ЗАЩО КОСТЕНУРКИТЕ ЖИВЕЯТ ТОЛКОВА ДЪЛГО

Костенурките живеят много дълго, въпреки че доста неща им съкращават живота. Може би те не забелязват течението на времето? Може би те са защитени с черупки, по които времето се пързулва без да оставя следи? Или те за никъде не бързат? Всички наоколо бързат да живеят, а само костенуркате - не.
Но и тя бърза. О, как бърза! Средният охлюв развива скорост до четиридесет и пет километра в година, а средната костенурка - до четиридесет и пет километра в месец. И когато костенурката в галоп прелита край охлюва, охлювът трепва, макар и съвсем незабележимо, и си казва:"О,безумци, безумци! Защо летят така, за да си счупят главите?"
На охлюва главата му е скъпа, но той така или иначе не живее дълго. Целият му живот е някакви си сто километра. А костенурката се носи като луда по света и при това живее двеста години.
Има на света Галапагоски острови, Костенуркови острови, и на тези острови някога живеели исполински костенурки. Това било царството на галапагосите, кралството на галапагосите, иначе казано - костенурките. И всяка проста, незабележима костенурка, която попадне на Костенурковите острови се превръща в исполинска костенурка. За това знаят всички костенурки на света, вярват в това и затова толкова бързат. И те плуват, и пълзят, и бързат колкото могат към Галапагоските острови, където някога се въдели исполински костенурки.
Някога се въдели, сега всички са унищожени...
Ето защо толкова дълго живеят костенурките: помнят, че има на света Костенуркови острови. И те отиват натам, плуват и пълзят към царството, което вече не съществува, към кралството, което вече не е ... А за да стигнеш до нещо, което не съществува, трябва да живееш много, много дълго.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "ЗАЩО КОСТЕНУРКИТЕ ЖИВЕЯТ ТОЛКОВА ДЪЛГО"

  1. Пламен Бочев says:
    7 февруари 2010 г., 13:50 ч.

    Последното изречение...
    И аз разбрах защо още съм жив... :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    7 февруари 2010 г., 14:03 ч.

    :)
    И ти пожелавам от сърце да пожелаваш да бъдеш!

    Виж снощи като сложих дафиновите листа в манджата, вместо да плета венци от клонките, съм си свършила питийската работа като хората и съм пренесла Нужната Информация :)).

    Много ми хареса тая приказка, наистина :)!

  3. Gloxy-Floxy says:
    7 февруари 2010 г., 14:04 ч.

    ... да продължаваш да бъдеш, извинявай.

  4. Анонимен Says:
    7 февруари 2010 г., 21:57 ч.

    натъжава ме

  5. JadoreHardcore96 says:
    21 февруари 2017 г., 0:38 ч.

    Поучителната история за напушените кос тенурки, които бързат бавно. РЕСЕКТ!

Публикуване на коментар