ТИ ЛЕТИ! АЗ ЩЕ МАХАМ С КРИЛЕ

Слънцето изгряло. И реката, и гората, и хълмът били толкова прекрасни, че очи не можеш да откъснеш от тях.
Затова още сутринта Ежко изтичал на брега и гледал, и гледал, и дишал, и дишал, и въобще не можел да се надиша.
-Дишаш ли? - попитал го Зайко.
-Дишам.
-Дишай! А аз ще потичам, защото така по-добре се диша.
И побягнал.
После дошла Мишката. Това била важна горска Мишка с чадърче.
-За какво ти е чадърчето? - попитал Ежко.
-Аз съм дама - казала Мишката. - А къде си виждал дама да излиза от къщи без чадърче?
-Но нали не вали!
-А ако изведнъж завали? - и Мишката, завъртайки чадърчето си, продължила нататък.
После дошъл Мечо. Той нищо не казал, седнал до Ежко и зажумял.
Ежко също зажумял и седели така мълчаливо.
-Хубаво е, нали? - казал Ежко.
-Аха! - казал Мечо.
-И все пак е по-добре да гледаш - казал Ежко и отворил очи.
Бледо-синята река се скривала зад завоя и се стапяла в мъглата.
На Ежко му било толкова хубаво, че му се искало да лети. Да разпери криле и да излети високо-високо и дълго-дълго да се носи по въздушното течение.
"Ако аз бях птица, - мислел си Ежко - обезателно щях да имам много големи криле. Един път махваш и летиш ..."
-Все едно, трябва да махаш - изведнъж казал Мечо. - Да ги размахваш.
-Какво?
-Казвам, че даже да са като на орела, трябва поне един - два пъти да ги размахаш.
-Ти за какво? - попитал Ежко.
-За това, - казал Мечо - за което мислиш.
-Откъде знаеш за какво мисля?
-А какво има тук да се знае! - отговорил Мечо, без да отваря очи. - Ти винаги мислиш за едно и също.
-За какво?
-"За какво?" - подразнил се Мечо. - За това, че трябва да махаш, а теб те мързи. Ако може, само да летиш! Да летиш, да летиш, а да маха Мечо!
-Защо мърмориш? - изумил се Ежко. - Нима съм ти казал нещо?
-Не е нужно да ми казваш! Той само да лети, да лети, видите ли, а да маха Мечо!
-Къде си махал заради мен?
-Винаги махам заради теб, само че ти не знаеш.
-Къде? Кога?
-Винаги и навсякъде!
-Ти какво, след мен разтребваш къщата ли?
-Каква къща, като говорим за криле!
-И какво, махал си заради мен с криле ли?
-Махал съм.
-Кога?
-Винаги - казал Мечо. - Винаги, когато летиш, аз махам с криле.
Ежко зажумял и когато отворил очи, видял наоколо такава красота, че в душата си излетял високо в небето и оттам, от високо, изведнъж видял мънички себе си и Мечо, и Мишката с чадърчето, и реката, и хълма, и гората, и мъничкият Мечо изведнъж скочил, размахал лапи и викнал високо:"Не бой се! Лети! Аз махам с криле!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "ТИ ЛЕТИ! АЗ ЩЕ МАХАМ С КРИЛЕ"

  1. Анонимен Says:
    25 февруари 2010 г., 12:22 ч.

    Ако летим по-често, светът непременно ще стане по-хубав,а може би и по-добър - заради приятелствата.

  2. Gloxy-Floxy says:
    25 февруари 2010 г., 16:56 ч.

    :)) Трябва да летим!

Публикуване на коментар