СВ. АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ - МЕЧКИНДЕН



Франциско де Зурбаран   "Св. Андрей





"
Според едно от многобройните предания св. Андрей бил отшелник в гората. Зареди святостта му дивите животни сами идвали при него и се държали като питомни. Идвала даже и мечката, от която всички хора се боели. 
Веднъж, когато св. Андрей трябвало да получи причастие в съседния манастир, запрегнал мечката, като за юзди използвал два живи смока, яхнал я и така отишъл там. В манастира се изповядал и признал, че по време на поста е пил мляко. Владиката казал, че това е нарушение на поста и отказал да го причести. А св.Андрей твърдял, че не е погазил праведността си и попитал владиката какво той е ял по време на поста. Владиката признал, че е похапнал хайвер, но според него това не е нарушение. За да разрешат спора, оставили две купички - с мляко и с хайвер, една до друга на масата през нощта. На сутринта в купичката, където било млякото, имало трева, а в тази, където бил хайверът, - кръв. Така получили потвърждение, че св. Андрей е праведен и той взел своето причастие. А на деня, в който това се случило, оттогава започнали да честват светеца. Заради мечката, на която св. Андрей отишъл да вземе причастието си, наричат празника и Мечкинден.

Честито на всички именници!


Публикувано от

АЛЕКСАНДЪР И АМАЗОНКИТЕ

Когато Александър достигнал до Картаген, местност населена с жени (смесване на легендите), той им обявил война. На това жените отвърнали:
-Ако ни победиш, ще ти се присмеят, че си победил едни жени. Ако ние те победим, пак ще ти се присмеят, че си победен от жени.
Тогава Александър помолил:
-Донесете ни хляб!
Сервирали му на златна маса хляб и плодове, направени от злато. 
-Нима във вашата страна ядете злато? - учудил се Александър.
-Ако ти е трябвал хляб, - отвърнали жените - нима в твоята страна нямаше, че си дошъл при нас да го търсиш?
Като си тръгвал, Александър написал на градските порти: "Аз, Александър Македонски, бях цар-глупец, докато не дойдох в Африканската земя и не се поучих от жените на мъдрост".

притчи от мидрашите

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДА СИ ПРИПОМНИМ ...

Благодаря на "Клуб 50+" за подсещането.














Из "1877" на Ангел Каралийчев

Публикувано от

ДЕМИР КАЯ

Вятърът стихна. Може би днес ще ни се наложи да спим в морето. До брега има тридесет версти. Двумачтовата фелюга лениво се поклаща от страна на страна. Мокрите платна висят. 
Бялата мъгла плътно ни обви. Не се виждат нито звездите, нито небето, нито морето, нито нощта. 
Огън не палим.
Саид Аблъ, старият, мръсен и бос капитан на фелюгата с тих, важен и дълбок глас разказва древна история, в която вярвам с цялото си сърце. Вярвам, защото нощта е така странно мълчалива, защото под нас спи невидимото море и ние, обвити в мъгла, плуваме бавно в белите, гъсти облаци.

"Наричали го Демир Кая. По вашему това значи Желязната Скала. А го наричали така, защото този човек не изпитвал нито жалост, нито срам, нито страх. Той върлувал с шайката си в околностите на Стамбул, и в благословена Тесалия, и в планинска Македония, и на тучните пастбища български. Деветдесет и девет човека загинали от ръката му, в това число жени, деца и старци. 
Но веднъж бил обкръжен от силната войска на падишаха. Три дни се отбранявал Демир Кая като вълк от глутница кучета. На сутринта на четвъртия ден успял да се изплъзне от обсада, но сам. Част от приятелите му загинали още по време на преследването. Останалите приели смъртта от ръката на палача на площада в Стамбул. 
Изранен и с изтичаща кръв лежал Демир Кая до огъня в непристъпна пещера, където го приютили дивите планински пастири. И ето, среднощ му се явил светъл ангел с огнен меч. Познал Демир Кая вестителя на смъртта, посланика на небето Азраил, и казал:
-Да бъде волята на Аллаха! Готов съм. 
Но ангелът казал:
-Не, Демир Кая, часът ти не е дошъл още. Слушай волята божия. Когато станеш от одъра на смъртта, иди, изрий съкровищата си и ги обърни в злато. После тръгни на изток и върви дотогава, докато не стигнеш мястото, където се събират седем пътя. Там построй къща с прохладни стаи, с широки дивани, с фонтани с чиста вода, с храна и напитки за странниците, с ароматно кафе и благовонно наргиле за уморените. Кани всеки, който идва или преминава наблизо, и им служи като последен роб. Нека твоят дом бъде техен дом, твоето злато - тяхно злато, твоят труд - техния отдих. И знай, че ще дойде време, когато Аллах ще забрави тежките ти грехове и ще ти прости кръвта на децата си.
Но Демир Кая попитал:
-Какво знамение ще ми даде господ, че греховете ми са простени?
И ангелът отвърнал:
-От огъня, който тлее до теб, вземи обгорялата главня, покрита с пепел, и я посади в земята. И когато мъртвото дърво се покрие с кора, пусне клончета и разцъфне, то знай - настъпил е часът на твоето изкупление.
Оттогава минали двадесет години. Из цялата страна на падишаха се носела славата на гостилницата на седемте пътя от Джеда за Смирна. Просякът си тръгва оттам с рупии за из път, гладният - сит, умореният - бодър, раненият - изцелен. 
Двадесет години, двадесет дълги години всяка вечер се вглеждал Демир Кая в обгорялото дърво, вкопано в земята, но то оставало черно и мъртво. Помътнели орловите очи на Демир Кая, прегънал се могъщия му стан и косите му станали бели като ангелски крила. 
Но ето, една ранна сутрин чул конски тропот и изтичал на пътя. И видял конник, който препускал с всичка сила, а конят бил толкова изтощен, че му излязла пяна на устата. Хвърлил се към него Демир Кая, уловил коня за юздата и помолил:
-О, братко мой, влез в дома ми! Освежи лицето си с вода, подкрепи се с храна и напитки, наслади се на сладкото ухание на наргилето. 
Но пътникът изкрещял злобно:
-Пусни ме, старче! Пусни!
Заплюл Демир Кая в лицето, ударил го с камшика по главата, отблъсна го и препуснал нататък. 
Пламнала гордата разбойническа кръв на Демир Кая. Вдигнал тежък камък от земята, запратил го след грубияна и му разбил черепа. Клюмнал конника на седлото, хванал се за главата и се срутил в прахта. Демир Кая притичал до него и възкликнал ужасено:
-Братко, убих те!
Умиращият прошепнал:
-Не ме уби ти, а ръката на Аллах. Слушай. Пашата на нашия вилает е жесток, алчен и несправедлив човек. Моите приятели организираха срещу него заговор. Но аз се изкуших от богатата парична награда. Исках да ги издам. И ето, когато бързах с моя донос, ме спря камъкът, хвърлен от теб. Така иска бог. Прощавай!
Сломен от мъка влязъл Демир кая в двора си. Стълбата на добродетелите и разкаянието, по която той така търпеливо се изкачвал цели двадесет години, се пречупила под него и рухнала в един кратък миг от лятното утро.
С отчаяние погледнал натам, накъдето всеки ден се взирал с надежда - към черната, овъглена главня. И пред очите му станало чудо - мъртвото дърво пуснало клонки, покрило се с пъпки, облякло се в благоуханна зеленина и разцъфнало с нежни жълти цветове. 
Тогава Демир Кая паднал на земята и радостно заплакал. Защото разбрал, че Аллах в неизречената си премъдрост му простил деведестте и девет погубени живота за смъртта на един предател."

източна легенда от "Събрани съчинения" на Александър Куприн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

ЗАЩО ЖЕНАТА НЯМА ДЕСЕТ РЪЦЕ

Някога жената имала десет ръце и можела едновременно да се грижи за  децата, да готви, да гали мъжа си, да си бърка в носа и да бие тамтам.
Но веднъж на мъжа му писнало жената да бие тамтам по цял ден и и отрязал чифт ръце. После му писнало да го гали по цял ден и и отрязъл още чифт ръце. После му писнало да се грижи за децата по цял ден, а да не гали него и и отрязал още чифт ръце.

Оттогава жените имат само по четири ръце.

Източник: djembe.ru

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ГОДЕЖЪТ НА СВ. ЕКАТЕРИНА

Тя била красива, високо образована и от знатен произход. Много младежи идвали да се сватосват, но Екатерина ги намирала за недостойни и ги отхвърляла. Веднъж девойката беседвала със старец-отшелник и му споделила огорчението си, че не може да си намери достоен жених. Отшелникът и отговорил, че познава такъв, който я превъзхожда във всичко, защото "красотата Му е по-светла от слънчево сияние, а мъдростта Му управлява всички създания". След известно време небесният жених започнал да и се явява насън, но не искал да и открие лицето си, защото е нечиста и неумита с водата на светото кръщение. Тогава Екатерина се покръстила и насън и се явила Богородица с Младенеца. Той вече и се усмихвал. Сложил на ръката и златен пръстен, с който се обвързвал с нея. Когато се събудила, пръстенът бил на ръката и.
Останала предана на годеника си и загинала за вярата.

Приписват и се безброй покровителства, за които можете да прочетете подробно тук. Има още едно, по-малко популярно - заради високата и ерудиция я смятат за покровителка на учените и учащите се.
На страницата на блога във Фейсбук можете да разгледате и албума с картини "Годежът на св. Екатерина".

Честит празник на всички фини, красиви и добронамерени дами, носещи името на Екатерина!

Публикувано от

СОБСТВЕНИЯТ ЗАЛЪК МУ ПРЕСЯДА

От позабравената вече серия с арабските поговорки.

Разказват, че в древни времена живял сляп просяк, който бил такъв скъперник, че му се свидело да отдели даже за храна от това, което е събрал през деня. Хората му помагали, но той само трупал пари. Събирал ги в един чувал, който носел навсякъде със себе си. И когато просел на улицата, ги държал зад гърба си. Един коварен човек забелязал това и решил да си присвои парите му. И един ден се промъкнал неусетно до просяка, грабнал чувала от ръцете му и побягнал. Ограбеният завикал за помощ, но никой не могъл да направи нищо, крадецът вече бил изчезнал с плячката си. Просякът останал със сълзи на очи и мъка на сърцето. 
След няколко дни крадецът бил обхванат от угризения. "Че ощетих просяка - ощетих го! - мислел си. - Но той нито веднъж не пожали сам себе си. И сигурно никога в живота си не е ял свястна храна. Ще взема да приготвя за него вкусна трапеза - да хапне и да се наслади!" Така и направил, след което отишъл при просяка.
-Какво правиш, човече? - попитал го.
-Нали виждаш, прося милостиня от хората - отвърнал слепецът.
-А какво ядеш?
-Сух хляб.
-Искаш ли днес да бъдеш мой гост?
-Защо не! - зарадвал се просякът. - Но само ако си приготвил нещо наистина вкусно, което да заслужава да се откъсна по-задълго от мястото си, защото може някой друг просяк да го заеме.
-Не се безпокой, - успокоил го крадецът - и храната е вкусна, и домът ми не е далеч. 
Просякът вдигнал прокъсаното си килимче и се отправил с "благодетеля" си към дома му. Крадецът бил приготвил кокошка. Като разбрал това, просякът възкликнал:
-Много години не съм ял кокошка и съм забравил вкуса и!
Взел едно късче месо и го сложил в устата си, но не могъл да го преглътне. Хванал стопанина за ръката и казал:
-Ти си откраднал парите ми!
-Вярно е - признал си оня. - Но как се досети?
-Залъкът ми преседна в гърлото и по това разбрах, че е мой.
-Значи ненапразно казват, че някой собствения си хляб не може да преглътне! - възкликнал крадецът. 

И оттогава започнали да казват така за някой, който е обран или е натрупал приживе богатство, на което не се е насладил, а другите са направили това след смъртта му.

персийска приказка

Някои от потребителите ще си спомнят вероятно, че търсех съответствие с българската пословица и помолих за тълкуване. Доста разнообразни тълкувания бяха дадени, но както и да го извъртим няма съответствие между българската и арабската пословица. По-скоро ми напомня за нашата: "Яжте, яжте, мене ме изяло отвътре!", която винаги си спомням с умиление, защото така със смях ни канеше на масата един наш приятел, възрастен човек, мир на душата му!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!





Публикувано от

ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО


„Въвеждане на Пресвета Богородица в храма“, Тициан
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма или Ден на християнското семейство, или  Ден на християнската младеж, или Ден на християнската жена, каквото и да празнувате днес, да ви е честит празника! :)









 Искам да споделя само едно руско поверие във връзка с автентичния църковен празник, който те празнуват в началото на  декември по техния календар: колкото и лют студ да е настъпил до това време, в нощта срещу празника върбите разцъфват - природата посреща Богородица с цветя. Смята се за Божие чудо и е заснето на много места.

Щеше ми се да кача и едно прекрасно стихотворение на Райнер Мария Рилке за този празник от цикъла "Животът на Дева Мария", но тъй като не разполагам с български превод, самата аз поезия в рими не превеждам, а някои потребители протестират срещу чуждоезичните текстове, ще си останете единствено със съжаленията ми.

Честит празник и успешна седмица!

Публикувано от

ВЪЛШЕБНИЯТ ПОДАРЪК

Слънчицето сладко се прозяло и се протегнало над розовото облаче. Първите му лъчи току-що били позлатили листата на дърветата и поляната, покрита с роса. А във Вълшебната гора вече царяло радостно оживление. Малките зверчета бързали да разкажат на приятелите си щастливата новина. Пчелите весело жужжали, докато я разказвали на цветята, а птиците я разпявали в самозабрава, носейки я на цялата гора: на Краля на елфите Едуин и Горската Фея Елвира се родил син. Прекрасното, здраво момченце се появило на света заедно със слънчицето и на всички им се искало час по-скоро да поздравят щастливите родители. Всички обичали Елфа и Феята за тяхната доброта и живеели във владенията им весело и доволно.
Когато уточнили деня на празника по случай раждането на малкия принц, момченца-елфи летели из цялата гора и канели на празничната вечеря животни и птици. Изпратили вестоносци и до съседни приятелски гори и царства.
Настъпила дългоочакваната празнична вечер. На поляната пред замъка царяло празнично оживление. На високите на дърветата горели разноцветни фенери. А на долните клончета седели музикантите - малки жабчета, щурчета и цикади и свирели най-прекрасната музика, която била звучала някога във Вълшебната гора. Тук имало танци и смях. Малко по-далеч, под ярко оцветена шатра, Котаракът и Саламандърът показвали фокуси и даже гълтали огън, предизвиквайки възторга на зрителите.
Покрай дългата маса, отрупана с вкусни горски блюда, седели елфи, джуджета, животни и птици, беседвайки помежду си и с домакините. Ах, колко млади и прекрасни били Кралят и Феята! В неговите тъмни и нейните златни коси проблясвали малки златни корони, обсипани със скъпоценни камъни, а роклята на Феята изглеждала като изтъкана от лунна светлина. Те се държали за ръце и в погледите им сияела вечна и чиста любов. А тяхното съкровище, техният син тихо спял в своята люлчица, зад тънка завеска от клонки на дива лоза и безметежно се усмихвал в съня си. На него въобще не му пречел шумът на празника.
И ето, настъпил тържественият миг. Най-старото джудже с дълга бяла брада се надигнало от мястото си и силно се прокашляло, призовавайки за тишина. Всички погледи се обърнали към него. И джуджето произнесло такова приветствие:
-Скъпи Едуин и Елвира, ние, джуджетата от Скалистата страна, сме щастливи да ви поздравим с раждането на вашия син! Нека той бъде щастлив и светъл като родителите си и подаръкът ни да му помогне, когато порасне, да стане изкусен майстор във всеки занаят!
С тези думи той сложил до люлката малко ковано сандъче с вълшебни инструменти, изработени от най-добрите майстори в страната на джуджетата.
-Аз дарявам малкия принц с Мъдростта на Совата. При всички случаи някой ден ще му потрябва - важно изрекла старата сова, връчвайки на Феята огромна старинна книга в тъмносиня кожена подвързия, украсена със златни орнаменти. Несъмнено книгата също била вълшебна. И най-интересното - последните и няколко страници били празни.
-Дарявам го със Силата и Смелостта на Лъва! - изревал Царят на Джунглата.
-Дарявам го с Благородство и Чест! - гордо казал Орелът.
-Бързина и Лекота! - чул се нежният глас на Сърната.
-Лебедова Вярност! - казал Лебедът, извивайки грациозно шия.
-И Преданост към тези, които обича! - добавило Кучето.
Един след друг пристъпвали към люлката зверове и птици и поднасяли ценни дарове на дребосъчето, което обикнали от сърце, както обичали Елфа и Феята.
Но най-скъпите подаръци му поднесли, разбира се, неговите родители. Мама подарила на сина си Любов. Той сладко спял, положил главица върху нея, и му било топло и уютно. Татко му подарил Доброта - тя го прикривала като чадър от всякакви бури. А когато малкият елф порасне и стане крал, сам ще защитава така жителите на Вълшебната гора. 
Кралят на Елфите се обърнал към гостите и казал с усмивка:
-Скъпи приятели, ние с Елвира сме ви много благодарни за това, че почетохте с присъствието си нашия празник, за любовта ви и прекрасните ви дарове! Знайте, че винаги сте желани гости в нашия дом! А сега да се повеселим!
Гостите вдигнали шумна наздравица с бокалите си, пълни с ароматен див мед.
Но изведнъж, кой знае откъде се появил леден полъх, толкова силен, че едва не загасил светлината на факлите. Музиката и разговорите замлъкнали. А на тревата пред празничната маса се извила прашна вихрушка, която се превърнала в Черната Кралица - Кобра. Всички зверове отстъпили назад. Малкият елф се пробудил и заплакал. Майка му го грабнала от люлката и го притиснала до гърдите си. А Едуин застанал пред тях, прикривайки и двамата. 
Всички животни и птици и до ден днешен се боели от Кобрата. Някога тя била владетелката на това място. Тогава то се наричало Тъмното Усое и царели вечно страх и мрак. Така било дълги години, докато Елфът не победил злата магьосница. Той я свалил от трона и почти я лишил от вълшебната и сила. Освободил от пленничество прекрасната Елвира, с която се обикнали от пръв поглед. Така Едуин и Елвира станали крал и кралица, а непроходимият гъсталак се превърнал в светла и хубава гора с щастливи жители. Елфът великодушно оставил живота на Кобрата, даже и позволил да се засели във Вълшебната гора, където пожелае.
Но защо се явила на празника им? И защо в очите и светела такава злоба?
Тя сърдито зашиптяла, обиколила с леден поглед присъстващите и злобно го заковала в Елвира, държаща в ръцете си младенеца. 
-С-с-с! Виждам, че се веселите тук. Е, какво пък, радвайте се, ако можете! Аз също имам с-с-скромно подаръче за вашето чудесно момченце. 
И тя сложила пред люлката това, което донесла със себе си - голям черен камък. Тревата под него веднага пожълтяла и увяхнала. 
Елфите и зверовете ахнали ужасено, а бебето горчиво заплакало, криейки главицата си в майчината гръд. 
-Какво е това? - изплашено възкликнала Феята.
-Тиш-ш-шина! - с отровна усмивка изсъскала Кобрата. - Глупава малка Елвира! Животът не се състои само от празници и бъдещият крал трябва да го знае! Подарявам му Печал!
-Но ти знаеш, че от нея слабеем и можем даже да умрем! - отчаяно извикала Елвира.
Кобрата избухнала в злобен смях и после неистово зашиптяла:
-Нека познае мъката и тъгата! Нека цялата ми сила влезе в този камък и легне като тежък товар на душата му! Нека горчиви и безрадостни станат дните му! Това е чудесно отмъщение за глупавите елфи!
Кралят изтеглил меча си от ножницата, а Феята възкликнала:
-Моята Любов ще го предпази!
-И нека Радостта го спаси! Светла Радост през всеки един ден! - разнесло се отгоре звънко гласче.
Всички вдигнали очи нагоре и видели голяма красива Пеперуда с бели крилца на златни шарки. Тя развълнувано трепкала с крила, подхвръквала над поляната и се опитвала да удържи привързано с копринена лента облаче, което се теглело към небето. Облачето преливало във всички цветове на дъгата и сияело така ярко, че на поляната станало светло като ден. Възхитени въздишки се понесли сред гостите. Бебето престанало да плаче, радостно се усмихнало и протегнало ръчички към облачето. 
Черната Кобра зашиптяла в бясна злоба и се опитала да хване Пеперудата. Но тя само само се засмяла и смехът и зазвънял като сребърна камбанка. 
-Извинете ме за закъснението, скъпи Елвира и Едуин! - казала Пеперудата. - Трудно ми беше да удържа подаръка, той така се тегли към небето. Цял ден, до залез, пеперудите от нашата гора събираха слънчеви лъчи, красотата на цветята, весел детски смях, щастието на любовта, радостта от приятелството и дългоочакваната среща и всички останали радости, които успяхме да открием!
-Нека всеки ден от живота на вашето момченце бъде изпълнен с радост от това, че живее в този прекрасен свят! - продължила Пеперудата. - И нека винаги избира пътя на Доброто и Любовта! Защото всеки миг от нашия живот е безценно съкровище и трябва да го оползотворим като благо! Ние, пеперудите, ви даряваме Радост! Тя е много и стига за всички. Поделете я с другите и ще стане още повече!
С тези думи Пеперудата дръпнала края на облачето и на поляната се посипал дъждец. Но това не били капки вода, а светкащи разноцветни искри. Те весело закръжили във въздуха и запълнили всяко свободно местенце. Това било като празничен карнавал с шарени конфети. Всички почувствали колко леко и радостно им станало на сърцата от този дъжд. Сред всеобщото ликуване съвсем забравили за Кобрата и страшния и подарък. Всички, освен Елфът и Феята. Само те видели как съскал и пушел камъкът на местата, където попадали върху него разноцветните искри на радостта. И се топял, топял пред очите им!
А Кобрата се мятала по поляната, опитвайки се да се укрие от вълшебния дъжд. Но просто нямало къде. И в мига, в който черният камък се стопил напълно, се чуло леко пукване и Кобрата също изчезнала без следа. 
Елфът взел на ръце сина си и прегърнал Елвира. А тя, триейки сълзи на радост и облекчение, светло му се усмихнала в отговор. И протегнала ръце към Пеперудата. Пеперудата долетяла и кацнала на дланта и. 
-Благодаря за подаръка ти! - ласкаво прошепнала Феята и внимателно целунала нежните крилца.
А на поляната продължавал веселият празник. И всички дни на обитателите на Вълшебната гора били изпълнени с радост и щастие.

Наташа Тофт
Източник

:) Подарявам ти обичта и радостта си! Дано всичките, които събереш в този ден, стигнат, за да не те превземе никога печал! Честит рожден ден, Иво!


Публикувано от

ПРОСЯКЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО

Просяк влязъл в едно село и се приютил в църквата, която била стара и от дъжда вътре протекло. И просякът прогизнал напълно, и гладен бил, и облечен в дрипи, и измръзнал, и уморен от пътя. И влязъл в църквата свещеникът и започнал службата. Взел Евангелието и прочел това място, където било написано: "Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте ..." Чул това просякът и се зарадвал: "Това за мен е казано и скоро желанията ми ще се изпълнят". Но свещеникът отслужил службата и се прибрал вкъщи, без да се погрижи за него. И просякът казал: "Тази книга, която прочете той, лъже". И взел Евангелието, привързал камък към него и го хвърлил във водата. И свещеникът, идвайки в църквата, не намерил Евангелието и попитал просяка: "Къде е Евангелието?" И просякът казал на свещеника: "За какво ти е лъжливо Евангелие? Хвърлих го във водата." Свещеникът се разгневил и започнал да бие просяка. И просякът казал: "Защо ме биеш, безсъвестнико? Ако вярваш, че Евангелието е праведното слово Божие, то защо не изпълниш волята му? Та аз съм странник - не ме приехте, гол съм - не ме облякохте, гладен съм - не ми дадохте да ям, жажда ме мъчи - не ме напоихте. Да не би Бог, нуждаейки се от всичко това, да го е казал само за себе си?"

Вардан Айгекци

Авторът е живял XІІ -ХІІІ в., затова изказът е малко архаичен, но реших, че не е уместно да го променям.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

А КОГА ЛЪЖАТ ЖЕНИТЕ?

"А кога лъжат жените?" попита Руми, като публикувах "Кога лъжат мъжете". Има и такава история и обещах да я разкажа, но за ваше разочарование тя гласи следното:

Една шивачка седяла на брега на реката и изпуснала в нея напръстника си. Заплакала горчиво и тогава и се явил Господ.
-Защо плачеш, жено? - попитал Той.
-Изпуснах си напръстника в реката, Боже. Сега как ще се грижа за прехраната на семейството си?
Господ бръкнал в реката и извадил златен напръстник със сапфири.
-Твоят ли е?
-Не - отвърнала шивачката.
Господ отново бръкнал в реката и извадил златен напръстник с рубини.
-Може би този е твоят?
Шивачката поклатила глава в знак на отрицание.
Тогава Господ извадил обикновен кожен напръстник.
-Този е моят - зарадвала се шивачката.
Като награда за честността и Бог и подарил и трите напръстника.
Минали няколко години и шивачката отново се озовала на брега на същата река в компанията на мъжа си. Не щеш ли, той паднал във водата и не изплувал. Заплакала тя с горчиви сълзи и Бог отново се смилил над нея. Явил и се, готов да и помогне. Извадил от реката Джордж Клуни.
-Това ли е мъжът ти?
-Да - отвърнала без да се колебае шивачката.
-Защо лъжеш? - разгневил се Бог.
Тя отново се разплакала:
-Господи, ако ти бях казала истината, ти щеше да извадиш Брад Пит. Като ти кажа, че и той не е мъжът ми, щеше да извадиш и самия него и да ми ги дадеш всичките като награда за честността ми. А аз вече съм на години и не мога да се справя и с тримата.

И вместо да повтарям предишния извод, преоблечен в рокля, предпочитам да обобщя:
Когато лъжете, няма особено значение мъж ли сте или жена. Важното е да го правите с достойнство и ако Началството ви спипа, да можете да го убедите, че e за благото на колектива. :D



Публикувано от

КОГА ЛЪЖАТ МЪЖЕТЕ

Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на земята и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал:
-Защо плачеш?
-Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си.
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал:
-Тази ли е твоята?
-Не, не е моята - отвърнал дърварят.
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва.
-Може би тази е твоята? - отново попитал той.
-Не, и тази не е - поклатил глава дърварят.
Третия път Господ извадил желязна брадва.
-Да, да, тази вече е моята! - радостно възкликнал дърварят.
-Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми - рекъл Бог. - Вземи за награда и трите брадви.

Заживял дърварят в охолство, но, не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче.
-Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката.
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал:
-Това ли е жена ти?
-Да! - радостно възкликнал дърварят.
Смръщил се Бог:
-Защо този път ме излъга?
-Виждаш ли, Господи, - въздъхнал дърварят - бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни.

Извод: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за всеобщото благо!




Публикувано от

ЛЕГЕНДА ЗА КРОКОДИЛА

Аки Гахук* бил силен мъж, но един ден остарял като всички хора. По времето, когато започва нашата история, той вече бил посивял, сбръчкан, вървял с колебливи крачки и целият се тресял. 
Синовете му възмъжали, оженили се и създали собствени домове. Неохотно хранели баща си. Старецът трудно се движел и те му носели всеки ден храна от трапезата си. Недоволствали, че баща им все повече остарява, а не умира.
А Аки Гахук упорито се бил вкопчил в живота. Прекарвал дните си на брега на реката, седнал на голям плосък камък. Размишлявал, а почтената му глава се тресяла в такт с отблясъците на слънцето. Свежестта на водата го карала да забрави за старостта и болките си.
Минало време.
Старецът все така седял на брега на реката. Децата вече не го посещавали. А внуците му, идвайки да играят в сянката на крайбрежните дървета, го замеряли с камъни. 
Аки Гахук ги гледал, без да се оплаква. Тялото му се втвърдило и постепенно се преобразило. Бръчките му се превърнали в люспи. Кожата му станала здрава и блестяща. Отмалелите му крайници отново станали мускулести и силни. Главата му от дългото лежане на плоския камък също станала плоска. Очите му, от дългото взиране в очакване на децата, излезли от орбитите. Челюстта му се удължила, а зъбите му отново станали остри.
Когато децата му видели как се е променил, го поканили отново да се върне вкъщи.
-Късно е - отвърнал старецът. - Вие не ме пожалихте, когато бях беден, треперлив старец и аз се превърнах в животно. Вече не съм член на вашето семейство. Ще живея в реката и ще имам лакоми потомци, чиито челюсти ще разкъсват хората. "
Така казал Аки Гахук на осветения от слънцето бряг на реката. Аки Гахук, необичаният от никого старец, се покрил с броня за да не страда от жестокосърдечието на децата си ,и станал свиреп, защото повече не го считали за човек.
Ето така се появил крокодила.

"Жестокосърдечието на старците точи зъбите на младите, жестокосърдечието на младите превръща старците в крокодили."
пословица от о-в Борнео

*- Не съм сигурна дали името на героя е Гахук или Хахук, защото превеждах текста от руски и не разполагам с оригинален. Нямам и идея какво от тоя автор е превеждано на български, освен някои единични текстове в нета.

Бруно Фереро "Кръгове по водата"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

СИНИЯТ ЦВЯТ НА ЕСЕНТА

Вие били сте някога дъжд? А аз - да. Днес бях ситен есенен дъждец. 
Росях дърветата и играех с техните падащи листа - жълти, червени, кафяви. Посребрих асфалта, за да се покаже в него отражението на небето. Чуках по шапките на чадърите и се здрависвах с побягващите хора. Но листата падаха в калта и губеха ярките си цветове. Огледалото се разбиваше от тичащите стъпки, а хората под чадърите от моето чукане криеха лицата си дълбоко в яките на връхните си дрехи. Стана ми много самотно и мъчно. И заплаках.
Вие някога срещали ли сте плачещ дъжд? Едно малко момиченце срещна. То отръска капката от дланта си и възкликна:
-Мамо, дъждът е горещ - той плаче!
-Сложи си ръкавиците и не се показвай изпод чадъра! - строго отвърна майката.
Детето неохотно сложи едната си ръкавица и прошепна заговорнически:
-Не плачи! Пак ще има слънце!
И знаете ли какво, аз го послушах. И то излезе право.

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СТАНЯНИНЕ, ГОСПОДИНЕ, МИХАИЛЕ, СВЕТ РАНГЕЛЕ



Изображение от  wikimedia.org
:) А докато Михаил дойде да посрещне гостите, аз ще ви разкажа една приказка ...

Имало едно време едно красиво и юначно момче. То имало хубав кон, който обичало с цялата си душа. Малко били дните на момчето, дето му били дадени отгоре и Господ пратил архангел Михаил да му прибере душата. Слязъл Михаил да изпълни божията поръчка, но като видял колко е красиво момчето, дожаляло му, та взел вместо неговата душата на коня. Смъмрил го Господ, но нищо повече не направил.
Момчето, обаче, така жалело за коня си, че все повтаряло: "По-добре аз да си бях отишъл вместо кончето!" Ядосал се Господ на неблагодарността му и пратил архангел Михаил пак долу, като му казал, тоя път без душата на момчето да не връща. Нямало що да стори архангелът, слязъл пак на земята като човек, сприятелил се с момчето и го поканил да идат на лов. Момчето било авджийче, харесала му поканата - тръгнали. Но из пътя пак все за коня си говорело: "Ех, сега да ми беше тука кончето, нямаше така да се моря! По-добре аз да си бях отишъл вместо него!" Спрели до една чешма да си починат. Хапнали, пийнали, момчето заспало. Архангел Михаил му взел душата и продължил с нея по пътя.
-Ех, че ми е леко, побратиме, не е като преди! - възкликнала душата на момчето.
По едно време погледнала - оръжието, дето и висяло на пояса, го няма.
-Побратиме, - рекла пак душата - оръжието ми е останало при чешмата. Ще се върна да го взема.
Върнала се и при чешмата видяла на земята да спи едно момче с нейното оръжие на пояса. Отишла и се оплакала на Михаил, че непознат момък откраднал оръжието.
-Не е откраднато - рекъл Михаил. - Това там е твоето тяло, на неговия пояс виси оръжието. 
-Как така, нали съм с тебе?
-С мен е само душата ти?
-Какво приказваш, мъртъв ли съм?
-Мъртъв си. Аз съм архангел Михаил и Господ по-рано ме беше пратил да ти прибера душата. Но на мен ми дожаля за теб и затова прибрах душата на коня ти. А ти все се оплакваше и Господ ме прати пак и заръча без душата ти да не се връщам, защото си обичал повече коня, отколкото себе си.
И се качили на небето...

Търсете промисъла! А и неведом да остане, това не значи, че няма такъв. :)

И сега да се върнем на портите, където ...


Честито, именници! Да ви е живо и здраво името! :)

Публикувано от

ЖИВОТЪТ - ПАРТИЯ ГО



Изображение от wikipedia.org
Го и безсмъртните

(част от историческата пиеса "Battles of Coxinga" от ХVІІІ в., отразяваща краха на династията Мин)

Довереният съветник на императора, Го Сенкей, бяга с бебето-престолонаследник, в опит да спаси живота му от метежниците и да го възстанови на престола. По време на бягството достига до планината на Деветте безсмъртни.

Когато Сенкей спрял за кратка почивка, видял двама старци с гъсти вежди и бели коси, увлечени в игра на го. По всичко изглеждало, че те са в прекрасна хармония с природата. Очарованият Го Сенкей се замислил: "Може би това е чистия свят на Брахма ..." Той сложил бебето-принц на земята и като подпрял брадата си с ръка, облягайки се на един изсъхнал пън, започнал внимателно да наблюдава това, което се случва на дъската за го, очистена от прахта на мирското безпокойство. Унесен в играта, той възкликнал:
-Почтени господа, бих искал да разбера - какво специално удоволствие ви доставя тази игра, без помощта на "Тримата приятели" - музиката, поезията и виното?
Единият старец казал, сякаш не отговаря на въпроса:
-Ако за Вас това прилича на дъска за го, това е дъска за го, и за очи, които виждат камъни за го, това  са просто пулове. Но има текст, който уподобява света на дъска за го. За този, който го наблюдава с ума си, тази точка е центъра на вселената. От тази гледна точка нищо не помрачава вида на планините, реките, тревите и дърветата на цял Китай. Деведесетте пресечки във всяка четвърт от дъската (пуловете се поставят по пресечните линии на дъската в играта) представляват деветдесетте дни от всеки от четирите сезона. Общо са 360 (колкото са дните на лунната година). Колко е нелепо да не използваш това, което има на всяка пресечка, във всеки ден!
-Колко необичайно! - възкликнал отново Сенкей. - А защо се противопоставяте в такова удоволствие?
-Ако нямаше Ин и Ян, нямаше да има раждане.
-И какъв е резултатът от вашата полемика?
-Не зависят ли успехът и неуспехът на хората от случайно стечение на обстоятелствата в даден миг?
-А черните и белите?
-Денят и нощта.
-А правилата на играта?
-Стратегмите на войната.

Тази сцена от пиесата е основана на древнокитайската легенда "Ранка" ("Гнилата дръжка"), в която се разказва за дърваря Ван Чжи, който по подобен начин се натъкнал на двама безсмъртни, играещи го, в планината. Спрял за да ги погледа, изпаднал в транс и когато дошъл на себе си, безсмъртните били изчезнали, дръжката на брадвата му изгнила, а той - пуснал дълга бяла брада. Като се прибрал в селото си, отдавна не бил останал никой от семейството му, нито някой го помнел.

Стари гравюри към двете истории можете да видите тук или тук.
Като основен източник за превод ползвах "Магията на Го" на Ричард Бозулич, въпреки че двете истории са преразказвани от много автори.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

КУЦИЯТ ПИСАР

Един беден индиец отишъл при писар, за да напише писмо до господаря му, който живеел в далечен град.
-Не мога! - отказал писарят. - Кракът ме боли.
-Че какво общо има? - разсмял се беднякът. - Няма да пишеш писмото с него, нали!
-Има - важно отвърнал писарят - това, че не мога да отида толкова далеч, за да прочета писмото на господаря ти.
-Но защо е нужно да ходиш дотам? - смутил се беднякът. - Господарят ми е грамотен човек, може да чете и пише. И е заобиколен от множество хора, които също могат.
-Толкова ли не разбираш, - троснал се писарят - само аз мога да разчета това, което съм написал.

индийска приказка

:D Така и с нашите мъдрости, струва ми се. Я се намери някой друг да ги "разчете", я не.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДОБЪР ДЕН - ДАЛ БОГ ДОБРО

Този пост го посвещавам на Здравословно хранене, най-ранния ни доброутреник в Свежо. :D 

Първото разказче в "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев е за Язаджоолу: 

Висок, строен, представителен старец, с брада, малко по-голяма от на Фердинанда, върви по средата на улицата, като бавно пристъпва в ръка с бастуна си. Мине ли край Станчо Хитров, ще му каже: "Добро утро, Станчо!" Когато Станчо иска да му развали настроението и да го ядоса, ще му отговори и той: "Добро утро!" Язаджоолу ще каже едно "Хм!" и ще се намръщи. Друга сутрин, когато Станчо иска да развесели стареца, да му направи кефа, ще му отвърне на поздрава: "Дал ти Бог добро!" Язаджоолу ще се развесели и ще му светне лицето. Веднъж обяснявал на Станчо, че като кажеш "Добро утро" и ти отговарят пак "Добро утро", не е нищо, а ако ти отвърнат "Дал ти Бог добро", било за добро. Едно птиченце чувало това и ти донасяло добро. Затова той бързал пръв да каже "Добро утро", за да му отвърнат "Дал ти Бог добро". 

Добър да ви е денят от мен!  ... И да внимавате какво ще ми отговорите! :D

Публикувано от

НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО

Малчо обичаше да разказва такава приказка на децата: Остарял, деца, най-богатият човек на земята, очите му вече недовиждали, нозете му не го носели, отслабнал гласът му.
-Имам едно богатство - рекъл той на околните. - Искам да го оставя на внуците и правнуците си, но не знам къде да го скрия.
Отвърнали му:
-На сигурно място го потули, на дълбоко място!
Отишъл старецът в най-дълбокия дол. Долът му рекъл:
-От мене кладенецът е по-дълбок. Там зарий богатството си.
Надникнал старият човек в кладенеца, но чул:
-От мен реката е по-дълбока. Там отнеси своето богатство.
Отишъл при реката, тя го пратила при морето. Застанал на морския бряг той, попитал:
-Кое е най-дълбокото ти място, море, богатството си да зария?
-При океана иди - отвърнало морето. - Той е най-дълбок.
Тръгнал старецът океанът да търси. Срещнал вятъра. Разказал му грижата си.
-Аз съм най-старият пътник на земята - рекъл вятърът. - Кръстосвам я, откакто се е завъртяла. Мене слушай: ако искаш нещо да скъташ дълбоко - на книга го запиши, изпей го на песен или го потули в багрите на светлината. Няма по-сигурно място от това!
Послушал старецът добрия вятър и тръгнал книга да дири или песен да срещне, или багри да го огреят. А богатството, което носел в сърцето си и искал да ни остави, били четири думи:
"ДЕЦА,
ОБИЧАЙТЕ
ЗЕМЯТА
БЪЛГАРСКА!"
И Малчо завършваше приказката си, като повтаряше или потретяше тези думи.

Атанас Стоянов  

Честит празник! :)

Публикувано от