Поне не отказвай другите да вършат добро!

Безполезното лукавство

Един мароканец от град Раба, който се казвал Бен Сад, имал една кобила, прочута в цялата страна с хубостта си и силата в надпрепусканията. Един водач на арабско племе от околностите на града силно желаел да я притежава. Той предложил на стопанина значителна сума, за да я купи, но Бен Сад на никаква цена не се съгласявал, защото това животно било неговата гордост.
Водачът на арабското племе, като видял предложенията си отблъснати, решил да си послужи с лукавство, за да стане господар на кобилата.
Бен Сад през една вечер, яхнал своята кобила, преминавал през една тясна и пуста долинка, която била близо до града. Изведнъж се зачул плачлив глас.
- Помогни ми, - умолително викал гласът. - Ако ти си истински верующ, смили се над мен нещастника.
Бен Сад се спрял и се огледал наоколо. Край пътя забелязал да седи един покрит с дрипи човек, който изглеждал изтощен от глад и умора.
- Какво искаш, братко? - попитал го той. - С какво бих могъл да ти бъда полезен?
- Уви! - отговорил непознатият, - аз пътувам отдалеч. Вярвах, че ще стигна в града преди настъпването на нощта, но умората и глада толкова ме изтощиха, че не ми е възможно да ходя. Аз съм вече загубен, ако ти не ме вземеш на своя кон.
- Добре, бедни братко, качи се зад мен. Аз ще те закарам в града, където ще бъдеш мой гост.
- Уви! аз съм много слаб, за да мога сам да се кача на седлото.
Бен Сад бил човек с много милостиво сърце. Той слезнал от коня и настанил нещастника. Непознатият се покачил на седлото, ударил коня с петата си и се впуснал в галоп, като викал:
- Аз съм този, комуто отказа много пъти да продадеш кобилата. Сега аз съм и господар. Сбогом, Бен Сад!
Бен Сад отначало бил отчаян. Щом познал водача на арабското племе, веднага се провикнал:
- Слушай, о, арабски предводителю! Ти взе кобилата на този, който искаше да ти направи добро. Пази я! Но между своето племе не се хвали за това си дело, за да не би добрите хора да се откажат да бъдат милостиви и да вършат добрини на нещастните. Само това те моля.
Водачът на арабското племе, като чул тези думи, силно се развълнувал. Спрял се, слезнал от кобилата и я върнал на Бен Сад, като му казал:
- Извини ме! Моята страст ме направи безумен. Не искам лошата ми постъпка да служи за пример и да пречи на хората да си помагат взаимно.

Ш. Гюйон

Приказката е от една книжка със стария правопис и затова изказът е такъв. Позволих си само няколко думички да подменя. Беше по-уместно да я сканирам, но нямам време за капризите на скенера, по-бързо я препечатах. По-натам ще кача цялата книжка в библиотечката.
Приятен уикенд на всички!


Публикувано от

Напиши си сам: Притча за заетия-презает човек

Имало едно време един зает-презает човек.
Той бил толкова зает-презает с работата си,
че даже нямало кога да се прибере вкъщи.
Но това не било ЧакТакъвПроблем,
защото в офиса си
а/ имал мека мебел;
б/ имал сгъваемо легло, пъхнато под бюрото,
в което вечно си удрял краката;
в/ нямало на какво да спи, но не му и трябвало,
защото и без това не му оставало никакво време за сън.
Един ден заетият-презает човек си казал:
- Аз не съм по-малко зает-презает от обикновено,
но дори и заетите-презаети хора като мен
трябва понякога да виждат приятелите и семейството си.
И тръгнал към къщи.
Първо се отбил да види приятелите си,
а те му казали:
а/ - Ти кой беше?
б/ - Мислехме, че си умрял!
в/ Нищо не му казали, защото самите те били умрели,
но той не бил разбрал.
Заетият-презает човек им се разсърдил
и продължил към дома си.
А като стигнал,
а/ се оказало, че жена му си е тръгнала с децата толкова отдавна,
че в къщата се е заселил таласъм;
б/ снахата, с която не знаел, че се е сдобил, го изгонила с метлата,
защото и било писнало разни измамници да и тропат по вратата,
а ако въобще имала някакъв свекър, за което никога не била чувала,
щял да прати поне телеграма за сватбата;
в/ къщата му въобще я нямало, а на нейно място
се мъдрел луксозен комплекс ново строителство,
чиято охрана го отпратила, защото в правомощията и не влизало
да дава сведения за обитателите, а той нямал заявено посещение.
Заетият-презает човек си казал:
а/ - Такъв е животът! (с примирение)
б/ - Ама че свят! (с удивление)
в/ - ....................! (ненормирана лексика - няма нужда от обяснение)
И
а/ се върнал на работа;
б/ се върнал на работа;
в/ се върнал на работа.

... Такива ми ти ... работи!
Честит петък! :D


Публикувано от

Гладиаторите на училищната арена


Снощи получих покана от агенция "Media Start", чрез блога си да се включа в съвместната им кампания със софийското училище „П.Р.Славейков” против агресията в училище. Не веднъж съм участвала в щафетни инициативи в блогосферата, откликвала съм на желания на потребители за материали по определени теми и за пръв път се виждам в такова затруднение да реагирам с подходящ текст. Тези, които следят блога отдавна, знаят, че превеждам и терапевтични приказки за деца и това би било най-уместното, което да публикувам в случая. Но за тази брутална жестокост, проявявана от деца в днешно време, на която ставаме свидетели ежедневно, още няма написани. Включвам се с лична история и тя е по-скоро приказка за родители.
Преди осемнадесет години като учителка в едно междучасие трябваше да се намеся в жестока битка и да разтърва двама десетокласници, които на ръст, килограми и сила ме превъзхождаха многократно. На земята лежеше кварталният хулиган Мартин, свит на топка и опитващ се да предпази с ръце главата си, в която с необуздана ярост и в пълно умопомрачение го риташе с кубинката си Веско - момче, което за няколко години дотогава познавах единствено с кротката му, блага усмивка. Не, Веско не беше артист, не беше лицемер с двулично поведение, а наистина кротък и безобиден като тенденциозно поведение. И за да се стигне до такъв сблъсък, явно е станал обект на сериозна провокация, а провокаторът, свикнал да доминира в дрязги и конфликти, въобще не е очаквал, че е възможно да получи такъв отпор. Оказва се, че наистина не е забавно, когато жертвата си ТИ. И не просто това - можеш да загубиш живота си или да пострадаш сериозно. 
Кървавата битка се разиграваше пред очите ми и трябваше да я прекратя веднага, защото всеки следващ удар можеше да се окаже фатален. Нямах минути да намеря колега мъж, който да се осмели да ги разтървава физически. Нямах даже достатъчно секунди за колебание - колебание, защото бях бременна с първо и силно желано дете. А ако го загубя? Моето дете, чуждите деца, моето, чуждите ... Тик-так! Няма време за дилеми. Виковете ми не дадоха никакъв резултат. Момчето, което удряше, беше в пълен амок. Единственото, което можех да направя, беше да вляза между тях, без да знам дали и аз няма да се озова на земята. Направих го. С едната ръка през корема, другата срещу Веско, пъхнах се помежду им. Успях, той спря! Мартин се отърва, даже и без комоцио струва ми се, но можеше да не е така.
Моето дете е с хронично заболяване. Няма кой да каже със сигурност, но винаги съм мислила, че ако болестта му е продукт на външен фактор, това е ужасът, който изживях в онзи ден. В онези години това беше инцидент. Учениците не бяха ангели, но в междучасията се боричкаха, не се пребиваха един друг. Сега жестоките битки в училище са ежедневие. Масово. 
В пети клас, когато децата излязат изпод крилото на началната учителка, този вид агресия изригва у тях като вулкан. Едва дочакват да бие звънеца и се нахвърлят един върху друг, без да им трябва даже и повод. Едва учителят ги е разтървал и се е устремил към следващата двойка, те се сбиват отново зад гърба му. По време на такава схватка, докато дъщеря ми беше в прогимназията, един, изстрелян като снаряд неин съученик се стовари върху главата ѝ и това ѝ коства кичур коса. А моята побеля - докато завърши, всеки ден се страхувах за физическото ѝ оцеляване в училище. И сред основните ми мотиви да бъде идеално подготвена за изпита след седми клас беше завинаги да забравя за кошмара, наречен СОУ, защото единственият ми избор на онзи етап беше да я преместя в друго подобно училище - от трън, та на глог! Постигнах целта си. Сега тя учи в гимназия, където атмосферата е по-скоро академична, за физически стълкновения и дума не може да става. Но преди това нямаше алтернатива. Гладиаторските битки бяха ежедневие. Към седми клас, когато страстите почнат да позатихват, момчетата понякога си намират и по-кротки занимания през междучасията, например с все сила да се опитват да изкъртят радиаторите от стените. Врати, прозорци, чинове, дъски, аксесоари в класните стаи, чудите ли се защо са в такъв вид? И се възмущавате? Те са смлени от нашите деца. Първите камери, които поставиха в това училище на цял един етаж, бяха изкарани от строя за една седмица. От цял един клас, този на дъщеря ми, имаше едно-единствено момче, което не участваше в битките - Петър. Не защото беше някой слабак, те бяха въвличани и насила, а точно обратното - той тренираше и физически, и интелектуални спортове и можеше да победи всеки, който се осмели да го предизвика, но такъв нямаше. Другаруваше с най-дребничкото момче в класа, понякога се боричкаха приятелски, но никога не се биеха. Как Петър беше толкова различен от 15 други момчета? Просто е, благодарение на прекрасните си родители - юристи, хора със запазени нормални човешки ценности, които следяха отблизо развитието на детето си и реагираха на всеки личен или общ проблем. И ключовата дума тук не е "юристи", а "прекрасни родители", те биха могли да са и трактористи. Знам много, иначе уж интелигентни хора, които напълно се провалиха като родители - слепи и глухи, напълно лишени от обективност, когато се отнася до грешките на собствените им деца. Родители, които се конфронтират с целия свят, за да наложат позицията си, че тяхното "ангелче" е невинно при всякакви обстоятелства. И съвсем естествено е подобни деца да се чувстват безнаказани във всяко провинение, защото винаги има гръб, зад който да се скрият. Сещам се за заглавието на един стар хорър - "Ръката, която люлее люлката". Съдържанието на филма няма общо, само заглавието и поговорката, от която произлиза: "Ръката, която люлее люлката, управлява света" ...
Има много фактори, които оказват влияние и подклаждат проблема с детското насилие, но корените - и на съществуването, и на разрешаването му - остават дълбоко в семейството. На тези, които остават слепи и глухи, а още повече на онези, които умишлено толерират подобно поведение у децата си, мога да кажа единствено:

Вива, Родителю, тези, които може да умрат, те поздравяват!


Можете да изразите съпричастност към кампанията или да намерите информация как да се включите на страницата на училището във Фейсбук - https://www.facebook.com/SlaveikovSchool  .



Публикувано от

Явна слабост

Един наставник имал стотици ученици. В определен час всички се молели, освен един, който неизменно се оказвал пиян. За всеобща изненада в края на земния си път наставникът поверил окултните си тайни именно на него.
- Какъв срам! - негодували останалите ученици. - Ние дадохме толкова много от себе си, а дарбите ни останаха неоценени!
- Аз трябваше да поверя тайните си на човек, когото познавам добре - отвърнал учителят. - Прилежните и усърдните обикновено прикриват някакъв порок - гордост, тщеславие, нетърпимост. И затова пред всички вас предпочетох единствения човек с явна слабост - влечението към алкохола.

Това е от серията "каквото и да направиш все е грешно". Ходи се конформирай, ако си нямаш друга работа. :D Но има промисъл сякаш в това заключение на учителя.

Публикувано от

Три адски фурии

- Моите фурии*, - казал Плутон на посланика на боговете, - остаряха и отслабнаха. Трябват ми по-млади и по-зли. Иди, Меркурий, потърси ми там горе, на земята, три женски особи, подходящи за тази роля.
И Меркурий тръгнал.
Скоро след това Юнона казала на прислужницата си:
- Как мислиш, Ирида, ще намерим ли сред смъртните две или три напълно благонравни девици? Наистина благонравни! За да посрамим Венера, която не спира да се хвали, че е подчинила целия женски пол. Върви, огледай. Може да откриеш някъде.
И Ирида тръгнала.
Къде ли само не ходила! Къде ли само не търсила! И все напразно! Върнала се при Юнона, а тя я посрещнала с думите:
- Нито една ли не намери? Възможно ли е? О, невинност! О, добродетел!
- Богиньо, - отвърнала Ирида, - за малко не ти доведох три наистина целомъдрени девици. Нито една от тях веднъж не се усмихна на мъж, нито една от тях веднъж не позволи искрата на любовта да се разпали в сърцето и, защото я стъпкваше в самото начало. Но ... закъснях.
- Как закъсня? - неразбиращо попитала Юнона.
- Меркурий успя да ги отведе при Плутон.
- При Плутон? За какво са му тези скромни девойки?
- Ще ги направи фурии.

Г. Е. Лесинг
-------------
фурии* - богини на отмъщението


Публикувано от

Как Март се скарал с Май (полска приказка)

Времето предразполага. :)

На земята от самото начало нямало съгласие. Воювали не само хората помежду си, даже месеците не можели да се разберат: защо, видите ли, един има повече дни, друг по-малко? После отново се сдобрявали и се канели един друг на гости. Най-големият гуляйджия сред месеците бил Февруари - два от дните си при Март пропил. Но Март бил алчен, искал още малко да пооскубе Февруари. Поканил го на Масленица (Заговезни) на бал и се хванал на бас, че Февруари няма да се добере до дома му. Февруари се обърнал за съвет към Май, който се бил прочул сред месеците с мъдростта си.
- Вземи със себе си шейна, лодка и каруца - посъветвал го Май. - Ако Март натрупа сняг, ще се качиш на шейната, ако залее земята с дъжд - ще седнеш в лодката, а ако замрази калта по пътищата - в каруцата.
Февруари го послушал и Март не успял да го изиграе, че се наложило и пари да му дава.
Досетил се Март чия работа е това и взел да заплашва Май:
- Чакай да видиш ти, много си позволяваш! Всичките картофи в полето ще ти измразя, листата ще ти попаря!
А Май се засмял:
- Че си зъл - зъл си, но ръцете са ти къси. Гледай аз да не ти пратя топли нощи и да ти скъся дните!
Затова понякога през майските дни се усеща ледения дъх на март, с който попарва зеленината.
А някои твърдят, че този съвет на Февруари дал не Май, а някакъв старец. Затова, когато Март дойде гледа да погуби колкото се може повече старци.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

Маниакална предпазливост

Понтийският цар Митридат VI изпитвал маниакален страх да не бъде отровен. Затова приемал малки дози от всички познати отрови, за да привикне към тях.
По време на подготовката за последната от прословутите му войни срещу римляните избухнал бунт. Пред това, да падне в плен, той предпочел отровата. Но предпазливостта му била "възнаградена" - отровата не му подействала. Наложило се да моли своя телохранител да го убие с меча си.

Безспорно, хич не е бил дзен този Митридат. Но като се замисля, май мога да създам цяла серия "подигравките на съдбата". Дали са такива наистина?!

Публикувано от

Пролетни дни

В зори зефири светли прилетяват
на тънки пеперудени крила
и с жизнен сок и сили напояват
заглъхнали долини и поля.

В предчувствия за радост непозната
пред златна рожба в светла бъднина
бдят в сочните прегръдки на земята
покълналите вече семена.

А минзухари край потоци чисти
във сладострастна дрямка се топят
и в чашите им янтарно-златисти
предутренни моления кипят.

И щом издъхне пламенна зорница,
от изток, празнично заруменен,
на лучезарна росна колесница
пониса се на път чаровний ден.

Нетленна младост в погледа му свети,
от устните му блика аромат,
а ранни утринни мъгли, обзети
от страх пред възхода му се топят.

И тръгват в упоение лъчите
да търсят нецелунати листа,
и пълни бездните и висините
потокът свеж на жизнерадостта.

Димчо Дебелянов

Да ви е честита идващата пролет!

Публикувано от

Земята, изцеляваща рани

Мислех си за едни пресъхващи води и се сетих за легендата. "Пресъхваща вода" звучи тъжно, но понякога ражда добро.

За "земя, изцеляваща всякакви рани" някъде на запад споменава в съчиненията си още Плиний.
Всичко започнало от камилата, разказва една по-късна легенда. Стара, пършива, едва жива камила, която стопанинът и изгонил, защото не искал да се грижи повече за нея. Обидената камила влязла до средата на пресъхващото езеро и седяла там цял ден, потопена до шията в черната, мазна кал. Вечерта се явила пред портите на стопанина си, бодра и пълна със сила. Като видял чудотворното изцеление на камилата си, той също решил да полежи в калта и да опита да се отърве от болежките си. Така открили калолечението при татарското езеро, наричано тогава Тузла("сол"), днес - Сакско езеро.


Публикувано от

Скъпоценни камъни

Анжуйският херцог довел веднъж в кабинета си принц Рудолф, за да му покаже великолепната си колекция от пръстени и скъпоценни камъни.
- Колко струват и какъв доход носят? - поинтересувал се немският принц.
- Струват милион, но нищо повече не носят.
- Аз имам само два камъка, които ми струваха десет флорина, но всяка година ми носят по двеста.
Херцогът бил заинтригуван и пожелал да ги види. Принц Рудолф откликнал на молбата и му показал ... два воденични камъка.

Всеки със скъпоценностите си. :)



Публикувано от

Вогонска поезия

Носеше се днес по потока ми във фейса и си нямах друга работа да я закача с курсора ...
Най-общо те оставя с впечатлението, че Дъглас Адамс не случайно е възпял вогонската поезия като изтънчена форма на садизъм. Не сте ме виждали толкова зла ли? Е, виждате ме! Виждате ме, защото като виртуално ангажиран човек съм силно обръгнала на каква ли не несносна или въобще силно казано поезия и за да ме накара нещо подобно да реагирам, значи минава всякакви граници. А много от стихчетата в книжката биха разплакали от отчаяние и журито на детски конкурс. Виждате ме, защото българската наука е достатъчно дискредитирана, че да има нужда от още и то толкова качествени вливания. И жалко за няколкото хубави неща вътре, защото яко търкане трябва да падне, докато се очистят от миризмата на скункс, която са поели в тоя сборник.
Всъщност, след като прочетеш в началото, че е издадена по метода "с любезното съдействие на ... някакви хора взели някакви пари", не знам дали има още какво да се коментира и не мисля повече да се хабя. Отивам да си приготвя някакво подобие на пангалактически гаргаробластер. Подобие, защото трябва да създава чувството, че съм си пръснала черепа с лимонов резен към който е прикрепена оловна тухла, окислена по възможност. Златото ми е твърде бляскаво в случая. Ако не се върна, да знаете, че съм уцелила рецептата.


Публикувано от

Легенда за пеперудите

Удивителното в тая легенда е, че идва от място, където едва ли има много пеперуди, ако въобще. Зачудих се и дали преводачът е разбирал добре местния език и не става въпрос за светулки по някакъв спомен от детството, въпреки че и за тях важи същото като за пеперудите. Но при всички случаи е приятна.

Великанът Сана изваял от сняг първия чукча и първата чукчанка, научил ги да палят огън и да шият дрехи.
Злият дух Чапак убил Сана и всички добри мисли на великана се разлетели под формата на пеперуди. Затова, когато хванеш пеперуда, трябва да я потриеш в челото си и да кажеш:
- Дай, Сана, светлина (т.е. разум)!

чукотска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Еликсир за безтегловност

Един млад алхимик от най-чисти подбуди сварил еликсир, който прави хората безтегловни. Той искал да зарадва любимата си жена и старата си майка, която вече се придвижвала трудно.
Но нещо не сработило. На самия алхимик отварата действала безотказно - той леко се издигал и носел из въздуха. А любимата му жена и скъпата му майка даже не разбрали какво са изпили - не олекнали нито с грам.
- Нима жените са толкова приземени същества, че даже магия не ги хваща? - разстроено попитал той стария си учител.
- Нищо подобно - отвърнал учителят. - Жените и без всякакъв еликсир са въздушни същества, някои даже по-леки от въздуха. Ако искаш да летят, намери начин да направиш по-леки нещата, които ги гнетят и ги притискат към земята.

П. Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

4000


Т.е. по новата методика - рождения му ден. Предишният беше през ноември и това, че следващият настъпи толкова бързо е голяма радост за мен. Още на по-предишния се обосновах за "летоброенето" - в интернет не е достатъчно да имаш да кажеш нещо, трябва да има и кой да желае да го прочете. Това прави страниците живи.

Благодаря ви!


Публикувано от

Три страсти - прости и непреодолими

Това е изповедта на английския математик, логик и философ Бъртранд Ръсел "За какво живях". Красива е! Затова я споделям. :)

Три страсти - прости и непреодолими - ме владяха през целия ми живот: жаждата за любов, страстта към познанието и състраданието към хората. Като пориви на вятъра, тези страсти ме отправяха към неведоми брегове, носеха ме напред-назад по ревящия океан на несгодите и едва не ме удавиха напълно ... Търсех любов, защото тя потапя в екстаз и, заклевам се, понякога съм бил готов да дам целия си живот за броени минути от това щастие. Исках да обичам, защото повече от всичко се страхувам от самотата, когато все едно стоиш на самия край на битието и със замиращо сърце се вглеждаш в нямата пропаст. Аз жадувах любов, защото виждах в любовния съюз като в магическо огледало прообраза на онова блаженство, което единствено в сънищата са срещали поетите и мъчениците. За това мечтах и, даже да изглежда като незаслужена награда, това намерих.
Със същата неукротима страст се стремях към знания. Исках да разбера душите на хората. Исках да разбера защо светят звездите. И още се опитвах да разбера в какво е тайната на питагорейската власт на числата над всичко, което тече и се променя. Отчасти преуспях и в това.
Любовта и науката, доколкото са достижими, ме издигаха нагоре, към небесата. А жалостта към хората ме връщаше на земята. Стоновете на бедняците отекваха като ехо в сърцето ми. Деца, които няма кой да нахрани, роби под гнета на поробители, останали без надежда старци, чиито деца само мислят как да ги отритнат, с други думи - целият необятен свят на нищетата, самотата и страданията - каква насмешка над всичко, което наричаме човешко достойнство! Старах се, както можех, да обезоръжа злото, но не умея ...
Всичкото това и беше моят живот. Поразмислих и стигнах до извода, че той си струваше да бъде изживян. И ако ми предложат да го започна отначало, пак бих го изживял така.

Б. Ръсел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Света мъченица Галина Коринтска

Честито на  всичките ми съименници!
И не, не празнуваме на Гергьовден, но можете да продължавате да ни питате, свикнали сме. :)

Накратко за тази, не особено известна светица:
Света Галина е сред последователите на свети Кодрат, загинали по време на гоненията срещу християните от император Деций в средата на 3-ти век. Свети Кодрат лекувал телесни и душевни недъзи и имал много ученици, сред които и света Галина. Когато са подложени на гонения, той и учениците му са хвърлени в тъмница и изтезавани да се отрекат от християнската вяра. След като не се отричат от Христа, са екзекутирани първо учителят и петима от учениците. По-късно са убити и останалите, според едни предания - хвърлени в морето, където с Божията помощ тръгнали по водата, но застигнати и потопени с вързани на телата им камъни, според други - посечени заедно, след което на мястото на екзекуцията бликнал извор, който да напомня на Коринт за светците, пролели реки от кръвта си за вярата.

Днес е и Месопустна Неделя или Месни заговезни. Каквото и да празнувате, честито! :)


Публикувано от

Защо кукурижат петлите нощем

Имам една източна версия в блога, поетична интерпретация на Асен Босев, но Дядо Славейков помете всякаква конкуренция, както обикновено. :)

В митологията или измислените сказания на старите гърци предлага ся следната причина: Венера, богинята на хубостта, била оженена за най-грознийт, още и хромийт Вулкана - богът ковач на мълнията и на гръмовете, когото тя и не имала много на сърце. И затуй додето Вулкан ся бавил около ковачницата си, кира Венера ся забавлявала с кир Марса - богът на войната. И за да ги не свари никой, и особено Слънцето, което било наклонено към Вулкана, то Марс поставил момчето си, което ся казвало Петле, да варди стража на вратата; но този Петлю заспал и Слънцето, като изгреяло и съгледало неверството Венерино, казало на Вулкана. Марс ся разсръжда за туй на стражаря Петля и от чиляк, както бил, преобразил го на същий Петел. Затуй петелът и днес, щом ся стресне и усети, че слънцето наближава да дойде на изток, припомня първото си немарение и затуй кукуриже да подсеща Марса да ся пази от неприятеля си Слънцето, ако че ся намерва на някоя нехвелита работа.

П.Р.Славейков

Шерше ла фам, дето е речено! :)


Публикувано от

Най-скъпият ми пръстен

Дъщеря ми беше мъничка, в началото на начален курс. Срещу нас бяха отворили източен магазин за дрънкулки, фалшиви като тридоларова банкнота. Един осмомартенски обед, след като я взех от училище, трепетно и настойчиво ме заведе до него, паркира ме отпред и ме остави да се правя на разсеяна относно намеренията и. И аз седях и се правих на разсеяна, докато се върна с подаръка ми. Получих голям "златен" пръстен с камък ... Това беше толкова трогателно, че е трудно да се опише. Пръстенът - наистина красив, а детето - до дъното на душата си уверено, че е златен. И така той се озова на пръста ми, откъдето не го свалях. Дълго време успявах да укрия зеленото оцветяване по пръста си, докато един ден не се случи друго предателство - това, в което беше окъпан, каквото и да беше то, падна до последната люспа. Не сте виждали съкрушение, обида и разочарование, подобни на изживените от това дете...
Носих си го още дълго в автентичния му сивозелен цвят.
Пазя си го и до днес. Най-скъпият ми е!

Сетих се от букетчето зюмбюли на една виртуална приятелка, което нейната малка дъщеря и подарила, купувайки го със спестените си джобни. А също и от формулата, която изведе от него:

МАМА = ЩАСТИЕ

Прекрасна и неповторима детска сърдечност! Ценете я, докато я има! :)


Публикувано от

Честит осми март, най-прекрасни!


Публикувано от

Продължаваш ли?


Публикувано от

И ще попита Бог

Току-що по обичайния ми маниер, да търся едно, а да ме намира друго, "ме откри" един страхотен поет, когото не познавах - Игор Губерман. Циничен, но прекрасен! Много са дълги стиховете, затова само едно четиристишие, което някак ми прозвуча като продължение на предишния ми пост:

И ще попита Бог: като не стана никой,
защо живя? Какво смехът ти значи?
- Аз утешавах роби уморени, -
ще отвърна. И Бог ще заплаче.



Публикувано от

Само когато се смея

Сетих се за този, фактически тъжен анекдот в контекста на някакви епистоларности. Хубава метафора е като цяло, а и в кратката форма на заглавието се среща като идиом чат-пат. Затова реших да го споделя на всеослушание.

Един човек бил прободен с копие в гърдите. Седял така, със стърчащото от ребрата му копие, докато чакал да получи медицинска помощ. Попитали го:
- Боли ли те?
А той отвърнал:
- Само когато се смея.




Публикувано от

Легенда за какаото

Изрових я от едно химическо списание отпреди да се родя. Малко нетрадиционно звучи, с елемент на развенчаване на боговете, но вътре има вълшебна дума и не мога да не я отразя. :D

Някога, в далечни времена, живял вълшебникът-градинар Кетцалкоатл, който имал невероятна градина. Сред многото дървета в градината растяло и какаовото дърво, от което хората готвели шоколатл. Но Кетцалкоатл много се възгордял, провъзгласил се за безсмъртен и боговете го наказали, като го лишили от разум. В безумието си той разрушил градината. Оцеляло само какаовото дърво, оставайки по този начин единственото вълшебно дърво на земята.

Така не е трудно да се разбере защо жените толкова обичаме "шоколатл". Защото всички повече или по-малко сме вещици и надушваме вълшебствата отдалеч! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Не мърдай, ти си съкровище!

Снощи, рано вечерта, в опит да се отърся от "празничните" си емоции, реших да си преведа някоя приказка. Съвсем приказна или ако е притча, с някоя простичка житейска мъдрост, касаеща някой тесен аспект от живота, несвързан с нашите вълнения, ей така - за разсейване. Сетих се, че отдавна не съм писала в серията персийски приказки с пословиците и поговорките и влязох да видя дали има някакви ъпдейти в сайта, от който ги превеждам. Е, четете и се наслаждавайте на каква подигравка с опита ми за добиване на душевно равновесие се натъкнах. Естествено, можех да си игнорирам късмета и просто да не я преведа, но приказката е добра сама по себе си и не го заслужава. Затова само я отложих до сутринта. Другото, което мислех първоначално, беше да я преразкажа, за да си икономисам писане, но като я погледнах отново тая заран, видях някои много оригинални "класификации", които не искам да загубя в преразказ, затова получавате един съвсем стриктен превод. Приятно четене! :D

В древни времена управлявал един странно глупав владетел, който, издавайки глупави и смешни заповеди, създавал проблеми на хората в страната си.
Всеки ден той измислял и въвеждал нови данъци, за да обогати хазната. Един ден управникът се разхождал из замъка си и се чудел какъв нов налог да смъкне от бедните хора. Дълго мислил и нищо не могъл да измисли. Той взимал данъци за къщите, реките, добитъка и за всички малки и големи неща. Не било останало нищо, което да не е обложил с данък. Владетелят продължавал да мисли и изведнъж го осенила идея, която го накарала да се усмихне:
- Открих! Ще взeмам данък за физическите недъзи на хората.
Събрал подчинените си и им казал:
- Тръгвайте по хорските домове и щателно следете за всичко. Ако видите някого с физически недостатък, го арестувайте и му кажете, че по заповед на краля, за всеки недъг дължи на хазната една монета.
Подчинените на краля не можели да му противоречат. Тръгнали из града и срещайки хроми, слепи и неми, им предавали кралската заповед. Хората били изумени от такава заповед и тихомълком изумлението им преминавало в гняв, обида и протест.
Един от войниците на краля, който бил натоварен да издирва хора с недъзи, срещнал човек, за чиято шия била привързана счупената му ръка.
- Стой! - викнал войникът. - Дължиш на хазната една монета!
- З-з-защо? - обидено попитал човекът, който не бил разбрал за новата заповед.
- Станаха две монети - една, заради счупената ти ръка и една, задето заекваш.
Мъжът се вбесил и се хвърлил към войника. Онзи, в опит да го отблъсне, протегнал напред ръка, случайно бутнал шапката на мъжа и тя паднала на земята. Тогава се видяло, че освен другото е и плешив. Войникът се разсмял от тая находка:
- О-о-о, вече станаха три монети, задето си и плешив.
Мъжът, като разбрал, че нищо добро не го чака, се опитал да избяга, накуцвайки. Тълпата, недоволна от новата заповед, не се опитала да го спре. Но войникът, като видял, че мъжът и куца, решил, че лесно ще го настигне. Действително, нещастникът скоро се изтощил и се свил на земята в един ъгъл. Войникът го догонил и наредил:
- Не бягай, ти си съкровище. Мисля да те заведа при краля. Четири монети са нищо. Кой знае колко още недостатъци ще ти намери. Ти си истинско съкровище за него.

Оттогава, когато всяко движение на някого може да му донесе вреда, започнали да казват: "Не мърдай, ти си съкровище!"

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Светините са живи, духът - в агония!



Ярослав Вешин, 1911
Самарското знаме, реликвата от Руско-турската освободителна война, ще бъде изложено днес в Националния военноисторически музей в ден на отворените врати.
... И това май е всичко заради което пиша този пост... Прочетох си третомартенските постове от предните години. Бога ми, опитах се да съхраня патриотичния си дух и националната си гордост! И всяка поредна година, докато братята ми блогъри излизаха с публикации в стил "имаме ли какво да си честитим" и "те загинаха напразно", си казвах: "Не, духът не бива да умира!" и успявах да изровя от душата си това, което нося от дете и ме е карало да чувствам тоя ден като празник. Днес не мога да ви честитя "пустинните котки" на площада, съжалявам!

Поклон пред светлата памет на загиналите за свободата на България! И язък за барута!


Публикувано от

Коя е истинската религия

Снощи питах дъщеря ми какво чете. Оказа се, че е "Натан мъдрецът", драма от Лесинг, учат я по немски. И ми предложи да кача сюжета в блога. :) Приема се. Реших да ползвам една от новелите на Декамерон, където е разказана същата притча. Мога, естествено, да преразкажа съвсем накратко, чела съм историята за пръстена в пет реда, но прекалената компресия, както и предлагането на вече предъвкано съдържание, са вредни според мен, неведнъж съм коментирала. Ако, каквато тенденция безспорно съществува :), не ви се чете толкова дълъг текст, можете да и "обелите кожата" и да "изядете само ядката"/цитата, където е основната притча. Но понеже в случая имаме притча в притча, от този маниер можете само да загубите.

Вие, мили дружки, трябва да знаете, че както глупостта често става причина някой да изпадне от благополучие в най-окаяно положение, така и умът може да помогне на мъдрия да се измъкне от голяма опасност и да се издигне на голямо и сигурно място. И че това е вярно, сиреч ,че глупостта може да доведе човек от благополучие в беда - може да се види от безброй примери, за които няма защо да разказваме сега, тъй като такива неща стават всеки ден с хиляди. А че разумът може да бъде причина за утеха, ще ви докажа, както обещах, с тази кратка новела.
Саладин, който благодарение на изключителната си храброст не само се издигнал от обикновен смъртен до султан на Вавилония, но и спечелил безброй победи над сарацинските и християнски владетели, прахосал цялата си хазна по войни и разкоши; веднъж му притрябвали много пари и докато си блъскал главата откъде да ги вземе - защото му трябвали веднага, - изведнъж се сетил за някакъв богат евреин на име Мелхиседек, който давал пари под лихва в Александрия. Саладин си помислил, че евреинът, стига да рече, би могъл да му помогне; но той бил такъв скъперник, че никога нямало да го направи доброволно, а Саладин не искал да си послужи с насилие.
Подтикван от нуждата, той продължил да размишлава как да накара евреина да му помогне; най-сетне - нямало как - все пак решил да прибегне до насилие, като го покрие с известно благоразумие. Заповядал да извикат евреина, посрещнал го най-любезно, поканил го и му казал: "Почтени човече, чувал съм мнозина да твърдят, че си много мъдър и разбираш добре божите работи; затова бих искал да чуя от теб коя от трите вери смяташ за истинска: юдейската ли, сарацинската ли или християнската?".
Евреинът, който наистина бил мъдър човек, се досетил веднага, че Саладин ще гледа да издебне и най-малката му грешка, за да я използва в свой интерес; затова, като поразмислил, решил, че най-добре ще стори, ако не похвали нито една от трите вери за сметка на останалите, за да не може Саладин да постигне целта си. И тъй като трябвало да даде такъв отговор, че да не си пострада, той напрегнал ума си, измислил бързо какво да каже и рекъл:
"Господарю, въпросът, който ми поставяте, е чудесен и за да разберете какво мисля аз, налага се да ви разкажа една приказка, която ви моля да изслушате. Неведнъж, ако не ме лъже паметта, съм чувал да разправят, че едно време живял богат и знатен човек, който наред с многобройните си скъпоценности съхранявал и един прекрасен, много скъп пръстен; тъй като желаел да му отдаде дължимото заради неговата стойност и изящество, предавайки го от поколение на поколение, той обявил да смятат за негов наследник този му син, на когото връчи пръстена, а останалите негови чада трябвало да го почитат и уважават като най-личен сред тях. Този, който получил пръстена, постъпил като баща си и спазил същия ред по отношение на своите потомци. Така за кратко време пръстенът премианал от ръка на ръка у мнозина наследници, докато най-сетне попаднал у един човек, който имал трима синове; и тримата били еднакво добри и хубави, и тримата били примерни и послушни, а бащата обичал еднакво и тримата. Младежите знаели за обичая, свързан с пръстена, и всеки един от тях, подтикван от желанието да бъде предпочетен пред останалите, молел престарелия си баща, преди да умре, да остави на него пръстена. Но този почтен и достоен човек обичал еднакво и тримата и не можел да реши на кого измежду тях да завещае пръстена; затова намислил да задоволи и тримата. Извикал тайно един изкусен майстор и му поръчал да изработи още два подобни пръстена; те толкова приличали на първия, че самият той, който ги заръчал, трудно успявал да различи истинския. Умирайки, той връчил скрито по един пръстен на всекиго от синовете си. След смъртта на бащата всеки отделно почнал да предявява искания за наследството и за дължимата му почит и като не признавал това право на другите си двама братя, сочел за доказателство своя пръстен. Когато най-сетне установили, че и трите пръстена толкова си приличат, че не може да се познае кой е истинският, въпросът кой от тримата е пръв наследник останал нерешен и не е решен и до ден-днешен. Същото ще ви кажа, господарю мой, и за трите закона, дадени от бог-отец на трите народа, във връзка с който ми зададохте вашия въпрос. Всеки народ е убеден, че той е истинският наследник, че той притежава и истинския закон, но въпросът кой наистина го притежава остава открит, както при пръстените."
Салдин разбрал, че евреинът съумял да се измъкне много ловко от клопката, в която той се готвил да го впримчи, затова решил да му разкрие от какво се нуждае и да го попита дали иска да му помогне. Така и направил: признал му и как възнамерявал да постъпи, ако Мелхиседек не му бил отговорил толкова умно. Евреинът му услужил веднага с необходимата сума. Не след дълго Саладин му я върнал изцяло и освен това го дарил със скъпи дарове; той продължил да поддържа с него най-приятелски отношения и го назначил при себе си на висока и почетна длъжност. 

из "Декамерон" на Бокачо

Публикувано от

Баба Марта и косът

Минал Малък Сячко. Дошла баба Марта. Седяла день, седяла два, гряйнало слънцето. Стоплило се врямето. Зела баба Марта патерицата и тръгнала да се разходи. Чула, че косът свири и отишла пре него. Гледа косът гради гняздо. Рекла му: „Како правиш, косо?” „Ой, Марто, Марто, посери парто, гняздо си правя! Вчера бакю се ожени, утре я ше се женя!” — пресмял се косът на баба Марта. Тръгнала си баба Марта ядна и сърдита. Дорде си стигне в къщи носът хи зел да свири. Задухал студен вятер, зафърчал сняг на парцале и сичко се поледило. Поледил се и косът в гняздото.
Станала пак баба Марта, зела патерицата и пак тръгнала низ горъта. Минала оде косът. Гледа го, че трепера от мраз и мълчи. „Како правиш, Косо?” — рекла му баба Марта. „Остави се, хажи Марто, вчера умря бакю, неска я ше умра!”
 
П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи"
 
:) Всичкото което иде да рече, че се почна женският месец! И не бива да ни засягате ни на възраст, ни на външност, ни на възможности, че да не тракате с клюнове по гнездата. :)
Денят е рядко красив, дано и такъв да си остане!
Добре дошла, бабо Марто! А на вас да ви е честита! Слагайте си мартеничките и срещайте пролетта! :)

Публикувано от