ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА СА КРИЛА НА ЕДНА И СЪЩА ПТИЦА

Нека има свободно пространство във вашата връзка.
И нека небесните ветрове танцуват помежду ви.
Обичайте се един друг, но не правете от любовта окови.
Нека тя бъде вълнуващо море между бреговете на вашите души.
Пълнете един друг чашите си, но не пийте от една и съща чаша.
Подавайте си един на друг хляб, но не яжте едно и също късче.
Пейте и танцувайте заедно, веселете се,
но дайте на всеки от вас и възможността да остава сам.
Както струните на лютнята са разделени една от друга,
въпреки че изпълняват една и съща музика.
Отдайте вашите сърца, но не на съхранение един на друг.
Защото само ръката на живота може да държи сърцата ви.
Стойте редом, но не прекалено близо един до друг,
както колоните в храма стоят поотделно.
И както дъбът и кипарисът не растат в сянката един на друг.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НУЖНА ВЕЩ

Веднъж при суфийския мистик Фарид пристигнал кралят и му поднесъл, като подарък, ножица с рядка красота - златна, инкрустирана с изумруди.
Фарид погледнал подаръка и го върнал на краля с думите:
-Господарю, благодаря, това е красива вещ, но тя ми е абсолютно ненужна. Би било по-хубаво да ми донесете игла.
-Не те разбирам! - възкликнал кралят. - Ако ти е нужна игла, значи ти е нужна и ножица.
Фарид отговорил:
-Аз уча на любов. Цялото ми учение е основано на нея. Трябва ми игла, за да съединявам. Ножицата ми е безполезна, защото тя разрязва и разделя. Следващия път, когато дойдете, донесете обикновена игла. Това ще е достатъчно.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИСТОРИЯ С ПРЕВРЪЩАНИЯ

Летяло по небето Бяло Облаче и приличало на агънце, т.е. вършело две неща едновременно - летяло и приличало. Никак не е лесно да вършиш две неща едновременно, но Бялото облаче се стараело с всички сили, така че и двете неща му се получавали прекрасно - и летенето, и приличането.
Затова, когато някое срещнато Облаче се спирало и започвало внимателно да разглежда Бялото Облаче, а после питало:"На кого ми напомняте?", Бялото Облаче охотно отвръщало: "На агънце" и продължавало нататък.
Изведнъж Бялото Облаче спряло като заковано, то самото се изненадало, че може да спре така. Даже представа си нямало, какво е това "заковано".
А работата била в това, че насреща му летяло Сиво облаче, което приличало на цвете.
-Ах! - казало Бялото Облаче.
И се случило нещо странно: Сивото Облаче също спряло като заковано и казало:
-Ах!
Получило се така, че и двете казали едно за друго "Ах!", което означавало, че Бялото и Сивото облаче се влюбили едно в друго. Защото когато един за друг казват "Ах!", без съмнение това е любов.
Така стояли всяко на своето място, мълчали и се обичали едно друго. И тогава Бялото облаче не издържало:
-Влюбих се силно във Вас!
Сивото Облаче много се смутило, но също признало:
-И аз се влюбих силно във Вас!
От това и на двете изведнъж им станало толкова хубаво!
След малко Сивото Облаче попитало:
-И какво ще правим сега?
Бялото Облаче не знаело какво да отвърне и само въздъхнало от дълбините на душата си. То даже се изненадало, че въздъхнало така, защото нито знаело какво е това "дълбини на душата", нито къде се намира.
Тогава и Сивото Облаче въздъхнало от дълбините на душата си. Ето така ...
Но трябвало нещо да се направи и Бялото Облаче предложило:
-Хайде да се обичаме вечно!
-Хайде! - зарадвало се Сивото Облаче.
И добавило:
-А може ли да направим това?
-Защо да не можем? - учудило се Бялото Облаче.
-Ами ..., - нерешително проговорило Сивото Облаче - защото Вие, например, напомняте на агънце, а аз напомням на цвете. А агънцата ядат цветя ...
-Така е, живите агънца ядат живи цветя, но напомнящите на агънца не ядат напомнящите на цветя! - с цялата си увереност възразило Бялото Облаче.
-Тогава всичко е наред! - усмихнало се Сивото Облаче и приело да обича Бялото Облаче вечно ...
И така те се обичали вечно, но изведнъж Бялото Облаче тревожно казало:
-Струва ми се, че се превръщам от агънце в нещо. Още не разбирам в какво точно, но се превръщам в нещо със сигурност.
-Това е много тъжно - откликнало Сивото Облаче. - Аз вече така свикнах да обичам агънцето вечно. Не се превръщайте в нищо, моля Ви!
-Не мога - прошепнало Бялото Облаче и се превърнало в слонче.
Сивото Облаче чак стиснало очи от огорчение. А когато ги отворило, видяло слонче и казало честно:
-Сега напомняте на слонче.
-Няма ли повече да ме обичате вечно, като съм слонче? - попитало Бялото Облаче, печално поклащайки хобот.
-Не зная, дали ще е добре да го направя - отвърнало Сивото Облаче. - Аз вече обещах на агънцето, да го обичам вечно. Ако кажа на слончето, че ще го обичам вечно, излиза, че няма да обичам агънцето много вечно ... Просто не знам какво да направя!
-И аз не знам! - признало Бялото Облаче и хоботът му печално увиснал.
Те помълчали и изведнъж Сивото облаче трепнало:
-Струва ми се, че и аз се превръщам от цвете в нещо. Но още не знам в какво.
-Не бива! - възкликнало Бялото Облаче. - Аз така свикнах да обичам цветето, ще ми бъде тъжно ...
Но Сивото Облаче пред очите му се превърнало в лента.
-Сега Вие приличате на лента - въздъхнало Бялото Облаче.
-И Вие повече няма да ме обичате вечно, като съм лента ...
Бялото Облаче се замислило и мислило дълго.
-На мен много ми се иска да Ви обичам вечно, - накрая казало то - но вече обещах, да обичам вечно цветето. Ако започна сега да обичам лентата, какво ще каже цветето?
И те се погледнали отчаяно през сълзи.
-Почакайте! - изведнъж се опомнило Бялото Облаче. - Но нали агънцето и цветето вече ги няма. Има слонче и лента. И нищо не пречи те да се обичат.
-Ако слончето не стъпче лентата! - разтревожено отбелязало Сивото Облаче.
-Истинското слонче, - възразило Бялото Облаче - разбира се, може да стъпче истинска ленто, но напомнящите на слончета не тъпчат напомнящите на ленти.
След това Бялото Облаче и Сивото Облаче се успокоили и започнали отново да се обичат вечно. Бялото облаче се превърнало още в щъркел, в планински връх и в знаме, а Сивото Облаче - в лък, в принцеса и даже в някакво видение, но все едно - те продължавали да се обичат вечно, защото не е важно на какво приличаш, а кой си всъщност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ ТОВА, КОЕТО МОГА

Аз съм само един, но съм един.
Не мога всичко, но мога нещо.
И точно защото не мога всичко, нямам право да се откажа да направя нещо, което мога. Трябва да направя това, което мога.
И ще успея да направя това, което трябва, с божията помощ.

Едуард Евърет Хейл

Публикувано от

ЦВЕТЕ В СЪРЦЕТО

На моето цвете
Честит празник на всички, които носят цветни имена!

В едно забутано селце пристигнал вълшебник. Обиколил го цялото и докоснал всеки жител с вълшебната си пръчица. И у този, когото докосвал, сърцето ставало видимо и прозрачно.
Оказало се, че във всяко сърце има цвете.
У едно момченце било синя камбанка. И когато се смеело, тя весело звъняла:"Дзън, дзън, дзън!"
У рижото момиченце, като малко слънце, цъфтял слънчоглед.
Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза. " А шиповете ..., те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра..."- казала тя смутено.
В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема.
Селото разцъфнало като ботаническа градина.
Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Но всички били много красиви. Та нали грозни цветя няма.
А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус.
-Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че проклетник! - завикали съселяните му.
-Това не са тръни, а трънчета! - обидено мърморел дядото. - Да бяхте проживяли моя живот, нямаше да дрънкате!
-Нека Ви помогна да ги извадим - предложил грижовният фелшер и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета.
Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети:"По-внимателно! Не забравяй за дезинфекцията! Я, там едно как дълбоко се е забило! Вижте, вижте дядото, той се подмладява пред очите ни!"
Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик, станало му леко, радостно и необичайно приятно, че толкова народ се развълнувал от неволята му, отпуснал се, усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове.

-Даа, некрасиви хора няма! Всеки притежава собствена красота - радвали се жителите на селото.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЧЕСТНА ГЪСЕНИЧА

(просто приказка)

Гъсеницата се смятала за много красива и не пропускала нито една капка роса, за да се огледа в нея.
-Колко съм хубава! - радвала се тя и огъвала мъхнатото си гръбче, за да се види по-добре. - Жалко, че никой не го забелязва!
Но веднъж и провървяло. По поляната вървяло момиченце и беряло цветя. Гъсеницата изпълзяла на най-красивото цвете и зачакала. Момиченцето я видяло и казало:
-Каква гадост! Противно е даже да те гледам!
-Ах, така ли! - разсърдила се гъсеницата. - Тогава давам честна гъсенича дума, че никой, никога, никъде, за нищо, и във никакъв случай, и при никакви обстоятелства повече няма да ме види!
Дадеш ли дума, трябва да я изпълниш, даже и ако си гъсеница. И тя изпълзяла високо на едно дърво, издърпала нишка от коремчето си и започнала да се омотава. Трудила се дълго и най-накрая направила пашкул.
-Уф, как се уморих! - въздъхнала гъсеницата. - Напълно се замотах!
В пашкула било топло и тъмно, пък и нямало повече какво да се прави и гъсеницата заспала. Събудила се от това, че ужасно я сърбял гърба. Тогава гъсеницата започнала да търка гърба си в пашкула. Търкала го, търкала, докато протъркала пашкула и изпаднала навън. Но падала някак странно - не надолу, а нагоре.
И изведнъж на поляната видяла същото момиченце. "Какъв ужас! - помислила си гъсеницата. - Може да не съм красива, това не е моя вина, но сега всички ще разберат и че съм измамница. Дадох честна гъсенича, че повече никой няма да ме види и не я удържах. Позор!"
Но момиченцето я забелязало и казало:
-Колко си красива!
-Върви и вярвай на хората! - промърморила гъсеницата. - Днес говорят едно, а утре - съвсем друго!
Но за всеки случай се огледала в капка роса. И какво видяла? Едно непознато лице с дълги-предълги антенки. Гъсеницата се опитала да огъне гръбчето си, за да го огледа, и видяла, че на него са се появили големи разноцветни крила.
-А, ето какво било! - досетила се тя. - С мен се е случило чудо. Най-обикновено чудо: превърнала съм се в пеперуда. Това се случва.
И весело закръжила над поляната, защото честна пеперудена дума, никой да не я вижда, тя не била давала.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ВЯТЪРЪТ И ЦВЕТЕТО

Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил:"Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своята любов. Но цветето не издържало на бурната страст и се счупило. Вятърът се опитал да го повдигне и оживи, но не успял. Тогава той утихнал и отправил към цветето нежното дихание на любовта, но то увяхвало пред очите му. Вятърът закрещял:
-Дадох ти цялата мощ на любовта си, а ти се счупи! Вижда се, не е имало в теб сила на любовта за мен, а значи не си ме и обичало!
Но цветето не отвърнало нищо. То умряло.

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват любовта, а нежността и грижовното отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да счупиш.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ПАЯЦИТЕ

Веднъж помолили отшелник, да им открие някоя тайна на висшата мъдрост. Той се съгласил и помолил да му донесат паяци.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си и известно време обирал всички паяжини, изплетени вертикално.
След няколко дни в един от ъглите на пещерата се появила паяжина, изплетена хоризонтално.
-Запомнете, - казал отшелникът - под ударите на съдбата оцелява този, който намери в себе си сила не да следва обичая, а да търси нови пътища, да слуша съветите на своя разум, въпреки мнението на околните и да се отнася към традициите като към средство, а не като към цел.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КОЕ Е ПО-ЛОШО ОТ ВСИЧКО

На едно събрание заспорили, кое на света е по-лошо от всичко за човека. Един казал - болестта, друг казал - смъртта, трети - бедността ...
Попитали и Настрадин:
-А ти, Молла, как мислиш?
-Лошо е, когато не се сбъдва това, което искаш - отвърнал Настрадин. - Но далеч по-лошо е, когато се сбъдва това, което не искаш.

Публикувано от

ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО

В действителност не се случило така. Или по-право не се случило точно така, както е разказано в известната приказка. В стари-прастари времена живели Крал и Кралица. Всеки от тях по своему се грижел за благополучието на кралството и имал свои отговорности. Кралят пазел кралството от нападения на външни врагове и пишел мъдри и справедливи закони, за да процъфтява страната му. Кралицата, като майка, осигурявала опека над всеки жител на кралството. Тя притежавала удивителен дар: душата и била толкова чиста и добра, че ако с някой в кралството се случела беда, на нея самата и ставало зле - започвала да се безпокои, губела сън и апетит до момента, в който не откриела кой е този, който се нуждае от помощта и. Тя посещавала дома на болния и изцелявала с едно докосване на ръката, изтривала сълзите от душевна болка на този, с когото се е случило нещастие, помагала на всички нуждаещи се. Но главната и отговорност, разбира се, била грижата за Краля. Кралят бил доблестен и храбър воин, но на първо място бил крал. И връщайки се от далечни походи, след трудни битки, с телесни и душевни рани, той не можел да си позволи да стане груб и жесток, да губи самообладание, да се поддава на гнева или да се отпуска в безкрайни празненства. Трябвало да остане мъдър, силен и справедлив господар.
Така процъфтявало кралството. Изкусни майстори произвеждали прекрасни стоки, музиканти, поети и актьори изнасяли представления на улицата. Художниците излагали произведенията си пред градската стена, зад която тучни стада пасели по безкрайни ливади, а в полята зреела богата реколта. Но времето неумолимо вървяло, Кралят и Кралицата стареели, а все още нямали наследник. И когато почти били загубили надежда, Бог чул молитвите им и им пратил син - чудесно момченце, което много приличало на своя баща. Младият принц бил наследил чудесни качества и давал всички признаци, че ще стане достоен наследник на трона. И както става в приказките, растял не с дни, а с часове. Но Кралицата се тревожела от мисълта, че когато тя си отиде от този свят, няма да има кой да се погрижи за това, душата на сина и да не почернява в дни на бран или взимане на решения по трудни държавни дела. И още за това, че кралството може да бъде богато и силно само тогава, когато всичките му жители са щастливи. Трябвало да се намери Истинска Принцеса, родена за тази роля, на която Кралицата да може да предаде своя дар и отговорност. Но как да познаят сред хиляди претендентки за почетното място, редом с бъдещия крал, единствената, притежаваща такъв талант? Тогава Кралицата взела по една сълза от всеки дом, който се наложило да посети в дни на печал и ги събрала в едно, съвсем обикновено на вид, грахово зърно. Само една Истинска Принцеса би могла да го усети, губейки покой от човешките страдания.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СЪДЪРЖИМОТО Е ЕДНО, ВМЕСТИЛИЩАТА СА РАЗЛИЧНИ

Веднъж гуруто, седейки със своите ученици, казал:"Гурубрахма шишьябрахма сарвамбрахма" (Учителят е Брахман, ученикът е Брахман, всичко е Брахман), подразбирайки че всичко на този свят има Брахман. След този урок един ученик, който винаги до този момент се бил държал почтително, спрял да става при появяването на учителя. Гуруто се поинтересувал за причината за странното му поведение и ученикът отговорил, че доколкото, по думите на учителя, всичко е Брахман, значи не съществува разлика между учител и ученик.
Гуруто почувствал, че казаното се връща към него като бумеранг. Отишъл и написал на дъската вече разделно:"Гуру брахма шишья брахма сарвам брахма". След това казал:"Виждате, че макар и думата "Брахман" да е една и съща в трите словосъчетания, думите "учител", "ученик" и "всичко" са различни. Само, ако тези три думи станат еднакви, вие можете да кажете, че всички са равни и единни. Докато не почувствате тази "еднаквост" на практика, ученикът си остава ученик, а учителят - учител и следва ученикът да се отнася почтително към учителя. Съдържимото е едно, но вместилищата са различни.

Публикувано от

АЗ ЦЪФТЯ

Помолили дзен-майстора Басе:
-Кажете нещо за беседите си. Вие говорите и при това отхвърляте думите. Вие казвате:"Този, който знае, мълчи!" Но Вие не мълчите. Как да Ви разбираме?
Басе отвърнал:
-Говорят другите, аз цъфтя!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА

Губернаторът на Киото седял по навеса и четял книга.
Долу майстор-каруцар поправял каретата му. Губернаторът оставил книгата и започнал да наблюдава действията на майстора. След това го попитал:
-Ти си толкова стар, а сам ремонтираш каретата. Нямаш ли помощник?
-Прав си - отговорил майсторът. - Аз научих синовете си на занаята, но не мога да им предам изкуството си. А тук работата е специфична и е нужно изкуство.
-Мъдро говориш - отбелязал губернаторът. - Разясни ми по-подробно мисълта си.
-Мога ли да те попитам, какво четеш? И жив ли е човекът, написал тази книга? - попитал в отговор старият майстор.
Губернаторът се намръщил. Виждайки това, старецът казал:
-Не се сърди, моля те! Сега ще поясня. Виждаш ли, синовете ми правят хубави колелета, но не са достигнали съвършенство в работата. Аз съм го достигнал, но как да им предам опита си? Истината е по средата ... Ако направиш колелото здраво, то ще бъде тежко и грозно. Ако се постараеш да го направиш изящно, то ще бъде ненадежно. Къде е линията, къде е мярката, от която се ръководя? Тя е вътре в мен, аз съм я постигнал. Това е и самото изкуство, но как да го предам? В твоята карета колелетата трябва да са изящни и здрави едновременно. Затова и се налага на мен, стареца, сам да свърша тази работа. Така е и с трактата, който ти четеш. Човекът, който го е написал преди много векове, е достигнал висока степен на разбиране, но не е могъл да предаде самото него.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛЕГЕНДА ЗА КАКТУСА И РОЗАТА

Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. "Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова неугледен с тия бодли ... Не, не е за мен рожденния и ден." Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рожденния и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденният ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рожденния си ден.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КОГАТО ДЛЪЖНОСТТА НА ЛЪВ СЕ ИЗПЪЛНЯВА ОТ МАГАРЕ

Лисицата много се уморила и поискала да си почине.
Отишла при лъва, началника на гората, и помолила за отпуск.
-Абсолютно невъзможно! - отговорил лъвът. - Няма кой да работи.
Но лисицата настоявала, нека е и неплатен, ако трябва, само да може малко да си почине и да се поразвлече.
-Добре, - съгласил се накрая лъвът - но имай предвид, че ще трябва да взема някой друг на твоето място. И може да се окаже така, че като се върнеш, мястото ти да е заето.
Лисицата се съгласила и щастлива се отправила на пътешествие.
След месец се върнала и помолила лъва да я вземе отново на работа.
-Невъзможно! Мястото е заето. Свободно е единствено място за заек. Ако искаш можеш да работиш като заек, докато се освободи длъжността на лисица - отговорил лъвът.
Какво можела да направи? Трябва да се яде. Лисицата се съгласила.
Времето минавало, а длъжността не се освобождавала. На лиса до гуша и било дошло да работи като заек - да бяга, да се крие и да гризе морковчета.
Бродейки из гората в пълно униние, срещнала заека, който подскачал с високо вдигната глава.
-Кажи, зайко, като какъв работиш в нашата гора?
-Като лисица - отговорил той.
-Но как така - аз съм лисица на длъжността на заек, а ти си заек на длъжността на лисица?
-Винаги е така, - отвърнал заекът - когато длъжността на лъв се изпълнява от магаре!

Публикувано от

КОГАТО ИСКАШ ДА ЛЕТИШ

Той имал мечта - да лети. Мечтаел сутрин, денем, вечер, мечтаел с всички сили. И една сутрин, когато се събудил, му били израстнали криле. Не кой знае какви, но криле. Той ги размахал и полетял. Какво щастие било да лети! Видял ято птици и полетял към тях. "Привет, птици!" - викнал той и се засмял. Птиците се огледали и попитали:
-Кой си ти?
-Аз съм човек, който мечтаеше да лети.
-Ах, човек ... Ами иди да мечтаеш, където трябва. Лети на земята!
И той полетял към земята.
Там видял група хора.
-Привет, хора!
-Кой си ти? - попитали те, подозрително поглеждайки зад гърба му.
-Аз съм човек, който мечтаеше да лети.
-Аха, още един ... По-скоро изчезвай оттук, преди да са те прибрали!
Човекът полетял. Той летял над морета, над гори и планини. Летял, докато му стигнали силите. Спуснал се на самотен остров, който не бил отбелязан на нито една карта. Там на скалите седяли хора с криле на гърбовете.
-Привет! Ето ме и мен! - казал човекът и се засмял.
-Привет! - отвърнал някой. - Само по-тихо, може ли!
-Но аз съм човек, който мечтаеше да лети! Братя, аз ...
-Тихо, тихо! Тук не си сам, ясно? Мечтал си, докато полетиш. Щом си полетял, значи мечта вече няма. Почивай! - говорещият уморено положил глава под крилото си.
-Чудаци сте вие! - засмял се човекът. - Като имаш криле, как да не ги размахаш към линията на хоризонта? На мен ми е интересно какво има там!
И човекът полетял.
Защото на едни са дадени криле, за да крият главата си под тях, а на други е дадена глава, за да летят с нея. С криле или без ...

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПЕСНИЧКА ЗА ПРОЛЕТТА

Две късни есенни глухарчета, почти оплешивели, изживявали последните си дни. Те били израснали от един и същи корен, но много се различавали. Едното угасвало горестно. Другото съчинявало песничка за пролетта. Така и двете увяхнали ... После дошла пролетта. Появили се новите цветни пъпки. Една от тях, едва отворила се, запяла песничка.
-Нима това си ти? - прошепнало от земята изсъхнало миналогодишно стебло.
-Да, - кимнало цветчето - пролетта нареди да разцъфна наново, за да не пропадне песничката.
Въздъхнало изсъхналото и тази въздишка била последното, което останало от него.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

РАЗБИРАНЕ

Момче влиза в зоомагазин.
-Искам да си купя кученце - казва то на продавача.
Продавачът води куче-майка, след което припкат пет кученца. Най-отзад куцука шесто.
-Ще взема куцото - казва момчето.
-Него ще ти дам безплатно.
-Не, аз ще платя.
-Но защо ти е куцо кученце? То не може да подскача, да играе, да се весели.
Момчето тъжно повдига крачола на панталона си. Вместо крак, има протеза.
-Аз също не мога да подскачам, да играя и да се веселя. Нужно ми е разбиране.

Публикувано от

ТАНЦУВАЩИЯТ ФАКИР

Факирът танцувал в градината, танцувал с цветята. При него дошъл учен-богослов и попитал:
-Чух, че през цялото време повтаряш "любов", "любов". Какво е това любов?
Факирът продължавал да танцува, защото може ли да се намери по-добър отговор от танца. Любовта обливала всичко наоколо. Разбирали я дърветата, разбирало я езерото, разбирали я белите облаци, плуващи по небето, но богословът бил сляп.
Факирът продължавал да танцува. Богословът казал:
-Престани да подскачаш и отговори на въпроса ми. Твоето кривене не е отговор. Питам те: какво е това любов?
Факирът казал:
-Аз съм любов. Ако не я виждаш в моя танц, то несъмнено нищо няма да видиш и ако престана да танцувам. Ако не я чуваш в моята песен, тя ще остане извън предела на разбирането ти и когато млъкна. Вече ти отговорих.
Блогословът се разсмял:
-Това е отговор за идиоти. Знам великите свещени писания и изисквам правилен отговор. Дай ми разумен отговор. Иначе мога единствено да мисля, че не го знаеш.
Факирът изпял песен. В нея се казвало:
"Слушал съм, че веднъж се случило така - в градината разцъфнали цветя и градинарят затанцувал от радост при вида на такава рядка красота. Градският златар дошъл и го попитал:
-От какво си така опиянен? Какво се е случило? Защо танцуваш?
-Погледни тези цветя! - отвърнал градинарят.
-Почакай! - казал ювелирът. - Не мога да се съглася, докато не ги проверя.
И извадил от джоба си камък, с който проверявал чистотата на златото. Потъркал камъка в цветята, но нищо не разбрал, цветята се смачкали, те умрели. "
Факирът се разсмял и казал на богослова:
-И ти ме молиш за същото - искаш да приложиш към любовта пробния камък на логиката.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАТО ТЕ ХВАЛЯТ-МЪЛЧИ, РУГАЯТ ЛИ ТЕ-ПАК МЪЛЧИ

Юноша отишъл при известен мъдрец и го помолил, да го научи да живее. Мъдрецът казал:
-Добре! Иди на гробището и наругай всички, които лежат там.
Когато момчето се върнало, старецът го попитал:
-Е, какво ти отвърнаха?
-Мълчат.
-Добре! Иди пак и ги похвали.
Момчето изпълнило и тази заръка.
-Е, какво стана? - попитал мъдрецът, след като се върнало.
-Пак мълчат.
-Така постъпвай и ти: хвалят ли те - мълчи, ругаят ли те - пак мълчи! Ненапразно е казано: човек две години се учи да говори, а през целия си останал живот - да си държи езика зад зъбите.

Публикувано от

КАК ДЯВОЛЪТ ЗАМИРИСАЛ НА СЯРА

В Дамаск живеела девойка, наречена Таис. Тя била толкова прекрасна, че вечер, когато гледала небето, звездите гаснели от завист и падали от местата си от злост. Тя била прекрасна. Аллах казал на Сатаната:
-Докосвайки се до всичко с мерзките си ръце, не смей да докосваш Таис. В красивия съд искам да налея най-доброто масло - нека тя бъде с толкова прекрасна душа, колкото и тяло.
Дяволът се поклонил до земята.
Но, кланяйки се на Аллах с покорство до земята, със злоба си помислил:
-Затова и аз ще разбия с особена радост това гърне!
Настанала нощ.
Таис лежала в постелята, дишала тежко, вдъхвайки аромата на цветята, горяла, слушайки пеенето на славея и гледала през прозореца небето, където танцувал хоровода на звездите. Звездите падали и гаснели от завист.
Дяволът измъчвал цветята със знойното си дихание, за да ухаят още по-силно, измъчвал славея с мисълта за самка, за да пее още по-страстно и се явил пред задъхващата се от някакво неведомо чувство Таис.
-Хубави ли са звездите? - попитал той, приемайки вида на страстен, прекрасен юноша.
-Гледам ги! - отвърнала Таис.
-А колко ли е хубаво да си там!
-Мечтая за това! - въздъхнала Таис.
-Тогава дай ми да те прегърна, красавице, и аз ще те отнеса там, при звездите!
Така казал дяволът и прегърнал Таис.
На нея и се сторило, че на гърба и израстнали крила и нозете и се откъснали от земята. И че в обятията на прекрасния юноша се издига все по-нагоре, и нагоре, и нагоре.
Като огнен дъжд, наоколо се посипали звезди. Някаква невиждана светлина се открила за очите. Някакъв огън, палещ и сладък, изгарял тялото.
И Таис се носела нагоре и нагоре.
Изведнъж крилата и паднали от гърба. И от надзвездната висота Таис паднала на земята.
И заридала.
-Защо ме отнесе в този чуден свят, за да се върна отново на земята!
А чудният юноша я целувал и казвал:
-Ако желаеш, аз отново ще те отнеса при звездите!
И чувайки този шепот, ангелите, които Аллах бил пратил да охраняват съня на Таис, с печал се отдръпнали от вратата и и със сълзи на очи се явили при Аллах.
-Велики! Не успяхме да опазим Таис. С аромата на цветята, с песента на славея, с тихото блещукане на звездите, злият дух, незабелязано от нас, се прокрадна в стаята на Таис. И ние чувахме шепот, но това не беше шепот на молитви, и чувахме въздишки, но тези въздишки не бяха отправени към теб, и чувахме сълзи, но тези сълзи не бяха от благочестие.
И разгневеният Аллах призовал при себе си душата на заспалата от сладка умора Таис.
-Защо направи това? Защо се предаде на Сатаната?
Душата на младата девойка отговорила разтреперана:
-Можех ли да помисля, Всемогъщи, че това е Сатаната, когато той беше прекрасен като един от твоите ангели? И при това, че ми обеща да ме отведе на небето? Приех го за твой ангел и му се доверих.
Разгневеният Аллах призовал Сатаната:
-Проклетият веднъж, да бъде проклет отново! Ти приемаш вида на моите ангели, за да въздаваш зло за добро! Така те белязвам със своя гняв.
И Аллах ударил с мълния падналия на колене Сатана. Смрадта на горяща сяра от мълнията проникнала в цялото му тяло.
-Нека тази смрад бъде моето ново проклятие! - казал Аллах. - По нея ще те познава всеки, живущ на земята, и ще бяга от теб.
Отново настанала нощ.
И отново Таис лежала в постелята, опиянена от аромата на цветята и песента на славея, гледала към звездите и мечтаела да ги достигне.
Изведнъж славеят замлъкнал, изпърхал и отлетял, ароматът на цветята във въздуха изчезнал и той се изпълнил с миризма на изгоряло и сяра.
На прозореца се показал прекрасният юноша.
-Ти? - втурнала се към него Таис, но отстъпила: - Какъв ужас! Каква смрад излъчва тялото ти! Върви си!
-Нека отново те отнеса при звездите, красавице! - помолил дяволът.
-Върви си! Задушавам се близо до теб!
И дяволът си тръгнал печален.
А зад вратата се чул радостния смях на патрулиращите ангели.
И този смях преобърнал душата му. И се заточили еднообразни дни и нощи. Дълги дни и печални нощи, като нощи на раздяла.
Таис гледала звездите и плачела:
-Повече няма да се нося над вас!
И и се струвало, че звездите и се подиграват.
А победеният дявол тъжно бродел из градината на Таис. Смрадта на горяща сяра плашела славеите и убивала аромата на цветята.
Така минали десет дни и десет вечности - нощи. На единадесетия Таис отишла на пазара и се обърнала към изкусен занаятчия, от когото обикновено купувала скъпоценности.
-Може ли да се усили аромата на розите?
-От тях може да се направи масло, - отговорил занаятчията - с което ако намажеш тялото си, розите ще изглеждат като трева без аромат, в сравнение с него. Но това масло ще струва пет пъти по-скъпо от златото.
-Така да бъде! - с въздишка казала Таис.
И добавила:
-А тези смолисти храсти, като че ли вечно плачещи, от които висят гъсти, смолисти сълзи, жълти като кехлибар и толкова ароматни?
-От тях може да се направи амбра, ако намажеш тялото си с нея ...
-Мислиш ли, че този аромат ще бъде по-силен от миризмата на горяща сяра?
-Както едно добро дело е по-силно от хиляда злини!
-Тогава приготви ми и това! - наредила Таис.
През нощта, докато дяволът унило бродел из градината на Таис, изведнъж чул шепот от прозореца:
-Тук ли си?
Той тъжно погледнал красавицата, озарена от луната. Очите и блещукали, като гаснещи звезди.
-Ела тук ... при мен ... при мен ... - шепнела Таис.
-Защо? - горчиво попитал Сатаната. - За да ме прогониш с отвращение?
-Не! Не! Ела! Цяла вечност не съм била над звездите! Отнеси ме, отнеси ме там!
Дяволът скочил през прозореца в стаята и. Даже на него му се завил свят от миризмата на ладан и рози.
-Над звездите! Отнеси ме над звездите! - шепнела Таис. - Цъфтя ли, като роза, за теб, благоухая ли, като кехлибарените сълзи на плачещ ладанов храст?
-Усещам прекрасен аромат!
-Това е масло от рози и амбра, в тях потъна ароматът на сяра и нищо не ни пречи да се понесем над звездите, мили мой!
И те се понесли.
И огорчени, в сълзи, отлетели ангелите от вратата на Таис при престола на Аллах.
-Тя измисли благовония, за да не усеща аромата на зло и на грях!
И Аллах тъжно се усмихнал:
-Жената ще съумее да не види дявола даже там, където знае, че е! Да ги оставим един на друг!
И се заел с делата на воините.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ОТ КАКВО СЕ РЪКОВОДИ МЪДРЕЦЪТ В ПОСТЪПКИТЕ СИ

Веднъж попитали Каменната Птица:
-От какво се ръководи мъдрецът в постъпките си?
-Мъдрецът винаги прави най-доброто от това, което може; взима достъпното от това, което иска; изучава това, което се поддава на познание; във всичко знае мярка; не казва нито да, нито не ... Нима това е недостатъчно, за да бъде разбрано всичко останало? - отвърнала Птицата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАК СЕ МОЛИШ

Двама монаси отшелници се заселили в пустинята и решили, всеки да посади по една палма, чиято сянка да го пази от палещите слънчеви лъчи. След време единият казал на другия:
-За да расте палмата ми добре, моля Бог: "Господи, прати ми дъжд!" и Той ми праща. След това:"Господи, прати ми слънце!" и Той ми праща. Но твоята палма расте много по-добре от моята. Как се молиш ти?
-Просто казвам: "Господи, направи така, че палмата ми да расте добре!" и Той ми праща това, което е нужно.

Публикувано от

ДА ЖИВЕЕШ С ДУШАТА НА ДРУГИЯ

Веднъж Влюбеният дошъл в дома на своята Възлюбена. Той почукал на вратата. "Кой е там?" - попитала Възлюбената. "Това съм аз, влюбеният в теб." "Върви си, - казала Възлюбената - ти не си влюбен наистина."
Минало време, Влюбеният дошъл отново и почукал на вратата. "Кой е?" - попитала Възлюбената. Този път човекът отговорил: "Това си ти". "Сега, когато ти, това съм аз, - казала Възлюбената - можеш да влезеш."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КЛЕТВА НА УЧИТЕЛЯ

Авторът на текста, Ш.А.Амонашвили, е грузински психолог и педагог, създател на течението "хуманна педагогика", намерило международен отзвук през втората половина на миналия век.
Възнамерявам да публикувам някои негови притчи, но реших да започна с това, което, макар и да не е притча, е добре никой преподавател да не забравя, ... по мое мнение.

Аз - Амонашвили Шалва Александрович, доброволно избрал професията на Учител и намерил в нея своето признание, дълбоко осъзнавайки своята съпричастност към съхранението и процъфтяването на живота на Земята, приемайки напълно отговорно грижата за съдбата на Детето, за съдбата на децата,

се заклевам:

-да обичам децата, да обичам всяко дете от все сърце,
-да им бъда верен и предан,
-да следвам целта на разкриване, развитие, възпитание и утвърждаване на личността у Детето,
-да бъда оптимист по отношение на всяко дете във всеки случай.

Ангажирам се постоянно и усърдно да се грижа:

-за приобщаването на децата към висшите ценности на общочовешката култура и нравственост,
-за развитието и възпитанието у тях на доброта, грижа за хората, за Природата, за оцеляването на човечеството,
-за очовечаването на знанията, за очовечаване на средата около всяко дете,
-за овладяване на изкуството за хуманно общуване с децата, с Детето.

Кълна се:

-да не вредя на децата,
-да не вредя на Детето.

Публикувано от

НЕВИДИМА ВРЪЗКА

На една планета живял зъл крал. Той ненавиждал поданиците си и управлявал като тиранин.
В един летен ден кралят надникнал през прозореца и видял пред стените на двореца странник, около когото се била събрала тълпа от хора. Странникът им разказвал нещо и те се смеели. Кралят ненавиждал смеха и радостта. Заповядал на стражата да хване пришълеца и да го хвърли в тъмницата. Което било и направено.
Денят завършил и кралят отишъл да си легне. Настанил се удобно в разкошното си легло и затворил очи. Сънищата вече били започнали да разкриват пред него своите картини, когато кралят изведнъж видял пред себе си странника.
-Какво правиш в спалнята ми, - закрещял възмутено кралят - трябваше да си в тъмницата ?!
-Не съм длъжен - хитро се усмихнал странникът. - Аз не съм обикновен човек, затова сега ще се отправим на пътешествие.
-Стража!!! - ужасено завил кралят, но вече било късно.
Светът се завъртял пред очите му и спалнята изчезнала. Намерил се в голям, красив град, пълен с хора. Но в гледката имало нещо странно. Вглеждайки се, кралят забелязал, че хората са свързани помежду си с тънки светещи нишки. Освен това, такива нишки имало и между хората, животните и растенията.
-Какво е това? - учудено попитал кралят.
Той леко преминавал през тези нишки, като през слънчеви лъчи, без да разрушава целостта им.
Това е връзка между всички същества на планетата. Всичките и жители зависят един от друг, а от тях зависят и животните и растенията. Те са части на едно цяло. Нишките са енергията на любовта и доброто, която позволява да живеем хубаво и щастливо. Разрушавайки тази връзка със злоба, ненавист, коварство и алчност, хората се обричат на беди и горест. Постъпвайки зле даже с един човек, може да предизвикаш гибелта и нещастието на много други, да погубиш растенията и животните, да унищожиш живота ...
-Пълни глупости! - възкликнал кралят. - И що за планета е това?
-Това е твоята планета - отвърнал странникът. - Просто ти дадох възможност да видиш това, което е невидимо, но съществува. Изливайки злоба, ти вредиш не само на обкръжаващите те, но в крайна сметка ще унищожиш и себе си.
-Глупости! Това е невъзможно! - разярил се кралят. В този момент те преминавали по мост и в яростта си, той блъснал един от минувачите в реката, защото се озовал на пътя му.
Странникът укоризнено поклатил глава, махнал с ръка и ...
Кралят се събудил в спалнята си в отвратително настроение. Тозчас изпратил да му доведат затворника от килията. Тя се оказала празна. Вбесен, кралят заповядал да обезглавят тъмничаря, но се оказало, че палачът бил ослепял. Рано сутринта покрай планетата прелетяла огнена звезда и всички, които я видели ослепели. А я видели почти всички жители на кралството, защото по заповед на своя владетел се отправяли на работа с изгрева на слънцето.
-Къде са били звездобройците?!! - отново изпаднал в бесен гняв кралят.
Оказало се, че звездобройците предвидили предстоящия катаклизъм и изпратили вестоносец, който да предупреди населението. Но ... някой блъснал вестоносеца от един мост по пътя и той се удавил. И в резултат, повечето от жителите на планетата ослепели. Това я обричало на скорошна гладна смърт, защото повечето хора не можели да вършат своята работа незрящи.
Гладният, изплашен и нещастен крал се затворил в покоите си. И изведнъж видял странника. Той скочил да се нахвърли върху него, когато забелязал светещата нишка, която ги свързва.
-Значи всичко това е истина? - ужасено попитал той.
-Истина е. Сега сам се убеди, как всичко е взаимосвързано и че сме зависими един от друг. Дадох ти шанс да видиш всичко това. И ти какво направи?!
-Но какво да направя сега, - завикал кралят - как да върна всичко назад?!
Странникът се усмихнал и ... се разтворил във възуха.
Кралят се осъзнал, облегнат на прозореца. Навън бил обикновен летен ден, преминавали хора. Пред стените на двореца той видял един странник, около когото се била събрала тълпа. Той разказвал нещо на хората и те се смеели.
-Стража!!! - закрещял кралят и замрял за секунда. - Идете при този човек и му предложете подслон и храна... И го питайте дали не му е нужно още нещо!
И щом произнесъл това, пред него проблеснали нишките, които свързвали всички наоколо. И докато нишките светят по тях тече енергията на любовта и доброто. И има живот.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МАЙСТОРИТЕ НА ОГЛЕДАЛА

В стари-прастари времена живял майстор, който правел най-големите и най-честните огледала на света. Човек, купил си такова огледало, обикновено го разбивал на парчето още до залез слънце и повече никога нищо не купувал от тази занаятчийница. Затова майсторът и семейството му гладували.
В съседното селище имало друг майстор на огледала. Той бил богат и известен. Табелата над вратата на неговата занаятчийница гласяла:"Най-правдивите огледала". А тези големи огледала показвали само това, което човек искал да види. Глупакът, надникнал в такова огледало, виждал мъдрец, уродът - красавец, просякът - султан.
И станало чудо. Решил богаташът да помогне на бедняка. И започнал да изкупува от него малки парчета и да прави от тях малки правдиви огледала. Защото богатият майстор бил мъдър и знаел:
Човек винаги охотно купува голяма лъжа, особено ако като подарък получава малка истина.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МАЛКОТО ХАРТИЕНО КОРАБЧЕ

Едно малко хартиено корабче от рождение мечтаело да попадне в открито море. То плавало по ручейчетата и канавките, с които го запознал неговия собственик.
Веднъж, през есента, мечтателят-пътешественик бил подхванат от порива на вятъра и се понесъл с голяма скорост в непозната до момента посока. Той летял покрай огромни домове и малкото хартиено платно, издувано от струя въздух, го отнасяло все по-далеч и по-далеч, докато корабчето не се оказало в обширно водно пространство ...
На очарования странник му се сторило, че е попаднал в морето. Той даже замрял за известно време, озъртайки се встрани, в търсене на бряг.
"О, море! - зашепнало развълнувано хартиеното корабче. - Знаех, че мечтата ми ще се сбъдне и сега те виждам! Какъв простор! Каква свобода!" Искрените чувства на мечтателя трепетно преминавали по водата ...
В същото време във въздуха плавно кръжал голям кленов лист. Отгоре чудесно виждал всичко - и възторга, царящ долу, и това, че морето било обикновена есенна локва. Той се смеел в себе си, предчувствайки отрано реакцията на разочарования пътешественик, след като бъде разкрита глупавата грешка и мечтата му бъде разбита. "Само да се спусна по-ниско, за да видя по-добре как ще му стане зле" - мислел си кленовият лист, докато продължавал да се снижава. Но колкото по-близка била целта, толкова по-голяма и необятна ставала локвата. Той вече виждал съвсем детайлно хартиеното корабче и можел да му каже всичко, но докосвайки се до водната повърхност, вместо подготвената от по-рано реч, ужасено закрещял:"Потъва-а-ам!" Прогизнал, натежал и паднал на дъното, така и не свършил това, към което се стремил ...
А за малкото хартиено корабче локвата така и останала морето, за което било мечтало от рождение.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЕДНА МИНУТА МЪДРОСТ

-Може ли да се постигне мъдрост за една минута?
-Разбира се, че може - отвърнал Учителят.
-Но не е ли една минута твърде малко?
-С петдесет и девет секунди повече, отколкото е необходимо.

На обезкуражените ученици Учителят впоследствие обяснил:
-Колко време е необходимо, за да погледнете Луната? Една секунда. Тогава защо са нужни всичките тези години духовни търсения? За да отвориш очи, понякога може да е необходим цял живот. За да видиш, е достатъчен един миг.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

БРЪМБАРЪТ И РАЗКАЗВАЧЪТ НА ПРИКАЗКИ

В един летен слънчев ден на поляната се припичал разказвачът на приказки Джордж. Наоколо пеели птици, летяли пеперуди, цъфтяли цветя. Джордж мислел за приказки и за смисъла на живота. Вече час той наблюдавал в тревата малък бръмбар, който през цялото време извършвал един и същи ритуал. Бръмбарът лазел нагоре по тревичката, изкачвайки се до самия връх, а после падал долу. Това се повтаряло отново и отново.
"Защо е това? - питал се Джордж. - Заради безсмислието на битието? Заради безкрайно многото грешки? Заради низа от подеми и падения? Заради земното притегляне? ..."
Така продължило до момента, в който, при поредното изкачване на върха, бръмбарът успял да разпери крила и да литне в небето.
"Сега разбрах всичко" - си помислил разказвачът на приказки и се усмихнал.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ТЪМАТА НА ЖИВОТА

Казвали са ви,че животът е тъма. И в своята умора, вие сте повтаряли това, което е казано по-рано от уморените.
И аз казвам, че животът е тъма, докато не се събуди устрема.
Но всеки устрем е сляп, докато няма труд.
И всеки труд е напразен, докато няма любов.
И само когато вършиш нещата с любов, ти се свързваш сам със себе си, с другите хора и с Бог.
А какво е да се трудиш с любов?
Това е да тъчеш - да тъчеш от нишки, изтеглени от твоето сърце, така, все едно твоята любима се кани да се облече в тази тъкан.
Това е да градиш дом така, все едно твоята любима се кани да живее в него.
Това е да хвърляш семената с нежност и да събираш реколтата с радост, все едно твоята любима ще вкусва тези плодове.
Това е да изпълваш всичко, което вършиш, с диханието на твоята душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗА ПРИСЛУЖНИЦИТЕ, ПРИНЦЕСИТЕ И КРАЛИЦИТЕ

Прислужниците мечтаят за добрата фея.
Принцесите - за прекрасния принц.
Кралиците не мечтаят, а действат.
Прислужниците вярват, че чудеса се случват.
С принцесите те наистина се случват.
Кралиците ги правят сами.
Прислужниците са слаби, но изглеждат силни.
Принцесите са силни, но изглеждат слаби.
Кралиците минават и без маски.
Прислужниците идват по-рано.
Принцесите закъсняват.
Кралиците идват винаги навреме.
Прислужниците за всичко винят себе си.
Принцесите - другите.
Кралиците правят изводи.
Прислужниците не умеят да побеждават.
Принцесите не умеят да губят.
Кралиците не се съревновават.
От прислужници драконите не се интересуват.
Принцесите са изяждани от дракони.
С кралиците драконите дружат.
Защото прислужниците не се интересуват от дракони.
Принцесите се страхуват.
А кралиците ги приласкават.
Прислужниците, даже хубавичките, смятат себе си за втора ръка.
Принцесите, даже уродливите, смятат себе си за красавици.
Кралиците нямат толкова време да се вглеждат в себе си в огледалото.
Прислужниците може да не забелязваш.
Принцесите не бива да не забелязваш.
Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това.
Прислужниците са покорни.
Принцесите са своенравни.
Кралиците са дисциплинирани.
Прислужниците понасят унижения.
Принцесите отмъщават за тях.
Да унижиш кралица е невъзможно.
Прислужниците искат да получат похвала.
Принцесите - внимание.
Кралиците - опит.
Прислужниците обичат.
Принцесите позволяват да ги обичат.
Кралиците не се замислят, кой кого.
Прислужниците всичко разбират и търпят.
Принцесите разбират само това, което искат.
Кралиците всичко разбират и си тръгват.
Прислужниците не умеят да искат.
Принцесите не умеят да чакат.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците не искат да пораснат.
Принцесите не искат да остареят.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.
Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.
С прислужниците е лесно.
С принцесите е сложно.
С кралиците е най-вече интересно.
Да си прислужница е сложно.
Да си принцеса е леко.
Да си кралица си заслужава.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СТРАНАТА, КЪДЕТО ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА

Далеко, далеко, там, където не долитат самолети, не пристигат влакове и не доплуват кораби, има Забравена Страна. Там живеят Шумът на Отминалата Електричка, Отзвукът на Изсвирената Мелодия, Ароматът на Прецъфтелия Люляк, Вкусът на Изядения Сладолед, Усещанията за Преминала Радост и Някога Спечелена Победа.
Дните в тази страна са еднообразни и преминават примерно така: сутрин жителите се събират на терасата и говорят за това, колко хубаво е днес времето. А времето в Забравената Страна е наистина хубаво. Там никога няма нито вятър, нито дъжд, нито сняг. Там няма даже облачни и мъгливи дни. Винаги свети лениво, топло слънце, не палещо и жарко. И времето, като че ли наистина е винаги едно и също. И всяка сутрин смело може да се каже, че то е хубаво, което и правят жителите на Забравената Страна.
После жителите дълго и обилно обядват с Възпоминания, като понякога ги поливат с Леко Съжаление, от което в следобените часове се чувстват не само лениви, но и малко тъжни ... (в рамките на приличието, разбира се)
И тогава те отново се събират на терасата и Шумът на Отминалата Електричка за стотен път разказва, що за електричка е било това - новичка, ярка, с измити стъкла и развиваща огромна скорост. И всички слушатели благосклонно слушат, все едно за пръв път чуват тази история. След това Отзвукът на Изсвирената Мелодия, важно съобщава какъв мастит и прославен музикант е бил човекът, изсвирил тази мелодия. И всички отново кимат и се усмихват.
Всеки жител на Забравената Страна има в запас такава мелодия.
И когато в дълбокия, мек, летен сумрак - а в Забравената Страна сумраците са винаги дълбоки, меки и летни, - завършва разказа си за чудесна порция ягодов сладолед Вкусът на Изядения Сладолед, всички жители на Забравената Страна си пожелават лека нощ, - впрочем, нощите в Забравената Страна са винаги спокойни, - и сладки сънища. Но да, и сънищата там винаги са сладки. Предвкусвайки ги, почтените жители се разотиват, доволни от себе си и един от друг, за да се срещнат отново на терасата следващата сутрин и да се порадват на това, колко хубаво е времето.
Само Любовта не живее в Забравената Страна ... Навярно, ако я попитат, тя би отвърнала, че с удоволствие би си купила билет за влак, самолет или кораб и би се отправила в тази чудесна страна, където времето е винаги хубаво, а сумраците са винаги дълбоки, меки и летни ...
Но такива билети няма, защото няма и влакове, кораби и самолети, отправящи се натам. И затова Любовта живее тук. Тук, където има и дъждове, и мъгли, и ветрове, и виелици, и бури. Където нощите не винаги са спокойни, а сънищата - не винаги сладки. И сумраците могат да бъдат сиви, хладни и неуютно самотни.
Но тя живее тук. Значи всеки, който ходи по улицата, на работа, в магазина, бърза, закъснява или просто броди ... може да я срещне. И някой ден задължително ще я срещне! Та нали Любовта живее тук.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАК ДА УЛОВИШ ЩАСТИЕТО

В едно село живеел юноша. По цял ден седял у дома си и не правел нищо.
Един ден попитал майка си:
-Мамо, как да намеря моето щастие?
-Излез на полето, синко. Каквото първо хванеш, то ще е твоето щастие - отговорила тя.
Излязъл момъкът на полето, гледа - тича жребче. Хукнал да го гони, не успял да го стигне. Изпод храста изскочил заек. Хвърлил се да го улови, отново не успял. Гледа - лети гълъбче. Побягнал след него, къде ти - отлетяло.
После видял врана, ходи по полето, търси червейчета. От немай къде протегнал ръце и я хванал.
-Нима ти си моето щастие? - попитал той враната.
-Не, - отвърнала враната - какво щастие мога да бъда аз! А виж, да ти подскажа, как да хванеш щастието, това мога.
-Как? - попитал момъкът.
-Вземи ароматно сено, сложи го на двора, жребчето ще дойде да яде сено и ще остане с теб. Вземи сладко морковче, сложи го под плета. Заекът ще дойде да яде морковче, ще го уловиш. Вземи пшенични зърна, хвърли ги на двора. Гълъбчето ще дойде да кълве, ще се засели под покрива.
-Нима това е щастие? - учудил се той.
-Щастието ще дойде после. Когато покрай вас мине хубава девойка и види, как се грижиш за жребчето, заека и гълъбчето, ще те обикне и ще се омъжи за теб.

Публикувано от

БОГАТСТВА

На кораб пътували учен и търговец. Търговецът бил богат и носел много стока със себе си. Изведнъж се извила буря и корабът потънал. Спасили се само ученият и търговецът. Виждайки, че ученият е смазан от мъка, търговецът му казал:
-Защо тъжиш? Аз загубих цялото си богатство, а твоето е непокътнато!

Публикувано от

ЗАЩО ХОРАТА ЧАКАТ ПРОЛЕТТА

Най-накрая слънцето огряло по пролетному. На Зимата и се наложило да събере полите си и да размърда крака. Тя се сърдела и процеждала сълзи от покривите на къщите. Понякога се озлобявала и хвърляла в лицата на минувачите нещо между сняг и дъжд. Но това били вече последни капризи ...
В този ден нямало слънце. Но вече разбудените малки потоци пробивали снега и леда.
Старец с лопата помагал на ручеите да си намерят път. Зимата, превъзмогвайки обидата си, се обърнала към него с въпрос:
-Старче, ти си живял дълго! Затова, кажи ми: защо е така? Отначало ме чакат, нямат търпение, искат сняг, радват се. А после ... После не могат да дочакат тръгването ми. Не съм ли красива? Не се ли старах? Затрупах полята със сняг, покрих недовършените ви дела, украсих заспалите градини, вдъхновявах художници и поети. А сега вече не съм ви нужна...
-Ох, Зима! - въздъхнал старецът. - Как да ти разтълкувам това ... Виждаш ли, ти си жена. Красавица си. И това, което казваш е вярно, и всичко направи, както трябва.
Старецът замълчал замислено за малко и в очите му проблеснала тъга.
-Всичко това е така. Има само една беда - няма топлина в теб. Кому си нужна такава за дълго?
Старецът се обърнал и тръгнал към къщи.
А в очите на Зимата се събрало облаче и заплакало със ситни сълзи.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МИСИЯТА НА ПОЕТА

:) Честит Рожден Ден, Плам!

Абул-Маджд Синайи считал, че поетите с пълно право може да бъдат сравнявани с пророците и светиите. Но веднъж, като се замислил за съдбата си, стигнал до печалния извод, че почит(маджд) и слава(сана) има само в името му, а самият той не притежава тези достойнства и няма право на тях.
Тези тъжни мисли споделил със своя приятел и благодетел Ахмад ибн Масуд. Ходжа Ахмад започнал да утешава поета, уверявайки го, че няма основания за такава печал. Но Санайи в отговор се обосновал с изреченото от пророк Мохамед, че на блаженство може да се надява само този, който е извършил добри дела, или притежава знания, които са полезни за другите, или притежава потомство, което след смъртта му ще се помоли за него.
-Нищо от това нямам - завършил своята реч Синайи.
Ходжа Ахмад не се съгласил с него и му разказал притчата за дъщерята на Мохамед, Фатима, която се оплакала на баща си от своята нищета. Пророкът и отвърнал, че тя не вижда собственото си величие.
-Така и ти не виждаш собственото си богатство! Извършил си добри дела, дори и те да не се отнасят до материалното, а до всяко добро, отправено към хората. Даже градината на твоето лице да цъфти само за хората от твоята улица, това вече е добро дело. Твоите добри дела, Синайи, са в твоите речи, не в учени празнословия за шериата, не в богословска схоластика, не в астрологията, а в твоите стихове се съдържа полезно знание. Твоите стихове са и твоето потомство и това потомство е много по-добро от физическото.
И ходжа Ахмад посъветвал Синайи веднага да се заеме със създаването на голяма поема, като го обезпечил за времето на работата по нея.
Така била създадена "Градината на истината".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

УЖАСЕН ПРЕДМЕТ

Ханс Кристиан Андерсен бил известен с немарливото отношение към облеклото си. Веднъж един минувач го спрял на улицата и заядливо попитал:
-И този ужасен предмет на главата Ви се нарича шапка?
Андерсен спокойно отговорил:
-А този ужасен предмет под шапката Ви се нарича глава?

Публикувано от

ЕМИРЪТ НА ХОРОСАН И ПРЕКРАСНАТА НЕВОЛНИЦА

Разказват, че емирът на Хоросан, Абдаллах ибн-Тахир, се разсърдил на един от своите военачалници и го хвърлил в тъмница. Мнозина се обръщали към него с молба да опрости и освободи затворника, но гневът на емира бил по-силен от тези ходатайства и молителите загубили надежда да помогнат на нещастника.
Хвърленият в затвора военачалник имал много находчива прислужница. Тя изложила писмено молбата си за помилване. В деня на съда над провинилия се, отишла при емира, забулена по обичая, и му връчила молбата с думите:
-О, господарю, помниш ли арабската пословица:"Намерилият дава, могъщият прощава"?
-Но провинението на стопанина ти превишава надеждата за помилването му! - отвърнал емирът.
-Господарю, аз не дойдох сама и се надявам на помощ от моя застъпник, с когото трудно се спори! - продължила упоритата прислужница.
-Защо не виждам твоя застъпник, на когото, както казваш, даже не мога да възразя? - учудил се емирът.
-Сега ще го видиш! - казало момичето и открило лицето си.
Емирът не бил виждал през живота си такава красота и когато дошъл на себе си, се усмихнал и казал:
-Имащ могъщ застъпник, в сравнение с когото молбата ти е нищожна!
Военачалникът бил освободен незабавно.
Велика е силата на красивото лице.

Публикувано от

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РОДА

Пред вратата, водеща към покоите на принцеса Будур, стояли Аладин, султанът, придворният мъдрец, главният придворен мъдрец и джинът.
-Нека той бъде щастлив! - казал Аладин.
-Нека той бъде богат! - казал султанът.
-И умен! - казал мъдрецът.
-Най-умният! - добавил главният мъдрец.
Всички замълчали и обърнали очи към джина.
-Да, - казал джинът - нека той бъде още силен, смел ...
Той погледнал своето отражение в лампата.
- ... и красив!
-Трябваше да кажеш:"Слушам и изпълнявам!" - шепнешком подсказал придворният мъдрец.
Джинът кимнал, но не успял да каже нищо. От покоите на принцесата излязла Фатима.
-Тихо! - изшъткала тя. - Ще разбудите Гюлчатай.
-Гюлчатай? - учудил се Аладин. - Кой е това?
-Дъщеря ти - казала Фатима.
-Но аз нямам дъщеря - възразил Аладин.
-Нямаше. Вече имаш.
-Ние мислехме, че ще бъде момче - обяснил на Фатима султанът.
-А той се оказа момиченце - засмял се придворният мъдрец.
-Какво пък, момиченце също е хубаво - казал султанът.
-Това е отлично! - заявил джинът. - И нека тя бъде щастлива!
Джинът погледнал Аладин.
-Слушам и изпълнявам! - послушно откликнал Аладин.
-И богата! - казал джинът.
-Слушам и изпълнявам! - отвърнал султанът.
-И умна! - казал джинът.
-Слушам и изпълнявам! - кимнал придворният мъдрец.
-Много умна!
-Слушам и изпълнявам! - охотно закимал главният мъдрец.
-И весела, - казал джинът - че вие иначе все едно от лампата не сте излизали.
-Слушаме и изпълняваме - отвърнали всички в хор.
-Дайте на детенцето да поспи! - простенала Фатима.
-Слушаме и изпълняваме! - механично повторили мъжете в хор и се разпръснали в различни посоки.

-А ти защо се натъжи? - попитала Фатима джина.
-Спомних си за сина си. Как ли поминува там, без мен, моят Хасанчо-Абдурахманчо? Дали не се е случило нещо с него без родителска опека!
-Бедничкият! - съчувствено казала Фатима, дали за джина, дали за сина му ...
Джинът въздъхнал и се вмъкнал в лампата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАКВО ИСКАТ ЖЕНИТЕ

... или "Легенда за тъкачката Рагнел"

Тя тъчала платно от мечти и била пазителка на върховенството на жените.

Веднъж младият крал Артур попаднал в засада, бил заловен от вражески воини и хвърлен в тъмница. Владетелят на кралството, в което се намирал, можел да го убие, но се трогнал от младостта му. Обещал му свобода, ако в срок от една година даде верен отговор на един много труден въпрос. Ако не успеел да намери решение в уречения срок, щял да бъде екзекутиран. А въпросът бил: "Какво в крайна сметка искат жените?".
Подобна задача може да постави в шах и най-умния човек, а на младия Артур изглеждала съвсем неразрешима. Но тъй като търсенето на отговор било за предпочитане пред екзекуцията, той се върнал в своето кралство и започнал да разпитва всички обитатели на Камелот. Никой не знаел решението на загадката, но много от поданиците му го посъветвали да помоли за помощ старата вещица Рагнел, която без съмнение била много мъдра, но искала скъпа отплата за услугите си.
До изтичането на срока оставал един ден. Артур се отправил при вещицата. Тя охотно се съгласила да му помогне, но първо поискала да и бъде платено. Цената се оказала невероятно висока. Тя пожелала за нея да се ожени сър Говейн, най-благородния рицар на Кръглата маса и близък приятел на краля. Нейните думи довели Артур до ужас, тя била стара, гърбава и уродлива. От устата и стърчал само един зъб, а от тялото и се разнасяло страшно зловоние. Тъй като не бил срещал по-отвратително създание, кралят отказал да обременява другиго с подобен брак. Но сър Говейн, за когото нямало по-скъпо от живота на неговия владетел, приел условието на старата вещица. Решението на загадката кралят щял да получи на сутринта, след първата брачна нощ на младоженците.
Когато сър Говейн влязъл в спалнята, бил силно изненадан. В брачното ложе лежала най-красивата жена, която някога бил виждал. Попитал я, как е настъпила тази промяна и тя му отговорила, че благодарение на доброто му отношение към нея, половината денонощие ще бъде в образа на уродлива вещица, а другата половина - в образа на красива млада жена. Той трябвало да направи избора, в кой образ да я вижда денем и в кой - нощем. Такъв жесток въпрос! Рицарят дълго се двоумил, но не успял да вземе решение. Казал и, че предоставя избора на нея. Чувайки това, девойката засияла. Сър Говейн успял да разплете възела, младата му жена щяла да остане красива през цялото време, защото той проявил уважение към нея и и позволил сама да се разпорежда със собствения си живот. Това бил и отговорът, който спасил живота на краля.

А каква е скритата поука от тази история? Поуката е, че няма значение дали една жена е красива или уродлива, в нея при всички случаи се крие една вещица.

:) Реших, че имам добър повод, да преместя тази история тук от другия си блог.

Честит празник, момичета :)!

Публикувано от

РАЗУМ ИЛИ ЧУВСТВА

Попитали мъдрец:
-На какво да се опираме в живота - на разума или на чувствата?
-Има чувства в разума и разум в чувствата - отговорил той.
-Тогава кое е за предпочитане - разума на чувствата или чувствата на разума?
-А кое крило на птицата е по-добро - лявото или дясното? - попитал в отговор старецът.
-Излиза, че са равностойни, така ли?
-Ако са ваши ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

А ПОСЛЕ ДОШЛА ПРОЛЕТТА

-Искам да наема тази гора за три месеца - казало Лятото. - Ще платя в брой. Колко искате?
-Скъпо взимаме - отвърнали дърветата.
-Имам пари, с лопата да ги ринеш - отвърнало Лятото и извадило пачка зелени.
С всяко дърво, с всеки храст, с всяка вейка се разплатило богато, покрило цялата гора със зелени листа и и станало стопанин за три месеца.

После дошла Есента.
-Бих желала да поживея тук за известно време. Какъв е наема?
-А в какво ще платиш?
-В злато.
Скъпо се наложило да плати Есента, но тя не била сметкаджийка, пък и не можела да даде по-малко от Лятото, разбира се.

После дошла Зимата.
-Харесва ми тази гора. Ще се настаня тук за три месеца. Колко взимате? Ше платя десет пъти повече.
И със щедра ръка започнала да сипе сребро и диаманти, докато не засипала гората до колене.
Минало време и богатствата на Зимата били отнесени от водата, както често се случва със съкровищата.

После дошла Пролетта.
Тя нямала с какво да се разплати. Но за нейното идване, всички дървета се нагиздили. Постлали зелен килим за скъпата гостенка и я посрещнали с цветя. Защото тя дошла като скъп приятел, а не като наемател.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА КОКИЧЕТО

В сянката на огромно дърво, изпод земята се подало и разцъфнало пролетно Кокиче.
Отгоре, в него внимателно се взряло Дървото и казало:
-Ууу, Кокиче! Пуснало две листчета и цъфти! А ти порасни, колкото дъба и тогава цъфти ...
-Но дъбовете не цъфтят. Те растат, растат, а да цъфнат забравят - отвърнало Кокичето, усмихнало се на пролетното слънце и зазвъняло от радост.

Публикувано от

СПРАВЕДЛИВОСТ

Един мъдрец петнадесет години седял на върха на планината и молел Бог за справедливост. На Бог му омръзнало и казал: " Искаше справедливост? Добре, нека бъде така! Ти седя върху планината петнадесет години, нека сега тя поседи върху теб!"

Публикувано от

ЗАЩО НЕ НАПРАВИШ НЕЩО, ГОСПОДИ

Човек видял на улицата голо дете. То било гладно и треперело от студ. Разстроен до дъното на душата си, човекът се обърнал към Бог:
-Защо позволяваш това? Защо не направиш нещо, Господи?
-Направих - отвърнал Бог. - Създадох теб.

Публикувано от

ТАНЦЬОРКА

Веднъж, в двореца на владетеля в Биркаш, гостувала танцьорка със своите музиканти. Тя танцувала пред него под музиката на флейти, цитри и лютни.
Изпълнила танц на огъня, танц на мечовете и копията, танц на звездите и пространството. Накрая завършила с танц на цветята, подухвани от вятъра.
След това се прегънала пред владетеля в нисък поклон. Той и махнал да се приближи и я попитал:
-Кажи ми, красавице, дъщеря на изяществото и очарованието, къде научи това изкуство? Как ти се отдава да управляваш всички стихии в тези ритми и напеви?
Танцьорката отново се поклонила ниско и промълвила:
-Ваше Величество, не зная как да отвърна на въпроса Ви. Само едно знам със сигурност: душата на философа живее в мислите му, душата на поета - в сърцето му, душата на певеца трепти в гърлото му, а душата на танцьорката живее в цялото и тяло.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИМА ВРЕМЕ ...

В Ада обявили конкурс - какво да кажат на хората, за да ги отклонят от Божия път.
Надигнал се един бяс:
-Да кажем, че Сатаната не съществува.
-Нее, - отговорили останалите в хор - съществуването на Сатаната е очевидно.
-Да кажем, че Бог няма - предложил друг.
-Нее, все едно ще се досетят - отново не се съгласили останалите.

Победила фразата:"Има време, ще го направиш утре ..."

Публикувано от

ПРИНЦЕСА ЕГО

Живеела капризна принцеса, наречена Его. Обикновено принцесите ги възпитават строго: няма скачане на един крак, няма бъркане в носа - седи като истукана в корсета, с тежка корона на главата и говори на френски. Иначе - заточение в кулата, докато не се съгласи да се омъжи за дракон ...
Но Его била различна. Кралят и кралицата нещо недогледали и тя потъпквала всички. Искала да я признават за най-добрата. Винаги и във всичко. А ако някой се осмелял в нещо да я превъзхожда, започвала истерия. И можели да я усмирят, единствено ако отрежат главата на нахалника или нахалницата. Вярно, кралят хитрувал - подписвал Заповед, стражата отвеждала нещастника, правели восъчно копие на главата му, за да го представят на принцесата, а самият него изпращали зад граница.
Поданиците също хитрували. Красавиците си слагали нелеп грим, за да не ги заподозрат в нелоялност. Музеите скрили щедьоврите в хранилищата, а излагали мазаниците на Его и картините, ръчно нарисувани от маймуната и Чичичи. Музикантите също свирели само "В тревата седяло драконче" и то фалшиво ...
Веднъж в кралството пристигнал рицарят Джон Златният меч, световно известен драконоубиец. Момъкът имал нещастието, да приеме поканата на краля, без да прочете правилата за поведение в двореца. Желаейки да направи впечатление на принцесата, за красотата и талантите на която се носела мълва, Джон поискал да го представят като най-добрия в света победител на дракони.
-Какво?!! - завила принцесата, след като рицарят току-що бил влязъл в парадната зала. - Отрежете главата на този наглец и издайте Указ, че Най-Добрият в Света Победител на Дракони, това съм Аз!
Джон бил много удивен. Особено от това, че прехвалената красота на принцесата се оказала под всякаква критика. Добре, че все пак придворният успял да му прошепне, че никой не възнамерява да му отреже главата и предотвратил целият двор да падне под меча му. Изпратили го зад граница ...
Дошло време принцесата да се омъжи, но защо ли кандидатите не се тълпели. А на краля и кралицата така им се искало да изпратят дъщеря си в някое далечно, неприятелско кралство ... Някъде там. Накрая се разнесла вест: лети жених. Дракон. А още беззъб и куц, Глупопаст Четвърти някой си(всички прилични дракони вече били победени от Джон).
-Каквооо! - завила принцесата. - Аз, с моите красота и талант, да се омъжа за дракон?! Не съм съгласна!
-Как така! - удивил се Глупопаст. - А ти жнаеш ли, че ние, драконите, не приемаме откажи? Или шште се омъжиш, или шште те ижям!
-А, той още и фъфли! - възмутила се принцесата. - Как ще ме изядеш без зъби?
-Някак ши там! - отвърнал драконът. - Имам ши мешомелачка.
-Отрежете му главата! - креснала принцесата. - Е! Защо не изпълнявате?
-Боим се да се приближим, Ваше Височество, - отвърнали придворните в хор - той е огнеопасен, може да подпали двореца.
-Ах, вие, страхливци! Няма ли нито един смелчак? Кой у нас е най-добрият победител на дракони?
-Вие, Ваше Височество! - отвърнали придворните в хор. - Мечът е във Вашите ръце!
Наложило се принцесата да се омъжи за Глупопаст. А кралят наредил да издирят Джон. Мислите, че за да спаси принцесата? Нищо подобно! Той предложил на храбрият момък да наследи кралството му и да го пази от дракони и ... принцеса Его.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КУЧЕ И ЛЕКАР

Куче наблюдавало лекар, който присъствал на погребението на свой богат пациент.
-А кога мислиш да го откопаеш? - попитало кучето.
-Защо да го откопавам?
-Ами аз закопавам кости, за да ги откопая после и да си ги глозгам.
-А аз първо ги оглозгвам и след това ги закопавам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СЪКРОВИЩЕ

Един важен господин помолил учителят Такуан да го посъветва, как да прекарва времето си. Той чувствал, че неговата работа поглъща дните му, че постоянно се старае да стои неподвижно, за да спечели уважението на другите, докато в същото време животът му става все по-безрадостен.
Такуан мълчаливо написал осем китайски символа и подал написаното на човека:

"Този ден няма да се повтори два пъти.
Мигът е по-скъп от съкровища.
Този ден повече няма да дойде.
Всяка минута е безценно съкровище."

Публикувано от

СТЕПЕНИ НА СВОБОДА

В зоомагазин стояли една до друга три клетки. В едната имало канарче, което по цели дни пеело звънки песни за волни простори и свободен полет. В действителност, то не си представяло, какво е това полет, и не му се било случвало да е във волни простори, но други песни просто не знаело.
В друга клетка имало стар плъх, кой знае за какво сложен тук. Плъхът не умеел да пее, но прекрасно знаел, какво е това свобода, и всяка нощ гризял ъгъла на клетката, с надеждата някога да се измъкне оттук.
Между плъха и канарчето живеела чинчила. Спяла върху стърготини, въртяла се в колелото, за да поддържа фигурата си, гризяла семки, от които фигурата и необратимо се повреждала или иначе казано, водела обикновен чинчилски живот, а повече от това и не умеела.
Веднъж, когато канарчето изпяло една особено проникновена песен за изгубената свобода, толкова проникновена, че даже само се разстроило, чинчилата го попитала:
-А какво е това свобода?
-Сложно е да се обясни - уклончиво отговорило канарчето. - С думи не може да се обясни, тук трябват чувства. Мога да го изпея.
И започнало да пее песен за песните, която разгаряла сърцето, но не давала на чинчилата ни най-малка представа за предмета.
-По-добре попитай мен - проскърцал плъха. - Аз знам какво е това свобода.
-И какво е? - попитала чинчилата.
-Ето какво! - плъхът се проврял през изгризаната дупка и излязъл от клетката. - Сега аз съм свободно животно и никаква решетка повече не може да ме задържи. Мога да ида, където искам и да правя, каквото ми хрумне.
-О, наистина ли? Колко интересно! - възкликнала чинчилата.
-Да! - кимнал плъхът. - Разбира се, трябва да се помни за капаните по ъглите, отровата за плъхове и чистачката с метлата. Но това са дреболии в сравнение с волята. Това е и кучешката храна, и конопа за птиците, и удобните стърготини ...
Чинчилата замислено се начумерила:
-Значи волята - това е зоомагазина?
-Не, разбира се! - разсмял се плъха. - Зоомагазинът е само едно помещение в голяма сграда, също своево рода каменна клетка. От нея мога да вляза другаде в сградата. И там вече има по-голям простор - помийни ведра, шахтата за боклук ... А колко места за гнездене! Е, вярно, в сградата също е пълно с капани и трябва да се крия всеки път, когато извеждат териера от петия етаж.
-Значи свободата, това е сградата?
-Не, сградата е само една каменна кутийка в целия район. А наоколо какво ли само няма! И контейнери за боклук, и канализация, и недоядени чипсове право на улицата ... Въпреки че там, разбира се, можеш да се озовеш под колелата на автомобил, или да попаднеш на котка, или някой да те замери с камък. Колкото повече свобода, толкова по-сложно.
-А улицата ...
-Тя е част от града. Градът е огромен и там е толкова интересно!
-Но има още повече опасности?
-Разбира се. В природата всичко е уравновесено. Колкото е по-голяма клетката, толкова повече свобода имаш, но и ограничения също. Искаш ли да те пусна, за да можеш да видиш сама?
-Не, благодаря! - отвърнала чинчилата, като за всеки случай подпряла вратата на клетката с поилката. - Струва ми се, че напълно ме устройва тази степен на свобода, която имам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НАЙ-НАКРАЯ НАСАМЕ

Една сутрин, седейки в градината с Аладин, принцеса Будур казала:
-О, господарю на сърцето ми! Възлюбени мой съпруже! Имам усещането, че някой постоянно ни наблюдава.
-О, луннолика моя съпруго! Ти си не само красива, но и мъдра и наблюдателна! Гледа ни ето тази птица, виждаш ли?
-Ако е само птица, нека ни наблюдава. Но аз бих я прогонила.
-О, жестока! Защо искаш да прогониш милата птица?
-Паунът, разбира се, е красива птица. Но пее отвратително. Както и петелът, междувпрочем. Виж, славеят е друго нещо.
-За да не се дразни нежният ти слух, аз ще я прогоня. Къш, птицо!
-Сега ние с теб сме сами?
-Сега - да.

"Как ли пък не! - помислил си султанът, спотаен в храстите. - Опитай да оставиш този голтак без наблюдение, целият дворец ще изнесе, скъпоценен камък по скъпоценен камък, и ще ги раздаде на бедните."
"Как бих поспал! - помислил си придворният мъдрец, опитвайки се да не падне от дървото. - С главният мъдрец цяла нощ дежурихме на смени. Най-мъдрият каза, че, наблюдавайки младоженците, е научил доста нови неща, а аз, старият глупак, пропуснах най-интересното."
"Как ли пък не, - помислил си джинът, отръсквайки опашката си и превръщайки се в славей - да пробвам да ви оставя без наблюдение! Султанът веднага ще ви хвърли в тъмницата. Гласът, видите ли, не и харесвал! А ти постой в моята лампа, да видим след това как ще пееш!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДА ПЪЛЗИШ ИЛИ ДА ЛЕТИШ

-А защо е нужно да се превръщаш в пеперуда, щом е по-хубаво да пълзиш? - попитала гъсеницата.
-Когато станеш пеперуда, сама ще решиш кое е по-хубаво - да летиш или да пълзиш - отвърнал биологът.

Публикувано от

ЕЗИКОВЕД И ДЕРВИШ

В тъмна нощ, вървейки по пътя, един дервиш чул вик за помощ, достигащ до него от дъното на изоставен, сух кладенец.
-Ей, какво се е случило? - викнал дервишът, надничайки в кладенеца.
-Виждате ли, аз съм езиковед - отвърнал глас от дъното. - Обърках пътя в тъмното и за нещастие пропаднах в тази дълбока яма. Сега не мога да се измъкна по никакъв начин.
-Дръж се, приятелю! Дай ми само време да намеря стълба и ще ти помогна да излезеш.
-Почакайте минутка! - закрещял езиковедът. - Вие се изразявате неграмотно и произношението Ви е ужасно.
-Е, какво пък, щом за Вас думите са по-важни от техния смисъл, по-добре да останете там където сте, докато не се науча да се изразявам правилно - казал дервишът и продължил по пътя си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА

Една сутрин принцеса Будур казала, без да се обръща към никого конкретно:
-Тази нощ ми се присъни дивен сън. Сънувах, че съм прекрасна, удивителна птичка и пърхам от цвят на цвят. А след мен лети друга птичка, още по-прекрасна и удивителна.
-Кой ще Ни обясни какво означава сънят на Нашата любима дъщеря? - строго попитал султанът.
Напред излязъл мъдрец:
-Този сън е наистина чудесен, - заговорил той напевно, затваряйки очи и скръствайки ръце пред гърдите си - и означава, че Вашата дъщеря скоро ще се отправи на прекрасно и удивително пътешествие и ще я съпровожда прекрасен и удивителен спътник.
-Хм ... - замислил се султанът.
-Позволете ми, о, султане! - казал друг мъдрец и след като получил разрешение, продължил: -Този сън, както беше вече отбелязано, означава скорошно пътешествие. А Вие, достопочтени султане, ще бъдете неин спътник.
-Прекрасен и удивителен? - уточнил султанът.
-Именно! - поклонил се мъдрецът.
-Глупости! - изведнъж се раздал глас.
Султанът, мъдреците и Будур се обърнали и видяли непознат юноша.
-Глупости, - повторил юношата - сънят означава, че принцесата скоро ще стане моя жена.
-В тъмницата! - закрещял разгневеният султан. - Да не се храни, да не се пои, а утре го заведете в пустинята и го оставете там.

На следващата сутрин принцеса Будур казала:
-През нощта ми се присъни още по-прекрасен и удивителен сън от вчерашния. Присъни ми се, че съм златна рибка.
-А зад теб плува друга рибка, още по-златна? - попитал султанът.
-Как се досети, любими татко? - удивила се Будур.
-Трябва да те омъжим - въздъхнал любимият татко.
-За мен - раздал се глас.
През страничната врата влязъл вчерашният младеж.
-Затворете го! Убийте го! - завил султанът, подскачайки.

На следващата сутрин принцеса Будур казала:
-Присъни ми се още по-прекрасен и удивителен сън ...
-И аз даже знам какво означава.
Виждайки същия юноша, султанът получил припадък.
Принцесата се доближила до момъка и прошепнала:
-Мисля, че няма да издържи още дълго, най-много ден-два.

След два дни принцеса Будур се омъжила за Аладин и от тоя момент престанала да вижда сънища. Защото отпаднала необходимостта от тях.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Разбрала една жена, че в техния край се е появил чудотворец. Хората казвали за него, че е мъдър и добросърдечен човек. Решила и тя да го посети.
-Говорят, че за теб няма невъзможни неща. Ще ми помогнеш ли?
-Да.
-Не за себе си, за сина си добро желая - да се ожени за послушно и грижовно момиче, нека си избере професията на лекар, да спасява човешки животи, да се прослави, да стане богат и знаменит.
-Не.
-Отказваш ли ми?
-Как да помогна на този, който не иска?
-Смяташ, че синът ми не е достоен за най-доброто?
-Достоен е за повече - да има собствени желания, както впрочем и ти.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДВЕ СТАТУИ

Веднъж Поликлет изваял две статуи. Първата правил, следвайки съветите на всеки, който надникнел при него. Втората изработил тайно. Завършвайки работа, той ги изложил публично. Едната предизвикала всеобщо одобрение, а другата била осмяна. Тогава Поликлет казал:
-Статуята, която осмяхте, е създадена от вас, а тази, на която се възхищавахте, - от мен.

Публикувано от