Притчите

Преди, когато нямало химикалки, хората пишели с пера. Да, с пера, например гъши. А мастилото наливали в малка банка - мастилница.
Перо и мастилница имало във всеки дом и те се ползвали със всеобщо уважение, та без тях и едно писмо не можеш да напишеш. Нашият герой, млад разказвач на приказки, почти не се разделял с тях. Можел да забрави къде са чадъра и шапката му, но винаги помнел къде са перото и мастилницата. По цели дни се трудел над своите приказки и не жалел нито себе си, нито хартията.
-Ох, как се уморих! - изскриптяло перото веднъж, когато разказвачът започнал нова приказка.
-Вие ли се уморихте? Аз! Ето кой е истински уморен! Та аз съм неузнаваема. Мръсна съм като коминочистач - изфучала мастилницата.
-Простете! - вежливо се извинил разказвачът. - Трябваше да се досетя, че ви трябва почивка.
-Точно така! - възкликнали те едновременно.
Така, прекъсвайки за почивка, те завършили работата. Разказвачът взел изписаните листи, тръснал ги и буквите, думите и изреченията се плъзнали от хартията в оживяла приказка. Във въздуха литнали феи, зъл магьосник и прекрасна вълшебница на сребърно облаче. Потрептели и изчезнали, съпроводени със звън на призрачни камбанки.
-Колко красиво! - възкликнала мастилницата. - Най - доброто, което съм създавала.
-Вие? Та аз извеждах всяка буква! - възмутило се перото.
-Ако не беше мастилото ми, нямаше и какво да извеждате.
-А, така ли! Може би ще пробвате да създадете нещо друго? Но без мен!
-С удоволствие! До смърт ми омръзна Вашето скриптене!
-Приятели, моля ви! - опитал се да ги помири разказвачът.
Но нито перото, нито мастилницата искали да го чуят.
-Чудесно ще се справя и без нея - изскриптяло перото.
-А аз - без него - отвърнала мастилницата.
-Но аз няма да се справя без вас. Вижте - тъжно казал разказвачът, протягайки към тях ръце.
На дланите му ярко светели малки искри.
-Какво е това? - удивено попитало перото.
-Това са още неоживели приказки, а без вас няма и да оживеят.
Перото и мастилницата изпитателно се вгледали един в друг.
-Аз, разбира се, съм гениално, но и гениите понякога имат нужда от помощ - сдържано казало перото.
-По-добре два гения, отколкото един - съгласила се мастилницата.
А разказвачът скромно се усмихнал, вадейки нов лист.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy