Академическият ексорцизъм в отделни университети

(фри)волен  превод от руски

Не съм сигурна комично ли е или е трагично, когато решавайки да си прочистиш душата, съзнанието и де що ти се е омърляло с малко Пратчет, се окаже, че си се набутал обратно в собствената си действителност. Но както е речено по-надолу: "Нас е трудно да ни влачиш, да се бутаме можем и сами." :) Е, поне вече знам къде са измислили системите за управление на качеството. :) Тъй също ме напомня тоя текст, че понякога ми се иска да знам какво работят, ако не Главните, то поне някои По-Обикновени Философи, но съдейки и по текста тая информация не се извлича лесно.
А, да, заглавието май няма много общо с оригиналното, но ми хареса как звучи руската интерпретация. То и останалото не е доказано колко общо има. Така че, ако сте фенове на фен преводите на фен преводите, забавлявайте се! Ако не, мен и без това ме няма, не мисля да го изживявам. ;)

Беше четвъртък следобед. Членовете на съвета на Невидимия Университет, най-старото и престижно магическо учебно заведение в целия свят на Диска, обичаха да се събират в четвъртък следобед. Залата за Събрания, където можеше да се полюбуваш на витраж, изобразяващ Архиканцлер Сломан, осенен от Специалната Теория за Слуд, беше топло и уютно местенце, още повече там винаги можеше да разчиташ на среща с чашка чай и парче шоколадов сладкиш в четвъртък следобед. Под клюмането на островърхи шапки безжалостно отмятаха дневния ред с дължимия фалш и прикрити прозявки.
Когато до срещата със сладкиша кажи-речи не беше останало време, Архиканцлер Муструм Ридкъли почука по протритата кожена тапицерия на стола и каза: „Още едно въпросче от дневния ред, господа. Съдейки по всичко, лорд Ветинари, нашият милостив владетел, счита за нужно да ни подложи на малък … тест. Напълно възможно е  да сме му досадили по някакъв начин, да сме направили някой малък гаф …“
-          – Става въпрос за Възможната улица, нали? Още не се е намерила? – попита Деканът.
-          – Не, с тази улица всичко е наред. Тя се е преместила само временно. Сигурен съм, че времевият континиум ще я догони още в четвъртък, не по-късно. Чиста случайност, която не можеше да не се случи.
-          – Е, просто да седим и да чакаме да настъпи таумически разряд, който вече е станал, само защото си казал, че не може да стане по никакъв начин ….
Деканът видимо се забавляваше.
-          – Господин Декан, продължаваме нататък, а това ще го оставим, - отряза Архиканцлерът. („Да продължиш нататък, а това да го оставиш“ беше политически термин, който означаваше „направих нещо, за което следва горчиво да се срамувам, ако вече не ми е хвръкнала главата, така че най-добре да замажем въпроса преди народа да се е развълнувал“.)
-          – Ще разрешите ли, Архиканцлер? – попита Пондър Стибънс, който оглавяваше Факултета по Необмислено Приложена Магия, а беше също и прелектор на университета, което означаваше „този, на когото натрисат всякаква гадна работа“.
-          – Да, Стибънс?
-          – Може би трябва да оставим това преди да продължим нататък, сър? Така ще сме го оставили по-далеч, когато вече сме се придвижили.
-          – Чудесна идея, браво! Задвижи го, - каза Ридкъли и отново погледна зловещата светлокафява папка, лежаща пред него.
-          – Господа, както и да се е случило, Негова Светлост е назначил господин А.Е.Песимал, за който нищо не ми е известно, като инспектор по работата на университета. Неговата задача, предполагам, се заключава в това с шутове и крясъци да ни набута във Века на Плодовия прилеп.
-          – Това всъщност беше миналия век, Архиканцлер, - отбеляза Стибънс.
-          – Е, какво пък?! Нас е трудно да ни влачиш, да се бутаме можем и сами, - каза Ридкъли. – Той внесе няколко … малки предложения за подобряване …
-          – Вярно ли? Сега ще се повеселим! – възкликна Деканът.
Архиканцлерът избута папката вдясно от себе си и каза:
-          – Думата е Ваша, Стибънс.
-          – Да, Архиканцлер. Хм. Благодаря! Ъъъ… Както знаете градът никога не ни е облагал с данъци …
-          – Доколкото там са наясно какво ще се случи, ако опитат, - злорадо отбеляза Деканът.
-          – Да, - отвърна Стибънс, - макар че не. Боя се, че времето, когато малко преобразяване или двойка огнени кълба са били достатъчни, е отминало. Няма да е лошо да разгледаме предложенията на господин Песимал …
Магьосниците свиха рамене. Това в крайна сметка можеше да запълни времето до поднасянето на чая. Особено се открояваше библиотекарят, който бидейки орангутан не можеше да се свие толкова колкото другите.
-          – Преди всичко господин Песимал се интересува с какво се занимаваме тук.
-          – Да се занимаваме? Че ние сме водещото магическо учебно заведение! – възкликна Ридкъли.
-          – Да, но преподаваме ли?
-          – Разбира се, когато нямаме друг избор, - отвърна Деканът. – Показваме им къде е библиотеката, бъбрим си понякога с тях и даваме дипломи на оцелелите. Ако някой има проблем, вратата ми винаги е отворена, образно казано.
-          – Образно казано? – попита Стибънс.
-          – Да. В действителност е затворена, разбира се. Да не би наистина да искаме да се сблъскаме с тях?!
-          – Стибънс, обяснете му, че не правим нищо, - каза Професорът по Съвременно Руносложение, - ние сме учени.
-          – Ха, интересен въпрос наистина, - каза Ридкъли и намигна на Стибънс. – Например Вие, Главният Философ с какво се занимавате?
Сянка на безпокойство легна на лицето на Главния Философ.
-          – Ами-и-и, ъъъ … - каза той, като си прочисти гърлото, - длъжността на главния философ в Невидимия Университет традиционно …
-          – Да, но какво правите? И правихте ли го последните шест месеца повече, отколкото през предишните шест?
-          – Като задавате такива въпроси, Архиканцлер, позволете ми да се поинтересувам пък Вие с какво се занимавате? – раздразни се Деканът.
-          – Аз администрирам – спокойно отвърна Ридкъли.
-          – Тогава трябва нещо да вършим, за да има какво да администрирате.
-          – Подобни забележки подриват основите на бюрокрацията, Декан, затова ще се направя, че нищо не съм чул.
-          – Виждате ли, господин Песимал се интересува защо не публикуваме отчети за резултатите … ъъъ, от извършената от нас работа, - каза Стибънс.
-         –  Не публикуваме? – повтори Професорът по Съвременно Руносложение.
-          – Резултати? – не разбра Завеждащият Катедрата по Неопределените Изследвания.
-          – Уук? – уточни Библиотекарят.
-          – Колежът Браснек сега публикува свой Журнал по Неопределени Изследвания четири пъти в годината, - смирено каза Стибънс.
-          – Да. В шест екземпляра, - уточни Ридкъли.
-          – Никой уважаващ себе си магьосник няма да  тръгне да разказва на другите за плановете си – възмути се Професорът по Съвременно Руносложение. – Освен това, как може да се измери мисленето? Може да се преброи колко стола е издялал дърводелеца, но как ще изчислите колко е мислил, за да достигне същността на столовостта?
-          – Именно! – подкрепи го Завеждащият Катедрата по Неопределени Изследвания. – Аз самият работя вече 15 години над своята Теория за Всичко! Вложил съм в това невероятно количество умствени усилия! Тези 67 страници не ми се дадоха даром, искам да ви кажа!
-          – Чел съм Списанието на този Колеж, - каза Ридкъли. – Там имаше такива работи като „Диатумически аспекти на сиренето в мишките“. Или пък беше на мишките в сиренето. Или в сиропа.
-          – И за какво беше тази работа? – заинтригува се Деканът.
-          – О, не мисля, че е предназначена за четене. По-скоро за това, да бъде написана. Като се абстрахираме от факта, че никой не знае какво е това „диатум“, най-вероятно е за някаква изчанчена магия. Колежът Браснек, о, да! Преди беше Школа за фокуси Браснек!
-          – Ъъъ  … Господин Песимал отбелязва и че Колежът Браснек е привлекателен за студентите и това е от полза за града., - каза Стибънс. – Всъщност той ни предлага да разгледаме възможността …, ъъъ, … за привличане на нови студенти с помощта на реклама.
Той спря, защото усети внезапно охлаждане на пространството, но реши да се осмели да дочете до края: „За да бъдат привлечени младежи, даже такива, които по-рано не са имали влечение към магическия занаят“. Той пише, че колежът Брасек раздава на всички първокурсници магически кълба и ваучери за жаби или жабоподобни същества.
-          – Да станем привлекателни за студентите?! – повтори Архиканцлерът. – Господин Стибънс, самата същност на произволен университет се заключава в това, трудно да попаднеш там! Помните ли декан Рустър? Той поставяше капани, за да не позволи на студентите да попаднат на лекциите му! „Радвам се на всеки млад талант, - казваше той, - но момче, което не може да забележи опъната тел, и да ми го подаряват не ми трябва“. Той смяташе студенти, които не могат да отворят вратата с нужната предпазливост и да видят къде стъпват, за професионално непригодни. Виждате ли, опитите да се любезничи със студентите водят до курсове от рода на сравнителна дърворезба и дипломиране на студенти, които мислят, че „въртиопашка“ са две думи и не усещат миризмата на сяра, когато видят табелата „Човешки ресурси“.
-          – Длъжен съм да отбележа, че господин Песимал ни съветва да приемем 40% нетрадиционни студенти, - каза Стибънс.
-          – Какво значи това? – попита Главният Философ.
-          – Ами …, ъъъ… - започна Стибънс, но съветът вече беше решил да прибегне към дефиниране-по-пътя-на-надвикването.
-          – Да, ние приемаме всякакви, - отбеляза Деканът.
-          – Той има предвид такива, които традиционно не са силни в магията ли? – поинтересува се Завеждащият Катедрата по Неопределени Изследвания.
-          – Нелепо! – възмути се Деканът. – 40 % тъпаци!
-          – Именно! – възкликна Архиканцлерът.– Това значи, че трябва да намерим и толкова умници за запълване на останалата част от потока. Непосилна задача! Ако те вече бяха умни, нямаше да им се налага да постъпват в университета. Не, благодаря, ние ще продължим да приемаме 100% глупаци. Да приемаме тъпанари и да изкарваме умници, ето това вече е нашата игра!
-          – Някои от тях разбира се предполагат, че постъпват вече умни, - каза Завеждащият Катедрата по Неопределени Изследвания.
-          – Да, но ние бързо ги отказваме от тези глупости, - радостно се отзова Деканът. – За какво още е университетт, ако не да те накара да проумееш, че всичко, което си смятал за вярно е грешно?
-          – Добре казано! Незнанието е сила! Именно така Деканът е постигнал всичко в живота!
-          – Благодаря Ви, Архиканцлер, - сухо изкоментира Деканът. – Ще го сметна за комплимент. Правилно насоченото незнание е ключъът към познанието.
-          – Мисля, че на практика инспекторът има предвид хора, които заради своето раждане, възпитание, произход или ранно образование не са подходящи за прием по редица показатели, - бързо реагира Стибънс.
-          – Наистина ли? Сигурно не е лоша идея, – каза Архиканцлерът и в очите му заблестяха искрици. – И трябва ли да разбираме, че иска да наемем група чиновници, които хабер си нямат от аритметика и бутат всичко, което намерят с буквата „Р” в папката „Разни”?
-          – Едва ли е имал това предвид ...
-          – О, сега разбрах какво е искал да каже – че тук, видите ли, е университет, а не пункт за оказване на първа помощ. Не може просто да размахаме вълшебна пръчка и да направим света по-добър.
-          – Ами въобще ... – започна Стибънс.
Ридкъли раздразнено махна с ръка.
         – Да, да, добре, знам. Ние можем да махнем с вълшебна пръчка и да направим света по-добър. Но ако оправяме света с магия, ние всъщност значително ще го влошим. Ние съзнателно се въздържаме от употреба на магия, ето с какво се занимаваме, господа. Само си представете какво бихме могли да постигнем, ако решим да използваме своя ...,хм, ... интелект на политическата арена. Чудно, че още не ни го е предложил.
         – Интересно, той иска да знае имаме ли Етична Комисия, – каза Стибънс.
         – Доколкото нямаме такава, не мисля и че ни трябва, - каза Ридкъли.
         – Съдейки по всичко, става въпрос за експерименти с животни, – реши да уточни Стибънс.
         – Уук?
         – Именно, – потвърди Ридкъли, – за какво ни е да се занимаваме с подобни гадости като наоколо има толкова студенти? Като бях първокурсник ме превръщаха минимум един път седмично и нищо ми няма. Има ли още нещо, Стибънс?
         – Много още, – въздъхна Стибънс, – какво ли не.
Над Залата се сгъстиха облаци.
         – Е, какво, господа, – каза Ридкъли, за да разведри положението. – Мисля, че ви разбрах. Предлагам да предадем на господин Песимал, че незабавно ще разгледаме предложенията му.
Те го погледнаха с ужас. Той им намигна. Те си отдъхнаха.
         – Точно така, – каза Професорът по Съвременно Руносложение. – По най-задълбочен начин!
         – Под лупа, – подкрепи го Деканът.
         – Ще сформираме Комисия, – добави Завеждащият Катедрата по Неопределени Изследвания.
         – Сигурен съм, че господин Песимал ще се радва да го чуе, –каза Ридкъли. – Поставете го в дневния ред следващата година. Става, нали, Стибънс? Не, по-добре в годината следваща след следващата. Да, така ще е по-добре. Винаги съм казвал, че не бива да се бърза с неотложните неща.
И при тази радостна нота поднесоха чая с курабийки.

Тери Пратчет 

Публикувано от