постелята паралитик.
Той легнал на земята, свил се на кълбо около Барби, като сложил муцунката си на предните лапи, а лапите на люспестата опашка. Свел очи към куклата.
-Моята принцеса! - прошепнало дракончето и щастливо се усмихнало.

Източник: http://zhurnal.lib.ru/p/proxozhij/1problemyvospitanija.shtml

Публикувано от Gloxy-Floxy