ВЪЛШЕБНИК

В едно семейство се родил вълшебник. Като двумесечно бебе той можел вече с усилието на мисълта си да повдига биберона към устата си и да разклаща дрънкалките.
Познатите и роднините се умилявали и предричали на малчугана велико бъдеще.
-Виж само колко умни са очите му! - казвали те на майка му. - Даже и особен белег има!
Майката кимвала и галела сина си по главичката.
Детето пораснало и тръгнало на училище. През междучасията нарушавало дисциплината, като летяло над пода по коридорите и се учело лошо.
-За какво ми е да уча физика? Не искам да ставам физик! Искам да стана вълшебник! - убеждавало момчето майка си.
-Поговори ми още! - присмивала се майка му. - Сядай и си учи уроците! И докато не приключиш, никакви фокуси!
Завършил училище и постъпил в институт. Медицинския.
-Това е переспективна професия! - убеждавала го майка му. - Лекарят винаги може да си изкара прехраната, а вълшебството е безнадеждна работа. Всички обичат да мислят, че в тях пропада велик талант. А после цял живот се разкайват. Ето, ще те пратят по разпределение знахар в някое село и тогава ще си спомниш думите ми. И въобще, медицинският - ето го къде е, на две преки от нас, а до вълшебната академия - тричаса път с маршрутка.
Синът я послушал, той много уважавал майка си.
След като завършил института, станал хирург в столична болница, заработвал добре, оженил се, родили му се деца.
Детското си увлечение по вълшебствата почти захвърлил - не отива на зрял, уважаван човек да се занимава с такива несериозни неща.
Е, понякога в приятелска компания се съгласявал да направи фокус с карти. Или да превърне котката в папагал.
Затова пък бил отличен хирург. Просто вълшебник!
Права беше мама. Хиляди пъти права!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

4 Response to "ВЪЛШЕБНИК"

  1. Владимир Иванов (krizt) says:
    9 февруари 2010 г., 17:40

    Някои неща не се губят, но се замислям какво щеше да стане, ако мама беше избрала някоя друга професия.

  2. Gloxy-Floxy says:
    9 февруари 2010 г., 18:19

    :) Не знам, Влади.
    Рени твърдеше, че поуката била да не слушаш мама чак толкова. Аз го избистрих дотам, че поуката е или да не слушаш толкова мама, или пък да слушаш само нея, защото тя знае най-добре, но не съм сигурна кое от двете ... :)

  3. alex says:
    23 февруари 2010 г., 15:21

    абонирах се за блога ти - и така съм щастлива! Благодаря...Алекс съм...от абв..macynkata

  4. Gloxy-Floxy says:
    23 февруари 2010 г., 17:06

    Радвам се, че ти харесва, Алекс :)!

Публикуване на коментар