ПРЕДАНИЕ ЗА ЗЛАТОКОСАТА ЕЗДАЧКА

Посвещава се на морските ми хора. :)

Ако текстът не се чете, кликайте върху картинките за увеличение. На превюто го разчитам, но не е гаранция, че ще е същото след публикуване.


















































Изд. "Български художник", 1975

Публикувано от

ЗА ВАС ЛЪЖА - ЗА МЕН ИСТИНА

Ако искате, вярвайте! Ако искате, не вярвайте! Едно време дърветата нямали корени - стърчели си ей-така, на един крак! И не само стърчели, ами и лудували. Ту скачали като палячовци, ту се надбягвали и танцували, а понякога скитали по ниви и поляни, по долини и върхове, както им скимнело. Настъпвала страшна бъркотия!
Тъкмо някое зайче се мушне в гората, дърветата хукват да гонят вятъра. Ами сега? Къде да се скрие зайчето от ловците? Как да избяга от техните кучета? Тъкмо птиците свият гнезда и запеят, дърветата почват лудешка игра: клони се клатят, вейки се тръскат, гнезда падат, хвръкват синигери, стрелват се косове, славеи онемяват, писват авлиги! Къде да снесат яйцата си? Къде да измътят пиленца?



Вехнели горските цветя, съхнели тревите и ягодите, а на печурките прегаряли белите калпачета ...
Объркали се дори безгрижните поточета - отмести се гората, изтънее водицата им, пресъхнат изворите.
- Не! - рекъл един ден Паякът. - Не съм съгласен с тази неразбория! Всички мълчат! Всички търпят! Трябва нещо да се направи!
Преметнал той на рамо кълбото със сребърните нишки и тръгнал рано-рано към изгрева.
- Добро утро, небесно светило! - поклонил се той на Слънцето. - Не виждаш ли какви поразии правят тези еднокраки скитници? Скрий се, моля те, за известно време! Не изгрявай! Нощем дърветата кротуват! Тъкмо цветята да разцъфнат, пилците да се излюпят! Нека мрак покрие за по-дълго Земята!
- Не, не! - светнало огнено Слънцето. - Учудвам се, че такъв умен тъкач като теб отправя подобна молба. Я помисли какво би настъпило, ако престана да изгрявам? Нито децата ще идат на училище, нито работниците - по строежите ... Целият свят ще се обърка. По-добре потърси Облаците. Нека те се струпат и ме закрият. Дните ще станат мрачни и дърветата може би ще мирнат. Хайде, довиждане, че бързам. Дълъг път ме чака.
- Тъй да бъде! - съгласил се Паякът и развил дълга сребърна нишка. Ветрецът я подхванал и я отнесъл чак до Голямата планина. Паякът тръгнал по нея и скоро стигнал Мъгливия връх, гдето било главното свърталище на Облаците.
Паякът им предал поръката на Слънцето.
- Съгласни сме, ще го затулим! - рекли те. - Тези лудетини объркват и нашите дъждовни планове.
Сбрали се, затъмнили небето, надвиснали над гори и планини. Денят наистина помръкнал. Облачните капки се сгъстили, натежали и рукнали надолу.
- О-хо-о! - зарадвали се дърветата. - Откога не сме се къпали!
Разперили те радостно клони, та измили зелената си премяна. А после заподскачали като на кокили през поройните вадички.
Извалял се дъждът, пак просветнало небето - не кротнали дърветата.
- Нищо не излезе от тази работа! - рекъл си натъжено Паякът и тръгнал да се прибира.
Като вървял през една полянка, зърнал къртичина.
- Ах, тия къртици! - подвикнал ядосано той. - Все ровят! Нищо не разбират от красота!
Развил сребърното си кълбо и бързо-бързо замрежил отвора с нишката.
- Браво! Браво! - протътнал издълбоко непознат глас. - Добре го рече! Слепите къртици нищо не знаят за красотата на белия свят.
"Какъв ли е тоя глас?" - огледал се учудено Паякът и попитал:
- Кой си ти? Откъде се обаждаш?
- Аз съм Земята! - отново протътнал гласът. - Благодаря ти за красивата сребърна дантела.
- Нищо, нищо! - отвърнал Паякът. - За мен работата е удоволствие.
- А защо си тъжен? - запитала го Земята.
- Не съм тъжен, а сърдит! Нима никой не може да вразуми тези еднокраки пакостници? Скоро ни птица ще запее, ни цвете ще разцъфне! Не искам да те упреквам, Земьо, но добрата майка не бива да забравя, че всяко нейно чедо трябва да си знае мястото. Прощавай!
Казал Паякът каквото мислел, и отминал.
А на другата сутрин ...
На другата сутрин той се събудил и що да види - през нощта майката Земя изловила своите клонести пакостници и ги подредила: най-високо в планината боровете, под тях буковете и дъбовете, край пътищата тополите, в градините ябълките. Подредила ги и не ги пускала, докато не хванат корени.
Птиците отново свили гнезда в клоните, зайците и сърните пак хрускали млади издънки, цветята разтворили чашки, печурките подали бели калпачета.
- Чудесно! Доволен съм! - казал Паякът и се заслушал в радостните песни на птиците, които политнали на воля чак до Слънцето.
- Здравей, приятелю, здравей! - усмихнало се и то от синьото небе. - Мъничък си наистина, но голяма работа свърши.

Даря Табакова-Василева
художник Мира Йовчева
изд. "Български художник", 1979

Публикувано от

ЧРД, Блог!


Малко окъснях, но да почета рождения ден на третото си блоготворение. На второто го изтървах, срам и позор! :D
И така, вече сме на две годинки. Почерпете се с тортичка. :)



Източник на изображението: forum.u-samovara.ru

Публикувано от

ИЗЛИШНИ ПРЕТЕНЦИИ

Веднъж маймунките вдигнали бунт: "Откъде накъде лъвът ще се нарича Цар на животните? Ние не искаме да имаме Цар. И без такъв можем ... Хубаво, огнена грива, та и мустаци! Но мустаци има и всяка котка. А ние какви родственици имаме, ехе, всяка котка ще задминат! Та наши предци са Самите Хора!"
Само че животните не им обърнали никакво внимание. Разбира се, чудесно е да имаш славни роднини, но по-важно е ти самият да представляваш нещо.

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

БОЖЕ, ПАЗИ НИ ОТ ЩЕДРОСТ!



Публикувано от

ЛЕТЯЩОТО СЛОНЧЕ

(детски терапевтични приказки и притчи)

Слончето сънувало, че лети. Що за сънища са това? То се пробуждало и се щипело по плешките, наистина ли са му поникнали крила. Но крила нямало.
Затова пък ушите му ставали все по-големи и по-големи. "Мамо, - плачело то - защо са ми толкова големи ушите?" "Милото ми, ушичките ти са твоите крила. Като се научиш да слушаш, ще станеш най-мъдрото животно. И мъдростта ще те окрили."

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ДА БЛАГОСЛОВИШ КАМЪК

Един човек донесъл камък на Учителя и казал:
-Моля те, благослови този камък!
Учителят взел камъка и го сложил на земята.
-Сега е благословен, - обърнал се той към молителя - защото е на мястото си. Намирайки се в ръката ти, той е в неустойчиво положение, защото е зависим от теб. Всяко нещо е благословено, когато лежи на мястото си и е спокойно и независимо.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ХОРАТА ПАДАТ ...



Публикувано от

СТАРЦИТЕ-ПУСТИННИЦИ СЕ ШЕГУВАТ (ІІІ)

Нерядко на старците-пустинници се налагало да имат работа с диви племена.
Веднъж вождът на едно такова племе дошъл при авва Исая и поискал да се покръсти.
- Пълниш сърцето ми с радост, - казал старецът - но ти имаш две жени. Ако искаш да се покръстиш, трябва да се откажеш от едната.
- Така и ще направя, отче, ако ми покажеш поне едно място в Писанието, където се осъжда двуженството.
- "Никой не може да служи на двама господари" - отвърнал старецът.

Авва Моисей, обхождайки пустинята, се натъкнал на чергарско племе, което правело пищно погребение. Върху дървена клада лежало тялото на вожда в разкошни одежди.
- От какво изповедание беше вашият вожд? - попитал отецът.
- Уви, той беше невярващ.
- Наистина голямо нещастие! - възкликнал авва Моисей. - Да се облече така хубаво и да няма къде да отиде!

Веднъж, докато авва Пресонций се молел в килията си, някой почукал на вратата на жилището му.
- Прости ми, отче, - казал посетителят - дали не би могъл да ме упътиш накъде е Алепо?
- Не, - отвърнал монахът - но аз зная пътя към Небето.
- Как мога да повярвам, че някой знае път, който води толкова далеко, като не познава пътищата в околността? - усъмнил се пътникът.

Мъдростта на древните египетски монаси произтичала по-скоро от контакта им със земята, отколкото от учебни занятия и образованост. Сред редките изключения бил брат Арсений, но даже и той признал един ден:
- Много труд положих, четейки книги. Но в тях не намерих много, което да си струва.
- Какво толкова! - отвърнал събеседникът му. - Много се отправят на риболов, а у дома донасят само ревматизъм.

Млад монах дошъл за съвет при авва Моисей:
- Отче, разбирам как можеш да съгрешиш с ръце, очи, уста или уши. Но не разбирам, как можеш да съгрешиш с нос?
- Като го вреш в чужди работи!

Двама монаси дълги години обитавали една килия в пълно съгласие.
Един ден единият от тях предложил:
- Да поспорим като всички хора, а?
- Но аз не знам как се прави.
- Ето как! Ще сложа помежду ни една тухла и ще кажа: "Това е мое!" А ти ще отвърнеш: "Не, не е твое, мое е!" Споровете винаги започват така.
Речено-сторено, сложили тухлата помежду си и първият казал:
- Това е мое!
- Като е твое, вземи го и си иди с мир! - отвърнал вторият.

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПЛАНЕТА, ВЪРХУ КОЯТО МОЖЕШ ДА ПОСТРОИШ ДОМ

Живял някога един мъж, който изцяло бил зает със строителството на своята къща. Тя, естествено, трябвало да е най-красивата, най-топлата и най-уютната от всички на света.
Веднъж Земята била обхваната от пожар и някой го повикал на помощ. Може би това касаело някого, но не и човека, който бил зает единствено със строежа на своя дом. И когато го завършил, нямало къде да го постави, защото Земята била изгоряла.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ИСТИНСКО ЧУВСТВО ЗА СОБСТВЕНА ЗНАЧИМОСТ

-Как да различим истинското чувство за собствена значимост от лъжливото? - попитали учениците на Настрадин Ходжа.
-Представете си керван с камили, вървящ през пустинята - казал им Настрадин. - Като какво се усещате?
-Като първата камила - възкликнал един ученик.
-Като опашката на последната - тъжно въздъхнал друг.
-Като палещото слънце.
-Като камиларя.
-Като Аллах, сътворил и пустинята, и кервана.
-Аз съм си аз - заявил последният ученик. - И за какъв дявол са тук камилите?!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Честит имен ден на най-красивите жени на света! :)

Икос

В света Дева виждаме светлоносна свещ, която се яви на намиращите се в тъмнина, защото, като запалва невеществения огън, тя води всички към божествено познание, като просветлява ума със зари и се почита с такъв зов:
Радвай се, лъч на духовното Слънце; радвай се, светило на незалязващата Светлина!
Радвай се, мълнийо, която просветяваш душите; радвай се ти, която като гръм плашиш враговете!
Радвай се, защото от тебе изгрява многосветлата просвета; радвай се, защото от теб изтича многоводната река!
Радвай се ти, която живо изобразяваш купелта; радвай се ти, която премахваш греховната сквернота!
Радвай се, баня, която умива съвестта; радвай се, чашо, която черпи радост!
Радвай се, дъх на Христовото благоухание; радвай се животе на тайнственото веселие!
Радвай се, Невесто неневестна!

Тропар

В раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице; в живота премина ти, която си Майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак

Гробът и смъртта не удържаха неуморимата в молитви Богородица и неизменната в застъпничества надежда, защото като Майка на Живота Вселилият се във вечнодевствената утроба я пресели в живота.

Публикувано от

НЕБЕТО И ВРАНАТА

Веднъж една врана се издигнала в небето с къс месо в клюна. Двадесет други врани се издигнали след нея и започнали злобно да я кълват. Когато, вече в крайна изнемога, враната изпуснала месото, преследвачите я оставили намира и отлетели.
И казала враната: "Загубих къс месо, но получих чисто небе."
И казал дзен-монахът: "Когато изгоря домът ми, ми се откри гледката на месеца в нощното небе."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!




Публикувано от

ЛЮБОВЬ И СТРАСТЬ

Любовь и страсть так жили дружно,
Что друг без друга не могли,
И коль позвали их на ужин,
Они всегда на пару шли.

Любовь, окутывала тайной
И выявляла душ родство,
А страсть всегда была спонтанной
И пробуждала естество.

И тот, к кому они являлись,
Про свои беды забывал
И, чувствами переполняясь,
Всю жизнь в счастье пребывал.

И стали люди это счастье
Звать именем одним: Любовь.
И стала Страсть любви лишь частью,
Хоть волновала вновь и вновь.

Обидно страсти это стало.
Решила доказать она,
Что может счастье неустанно
Всем людям подарить одна.

Она взялась за дело рьяно,
Вселяясь в зрелых и в седых,
Не брезгуя, вселялась в пьяных,
Но чаще в юных, в молодых.

Все, озабоченные страстью,
Считали, что пришла Любовь,
Но счастье рушилось на части,
Не восстанавливаясь вновь.

А страсть повсюду успевала -
С любовью в паре иль одна,
Ко всем она теперь летала.
И стала главною она...

Все люди даже позабыли,
Что же такое есть Любовь.
И страстью одержимы были,
На краткий миг волнуя кровь.

Везло лишь тем, к кому летали
Любовь со страстью как одно.
И счастье полным испытали
Лишь те, кому оно дано.

А кто не захотел дождаться,
Когда любовь к нему придёт,
Тот страстью будет наслаждаться.
Но счастье в этом не найдёт.

автор неизвестен

Ако някой съвсем не разбира руски, мога да го преведа, но не в стихове. Т.е. ако се появи такава заявка, ще я изпълня, но първоначално се въздържах, за да не го развалям. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СТРАЖ

(детски терапевтични приказки и притчи)

В детската градина имаше много играчки. По релсите бързаха влакове, из въздуха се носеха самолети, а в количките лежаха пременени кукли.
Децата играеха заедно и им беше весело. Само едно момченце не играеше. То беше събрало около себе си голяма купчина играчки и ги пазеше от другите деца.
-Мое! Мое! - викаше то и закриваше купчината с ръце.
Децата не спореха. Играчки имаше много.
-Забавлявате ли се деца? - попита възпитателката.
-Да, много! - завикаха малчуганите един през друг.
-А аз не! На мен ми е скучно! - оплака се от своя ъгъл момченцето с многото играчки.
-Защо? - изненада се възпитателката. - Я виж, колко много играчки имаш!
Но момченцето не можа да обясни.
-Защото не е играч, а страж - обясниха вместо него децата.

В.Осеева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СТАРЦИТЕ-ПУСТИННИЦИ СЕ ШЕГУВАТ (ІІ)

Когато авва Висарион решил да се отправи в пустинята, го обкръжили група безделници и започнали да му се присмиват:
-Къде си тръгнал, Висарион? Нима не си разбрал, че дяволът умря?
-Моите съболезнования, бедни сирачета! - отвърнал старецът.

Авва Херазий един път в годината ходел в Антиохия да изнася проповед. Събирало се да го слуша огромно множество хора. Веднъж един от братята го попитал:
-Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такава маса народ около теб?
-Не, братко, - отвърнал Херазий - мисля си, че ако щяха да ме бесят, биха са събрали далеч повече.

Един монах, прибирайки се в килията си, я заварил в пълен безпорядък. Отворил уста да прокълне виновника, но си прехапал езика, когато си спомнил думите: "Прокълни човека и ще има два гроба".

Авва Макариий и авва Висарион веднъж обсъждали трети монах.
-Никога не съм го чувал да каже нещо лошо за някого - казал първият.
-Което несъмнено се дължи на факта, че той говори само за себе си - допълнил вторият.

Блаженият Данаил Скитски в младостта си дълго се колебал дали да се отдаде на науката или на Бога. Избягал в пустинята в деня, в който чул от устата на знаменит учен от Александрийската школа такова разсъждение:
-От топлината телата се разширяват. Ето защо през лятото дните са по-дълги, отколкото през зимата.

Един старец, гледайки куче, си помислил: "Кучето има толкова много приятели, защото маха с опашка далеч по-често, отколкото с език".

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КАК КЪРТИЦАТА СТАНАЛА ЗЕМЕКОПАЧ

Изкопала си къртицата дълбока дупка, а на повърхността останала купчинка пръст.
Зайо търчал през гората, както винаги не си гледал в краката и се спънал в купчината.
-Ти съвест имаш ли? Едва не си счупих лапата заради теб! - разсърдил се той. - Кой ще събира пръстта след теб, а?!
-А къде да я дяна? - зачудила се къртицата.
Зайо също се замислил и след малко възкликнал:
-Измислих! Изкопай до тази друга дупка и сипи пръстта вътре.
И къртицата това прави и до днес - изкопава дупка и веднага след нея започва втора, за да прибере пръстта от първата. А хълмчетата земя така и не изчезват ...

Сергей Макавеев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СТАРЦИТЕ-ПУСТИННИЦИ СЕ ШЕГУВАТ

Няколко хумористични притчи по заявка на Зори :)

Някакъв мъдрец посетил веднъж авва Зенон.
-Отче, можеш ли да ми кажеш, какво е това философ?
-Философът, това е слепец, който търси в тъмна стая черна котка, когато нея я няма там - отвърнал старецът.
-А какво тогава е богослов?
-Същото, но той понякога я намира.

Живял в Александрия един много богат човек, който всеки ден се молел за облекчение на живота на бедняците. Разбирайки за това, авва Макарий заръчал да му предадат послание: "Бих искал да притежавам твоето състояние". Изуменият богаташ пратил да го попитат какво би направил с такова състояние.
-Предай на господаря си, че незабавно бих изпълнил молитвата му - отговорил авва Макарий.

Двама братя вървели из Скитската пустиня и разсъждавали за хармоничността на света. Когато стигнали в оазис, единият от тях отбелязал:
-Какви прекрасни цветове има на това дърво!
-Това въобще не са цветове, а плодове - възразил вторият. - Това е синя слива.
-Защо тогава е бяла, а не синя?
-Защото още е зелена.

Най-големият недостатък на един млад монах била разсеяността. Веднъж наставникът му решил да го изпрати в Александрия:
-Иди при аптекаря Аристо и му кажи да ти даде един фунт памет.
След няколко дни младежът се върнал с празни ръце.
-Отче, - обърнал се той към наставника - аптекарят каза, че му е свършила паметта, но помоли да ти предам, че има за теб един пуд търпение.

Авва Филимон веднъж видял група деца весело да играят на селския площад.
-На какво играете? - попитал ги той.
-Играем на това, кой ще изрече най-голямата лъжа - отвърнали децата.
-В моето детство нямаше такива игри! - възмутил се старецът.
-Ти спечели, отче, ти спечели! - завикали едно през друго децата.

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ОБЛИКЪТ НА МОИСЕЙ

Целият свят бил потресен от чудото на Изхода. Името на Моисей било на устата на всички. Стигнала вестта и до мъдрия цар на Арабистан. Извикал царят най-добрия си художник и му заръчал да се отправи при Моисей и да нарисува портрета му. Когато художникът се върнал, царят събрал всичките си мъдреци, изкусни в науката физиогномика, и ги помолил да определят по облика на Моисей неговия характер - привички, наклонности и в какво се крие чудната му сила.
-Господарю, - отвърнали мъдреците - този образ принадлежи на човек жесток, високомерен и алчен, обладан от властолюбие и всички пороци, които съществуват под слънцето.
Царят бил възмутен от тези думи.
-Как?! - възкликнал той. - Възможно ли е да е такъв човекът, отзвукът от чиито подвизи гърми по света?
Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че съвсем точно е нарисувал портрета, а мъдреците, че дадената от тях характеристика е безпогрешна.
Мъдрият цар решил да провери кой е прав и лично се отправил при израилтяните.
От пръв поглед се убедил, че портретът е нарисуван безупречно. Разказал на Моисей за спора между художника и мъдреците.
-В началото, преди да видя лицето ти, мислех, че художникът не те е нарисувал достоверно,- казал царят - защото мъдреците ми са опитни в науката физиогномика, но сега се убеждавам, че тия хора са напълно нищожни и нищожна и суетна е мъдростта им.
-Не, не е така - отвърнал Моисей. - И художникът, и мъдреците ти са изкусни. И единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, описани от мъдреците ти, притежавам по природа. Но с дълги и упорити усилия на волята се борих с пороците си, надмогвах ги и ги потисках, докато всичко, което им е противоположно, не ми стана втора природа. И в това е най-голямата ми гордост.

Агада. Сказания, притчи и изречения от талмуда и мидрашите.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ОДАТА НА РАДОСТТА

Обсъждахме "Одата на радостта", финала на бетовеновата "Девета симфония".
-Едно от любимите ми неща - каза Пух.
-И от моите също - отвърнах аз.
-А любимият ми момент е там, където пеят: "Слава тебе, Пух, Безстрашен Пух!"
-Но, Пух ...
-"Слава тебе, Пух!"
-Но те не ...
-"Безстрашен Мечо Пух!"
-Но в "Одата на радостта" нищо не се пее за мечета!
-Не се ли пее?
-Не.
-Защо?
-Защото навярно просто не са се сетили.
-Защо не са се сетили?
-Пух, нито Лудвиг ван Бетовен, нито авторът на текста на хорала са мислили да съчиняват нещо за мечета.
-Наистина ли? Изглежда съм се объркал. Имах предвид Лудвиг ван Бърлоген.
-Пух, никакъв Лудвиг ван Бърлоген не е имало.
-Ван Бърлоген? Не го е имало?
-Не. И тези думи си измислил сам.
-Аз ли съм ги измислил?
-Да, ти!
-А аз се чудех откъде са ми толкова познати - каза Пух.

из "Даото на Пух" от Бенджамин Хоф

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от