СВЕТЛИНА

Нощта гледа с хиляди очи,
а денят с едно.
Но блясъкът на света помръква,
когато си отиде слънцето.

Умът гледа с хиляди очи,
а сърцето с едно.
Но светлината на живота гасне,
когато си отиде любовта.

1873, Francis William Bourdillon

:) Да си отваряме очето, та да просветне! Хубав ви ден!

Публикувано от

ДИМИТЪР ВОЙВОДА

Честит празник на именниците и техните семейства!

Солун слави, прославя своя светия -
свети Димитър, пръв слуга на Бога.
Димитър войвода, слуга на Творца и Господа.
Свети Павел Солун със сълзи ръсеше,
Димитър кръвта си проливаше.
Димитър войвода, слуга на Творца и Господа.
Сълзите на апостола, на мъченика кръвта
са на Солун славата, спасението и радостта.
Димитър войвода, слуга на Творца и Господа.
Честваме и ние Христовия войник
със свещица за мироточеца, храбър мъченик.
Димитър войвода, слуга на Творца и Господа.

сръбска духовна песен
Автор на текста: митрополит Николай


Публикувано от

ПИСМО ДО МОХАМЕД

Знам, че прекалих с тоя регион, но толкова трогателна легенда, че не можах да се въздържа.
Утре се връщам на местна почва. :)

Татарите казват: човешкият свят е като точиларското колело, изгодно за този, който умее да го върти.

Фатима, жената на Аблегани, варяла под разлистените клони на ореха сладък петмез от грозде, но мислите и били горчиви. Нямало три години от сватбата и. Първата красавица на селото, като зазряла прасковка, се омъжила за първия богаташ в долината. Сто конника придружавали носилката с невестата. Джигитите демонстрирали майсторството си. Цяла седмица продължило тържеството, а чалгиджи(свирачите) не пестили дъха си.
Всички завиждали на Фатима, особено една с черни очи. Завидяла и и я уручасала. Както се омъжила Фатима, така я споходила болестта.
Викали добър лекар, викали моллата да и чете - не помогнало. Водили я на света гора в Кара даг, давали и прахове от камъни от свещени места - по-лошо станало. Съсухрила се Фатима, заприличала на чироз. Разлюбил я Аблегани, сърдил се, че жена му е болна и накрая отсякъл - като свърши гроздобера, ще си вземе друга жена.
"Защо? - плачела душата на Фатима. - Защо гърците, като имат една жена, не могат да си вземат друга, а татарите могат? Защо едни хора имат един закон, а други - друг?"
Плачела Фатима. Скоро ще докарат от лозята последното грозде, скоро ще дойде у дома другата, с черните очи. За нея ще са ласките на Аблегани, тя ще командва вкъщи, ще се присмива на бедната, болна Фатима,   ще я прогони да се свива в някой тъмен ъгъл.
"Не! - решила Фатима. - Няма да я бъде тая! По-добре да не съм жива, по-добре  да се хвърля в кладенеца!"
Решила и през нощта побягнала към кладенеца, за да се удави. Навела се над водата и видяла Азраил (ангела на смъртта). Заплашил я с пръст и размахал криле, като нежен глас докоснал сърцето и и се понесъл към небето на юг.
Усетили се стариците в дома и, че я няма Фатима. Хукнали да я търсят. Намерили я да лежи до кладенеца, а в ръцете си стискала бяло лебедово перо. Умирала Фатима, но успяла да разкаже какво се случило с нея.
Събрали се козските(от селището Кози - Слънчева долина) жени, цяла нощ говорили, спорили, карали се, жалили Фатима, но най-важното - осъзнавали, че това може да сполети всяка от тях. Имало една помежду им, дъщеря на ефенди, която знаела писмо - учена била.
-Кажи, - питали я - къде е написано, когато жената се разболее, остарее, мъжът друга да си вземе?
-Поискали - написали са - отвръщала им тя. - Всичко може да се напише.
-Ти знаеш писмо, напиши, когато мъжът има една жена, да не може да си вземе друга.
-На кого да напиша? На падишаха? Ами самият той има хиляда жени, само ще ни се смее - възразявала Зейнеп.
Замислили се жените. Намерила се една, която се сетила.
-Кой остави перото на Фатима? Ангел. Значи, пиши на Пророка. Само добре го напиши. Всички ще са съгласни. Че коя би искала, като остарее, мъжът и да си вземе млада жена? Пиши. Всички ще сложим пръст.
-А как ще го изпратим?
-С птица ще го изпратим. Птицата лети към небето. Ще отнесе писмото.
-Трябва да кажа на татко - продължавала да се колебае Зейнеп.
-Глупачка си, Зейнеп! Ако кажеш на баща си, ще развалиш цялата работа. Друго писмо ще напише той, срещу нас.
Уговаряли я жените, обещали да и подарят най-красивата марама (покривало за глава) и накрая я уговорили. Седнала Зейнеп, сложила лист хартия на коленете си и започнала да пише с бялото ангелско крило писмо до Мохамед.
Дълго писала, добре писала, всичко написала. Замълчали жените, докато скърцало перото, само въздъхвали отвреме-навреме. А когато приключили, перото литнало към небето да догони ангела.
Привързала Зейнеп писмото със златна нишка, закачила го на опашката на бяла сврака, която момчетата били хванали през деня, и я пуснала на воля.
Отлетяла птицата и зачакали татарките да видят какво ще се случи. Една друга си обещали да не казват на мъжете си, за да не им се присмиват. Но една не издържала, споделила. Смял се мъжът и, научили и другите. Превивали се от смях над женската глупост, дразнели ги със сврачи опашки. А старият, брадат молла ги заплювал оттогава, като ги срещнел. Жените се срамували, присвивали се, гледали да се забрави.
Но мъжете не забравяли и като се гневяли на жените си, викали им: "Пиши писмо на сврача опашка!"
Отраснали младежите. И те като бащите си посрамвали жените. Смеели се. И внуците се смели. И смеейки се, не забелязали как не останал нито един с две жени - нито в Кози, нито в Отузи, нито в Таракташ.
Може овчето да е поскъпнало, може мъжете да са се засрамили, а може отговор от Пророка на писмото да е пристигнал.
Не знам.

козка  легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КУЮМДЖИЯТА НИСИМ-АКАЙ И МЪДРАТА ГУЛЮШ

Притча за ... родителските грешки
Наскоро не ми беше попадал толкова добър текст.

Някога отдавна в Карасубазар живял старият куюмджия (златар) Нисим-акай (дядо Нисим). Когато умряла жена му, той решил да остави занаята, да даде работилницата и натрупаните богатства на тримата си сина и да се отдаде на възпитанието на внуците си. Както намислил, така и направил. 
Но скоро, след като се настанил у големия си син, започнал да усеща неодобрителните погледи на сина и снахата. А след няколко дни го и попитали, не иска ли да погостува у средния. И макар че внучетата плачели и не искали да се разделят с дядо си, той си събрал торбата и тръгнал. Малко поживял там, препратили го при най-малкия. Скоро и той заявил на баща си, че твърде дълго се е задържал в дома му. Нищо не отвърнал Нисим-акай, макар че сърцето му се раздирало от гняв и скръб. Събрал вещите си, излязъл през вратата и накъдето му видят очите.
Вървял по улицата и по сбръчканите му бузи се стичали сълзи. А насреща му - красавицата Гулюш. Неслучайно и били избрали името Гулюш - Усмивка: от усмивката красотата на девойката ставала още по-ярка, а хората, които я срещнели, - по-добри и по-весели. 
-Здравей, дядо Нисим! - като камбанка звъннал гласът на Гулюш. 
Видяла тя сълзите по лицето на стареца, от пръв поглед всичко разбрала, но не го показала. Отправила му покана:
-Дядо Нисим, заповядай да те нагостя с чебуреки
Хванала го за ръка и го повела към дома си. Настанила го удобно, сипала му вкусна яхния от черен фасул, поднесла златистите чебуреки. Когато дядо Нисим похапнал и на софрата се появили сладки плодове и грозде, Гулюш започнала да го разпитва за внуците. Той обожавал внучетата си и дълго разказвал за техните дяволии и пакости. Но разговорът се прехвърлил върху синовете и Нисим започнал своята тъжна история. Изслушала го Гулюш, замислила се, а когато в небето се появили първите звездички и сребърният месец увиснал над планината Ак Кая (Бялата скала), дала на Нисим-акай мъдър съвет ...
На сутринта той отишъл в молитвения дом "Къаал" при главния свещеник - ребе, поставил в краката му красиво изработено сандъче и му казал:
-О, мъдър ребе, знаеш, че аз бях добър майстор-златар. Сега искам да завещая съкровището си на това от децата ми, което ме догледа. Нека се съхранява в храма до смъртта ми.
Вестта за съкровището и завещанието бързо достигнала до синовете на Нисим. И те един през друг започнали със сладки думи  да го канят да поживее у тях и да се проклинат за лошотията и глупостта си. Простил им старецът и проживял още доста години, обкръжен от грижите на близките си, за радост на внуците си. Но дошъл денят, в който завинаги склопил очи.
Синовете и жените им хукнали към мъдрия ребе за обещаното в наследство съкровище. Всеки се опитвал да докаже, че е положил най-добри грижи за баща си. Свещеникът решил, че е справедливо да им подели съкровището поравно.
Отключил катинара и вдигнал капака. Но сандъчето било празно. Само един пергамент лежал на дъното. Разгърнали го и прочели думите на стария Нисим: "Синове мои, завещавам на вас и на всички хора най-голямото богатство - мъдрост. Възпитавайте децата си така, че на старини да не се страхувате за последните си дни."

кримска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

НАЙ-ДОБРИЯТ ЛЪЖЕЦ

Глашатаят излезе на площада, прочисти гърлото си и се провикна:
-Както беше обявено, Негово Величество Георг Тридесети благоволи да скучае. Във великата си доброта и мъдрост, той повели да се проведе турнир между най-добрите лъжци в царството за развлечение и увеселение. Този, който разкаже най-добрата небивалица и най-наглата лъжа, ще получи за награда чувал злато и една крава в добавка. И така, турнирът се обявява за открит. Започвайте!
Три дни и три нощи се надлъгвали състезателите на площада. Три дни и три нощи мерили ловкостта на езиците си и широтата на фантазията. Но победител, естествено, се оказал ... кралят. Защото това, че току-така би дал някому чувал злато, е и най-гнусната лъжа и нагла небивалица.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

МАЛКАТА РУСАЛКА (римейк)

-Разбира се, че ще ти направя чифт чудесни, стройни крачета - казала Морската Вещица. - Но първо, дете мое, трябва да ми дадеш гласа си.
И малката, наивна Русалка и го дала. А Вещицата, естествено, никакви предизборни обещания не възнамерявала да изпълнява.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ХАН И МЪДРЕЦ: СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА (част І)

Това се случило в стари-прастари времена, когато и Машук и Бештау, и целият този край до най-далечните снежни хълмове принадлежали на хан Убайдалах ибн Абас.
Абас бил стар и силен, храбър и мъдър. И всички го уважавали, защото се боели от него. Абас се занимавал с това, с което се занимавали всички по това време. Единственото благородно занятие - да воюва със съседите. В свободното от война време ловувал. А в свободното от лов време се отдавал на мъдростта. Ханската шатра била пълна с мъдреци. Само дето мъдреците не били мъдри. И цялата им мъдрост се състояла в това, да умеят да угаждат на хана. И цялото племе се молело: "Изпрати, Аллах, на Абас мъдри мъдреци!"
Веднъж, привечер Абас се отправил без свита към планината, за да се полюбува как тръпнат и умират по върховете розовите лъчи на залеза, а от долините се надига черната нощ. Пристигнал Абас до това място, където, сякаш облети в кръв, стърчат от земята огромни червени скали. Скочил от коня старият Абас и пъргаво като младеж се изкатерил на най-високата от тях. А от другата и страна седял старият молла Сефардин. Той видял Абас, станал и се поклонил.
-Здравей, мъдрецо! - казал Абас.
-Здравей, хане! - отвърнал Сефардин. И отстъпвайки мястото си, добавил: - Място на властта!
-Място на мъдростта! - отговорил хана и предложил на Сефардин да седне.
-Този, който приветства мъдростта, приветства славата на Аллаха!
-Този, който приветства властта, приветства повелята на небето!
И те седнали заедно.
-Какво правиш тук, мъдрецо? - попитал Абас.
-Чета - отвърнал Сефардин.
Ханът с недоумение погледнал празните ръце на Сефарадин, който се усмихнал и направил кръг с ръка:
-Най-мъдрата от книгите. Книгата на Аллах. Аллах я е написал с планините по земята. Виждаш ли, написал я е с извивките на реката в долината? Аллах я е написал с цветя по тревата и със звезди по небето. Денем и нощем можеш да четеш тази книга. Книгата, в която е написал волята си.
-Да бъде благословен пророка, че в свободен час ми изпрати мъдър събеседник! - възкликнал Абас, докосвайки челото и сърцето си. - Отговори ми на три въпроса, мъдрецо!
-Постарай се да зададеш въпроси, над които си струва да се помисли. А аз, ако мога, ще ти отговоря.
-Хората се раждат и умират! - започнал Абас. - Защо живеят? Често съм питал за това моите мъдреци. Едни казват: "За щастие". Но има и толкова нещастни по света. Други казват: "За слава". Но позорът по света е повече от славата. Нима можеш да живееш, без да знаеш за какво?
Сефардин свил рамене:
-Веднъж ти, велики хане, изпрати вестоносец при съседния хан Ибрахим. Даде му писмо, привързано с копринени шнурове и подпечатано с пръстена ти. И му заповяда: "Не спирай, лети при хан Ибрахим и му предай му това писмо!" Беше среднощ. И вестоносецът полетя през скали и долини, по пътеки, които е трудно и денем да откриеш. Леденият планински вятър свистеше в ушите му и разкъсваше дрехите му. А трябваше и лъка да не изпуска нито за миг от ръцете си, защото по пътя може да дебнат разбойници. И да се вглежда във всеки храст, няма ли засада. И вестоносецът си каза: "Искам да знам, какво пише нашият хан на хан Ибрахим. Какво е толкова важно, че да ме накара да летя посреднощ сред такива опасности?" И вестоносецът спря, напали огън, счупи печата ти, разкъса копринените шнурове и прочете писмото. И какво можеше да направи оттук натам? С разпечатаното писмо не можеше да се яви нито при Ибрахим, нито да се върне при теб. А на всичко отгоре, прочитайки го, той не разбра нищо, защото ти беше писал на Ибрахим за ваши общи дела, които му бяха напълно неизвестни.
Като ти е дал Аллах живот, живей го! Той е по-мъдър от най-мъдрите. Той знае защо. А ние ... Ние даже и да научим, пак може да не разберем.


Следва продължение ... (Обожавам Дорошевич, но на един дъх идва в повече и на мен, и на вас. :) )

Кавказка приказка, преразказана от Влас Дорошевич

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА НЕПОСЛУШНАТА СНЕЖИНКА

Защото днес ми е едно такова снежно. :)

(детски терапевтични приказки и притчи)

Снежинката живеела горе в небето, на висок-висок облак. Тя била много малка и много непослушна. Когато и казвали: "Ела да се разходим", тя отвръщала:
-Няма да дойда!
Като и казвали: "Тогава остани вкъщи", тя крещяла:
-Искам да се разхождам!
Когато и казвали: "Изяж си храната", тя викала:
-Няма пък, няма пък!
Когато и казвали: "Тогава ще я приберем", пак викала:
-Искам да ям, искам да ям!
Когато и казвали: "Неправилно", тя крещяла:
-Правилно!
Когато и казвали: "Не бива", тя се плезела:
-Бива, бива!
Била толкова непослушна, че никой не искал да дружи с нея. Веднъж всички снежинки отишли да се разхождат по края на облака. Там било много високо и страшно.
-Внимавайте! Дръжте се за ръце, за да не паднете! - предупреждавали големите снежинки и всички малки се хванали една за друга. Само непослушната снежинка не искала да се хване за никого. Тя отишла на самия край на облака и паднала от него.
Но нито капка не се изплашила. На земята видяла мишка. 
-Пи-пи-пи, - казала мишката - ела тук, ще те изям!
-Няма да дойда, - отвърнала снежинката - аз  съм непослушна и всичко правя наопаки!
И избягала от мишката. После видяла мравка.
-А-ха! - зарадвала се мравката. - Ела по-насам, да те лапна!
-Не позна! - присмяла и се снежинката. - Аз съм непослушна и всичко правя наопаки!
И избягала и от мравката. После видяла жаба.
-Ква-ква-ква, махай се от мен, снежинке! - казала жабата.
-Няма да се махна, - отвърнала снежинката - защото съм непослушна и всичко правя наопаки!
И се приближила до жабата.
-Ква-ква-ква, не ми се пъхай в устата! - предупредила я тя. 
-Ще се пъхна пък! - както обикновено се заинатила снежинката.
И го направила - пъхнала се. А жабата ..., ами жабата я изяла.

Сергей Герасимов, "Приказки за най-малките"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!




Публикувано от

НЕ ВИЖДАМ ЗЛОТО, НЕ ЧУВАМ ЗЛОТО, НЕ ГОВОРЯ ЗА ЗЛОТО

Един индус имал три маймуни: сляпа, глуха и няма.
Веднъж през нощта в дома му се вмъкнал крадец. Като видял маймуните, решил да ги убие, за да не оставя свидетели.
-Нищо не виждам! - обадила се своевременно сляпата маймуна.
-Нищо не чувам! - допълнила глухата.
А нямата само размахала ръце - би била щастлива да каже нещо, разбира се, но де да можеше!
Крадецът видял, че не си струва. Побързал да си свърши разбойническата работа. Обрал каквото намерил и избягал.
На сутринта индусът установил липсите и извикал полиция.
-Всичко видях! - казала глухата маймуна.
-Всичко чух! - допълнила сляпата.
"Записах номера на колата" - показала със знаци нямата и подала листчето.

Колко често ни подвеждат стереотипите!

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПАРИТЕ ОБИЧАТ ДА ГИ БРОЯТ

А дали за броене иде реч? :)
Снощи ми попаднаха персийски приказки, част от които обясняват в кратки истории смисъла или възникването на популярни пословици и поговорки. Такива съм срещала и съм шервала на страницата на Притчите във Фейсбук от блога "Арабски съпруги и приятелки". Имат един "недостатък" - малко тромаво звучат на български, но професионален превод - в книжарницата. :)
И понеже тази история в тесен аспект кратко и иносказателно отразява концепцията на Рая за личен/семеен бюджет, е специален подарък за нея с всичкото ми уважение, възхищение от бързия и и стабилен темп на развитие и благодарност за всичко, което е направила за мен. :)

Някога, много отдавна в едно село живеели двама добри и състрадателни мъже, които решили да помогнат на семейство от селото, изпаднало в тежка финансова нужда, като съберат пожертвования от съселяните си. Заели се с тази работа и вървяло добре, докато не се озовали пред един дом, от който се чувала шумна караница. Като се доближили до вратата, успели да разберат за какво е кавгата.
-Другата седмица няма да ти дам никакви пари, за да не ги пилееш напразно! - крещял стопанинът на дома на сина си.
-Откъде можех да знам, че на това място продават тройно по-скъпо? - оправдавало се момчето.-  По-късно разбрах, че същото нещо може да се купи много по-евтино другаде.
-Първо трябваше да провериш цената на няколко места и тогава да купуваш - продължавал да му се кара бащата. - Парите не бива да се пилеят напразно!
"Няма смисъл да тропаме на тази врата - помислили си неволните подслушвачи. - Щом така се отнася към собствения си син, едва ли би пожертвал пари за другите." И продължили нататък. Обиколили цялото село и като се прибирали, решили все пак да си пробват късмета и в тази къща, без да се надяват на особен успех. Стопанинът се зарадвал като ги видял. Изслушал ги внимателно, след което станал и им донесъл немалка сума пари. Съселяните му били поразени.
-Но как?! Сутринта, като минахме оттук, чухме караницата със сина ти и затова не посмяхме да почукаме. Ти ругаеше момчето за дребен преразход, а сега даряваш толкова много пари.
-Няма какво да се чудите - усмихнал се стопанинът. - Нашият спор не беше заради скъперничество, а заради житейско правило. Трябва да се научи правилно да се разпорежда с парите. Прави ли го, това ще е от полза не само за него, а и за другите в случай на нужда.

Оттогава  се появила пословицата "Парите обичат да ги броят".

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Из "ЕСЕНЕН СЪН" на Христо Ясенов

... защото не ми е поучително, ама хич!

Над безкрайното поле
дъжд подранил завале...
Дъжд подранил завале
над безкрайното поле.

Бог въздъхна уморен
и безтрепетно разкри,
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.

Ден безбрежен и лъчист
грейна в сънните гори
и в нерадост озари
всеки клон и всеки лист.

Всеки клон и всеки лист
свойто щастие прокле-
че над родното поле
есен багри разпиле.

Публикувано от

ДРУГО ИМЕ

Човек попитал мъдрец:
-Какво ще кажеш за вярата и надеждата?
-Нищо ново - отвърнал той.
-И все пак? - не отстъпвал питащият.
-Надеждата е вечна, за разлика от този, който я храни.
-А вярата?
-Вярата е другото и име. И това е всичко.
Поклатил човекът глава и отново попитал:
-А за сполуката?
-Все същото - тези, които питат за нея, и да я срещнат, няма да я познаят.
-Кой тогава ще я познае?
-Тези, които сами решат, че нещо за тях е сполука, а друго - не.
Посетителят съвсем се натъжил, но решил да зададе още един въпрос:
-А ако си в беда? Какво ще помогне тогава?
-Тези, които могат, а не само се надяват и чакат сполука.
-Магове? - опитал се да уточни питащият.
-Не, по-скоро мОгове - усмихнал се с очи мъдрецът.
-Могове! - разстроил се съвсем събеседникът му. - А как стои въпросът с помощта свише?
-Въпросът не е към мен. Затова и надеждата има друго име - заключил мъдрецът.

Александър Бел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ШАМТИСРУ - МИРЕН ЧОВЕК

(Думите и делата често се разминават)

Живял някога един човек, чието име било Мирен, т.е. Шамтисру.
Веднъж при него дошъл гост и му казал:
-Свети човече, ще ми позволите ли да узная как е Вашето име?
Той отвърнал, че името му е Шамтисру - Мирен. След десет минути гостът отново се обърнал към него и го помолил да назове името си. Човекът повторил, че името му е Шамтисру - Мирен. След още десет минути историята се потретила:
-Отново забравих името Ви. Не бихте ли могли да ми го кажете още веднъж?
-Вече два пъти ти казах, името ми е Шамтисру - Мирен! - започнал да се изнервя домакинът.
-Добре, добре! - отвърнал гостът, но след пет минути пак задал същия въпрос.
Тогава Шамтисру изпаднал в ярост. Изкрещявайки името си, грабнал една дебела тояга и подгонил госта. А той, бягайки, възкликнал:
-Сега вече разбрах, името ти е Гневен човек, Сърдит човек!

Човек може да бъде наречен "светлина на мира", "символ на мира", но колко е трудно да бъде такъв в действителност.

Сант Такар Сингх 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ

Три дъщери си дяволът отгледа,
а имаше си още и една
красива, весела мома.
Настъпи време за годеж и сгледа,
тогава чак им даде имена.
Нарече най-голямата „Надменна“,
защото я омъжваше за княз.
А втората нарече „Алчна“, нея
предложи на търговец за жена.
Пък третата,
жената на поета,
той „Завист“ назова.
Най-малката, красива дъщеря
„Любов“ нарече нейния баща
и даде я на всички, на света.

Аветик  Исаакян
Превод на Димо Боляров

Публикувано от