Притчите

На една малка-но-горда птичка дълго говорили (убеждавали, учили, натяквали, вменявали, плашили ...), че ако долети близо до слънцето, то ще настъпи нейният печален край.
Малката-но-горда птичка дълго се подчинявала на това убеждение, дълго-дълго летяла по маршрута север-юг, дотам и обратно, вила гнезда, ловила бръмбарчета и мътила яйца.
И веднъж на птичката и писнало. "Какъв е смисълът да летиш там, където всичко ти е известно? Какъв е смисълът да следваш маршрут, изведен и напълно предсказуем?"
И малката-но-горда птичка литнала към слънцето. Летяла все по-високо и по-високо ...
"Глупачка!"-крещяли след нея другите птици."Върни се! Не се отделяй от колектива!"
Ала малката-но-горда птичка продължила нагоре и нагоре, до самото слънце.
... На земята паднала шепа пепел.
И другите птици казали:"Така си и знаехме! Предупреждавахме тази самоуверена глупачка. Нека това бъде урок за всички останали!"
После, когато всички се разотишли-разлетели, от пепелта се възродил Прекрасният Феникс - чудна птица, наподобяваща самото слънце. И да живее му е предначертано вечно - да загива и да възкръсва от пепелта.
Но другите птици говорят, че Фениксът е само мит, а някои го почитат като свой Бог.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy