Притчите

Някога съществувало съобщество от ферети, умеещи да разгадават тайни. Веднъж те пристигнали на малката синя планета Земя. Там намерили скрита от чужди очи долина, обитавана от младо племе хора, добри, изпълнени с грация и очарование, надарени с ум и любознателност, мек хумор и голяма смелост.
Предвиждайки опасностите, очакващи хората, феретите поискали да им помогнат да преодолеят преградите и нещастията и им подарили четири съкровища.
Първият подарък бил огъня, вторият - колелото, третият - азбуката и последният - учтивост и уважение един към друг.
Хората се оказали съобразителни и бързо оценили подаръците на феретите. Когато феретите-изследователи се приготвили да напуснат Земята, ги молели да останат и да разделят с младото племе хора радостите от прекрасната нова цивилизация, готова да разцъфти в пищни цветове.
Феретите били трогнати от гостоприемството и обещали да се върнат. В деня на тяхното заминаване един човек се обърнал към тях така:"Скъпи ферети, от съкровищата, които ни подарихте, кое според вас е най-важното, кое ще ни предпази най-добре от беди?"
"Добър въпрос - отвърнали феретите. - Вие можете да благоденствате без огън, колело и азбука. Много на вашата планета, а и в цялата галактика го правят. Но без учтивост и уважение един към друг, а и към всичко живо, не може да оцелее нито една цивилизация."
Хората приели отговора с обща въздишка на разбиране. Те издълбали Правилата на Етикета на ониксова плоча и всяка буква покрили с чисто сребро. Когато феретите се отправили към дома, хората бързо овладели природата на огъня, научили се да използват колелото и азбуката.
Те дълго мислили, кой е най-добрият начин да обезпечат сигурността на най-ценния дар на феретите. Накрая решили да скрият плочата с Правилата на Етикета в най-затънтеното място на планетата. Дълбоко почитайки тези Правила, хората не направили нито едно тяхно копие и не разрешили никому да ги прочете. Те били четени само от тези, които първи ги чули от самите ферети.
И се случило така, че най-важният от Четирите Дара, облечен в редки метали и украсен със скъпоценни камъни, бил заключен в железен сандък и след дълго и тържествено пътешествие хвърлен в бездната на вълните и погребан завинаги в най-недостъпната част на океана.

Нашата работа е да дарим, а да се разпореди с подаръка вече е грижа на този, който го е получил.

Из "Ферети - детективи" от поредицата "Хроника на феретите" на Ричард Бах

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy