КУКЛАТА ДАРУМА - ИЗПЪЛНИТЕЛКА НА НОВОГОДИШНИ ЖЕЛАНИЯ


Дарума е японско съкратено произношение на името на Бодхидхарма - основателят на будистката дзен школа. През 510г. Бодхидхарма се отправя към Китай, където в планината Суншан основава известния манастир Шаолин. Там, според преданието, Бодхидхарма се отдава на медитация в продължение на девет години, съзерцавайки стената. През 528г. той умира, предавайки съкровеното учение дзен на своите ученици.
В Япония учението дзен-будизъм и неговият основател станали популярни през ХІІ век. Самият Дарума обикновено изобразявали като кукла с изпъкнали очи, без ръце и крака - според легендата крайниците му изсъхнали по време на деветгодишната медитация.
С течение на времето обликът на куклата се променял, докато преди двеста години добил окончателния си вид. Съвременната кукла Дарума изглежа като неваляшка, само че вместо детско личице има гъстите вежди и брадата на мъдрия баща на всички дзен будисти. По традиция я украсяват в червено - цвета на свещенническите одежди, но се срещат кукли в жълто и зелено.
С какво е популярна тази кукла? С това, че Дарума може теоретически да изпълни произволно желание. Всяка година хиляди японци участват в този увлекателен ритуал. За начало преди настъпването на Новата година се купува кукла от някой от храмовете. Размерите им варират от този на кибритена кутийка до големината на малък хладилник, според финансовите възможности.
Куклата няма зеници на очите. След като си намисли желание, притежателят и рисува зеница на едното око и името си под брадичката. След това куклата се поставя на почетно място в дома, желателно е покрай олтар. На следващия новогодишен празник, ако желанието е изпълнено, собственикът и "подарява" второ око и я връща на олтара. Ако Дарума не се е постарала достатъчно през изтеклата година, бива изгорена в храма и се купува нова кукла.
Изгарянето не е отмъщение към дървеното същество, а начин да се покаже на боговете, колко твърдо е намерението да бъде постигната набелязаната цел. Още един символ на целеустременост е това, че куклата е неваляшка - тя има тежест на дъното, която и позволява да се люлее встрани, но не и да падне. Възникнала е даже поговорка: "Седем пъти да паднеш и осем пъти да се изправиш, като Дарума." Дарума е и въплъщение на късмета и благосъстоянието.


:) Някои източници твърдят, че ритуалът може да бъде изпълнен и с изображение на хартия ... Но независимо дали с помощта на боговете или със собствени усилия, ви желая претворяване на мечтите в реалност през Новата 2011-та! Весело посрещане!

Публикувано от

КОЙ МИ ОТКРАДНА СНЕЖИНКИТЕ? (притча-загадка)

Дошла зимата. И брезичката, и клена облякла в бели пухкави кожухчета. Топло бяло кожухче наскоро било получило и зайчето. То подскачало, радвало се на зимата, как щедро сипе снежинки: "Взимайте колкото искате! Не ми се свиди!" Пухкави красавици - във въздуха, на лапичките, ушичките, ресниците, нослето. "Ах, каква ръкоделка е зимата, чудни снежинки е сътворила! "
Зайчето си наловило пълна чаша със снежинки и я занесло в къщи. "Толкова са красиви! Ще им се любувам цяла година!"- мислело си то, заспивайки.
А на сутринта намерило на дъното на чашата само малко вода.
"Кой ми открадна снежинките?" - обидило се зайчето и заплакало.

Татяна Воронина

:) Не съм я маркирала като детска, защото на 4 и на 40 години отговорът може да е един и същ, но обясненията са различни.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ ЗА ПЕЧКАТА И РОЖДЕСТВОТО

В чест на победата на руските войски над наполеоновата армия през 1812г., в нашия град била построена катедралата "Александър Невски".
Повече от 100 години стояла на централната улица, преплитайки камбанен звън със съседния красив храм "Рождество Богородично".
След революцията катедралата била взривена, а храмът преустроен в кинотеатър "Йондоз", което означава "звезда".
Върху основите на катералата построили завод, който станал прословут с това, че в него често избухвали пожари.
След третия унищожителен пожар повече не се опитали да го възстановяват. А мястото на развалините дълго наричали "при изгорелия завод". С този пожар е свързана и нашата тайнствена история.
Това се случило след войната. В студената и гладна зима на 1947 г.
В старинния двуетажен дървен дом, някога пансион за благородни девици, в една от квартирите живеела вдовица с две дъщери, на 7 и 9 години. Мъжът и, военен летец, загинал през 1944-та. Благодарение на военната пенсия семейството някак свързвало двата края. Новата година донесла за подарък смразяващ студ от -40 градуса. Празника прекарали скромно, а единствената им мечта била да преживеят до пролетта, до топлината.
В нощта преди Рождество напалили печката до зачервяване.
В тази чудесна нощ избухнал и големият пожар в завода, недалеко от дома им. Пламъците се издигнали високо, а вятърът разнасял огнените искри навсякъде наоколо. Дървената къща можела лесно да се подпали. Началникът на пожарната команда наредил жителите на къщата да се евакуират. Чукали по всички врати. Хората, облечени на бързо, изскачали на улицата.
Само в квартирата на вдовицата никой не отварял. Но съседите не се отказвали и продължавали упорито да чукат по вратата. Накрая стопанката отворила. Разбирайки за опасността, с мъка разбудила двете си деца. Облекли се и излязли в мразовитата нощ.
И тогава на трите им станало лошо. Лека-полека се възстановили на свеж въздух. Но главите ги болели дълго, а мислите им разбъркано се лутали. Били се натровили с пушека от печката, затова им било толкова трудно да се пробудят. А ако били останали в стаята до сутринта, никой нямало да може да ги събуди.
След няколко часа потушили пламъците и дали отбой. Обитателите на дома се прибрали да се стоплят и да си доспят. Наложило се да проветрят добре квартирата на вдовицата и да изпуснат скъпоценната топлина.
Удивителното било, че при пожара не пострадал нито един човек. В завода нямало нощни смени. А странното съвпадение и загрижеността на съседите спасили семейството от смъртна опасност.
Старият дом отдавна вече го няма. Момичетата пораснали и създали собствени семейства, родили им се деца, т.е. ние. Вместо кинотеатър отново има църква "Рождество Богородично", в небесносин цвят и с висока камбанария.
А ние отглеждаме вече собствени деца. Те обичат да разглеждат стария албум и да слушат семейни истории. Най-голямата племенница скоро роди момиченце - началото на пето поколение оттогава.
Рождество празнуваме цялото семейство, ходим на нощната служба в църквата, крием подаръци за децата под елхата и търсим Звездата на небето.
И разказваме семейното предание за баба, мама и леля от следвоенните времена. Рождественска приказка, колко крехък е животът и колко деца, внуци и правнуци зависят от една разпалена печка. И главно за това, колко е хубаво, че при цялата си беззащитност сме закриляни отгоре.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: СМИСЪЛЪТ НА КОЛЕДА

Седмица преди Коледа имах неочакван гост.
Тъкмо бях приключила с домакинската работа и се канех да си лягам, когато чух шум в предната част на къщата. Отворих вратата на хола и видях Дядо Коледа до елхата. Той ми направи знак да не викам, като сложи пръст на устните си. "Какво правиш?" - започнах да го разпитвам.
Но думите ми секнаха, като видях, че в ъгълчетата на очите му има сълзи. Неговата обичайна веселост липсваше. Отговори ми с едно изречение:"Учете децата!" Изпаднах в недоумение. Той предугади въпроса ми и с едно бързо движение извади зад елхата една торба с играчки.
Стоях объркана, а Дядо Коледа повтори:"Учете децата! Учете ги на същността на Коледата, тя е забравена!"
Той бръкна в торбата с играчки и извади елхичка: "Учете ги, че чистият зелен цвят на празничната елха - елхата, която остава зелена целогодишно - изобразява вечната надежда на човечеството. А острият и връх, насочен към небето, символизира посоката на човешката мисъл - нагоре."
Дядо Коледа бръкна отново в торбата, извади една блестяща звезда и я окачи на елхата:"Учете децата, че звездата беше небесния знак на обещаното отдавна. Бог беше обещал Спасител на света и звездата беше знак, че обещанието е изпълнено."
След това бръкна и извади една свещ:"Учете децата! Символиката на свещта е, че Христос е светлината на света и когато виждаме запалената свещ си спомняме за Този, който измества тъмнината."
Той бръкна за пореден път и извади един венец:"Учете децата, че венецът символизира вечната природа на любовта. Истинската любов е нескончаема. Любовта е един непрекъсващ кръг на привързаност."
Следващото, което извади, беше една малка фигурка на Дядо Коледа:"Учете ги, че Дядо Коледа символизира щедростта и добротата, които чувстваме през декември."
Той бръкна отново и извади един лист от бодлива зеленика:"Учете децата, че това растение символизира безсмъртието, символизира короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове - кръвта, пролята от Него."
После закачи на елхата един подарък:"Учете децата, че Бог така възлюби света, че му даде Своя единствен Син. Ние Му благодарим за Неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и Го дариха със злато, тамян и смирна. Трябва да поднасяме подаръци в същия дух като мъдреците."
Бръкна отново в торбата и извади едно захарно бастунче:"Учете децата, че захарното бастунче символизира гегата на овчаря. Тя му помага да връща заблудилите се овце в стадото. Захарното бастунче означава, че сме закрила за братята си."
След това извади от торбата един ангел:"Учете децата, че ангелите бяха предвестници на добрата новина за раждането на Спасителя. Те пееха:"Слава на Бог на небето! Мир и любов между хората на земята!""
Чух топъл звук и той измъкна от торбата една камбанка:"Учете децата, че загубените овце биват намирани със звука на камбаната. Тя трябва да завърне хората в лоното."
Дядо Коледа погледна доволен към дървото. Блясъкът се върна в очите му:"Помнете, трябва да учите децата на истинския смисъл на Коледа, а не да ме поставяте в центъра, защото аз съм само скромен Негов служител, покланям Му се и Го тача - нашия Господ, нашия Бог!"

Весела Коледа, приятели! :)

Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ДВЕ БЕБЕТА В ЯСЛАТА

Историята по-долу е разказ на американски мисионер за посещението му в руски дом за сираци през 1994 г. В сайта, в който попаднах на нея, беше публикувана в контекста на лошите условия в такива домове в Русия, нещо което не ни е непознато, но аз нямам за цел да фокусирам върху темата, с която толкова често се спекулира напоследък.
Заради общочовешкия смисъл просто ...


Започваше сезона на празниците и по този повод разказахме на нашите сираци традиционната история на Коледа, която те слушаха за първи път. Разказахме им за Мария и Йосиф, които пристигнали във Витлеем и не могли да намерят място за нощувка в хана. Поради което се подслонили в обор, където се родило бебето Исус и те го поставили в една ясла.
По време на историята децата и персонала слушаха очаровани. Някои даже стъпиха на столчетата, за да не изпуснат нито една дума. След като завършихме разказа, дадохме на децата да възпроизведат сцената на Рождество с подръчни материали - плат и хартия.
Те се увлякоха в рязане, сглобяване и лепене, а аз вървях между масите, за да видя дали някой няма нужда от помощ. Когато стигнах до шестгодишния Миша, изглеждаше, че той е приключил своя проект. Разглеждайки работата му, се стреснах, като видях, че в яслата лежи не едно, а две бебета. Повиках преводача и го помолих да попита, защо там има две деца. Момчето кръстоса ръце пред себе си и започна да разказва много сериозно.
За такова малко дете, което е чуло тази история само веднъж, то я повтори напълно точно... до момента, в който Мария поставя Исус в яслата. Оттам започна да импровизира:
"И когато Мария постави бебето в яслата, Исус ме погледна и ме попита, имам ли подслон. Аз му отвърнах, че нямам мама и татко, така че нямам подслон. Тогава Исус ми каза, че мога да остана с него. Но аз му отговорих, че не може, защото аз нямам да му дам подарък, като другите. Но толкова исках да остана с него, че се чудех, какво мога да използвам за подарък. Помислих си, че ако го прегърна топло, това може да е добър подарък.
И го попитах: "Ако те прегърна и те стопля, това дали ще е достатъчно хубав подарък?"
А Исус ми каза: "Ако ме прегърнеш и ме топлиш, това ще е най-хубавият подарък, който някой някога ми е правил."
Така че аз влязох в яслата, а Исус ме погледна и каза, че мога да остана с него ... завинаги."
Очите на детето се напълниха със сълзи, то се захлупи на масата и се разрида.

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, но кого имаш е от значение.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: КОЛЕДАТА НА ЖИВОТНИТЕ

(детска коледна приказка)

Всяка година, няколко дни преди Коледа, над гората се появява особен знак - звезда, която свети не съвсем като другите звезди. Тя разпръсква във всички страни лъчи, блестящи като скреж и всеки от тях бърза да докосне спящите зверове, провирайки се и в най-закътаните дупки и бърлоги.
-Събуждайте се, - шепне звездата - настъпва Рождество! Приготвяйте се за нашия ежегоден празник!
Празникът се провежда на една тайнствена поляна, неизвестна за хората, под защитата на стоящите на стража ели. Всяка година програмата е различна.
Ту концерт, който дават птици, долетели от всички краища на земята - празничен концерт, на който солист е славеят.
Ту бал с истински оркестър. В него звучи сребърната тръба на петела, дрънкането на свраките, разнообразни животински гласове, а цикадите и щурците отмерват ритъма.
Този път звездата обявила:
-Ще имате празник като у хората. Аз ще украся елхата със светлинки, а вие пригответе подаръци и ги връчете на гостите. Искам всички да останат доволни. И за да няма обидени, ще направим репетиция. Защото да намериш нужния подарък е деликатна работа.
-Това е лесно, - отвърнали зверчетата - ние ще измислим нещо оригинално.
-Ще видим - казала тихо звездата. - Елате в навечерието на Коледа и носете подаръците си. Изберете каквото искате, само помнете, че те трябва да доставят удоволствие!
Тогава животните теглили жребий, за да разберат кой на кого да направи подарък. Получили се неочаквани и смешни двойки, например, цикада и бухал, плъх и енот. Но това не е толкова важно, на Коледа всички животни са братя!
С весело настроение зверовете се разпръснали по дупките си и всеки обмислял с какъв подарък да се яви на празника.
И ето че дългоочакваната вечер настъпила. Лунната светлина обгърнала цялата гора и разкрила необичайна суматоха по дърветата. Животните, включително и тези, които обитавали близкия зоопарк, бързали към тайната поляна и всяко носело своя подарък. А звездата сияела като скъпоценен камък в тъмното небе.
Зверовете вървели между дърветата и нощта била толкова хубава, че в сърцата им горяла светлина, а в главите им нямало и сянка от лоша мисъл ... Наблюдавано отстрани, били истински трогателна гледка.
Магаренцето носело наръч сено, което възнамерявало да подари на лисицата. Зайчето - морков за щъркела. Котката - къс месо за овчицата. Цикадата смятала да зарадва бухала със слънчев блясък. А червеношийката мислела, че ще направи добро, като подари на кърта няколко искри, които събрала от домашното огнище. Много насекомоядни птици носели в клюновете си най-различни мухи за подарък на други птици, които кълвели зърна. Охлювът носел на гърба си лист салата, предвкусвайки как ще се угости с него жабата. Петелът се канел да подари своето "кукуригу" на мармота, който повече от всичко обичал да поспива сутрин. Дългото шествие завършвала мечката - тя носела ледена шушулка за гущера.
Гостите се събрали на поляната. Животните търсели и намирали тези, които им се паднали по жребий и си разменяли подаръци. А високите ели блестели от светлина.
Изглеждало, че радост като фойерверк трябва да избухне на поляната. Обаче ... всички били дружелюбни и приветливи, но се чувствали някак неловко. И доброто настроение някъде убягвало.
Гущерът се дърпал по-далеч от шушулката. Бухалът притварял очи, заслепен от подаръка на цикадата. На лиса сеното и присядало. Слепият кърт си изгорил кожухчето с искрите от огнището. Щъркелът се отвръщал от моркова, а овчицата жално блеела около парчето месо. Всички били разочаровани.
-Какво стана? - шепнели учудените ели.
-Какво стана? .. Какво стана? - повтаряло ехото.
А станало това, че нашите приятели донесли подаръци, които сами искали да получат, без да вземат под внимание вкусовете и предпочитанията на тези, които ще ги получат. Ето ви и празник!
Почакайте! Какво се движи там по пътеката? Птиците излетели, за да видят по-добре, може би е някой закъснял гост.
-Забавно! - изкряскала свраката. - Това е лешник, сам ходи!
Сам? Съвсем не! Зад лешника се показала една божа кравичка, която го бутала с глава и така бързала, че съвсем се запъхтяла.
-Къде е катеричката? - попитала тя, като едва събрала дъх. - Този лешник е за нея.
Катеричката стремително скочила от дървото.
-Колко мило, дребосъче! - изтявкала тя. - Лешник! Каква вкуснотия! И тъкмо когато ми свършиха запасите! Как се досети да донесеш за подарък това, което харесва на мен? Та ти се храниш с листни въшки!
Животните радостно обградили божата кравичка. Те разбрали каква грешка са допуснали и се наканили да дойдат на следващия ден с нови подаръци.
Станал чудесен празник. Лиса получила кокошо крилце, агънцето - кътче от зелена поляна, гущерът - слънчев лъч, къртът - от любимите си бели червеи, мармотът - възглавница с мек горски мъх, птиците - мухи или зърна, според вкуса си. Щъркелът получил слама за гнездото си, щяла да му потрябва, когато напролет се отправи на север, в Елзас. А катеричката получила нов лешник.
Коледната нощ завършила с пълно ликуване. И доколкото божата кравичка единствена се оказала толкова сърдечна и проницателна, била удостоена с подарък от рождественската звезда, която докоснала гръбчето и с един от лъчите си и дала блясък на пъстрите и крилца.
А животните в гората разбрали, защо е наречена така - божа кравичка.

Мария-Луиза Вер


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ДАРОВЕТЕ НА АРТАБАН

В дните на цар Ирод в една пещера близо до Витлеем се родил Спасителят на Света - Исус. В небето изведнъж пламнала огромна, невиждана дотогава звезда. Тя сияела ярко и бавно се придвижвала в една посока - там, където се намирала еврейската земя.
Звездобройците или, както ги наричали, влъхви обърнали внимание на новото светило. По тяхно мнение, това било знамение Божие, че някъде се е родил отдавна предсказания в еврейските книги велик Цар - Избавител на хората, Учител на новия и праведен живот.
Някои от влъхвите, които силно тъгували за Божията правда на земята и затова че толкова силно е беззаконието у хората, решили да се отправят в търсене на родения Цар, за да Му се поклонят и да Му служат. Къде, как и какво да търсят, те не знаели. Било възможно да ги чака дълъг път, а пътищата в ония времена били опасни и те решили да се съберат заедно и в един общ керван да се отправят в търсене на Царя на Истината, Правдата и Доброто.
За поклонението се готвел и персийският учен - мъдрецът Артабан. Той продал имението си - богат дом в столицата и с получените пари купил три скъпоценни камъка - сапфир, рубин и перла.
Цената на тези камъни била огромна. Цяло съкровище било заплатено за тях, но и красотата им била рядкост: единият сияел като частица от небето в ясна звездна нощ, другият горял с пурпурна светлина, като планина при възхода на слънцето, а третият със своя блясък превъзхождал белотата на снежна гора.
Всичко това заедно със сърце, пълно с най-горещата любов, мислел да сложи Артабан в нозете на новородения Цар.
До сборното място имало няколко дни път, но Артабан не се боял да не закъснее, бил пресметнал времето точно. Конят под него бил добър и всеки ден той изминавал необходимото разстояние. В последните часове му оставал още малко път и той решил да язди цяла нощ, за да може на разсъмване да се яви на уговореното място. Нощният вятър носел прохлада, а над главата му в безкрайната черна далечина на небосклона, като ярка лампа пред престола на Бог, горяла новата звезда. "Ето го знакът Божий" - мислел си Артабан и не откъсвал очи от звездата. - "Великият Цар идва при нас на земята и аз скоро ще те видя Господи, за да Ти се поклоня и да Ти служа."
"По-бързо, приятелю, ускори крачка!" - ободрявал той коня и вярното животно послушно се отзовавало.
Мракът започнал да оредява, чувало се пеенето на пробуждащите се птици. Усещало се наближаващото утро. Изведнъж конят зацвилил и се изправил на задните си крака. Артабан се вгледал в пътя и пред самите крака на коня видял паднал човек. Той слязъл и се надвесил над лежащия на земята човек. Това бил евреин, измъчен и обезсилен от страшните припадъци на бушуващите по тези места треска. На пръв поглед можело да бъде приет за мъртъв, ако не били едва чутите стонове, които нарядко се откъсвали от устата на болния.
Артабан се замислил: какво да направи? Да продължи нататък и да изостави болния, не му позволявала съвестта, а да закъснее за уречения час - ще тръгнат без него ... "Тръгвам!" - решил той и сложил крак в стремето, но болният все едно чул, че го изоставят и простенал толкова дълбоко и силно, че стонът проникнал в самото сърце на звездоброеца. "Боже милостиви!" - промълвил той. - "Ти знаеш, че Те търся, но не мога да подмина болния, длъжен съм да помогна на нещастния евреин." И той се върнал при болния, развързал дрехите му, донесъл вода от близкия ручей и освежил напуканата му уста и гърди. След това извадил лекарства от торбата си, привързана за седлото, смесил ги с вино и започнал да ги влива в устата на евреина. Дълги часове прекарал с него. Слънцето се вдигнало високо над хоризонта и наближило обяд. Най-накрая евреинът се изправил на крака. Той не знаел как да благодари на добрия непознат. "Кой си ти? - мълвял той. - За кого аз и семейството ми да благодарим на Бога до края на дните си? Накъде си се отправил и защо лицето ти е така печално? Каква болка те гнети?"
Артабан с мъка споделил кой е, накъде отива, че е закъснял и вероятно няма да може да види великия Цар.
"Не тъжи, благодетелю!" - казал евреинът и лицето му се озарило от радост. - "Аз, макар и малко, мога да ти помогна, като ти кажа, че в еврейските книги е написано, че Царят трябва да се роди във Витлеем. Отправи се натам и ако Месията се е родил, ти ще го намериш." Евреинът още веднъж благодарил и се отправил по пътя си.
Артабан не можел и да си помисли да пътува сам през пустинята. Трябвало да организира керван, да наеме слуги за охрана и да купи провизии. Наложило се да продаде единия камък, но той не унивал, все пак оставали другите два, само да успеел да стигне до Царя. И час по час подканял слугите да бързат.
... Ето го накрая и Витлеем. Измъчен и прашен, но весел и щастлив пристъпил той към първата къща и засипал стопанката с въпроси: "Не са ли идвали тук чужденци и къде са отседнали?"
Стопанката, млада жена с кърмаче на ръце, отначало много се смутила от вида на непознатия, но след това се успокоила и му разказала, че преди няколко дни идвали чужденци, да търсят Мария от Назарет и донесли на Младенеца богати дарове. Къде са те сега, не се знае. А в тази нощ Мария, Йосиф и Младенеца се укрили. Сред народа се говорело, че са заминали за Египет, защото на Йосиф му се явил насън Ангел Господен и му заповядал да се махнат оттук.
Докато разказвала това, детето в ръцете и заспало и щастлива усмивка озарила прекрасното му, невинно личице. Артабан даже не бил успял да осмисли чутото, когато на улицата се вдигнал шум, чул се звън на оръжия и се понесъл разкъсващ душата женски плач. Той изтичал до прозореца и видял по улицата да тичат раздърпани и гологлави жени с викове: "Спасете ни! Спасете ни! Войниците на Ирод избиват децата ни!"
Лицето на стопанката побеляло и очите и се разширили от ужас. Тя притиснала спящото мъниче до гърдите си и успяла да промълви само: "Спаси детето ми, спаси го и Господ ще спаси теб!"
Артабан се хвърлил към вратата, но там вече стояли войниците, облени в кръвта на невинните младенци. Артабан бързо бръкнал в пазвата си и измъкнал торбичката, в която носел скъпоценните камъни, извадил един от тях и го подал на началника с думите:"Ето, вземи и остави жената на мира!" Комадирът, който през живота си не бил виждал такъв камък, алчно го грабнал и отвел войниците си на друго място, да продължат кървавото си дело. Жената паднала на колене пред Артабан и с глас, преизпълнен от благодарност, казала: "Да те благослови Бог, заради моето дете! Ти търсиш Царя на Истината, Правдата и Доброто - да се открие пред теб лицето Му и да те озари с такава любов, с каквато аз гледам на теб!"
Артабан нежно я вдигнал, а по бузите му се смесвали сълзи от радост и от мъка. "Боже истинен, - мълвял той - прости ми! Заради тази жена и нейното дете дадох предназначения за Теб камък! Ще видя ли някога лика Ти? Тук закъснях! Ще те последвам в Египет!"
И дълго се скитал Артабан от страна в страна, търсейки Царя на Истината, Правдата и Доброто, и не Го намирал. Последната скъпоценност грижливо пазел до гърдите си, желаейки поне нея да поднесе на великия Цар. От продажбата на първия камък му били останали средства и той помагал на бедните, лекувал болните, осигурявал опека на сираците и годините летели неусетно.
Минали тридесет години. Снагата на Артабан се прегърбила, косите му побелели, очите му се помътнели, ръцете и краката му отслабнали, а в сърцето му по предишному горяла любов към Този, когото издирвал отдавна.
Веднъж дочул, че в Юдея се е появил великият Посланик Божий и твори чудеса: изцелява болните, възкресява мъртвите, отявлени грешници и закоравели злодеи превръща в светци. Радостно забило сърцето му: "Най-накрая ще те видя, Господи, за да Ти се поклоня и да Ти служа!" И се отправил към Юдея.
С тълпи от поклонници достигнал до свещения град и когато стъпил на улиците му, видял някакво движение. Човешкият поток течал непреривно в една посока.
"Къде бързат тези хора?" - попитал Артабан. "На Голгота!" - отвърнали му минувачите. - "Там днес разпъват Исус от Назарет. Той нарича себе си Син Божий, Цар Юдейски."
Паднал Артабан и горко заридал: "Отново закъснях! И не можах да Те видя и да Ти служа! А може би още не е късно? Ще Го последвам и на Голгота и ще предложа последната скъпоценност на мъчителите Му. Може да се съжалят над Него и да Му върнат живота и свободата." И той забързал след тълпата, колкото могъл. Но на една пресечка се сблъскал с група войници, които водели девойка в затвора. Тя видяла Артабан и по дрехите познавайки в него персиец, замолила: " Ние с теб сме от една страна. Баща ми дойде тук, заболя и умря. И ето сега, заради бащините дългове, искат да ме продадат в робство и да ме обрекат на позор! Моля те - спаси ме!"
Старецът се разтреперил. Предишната борба, като на пътя и във Витлеем, при избиването на младенците, избухнала в сърцето му: "Какво да направя? Да запазя камъка за великия Цар или да го дам в помощ на бедното девойче?" Любовта и жалостта победили: "Ето ти откуп, дъще моя! Тридесет години пазя това съкровище за великия Цар, но види се, не съм достоен да Му го поднеса!"
Докато говорел, небето се покрило с облаци, тежка тъма обгърнала земята, мълния прорязала небето от край до край, загърмяло, разтресли се домовете, посипали се камъни. Тежка керемида полетяла от съседен покрив и ударила посивялата глава на Артабан. Той паднал като подкосен и кръвта му изтичала. Девойката се навела, за да му помогне и го чула тихо да говори: "Господи, и кога Те видях гладен, и кога те видях жаден и те напоих? Кога Те видях странник и Те приютих? Тридесет години блуждаех от страна в страна, търсейки Те и не можах да Те намеря."
Старецът замлъкнал. Духнал лек ветрец и ласкаво погалил косите на умиращия. И все едно на крилете на вятъра долетял нежен глас: "Истинно, истинно ти говоря: каквото си сторил за ближните си, сторил си го за Мен." Лицето на умиращия се преобразило, той благодарно вдигнал очи към небето, облекчено въздъхнал и починал.
Свършили дългите странствания на стария влъхва. Намерил Артабан Спасителя и били приети даровете му.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!











Публикувано от

ПРЕДИ КОЛЕДА (притча-загадка)

Точно преди Коледа честен политик, великодушен адвокат и дядо Коледа пътували заедно в асансьора на луксозен хотел. Преди да се отворят вратите, забелязали на пода £ 5.
Кой вдигнал банкнотата?

Публикувано от

КАК МАГАРЕНЦЕТО ТЪРСИЛО ЩАСТИЕТО

(детска притча)

Магаренцето много искало да намери щастието. Но най-напред трябвало да узнае, какво е това. И се отправило при своя съсед - Овнето.
-Здравей, при теб има ли щастие?
-Сега ще погледна, влизай!
Магаренцето влязло. А Овнето погледнало в килера ... под кревата ... в хладилника ... И свило рамене:
-Нещо не намирам ...
-Значи няма. Много жалко.
И Магаренцето се наканило да си ходи.
-Слушай, Магаренце, - спряло го Овнето - а може би това е щастие? - и разстлало пред Магаренцето дебела вълнена наметка.
-Не, не мисля - казало Магаренцето и се отправило към вратата. - Ще ида при Козичката. Може при нея да има щастие.
-Козичке, здравей! Кажи, моля те, случайно да имаш щастие? - с надежда попитало Магаренцето.
-Щастие?! - Козичката оставила на масата шарената купа и се замислила. - Навярно имам..., но не си спомням къде съм го сложила ...
-Така-а ... - казало Магаренцето. - У Овнето няма щастие, при теб също ...
-Да, но имам мляко! - възкликнала Козичката. - То е толкова вкусно! И полезно! И въобще!..
-Щастието не е "въобще"! - мъдро отбелязало Магаренцето и се отправило при Патока.
Патокът седял във водата зад голямо листо от водна лилия и закусвал. Хапвал от любимото си блюдо - "салата от водорасли с водни бръмбари" и крякал от удоволствие.
-Здрасти, Паток! Аз търся щастие - казало Магаренцето. - Случайно да имаш?
-Как да нямам?! - изкрякал Патокът.
Магаренцето подскочило.
-А може ли да го видя?
Патокът смъкнал капака на голямо ведро и гордо изпъчвайки гърди, казал:
-Ето! Гледай!
Магаренцето мушнало главата си във ведрото:
-Ти какво, подиграваш ли ми се? Това са попови лъжички!
-Да, но са цяло ведро! Това е щастие! - възкликнал Патокът.
-На мен не ми трябва такова щастие! Прощавай!
Продължило Магаренцето нататък и навлязло в гората.
-Магаренце-е! - тихо го повикал някой.
Магаренцето се скрило зад едно дърво и се ослушало. Храстите се размърдали и на пътечката излезли ... Овнето и Козичката.
-Е? - попитали те. - Намери ли щастието?
Магаренцето тъжно въздъхнало и поклатило глава ...
-Слушайте ме внимателно! - изгракала на дървото старата Врана:
При елхата, където гората
клони опира в небесата,
където ручеят в клисурата бълбука,
където мечката в бърлогата лежи,
там щастието ви ви чака,
Магаренце, недей тъжи!
Дълго вървели Магаренцето, Овнето и Козичката. Накрая видели пред себе си елха - висока, превисока! Тая същата!
А щастието? То къде е? Нима ги излъгала старата Врана?
Магаренцето обиколило дървото и видяло малко Момиченце. То стискало в ръцете си синя кофичка и треперело от студ.
-Не бой се! - ласкаво му казала Козичката.
-Нищо лошо няма да ти направим! - успокоило го Овнето.
А Магаренцето го попитало:
-Ти ли си щастието?
-Аз съм Маша! - казало Момиченцето. - Искам да ям! Студено ми е! Искам вкъщи!
-Аз ей сега! - казала Козичката. Грабнала кофичката и се скрила зад храста.
Скоро се върнала и поставила кофичката, напълнена догоре с мляко, пред Момиченцето.
-Изпий млекцето, топло е!
Маша изпила млякото до капка.
-Сега ще ти стане съвсем топло - казало Овнето и загърнало раменете на Момиченцето с дебелата вълнена наметка, която носело навсякъде със себе си.
Маша се стоплила и спряла да трепери.
-А сега към къщи! - казало Магаренцето.
Маша седнала на Магаренцето и всички тръгнали. Пътят към къщи винаги е по-кратък и весел!
-Вижте! Вижте! Това е моят дом! - Маша скочила от Магаренцето и запляскала с ръце.
И наистина, Магаренцето, Овнето и Козичката видели две брезички, а до тях се мъдрела спретната къщурка с керемиден покрив.
Момиченцето разцелувало новите си приятели.
-Благодаря! Вие ми помогнахте! А това е такова щастие!
Така Магаренцето и приятелите му намерили щастието.

Екатерина Карганова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЗА ВИНОТО И ЛЮБОВТА

На брега на реката седели двама влюбени и пиели вино.
Виното попитало Любовта:
-Кой от двама ни е по-силен и по-сладък?
-И двамата носим добро и служим за едно и също - да радваме душата. Така че за какво ни е да спорим?
-Не, аз съм по силно от теб! Гледай как влюбеният пие чаша след чаша и не може да ми се насити.
В този момент момъкът се напил и заспал. Девойката се разплакала и си тръгнала.
-Виж какво направи! - казала Любовта. - Кому е нужна такава сила, щом вместо радост носи сълзи?

Понякога и голямото добро, ако е в повече, може да се превърне в немалко зло.

Григорий Тер-Азарян

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЗА МАНИЕРИТЕ И ХРАНЕНЕТО

Попитали Мъдрата Свиня:
-Защо по време на ядене потапяш краката си в храната?
-Защото обичам да усещам храната не само с устата, а и с тялото си. Когато при ядене усещам съприкосновението с храната с краката си, получавам двойно удоволствие.
-А добрите маниери?
-Маниерите са предназначени за околните, а удоволствието - за себе си. Ако основата на удоволствието произтича от моята природа, то носи полза.
-Но маниерите също носят полза!
-Когато маниерите започнат да ми носят по-голяма полза от удоволствието, няма да си слагам краката в храната - отвърнала гордо Свинята и се отправила по делата си.

А.Медведев, И.Медведева, "Легенди и притчи Шоу-Дао"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

КРАЙ ЛЮЛКАТА

Честит Рожден Ден, Влади!
С обич и признателност! :)

Новороденото кротко спяло в люлката си. Три млади феи нервно се суетели около нея. Днес бил първия ден от стажантската им програма.
Вратата се отворила и тържествено влязла сбръчкана стара фея с демодирани очила на носа.
-Скъпи колежки! - патетично подела тя. - Днес е специален ден - денят, в който вие поемате по вашия професионален път! Да си орисница е велика отговорност! Но нашите възпитанички ...
Старата фея била прословута с многословието си и "възпитаничките" бързо се отегчили. Едната вперила отнесен поглед в тавана и отплувала в света на фантазиите си. Останалите две, полускрити за гърба и, си зашепнали тихо.
-... Да определяш човешките съдби е чест и призвание ... - ръководителката продължавала речта си и изглеждало, че никога няма да свърши.
Младите феи съвсем се отпуснали:
- ... и той ми каза, - шушукала едната - че познава декана на дриадите и ако искам, може да ми уреди втора магистратура там. Но аз му казах, че това е твърде далеч от основната ми специалност и не искам неприятности един ден. Не че е същото, но представяш ли си такъв срам, като Феята на зъбките, дето представила фалшива диплома. А и била злоупотребила с милиарди!
-Много компромати излизат напоследък! - също шепнешком и отвърнала другата. - Носят се слухове, че разследват кръстницата на Пепеляшка за превишаване на служебните правомощия. Била направила нарочно едната и стъклена пантофка с половин номер по-голяма, а останалото са само ПРИКАЗКИ!
Във възмущението си тя не само повишила тон, а неволно махнала с ръка. Пръчицата и чукнала по люлката. При това изскочила малка, светеща искра, която с весело свистене закръжила над люлката и накрая целунала бебето по челото.
-Колежке? - старата фея я гледала строго и въпросително над очилата.
Младата орисница гузно се присвила за миг, но бързо се овладяла, изпънала се и гордо пристъпила напред.
-Приказки! - уверено повторила тя и тържествено насочила пръчицата си към люлката. - Той ще стане разказвач на приказки! Чудесни, увлекателни истории, които ще карат хората да мислят и да чувстват, които ще забляват и поучават. Така ще прави света по-добър!
С чувство на достойно изпълнен дълг тя отстъпила назад и се обърнала към унесената фея:
-Колежке!
Повиканата стреснато подскочила. След като осъзнала къде се намира, пристъпила към люлката с лице, озарено от блажена усмивка:
-Градинар! - екзалтирано прошепнала тя и докоснала бебето с пръчицата си. - Той ще стане чудесен, грижовен и нежен градинар. Ще има прекрасна ливада с глухарчета ...
-Колежки! Колежки-и-и! - рязко заскърцал гласът на старата фея. - Вярно е, че орисничеството е творческа професия. Но не можем да си позволим да сме толкова абстрактни! Това са човешки съдби! Как ще се прехранва това бебе? О, небеса!
Възмущението и било толкова непристорено и дълбоко, че чак очилата и заподскачали на носа. Това накарало третата орисница да прихне:
-Хи ... хи ... - изплъзнало се от устата и, преди да успее да заглуши пристъпа на смях.
-Казахте ли нещо, колежке? - впил се в нея гневният поглед на старата фея.
-Химик! - ясно и отчетливо произнесла "колежката", като пристъпила гордо напред и внимателно докоснала главата на бебето с пръчицата си. После казала през рамо: - Искахте някоя по-съвременна професия, струва ми се?!
Трите феи разперили ефирните си крилца, елегантно закръжили над люлката и след като една по една целунали бебето нежно, се измъкнали през прозореца.
-Какъв материал! Какъв материал! - не стихвало възмущението на старата фея. - Толкова усилия, толкова усилия и накрая какво - никаква практичност, никакви умения за работа в екип!
После вперила тревожен поглед в професора-магьосник, който седял в широкото кресло в ъгъла и мълком наблюдавал ритуала:
-Какво ли ще излезе от това? Химик-разказвач на приказки, с ливада от глухарчета!
Той бръкнал в джоба на мантията си и извадил кристално кълбо. Взрял се изпитателно в него и проронил лаконично:
-Нямам идея!

Приказката е личен подарък

Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЛИПСВАЩАТА ПЕТФУНТОВА БАНКНОТА

Джордж бил служител в английска поща. Работата му се състояла в това, да обработва писмата с нечетливи адреси. Един ден точно преди Коледа намерил на бюрото си писмо, просто адресирано с треперлив почерк: "До Бог". На плика нямало друг ориентир, затова служителят отворил писмото и прочел:
"Мили Боже,
Аз съм 93-годишна вдовица на държавна пенсия. Вчера някой открадна портомонето ми. В него имаше сто лири, които бяха всичките ми пари. Ще взема пенсия отново едва след Коледа, а за празника бях поканила двама приятели на обяд. Сега няма с какво да купя храна и да ги посрещна. Нямам семейство, към което да се обърна за помощ и ти си единствената ми надежда. Можеш ли да ми помогнеш, Боже?"
Джодж се разчувствал и бидейки човек добросърдечен, закачил копие от писмото на дъската за съобщения в офиса. Колегите му също били трогнати и успели да съберат помежду си 95 лири. Изпратили ги на старата дама кеш в пощенски плик и останалата част от деня работили окрилени от мисълта, че са направили едно добро.
Коледата дошла и отминала. Пет дни по-късно в отдела за сортиране се озовало още едно писмо, просто адресирано "До Бог". Пощальоните нетърпеливо се скупчили около Джордж. В писмото пишело:
"Мили Боже,
Как мога да ти се отплатя за това, което направи за мен? Благодарение на щедростта ти, можах да предложа прекрасен обяд на моите приятели. Прекарахме чудесно, разказах им за невероятния ти подарък и даже нашият енорийски свещеник е извън себе си от радост. Между другото, липсваха пет лири. Мисля, че са тези крадливи пощенски служители."
Джордж не можел да не си спомни мисълта на Оскар Уайлд:"Няма ненаказано добро."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: СПЕШНО ПИСМО

Наближавал денят на св.Николай. Посивелият епископ в обкръжението на ангелите седял и четял писмата, които му изпратили децата. От време на време светецът не можел да разчете почерка. Тогава ангелите му помагали:
-"Моля те, св. Николай, изпрати ми релси и такова влакче, че да обиколя с него целия свят."
-Ах, какъв пътешественик!
Следващото писмо било написано с красив, четлив почерк и св. Николай започнал да чете сам: "Никога не съм имала мече панда, а моето мече вече съвсем остаря."
"Изпрати ми голяма кукла" ... Писмата били толкова много.
Но ето, св. Николай подал на ангела омачкан лист с размазани тук-там букви.
-Може би това писмо е паднало във вода или са го писали под дъжда?
-"Св. Николай, - започнал с мъка да чете ангелът - не те моля нито за играчки, нито за лакомства. Моля те само за едно, направи така, че мама да оздравее."
Ангелът спрял да чете. Станало тихо. Св. Николай попитал:
-Това ли е всичко, което е написано?
-Не. "Моята майка е тежко болна и никакви лекарства не и помагат. Лекарят каза, че само Господ може да и помогне. И аз си помислих, - четял по-нататък ангелът, едва сдържайки риданията си, - че до Господ трудно мога да достигна, защото толкова много хора през цялото време го молят за нещо. Затова пиша на теб, да помолиш Господ за моята майка."
-Покажи ми това момче - казал на ангела св. Николай.
-Ето там - посочил ангелът с ръка място на земята. Светецът видял момченцето в болницата до леглото на майка си.
-Значи мама е още жива - св. Николай рязко скочил от креслото си. - Ей сега ще се върна.
-Къде отиваш?
-Как къде? При Господ, да моля за здраве за мама.

Още коледни приказки и притчи

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПОКОЙ

Един облак във висините,
Птица плува във водата,
Вчера ловецът отне другарката и.
Аз стоя сам на брега,
Дълго се трудих и ето,
Скоро ловецът ще дойде за мен.
Преди той в лъка
Да постави стрелата,
Трябва да успея да му кажа,
Че покоят настъпва,
Когато облакът е във висините,
Когато птиците са в езерото.

***

В безконечността на пространството на съществуване
на нашите действия, чувства и постъпки,
в пространството, където са недостижими всичките наши цели и мечтания,
където ефимерността на резултатите от нашите действия
е толкова очевидна и страшна
със своята безнадежност,
все по-често идва мисълта,
и това е главната истина,
че светът е и това, и това.
И на мен не ми е дадено
да открия друг свят,
както и да изменя този.
Единственото, което е по силите ми -
да пребивавам достойно в този свят,
изпълнявайки дълга си.

из "Девета притча" от "Притчите на Кумадзо Ясумото"
Михаил Златовски


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!




Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ЛЪВЧЕТО

(детски притчи, терапевтични приказки за деца)
В гората живеел царят на животните - лъвът. Той нямал, както е прието, дворци, слуги и стражи, нямал нищо, което се полага да има един цар, но всички знаели, че царят е той. Един ден му се родил син - рижо лъвче. Ще кажете, че всички лъвчета са рижи, но това било необикновено рижо. Като огън. Даже слънцето му се радвало. Но на лъвчето не му било до смях. Точно обратното, защото е много трудно, когато не си като всички. Лъвчето често се биело, защото го дразнели, а баща му го учел да бъде силно и смело. Веднъж, когато отново се прибрало с раздран нос и наранени лапи, баща му го повикал.
-Разкажи ми, защо си се бил - помолил той.
Очите на лъвчето светнали злобно:
-Тези тигри! Викат ми "риж"! Страхливи котки!
-Но ти наистина си риж - усмихнал се баща му. - Кажи, нима ти е обидно, когато те наричат лъв? Или казват, че имаш четири лапи и една опашка? Нима е срамно? Нещо лошо ли има в това?
-Не - отвърнало лъвчето.
-Тогава защо се сърдиш, когато казват, че си риж? По-лошо е отколкото да си раиран, или черен, или бял?
-Но, татко! Те ме дразнят!
-Мили синко, - казал лъвът - дразнят те, защото се озлобяваш. Всичко зависи от това, какво чуваш. Това е само цветът на кожата ти, нищо друго. И ако искаш да знаеш моето мнение, аз го намирам за най-прекрасен на белия свят. Ето така!
Лъвчето чувствало, че баща му е прав, но гордостта не му позволявала да се съгласи веднага.
-Трябва да помисля, татко, - казало то - трябва да помисля.
-Разбира се, сине - надигнал се баща му. - И помни, всичко зависи само от теб.
И знаете ли, лъвчето наистина помислило. Не че станало съвсем примерно и напълно престанало да се бие, не, разбира се. Но оттогава, като чуело зад гърба си "риж", с достойнство поглеждало през рамо и казвало:"Да, и това много ми харесва!" Постепенно съвсем престанали да го дразнят. Вече не било интересно.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СТУДЕНТСКА ПРИТЧА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Доброто и злото умрели от глад.

:D Колкото и да сте разочаровани, това е притчата. Малко е прашасала и повечето днешни студенти не биха я разбрали, защото си мислят, че "мама се е казвала Студентка и в хладилника имало само кренвирши". Лъжи и инсинуации, уважаеми потребители! То нямаше хладилник, та какво останало да има кренвирши в него. По-скоро беше нещо в този стил:

1) Ден на стипендията: действа правилото на дясната ръка. Студентът влиза в заведение за хранене, закрива цените с дясната ръка, с лявата си избира име на ястие, купува, яде.
2) Eдна седмица след стипендията: действа правилото на лявата ръка. Студентът влиза в заведение за хранене, закрива имената на ястията с лявата ръка, с дясната избира подходящо по цена, купува, яде.

3) Една седмица преди стипендията: действа правилото на бургията. Студентът влиза в заведение за хранене, повърти се, повърти се и си тръгне ...


И докато не съм излязла от контекста, понеже Влади вчера спомена по повод на празника студентските песни, сещам се и аз за фрагмент от една:

... Паяк виси от стената
и няма ли кой да го вкара във вкусен омлет!
Виси си бе, паяко гнусен,

на стари години ще видиш
какво е туй глад!
Припев: Ще минат години,директор ще стана,
елате ме вижте тогаз!

Ще имам мангизи, кола, секретарка

и барчето пълно с коняк!
...

Аз директор не успях да стана, дано поне вие да сте! :D И тъй, след всичките лирични отклонения (спомени, какво да направиш!):

Честит 8-ми декември на всички бивши и настоящи студенти и техните преподаватели! Здраве и успехи!

И понеже е празник, даже няма да ви напомням да прочетете профилактично вчерашната притча. :D А пък утре, като изтрезнеете, ще ви разкажа приказката за студента, който хванал златната рибка в морето на информацията, т.е. Интернет.

Весел празник!


Публикувано от

ЛЕГЕНДА ЗА ВИНОТО

Понеже застудя, само да напомня иносказателно. :D

Това се случило отдавна. Решил един човек да свари вино. Направил огнище под дървото пипал, стъкнал огън и сложил на него гърне с настройка от цветовете на махуа. Дълго държал гърнето на огъня, но не получил и капка вино. Отишъл тогава при знахаря и му поискал съвет.
-Отрежи дървото, под което си направил огнището, насечи го и с тия дърва поддържай огъня. Тогава ще получиш толкова вино, че съдовете няма да ти стигнат.
Човекът така и направил - отсякъл дървото, нацепил го и започнал да хвърля дървата в огнището.
А това дърво било дом за четири живи същества: скворец, папагал, тигър и дива свиня. Рано сутрин те се разпръсвали, но на залез слънце се връщали при дървото и прекарвали нощта под неговата закрила. Тази вечер, както всяка друга, те бързали да се приберат вкъщи. Пръв долетял скорецът. Като видял какво е сполетяло дома му, от мъка се хвърлил в огъня. Веднага закапало вино от гърнето. Втори бил папагалът. И той, като видял родното дърво да гори в огнището, обезумял от мъка и се хвърлил в огъня. Още по-бързо закапало виното. Трети пристигнал тигърът. Като разбрал, че е останал без дом, с рев се хвърлил в огъня. Последна си дошла свинята. И тя като другите, извън себе си от мъка, се хвърлила в огъня. Виното потекло на струя от гърнето. Зарадвал се човекът, че много вино сварил.
Казват, че от този ден виното получило главните си свойства от тези четири горски твари. Затова, когато човек изпие една чашка вино, речта му става жива и весела като песента на скореца. След втората чаша още повече се развеселява, но става креслив като папагала - напъва се да пее и то с цяло гърло. След третата чаша се чувства като тигър: започва да се хвали и да се заяжда, размахва юмруци и с рев иска да покаже, че няма по-силен от него на света. И в края на краищата се превръща в свиня. Нито себе си помни, губи разсъдък, не разбира кое е добро и кое е лошо. Краката го водят неведомо къде и се търкаля, където му падне.
Затова и нашите предци пиели виното с мярка.

индийска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СВЕЩТА НА МОШЕНИКА (притча за св.Николай)

:) Честит Имен Ден, Ник! Честит празник на всички! С пожелание добрите чудеса да са неотменна част от живота ни! Но да търсим и получаваме благословия за чисти, добронамерени и благородни каузи! :)

В трудни времена живял един човек, който намислил да си осигури добро с недобри дела. Където каквато вехтория намери, няма да я подмине. Накупи боклуци всякакви, изкара ги на пазара и така ще ти заговори, ще те омае, съвсем ще ти разбърка ума и тройна цена ще им вземе - с една дума, мошеник.
И всеки път, като успеел да измами някого, палел свещ на св.Николай. Натрупал толкова свещи, че само неговите се виждали.
И тръгнала мълва за Ипат, че е пръв в усърдието си и св. Николай е помощник в делата му. И сам Ипат се уверил, че втори като св. Николай няма.
Веднъж завлякъл съседа си и си плюл на петите. Но за лош късмет, подгонили го.
Тича Ипат, тича, излязъл от селото, тича по пътя, а-ха да го настигнат. Не щеш ли, насреща му старец, дрипав такъв, вехтошар.
-Къде тичаш, Итап?
-Ох, деденце, измъкни ме, не позволявай да ме хванат: настигнат ли ме, жив ще ме одерат!
-Лягай - казва му старецът - тук в канавката.
Скочил Итап в канавката, а там - умрял кон. Пъхнал се той в корема на коня, скрил се.
Тичат хора по пътя, право по следите на мошеника, но да погледне в канавката никому не минало през ума, кой ще ти гледа разложена мърша. Така и го подминали.
Излязъл Итап.
А старецът още стои на пътя.
-Е, Итап, добре ли ти беше в скривалището?
-Ох, деденце, добре - едва не се задуших!
-А, виждаш ли, задушливо! - казал старецът и изведнъж станал такъв строг. - А на мен какво ми е от твоите свещи, как мислиш? Свещите ти са като тая мърша!
И навъсен продължил пътя си.

Сергей Есенин "Николины притчи"

Ако сте пропуснали миналогодишната притча за св. Николай, препоръчвам ви я!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!





Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ПЪРВАТА МАЙМУНА

Зачудил се Бог, как да създаде първата маймуна. Пробвал така, пробвал иначе, все не му се получава както трябва. Ту излязат плешиви, ту носати, ту правостоящи - не щат да се катерят по дърветата.
И той решил да не рискува, а да създаде направо човека. "Ще ги изгоня, - помислил си - те ще деградират и ще се получат маймуни."
Какво е станало, един Бог знае.

Максим Приходко

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!




Публикувано от

СВЯТАТА СЯНКА

В древни времена живял един свят човек. Светостта му била толкова велика, че удивлявала даже ангелите и те слизали от небесата, за да видят как, живеейки на земята, е възможно да се уподобиш на Бога. А светецът живеел просто, разпръсквайки около себе си добро, както цветето разпръсква аромат, без само да забелязва това. Всеки ден от неговия живот можел да се определи с две думи: той боготворял и прощавал. Никога дума не проронвал за това, но то се изразявало в усмивката му, в приветливостта му, добродушието и ежечасната благотворителност.
И помолили ангелите Бог: "Господи, дай му дара на чудесата!"
-Съгласен съм. Попитайте го какво иска.
И попитали ангелите светеца:
-Желаеш ли с докосването на ръката си да изцеляваш болните?
-Не, по-добре сам Бог да твори това.
-Не искаш ли да имаш дар слово, със силата на което да обръщаш грешниците в правия път?
-Не, това е работа на ангелите. Аз се моля за грешниците, но не обръщам.
Ангелите продължили да му предлагат дарове и да настояват да избере един от тях.
-Добре, - казал светецът - искам да творя добро така, че сам да не знам за това.
Замислили се ангелите и решили да направят така, че сянката на светеца встрани и зад него да има дар да изцелява болните, да облекчава скърбите и да утешава печал. Така и станало.
Когато минавал отнякъде, неговата сянка встрани и зад него покривала със зеленина утъпканите пътища, украсявала с цветя увехналите треви, връщала чистата вода на пресъхналите ручеи, свежия цвят на лицата на болните деца и тихата радост на на техните майки.
А светецът по предишному живеел скромно, разпространявайки около себе си добро, както звездата изпуска светлина, както цветето изпуска аромат, без сами да разбират. А хората мълчаливо го следвали, без да говорят нищо за чудесата му. Даже забравили името му и започнали да го наричат "святата сянка".

Еп. Михаил Семьонов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!





Публикувано от

НАЙ-СТРАШНАТА ДУМА

Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.
Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят.
Речено-сторено.
Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде ..."
Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея: "КЪСНО". В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени:
-Нищо ли не може да се направи?
-Вече не, - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца - щом е написано на дъсчицата ...

Източник: www.chitalnya.ru
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ЖАБА И СЛАВЕЙ

Веднъж Жабата чула песента на Славея и изпаднала във възторг. Славеите действително пеят прекрасно и даже жабите не може да не забележат това.
"Би било чудесно, - помислила си тя - ако и другите птици умееха да пеят така! А то в тази гора един истински певец няма: едни крякат, други грачат, а нещо, което да ти грабне душата, няма. Колко жалко!"
И Жабата започнала да се учи при Славея. Всяка вечер тя идвала до дървото, където той обикновено пеел и старателно повтаряла трелите му. Е, както можела. Отначало нищо не се получавало. Но минали няколко месеца и усърдието и било възнаградено - Жабата научила няколко ноти. Не всичките разбира се, само две или три, но за начало (и за жаба) това е голямо постижение.
Доколкото нямала търпение да се хване за работа, тя доскачала до гората и там започнала да обучава птиците и зверовете в това, което сама била научила. Естествено, малко от тях я взимали на сериозно. Но Жабата не се отказвала - уговаряла, убеждавала, набивала нови идеи в неподатливите глави на горските обитатели, заразявала ги с личен пример ... И усърдието и отново било възнаградено. Минали няколко месеца и в гората се научили да квакат. С извивки.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от