Показват се публикациите с етикет Притча с неизвестен произход. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Притча с неизвестен произход. Показване на всички публикации

Ако децата малко се поливат в детството ...

Етикети: петък, 4 октомври 2013 г. 22:49

Никога не ми е достигало време да се занимавам с децата си. Работа, кариера, личен живот. Но те не страдаха от липсата на каквото и да било, имах достатъчно средства да задоволявам всичките им компютърно-шоколадови потребности. Затварях си очите за недостатъците им, а те ми прощаваха, че не им обръщам внимание.
Но ласкавото детство отмина бързо. Дойде сложният период на пубертета. Първите взаимни обвинения, първите истински чувства. Направих ужасно откритие: моите деца израснаха без любов. Малко участвах в израстването им, не пресичах лошите им постъпки и те не се научиха да отличават доброто от злото.
След поредното недоразумение стоях в кухнята, белех лук и от очите ми течаха сълзи. Влезе мама:
– Защо плачеш?
– Падна се гаден лук. Има сортове, от които не плачеш.
– Явно този малко са го поливали.
Разбрах нещо важно: ако децата малко се поливат в детството, когато пораснат ще донесат много сълзи на другите.

Преди няколко вечери попаднах на тази притча. На следващия ден срещнах един човек на години, с когото се разговорихме, и измежду всички умни неща, които ми каза, беше и много в духа на притчата, за вниманието, което да отделяме на семейството си и необратимите последствия от формалните отношения у дома. ...Ами, право си е! :)

Публикувано от

0 коментара

Имаме такова поверие ...

Етикети: понеделник, 15 април 2013 г. 8:57




Изображение от wikimedia.org
Някога отдавна, докато с бъдещия ми мъж нямахме още обща кола, жилище и планове за отпуска, той ми донесе цветя. Такова простичко букетче, не съвсем свежо, купено набързо от бензиностанцията.
- Знаеш ли, - казах му аз, оправяйки смачканите цветчета на розите, - ние, езотериците, имаме такова поверие - колкото по-дълго живеят цветята, толкова по-трайни ще бъдат отношенията.
Бедният поклонник идваше всяка вечер, миришеше и оглеждаше букета, който издържа героически три седмици. След това той непрекъснато ми пращаше цветя по куриер и всички те цъфтяха дълго, разкошно и малко високомерно.
После отидохме на почивка, аз забременях, родих дъщеря, купихме си дом, преместихме се и тогава той ми разкри страшната тайна, че от тези първите, най-издържливите цветя разбрал: това е знак от съдбата и нищо няма да ни попречи - нито възрастта, нито децата, нито различните интереси, нито моя сприхав характер, - и всичко ще ни се получи.
А аз от своя страна му признах, че всеки ден подменях увехналите цветя с нови. Ходех  до бензиностанцията и купувах.
Ние, езотериците, имаме такова поверие - в каквото вярваш, това и работи.

Последното отказвам да го коментирам като тенденция, но знаете ли, това за цветята всъщност е вярно в известен смисъл. Преди повече от 10 години забелязах, че когато имаме гости и съм получила няколко букета едновременно, те живеят пропорционално на искреното отношение, с което съответните хора са ми ги подарили, без значение на цената и разкоша на букета. Наблюдавах това съзнателно известно време, нямаше нито едно отклонение от правилото. Може би авторката не е посмяла да повярва и да се довери на собствените си думи, м?! :)
Цветна седмица, хора! :)


Публикувано от

0 коментара

Стъпки в пясъка

Етикети: сряда, 10 април 2013 г. 9:53

Едва ли има някой, който обича притчи, да не е чел тази, но ако се намират такива, ето линк. В някои интерпретации се говори за бог, в други за ангел-хранител. Попадна ми тази тематична илюстрация и реших да я споделя.


Публикувано от

0 коментара

Змията и пеперудата

Етикети: сряда, 27 февруари 2013 г. 8:43

Веднъж една змия се захванала да преследва пеперуда. Пълзяла след нея ден и нощ. Страхът дал сила на пеперудата и тя не спирала да лети. Но змията не се отказвала да я следва. На третия ден обезсилената пеперуда се предала. Кацнала на едно цвете и се обърнала към преследвачката си:
- Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
- Не ми е привично да предоставям такива възможности на жертвите си, но по изключение ще изпълня предсмъртното ти желание - питай!
- Ти храниш ли се с пеперуди?
- Не.
- Сторила ли съм ти нещо лошо?
- Не.
- Тогава защо искаш да ме убиеш?
- Защото ненавиждам да гледам как пърхаш!!!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 коментара

Нечакани гости

Етикети: , неделя, 24 февруари 2013 г. 12:38

Малко драматично, но ... може и да е вярно. :)

Чукане по вратата ...
- Кой е?
- Това съм аз, Любовта ...
- Но аз не съм те викал! Върви си!
- Нима не си ме очаквал?
- Не сега. Току-що се нанесох тук. Трябва да се устроя, да си намеря място в живота, да разбера какво искам и ...
- Но ти може утре да умреш!
- Никой не знае кога ще умре! Чувствам се нормално и въобще не се каня да умирам.
- Тогава ще умра аз!
- Що за глупости?! Ти не можеш да умреш - ти си чувство, понятие, дилема. Идваш и си отиваш, когато ти хрумне, но не можеш да умреш! Така че - върви си! Ела после!
- Прощавай!
По-късно. Чукане по вратата ...
- Кой пак е там, а?!
- Стягай се, дойдох за теб!
- Кой, по дяволите?
- Смъртта, твоето време дойде.
- Но как, аз съм още млад и ...
- Без любов вече си мъртъв!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 коментара

Как да се научим да прощаваме

Етикети: четвъртък, 31 януари 2013 г. 7:54

Веднъж при Учителя дошъл ученик и го попитал:
- Как да се науча да прощавам?
- Не съди другите и никога няма да ти се наложи да им прощаваш.




Публикувано от

0 коментара

Кой има много недостатъци?

Етикети: понеделник, 3 декември 2012 г. 8:16

Една жена непрекъснато мърморела срещу стария си свекър пред малкия си син. Не пропускала да го упрекне и в лицето.
Един ден детето не се сдържало и попитало:
- Дядо, как така някои възрастни имат толкова много недостатъци?
- Много недостатъци виждат в този, когото малко обичат, синко - въздъхнал старецът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 коментара

Вълшебният кладенец

Етикети: събота, 17 ноември 2012 г. 20:50

В далечни времена имало в полето вълшебен кладенец. Когато дойдел човек и пуснел ведрото долу,  като го изтеглел, вътре се оказвало това, което имал в сърцето си.
Отначало хората черпели от кладенеца любов, доброта и нежност. Кой каквото имал, още му се добавяло. Но после нещо се случило в света и хората започнали все по-често да вадят от кладенеца зло, завист и ненавист. И решили, че кладенецът се е отровил. Затова го засипали.
Защото е по-лесно да засипеш кладенец, отколкото да изчистиш сърцето си, нали?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

Притча за (не)благодарността

Етикети: четвъртък, 18 октомври 2012 г. 8:24

В онези далечни години, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Тогава живял един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления. 
- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере безпрепятствено вкъщи и вътре в душата си ще ми каже благодаря. Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем. Никой не забелязал, че е изчезнал. Но всички забелязали, че станало тъмно.




Публикувано от

0 коментара

Всички жени са една и съща тиква

Етикети: петък, 28 септември 2012 г. 21:52

Разказват, че веднъж Наполеон обикалял инкогнито Франция. В едно село срещнал двама младежи-инвалиди. В разговор с тях разбрал, че са загубили крайници, воювайки за Императора. Попитал ги каква е заветната им мечта.
- Да имам достатъчно пари, за да подсигуря старините си - отвърнал първият.
- Преди да умра, да прекарам една нощ с Жозефина, жената на Наполеон - казал вторият.
На следващия ден в селото се явили двама жандарми и отвели младежите в Париж. Наполеон връчил на първия голяма сума пари и го изпратил да си върви, като му пожелал щастие. Втория поканил на обяд. Поднесли му двадесет различни ястия и двадесет сладкиша, всичките приготвени от тиква. Гостът хапнал от едно-две блюда и не могъл повече.
- Не е любезно да ми отказваш - казал Наполеон. - Всичко това е приготвено за теб, яж още!
- Но ти ми предлагаш една и съща тиква - възразил младежът.
- И то преднамерено, - засмял се Наполеон - за да разбереш, че всички жени са една и съща тиква.

Сега ще ми позволите от чисто тиквена гледна точка въобще да не се съглася. Тези, които следят всичките ми блогове, знаят, че откакто започна сезона на тиквичките, правя експерименти със смес за кюфтета от тиквички. Досега съм приготвяла пет ястия от нея, последното вчера, запланувала съм и шесто. Моля да ме извините, но нямаше две еднакви на вкус, освен че са различни на вид! А едно от всичките беше абсолютно неуспешно - когато реших да излея сместа в хартиени форми за мъфини и тя залепна за хартийките. Е, това, което не бих направила със сигурност, е да приготвя всичките успешни модификации едновременно и да се опитам да ги изям, защото най-вероятния резултат е да откажа тиквичките завинаги. Но и в тоя аспект нещата са до апетит и метаболизъм. :) 
Куца им е софистиката нещо, не можаха да ме убедят. :)

P.S. Написах продължение. :)

Публикувано от

3 коментара

Ти управляваш всичко

Етикети: четвъртък, 28 юни 2012 г. 10:04

Откровено ще си призная, че това го качвам за собствените си автосугестивни нужди. Но понеже съм добра, добра, ви разрешавам да го ползвате, ако също имате такива. :D

Живял някога един Управник. Велик бил този Управник и нямал равен на себе си между земните властелини.
Роден бил в семейството на богат търговец. Умирайки, търговецът завещал на сина си пергамент, на който със златни букви били изписани три думи. Скоро след смъртта на баща си синът започнал да управлява града, в който живеел. С течение на времето под негова власт влезли нови и нови градове. Жителите били горди, че имат такъв велик Управник. Образувала се нова държава. А от съседните земи доброволно пожелавали да се включат в границите и. Така държавата продължавала да расте и станала най-великата на земята.
Но земните богове не са вечни. Дошъл сетният час и на великия Управник. Около замъка се събрали безчислени тълпи народ, а край смъртното му ложе - множество слуги.
- Чуйте последната ми воля! - промълвил Управникът. - Искам всеки човек в нашата държава да помни моя завет, завета на моите предци ...
И тогава издъхнал. Пръстите му се отпуснали и пред насъбралото се множество се търкулнал пергамента, който стискал в ръка. Разгърнали го и със затаен дъх прочели трите златоплетени думи:



 При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

През локвата

Етикети: петък, 22 юни 2012 г. 8:48

Веднъж мъже се събрали на раздумка. Захванали разговор за семейното щастие и помолили най-възрастния между тях:
- Кажи ни тайната! С жена ти имате близо половин вековен брак и на всички е известно, че се разбирате много добре.
- Знаете ли - отвърнал старецът - как ставаха женитбите по наше време? Събирахме се по седенки. После изпращаме момичетата до вкъщи. Изпратиш я веднъж - нищо. Изпратиш я втори път - тръгне приказка. Изпратиш я трети - и сте сгодени. Така и аз изпращам веднъж едно момиче, водя го под ръка. По едно време усещам, че си издърпва ръката. Поглеждам, без да искам съм я повел право към една локва. Тя заобиколи локвата и пак ме хвана под ръка. На следващата вечер изпращам друга. Този път нарочно тръгнах към локвата. И тя същото - пусна ме, заобиколи отстрани и пак ме хвана под ръка. На третата вечер изпращам трето момиче. Стигаме до локвата, а тя не ме пуска. Гледа ме в устата какво и говоря и мина през нея. Поведох я към една още по-дълбока. И през нея мина без да реагира. Оттогава сме заедно. Вярно е, нямам от какво да се оплача, дълги години проживяхме в мир и разбирателство.


Публикувано от

0 коментара

НЕБЕТО И ВРАНАТА

Етикети: петък, 12 август 2011 г. 14:29

Веднъж една врана се издигнала в небето с къс месо в клюна. Двадесет други врани се издигнали след нея и започнали злобно да я кълват. Когато, вече в крайна изнемога, враната изпуснала месото, преследвачите я оставили намира и отлетели.
И казала враната: "Загубих къс месо, но получих чисто небе."
И казал дзен-монахът: "Когато изгоря домът ми, ми се откри гледката на месеца в нощното небе."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!




Публикувано от

0 коментара

ОХЛЮВЪТ И МРАВКИТЕ

Етикети: събота, 12 март 2011 г. 18:01

Започнали мравките да си строят мравуняк. Струпали десет сламки и в този момент се появил Охлювът:
-Какво правите тук?
-Мравуняк строим.
-Веднага да приберете всичко от пътя.
Мравките разтурили купа и Охлювът пропълзял.
На ново място построили висок, солиден мравуняк. Тъкмо положили последната сламка и Охлювът се появил отново.
-Пак ли? - разкрещял се той. - Вие какво, издевателствате над мен ли?! Веднага прибирайте всичко от пътя, ще пропълзявам!
-Скоро е зима, - примолили се мравките - разбери ни, без мравуняк ще замръзнем!
-Не ме интересува, до сутринта пътят да е свободен!
Охлювът се скрил в къщичката си и захъркал.
-На Охлюва му е все едно накъде пълзи, - казала една от мравките - а ние без мравуняк ще загинем. Трябва да го обърнем, докато спи.
Така и направили.
Охлювът се събудил сутринта и не повярвал на очите си: пътят бил свободен. "Кога успяха да преместят такава планина?! На мен, разбира се, ми е все едно накъде пълзя - и тук трева, и там трева. Но принципно не искам да се обръщам. За кой дявол да се обръщам, като мога да пълзя и направо?!"
И Охлювът отпълзял натам, откъдето пристигнал.

Понякога е по-добре да си направиш вид, че отстъпваш и злото погасва от само себе си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

2 коментара

ГОСПОДИ, ПРЕВЪРНИ МЕ В ТЕЛЕВИЗОР!

Етикети: събота, 19 февруари 2011 г. 17:32

притча за родители

Учителка в началните класове помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? - попитал той.
-Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много... Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"
-Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

13 коментара

СВЕТИЯТА И САТАНАТА

Етикети: вторник, 9 ноември 2010 г. 7:50

Един светия обхождал градове и села, посещавал всяка църква и паство. Веднъж, влизайки в една църква, видял, че службата води сатаната в свещенически одежди. Той не попречил, седнал тихо и слушал внимателно проповедта. За негова изненада сатаната не изменил словото Божие и с една дума. Когато службата завършила, той се приближил до "свещеника" и казал:
-Познах те, Сатана. Слушах проповедта ти и не чух нито лъжа, нито богохулство. Какъв е скритият ти коз?
-Аз чета правилните проповеди, но те не докосват сърцата - разсмял се сатаната.

Публикувано от

1 коментара

ПРИТЧА ЗА ТАРАЛЕЖИТЕ

Етикети: сряда, 27 октомври 2010 г. 10:17

Зимата била извънредно студена. Много животни загинали от замръзване в леговищата си.
Таралежите, измъчвани от студа, излезли на повърхността, но там било още по-лошо. Разбрали, че ако не предприемат нещо, ги очаква участта на измръзналите им събратя. Решили, че трябва да се скупчат заедно и да се сгряват взаимно с топлината на телата си, за да оцелеят.
Започнали да се събират на групи, но когато се притискали един в друг, бодлите им болезнено ги ранявали. Това ги карало да се отдръпват един от друг и не успявали да се стоплят. Дошъл моментът, в който няколко от тях загинали от студ. Тогава видели, че трябва да направят избор - или да приемат иглите на събратята си, или родът им да изчезне от лицето на земята.
И тези, които избрали да бъдат заедно, които започнали да се учат да живеят с раните, получени от тясната връзка с роднините, приятелите и събратята им, се сгрели, сгрели и децата си. Заради топлината, която им давала тази близост, заради това, да продължат да живеят и да отгледат рожбите си, ти били готови да търпят тази болка. И търпението им помогнало да оцелеят.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

БОЙ ИЛИ ПРЕГРЪДКА

Етикети: вторник, 24 август 2010 г. 10:00

Един фермер получил като подарък от свой съсед два породисти петела. Той много се зарадвал, но радостта му бързо угаснала, когато установил, че петлите непрекъснато се бият, ходят окървавени и въобще не им е до потомство. Когато приятелят му го посетил отново, споделил проблема с него и той го посъветвал:
-Хвани ги и ги оскуби.
-Но как така, няма ли да им стане нещо?
-Не се тревожи!
Хванал фермерът петлите и ги оскубал. Хладно им станало и се притиснали един в друг да се сгреят.

Нека се сгряваме непрекъснато един друг, вместо да чакаме животът да ни оскубе перушината!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

3 коментара

ЕХОТО НА ЖИВОТА

Етикети: четвъртък, 12 август 2010 г. 14:52

Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - се чуло в отговор.
-Кой си ти? - учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...

Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

9 коментара

ОТНОСИТЕЛНОСТ

Етикети: вторник, 27 юли 2010 г. 17:39

Глухарчето повдигнало личице към небето и ахнало от удивление - оттам към него гледало огромно жълто глухарче и се усмихвало.
-Защо се усмихва и протяга листчетата си към мен? - запитало се на глас малкото цвете и тутакси само си отговорило: - Аз го сгрявам и затова то се протяга към мен и се усмихва от радост.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)