Притчите

Звездичките били малки и кръгли, като копчета. Мирно лежали в красива стъклена купа в голям магазин и чакали да ги купят. Те имали лепенки на гръбчетата, били декоративни звезди от специална пластмаса, която светела в тъмното. Понякога голямата длан на продавача загребвала от тях, той преброявал нужното количество, сипвал ги в пакетче и ги давал на новия им собственик. Заминаващите звездички с радост биха помахали на останалите с лапички, но лапички нямали. И купените звездички пътували към дома в джоб, чанта или пакет и мислели за това, какво ли ги очаква, оглеждайки се с изплашени очи в тъмното. А всички ги чакало едно и също. Човекът се качвал на стълба, вземал по една звездичка, отлепял хартийката от гръбчето и и я залепял на тавана или на стената. Звездичките отначало много се плашели, после започвали да светят с мека, жълтеникава светлина - като истински звезди. Всъщност защо "като"? Звездичките се смятали за истински и искрено вярвали в това, че горе на небето са залепени точно същите звездички като тях. Денем не се виждат, но вечер, като изключат голямата лампа на небето, те започват да светят. Звездичките били съвсем истински, като истински въздушни балони или истински играчки за елха. Затова те носели съвсем истинска радост на тези, които ги гледали отдолу нагоре с възхитени очи.
И една тайна, която почти никой не знае - понякога звездичките все пак се отлепят и падат. И ако успеете да си намислите желание, то непременно ще се сбъдне.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy