Ти не разбираш!

Веднъж Настрадин Ходжа срещнал един много беден човек.
- Не може да се живее така - оплакал се беднякът. - Как мислиш, дали да не свърша със себе си? Имам жена и шест деца, овдовяла сестра и престарели майка и баща. От ден на ден е все по-трудно да оцелеем. Можеш ли да ме посъветваш нещо?
- Можеш да се захванеш с две неща, които да ти помогнат - отвърнал Настрадин. - Едното е да печеш хляб, защото хората, за да живеят, трябва да ядат. По този начин никога няма да загубиш.
- А другото?
- Започни да шиеш савани за мъртъвци. Всеки, който се е родил, умира и винаги ще има нужда от тях. Това също не е лош бизнес.
След месец двамата отново се срещнали. Беднякът изглеждал още по-тъжен и отчаян.
- Нищо не става - казал той на Настрадин. - Вложих всичко, което имах, в това, което ме посъветва, но сякаш всичко е против мен.
- Но това е невъзможно! - възкликнал Настрадин. - Хората трябва да ядат, докато са живи, а когато умрат, роднините им идват да купуват савани.
- Ти не разбираш - въздъхнал беднякът. - В нашето село никой не живее и никой не умира. Всички просто влачат съществуването си.

Ошо

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Най-кратката притча за любовта



- Чие сърце бие така силно, моето или твоето?- попита тя.
- Нашето - отвърна той.



«Девичья мечта» на Яндекс.Фотках

Публикувано от

Рационален човек

Настрадин Ходжа дотичал разстроен при съседа си:
- Голяма беда! Разбрах, че не съм сляпо вярващ, а рационален човек!
- И как така? - поинтересувал се съседът.
- Тази сутрин видях мишка върху Корана, върху свещения Коран! Затова съм развълнуван: ако Коранът не може да защити себе си от най-обикновена мишка, как ще защити мен? Цялата ми вяра е разколебана, цялото ми същество страда! В какво да вярвам сега?
- Вярвай в мишката - предложил съседът. - Щом със собствените си очи си видял, че е по-силна от Корана ...
Скоро Настрадин отново изпаднал в беда, защото видял как котка изяжда мишката. Решил проблема като станал поклонник на котката. Не след дълго му се наложило да стане поклонник на кучето, но когато жена му набила пазача на дома, отново отишъл при съседа си за съвет:
- Какво да правя сега? Дотук жена ми излезе най-силна, но ако взема явно да и се покланям, съвсем ще ми се качи на главата!
- Нарисувай и портрет и му се покланяй скрито - отново намерил решение съседът.
След няколко дни вместо Настрадин, дотичала жена му:
- Моля те да ми помогнеш да разбера какво става? Докато се покланяше първо на мишката, после на котката, после на кучето и накрая се затваряше сам в стаята, мислехме, че само леко се е смахнал. Но сега ...
Съседът отишъл у тях и заварил стопанина да прави метани пред огледалото.
- Какво правиш, Настрадин? - попитал го той озадачено.
- Жена ми ме ядоса и я набих. Сега се покланям на себе си!

Още една приказка от серията тук:


Публикувано от

Защо Настрадин Ходжа язди магарето си наобратно


Един ден Настрадин Ходжа яхнал своето магаре и се отправил от джамията към вкъщи заедно с група хора. Изведнъж Ходжата спрял и яхнал магарето наопаки. Намиращите се около него го попитали защо е постъпил така, а той отговорил: "Позамислих се и реших така да възседна магарето, защото никак не обичам неуважението. Ако вие вървите пред мене, тогава ще бъдете с гръб към мен, което ще е неуважение и нетактично. Ако аз съм отпред, ще съм с гръб към вас, което няма да е правилното решение. Но ако яхна наопаки магарето, ще съм пред вас, вие ще ме следвате и ще сме едни срещу други.

Или в една фраза - от уважение към последователите на мъдростта си.

Източник на текста: в-к "Заман", бр.1/2009

И въобще, следва една доста дълга серия притчи с този герой. Ще я разреждам малко, естествено, да не ви доскучава. :)





Публикувано от

Огледало


Публикувано от

Притча за десетте гърнета

Един мъдрец имал малък син. Когато момчето навършило шест години, бащата отишъл на пазара и купил десет глинени гърнета. На следващата сутрин помолил сина си да донесе вода в едно от тях. Даже празни, гърнетата били доста тежки. А пълно с вода гърне се оказало непосилен товар за малкото момче. Как ли не се опитвало, така и не могло да го повдигне. Прибрало се в къщи обляно в сълзи и силно засрамено признало на баща си защо не могло да изпълни поръчката. Той не казал нищо, просто отишъл до реката и прибрал гърнето. А момчето започнало да тренира всеки ден да вдига пълно гърне с вода, за да не се излага повече. Но като минало време и се успокоило, спряло с упражненията. Тогава бащата отново го помолил да донесе вода от реката. Момчето вече можело да вдига пълно с вода гърне, този път обаче се спънало след няколко крачки и го разбило. Пак се прибрало вкъщи разплакано и се наложило да обяснява, че вместо да свърши работа, е направило беля. Нищо не казал мъдрецът, само въздъхнал, а детето се хванало наново с упражненията, за да не разочарова баща си. Мъдрецът продължил през известно време да го праща за вода и момчето все се проваляло. Реката била далеч, а гърнетата тежки и хлъзгави. Накрая останало само едно здраво гърне. Когато бащата поискал момчето да донесе вода в него, момчето силно се развълнувало, защото това бил последният му шанс да оправдае гласуваното му доверие. И, о, чудо! Най-накрая успяло да донесе гърнето до дома - здраво и пълно с прясна вода. Зарадвано изтичало при баща си да се похвали с успеха. Той го целунал и го погалил по главата.
- Още като купих гърнетата, знаех, че само едно от тях ще остане здраво, докато успееш да донесеш вода, сине.
- Как така, татко?
- За да донесеш вода, трябва да разбиеш девет гърнета, защото само като правиш грешки и не спираш да полагаш усилия да се справиш, можеш да се научиш на каквото и да било.

Джени Уилърс

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
 
 

Публикувано от

Мълчанието е ...

Мълчанието е знак за съгласие.

Мълчанието е знак на съгласие на несъгласните. (Г. Малкин)

Мълчанието е злато.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да ти измени. (Конфуций)

Мълчанието е отговорът на глупака. (Унсур ал Маали)

Мълчанието е най-съвършеният начин да изразиш презрение. (Джордж Бърнард Шоу)

Мълчанието е дълбоко като Вечност; разговорите - дребни  като Времето. (Томас Карлайл)

Мълчанието е най-великото от човешките страдания, светиите никога не са мълчали. (Блез Паскал)

Мълчанието е един от най-трудно опровержимите аргументи. (Джош Билингс)

Мълчанието е великото изкуство на водене на разговор. (Уилям Хазлит)

Мълчанието е стил мъдрост. (Ф. Бейкън)

Мълчанието е фигура на речта, не изискваща отговор, кратка, студена и ужасно сурова. (Т. Паткър)

Мълчанието е убежище на простата душа, изпитваща цялата дълбочина на човешката скръб. (Виктор Юго)

Разни хора, разни идеали. Пък ако случайно ви интересува какво мисля аз за мълчанието ..., мълча си, както и да ви изглежда. :D





Публикувано от

Мечтата търси път

Мечтата търси път, -
Затворени са всички пътища;
Мечтата търси път, -
Набелязани са пътища;
Мечтата търси път, -
Отворени са ВСИЧКИ  пътища.

А.С.Грин, "Движение". 1919.

Днес е рожденият ден на Александър Грин. Той е имал интересен живот, но най-впечатляващото - от малък бил невероятен фантазьор, което качество успял да запази през целия си живот. Като момче в училище го наричали "магьосник". Правел алхимични опити и се опитвал да открие философския камък. Близките му упорито и с тревога се опитвали да го върнат "в реалността", но безуспешно. 
В младостта си служил като матрос и така попаднал в Александрия. "Тогава на мен, като на безсмъртния Тартарен на Доде, ми се струваше, че Сахара и лъвовете са съвсем близо, стига само да изляза от града" - писал той. Но, излизайки, видял само стопанства, огради, пътища и палми. Никакви лъвове нямало. Като се завърнал на кораба, обаче, разказал съвсем друга история: "Там аз разказах, че по мен е стрелял бедуин, ала не е успял да ме уцели. Като помислих малко, добавих и че пред вратата на едно арабско магазинче съм видял гърне с рози, искал съм да купя една, но отвътре се подала красавица-арабка и ми подарила това цвете с думите "Селям алейкум". А така ли казват арабските момичета, когато подаряват цветя и подаряват ли наистина на непознати моряци, не знам и до днес."

А на картинката ... :)



Публикувано от

Лъжата и истината

Една история на Петър Дънов. Преразказвам я по памет, мисля, че заради сентенцията я запомних.

Дошъл веднъж при него един учен и го питал:
- Слушал съм, че виждаш повече от другите. Вярно ли е?
- Виждам, колкото и ти - отговорил му Дънов.
- Кажи ми, какво мисля в момента? - настоял да провери събеседникът му.
- Ще ти кажа какво мислиш: "При мнозина ходих и ме лъгаха, да видим сега и тоя какво ще ме излъже!". Ще ти кажа какви са качествата на хората на лъжата и на истината. Този, който лъже, бърза, а този, който говори Истината, оставя времето да говори за нея. Хората на Истината работят на светло, а тези на лъжата - на тъмно.


Публикувано от

Облачна психотерапия


Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака... Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.
P. S.
Единадесет облака — обичам те.

Камелия Кондова

P.P.S.
Удобно ми е да броя до десет.

Глокси

Но 10 или 11 не е от особено значение, защото най-безцеремонно си го вадя от контекста и наистина го ползвам за терапия. Действа ми успокояващо като има топки за успокояване, много нерви  и напрежение и просто ме успива.
Лека ви нощ! :)




Публикувано от

Коя жена повече обича мъжа си (руски еротичен фолклор)

Търсачката често препраща посетители към блоговете по доста неадекватни към тяхното съдържание фрази. Та едно скорошно подобно търсене пък препрати мен към темата за еротичния фолклор. Тук, разбира се, имам някои шеговити народни приказки с подобен отенък, но доколкото "еротичния" фолклор е наречен така само за благозвучие, а минава далеч зад границите на еротиката, не е правилния адрес. 
Какво мога да кажа по темата? За нашия регион изворът са записите на Марко Цепенков. В негова обработка не мисля, че са издавани скоро. Има нови български и македонски издания. Части от българската книга "Фолклорен еротикон" се намират по форумите. Аз съм чела тези във форума на "Клуб Алфа Ромео". На първа страница са се отплеснали повече в коментари по най-емблематичната ни "еротична" легенда, за Спасовден, по-натам са предимно истории от книгата. Като преглеждах македонските страници за сравнение, се натъкнах на една с "еротични" народни песни, 300 парчета, падна ми шапката! :D Вярвам и ние да имаме доста подобни, но не са ми попадали събрани. Озадачи ме такъв огромен куп мръсни стихчета с голяма давност и се доразрових. Оказа се, че в миналото са съпровождали редица обреди и фактически това, на което днес казваме чалга, едно време се е припявало по различни поводи за плодовитост. Най-вече са свързани със сватбените обреди, но и с някои народни празници.
После се сетих, че в руските сайтове съм попадала на такъв тип индиански легенди. Явно всички народи си имат от стари времена, когато естествеността още е била на мода. :) Та ми хрумна да проверя и руснаците. Имат си и те, естествено, цяла дълга-предълга страница открих. Казват им "заветни" приказки с ненормирана лексика. :D Избрах една по-семпличка, че инак трябва да ви сложа червена точка и на входа да се разписвате, че имате 18 години. Та самата приказка е по-скоро притча, пък еротиката почти недокосната в случая, но е от такъв цикъл.
Ще извинявате за длъжкото встъпление и пространни обяснения, но те са за следващи подобни търсения, нали съм си "юзър френдли".:D

Имало двама приятели търговци. И двамата били семейни. Веднъж, като си говорели, станало въпрос как да проверят коя жена обича повече мъжа си. Решили да идат да търгуват на един далечен панаир и която жена повече тъгува на сбогуване, явно тя обича мъжа си повече. Стегнали се за път. Жената на единия ревяла, та се захласвала, а на другия се усмихвала. Тръгнали мъжете на път и този, чиято жена се усмихвала на сбогуване, рекъл на другия:
- Е-е-ех, приятелю, късметлия си ти! Колко сълзи проля жена ти, явно много те обича, а моята се смее!
- Абе, тя за плакане - плака, ама какво ще кажеш да се върнем тайно нощес и тогава да видим коя плаче и коя се смее?
Речено-сторено. Върнали се тайно през нощта. Първо надникнали през прозореца при жената, която плачела до скъсване на сбогуване. А тя седяла на коленете на любовника си и двамата се гощавали на масата.
- Сега цялата съм твоя - чули я да казва на любовника си.
- Че как ще си цялата моя, все трябва да има нещо на мъжа ти? - засмял се той.
- Ей това само е негово! - отвърнала тя, като се плеснала по дупето.
Навел мъжът и глава и тръгнали към другата къща. А там жената, която се смеела на сбогуване, се молела пред иконата за благополучното завръщане на мъжа си.
Видели мъжете каквото видели и се отправили към панаира. Провървяло им както никога, много пари изкарали. Този с вярната жена и купил за подарък разкошна шуба, а другия взел на своята парче плат - толкова малко, колкото само да се покрие отзад.
Прибрали се у дома и мъжът на невярната жена и казал:
- Донесъл съм ти плат за рокля.
Зарадвала се тя, но като видяла какво е донесъл наистина, се нацупила:
- Че каква рокля да си ушия от това?
- Спомни си - рекъл мъжът - какво каза на любовника си - кое е мое и кое е негово? Аз съм се погрижил да покрия моето, за останалото да се погрижи той!

"Руски заветни приказки", А.Н.Афанасиев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

В Библиотечката: Приказките на Влади

 По-голямата част от аудиторията няма нужда от обяснения, кой е Влади. За  тези, които все пак имат, Влади е стожер на блогосферата, моят "гуру на глухарчетата" и единственото, което касае случайният читател - прекрасен разказвач на приказки и съвременен притчописец. Трите му книжки в Библиотечката ги отнасяме към раздела "тематично свързани с блога". Много хора отдавна мечтаем да ги видим на хартия и продължаваме да чакаме някой издател да стигне до просветление. Но за момента мога единствено да ви пожелая приятно четене в електронен формат!

История с две рози

Приказки и разкази.
Можете да свалите от Box.


Страната на фантазиите

Разкази за Миналото, Настоящето и Нещата извън времето.
Можете да свалите от Box.

Приказки за всеки ден

Приказки и притчи.
Можете да свалите от Box.

Публикувано от

Ханът и неговият син

Ако има по-добри разказвачи от кримските татари, не съм попадала на тях. Косъм ненастръхнал не ми остава по тялото!

"Живели в Крим хан Мосолайма ел Асваб и синът му Толайк Алгала..."
Опрял гръб на яркочервеното стебло на арбутуса (ягодово дърво), слепият просяк, татарин, започна с тези думи една от старите легенди на полуострова, богат на спомени, а около разказвача по камъните - отломки от разрушения от времето хански дворец - седяха група татари с цветни халати и тюбетейки, извезани със златни конци. Беше вечер, слънцето тихо се спускаше в морето, неговите червени лъчи пронизваха тъмната маса зеленина наоколо, ярки петна се образуваха по камъните обраснали с мъх и оплетени със зелен бръшлян. Вятърът шумеше в клоните на стария чинар, а листата му ромоляха като струи на невидим извор.
Гласът на просяка беше слаб и треперлив, а каменното му лице не отразяваше в бръчките нищо, освен покой; заучените думи се лееха една след друга и пред слушателите се появяваше картината на миналите, богати със силата на чувствата дни.
"Ханът бил стар - говореше слепецът, - но имал много жени в харема си. И те го обичали, защото в него имало още доволно много огън и сила, ласките му разнежвали и изгаряли, а жените винаги ще обичат онзи, който умело ги люби, макар и посивял, макар и с бръчки - в мъжката сила е красотата, а  не в нежната кожа и руменината на бузите.
Ханът бил обичан от всички, а той обичал една пленница, казачка от днепровските степи и винаги бил по-благоразположен към нея, отколкото към другите жени от харема, където имало триста жени от различни земи, всичките красиви като пролетни цветя. Всички те живеели добре, по нареждане на хана готвели за тях вкусни ястия и всякакви лакомства и можели да се забавляват с песни и танци, когато пожелаят.
А казачката той викал често при себе си в кулата, откъдето се виждало морето. Там за нея имало всичко, което е нужно на една жена - разнообразни лакомства, красиви и скъпи тъкани, злато и разноцветни камъни, редки птици от далечни страни и огнените ласки на влюбения. В тази кула се забавлявал с нея по цели дни, отдъхвайки от  труда на своя живот и знаейки, че синът му Алгала няма да потъмни славата на ханството. Като вълк нападал той чуждите земи и винаги се връщал с богата плячка, с нови жени, нова слава, оставяйки там, зад себе си, ужас и пепел, кръв и трупове.
Върнал се веднъж Алгала от набег по руските земи и в негова чест устроили многобройни празненства, на които се събрали всички големци от острова. Имало пир и игри, състезания по стрелба с лък. Пиели и славели храбростта на Алгала, заплаха за враговете и опора на ханството. А старият хан се радвал на успеха на сина си. Добре му било да знае, че когато си отиде, ханството ще е в здрави ръце.
Хубаво му било на хана от всичкото това и желаейки да покаже на сина си силата на любовта си, казал му пред всички големци на пира с чаша в ръка:
- Добър син си ти, Алгала! Слава на Аллах и да бъде прославено името на неговия пророк!
И всички прославили името на пророка в хор, с могъщи гласове. Ханът продължил:
- Велик е Аллах! Още приживе възкреси младостта ми чрез храбрия ми син и старите ми очи виждат, че когато червеите изядат сърцето ми, аз ще продължа да живея в моя син. Велик е Аллах и Мохамед, неговият пророк! Добър син имам аз, с твърда ръка и ясен ум ... Какво искаш да получиш от бащината ръка Алгала? Кажи, ще ти дам всичко, което пожелаеш!
Още не бил заглъхнал гласът на стария хан, когато Толайк Акгала се надигнал и казал, хвърляйки светкавици с тъмните си като нощното море и горящи като на планински орел очи:
- Дай ми руската пленница, татко-повелител!
Замълчал ханът, за малко, колкото да овладее ропота на сърцето си, и след това казал твърдо и силно:
- Взимай я! Като свърши пира, я вземи.
Алгала тържествувал, велика радост просветнала в орловите му очи. Изправил се в целия си ръст и се обърнал към баща си:
- Знам какво ми даваш, татко-повелител! Знам аз ... Твой роб съм и твой син. Вземи кръвта ми по капка на час, с двадесет смърти ще умра за теб!
- Нищо не ми трябва на мен! - отвърнал ханът и клюмнала към гърдите побелялата му глава, увенчана със славата на дълги години и множество подвизи.
Пирът свършил и двамата тръгнали заедно към харема.
Нощта била тъмна, нито звезди, нито луна се виждали през облаците, застлали с гъст килим небето.
Дълго вървяли в тъмнината бащата и синът и хан ел Асваб заговорил:
- Гасне от ден на ден моят живот, все по-слабо бие старото ми сърце, все по-малко огън имам в гърдите. Светлината и топлината на живота ми бяха знойните ласки на казачката ... Кажи ми, Толайк, кажи, нима ти е толкова нужна? Вземи сто, вземи всичките ми жени за едната нея!
Толайк Алгала въздъхнак мълчаливо.
- Колко дни ми останаха? Малко дни имам на земята ... Последната радост на моя живот е това момиче. Тя ме познава, тя ме обича. Кой сега, когато нея я няма, ще обикне мен, стареца, кой? Нито една от всичките, Алгала, нито една! ...
Мълчал Алгала ...
- Как ще живея, като знам, че ти я прегръщаш, че теб целува тя? Пред жената няма нито баща, нито син, Толайк! Пред жената всички ние сме мъже, сине мой! Болно ще ми е да доживявам дните си. По-добре всички стари рани по тялото ми се отворят, Толайк, и изтече кръвта ми, по-добре да не преживея тази нощ, сине мой!
Мълчал синът му. Спрели пред вратите на харема и дълго стояли с увесени глави. Наоколо била тъма, облаците бягали по небето, а вятърът пеел в клоните на дърветата.
- Отдавна я обичам, татко ... - тихо казал Алгала.
- Знам, но знам също, че тя не обича теб ... - казал ханът.
- Сърцето ми се разкъсва, когато мисля за нея.
- А моето старо сърце? Какво става с него сега?
Отново замълчали. Алгала въздъхнал.
- Видно е, право ми каза муллата-мъдрец: жената винаги е вредна за мъжа - когато е хубава, възбужда у другите желание да я обладаят, а мъжа си предава на мъките на ревността; когато не е, мъжът и завижда на другите и отново страда. Тази жена ...
- Мъдростта не е лекарство за болките на сърцето - казал ханът.
- Да се пожалим един друг, татко ...
Ханът вдигнал глава и тъжно погледнал сина си.
- Да я убием! - казал Толайк.
- Ти обичаш себе си повече, отколкото нея и мен - замислено промълвил ханът.
- Но и ти също.
Замълчали отново.
- Да! И аз също - тъжно казал ханът. От мъка той се превърнал в дете.
- Е какво, ще я убием ли?
- Не мога да ти я дам, не мога ...
- И аз не мога повече да търпя - изтръгни ми сърцето или ми я дай ...
Ханът мълчал.
- Да я хвърлим в морето от скалата.
- Да я хвърлим в морето от скалата - като ехо повторил ханът думите на сина си.
И тогава влезли в харема, където тя вече спяла върху пищен килим на пода. Спрели пред нея и я гледали, дълго я гледали. Сълзите на стария хан се спускали по лицето и сребърната му брада и проблясвали като перли. Очите на сина му присветвали и със скърцане на зъби овладявал страстите си. Разбудили я. На нежното и, розово като зора лице разцъфнали очите и като незабравки. Тя не забелязала Алгала и протегнала алените си устни към хана:
- Целуни ме, орел мой!
- Приготви се ... Идваш с нас - тихо казал ханът.
Тогава тя видяла Алгала и сълзите в очите на своя орел. Умна била, всичко разбрала.
- Идвам - казала тя. - Идвам ... Нито на единия, нито на другия - така ли решихте? Така трябва да решат силните по сърце. Идвам.
И мълчаливо тримата тръгнали към морето. Вървели по тесни пътечки, а вятърът шумял, глухо шумял ...
Нежна била девойката, скоро се уморила, но и горда била, не искала да им го каже.
И когато синът на хана забелязал, че тя изостава от тях я попитал:
- Боиш ли се?
Очите и блеснали към него и му показала окървавения си крак.
- Дай да те понося! - протегнал ръце към нея Алгала, но тя обгърнала шията на стария си орел. Ханът я вдигнал като перце и я понесъл. Седейки в ръцете му, тя отмествала клонките край пътеката, за да попаднат в очите му. Дълго вървяли и ето, накрая се чул шума на морето. Тук Толайк, който ги следвал по пътеката, казал на баща си:
- Пусни ме напред, защото така ми идва да забия кинжала във врата ти.
- Мини. Аллах ще възмезди желанието ти или ще ти прости. Аз съм ти баща и ти прощавам. Знам какво значи да обичаш.
И ето го морето пред тях, там долу, гъсто, черно и безбрежно. Глухо пеят вълните му в подножието на скалите, откъдето се носят хладина и страх.
- Прощавай! - казал ханът, целувайки девойката.
- Прощавай! - казал Алгала и и се поклонил.
Тя погледнала там, където пеели вълните и се отдръпнала назад.
- Хвърлете ме - казала им ...
Протегнал ръце към нея Алгала и застенал. Ханът я взел отново на ръце, притиснал я силно до себе си, целунал я и като я вдигнал над главата си, я хвърлил от скалата.
Долу вълните се блъскали и пеели, било така шумно, че двамата не чули кога долетяла до водата. Нито вик чули, нищо. Ханът се отпуснал на камъните и мълчаливо загледал надолу, в тъмнината и далечината, където морето се сливало с облаците, откъдето се носел шумният плясък на вълните и вятърът веел бялата му брада. Толайк стоял зад него, закрил лицето си с ръце - камък, неподвижен и мълчалив. Времето минавало, по небето плували облаци, гонени от вятъра. Тъмни и тежки били като мислите на стария хан, седнал над морето на високата скала.
- Да вървим, татко ...
- Почакай ...
Неведнъж казал Толайк:
- Да вървим.
Ханът не мръдвал от мястото, където загубил радостта на последните си дни.
Но - всичко има край! - станал той, горд и могъщ, станал, намръщил вежди и глухо казал:
- Да тръгваме ...
Тръгнали, но скоро ханът спрял.
- Защо и къде отивам, Толайк? - попитал сина си. - Защо ми е да живея сега, като целият ми живот беше в нея? Стар съм, няма да ме обикнат тепърва, а не си ли обичан, животът няма смисъл.
- Имаш слава и богатство, татко.
- Дай ми една целувка и вземи всичкото това за награда. Всичко това е мъртво, единствено женската любов е жива. Няма ли такава любов - няма живот за човека, просяк е той и жалки са дните му. Прощавай, сине мой, Аллах да те благослови, да пребъдат дните и нощите на твоя живот! - и се обърнал с лице към морето.
- Татко, - извикал Толайк - татко! - И не могъл да каже нищо повече, защото няма какво да кажеш на човек, който се усмихва на смъртта, няма какво да кажеш на такъв, че да върнеш в душата му любовта към живота.
- Пусни ме ...
- Аллах ...
- Той знае ...
С бързи крачки ханът се спуснал към ръба и се хвърлил долу. Синът му не успял да го спре. И отново не се чуло нищо - нито шум от падане, нито вик, само плясъкът на вълните и дивите песни на вятъра.
Дълго гледал надолу Толайк Алгала и после казал на глас:
- Дай такова твърдо сърце и на мен, Аллах!
И поел в тъмнината на нощта ...
... Така загинал хан Мосолайма ел Асваб и станал кримски хан Толайк Алгала ..."

кримска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

Огледало за обратно виждане

Не в огледало - в мене се оглеждай...
Аз ще прогоня тъмната тревога.
Покорството и бялата ми нежност
ще те направят по-красив от Бога.
Ще те направят по-крилат от птица.
И мъжкото ти тяло ще засвети.
От моите прехласната зеници
носът ти ще се вирне до небето.
Ще станеш най-трагичният ми случай.
Заради теб земята ще разтворя.
Ще съм до теб, додето се научиш,
че си единствен между всички хора.
Ограбвай до дъната им очите ми.
Когато си отида, нека знам,
че ти оставям нещо изключително -

изкуството да се обичаш сам.

Камелия Кондова


Публикувано от

Не ти е дошъл август до главата!

Една тиква се увила да расте по една топола. Изкатерила се до върха и попитала тополата:
- На колко години си?
- На тридесет - отвърнала тополата.
- Че нищо не си пораснала - присмяла и се тиквата. - Аз ако расна тридесет години, ще стигна до небето.
- Не ти е дошъл август до главата! - казала тополата.
- Какво е това август? - попитала тиквата.
- Като дойде, ще видиш.
Дошъл август и тиквата взела да съхне.
- Боли ме главата - оплакала се тя на тополата.
- Казвах ли ти аз, че не ти е дошъл август до главата?! - отвърнала тополата.
Скоро тиквата изсъхнала напълно и така и не стигнала до небето.

Кузман Шапкарев



Публикувано от

Благослов

Хванах се да превеждам алтайската приказка, както обещах на страницата във ФБ, но нещо не ми е ... нито поучително, нито дълбокомъдрено. :) Трябва ми нещо, с което да си туширам умората, като напр. непретенциозна поезия от ученическия споменик. :) Пък излиянието не ми е форматирано, защото и Блогър се сети, че е събота. :)

Благослов

Добър вечер, моя любов...
...колко грижи денят издълба
по лицето ти!
Удар след ласка, писък след зов
пак до кръв набраздиха лицето ти.
Добър вечер, моя любов...
...колко следи са оставили хората
и бездомните мъжки ръце!
Посребряло е чувството от умората,
неуморно е само болното ти сърце.
Ще живееш ли дълго, самотна любов,
без да спреш пред вратите отворени?
Приеми моя тих благослов
като ехо на вечните спомени...


***

В тази изумрудна нощ
едно момиче се прощава с лятото.
Да не докосваме безмълвната му тайна ...
До светлата му сянка да не сядаме.
Очите на неоновите лампи
напомнят за огромното око на слънцето.
А виковете на деца са като плач
сред веселата лятна суматоха.
На пейката е кацнало листо
подобно уморената от слънце чайка - 
прощава се с брега и си отива.
На лятото е нужна свобода,
за да не си отива никога.
Ще го запазим тази нощ у себе си -
последен тон от празнична мелодия.


Не знам автора на нито едно от двете. Второто ми е на изрезка от сп."Родна реч"


Публикувано от

Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!

от серията с персийските пословици и поговорки

Един господар имал много старателен слуга. Винаги се отнасял внимателно към всяка възложена му задача, защото силно се страхувал да не предизвика с нещо гнева на господаря си.
Един ден господарят повикал слугата и му заръчал:
- Вземи китайската чаша и иди до пазара да ми купиш супа.
Слугата тръгнал към пазара и ходел много внимателно, защото чашата била изключително ценна и скъпа и ако я счупел, го чакали големи неприятности. Вървял по една пуста улица и го залаяло куче. Той се уплашил и хукнал да бяга. А кучето, провокирано от страха му, го подгонило. Колкото по-силно бягал слугата, толкова по-яростно го гонело кучето. В паниката и уплаха си излязъл от пътя, оплел се в една коприва и паднал. Кучето, като видяло падналия човек, го подушило и си отишло. Но ценната господарска чаша била строшена. Като осъзнал това, слугата ревнал на висок глас. Започнали да се събират хора, да разберат какво се е случило. Слугата кършел ръце и повтарял:
- Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!
Опитали се да го успокоят, но безуспешно. 
През това време господарят вече силно огладнял, а слугата го нямало и нямало. Почакал, почакал, пък тръгнал да го търси. Отишъл на пазара, където го пратил, питал дали слугата му е идвал в този ден, но никой не го бил виждал. Разгеле, минал един човек, който идвал от улицата, където слугата плачел безутешно над разбитата чаша и казал на господаря му какво се е случило. Отишъл човекът да прибере слугата. Като видял в какво състояние е, му рекъл:
- Успокой се, няма да те накажа! Ставай да се прибираме в къщи!
Надигнал се слугата и тръгнали, но през целия път онзи не спрял да приплаква:
- Все в пътя гледах, а как налетях в копривата?!

Оттогава за хора, които силно изживяват възникнал проблем и не спират да се измъчват започнали да казват: "Все в пътя гледа, а как налетя в копривата".

 При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Успение Богородично

Монастырь "Малая Галилея" Viri Galileае (Мужи галилейские) Фото1      В часовне Смертного Благовещения
«Монастырь "Малая Галилея" Viri Galileае (Мужи галилейские) Фото1 В часовне Смертного Благовещения» на Яндекс.Фотках

Богородица била известена, че ще се представи отвъд три дни преди смъртта си от архангел Гавраил, който и донесъл палмово клонче. Тя приела новината с радост и благодарност. Едно от последните и желания било да види апостолите, разпръснати да проповядват по различни места. Всички, с изключение на апостол Тома, били чудотворно пренесени, присъствали на нейното представяне - сам Исус слязъл да прибере душата на майка си - и останали да пазят пещерата, където я погребали. Апостол Тома пристигнал три дни след смъртта и и припаднал от мъка, че не могъл да се прости с Божията майка. Тогава останалите отворили пещерата, за да може да се поклони на останките и, но вътре лежала само плащеницата и. Богородица им се явила и според католическите предания спуснала от небето на Тома пояса си за утеха. Пак според тях била коронована като небесна царица.

А както се пее в песента: "Всяка втора жена на света се нарича Мария". :)
Честит празник! Да ви е живо и здраво красивото име!


Публикувано от

В Библиотечката: "Дама Пика" и "Кърджали" от А.С.Пушкин

Както ви обещах - стара книжка, проза от Пушкин.

Качеството на файла е далеч от идеалното. Страниците са станали доста ронливи и затова трудно я сканирах. По същата причина някои са малко накриво. Можех да ги изправя в редактора, но текстът се размазва допълнително. А изначалното качество на печата не е добро - поразмазани букви и прозирни страници. Ако я свалите на компютъра си, там където е трудно четливо, при увеличение 150% мисля е съвсем разбираемо. Казвам "ако я свалите", защото по съвет на Влади, я качвам и на втори хост, където можете да четете директно от сайта.

За  съдържанието
"Дама Пика" е светска повест с елементи на мистика. Руското дворянство и неговите забавления, една тайна от граф Сен Жермен, бедната компаньонка Лизвета Ивановна и нейните вълнения ... Е, да не издавам всичко. :) По повестта е и едноименната опера на Чайковски.
В "Кърджали" се разказва за един български разбойник от началото на 19 век.
А ключовата дума и за двете повести е "алчност".

Можете да четете или свалите от Box.

Приятно четене!


Публикувано от

Най-кратката притча за смисъла на живота

... но пък толкова съдържателна :)

Овчицата дълго не разбирала смисъла на живота ..., 
докато не срещнала вълка.

Михаил Генин, "Невечни мисли"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Легенда за шипката



en.wikipedia.org
Това било отдавна, отдавна. На синия Алтай живеел старец. Той имал дъщеря с неописуема красота. Идвали много сватове за ръката и, но баща и не я давал, чакал най-богатия жених. Алчен бил и виждал щастието само в парите.
А момичето се влюбило в беден пастир. Той не можел да плати огромния откуп, който искал баща и и се срещали тайно. Но един ден дошъл да се сватосва най-богатия бай в околността. Той бил стар и алчен, но бащата се съгласил да даде момичето, защото това и чакал - този, който може да даде най-много за дъщеря му. Тя решила да избяга. През нощта се измъкнала тайно от аула и побягнала, но баща и се досещал, че ще направи опит да се отърве от нежеланата женитба и час по час я наглеждал. Като видял, че я няма, хукнал да я гони. Макар че бил стар, при мисълта да загуби богатия откуп, тичал като младо момче. И я настигнал. Хванал я за ръката и в този миг тя се превърнала в нежно розово цветче. Но баща и не се отказал и понечил да го откъсне. А на цветето избили шипове и го одрали. Девойката се съпротивлявала до последно.
Така и не могъл бащата да го изтръгне. И до днес си расте шипката, с нежните, прекрасни цветове и бодличките, които да ги пазят.

алтайска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

Да изповядаш градината

Паисий Светогорец веднъж копаел градината си, за да посади домати. Минал някой и го попитал какво прави.
- Изповядвам градината - отвърнал старецът.
- Че откога на градината и трябва изповед? - засмял се минувачът.
- Трябва и - сериозно казал Паисий. - Нима не си видял, че като я изчистиш от камъните, бурените и тръните, ражда здрави и силни плодове, а ако я оставиш без изповед -  недоносчета?!

В повечето случаи с лека душа човек наистина е по-ефективен. Но не знам защо тая приказка повече ме подкара на мисълта, че добрата метафора е майка на ефективната манипулация. :)



Публикувано от

Ориенталски приказки и Библиотечката на Глокси

Добавих нова страница в блога - Библиотечката на Глокси, където да качвам сканираните си книжки, антикварни най-вече и тематично свързани с блога.
В библиотечката можете да влизате от произволна страница под хедъра в средата, където е надписа.
А първото попълнение е това:


 Ориенталски приказки

Книжката съдържа китайски, тибетски, японски, индийски и турски приказки и притчи. На английски е, като текстовете са адаптирани за улеснение при изучаване на езика. Руско издание от 1959 г. И съответно превода на фрази под черта и речникът са английско-руски.
Можете да четете или свалите от Box.








Книжката е чуждоезична по изключение. Следващите ще са просто стари. :)

Когато качвам нови попълнения, пак ще ви информирам в пост, защото ъпдейтите няма да са видими за потребителите по имейл.

Приятно четене!


Публикувано от

Драконови приказки: Най-голямата сила

Драконът унищожавал реколтата и крадял добитъка. Жителите на планинското село не можели повече да търпят разбойничествата му. Една вечер, след като драконът се прибрал в пещерата си, селяните се промъкнали до нея и му заложили капан. През нощта ги събудил яростния му рев. "Аха, хвана се!" - радостно си помислили те. Но скоро разбрали, че капанът не успял да го задържи. Селото било обградено от висока каменна стена с порта. На сутринта видели, че раненият дракон е паднал пред портата и хората се оказали затворници в собственото си село. "Какво ще правим?" - питали се всички. Но най-тревожно било едно девойче, което даже не било от селото. То дошло при местната знахарка, за да вземе мехлем за баща си, който бил пострадал от мечка, и трябвало спешно да се върне у дома. Селяните мълчали и виновно гледали встрани. Момичето помислило малко, взело бурканчето с мехлема и се измъкнало през портата.
Всички изтръпнали и всеки миг очаквали да чуят как драконът разкъсва девойчето. Но вместо това чули нежен глас:
- Бедният дракон! Много ли те боли? Ей сега ще ти намажа раната с мехлем и тя ще заздравее. Но нека първо да идем до реката, за да измия кръвта от люспите ти.
В отговор се раздал жален вой. Селяните се покатерили на стената и видели как драконът се клатушка след момичето като кученце на каишка. Само че вместо каишка имал розова копринена панделка. До реката девойчето промило раните на дракона и после дълго му шепнало нещо в ухото. След това се върнало до портите на селото и казало:
- Аз трябва да тръгвам, за да помогна на баща си. Но драконът обеща да не ви закача, ако се държите добре с него. Тогава той ще пази вас и вашите стада.
- Как го усмири? - недоумявали селяните.
- Най-голямата сила е нежността - засмяло се момичето. - Тя усмирява дори и дракони.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Преображение

Според Библията на този ден Исус разкрива пред трима от учениците си божествената си същност на планината Тавор. Лицето и дрехите му заблестяват с ослепителна светлина. Беседва с двама от старозаветните пророци и глас от небето го назовава като син Божи.
Според народните вярвания през нощта на Преображение небето се разтваря както на Богоявление и чистите по душа могат да видят Бога. През деня Господ "пребраздява" небето със слънчев лъч, което е знак, че е време за есенната оран. Времето се пречупва и водата в реките започва да изстива. На този ден се бере първото грозде и се освещава в църквата, след което се раздава на близки и съседи. А в по-северния християнски свят, където няма грозде или още не е узряло - ябълки. Според народните поверия плодовете, които ще се освещават, не се ядат до този ден. Но няма такава църковна забрана за миряните, само за някои монаси. Ритуалът с освещаването на плодовете е за благодарност към Бог за изобилието, с което ни е дарил. Според поверията до този ден също не се ядат и къпини. Казват, че когато Господ създал гроздето, Дяволът, за да му подражава, създал къпината. И не бива да се вкусва дяволският плод преди създадения от Бога.
Има изобилие и от именници. На този ден празнуват Сотир и Спас (отново :) ), а според някои източници всички с имена, производни на Христос - Христо, Христина, Християн, както и Светлин, Светла и Сияна.

Честито Преображение Господне! И хубав празник на всички именници!


Публикувано от

Как започнали да правят бирата от ечемик по закон

Днес бил международен ден на бирата, което като човек безалкохолник едва сега забелязах. :D Но понеже целият останал свят пие бира охотно, не мога да го подмина с безразличие. Намерих няколко много забавни (за мен) бирени притчи, пародии на дао, но за да не си се смея сама, за по-сигурно се ориентирам към историята. :)

През 16 век, макар че бирата е напитка с многовековна история, в Бавария бил приет Райнхайтсгебот - Закон за чистотата на бирата. Тогава в Европа имало голям глад и населението измирало. А знатните граждани си варели бира от скъпоструващата пшеница. За да прекрати това разточителство, Баварският херцог издал този закон и в него указал занапред бирата да се вари само от вода, ечемик и хмел. Посочил също и пределни цени за напитката в определени периоди от годината. А този, който прегази закона, бил заплашен от строгото наказание, да го лишат от бъчвичката му бира.
Така законът бил създаден от икономически съображения, но добил гастрономически последствия.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Гатанка за златната рибка

Известната у нас приказка на Пушкин "Рибарят и златната рибка" е писана по "Рибарят и неговата жена" на братя Грим.
Какво пожелала бабата в приказката на братя Грим, което преляло търпението на рибката и изпратило старицата отново в схлупената рибарска колиба? :)



Публикувано от

Баснята за враната в японски вариант

Враната хванала охлюв и кацнала на един висок клон, за да го изяде на спокойствие.
- Ти имаш такъв красив глас, изпей една молитва на Буда, за да умра спокойно! - помолил охлювът.
Враната отворила човка, за да започне молитвата и охлювът паднал в храстите.

Публикувано от

Напънала се планината и родила мишка

Някога отдавна в недрата на огромна планина се раздал страшен грохот. Тъй като напомнял на родилен стон, решили, че планината ще ражда. От всички краища на света се събрали тълпи народ да наблюдават великото чудо- каква рожба ще даде планината на света. Дни и нощи стояли в трепетно очакване и накрая планината родила мишка.
Така е и с хората - много обещават, а нищо не вършат.

Griset Ernest

Публикувано от