Притчите

Котката живеела в зоопарка. Но не в клетка, а между клетките. Това било обидно, защото в клетките хранят, а между клетките - не. Каквото сам си хванеш, това и ядеш. Но затова пък живееш на свобода.
Такъв е законът на живота - или сит, или свободен живот. Този закон не се харесва на никого, защото при всички случаи нещо в него не достига.
На котката не и харесвало, че само тя е на свобода, а храната е отделена от нея с клетки. Тя тичала между клетките и крещяла:"Долу клетките!" Изпълвала атмосферата със свободолюбиви мотиви. И когато въпросните мотиви достигнали до администрацията, премахнали клетките и превърнали зоопарка в резерват, където всичко е природосъобразно, всички са на свобода ...
И веднага всички закрещели:"Дайте ни да ядем!"
Котката викала по-силно от всички. Преди можела да краде храна от клетките, макар че това било съпроводено с определени трудности. А сега какво се получило? Ни клетки, ни храна!
А престъпност? Кога сме имали такава престъпност? Вие забелязахте ли кого са пуснали от клетките? Престъпници! Живи се изяждат един друг.
Котката се покатерила на върха на най-високото дърво и с ужас наблюдавала как свободните граждани се изяждат един друг. В свободолюбивите мотиви нищо не се говорело за това.
И котката закрещяла от върха:"Свобода за клетките" Но да се спусне на земята не се решавала от страх пред разрастващата се престъпност.
Така си и останала на дървото. Научила се орехчета да хрупа. Катериците я приемали за своя и заедно с нея скандирали:
"Свобода за клетките!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy