Трябва да се родиш навреме и навреме да умреш (легенда за рубина)

Орелът Лал живеел отвъд река Иравади, високо в планините, в една пещера сред скалите. Лал бил красив и силен, затова не само птиците,  но дори сърните, газелите джейрани и саблерогите антилопи избягвали да се срещат с него.  А старият бухал с острите нокти, този нощен разбойник - от сутрин до вечер прекарвал в хралупата си в старото тиково дърво, докато орелът летял над планините. Годините минавали, менели се посоките на реките, срутвали се в пропастта скалите, подкопавани от планинските ручеи, а на гърдите на орела се появили бели пера - предвестници на старостта. Сега той правел вече не 20, а само 10 кръга над планините, гората и сусамените полета. С всяка изминала година Лал скъсявал радиуса на своя полет. А веднъж, когато поискал да се издигне високо в лазурното небе, разперил широките си крила, но не можал да се откъсне от земята. Тогава Лал разбрал,че наближава края на орловия му век. Сега вече не можел да настигне никоя дива коза или сърна и се препитавал, като отлитал в гората и опустошавал птичите гнезда.
Веднъж, като се връщал в пещерата, Лал видял бухала на съседната скала. Той дори не помръднал, когато орелът прелетял над главата му. Гордият орел учудено погледнал нахалната птица, но премълчал. Бухалът дошъл по-наблизо и му казал:
- Чуй, приятелю, хайде да поговорим като равен с равен. Ти си вече стар, трудно си изкарваш прехраната. Съгласен съм да деля с теб мишките и земеровките, които улавям, само не закачай пиленцата ми.
Орелът си спомнил вечно ровещите се в праха гризачи. Сега му ги предлагали вместо газелите джейрани и дивите кози, които скачат по скалите и се крият в изумрудената зеленина. Той потръпнал. Станало му противно и срамно. Нищо не отвърнал орелът, а когато бухалът отлетял, Лал кацнал на ръба на пропастта, дълго гледал как елмазените звезди падат в бездната и мислел само за едно - дали е вярно онова, което веднъж казала враната: по-добре да бъдеш мравка, пълзяща по земята, отколкото мъртъв тигър. "Не - решил Лал, - враната не е права. Трябва навреме да се родиш и навреме да умреш. Ето кое е в основата на битието!"
Тогава орелът събрал последните си сили, издигнал се високо-високо в небето и там прибрал крила към тялото си. И всички птици и зверове видели как Лал, озарен от първите лъчи на изгряващото слънце, паднал върху острата скала и обагрил с кръвта си брега на река Иравади. Пръските от кръвта на орела се превърнали в блестящи прозрачни камъни. Така се появили най-красивите в света кървавочервени благородни бирмански рубини.

бирманска легенда
Рустем Валаев "Легенди за скъпоценните камъни"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Въртенето на планетите

- В нашата Слънчева система законът е прост: ако искаш да живееш, трябва да умееш да се въртиш - поучавал Юпитер Венера. - Знаеш ли защо досега нямаш спътник? Защото докато се завъртиш веднъж, другите вече са навъртяли по 500 кръга. И са захванали всички стоящи небесни тела, докато ти броиш звездите! Даже Меркурий, дето си ходи ерген, залудо четири пъти по-бързо от теб се върти. Не, миличка, тази работа не става с туткане. Мислиш, че моите 67 луни даром съм ги взел? Нищо подобно! Знаеш ли как ми се наложи да се повъртя? Е-хе!
Венера слушала това вече за хиляден път. Отдавна и писнало да обяснява,че не е задължително активно да си въртиш задника, за да се покажеш от най-добрата си страна. И че не всеки попаднал в полето на притеглянето и, и е интересен. И че истинският спътник е не този, който просто се върти наоколо, а който още и грее. И че не са и нужни никакви луни, щом го има Слънцето. И ... Всъщност, какво има да се говори?! Венера мълчи и бавно се върти около оста си.
Всички останали планети подражават на Слънцето. Накъдето се върти то, натам и те. А Венера се върти в обратната посока. Не, това не е бунт или протест. Просто тя смята, че е особено важно да има не само такива, които се въртят натам, накъдето и ти, а и такива, които се завъртат насреща ти.

Сергей Стеинвил

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

И още веднъж за тайната на успешната връзка

Поколебах се какво да е тази сутрин ... Мислех да преведа още две легенди за гладиолите, докато не им е минал сезона. В крайна сметка реших да приключа с Ерих Кестнер. В друга негова книжка, която четох, докато си бях на село, открих тая поучителна история. Тя е от предговора, но не я публикувам за да ви информирам как се е родил романа "Трима мъже в снега". Фокусът отново е върху създаването на трайна и успешна връзка. :D

Макар че милионерите са излезли от мода, все пак главният герой в тази книга е милионер. Вината не е моя. Ето как се стигна дотам:
Преди няколко месеца приятелят ми Роберт и аз отпътувахме за Бамберг, за да видим тамошния конник. Бамбергският конник.
Младата специалистка по история на изкуствата Елфрида беше дала на Роберт да разбере, че ще се омъжи само за човек, който е виждал Бамбергския конник.
Дадох във връзка с това един отличен съвет на моя приятел. Ако беше го взел присърце, щяхме да се отървем по-евтино. Но той се възпротиви. Човек не бивало да бие жена си преди сватбата. Остаряло схващане, както ще признае всеки. Но той държеше на него. Пък и в края на краищата годеницата беше негова, не моя.
И така, отпътувахме за Бамберг.
(На това място бих искал предварително да уведомя читателя, че през време на нашето отсъствие специалистката по история на изкуствата Елфриде се сгоди за един зъболекар. Впрочем той също не беше виждал Бамбергския конник. В замяна й ударил една хубава плесница. Това нещо, струва ми се, го наричат духовна компенсация. И после Елфриде се обесила на врата му. Такива са жените. Но тогава ние все още не знаехме това.)
В нашето купе седеше възстар човек. С камъни в жлъчката. Не че му личеше отвън. Но ни го разправи. Той изобщо приказваше твърде много. И преди да стане след Лайпциг, за да иде да пие чаша кафе във вагон-ресторанта, ни разказа с всички подробности онази истинска история, която ще представлява съдържанието на настоящата книга и чийто главен герой — щем не щем — е милионер.
Когато възстаричкият господин напусна купето, Роберт каза:
— Впрочем отличен материал.
— Ще напиша по него роман — отвърнах аз.
— Лъжеш се — рече спокойно той. — Романът ще напиша аз.
Измерихме се строго с погледи. Сетне аз властно казах:
— По материала аз ще напиша роман, а ти — драма. Материалът е подходящ и за двете цели. Освен това по обем пиесата е два пъти по-малка, от един роман. Сам виждаш, че ти мисля доброто.
Не. Да съм бъдел тъй добър да напиша пиесата аз.
Не. Аз не съм разбирал нищо от пиеси.
Това било вярно, но не представлявало никаква пречка.
Замълчахме. Сетне приятелят ми Роберт каза:
— Ще хвърлим монета. Аз залагам на „тура“.
И хвърли монетата. Тя падна на пейката.
— Ура! — извиках аз. — „Ези“!
— Само че бяхме забравили да се споразумеем предварително кое какво щеше да означава.
— Да повторим опита — предложих аз. — Който спечели, ще напише романа.
— Този път аз избирам „ези“ — каза Роберт. (И той като всички си има своите недостатъци.)
Подхвърлих монетата. Тя падна на пода.
— Ура! — извиках аз. — „Тура“!
Дълбоко опечален, Роберт втренчи поглед навън през прозореца.
— Трябва да напиша пиеса — промълви той.
Почти ми стана мъчно за него.
Тъкмо тогава възстаричкият господин с камъните в жлъчката се върна в купето.
— Един въпрос, господине — рекох аз. — Възнамерявате ли да пресъздавате в художествена форма историята за милионера? Какъв сте по професия?
Той отговори, че търгувал с птици. И нямал намерение да пише книги, нито пиеси. А възможно било изобщо да не го бивало за това.
— Тогава ще го сторим вместо вас — заявихме ние.
Той ни благодари. Малко по-късно запита позволяваме ли му да разказва тая история и занапред както досега по купетата на влаковете.
Казах:
— Позволяваме ви.
И той благодари още веднъж. На следната спирка слезе. И когато влакът потегли, ни махна за сбогом.
* * *
След като огледахме подробно Бамбергския конник, ние се върнахме в Берлин. На Анхалтската гара стоеше специалистката по история на изкуствата Елфриде, която ни представи новия си годеник. Роберт беше покрусен. Зъболекарят каза, че му дължи реванш и ни покани на чашка. Годеницата си изпрати вкъщи. Мястото на жената било при семейното огнище — каза той строго. Елфриде спомена нещо за еволюцията в брака и за цикличния поляритет. Сетне се качи в автобуса. А това беше главното. Щом като една жена слуша, разрешава й се дори да е образована.
Ние тримата слязохме в една от подземните кръчми и след четири часа се бяхме нарязали до козирката. Спомням си още само, че обещахме на зъболекаря да хвърляме цветя на сватбата му. Тогава той се разплака с глас.
По-късно се разрева и Роберт.
— Аз трябва да пиша пиеса — пелтечеше той. — А зъболекарят ще се ожени за Елфриде и дори не е помирисвал Бамбергския конник.
— Ти си направо късметлия — не му остана длъжен зъболекарят.
После отмъкнахме Роберт у дома му. Приготвих му хартия и молив, за да може на другата сутрин незабавно да се залови с пиесата.
„Превъзмогни болката си, о, Роберт, и се отдай на творчество“ — написах му на една бележка. Нищо повече.
Ние, хората на изкуството, сме студени, коравосърдечни натури.
* * *
Много време изтече оттогава. Зъболекарят се ожени за Елфриде. Роберт написа пиесата. А аз — романа.
На драго сърце бихме посветили творбите си на господина с камъните в жлъчката. Че нали нему дължим темата. Но тогава, във влака, забравихме да го питаме за името. Затова:
Многоуважаеми господине! Ако видите пиесата на Роберт или прочетете тази книга, спомнете си, молим ви, с благоволение за нас. И ако някога научите пак някоя хубава история, пишете ни чисто и просто една картичка! Нали?
Човек толкова рядко има собствени хрумвания. Ще ви посетим у дома Ви.
П. П. Естествено пощенските разноски поемаме ние. 

Втори предговор на "Трима мъже в снега" от Ерих Кестнер



Публикувано от

Пътешествие в неизвестността

Снощи като си дойдох от село, прекарала една седмица без телевизор, радио и непомирисвала интернет, се нахвърлих първо на последното, да разбера клюките. Преди да тръгна, в една от ФБ групите, в които съм включена - за творци-аматьори - Док Мария направи конкурс за най-оригинална шапка от вестник. Наградите за първите три места бяха осигурени от членове на групата. Но тръгвайки, не дочаках резултатите от конкурса. И сега, като ги видях, прихнах с глас. Милата Кет спечелила второ място и получава наградата, която тя самата е осигурила. Мария я беше строила да си я връчи тържествено. :D Цялата тая работа ми напомни разказа, която последната вечер четох на село на площадката пред къщата под светлината на фенера, който мъжът ми закачи над входната врата. Само дето в онова старо издание от местната библиотека сякаш беше с друго заглавие с ключови думи "синьо" и "мечта". И има някаква разлика в превода в началото, точно, където е есенцията. Този, който намерих в Интернет, е по-долнокачествен, но за съжаление, забравих да преснимам от старата книжка, докато ми беше под ръка. :)

Житейският опит е за да бъде натрупван. Но с това човек не става по-умен! Поне така гласи народната мъдрост. И ако приемем, че милиони хора набират житейски опит ден след ден, според същата тази мъдрост излиза, че на земята живеят два милиарда умни хора по-малко, отколкото би трябвало. А това е вече нещо, за което заслужава да се поразмисли.
Една разновидност на житейския опит, при която само се натрупва, без да се научи нищо, представляват например изпълнените желания. На кого ли не са се изпълнявали едно или друго желание, колкото и да е бил придирчив в претенциите си! И отказал ли се е впоследствие от тях? Не! Дори да бе възможно изпълнението на цели три желания - както става в приказките - едва ли човек би ставал по-умен от желание на желание!
Известни са, наистина, и изключения. Както в приказките, така и в живота. Ето, Госпожа Гроше например. И то не от приказките, а от Вайксдорф - едно прелестно кътче, сгушено между езерата край Дрезден. Госпожа Гроше действително се поучи от изпълнението на едно нейно желание - макар и с обратен ефект - и това никой не може да й отрече. Събитието стана преди около двайсет години, ето защо трудно може да се твърди със сигурност, че и днес още живеят подобни склонни към поука хора. Някои мои приятели са на противно мнение.
И така, в Дрезден - поне по онова време - съществуваше едно полуофициално предприятие, наречено "Пътешествие в неизвестността", което се ползваше с особена популярност сред съпругите на местните еснафи. Необходимо бе само да се отиде в сряда или събота на "Щюбелплац", където чакаха няколко празни автобуса, да се заплатят няколко марки и с това се придобиваше правото за участие в излета, чийто маршрут бе обявен за "неизвестен". Крайната цел - обикновено някоя от многобройните перли на местността - се запазваше от шофьора до последния момент в тайна. Щом пристигнеха на определеното място, поднасяха на пътниците кафе със сладкиши. А привечер, развлечени и изморени от малката авантюра по най-приятен начин, жените се завръщаха по домовете си при очакващите вечеря и изчерпателен доклад семейства.
И стана така, че в ранното утро на една великолепна сряда госпожа Гроше - която впрочем бе съдържателка на една хубава гостилница-градина - заяви на мъжа си:
- Не съм си подала носа от къщи през цялата година! Човек не може да си позволи нищо. Затова ли се омъжих? Не, драги мой! Знаеш ли какво ще ти кажа? Отивам да направя едно "Пътешествие в неизвестността"!
- Както желаеш - отвърна съпругът. - Приятно прекарване.
И така, госпожа Гроше взе местния влак за Дрезден, на Нойщадската гара се прекачи в трамвай номер шест и щом пристигна на "Щюбелплац" се настани в един от готовите за тръгване автобуси. Необикновеното пътешествие започна точно навреме и протече нормално изненадващо за всички, с изключение на госпожа Гроше. Нейната изненада бе от друг вид.
Навярно вече се досещате? Да? Точно така стана! Старателно пазената в тайна цел на пътешествието през онази сряда не бе нищо друго, а селската гостилничка на госпожа Гроше, която тя бе напуснала сутринта с твърдото намерение най-сетне да преживее нещо забележително.
- Браво че се връщаш! - извика мъжът й, като усърдно разрязваше на парчета посипания с галета сладкиш с извара. - Бързо слагай чиста престилка и идвай да помагаш при сервирането!
Госпожа Гроше препаса чиста престилка и напълни догоре една табла с прибори за кафе и домашно приготвени сладкиши. Когато я вдигна, за да я внесе в градината, където нейните спътници вече се припичаха на слънце, госпожа Гроше каза - и това свидетелства за нейната повече от средна интелигентност в умението да се учим от житейския опит:
- Следващия път ще си остана направо вкъщи!

Ерих Кестнер



Публикувано от

Гладиолите и гладиаторите

Един бонус за страдащите от отсъствието ми. Мен, разбира се, вече ме няма. :D

В римско време двама пленени тракийци, Севт и Терес, били изкарани на арената като гладиатори. Те били приятели и в знак на протест срещу това, да ги принуждават да влязат в двубой, забили мечовете си в земята. Осъдили ги на смърт и когато посечните им тела паднали на земята, мечовете им пуснали корени и разцъфнали. Нарекли невижданото дотогава цвете в тяхна чест (буквално преведено gladiolus означава меч) и то станало символ на верността, благородството и приятелството.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Прощаване с планините


Пак се връщаме, слизаме пак в градовете -
сред потоците бесни коли, в суетата.
Покорени, зад нас вдигат ръст върховете.
И при тях, в планините, остават, остават сърцата.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

Сам в беда кой би искал да се озове?
Как ще тръгнем, нечули зова на сърцата?
Покорени, зад нас вдигат ръст върховете...
Е, дори боговете са слизали върху земята.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

С колко песни, слова, с колко светъл подем
планините ни викат при своята същност.
Но се спускаме ний - кой за дни, кой - съвсем,
просто всеки от нас трябва да се завръща.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.


В. Висоцки "Прощание с горами"
превод: Добромир Тонев

Но съществува и този сладък момент, когато човек може да се завърне обратно при сърцето си. Бай! :)

Публикувано от

Илинден

Стенопис над входа на църквата в плаковския манастир "Св. Пророк Илия"

Съществува поверие между народа, че свети Илия, който пази плодородието от една ламя, търкаля по небето тежки камъни, които, като се ударят, изпускат искри и страшен гръм — това са светкавиците и гръмотевиците. Дъждът, който вали, е изпуснатата вода от ламята, която препивала всички реки и морета и настъпвало суша на земята. Затова и празникът на свети Илия в миналото се е празнувал много тържествено. На всяка софра се е слагало мед, за да се подслади «устата на светията», който в неравен бой с лами и хали пази плодородието.

"Българско народно творчество", т. XI-ти, Народни предания и легенди

Съдейки по картината, която видях миналата година в манастира (линка под изображението), носещ неговото име, вярвам напълно да е така. :) 

Здраве и берекет  за именниците!

Публикувано от

Драконови приказки: Блогът на Дракона

- Скучно ми е, Бяс! - оплакал се Драконът.
- Направи си блог - посъветвал го Бесът.

В "Интереси" Драконът отбелязал "Принцеси" и "Злато", а в "Местоположение" - "Пещера". През първия ден се сдобил с четиринадесет последователи.
- Кои са тия? - попитал Драконът Беса.
Оказало се, че са седем джуджета, четирима счетоводители, двама спалеолози и един педофил.
- Добави и "пол" - посъветвал го Бесът.
Драконът отбелязал "мъжки" и не успял да си дръпне лапите от клавиатурата, когато последователите му нараснали с триста и четиридесет: триста девици, тридесет принцеси, девет девици в търсене на принц и, кой знае защо, един рицар.
- Не знам за какво да разговарям с тях! - оплакал се Драконът. - Дали не трябваше да кажа, че обичам и рицари?
- Добави в интересите си и "Кулинария" - отзовал се Бесът.
По тоя начин Драконът привлякъл четири домакини с кулинарни интереси, но още на следващия ден забелязал бягството на един счетоводител, три джуджета и четиринадесет девици.
- Защооо? - извил Драконът.
Загубата била чувствителна. Той я преживявал така, все едно са гребнали от съкровищата му злато с ведро и са избягали.
- Защото нищо не пишеш - обяснил Бесът. - Блоговете се правят да пишеш в тях, да четеш в тях, да споделяш заграбеното и да ходиш на война.
- Уф, че сложно! - изпръхтял Драконът. - Аз постовете си ги пиша в реала. Ето, днес възнамерявах да открадна принцеса.
- Открадни и напиши за това!

Бесът изчакал Дракона да отлети и се вмъкнал в мрежата с неговия ник и парола. Написал на Ланселот: "На последния турнир се би като лайно!", на Мерлин: "Последната ти магия беше истинско лайно!", а на Гуинивър: "Видях те, като прелитах над Камелот. Спешно трябва да отслабнеш!" Търкулнал се върху купчина злато и се смял в захлас.

Девицата се цупела и въобще не била склонна към контакти.
- Почеши ми гръбчето - казал Драконът.
Девицата изсумтяла и се обърнала на другата страна.
- Свари ми какао - помолил Драконът.
- Нещо друго? - иронично попитала тя, съсредоточено разглеждайки ноктите си.
- Имам блог - дръзко казал Драконът.
- Може ли да го видя? - оживила се девойката.

Драконът влязъл в блога си и разтъркал очи. Около петстотин рицари, оръженосци, слуги, принцеси, девици и неясно какви създания коментирали, че искат смъртта му. Ланселот, Мерлин и Гуинивър с всичките си почитатели били обсадили блога му.

- Яяя, колко много коментари имаш! - впечатлила се девицата. - Не харесваш ли Ланселот? Според мен е душичка!
- А според мен - мършичка - мрачно отговорил Драконът.
Влязъл при Ланселот и написал: "Извинявай за написаното, бесът ме подучи! Срещу хора се биеш доста сносно, макар че срещу дракон пак си си лайно, това е истината!" На Мерлин написал: "Извинявай, не съм искал да те засегна, Бесът ме подучи! Истината е, че насочена срещу хората магията ти е много яка, срещу дракон ... все си е лайно!" А на Гунивър отправил следното послание: "Всъщност, хич да не ти пука за отслабването! Имаш страхотен задник - тлъст и голям! Драконите не са кучета да глозгат голи кокали!"
- Ето, извиних се! - доволно се ухилил Драконът на девицата.

Следващата седмица била напрегната. Драконът не крал принцеси, не се сражавал с рицари, затрупал входа на пещерата с камъни и сложил табела: "Отлетях за Турция". На девицата дал дъска и тебешир, да отбелязва прихода и разхода на читатели. А бесът подхвърлял остроумни реплики за запазване и укрепване на имиджа. В края на седмицата битката отивала на загуба. На читателите им доскучало и започнали да се разбягват. Драконът се сдобрил с Ланселот, блокирал Мерлин, а Гуинивър зациклила в някаква дискусия за диети и останала на осемнадесета страница. Към последователите се добавили петдесет и четири трола, единадесет елфа и едно пикси.
Драконът и девицата тържествували. Драконът отдъхнал и написал репортаж за отвличане на девица. Бесът нарисувал графиката: драконът носи девицата в ноктите си и бълва огън, а тя пищи и полите и се реят на вятъра.
- Аз не е нужно да отслабвам! - самодоволно заявила девицата.

Драконът с радост преброил новите абонати. Но се отписал още един счетоводител. Драконът започнал да нервничи и написал пост за златото. За него гласували няколко гнома, цар Мидас и данъчните служби на всички околни кралства, но загубил като читатели дузина и половина рицари - безсребърници. Драконът изкрещял зловещо и написал пост за обсада на замък по въздуха. Оценили го един крал, куп рицари и някой със странното име Икар.

Рой принцеси се отписали. Драконът завил и повикал на помощ девицата.  Написали пост за модните тенденции през следващия сезон, а за всеки случай Драконът написал и един кулинарен с рецепта за рицар печен в собствените си доспехи. Отписали се няколко духовно богати деви, един нервен рицар и четиридесет човека, които изведнъж се оказали вегетарианци.

- А ти ги прокълни - посъветвал го Бесът и натъпкал крайчето на опашката си в устата си, за да не се разхили на глас.
Драконът се записал в групата "Да проклинаме заедно" с модератор Мерлин. Постът с грамотно, подробно проклятие към напускащите потребители до седмо коляно влязъл в топа. Последвали го множество вещици и тринадесет некроманта, а се отписали четиридесет и девет абоната по различни причини.

Драконът престанал да яде и започнал да вехне. Нощем сънувал непознати потребители, които му стават последователи, след това веднага се отписват и се заливат в сатанински хохот. Девицата го галела по главата и го пояла с мляко. На седмата нощ намерила на полицата златна ножица и прерязала кабела. Уай-фай в пещерата нямало.

Без блога Драконът живнал. Оздравял и закрепнал. Правел силови упражнения, завел девицата на екскурзия в Турция и всичко щеше да е чудесно, ако ...

- Скучно ми е, Бяс ...
- Хм! - замислил се Бесът. - А защо да не участваш в литературен конкурс?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Биволицата счупи оградата

Живял някога в Бихара един тъкач. Трудел се усърдно и успял  да отдели малко пари. Решил с тях да купи биволица, която да им дава мляко. Казал на жена си какво е намислил и тя се зарадвала:
- Тогава ще мога да пратя на родителите си масло и сирене.
- Да  не би заради тях да я купувам, че ще им даваш масло и сирене! - ядосал се тъкачът и набил жена си.
А тя се разсърдила и се прибрала в бащината си къща. Като му разминал гнева, тъкачът отишъл да я прибере. На вратата го посрещнал шуреят му и му ударил един юмрук в лицето.
- Това е задето биволицата ти ни счупи оградата и ни стъпка посевите.
- Как ще ви стъпче посевите, като още не съм я купил? - възразил тъкачът, разтривайки насинената си физиономия.
- Както сестра ми ни даде масло и сирене от млякото и - отговорил шуреят.

индийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Импотентност

Млад евреин, семеен отскоро, отива при равина за съвет.
- Рави, не мога да изпълня съпружеските си задължения - оплаква се той.
- Кажи ми, в какво положение си като опитваш? - пита равинът в отговор.
- На лявата страна.
- Тогава опитай на дясната.
- Как, лице в лице с мама?!!!

Мама в кревата, мама през стената, мама в главата ....

Публикувано от

Каквото посееш, това ще пожънеш

Един роб имал лош господар и решил да го поучи. Господарят наредил на роба да засее пшеница, а той засял ечемик. Когато дошло време да събират реколтата, господарят видял, че на нивата му има зрял ечемик.
- Защо си посял ечемик, като ти заръчах да посееш пшеница? - разгневил се той.
- Мислех, че като посея ечемик, може да поникне и пшеница - отвърнал робът.
- Глупако, как е възможно такова нещо?
- А как ти грешиш умишлено и чакаш прошка от Всевишния? - отвърнал робът.

ислямска притча

Публикувано от

Анатол Франс vs. Паулу Коелю (анкета)



Текстът на Коелю:

Богородица с младенеца Иисус на ръце се спуснала на земята, за да посети един манастир. В радостта си монасите се наредили в права линия, за да й покажат уважението си: един от тях рецитирал стихове, друг й показвал светещи картини от Библията, трети чел имената на всички светии. Най-накрая в редицата стоял скромно един свещеник, който никога не бил имал шанса да се учи при мъдреците на своето време. Неговите родители били обикновени хора, които работели в пътуващ цирк. Когато дошъл неговият ред, монасите искали да свършат с оказването на почести, страхувайки се, че той може да развали впечатлението за тях. Но той също поискал да покаже любовта си към Девата. Смутен, виждайки неодобрението на братята си, той извадил от джоба си няколко портокала и започнал да ги подхвърля във въздуха — жонглирал с тях така, както го били научили родителите и циркът. Само че благодарение на това младенецът Иисус се усмихнал и запляскал с ръце от радост. И само на този скромен монах Богородица дала да подържи за малко Сина й. 

източник

Текстът на Анатол Франс - тук.


Публикувано от

С една обувка

Човек пътувал в автобуса. До него седял младеж с вид на хипи. Изведнъж забелязал, че момчето има само една обувка.
-Синко, май си загубил едната си обувка - обърнал се той към спътника си.
-Не, човече, намерих я!

Антъни де Мело

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Притча за здравословното хранене

Държа дебело да подчертая, че личното ми отношение въобще не съответства! То пък и в приказките вече да не може "три дни яли, пили и се веселили", ама ха! :)

В началото Бог сътворил небето и земята. Земята била покрита с броколи, цветно зеле, спанак и разноцветни плодове. Адам и Ева живели дълго и били здрави. И сътворил Сатаната сладоледа и баничките с масло. И попитал Сатаната Адам: 
-Искаш ли да добавя в баничките и пълномаслено сирене?
-Искам - отвърнал той.
-Аз също - обадила се Ева. - И да е соленичко, ако може.
И двамата наддали по 3 кг.

И създал Бог био-йогурта, за да може Ева да запази фигурата си, която Адам така обичал. А Сатаната създал пшеничното брашно, маята и рафинираната захар. Смесил ги и Ева минала от 36-ти на 44-ти размер.

И казал Бог:
-Яж със здраве тая салата от градината ми.
-И добави сос от синьо сирене и чесново хлебче - подшушнал Сатаната.
Адам и Ева отпуснали коланите след ядене.

И казал Бог:
-Пращам ви за здраво сърце пресни зеленчуци и зехтин.
-От мен чеверме и печена кокошка - допълнил Сатаната.
Адам и Ева качили холестерола до небето.

Измислил Бог печените картофи без масло, с високо съдържание на калий и други полезни съставки. Сатаната отвърнал на удара с пържен чипс, като не пропуснал да го посоли обилно.
Адам и Ева качили още килограми и се изринали в добавка.

Бог създал бягащата пътека, за да могат децата му да контролират теглото си. А Сатаната - телевизора и дистанционното. Адам и Ева се настанили на дивана, защракали с дистанционното и си взели вибромасажни уреди за корем.

Бог сътворил нискокалоричните продукти. Сатаната - Макдоналдс и чизбургера.
- Искате ли? - попитал той Адам и Ева.
- Двойна порция! - облизали се те.
... И получили инфаркт.

Бог въздъхнал и създал байпаса. Сатаната се ухилил и създал Министерството на финансите и Здравната каса.

Хм, Бог значи ... :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Хадиси

Заслужаващият доверие притежава четири неща: добро средство за придвижване, просторен дом, красиво одеяние и ярък светилник. Средството за придвижване е умът, просторният дом - търпението, красивото одеяние - срамът, яркият светилник - знанието.

Има три вида ръце: взимащи, даващи и пазещи. Най-добри от тях са даващите.

Научете се на три неща от враната: да се съвкуплявате в тайна, да излизате сутрин рано за дивеча си и да избягвате враговете.

Няма по-страшна самота от самомнителността.

Нито един доносник няма да влезе в Рая.

Търси знания от люлката до гроба.

С милостинята започни от себе си и семейството си; ако остане, дай на роднините си; ако остане още, дай на чуждите.

Нима мислите, че силата се измерва с мятане на камъни? Най-силен е този, който побеждава гнева си.

Бог се срамува да върне празни повдигнатите към него ръце.

Огънят от разлъката гори повече от пламъците на ада.

Най-добрият младеж е този, който подражава на старец, а най-лошият старец - този, който се уподобява на младеж.

Колко голяма е разликата между дело, сладостта от което отминава, а грехът остава и такова, тежестта от което отминава, а ползата остава.

Неуместната доброта е зло.

Да се гордееш с достойнствата си е по-добре, отколкото да се гордееш с родословието си.

Завистникът няма покой.

Ласкавата дума приковава сърцата.

Достойнството на човека е под езика му.


Публикувано от

Мисията провалена!

Спомняте ли си, че геройски се опитвах да откажа старите книги. И бях успяла ... до днес. :D Даже издържах на изкушението "Летящата класна стая", издание 1960-та, за съблазънта от илюстрацията на корицата да не говорим, но като налетях на една от любимите си детски книги, до тука бях!:)



Странно, че точно тези дни си мислех за нея, пак покрай деня на шоколада. И за една приказка за кутия шоколадови бонбони. Но нея ще ви я разкажа следващия път. А сега ...






























Като ни е по-лесно да слъжем набързо, вместо да обясняваме на децата, така ни се пада! :)

Приказката е на Данко Димитров

Публикувано от

Как узбекските майки ругаят децата си

Вчера четох истории за Настрадин Ходжа, измежду които ми попадна това. Дали е истина не знам, но ми стана интересно и реших да споделя.
Когато избухнели, започвали да сипят клетви, но запазвайки тона, вмъквали вътре отрицателна частица. Примерно, вместо "Зло да те застигне!", казвали "Зло да не те застига!" Така по тона детето разбирало, че е виновно, а от друга страна ангелът, който седял до него и записвал пожеланията за живота му, получавал положително послание. 
Предполагам за този ангел става въпрос. :)
За мен лично тая концепция издиша нещо, защото открай време вярвам, че "горе" дешифрират точно тона и излъчването, в които щом си като градоносен облак едва ли се намира някакъв позитивизъм. Формалната фраза - не.
Други ще възразят, че децата не трябва да се ругаят въобще. Да не избухваш никога не е естествено за мен, но колкото по-рядко, толкова по-добре, разбира се. Клетвите са неприемлива крайност.

Публикувано от

Да се сдобиеш с перла

Шибли поискал от Джунаид да стане негов учител с думите:
- Препоръчаха ми те като експерт по перлите (просветление и мъдрост). Подари ми перла или ми продай!
Джунаид отвърнал:
- Ако се съглася да ти продам перла, няма да ти стигнат парите да я купиш. Ако ти подаря, придобивайки я толкова лесно, няма да оцениш стойността и. Постъпи като мен - хвърли се с главата напред в Морето и ако си търпелив, ще се сдобиеш с твоята перла.

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Любовта на Петър и Феврония

Това било отдавна. В килията си в Муромския манастир умирал старецът Давид. Той изпратил послушника в близкия женски манастир, за да доведе да се простят неговата сестра в Христа, блажената Ефросиния. А блажената Ефросиния бродирала в килията си със златни конци далеч след полунощ. Не се удивила на пратеника, сякаш чакала лоши новини.
- Кажи на брат Давид, че ще дойда веднага, когато довърша ръкоделието си - заръчала тя.

Светските имена на Давид и Ефросиния били Петър и Феврония. В началото на XIII-ти век Петър бил муромски княз - храбър, справедлив и силно вярващ. Един ден княжеството му било нападнато от самия Дявол, който предизвикал младия княз на дуел. Петър не се уплашил -  вярата му била силна, а мечът - подарък от самия архангел Михаил. Дълга и оспорвана била битката. Дяволът успял да рани княза, но не и да го победи. Петър сразил злото. Но след двубоя тялото му се покрило с язви, които го изгаряли с адски огън. Изпратил за лечители. Накрая слугата му се върнал с вестта, че в глухо селце живее девойка - блажена Феврония - с несравними лечителски умения. Двамата се качили на конете и се отправили в търсене. Когато пристигнали до бедната и колиба, князът едва се държал на седлото. Слугата влязъл при лечителката. Девойката седяла пред чекръка и предяла.
-Чухме, че умееш да лекуваш като никой друг! - казал и слугата. - Ще излекуваш ли моя господар?
-Мога - отвърнала Феврония. - Но имам едно условие, в замяна на това да се омъжи за мен.
Слугата предал думите на момичето на княза. Той се опитал да я изпита с гатанка, но тя не му отстъпила по съобразителност. Князът нямал друг избор, приел условието, защото не искал да загуби живота си - обещал, ако успее да го излекува, да вземе Феврония за жена. Тя го пратила в банята да се изкъпе, а през това време приготвила лековита отвара. Накрая я прекръстила и сякаш вътре се вселил Светия Дух. Изпратила слугата да отнесе отварата на княза в банята. Когато намазал раните си с нея, те чудотворно изчезнали.
Щастлив от изцелението, князът се метнал на коня да си върви. И през ум не му минавало да изпълни обещанието. Пратил слугата си да занесе на Феврония торба с пари.
- Не! - отказала Феврония заплащането. - Не може да се откупи с пари от дадената дума. Нека ги задържи, ще му потрябват за други лекари.
И наистина, през нощта тялото на княза отново се покрило с рани. Докато се гърчел в агония, му се явил ангел с думите:
- Тежък грях имаш, Петре! Пренебрегна онази, която те изцели и я обиди. Ненапразно апостол Лука е казал: "Всеки, въздигащ себе си ще бъде унижен , и всеки , смиряващ себе си ще бъде въздигнат".
На следващата сутрин княз Петър се изповядал в църквата и греховете му били простени. Превъзмогвайки болката, той отново се качил на коня и се отправил към дома на Феврония. Тя го приела без да го упрекне и с една дума. Той и поискал прошка и дал вярна клетва да я вземе за жена. Феврония го изцелила от дяволската проказа. Решили да не отлагат сватбата и направили венчавката на Петровден. На гостите им се струвало, че никога не са виждали такава красива двойка като Петър и Феврония. Изпълнила се божията воля. За такива бракове казват, че се сключват на небесата.

В манастира брат Давид вече берял душа. Отново изпратил послушника с молба до Ефросиния да побърза. Тя го изслушала спокойно. Знаела, че скоро с Давид ще се съберат ...

След сватбата Петър и Феврония заживели в княжеския дворец в мир и съгласие. Петър не можел да се нарадва на младата си жена - и красива, и умна, и скромна. Но болярите и жените им шушукали зад гърба на княгинята и се подигравали с произхода и.
- Вижте я, вижте я селянката как събира трохите от масата с ръка! - понесло се по масата на един пир. - Не за княгиня е отредена тя, а за слугиня!
Когато Феврония разтворила дланта си, вместо трохите, които била събрала, там блеснали скъпоценни камъни. Това ги накарало да замлъкнат, но не за дълго. На следващата сутрин при княза се явила делегация. Болярите поискали от него да прогони жена си, за да не срами княжеството. Петър се разгневил силно, но знаел и че не може да управлява в неразбирателство с болярите си.
- Идете при Феврония - отпратил ги той. - Каквото реши тя, това ще е!
Отишли болярите при Феврония и и заявили волята си.
- Добре, ще си ида! - рекла тя. - Но само ако ми позволите да взема със себе си това, което ми е най-скъпо.
- Вземи каквото искаш - зарадвали се болярите.
- Тогава си отивам и ще взема със себе си мъжа си, княз Петър. Няма друго, което да е ценно за мен на тоя свят!
Още повече се зарадвали болярите. Не само няма да се налага да служат на простата селянка, а се явява възможност за всеки от тях да седне на княжеския престол.
Отправили се Петър и Феврония в изгнание от родната земя. Наели лодка да ги прекара през реката. Заспал Петър, а лодкарят с въжделение гледал красивата княгиня. Забелязала това Феврония и му казала:
- Гребни вода от реката от лявата страна на лодката и от дясната. Опитай я и ми кажи, еднаква ли е на вкус?
- Еднаква е - отвърнал лодкарят, като опитал водата.
- Така и женското естество е еднакво! Защо забрави своята жена и се вглеждаш в чуждата? - засрамила го Феврония.
През това време в осиротелия Муром започнали междуособици сред болярите за престола. Народът страдал от глад и епидемии. Настъпили страшни времена. Тежко било за княза да научава как погива родния му град. "Какво ли ще се случи сега, като по своя воля се отказах от престола?" - мислел той. Видяла Феврония, че го обсебва беса на унинието и решила да укрепи вярата му, като направи зримо за него милосърдието божие. А Петър недоумявал защо жена му е толкова спокойна при такива лоши вести.
- Не се опечалявай, съпруже! - рекла му Феврония. - Пази достойнството си и в мъка, и в радост.
Извадила две главни от огъня и ги забола на брега.
- На сутринта ще се превърнат в две раззеленени дървета - усмихнала се тя. - Това ще бъде знак божи.
През нощта Петър сънувал сън: много хора мерели княжеската корона и всеки от тях смятал, че е единствения достоен за нея, но тя не станала на никого. Когато се събудил сутринта, видял че е станало чудото, предречено от жена му - на мястото, където забила двете обгорели главни, се извисявали две стройни, зелени дървета. Възрадвала се душата на Петър от божието знамение, отхвърлила беса на отчаянието и на негово място се поселила надежда. В този миг се появили болярски пратеници. Паднали в краката на княза и го помолили смирено да се върне, преди княжеството да е погинало напълно.

Старецът Давид починал без да дочака Ефросиния. Отнесъл послушникът тъжната вест: представил се Давид пред божия престол. Ефросиния направила последния бод, изпълнила дълга на послушание. Знаела, че е дошъл и нейният час. Станала, помолила се на своята застъпница, Божията майка, с чиито повели съгласувала живота си и с мир се отправила след своя мъж и брат в Христа. Така завинаги се съединили душите на Петър и Феврония.

Петър и Феврония били добри владетели. Когато отгледали децата си и поставили сина си на престола, двама се подстригали и постъпили в манастир. Феврония измолила от Бог да напуснат земните селения в един ден и час. Така и станало. Погребали ги в обща гробница, където днес се стичат множество поклонници. Те неслучайно са известни като покровители на любовта и брака, защото изпълнили повелята жената да е покорна на мъжа си, а той да я обикне като себе си. В суетата на обкръжаващия ни свят може ли да има нещо по-скъпо от мира и уюта в семейството, здрави и щастливи деца и сигурното рамо до себе си?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

16 години минават като миг

:) И сякаш беше вчера ...

Помню утро: как-то странно
Заболел внизу живот.
Выйдя с охами из ванной
Поняла: рожу вот-вот.

Муж спокойно, без истерик
Транспортировал в роддом.
После стопки книг я – медик!
Но на практике не то…

Я кричала, я рыдала,
В стену била кулаком,
Но внутри я твердо знала –
Оно стоило того!

Первый раз ее я вижу
Ту, что знала почти год.
Мне ее, чтоб были ближе,
Положили на живот.

Это хрупкое создание,
Этот скользкий червячок
Отменил все мирозданье,
Для меня создав мирок.

Моя дочь! Могу себя я
Гордо матерью назвать.
Для нее всю жизнь меняю,
Все хочу я ей отдать!

Хоть с улыбкой, но обидно –
Дочь похожа на отца.
Сколько ни смотри – в ней видно
Лишь черты его лица.

Ну да ладно, не проблема! 
Тут другой стоит вопрос:
Где и сколько мазать кремом?
Как стричь ногти? Чистить нос?

Как купать? Мотать в пеленки?
Как подгузники менять?
Как надеть ей распашонки
И вообще – на руки брать???

Идет время, я справляюсь,
Доченька моя растет.
Только вот не высыпаюсь
С дня рождения ее.

Повернулась на животик –
Мама счастлива! Прогресс!
Но теперь проблема – ротик –
Первый зуб у нас полез!

Слезы, крик, температура.
Вылез зуб – спокойно спим.
Две недели отдохнули –
Пора лезть зубам другим…

Рот уж весь почти зубатый,
Но еще мы не пошли!
У других малыш – лохматый,
Наш же – будто кто обрил!

Ничего, смиренно терпим…
Вот и первые шаги!
Может, скоро не заметим,
Что уже банты нужны!

Как же быстро время мчится!
В памяти еще свежо,
Как вручали мужу свиток
Весом в три пятьсот кило.

А сегодня уже в парке
Дочь гоняет голубей.
Нет дороже мне подарка,
Чем смех девочки моей!

Иногда ее ругаю,
Но ей стоит лишь обнять,
Как от ласки к ней я таю,
Так и тянет целовать!

Только мать может всецело
Для дитя себя отдать
И всегда душой и телом
Жизнь его оберегать. 

Нет ни капельки сомненья,
Что живу я для нее.
Что мое сердцебиенье,
Что и жизнь моя – ее…

Публикувано от

Старците-пустинници се шегуват V

Млад монах дошъл при великия Йоан.
- Отче, мнозина ни възхваляват. Какво би ме посъветвал за това? - попитал той.
- Ако някой ти ближе стъпалата - отвърнал Йоан, - спри го, преди да те е захапал.

На монах, който искал да напише книга, един от старците казал: "Запомни, хартията ще изтърпи всичко, но читателят не!"

Млад монах казал на старец:
- Колко е трудно, отче, да обичаш ближния!
- Действително, ние имаме повеля да възлюбим ближния като себе си, а ближният прави всичко възможно да не я изпълним.

- Как да разбера дали съм мъдър, разумен и добродетелен? - попитал един монах старец.
- Да знаеш какво да направиш е мъдрост, да знаеш как - разум, а да го направиш - добродетел - отвърнал старецът.

Един монах паднал в яма в пустинята. Когато го намерили, не давал признаци на живот и го занесли да го опяват. Но за изненада на присъстващите, "мъртвецът" се надигнал.
- Мислехме, че си мъртъв, братко! - казали му.
- А аз знаех, че не съм - отвърнал той.
- Как така, ти не даваше никакви признаци на живот?
- Бях гладен и ми беше студено на краката.
- Е, и?
- Ами ако съм мъртъв - или съм в рая, или съм в ада. Ако съм в рая, не може да съм гладен. А ако съм в ада, не може да ми е студено на краката.

Великият Йоан веднъж казал на монасите си:
- Да казваш "аз не се оплаквам" е най-непоносимият начин да се оплакваш!

Един монах казал на старец:
- Не винаги е лесно да разбереш в какво се състои дългът ти!
- Напротив, едва ли има по-лесно от това - отвърнал старецът. - Дългът обикновено е това, което най-малко от всичко ти се иска да правиш.

 из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Прецакани сме!!!

Тоя пост няма нищо общо с притчи и поучения, да отбележа отрано, та ако желаете, да спрете дотук. Само с литература и огромното ми възмущение!
Сутринта тръгнах из нета да подиря "Пипи Дългото Чорапче", защото бях решила да почета деня на шоколада с онзи фрагмент, когато децата заспиват на острова с усти, пълни с шоколадови пасти, непреставащ да ми въздейства повече от 30 години. Май сама се обърках и не съм зачела правилната глава, но реших, че ми пробутват нов превод или кой знае какво, и шоколадовите пасти са заменени с палачинки, което въобще не предизвиква същият емоционален ефект. Ядосах се и отидох да чета в руска библиотека. И познайте какво, поне три абсолютно непознати за мен глави! Ако и вие сте чели единствено онова емблематично за детството ни издание с жълтата корица и Пипи седнала по турски, вярвам и за вас ще са непознати следните сцени:

Пипи рисува картина на дебела дама с черна шапка, червена рокля, държаща жълто цвете в едната си ръка и умрял плъх в другата.
Пипи спасява деца от пожар.
Пипи сама си пише писмо. На въпроса на Томи какво пише вътре, отговаря: "Откъде да знам, като още не съм го получила?!" Връчва го на пощальона да и го занесе/донесе, а на учудването му, не е  ли тя самата Пипи, реагира с :"Да, разбира се, да не мислиш, че съм абисинската царица!" Когато си получава писмото, то се оказва пълно с любезности от рода: "Надявам се не си болна, а си здрава като крава!"
Твърди, че в Южна Африка лекуват децата с висока температура, като ги окачат да висят на лампата и те се полюшват там, докато оздравеят.
Убеждава учителката в училище, че денят е неподходящ за "уморение", а когато тя отвръща, че вече са на деление, казва: "Все едно, неподходящ е за всичко, завършващо на "-ение", с изключение на "веселение"" И когато учителката си няма друга работа, а се интересува как се практикува "веселение" в училище,  я просвещава, че първо децата скачат от прозорците на класната стая на двора, после с диви викове се завръщат вътре и започват да скачат върху чиновете, докато капнат от умора. А какво прави учителката междувременно? Скача с тях, разбира се!

Е, тая глава не съм толкова изненадана, че са ни я спестили. :D И все пак, кой и защо ни причини такъв ущърб?
Тези, които разбират руски, могат да запълнят липсите от тук: http://lib.ru/LINDGREN/peppi1.txt , за останалите не знам. Приятно четене!

P.S. Липсващите глави са включени в последното издание на ПАН от 2011-та. По тяхно описание по-старите съдържат "24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател." Сега пък има да се чудя цяла нощ как точно 1/4 е близо 1/3 и къде е бродила въпросната близо 1/3, която е точно 1/4,  половин век.  Въобще ... :)


Публикувано от

Как да се целува

За малко да пропусна тоя сакрален ден на целувката. :) И понеже закъснях и нямам време за нов материал, прехвърлям това любимо стихотворение от миналогодишния пост в другия блог. Малко се натъжих като го четох ... как емоционалният ни тонус пада от година на година ..., но да се опитаме да компенсираме със сърдечни целувки и не само днес. :)
О, и в никой случай не пропускайте да почетете утрешния ден на шоколада! Той ..., е, няма сега да се напъвам да решавам дилемата кой от двата е по-важен. :)

Не за думи в любовта
служат нашите уста.
Не с принуда, не с преструвка
идва сладката целувка.

Както в детските игри
нежно устните допри!
Не тъй звънка, не тъй жарка –
иска се целувка с мярка!

За да няма и сълзи,
разстояние пази!
За Адонис и Венера
знаем не от днес и вчера.

А целува не веднъж
и не дваж добрият мъж –
не тъй рядко, не тъй много,
не тъй сляпо, не тъй строго;

не в боязън, не в захлас,
не без срам и не без страст,
не без оглед на местата,
нравите и времената!

Целуни когото щеш
с порив чист и начин вещ!
Но целувка несравнима
ще е нашата любима!

Паул Флеминг

Публикувано от

Лисицата и таралежът


Публикувано от

Доброто настроение, Лошото настроение и дъщеря им Апатия

Веднъж Доброто и Лошото настроение се срещнали и били силно привлечени едно от друго. Лошото настроение било запленено от слънчевото излъчване и ефирността на  Доброто, а то от драматизма и загадъчността на Лошото. Решили да се оженят и от брака им се родило малко момиченце - Апатия. Апатия пораснала твърде бързо и дали заради грешки във възпитанието или поради несполучлива комбинация на гени, се превърнала в сериен убиец. 
Все пак, както се случва във всяка кримка, една от жертвите оцеляла и престъпничката била задържана и затворена да излежава доживотна присъда. Родителите и били съкрушени и това разрушило брака им. Доброто и Лошото настроение се развели и оттогава вече не можете да ги срещнете заедно. Когато едното усети, че другото е наблизо, си тръгва веднага. Затова пък животът не едноцветен.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Заблуждение

А любовта е рече той
като снега: навява меко
понякога и върху всички
но скоро се стопява.

А тя отвърна любовта е
жарава грееща в огнището
когато те обхване те изгаря
и трябва да я стъпчеш.

Тъй си говореха и тъй посегна
той към нея тя не стори нищо
и в леглото му остана.

Той се топеше тя гореше
ала докрай не вярваха в любов
която трае до смъртта.

1988

Ула Хан
превод: Венцеслав Константинов

Снощи ми попадна това стихотворение в една руска библиотека и тая сутрин тръгнах да го превеждам, но се сетих да погледна дали вече не е и го намерих в Литернет. Та в крайна сметка реших да заложа на превода на професионалиста. :)

Публикувано от

Вълча азбука


Публикувано от

Любовта, която спряла времето



"В квартал Минами", Тории Кийонага, 1783
Знам отдавна тази приказка, но не знаех, че си има и известна картина. :)

Веднъж португалски моряци се озовали в квартал Минами ("веселият квартал" на Едо). Сред тях имало един юнга. Предоставили му за компания най-младата гейша - Усуюки. Двамата се влюбили един в друг от пръв поглед. Но тъй като никой не разбирал езика на другия, прекарали нощта в безмълвно съзерцание. На сутринта юнгата си тръгнал заедно с останалите от екипажа, но забравил далекогледа си в стаята на Усуюки. Наивната девойка решила, че с това той искал да и каже: "Ще се върна за теб!" Оттогава започнала да слиза всяка сутрин на река Сумида и да се вглежда за португалския кораб.
Минали много години, много вода се отекла по реката, а Усуюки продължавала да ходи всяка сутрин на брега в очакване на любимия. Хората забелязали, че за всичките тези години тя не се променила въобще. Останала все така млада и красива, както в деня, в който срещнала своя възлюбен. Японците казват, че великата любов спряла за нея времето.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Нашето магаре от малко е без опашка

Веднъж един мъж, който бил дал заем на приятел, отишъл да си поиска дължимото. Длъжникът обаче нямал пари и като го видял, хукнал да бяга. Прескочил някакъв висок дувар и се озовал на покрива на къща. Покривът се издънил под тежестта му, паднал на терасата, право върху леглото, в което си почивал на хлад възрастният стопанин на къщата и го убил. Така след него освен мъжа, на когото дължал пари, се втурнали и роднините на убития. Не след дълго се озовал в пустинята, а там група хора гонели отвързал се кон.
- Помогни ни да хванем коня! - спрели го те.
Беглецът замерил коня с камък и му извадил едното око. В групата на преследвачите му се включили и тези, които гонели коня.
По-нататък няколко човека се опитвали да вдигнат едно магаре, което се заинатило да лежи в прахта. И неговият стопанин помолил за помощ. Злополучният помагач дръпнал магарето за опашката с всичка сила и тя се откъснала.
Пак хукнал да бяга, но вече бил уморен и го хванали. Завели го при съдията. Подсъдимият му направил знак, че ако отсъди в негова полза, ще го възнагради и съдията започнал да раздава "справедливост".
- Имаш ли документ или свидетели, че тоя човек ти дължи пари? - попитал той кредитора.
- Не, ние сме приятели от толкова години, имах му доверие ...
- Значи нищо не ти дължи - отсякъл съдията.
- На колко години беше баща ви? - попитал децата на убития.
- На 70, ваша милост.
- А ти на колко си сега? - попитал съдията подсъдимия.
- На 30.
- Значи, след 40 години можете да скочите отгоре му и да го убиете - обърнал се съдията към роднините.
- Разрежете коня на две половини - наредил на собственика на ослепения кон, - претеглете ги и тоя човек ще ви заплати разликата.
А собственикът на магарето, като видял накъде върви процеса, се уплашил, че него може да изкарат виновен и вместо да получи, да плаща компенсация и побързал да каже:
- Нашето магаре от малко си е без опашка!

Оттогава започнали да казват "Нашето магаре от малко е без опашка", когато човек видимо няма шанс да получи справедливост.

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Египетски мъдрости

:) Като си нямах друга работа да питам какво предпочитате, си отворих двойна накуп. Тая заявка се оказа с по-висок приоритет, персийската приказка следва.
На повечето съм добавила съответствия. Така бяха по руските страници, откъдето ги събирах, но голяма част подмених с  български.

Само мумията страда мълчаливо.

Утрото не се нуждае от лампа. - Утрото е по-мъдро от вечерта.

Виното прави човека прозрачен. - Което е на трезвия на ума, е на пияния на езика. (рус.)

Научи се да гледаш и да виждаш.

Който има пари, той целува. - Който плаща, той поръчва музиката. (бълг.)

Споменахме котката, а тя вече бяга. - За вълка говорим, а той в кошарата. (бълг.)

Вратата на дърводелеца е счупена. - На обущаря децата ходят боси. (бълг.)

Ако майката е кромид, а бащата чесън, на какво ще мирише детето? - Крушата не пада по-далеч от дървото.  (бълг.)

Който пита, няма да се загуби. - С питане и до Цариград се стига.  (бълг.)

Което е минало, то е умряло. - Минало - свършено.  (бълг.)

Не хвърляй камък в кладенеца, от който пиеш.

Който иска роза, трябва да изтърпи и бодлите. - Няма роза без бодли.  (бълг.)

По-добре яйце днес, отколкото кокошка утре. - По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата.  (бълг.)

С една ръка не можеш да пляскаш.

Бедата на човека е от езика. - Език мой - враг мой!

Завържи магарето така, както иска стопанина му. - В чужд манастир със свой устав не влизай. (рус.)

Играе си и с яйце, и с камък. - Играе си с огъня. (бълг.)

Капка дъжд може да е началото на наводнение. -  Москва е изгоряла от свещ за една копейка. (рус.)

Сложи на талпата красива премяна, и тя ще се превърне в невеста.

Ако небето и земята се слеят  - На куково лято! (бълг.)

Ако не поправиш злото, то ще се удвои.

Който вижда прекалено надалеч е с неспокойно сърце. Не тъгувай за това, което още не се е случило, нито се радвай на това, което още го няма.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

"Приказки от страната Поговория"

Сутринта с дъщеря ми бяхме в книжарница на "Сиела", тя искаше да избира някакви чуждоезични книги за подаръци. Няма да се разливам пак нашироко в неприязнените си изживявания на тоя фронт. То не успях и да реализирам много такива, залутана в търсенето на "Джейн Еър", която в крайна сметка се оказа налична само на английски. Мимоходом се раздразних от дизайна на някаква книга на Джелаладин Руми, абсолютно неадекватен към съдържанието. Чудя се как им рисуват кориците на тия книги, по заглавието ли? После в целия книжен хаос с прискърбие си спомних времето, когато знаех всяка една налична книга в книжарницата под нас, денят, в който получават стока, очакването до следващия такъв ... :) Сега, при всичкото пренасищане на пазара, "вода газиш, жаден ходиш". И единственото, което ми привлече вниманието, беше едно тънко книжле - "Приказки от страната Поговория" от Агата Гибед. Знаете, че "пословичните" приказки са ми страст. Много се изненадах, че заглавията на всички приказки вътре са наши пословици и поговорки. Мислех, че е преведена книга, даже по-късно в такъв раздел я намерих в една от електронните книжарници, а трудно се намират буквални съответствия между пословиците и поговорките на различните народи. Поразрових се още и в крайна сметка се оказа, че Агата Гибед е псевдоним на българската писателка Мария Станкова. Та  хубавото е поне това, че единствената свястна книга, която открих, е българска. :) В процеса на търсене на информация попаднах на стар запис от сутрешен блок на БНТ. Те пък искали да направят драматизация по книжката и преживели същата изненада, издирвайки автора, за да вземат разрешение да ползват текста за техните си цели. :D Жалко само дето не успях да открия сътворена ли е в крайна сметка въпросната драматизация или не!
Ще си позволя да копирам  кратичкото въведение на книгата, само по себе си цяла притча:)  и линк към превюто от издаделството, в което има първите три приказки:


Първите три приказки и съдържането можете да видите тук.


Публикувано от