ЛЮБОВТА И СМЪРТТА

Любовта и Смъртта се срещнали в един хан. Закачили оръжията си на една кука и седнали да вечерят.
Сутринта станали в зори, защото и двете ги чакала много работа. И тъй като било още тъмно, та нали по-голямата част от човешкия живот преминава в тъмнината и мрака на невежеството, объркали оръжията си.
Смъртта взела лъка на Любовта, а Любовта - лъка на Смъртта.
Оттогава правят всичко наопаки:
Смъртта прострелва млади хора, а Любовта поразява старите.

Публикувано от

НА КОЛКО СТЕ ГОДИНИ?

Попитали веднъж Галилей:"На колко сте години?" Той отговорил:"На осем или десет ...", което, съдейки по посивялата му брада, не можело да бъде вярно. Отговорът си коментирал така:"Аз съм на толкова години, колкото ми остава да живея. Преживените години не притежавам, както Вие не притежавате парите, които сте изхарчили някога."

Публикувано от

В ТЪРСЕНЕ НА ПРАВДАТА

Един човек обиколил целия свят в търсене на Правдата.
Отначало я търсел в дома си, после в града си. Тръгнал на път и проверявал в бедни хижи и разкошни дворци, в храмовете на различни религии. Никъде не намерил Правдата.
Един ден в далечна страна, в малък храм в планината, на въпроса му:"А няма ли тук Правда?" монахът отвърнал:
-Да, Правдата е тук. Под покривалото отсреща. Дръпни го и ще видиш Правдата.
Човекът така и направил. Пристъпил към това, което било закрито, дръпнал покривалото и загубил съзнание. Толкова ужасна била Правдата. Когато се съвзел, простенал:
-Правда, какво да направя? Обиколих целия свят да те търся, но ако кажа на хората колко си ужасна, кой ще ми повярва?
-А ти излъжи-казала тихо Правдата-и всички ще ти повярват.

Публикувано от

РАЗОЧАРОВАНИЕ

Едно куче яростно гонело опашката си. Оставайки без сили, то прекратило преследването и легнало да си отдъхне, като се свило на кълбенце. Изведнъж забелязало, че в тази позиция опашката е под самия му нос. Злобно впило зъби в нея, примряло от болка и я пуснало.
-Налага се да се направи извод,-казало си то само-че преследването е по-сладко от обладанието.

Публикувано от

БЪДИ ЩАСТЛИВ!

Просяк седял край пътя. Минаващ наблизо страж го ударил с камшик през лицето и продължил нататък. Просякът погледнал след него и казал:
-Бъди щастлив!
Друг минувач се удивил на реакцията му:
-Нима си толкова смирен?
-Не, - отговорил просякът - но ако войникът беше щастлив, нямаше да ме удари по лицето.

Публикувано от

ДА СЕ ОЖЕНИШ СПОКОЕН

За поредицата "1 ноември-Ден На Народните Будители" ("Поради що се срамиш да се наречеш болгарин")
Позволявам си да включа притчата в горепосочената поредица заради това, че в сайта, от който я преведох, започваше така:"Паисий Светогорец разказвал как ...", като естествено по никакъв начин не мога да докажа истинността на твърдението, но нямам причина и да го смятам за лъжливо.

Младеж попитал старец:
-Татко, ще си намеря ли добро момиче, за да се оженя спокоен?
Старецът отвърнал с усмивка:
-Ако всички си намерят добри момичета, какво да правим с останалите? Да ги консервираме?

Публикувано от

ПРЕДЕЛЪТ НА ДОПУСТИМОТО

Царят на Далечните острови назначил коня си за премиер-министър, а оседлал човек. Виждайки, че при новите порядки държавата благоденства, Престарелият Съветник предложил на царя да иде на паша, а на трона да постави бик.
-Не,-отговорил монархът, след като размислил-всеки правилен замисъл може да бъде доведен до опасен абсурд. Реформата е добра само дотогава, докато не се превърне в революция.

Публикувано от

ЦЯЛА ЖЕНА

Селянин имал две жени. Заради това бил изправен пред съда. Съдията го попитал:
-Защо извърши това престъпление?
-Аз, господин съдия, не смятам за престъпление това, кото съм извършил. Нямам две жени, а една. Какво е това жената? Всеизвестно е - половинката на човека. Всички казват "моята половинка", "моята скъпа половинка". Е, аз пожелах да имам цяла жена и затова си взех две половинки.

Публикувано от

ГРАДЪТ НА МЪДРЕЦИТЕ

Мъж пътувал по света. Отивал в града на Мъдреците. Пътят му не бил лек. Вече бил съвсем близо. Странникът бил нетърпелив, искал възможно най-бързо да стигне до този изключителен град.
Насреща му вървял мъдрец. Пътешественикът го спрял и попитал:
- Уважаеми, колко още ми остава до града?
Мъдрецът се вгледал в него и отсякъл:
- Мърдай!
Озадачен пътешественикът продължил пътя си. "Нима в този град всички са такива грубияни?"-мислел си той
Не минал и петдесет крачки, когато чул мъдрецът да вика след него:
- Чакай!
Пътникът се обърнал.
- До града имаш още един час път.
- Но защо не ми казахте веднага? - попитал мъжът в недоумение.
- Трябваше да видя с каква крачка вървиш - отговорил мъдрецът.

Публикувано от

ЧУКАЙТЕ ТИХО!

Предположенията ни влияят по-често, отколкото си мислим. Обикновено действаме, основавайки се на своите догадки. Този навик е полезен, защото не ни се налага да мислим . Ако срещнем човек в униформа, можем да предположим, че е служител на реда. Но ако се уповаваме на предположения през цялото време, възможно е те да започнат да контролират живота ни.
Майстор на табели загубил поръчка, защото се опрял на погрешно предположение. Богата дама го помолила да изработи предупредителен надпис за куче в къщата, за да го закачи на входната врата. Той написал: "Пазете се, зло куче!" И загубил поръчката.
- Глупак! - възкликна жената. - Исках да предупредя посетителите: "Чукайте тихо! Не будете кучето! "

Публикувано от

ТРИ ЕПОХИ

Разговор през V век
- Казват, че коприната не се произвежда от растения, "предели" я гъсеници.
- И диаманти се появяват от яйца? Не обръщай внимание. Това е очевидна лъжа.
- Но явно в далечни земи се случват много чудеса ...
- Заради тази жажда за свръхестественото, възникват всякакви фантастични измишльотини, подхранвани от търсенията на наивниците.
- Въобще, ако се замислим, такива бълнувания, широко разпространени на Изток, не биха могли да бъдат вкоренени в нашето логически мислещо, цивилизовано общество.

Разговор през VІ век
- Дойде един човек от Изток и донесе някакви червеи.
- Безспорно шарлатанин. Предполагам, твърди, че те лекуват зъбобол?
- Не, по-забавно е. Той казва, че може да "преде коприна". Казва още, че ги е получил с риск за живота си и сега ги показва пред царските дворове в различни страни.
- Даа, той просто се възползва от поверие, остаряло още по времето на прадядо ми.
- Какво да правим с него, господине?
- Хвърли дяволските му червеи в огъня, а него бий, докато не се откаже публично от убежденията си. Хората от този тип станаха необичайно нагли. Трябва да им покажем, че тук, на Запад, не е някакво забутано село, където са готови да повярват на всеки мошеник от Изток.

В ХХ век
- Значи Вие твърдите, че сте запознат с нещо, известно на Изток, което тук, на Запад, ние все още не сме открили? Така са говорели още преди хиляди години. Но в този век човешкият ум е наистина отворен към всичко ново. Така че да опитаме. Хайде, демонстрирайте това, което искате. Имам петнадесет минути до следващата среща. Ако желаете, можете да представите своите виждания и в писмен вид. Ето Ви лист хартия.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ХОРИЗОНТА

Посвещава се на Крист.

Човек искал да достигне хоризонта. Отправил се към него. Вървял напред, а хоризонтът се отдалечавал. Той правел крачка и хоризонтът правел крачка. Той бягал и хоризонтът бягал напред. Препускал на кон, пътувал с кола, летял със самолет, а хоризонтът оставал все така далечен, както в началото на пътя. Човекът бил уверен, че хоризонтът пази някаква загадъчна тайна, която природата досега не е разкрила никому. Срещнал по пътя си много мъдри хора. Много разбрал и научил. Разкрил много тайни, но хоризонтът не се приближил нито с една крачка до него.
-Напразно губиш време и сили-казвали му мъдреците.- Никой не е покорил хоризонта, даже най-могъщият магьосник.
Но човекът не се предавал. Минали години. Той обиколил цялата земя и се върнал там, откъдето започнал своя път. Седнал на хълма, където често играел в детството си и където за пръв път зърнал хоризонта. И изведнъж разбрал. Хоризонтът е навсякъде! На всяка крачка.
Човекът щастливо се усмихнал, затворил очи, протегнал ръка и почувствал как на дланта му ляга лека, прохладна и трептяща на вятъра нишка.
Сега той ясно разбирал, че всичко прекрасно, необикновено и приказно е било винаги до него.
-Но как бих разбрал това, ако бях стоял на едно място?-казал човекът.

Публикувано от

АКО РАБОТАТА ВИ Е ОМРЪЗНАЛА ...

Ако Вашата работа Ви е омръзнала до смърт, ако мислите само как по-бързо да се приберете в къщи, ако всички наоколо Ви дразнят ...
Представете си нещо.
Представете си, че сте пастир на елени в Крайния Север ...
Какъв би бил Вашият живот тогава? Нека да видим.
Понеделник.
Вие пасете елени.
Вторник.
Вие пасете елени.
Сряда.
Вие пасете елени.
Четвъртък.
Вие пасете елени.
Петък.
Вие пасете елени.
Събота.
Мислехте за почивен ден? Не, Вие пасете елени.
Неделя.
Сетихте се вече какво правите, нали? Правилно, пасете елени.

Сравнете такъв живот с този, който сега имате.
Радвайте се! Плачете от щастие!
Благодарете на семейството и приятелите си, че ги имате.
И най-накрая, благодарете на себе си, че не станахте пастир на елени в Крайния Север ...

Публикувано от

РАБОТАТА НА АНГЕЛИТЕ

В Рая имало два ангела. Единият винаги лежал на облак и почивал, а другият непрекъснато летял от Рая до Земята и обратно.
Един ден ангелът, който винаги почивал попитал другия:
-А ти защо непрекъснато летиш насам-натам?
-Аз пренасям посланията, които започват с "Помогни ми, Господи ! " А ти защо винаги почиваш?
-Аз трябва да пренасям посланията, които започват с "Благодаря ти, Господи!"

Публикувано от

ВЯТЪРЪТ, ВОДАТА И ПРАВДАТА

Вятърът, Водата и Правдата били приятели.

Един ден Водата и Правдата попитали Вятъра:"Кажи, приятелю, ти бродиш по целия свят, когато ни потрябваш, къде да те намерим?"
Вятърът отговорил:"Когато ви потрябвам, ще ме намерите между планините. Ако там ме няма, винаги можете да ме откриете при високата топола."

Тогава Вятърът и Правдата попитали Водата, къде могат винаги да я намерят.
"Ще ме намерите във фонтаните и между камъшите."

Накрая Водата и Вятърът попитали Правдата:"Къде можем да те открием в момент на нужда?"
Правдата отговорила:"Приятели, докато ме имате и здраво ме държите в ръцете си, винаги ще съм с вас. Ако ме изпуснете от ръце, никъде няма да можете да ме намерите, тъй като по природа аз не търпя да бъда захвърляна. И мисля, че който ме игнорира и малко ме уважава, не му се пада честта да ме притежава."

Публикувано от

ИСКРЕНОСТ И ЕСТЕСТВЕНОСТ

Веднъж ученикът се обърнал към Учителя:
-Учителю, наскоро с приятелите ми обсъждахме темата за искреността и естествеността, но в резултат всичко в главата ми се обърка.
Учителят се усмихнал:
-И какъв е твоят въпрос? Какво се обърка в главата ти?
-Най-важното, което не мога да разбера е разликата между искреност и естественост. Според мен са едно и също.
-Не са едно и също-казал Учителят.-Искреният човек може и да не е естествен, но естественият винаги е искрен.
-Прости ми, Учителю, но все още не разбирам.
-Когато си искрен, ти не криеш чувствата си. Когато си естествен, ти не мислиш за тях.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО КУЧЕНЦЕ

Тичало малко кученце. Тичало все по-бързо и по-бързо. Изведнъж видяло в небето птица да лети. Тогава кученцето размахало уши. Махало все по-бързо и по-бързо и ... полетяло.
Птицата била ужасно изненадана. Настигнала кученцето:
-Но ти не можеш да летиш! Нямаш криле!
-Е и какво? Затова пък имам уши!

Публикувано от

ЖИЛИЩЕТО НА БОГ

-Къде живее Бог?
С този въпрос равин от Коск удивил група учени мъже, дошли да го посетят.
Те му се присмели:
-Как може да питаш такова нещо! Не е ли целият свят изпълнен със славата му?
Тогава той отговорил на собствения си въпрос:
-Бог живее там, където го пусне човек.

Публикувано от

ПИЩНО ЦЪФТЯЩА РОЗА

Човек имал градина с плодни дървета, която дал под аренда. Когато изтекъл срока на арендата, той посетил своята градина и я заварил напълно запусната и трънясала.
Довел работници, които да изкоренят трънаците, но тогава забелязал сред храсталака пищно цъфтяща роза, която изпускала упоителен аромат. И казал:
-Заради тази единствена роза съм готов да оставя градината недокосната.

Публикувано от

КАПИТАН ИЛИ МАЧТА

Човек, търсещ знания, помолил мъдрец-отшелник, да бъде негов наставник . Той отказал.
- Но защо?
- Кажи ми, ако кораб в морето бъде настигнат от буря и ти си на палубата, какво ще направиш - ще търсиш капитана или ще се хванеш за мачтата ?
- Ще се хвана за мачтата, така че да не бъда отнесен.
- Но капитанът е най-компетентен на борда на кораба, защо да не потърсиш него?
- В бурята няма какво да ми помогне.
- Тогава защо в живота си се занимаваш с търсене на "капитани"?
- Но Вие също търсите и опитът Ви в търсенето е много по-голям от моя ...
- Аз? Мен вече ме отнесе вълната!

Публикувано от

ПРИНЦЕСАТА И СЪРЦЕТО

По заявка на Руми (Змията) и за серията "Метлата" на Савлена.

Живяла някога Принцеса. Просто Принцеса. Тя даже не била прекрасна. И не живеела в тридесет и деветото кралство, а в напълно нормална държава. И не в прекрасен каменен замък, а в многоетажен панелен блок. Не носела пищни рокли, а предимно дънки с ниска талия. Не умеела да бродира. Но въпреки всичко била истинска Принцеса, защото умеела да обича и вярвала в приказки.
И, разбира се, имала свой Принц. Той нямал кон и бойни доспехи. И тя не го чакала на прозореца да се върне от война или от турнир. Живеели заедно и се обичали.
Само едно нещо помрачавало щастието и: Принцът бил омагьосан. Не, той не бил превърнат в чудовище, нито му било отнето сърцето, даже не се превръщал в нещо друго след залез слънце. Той просто не знаел, че е Принц. А Принцесата знаела, но също била омагьосана и не можела да му каже, че той е истински Принц.
Принцесата много силно вярвала в чудеса. Навярно защото била Принцеса, а само истинските Принцеси вярват в чудеса и обичат омагьосани Принцове.
Но явно магията била много силна.
А Принцесата знаела, че ако нейният Принц никога не узнае, че е Принц, няма да може да стане Крал, а тя - негова Кралица. Но Принцесата не е никаква Принцеса без вълшебства, нали? Нейната баба била истинска Велика Магьосница и и оставила в наследство чудесни карти. Те умеели да говорят и никой друг, освен нея, не можел да ги чуе. И Принцесата решила да ги попита, как да се избави от това страшно проклятие. Като останала сама, тя поредила картите и попитала Дама Пика, която е най-авторитетна в магиите:
-Кажи ми, кой е омагьосал моя Принц?
-Не виждам черна магия тук - смутено отвърнала Дама Пика.- Повярвай ми, ако имаше, със сигурност щях да я видя!
-Какво да правя тогава?-разплакала се Принцесата.
Картите печално зашумяли и се събрали обратно в колодата. Те не можели да помогнат на Принцесата. За тях, вълшебните, и без това било достатъчно печално, че последното омагьосано кралство изчезнало много, много отдавна, а в реалния свят за магията просто не се намерило място ... А Принцът, всъщност, не бил омагьосан. Той бил просто Реалист. А Реалистите не вярват в приказки. И в Принцеси също не вярват.
Изведнъж в тишината се разнесъл гласът на Дама Пика:
-Бедното дете! Може би твоето Сърце ще може да ти помогне!
Принцесата оставила картите и се вслушала в Сърцето си:
-Кажи, неспокойно мое, как да разваля магията над моя Принц?
Сърцето и се развълнувало в гърдите:
-Не зная, господарке. Аз мога само да бия много силно, когато той е наблизо. Може би тогава неговото Сърце ще ме чуе и ще отвори очите на стопанина си. Само че, ако бия много силно, ... тогава може да изгоря.
-Моля те, направи го! Той трябва да чуе!
-Добре, господарке - отвърнало Сърцето.
То започнало да бие гръмко, когато Принцът е наблизо и уморено замирало, когато се отдалечавал. И един ден изгоряло. Без следа. И тя забравила, че е Принцеса. И това, че има вълшебни карти. И това, че вярва в приказки.
Не, тя не умряла. И не се разделили с Принца. Те все така живеели в малкото си кралство. Просто ... приказката свършила.

Публикувано от

ЖЕНИТБАТА НА СЪДИЯТА

Веднъж на гости у Токсан Би (прочут съдия) някой попитал:
-Вие имате голям авторитет като майстор на словото. Имало ли е случай, когато сте губили словесна схватка и сте се признавал за победен?
-Да, имаше такъв случай-започнал Токсан Би.-В младостта ми ме сватосаха за девойка от съседния аул. Отправих се натам да я видя за първи път. Седнах в гостната, а снахите на моята невеста отидоха да я доведат.
Гледам, девойката неугледна, черничка една такава, кривичка. Не ми хареса.
-Махайте се!-викнах на снахите.- И вземете и нея със себе си. Не ми трябва такава невеста.
-Ние дойдохме да я доведем,-каза една от снахите-а не да я отведем.
И излязоха от стаята. Девойката остана.
-Тръгвай си, тръгвай си!-повторих и аз.
А тя не помръдна от мястото си. Седях, гледах я. Изведнъж:
-Позволете ми да кажа-промълви тихичко.
-Казвай и се махай!
-Вие навярно сте мечтали и сте молили Аллах да Ви изпрати девойка, която да Ви хареса, в която да се влюбите, нали? Е, аз мечтаех за същото. Вашата мечта не се сбъдна, но моята-да. И аз няма да отстъпя от нея, каквото и да се случи.
-Същата тази девойка е сега пред вас-казал съдията и прегърнал съпругата си през раменете.

Публикувано от

ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИНДИАНЦИТЕ КРИ

Само когато бъде отсечено последното дърво,
само когато бъде отровена последната река,
само когато бъде уловена последната риба,
само тогава се оказва, че парите не се ядат.

Публикувано от

ВРАТАТА, КОЯТО НИКОГА НЕ Е ЗАТВАРЯНА

Веднъж пред дома на мъдрец се явил юноша. Той изминал дълъг път, за да намери отговори на своите въпроси, но никой не можал да му каже такова нещо, което би удовлетворило любопитството му. Този мъдрец бил последната му надежда, защото хората говорели, че знае тайната на тайните, която ти позволява да узнаеш всичко.
На разсъмване момчето с трепет в сърцето се приближило до къщата и почукало на вратата. Никой не отворил. То почакало известно време и почукало отново. Душата му се изпълнила със смущение: не знаело,да продължава да тропа по вратата или да чака . Желанието да получи нужното познание удържало победа и младежът отново, стараейки се да бъде почтителен, почукал на вратата. Отново нищо не се случило. Този път душата му се изпълнила със страх, страхът на съмнението-има ли зад тази врата мъдрец, за срещата с когото той така бил мечтал, и страхът на съмнението в себе си-има ли право той, нищожният, така настойчиво да се опитва да отнеме времето на толкова извисен човек.
Дошла вечерта, а юношата все още се лутал между страха и съмнението. Неочаквано на прага се появил белокос старец.
-Какво правиш тук, момче?-попитал учудено той.
-Чуках на вратата, за да Ви задам въпросите, чиито отговори бих искал да знам.
Старецът се усмихнал:
- А не знаеш ли, че ТАЗИ врата никога не е затваряна?

Публикувано от

ЗА ПРЕКРАСНАТА ПРИНЦЕСА И НЕЙНАТА ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ

Живеела на света Прекрасна Принцеса. Тя седяла с цели дни на прозореца, очаквайки своята Единствена Любов. И както обикновено се случва в приказките, в замъка идвали тълпи от поклонници, да искат ръката и. Но тя отказвала на всички.
Тя отдавна била решила каква трябва да е Единствената и Любов и даже си направила списък с качества, за да не пропусне нещо. Никой от претендентите не бил в пълно съответствие със списъка. Един бил прекалено млад, друг прекалено стар, третият-плешив, четвъртият-кльощав, петият-мърляв и без добри маниери ... Във всеки от тях нещо не достигало. И тя отпращала кандидат след кандидат.
Така минали години, а Принцесата все чакала и чакала, докато накрая се появила Единствената и Любов. В замъка пристигнал Прекрасният принц-добър сам по себе си, красив, богат и с добри маниери. Принцесата погледнала в своя списък и разбрала, че най-накрая е дочакала. Ето я нейната Единствена Любов! Нито една пропусната точка! Тя се влюбила на секундата и казала на Принца, че е съгласна да стане негова жена, на което той се поклонил учтиво и отвърнал:
-Обиколих хиляди кралства и убих хиляди дракони, за да намеря своята Единствена Любов. Не я намерих нито във високите планини, нито в обширните равнини. Не я намерих и тук. Съжалявам, Принцесо, простете ми, ако можете!
С тези думи Принцът яхнал Белия си Кон и продължил нататък да търси своята Единствена Любов, размишлявайки по пътя колко ли Принцеси са останали на света, които му предстои да посети. Той извадил от джоба си навита на руло хартия, разгърнал я, погледнал и я прибрал обратно с въздишка.
Девойката била добра сама по себе си, но какво да направи, цели три точки не съответствали ...

Публикувано от

ЖИВОТЪТ В 100 ДУМИ

Люлка. Памперси. Плач.
Дума. Стъпка. Простуда. Лекар.
Блъсканица. Играчки. Брат.
Двор. Люлка. Детска градина.

Училище. Двойка. Тройка. Шестица.
Топка. Счупен крак. Гипс. Легло.
Кавга. Кръв. Счупен нос.
Двор. Приятели. Субкултура. Безсмъртие.

Институт. Пролет. Храсти.
Лято. Сесия. Пищови.
Бира. Водка. Джин с лимон.
Кафе. Сесия. Диплома.

Романтика. Любов. Звезда.
Ръце. Устни. Безсънна нощ.
Сватба. Тъща. Тъст. Капан.
Разправия. Клуб. Приятели. Чаша.

Дом. Работа.
Дом. Семейство.
Слънце. Лято.
Сняг. Зима.

Син. Памперси. Люлка.
Стрес. Любовница. Легло.
Бизнес. Пари. План. Извънреден труд.
Телевизия. Сериал.

Вила. Череши. Тиквички.
Бели коси. Мигрена. Очила.
Внук. Памперси. Люлка.
Стрес. Хипертония. Легло.

Сърце. Бъбреци. Кости. Лекар.
Речи. Гроб. Сбогуване. Плач.

Публикувано от

ТЪЛКУВАНЕ НА ПРОРОЧЕСТВОТО

Високо в планината имало малко село, в което живеел стар мъдрец. Жителите на селото винаги се вслушвали в думите му, смятали го за пророк. Нямало случай, в който предсказанието му да не се е сбъднало.
Един ден пророкът с огромна мъка, едва ли не с плач, се обърнал към жителите на селото:
-Утре слънцето няма да изгрее!
И се прибрал в своята хижа.
В селото настъпила паника. Едни хукнали да бягат, други да се крият. Най - хладнокръвните решили да се молят и останали по домовете си. На сутринта слънцето изгряло и тези, които били останали в селото се втурнали към къщата на мъдреца, крещейки:"Лъжец!"
В хижата било тихо. Старецът бил починал през нощта.

Публикувано от

КОЛКО СТРУВА ХАЛВАТА

Настрадин Ходжа отишъл в магазин за лакомства със сина си. Взел парче халва, дал го на момчето и го пратил към дома. Той останал да разглежда другата стока. Когато детето се отдалечило достатъчно, попитал продавача:
-Какво ще направиш, ако някой вземе халва от теб, а се окаже, че няма пари да я плати?
-Ще му цапна един зад врата и ще го изритам навън.
-Удряй тогава!
Продавачът го ударил и понечил да го хване за яката, за да го изхвърли.
-Чакай!-закрещял Настрадин.- Щом я даваш на тая цена, искам да взема още.

Публикувано от

СТОЙНОСТТА НА ВРЕМЕТО

За стойността на годината попитайте студента, провалил се на сесия в края и ...
За стойността на месеца попитайте майката, родила преждевременно ...
За стойността на седмицата попитайте редактора на седмичник ...
За стойността на часа попитайте влюбените, които нетърпеливо очакват среща ...
За стойността на минутата попитайте закъснелия за влака ...
За стойността на секундата попитайте оцелелия при инцидент ...
За стойността на милисекундата попитайте сребърния медалист на Олимпийските игри ...

Времето не чака никого!
Използвайте всеки момент! Той е безценен!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ

Бог, създавайки жената, вече шести ден работел извънредно. Един ангел го попитал: "Защо толкова дълго се трудиш над нея?"

В отговор Бог го попитал: "А ти видя ли инструкцията? Тя не трябва да се бои от влага, но не бива и да е пластмасова; трябва да се състои от 200 движещи се части ; да може да преживява с кафе и остатъци от храна; коленете и трябва да са такива, че да издържат две деца едновременно, а в същото време,когато се изправи, да изглеждат грациозни; и целувката и трябва да лекува всичко-от най-малкото до разбито сърце; трябва и да има шест чифта ръце. "

Ангелът бил много изненадан от толкова високи изисквания: "Шест чифта ръце! Толкова много?! "
Бог отговорил: "О, да, и не там е бедата. А в трите чифта очи, нужни на всяка майка."

"И всичко това в типичен модел?" - учудил се отново Ангелът.
Бог кимнал: "Да, един чифт очи трябва на майката,за да вижда през затворените врати, когато пита децата си с какво се занимават, въпреки че вече знае. Вторият чифт очи е за да вижда това, което трябва да разбере, без другите да се досетят. Третата двойка е за да може да каже на развълнуваното дете без думи,че го обича и го разбира."

Ангелът се опитал да спре Бог:"Но това е толкова много работа, можеш да я довършиш и утре."
"Не, не мога!" - отвърнал Бог - "Пред завършването съм на този шедьовър, който е толкова близо до сърцето ми."
Ангелът докоснал жената: "Господи, защо е толкова нежна?"
"Да, нежна е, но аз я направих и силна. Не си и представяш колко може да изтърпи."
"А може ли да мисли?" - попитал Ангелът. Бог го уверил: "Не само, че може да мисли, а умее да се аргументира и доказва."

Тогава ангелът протегнал ръка и докоснал бузата на жената:"О, струва ми се, че този модел пропуска вода. Казах ти, че се опитваш да вложиш в него прекалено много неща."" Не пропуска вода " - засмял се Господ.- "Това е сълза!" "Но защо сълзи?" - изненадал се Ангелът.Господ обяснил: "Чрез сълзи тя може да покаже радост, страдание, болка, разочарование, самота и гордост."

Ангелът бил впечатлен: "Господи, ти си гениален! Всичко ли си обмислил, защото жената е просто необикновена? "

Жените изненадват мъжете със силата си.
Те отглеждат децата си, преминават всички трудности, теглят тежък хомот, но в същото време светят от щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят. Те пеят, когато искат да плачат.
Те плачат, когато са щастливи и се смеят над преживяванията си.
Те се борят за нещата, в които вярват. Смело се противопоставят на несправедливостите.
Те не приемат отговор "не", когато вярват, че имат по-доброто решение.
Те се отказват от нови обувки, но купуват на децата си.
Те съпровождат изплашеният приятел при лекаря.
Те обичат безусловно.
Те плачат от щастие, когато провърви на децата им и се радват, когато приятелите им получават награди.
Сърцата им са разбити, когато загубят приятел.
Те знаят, че докосването и целувката могат да излекуват едно разбито сърце.
Жените могат да бъдат различни размери, цветове и форми.
Те ще тръгнат на път,летят, тичат или изпратят имейл, за да покажат, че те обичат.

Женското сърце е това, което кара света да се върти!

Жените не само раждат. Те носят радост и надежда. Те разбират и съпреживяват. Жените имат какво да кажат и какво да дадат.

Публикувано от

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА

Един човек непременно искал да се обучава при Истински Учител и решил да провери правилността на избора си, задавайки няколко въпроса:
-Можеш ли да ми кажеш каква е целта на живота?
-Не мога-отговорил Учителят.
-Тогава какъв е смисълът му?
-Не мога.
-А за природата на смъртта?
-Не.
Посетителят си тръгнал разочарован. Учениците били потресени: защо учителят им се представил в такава светлина?
Той ги успокоил:
-Каква е ползата да знаеш целта и смисъла на живота, ако никога не си усещал неговия вкус? По-добре да изядеш баницата, отколкото да разсъждаваш за нея.

Публикувано от

ДОБЪР ДЕН ЗА РИБОЛОВ

Стар учител веднъж срещнал на реката малчуган. Момчето ловяло риба.
-Здравей!-казал учителят.-Добър ден за риболов!
-Много!-усмихнало се момчето.
-А защо не си на училище?-поинтересувал се старецът.
-Вие сам го казахте, господине, днес е чудесен ден за риболов.

Публикувано от

СТЪЛБОВЕТЕ НА РЕЛИГИЯТА

В една страна преследвали вярващите заради религиозните им убеждения. Тогава трите стълба на религията - Светото Писание, Поклонението и Благотворителността - се отправили при Бог, изплашени, че религията ще бъде унищожена, а с нея и те самите.
-Няма от какво да се боите - казал им Бог. - Възнамерявам да изпратя на земята нещо, много по-могъщо от трите ви, взети заедно.
-Как се нарича то, Господи?
-Самопознание - отвърнал Бог.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЕЗЕРОТО

Посвещава се на Руми - нашето езеро, което ми се иска да опазим чисто.

Насред гората имало малко красиво езеро. Водата му била прозрачна и огледално чиста. Всички животни и птици ходели там, за да пият чиста вода.
Езерото било открито от няколко човека.Харесало им там. На кой - красотата, на кой - тишината, на кой -че е далеч в горската пустош, където можеш да се уединиш и да останеш насаме с мислите си.
Някои идвали при него, за да намерят утеха, споделяйки скърбите си с гладката повърхност на водата, други просто мълчали и съзерцавали. А езерото, от своя страна, ги приемало такива, каквито са, утешавало ги и приемало болката им във водите си, оставяйки само доброто в душите им. Но никой не забелязал, че езерото постепенно започнало да обрасва във водорасли и тръстики. Болката и омразата, които хората оставяли в него се превръщали в растителност.
На брега на езерото идвал човек. Той не търсел място за размисъл, а гледал красотата му. Към него самото бил равнодушен. Не го било грижа, има ли езеро или не. Просто на това място пейзажът го вдъхновявал. Един ден той дошъл отново. Стоял на брега и съзерцавал гладката повърхност. Било му тежко на душата. И решил да излее мъката си пред езерото. Разказал му всичко и изведнъж се почувствал по-добре. Мъжът си тръгнал със спокоен ум и сърце. Тогава решил да идва и да разказва на езерото всичко, което го тревожи. А езерото го приемало, слушало и се опитвало да му помогне. Това продължило много дълго време. Един ден човекът пристигнал отново. Но чистите води на езерото били покрити изцяло със зелени водорасли. Самото езеро не се виждало, закрито от тръстиките. За да стигне по някакъв начин до водата, човекът започнал да обикаля по брега. И тогава кракът му пропаднал в студената вода. Той се ядосал, обърнал се и си тръгнал. Не знаел, че заради неговите преживявания и проблеми езерото обраснало в зеленина, защото много силно се вълнувало за живота му и го докоснало с хладните си води, за да му покаже, че го помни. Така човекът си тръгнал от езерото, решен повече да не се завръща.
Минали много години. Един ден мъжът си спомнил, че имало мястото, което посещавал за да споделя мислите и тревогите си. И тръгнал да го потърси. Намерил го на същото място, красиво и чисто, каквото било при първите им срещи. Но езерото го помнело и повече не искало нито да слуша мислите му, нито да споделя скърбите му.

Публикувано от

ОПАСНИ ЦЕЛУВКИ

Живеела някога девойка с неземна красота. Тя нямала нито съпруг, нито годеник. Това било така, защото наблизо живеел мъдрец, който предрекъл:"Този, който се осмели да целуне красавицата, ще умре!"
Всички знаели, че мъдрецът никога не греши. Най-прочутите джигити гледали красивото момиче отдалеч и не смеели да се приближат.
Един ден пристигнал юноша, който също като останалите бил поразен от невижданата хубост и се влюбил в девойката. За разлика от тях, обаче, прескочил оградата и целунал красавицата.
-Ах!-закрещяли джигитите в един глас.-Сега това безразсъдно момче ще умре!
Но момъкът не само че не умрял, а целунал девойката отново, и отново. Предложил и ръката си и тя приела.
-Но как така?!-възмутили се останалите.-Мъдрецо, ти предрече, че този, който целуне красавицата, ще умре!
-Да,-усмихнал се спокойно старецът- но никога не съм уточнявал, кога ще стане това.

Публикувано от

ФЕИТЕ ВСЕ ПАК СА ЖЕНИ

Феята казала на съпрузите:
-Вие бяхте прекрасна двойка в продължение на двадесет и пет години и аз искам да изпълня по едно желание на всеки от вас.
Жената се усмихнала щастливо:
-Искам да пътувам по целия свят с любимия си мъж!
Феята махнала с вълшебната си пръчка и в ръката на жената се оказали билети за всевъзможни дестинации по целия свят.
Петдесетгодишният мъж казал:
-Разбира се, това е много романтично, но такъв шанс изпада веднъж в живота. Съжалявам, скъпа моя, но искам жена с тридесет години по-млада от мен.
Феята махнала с вълшебната си пръчица и превърнала мъжа в осемдесетгодишен старец.
Мъжете може и да са гадове, но феите все пак са жени!

Публикувано от

КАМЪКЪТ, КОЙТО ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА ПОВДИГНЕ

Живял на земята човек и един ден, както си е ред, починал. Тогава погледнал себе си и много се изненадал. Тялото му лежало на леглото и му била останала само душата. Голичка, напълно прозрачна, всичко в нея се вижда. Човекът се разстроил, станало му някак неприятно и неудобно. Всички мисли, които имал в съзнанието си, плували в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата - избери си и гледай. Сред тези спомени имало красиви и добри, които е приятно да вземеш в ръка. Но имало и такива, че на самия човек му ставало страшно и неловко. Той се опитал да отърси душата си от грозните спомени, но не успял. Тогава се опитал да сложи хубавите спомени по-нагоре. И тръгнал по определената му пътека. Бог отправил към човека един мимолетен поглед и не казал нищо. Мъжът решил, че Бог е зает и не е забелязал лошите спомени, зарадвал се и влязъл в Рая. Бог не го спрял. Минало известно време и човекът се върнал при Бог.
- Защо се връщаш? - попитал Бог. - Аз не затворих за теб вратите на Рая.
- Господи, - казал мъжът - не се чувствам добре тук. Страхувам се да се движа - толкова малко доброта има в душата ми, че тя не може да покрие лошото. Страхувам се, че всички могат да видят колко съм недостоен.
- Какво искаш? - попитал Бог.
Тъй като е Създател на времето, имал в изобилие, за да отговори на всички въпроси.
- Ти си всемогъщ и милостив! - казал човекът. - Видя душата ми , но не ме спря, когато се опитах да скрия греховете си. Смили се над мен отново, махни от душата ми всички лоши неща, които са там!
- Очаквах доста различна молба - отговорил Бог. - Но аз ще направя каквото искаш.
И Бог извадил от душата на човека всичко, от което се срамувал. Извадил от паметта измените и предателствата, подлостите и низостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравяйки за омразата, човекът забравил за любовта, забравяйки за падението, забравил и за възвисяването. Душата стояла пред Бога и била празна, по-празни даже от момента, когато човекът се бил родил. Милостивият Бог върнал на душата всичко, което и отнел. Тогава човекът попитал отново:
- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото са преплетени в мен, къде да отида тогава? В Ада ли?
- Върни се в Рая - отговорил Създателят. - Аз не съм създал нищо освен него. Адът носиш в себе си.
Човекът се върнал в Рая, но скоро отново се явил пред Бог:
- Създателю, чувствам се зле в Рая. Ти си всемогъщ и милостив. Смили се над мен, прости ми греховете.
- Очаквах друга молба - отново отговорил Бог. - Но ще направя каквото искаш.
И Бог простил на човека всичко, което той бил извършил.
Човекът се върнал в Рая за пореден път. И за пореден път след време се явил пред Бог.
- Какво искаш този път? - попитал Бог .
- Създателю! - казал мъжът. - Зле ми е в Рая. Ти си всемогъщ,милостив и ми прости . Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
- Тази молба очаквах- отговорил Бог. - Но това е камъка, който не мога да повдигна.

Публикувано от

ТОЙ И ТЯ

Те се заселили на земята заедно с първите човешки същества и винаги ги съпровождали. Те можели да живеят и разделени, но това се случвало рядко, защото рано или късно Те се срещали. Така е устроен човекът. Тя е красива и добра, той -отблъскващ и неприятен. Тя е светла и радостна, той - тъмен и печален. Тя носи на хората топлина и надежда. Той - студ и завист. Тя изпълва сърцата и мислите , Той опустошава и изсмуква силите. Тя идва да помогне - и да умреш, и да възкръснеш отново. Той живее, непрекъснато сменяйки вида и адреса си. Нея всички обичат, Него-мразят. Но хората зависят от тях еднакво. И така е било винаги. Отначало идва Тя , Той безмилостно я следва. Даже и да не го забелязват, Той е там. Той съсипва живота на хората чрез малки мръсни трикове и големи неприятности. И най-важното, Той и пречи. Той се меси в работата и. Понякога само с появяването Му, Тя търпи поражение . И плановете на хората остават само планове. Ах, колко много на Земята е разрушено от Него, още несъздадено. Защото, срещайки Го още в началото на пътя, за Нея е трудно да заобиколи препятствието, което Той издига пред човека. Още повече да спечели. И в разгара на Нейната работа, Той пречи още повече. Основната му цел винаги е била да не позволи Тя и човека да достигнат целта. И колко често хората не се вслушват в Нея и се обръщали по средата на пътя заради Неговата заплаха. Дори на финала Той може да Я настигне и отхвърли назад. А на човек без Нея му остава просто да съществува . Без Нея животът губи смисъл и Той го завладявя. Той прави дните сиви и безжизнени, а нощите - изпълнени с безсъние и кошмари. Човек не може да се справи с Него сам. Лечението при психиатър, както и силните лекарства помагат за известно време. Но пълно изцеление дава само Тя. Тя идва и носи светлина и бъдеще.
Дори Тя да е сама, нещата не са така прости. Ако Него го няма, Тя обсебва човека и той я следва докрай, понякога и с цената на живота си. Тя тържествува, но човекът, прогонил Го напълно, става Неин заложник. Следва Я сляпо, не забелязвайки нищо и никой около себе си. Триумфира, че Я е достигнал, но се обрича на самота.
За щастие да Ги срещнеш поотделно е трудно. Така ходят по земята заедно Той и Тя. Страхът и Мечтата. Нашата цел е да направим така, че Мечтата да победи Страха и Страхът да не успее да провали реализирането на Мечтата.

Публикувано от