ЗАГАДКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж Учителят задал такава загадка на учениците:
-Какво е общото между художника, музиканта и мистика?
Никой не знаел отговора.
-Знанието за това, че най-съвършенната реч се ражда не от езика.

Антъни де Мело "Една минута глупост"

Публикувано от

ИМАТ Я ВСИЧКИ

Попитали Талес:
-Кое е онова нещо, общо за всички хора през всички времена?
-Надеждата, - отговорил той - имат я даже тези, които нямат нищо.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗА НОВИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ

-Можеш да се учиш, гледайки произволна вещ - говорел садигорският равин на своите хасиди. - Всичко в този свят съществува, за да ни напътства. Не само това, което е създал Благословеният Бог, а и създаденото от хората омъдрява човека.
-На какво ни учат релсите? - усъмнил се един хасид.
-Че, закъснявайки за миг, можеш да изпуснеш всичко.
-А телеграфа?
-Че всяка дума се отчита.
-А телефона?
-Че Там чуват всичко, което говорим тук.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ПЪРВАТА СТРЕЛА

Дзен майстор предложил на ученика си да се приготви за упражнение по стрелба. Ученикът взел лъка и две стрели. Майсторът хванал едната стрела и я захвърлил встрани.
-Защо ми взе втората стрела? - учудил се ученикът.
-Аз ти взех не втората, а първата стрела, тъй като тя така или иначе щеше да пропусне целта.
-Защо мислиш така?
-Защото, стреляйки, ти би знаел, че имаш още един опит в запас.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

БОГИНИТЕ ЗАКРИЛНИЦИ

Темистокъл поискал от жителите на о-в Андрос пари и се обърнал към тях със следните заплашителни думи:
-Идвам при вас, придружен от две богини - Увещанието и Силата!
Те му отвърнали:
-Ние имаме също две богини закрилници, които ще осуетят намеренията ти - Нуждата и Бедността!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

БОЙ ИЛИ ПРЕГРЪДКА

Един фермер получил като подарък от свой съсед два породисти петела. Той много се зарадвал, но радостта му бързо угаснала, когато установил, че петлите непрекъснато се бият, ходят окървавени и въобще не им е до потомство. Когато приятелят му го посетил отново, споделил проблема с него и той го посъветвал:
-Хвани ги и ги оскуби.
-Но как така, няма ли да им стане нещо?
-Не се тревожи!
Хванал фермерът петлите и ги оскубал. Хладно им станало и се притиснали един в друг да се сгреят.

Нека се сгряваме непрекъснато един друг, вместо да чакаме животът да ни оскубе перушината!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

АРХЕОЛОГИЧЕСКА НАХОДКА

При археологически разкопки в Персия, намерили плочка с надпис:
"Който няма чест - няма кредит, който няма добра жена - няма спокойствие, който няма роднини - няма подкрепа. Но който няма нито едно от трите - живее спокойно."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Кратка служебна информация

От утре пак ще отсъствам.
Заредила съм притчи да се отпечатват автоматично, а Рени и Мел се ангажираха да ги качват в Свежо. Но ако пишете коментари, ще ги отпечатам едва когато се върна, за което моля да ме извините. Практиката е показала, че цензурата е наложителна в този блог, за голямо мое неудоволствие.
Желая ви хубави дни в края на лятото!
Обич и целувки!

Публикувано от

ЖЕНА (индийска легенда)

Когато всесилният Махадева създал прекрасната Индия, той слязъл на земята, за да и се порадва. От неговия полет се понесъл топъл, благоуханен вятър. Гордите палми преклонили пред Махадева своите вършини и разцъфтели под неговия поглед чистите, бели, нежни, ароматни лилии. Махадева откъснал една лилия и я хвърлил в лазурното море. Вятърът раздвижил кристалната вода и покрил прекрасната лилия с бяла пяна. Минута, и от този букет от пяна разцъфтяла жената - нежна, благоухаеща като лилия, лека като вятър, изменчива като морето, с красота блестяща като морска пяна и бързопреходна като тази пяна.
Жената преди всичко погледнала в кристалните води и възкликнала:
-Колко съм прекрасна!
После се огледала наоколо и казала:
-Колко хубав е светът!
Жената излязла на брега суха от водата (оттогава жените винаги излизат сухи от водата).
При гледката на жената разцъфтяли цветята по земята, а от небето към нея се устремили милиарди любопитни очи. Тези очи пламнали от възторг. Оттогава и светят звездите. Звездата Венера пламнала от завист, затова и свети по-силно от другите.
Жената се разхождала по прекрасните поля и гори и всички безмълвно се възторгвали от нея. От това и доскучало и тя възкликнала:
-О, всесилни Махадева! Ти ме създаде толкова прекрасна! Всички се възторгват от мен, но аз не чувам, не знам за този възторг, защото всички се възторгват мълком!
Чувайки тази жалба, Махадева създал безчислени птици. Безчислените птици пели възторжени песни за красотата на жената. Тя слушала и се усмихвала. Но след ден и омръзнало и пак и доскучало.
-О, всесилни Махадева! Пеят ми възторжени песни и в тях казват, че съм прекрасна. Но що за красота е това, щом никой не иска да ме прегърне и ласкаво да се притисне в мен?!
Тогава всесилният Махадева създал красивата, гъвкава змия. Тя обгръщала прекрасната жена и пълзяла в краката и. Половин ден жената била доволна, после заскучала и възкликнала:
-Ах, ако наистина бях красива, другите щяха да се стремят да ми подражават. Славеят пее прекрасно и щиглецът му подражава. Сигурно моята красота не е достатъчна.
Всесилният Махадева в угода на жената създал маймуната. Тя повтаряла всяко движение на жената, която била доволна шест часа и после възкликнала със сълзи на очи:
-Толкова съм прекрасна! За мен пеят, прегръщат ме, пълзят в нозете ми и ми подражават. Любуват ми се и ми завиждат така, че започвам да се боя. Кой ще ме защити, ако от завист поискат да ми сторят зло?
Махадева създал силния, могъщ лъв. Лъвът охранявал жената. Тя била доволна три часа и после възкликнала:
-Аз съм прекрасна! Ласкаят ме, но аз не лаская никого! Обичат ме, но аз не обичам никого! Бих ли могла да обикна този грамаден, страшен лъв, към който изпитвам страх и почтителност?!
И в същата минута пред жената, по волята на Махадева, се появило малко, симпатично кученце.
-Какво мило животинче! - възкликнала жената и започнала да прегръща кученцето. - Колко го обичам!
Сега жената имала всичко, нямало какво повече да иска. Това я разгневило. Тя ударила кученцето, за да изкара злобата си - кученцето залаяло и избягало. Ударила лъва - лъвът изръмжал и си тръгнал. Настъпила змията с крак, тя изсъскала и отпълзяла. Маймуната избягала, птиците отлетели, когато жената започнала да вика по тях.
-О, нещастна аз! - възкликнала жената, кършейки ръце. - Ласкаят ме, хвалят ме, когато съм в добро разположение на духа, а всички бягат, когато съм зла. Толкова съм самотна! О, всесилни Махадева! Имам последна молба към теб: създай ми такова същество, на което бих могла да изкарвам злобата си, което не би побягнало от мен, когато съм зла, което би се чувствало длъжно да понася всичко ...
Махадева се замислил и и създал мъж ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СВЕТЛИНА В ПРОЗОРЕЦА

А много ли трябва?
Само едно - в прозореца да гори светлина.
За да може, лутайки се в тъмното, да видиш - в този прозорец гори светлина. Значи всичко е наред, щом напред има светлина в прозореца.
Или, тръгвайки, да се огледаш и като видиш светлина в прозореца, да се усмихнеш - останала е светлина в прозореца.
А понякога безмерно да тъжиш, гледайки светлината в този прозорец. Да стоиш и да гледаш, да стоиш и да гледаш. След това да се обърнеш и да тръгнеш, хвърляйки прощален поглед на светлината в прозореца ...
Но на всяка цена е нужно в прозореца да гори светлина.
Да, и още! Не оставяйте, моля, да гори светлина в празна къща, не мамете виждащите светлината във Вашия прозорец.
Светлина в прозореца.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗАЩО ЧУЖДАТА ЖЕНА Е ПО-СЛАДКА

В прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. Един от тях обработвал земята, вторият пасял овце, третият ловял риба ...
След известно време те се явили пред своя Отец с молба:
-Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ им дал тесто и казал:
-Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - пълна, слаба, висока, малка ... Аз ще им вдъхна живот.
След това Господ изнесъл блюдо със захар и казал:
-Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Всички така и направили.
Но Господ се разгневил:
-Сред вас имам измамник. На блюдото имаше в действителност единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. И Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала.
Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. А само един от Адамовците знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той сам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КОЙ ЗНАЕ

Учениците разпалено обсъждали изречението на Лао Дзъ:"Този, който знае, не говори, а този, който говори, не знае." Когато пристигнал Учителят, те го попитали:
-Учителю, какво означават тези думи?
-Кой от вас знае, как ухае розата? - попитал ги той в отговор.
Всички знаели.
-Разкажете за това - предложил той.
Никой не казал нито дума.

Антъни де Мело "Една минута мъдрост"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НЕКА ДНЕС ЗАКОНИТЕ СПЯТ

Според един спартански закон всички, които избягали от бойното поле при Левктра, трябвало да бъдат лишени от честното си име. Но ефорите, като видяли, че с това числото на честните им граждани много ще се намали, решили да не прилагат в тоя случай закона и поръчали на цар Агезилай да обяви това на народа.
Като събрал гражданите на агората, Агезилай извикал:
-Граждани, нека днес законите спят!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

РАДОСТ

Агънцето дотичало развълнувано при овцата:
-Мамо, мамо, чобанинът ми каза, че ставам за шашлик!
-И на какво се радваш, глупаче? - ужасила се овцата.
-А не е ли радостно, че все пак ставам за нещо?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СВЕТЪТ СЕ ПОБИРА В ДЛАНИ

Двама пътници се срещнали насред път. Единият се прегъвал под тежък товар, а на другия му било леко.
-Какво толкова си понесъл на плещите си, че едва ходиш? - попитал вторият.
-Бремето на живота, - отговорил първият укоризнено - какво друго може да носи човек?
-Само това, което избере сам.
-Ти какъв товар избра?
-Избрах този свят.
-Но аз не виждам твоя товар, той не прегъва гърба ти.
-Тежко е да влачиш само собственото си бреме, а целият свят се побира в длани.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЖЕНАТА

Писателят Марсел Прево предложил на читателите на френско списание конкурс за най-сполучлива характеристика на жената.
Наградата спечелил следния отговор:"Жената е сбор от грижи, изваждане на пари, умножение на неприятности и делене на приятели."

:) Ами, петък е. Реших да го караме по-лежерно. :)

Публикувано от

ЕХОТО НА ЖИВОТА

Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - се чуло в отговор.
-Кой си ти? - учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...

Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ТОСТ-ПРИТЧА 2

Попитали мъдрец:
-Каква е разликата между правдата и лъжата?
-Каквато е между очите и ушите - отвърнал той. - Това, което виждаме с очите си, е истина, това, което чуваме с ушите си, далеч не винаги е правдиво.

Наздравица: Да пием за това, да видим чутото.

Публикувано от

ОБРАЗЪТ НА ЛЮБОВТА

Един странник срещнал в пустинята Маджнун и му направило впечатление, че той непрекъснато говори на някого.
-Към кого отправяш тези думи? - попитал странникът.
-О, добри човече, аз разговарям със своята Лейла - отвърнал Маджнун.
-Но къде е тя? Нима не е далеч от теб?
-Нищо не разбираш - отговорил Маджнун. - Тя винаги е тук, в душата ми, а за тези, които живеят в душата на любимите си, не съществува нито време, нито разстояние. За човека, белязан със съвършената любов, любимият образ е вечен и постоянно се намира редом с него.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НЕ ЖЕНИТЕ УБИВАТ МЪЖЕТЕ ...

Провокирано :)

И не е притча, а източен тост, но съдържа неизменната поука. :)

Харемът на султана се намирал на пет километра от двореца. Всеки ден той изпращал слугата си за момиче. Султанът доживял до сто години, а слугата се споминал на тридесет.

Поука: Не жените убиват мъжете, а тичането след тях.

Наздравица: Да пием за това, не ние да тичаме след жените, а те след нас! Защото жените са далеч по-издръжливи от мъжете и живеят значително по-дълго!

Публикувано от

КАК КУЦИЯТ ПАПАГАЛ СТАНАЛ СВЕТИЯ

Природата дарила папагала със способността да подражава на речта на другите животни. Той много се гордеел с този дар, но глупостта не му позволявала да проумее това, което повтаря.
Веднъж папагалът дочул брачният зов на орела. След това видял как орлицата се отзовала на този зов, колко ласкава и нежна била с орела. Папагалът решил, че това е заклинание, което ще му даде власт над орлиците. Повече от всякога той се възгордял със себе си и своя дар. Сега можел да стане много важна птица.
На следващият ден папагалът излетял високо над върховете на дърветата и изпял брачния зов на орела. Виждайки летящата към него орлица, изпял още веднъж вълшебното заклинание за по-сигурен ефект. Орлицата разбрала, че я е подвел тоя пъстър клоун и разярено се нахвърлила върху шегаджията. Папагалът забелязал, че орлицата въобще не е на крилете на любовта, а е в бойна атака срещу него. Той като стрела се устремил надолу, в дълбините на леса, за да успее да се скрие сред гъстите клони от смъртната заплаха. Но в паниката си не успял да заобиколи дебел клон, който се оказал на пътя му и силно се ударил в него. Загубил съзнание и започнал безпомощно да пада надолу, като периодично се удрял ту в един, ту в друг клон. Когато се озовал на земята, бил жалка гледка - счупено крило, изкривено краче, оскубана перушина и болки по цялото тяло.
Уврежданията не му позволявали да се върне към предишния начин на живот и той бил принуден да се храни само с това, което успявал да намери сред гниещите листа и да се крие в гъстите храсти, където било хладно и тъмно. Тогава възненавидял всички, които са здрави и се радват на живота, които се наслаждават на слънцето и сочните, вкусни плодове. И папагалът започнал да проповядва своя свят образ на живот. Започнал да заклеймява хищниците за звероубийството, тези, които се хранели със сочни плодове - за чревоугодничество, щастливите влюбени - за прелюбодеяние. Учел, че само чрез въздържание от всички житейски блага и дълги молитви, можеш да намериш пътя към Райската гора.
Славата на светостта на папагала се разнесла надалеко. Много започнали да се кланят на мъдростта му и да следват примера му. Един ден папагалът умрял, както умират всички животни. Тогава последователите му издигнали храм. Най-страстната последователка на куция папагал била куца маймуна. След куцата маймуна се появило куцо магаре. Така възникнали храмове на куция папагал, куцата маймуна, куцото магаре и други. След време жреците на тези храмове започнали да воюват помежду си, за да докажат, че техния куц е бил по-свят и по-праведен от другите.
По този повод е казано: "Бог е дал различен облик на живите същества не за да живеят "свято", а за да живеят щастливо."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ПРИРОДАТА

Древногръцкият философ и астроном Анаксагор се разхождал по полето и съгледал една крава, която пасяла. Наблизо се обадила сова. Философът размислил и решил, че в природата не всичко е добре устроено.
-Гледай ти, - казал си той - тази сова, от която няма никаква полза, може да хвърчи, където си иска, а кравата, която е толкова необходима на човека, може да се движи само по земята.
Едва завършил философът своите разсъждения, совата прелетяла над него и изпуснала нещо, което се лепнало върху мъдрата му глава.
Анаксагор побързал да обърше поздрава на птицата и рекъл с облекчение:
-Хвала на боговете! Все пак по-добре, че совата не е крава!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДУША С ОЧИ

В затънтена гора, в забравена от света хижа, живеели двама монаси.
След единия монах, когато той тихичко вървял през гората и събирал плодове, по-едрите зверчета тичали, а по-дребните: катерички, зайци, таралежи се вкопчвали с зъби и лапки в овехтялото му расо, увисвали като шишарки на елха и притваряли очички от блаженство.
А другият и хляб носел в гората да ги храни, и ласкаво им говорел, но те не само че не идвали при него, а го наблюдавали с подозрение скрити в храстите и зад дърветата.
-Защо така, братко? - сърдел се вторият монах. - Зло не им правя, а при мен не идват, както при теб!
-А ти какво си мислиш, когато не искат да идват при теб?
-Неблагодарни твари! Това си мисля! Храня ви, последният си залък ви давам, а вие, поганци, все едно, не ме обичате!
-Невъзможно е, братко, да заставиш да те обичат с каквито и да е дарове. И ако и да е възможно да скриеш от децата и от животните лошите си постъпки, то лошите мисли - не можеш. На тях душата им е с очи.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СЪЛЗА

Какви ли източници не пълнят океана с вода! И реки се вливат в него, и дъжд се излива, и сняг пада ...
Но всяка капка смята, че тя е най-важната в океана.
-Аз - похвалила се една капка - преди бях майчино мляко и нахраних младенеца.
-А аз - отзовала се друга - бях руйно вино и мен пиеха в радост и горест.
-А пък аз - казала трета - бях капка пот на човек, който сам изхранваше голямо семейство.
И милиони други капки, които по своето време много се потрудили, бидейки водопади, въртящи мелнични колела, водоизточници, в които животните утолявали жаждата си, облаци, носещи живителна влага на растенията, всички те с укор погледнали на една капка, която до този момент била останала безмълвна.
-А ти защо мълчиш? Каква беше ти?
-Бях сълза на разпънатия за всички хора Христос - тихо отвърнала тя.
-Ето защо водата ми е така горчива - тежко въздъхнал океанът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПАЗИ КОШНИЦАТА

Глупакът е казал: "Не слагай всички яйца в една кошница!" - с други думи: разпилявай интересите и парите си!
Мъдрецът е казал: "Сложи всичките яйца в една кошница, но ... ПАЗИ КОШНИЦАТА!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МОГА ДА СПЯ ВЪВ ВЕТРОВИТА НОЩ

Стопанинът на голяма ферма се нуждаел от помощник, който да се грижи за конюшната и за сеновала. Както повелявала традицията, фермерът отишъл да си търси помощник в празничен ден. Видял един 16-17 годишен младеж, който бродел между палатките на панаира. Момчето било високо, слабо и не изглеждало много силно.
-Как се казваш, момче?
-Алфред, господине!
-Търся някой, който да работи във фермата ми. Разбираш ли от селскостопанска работа?
-Мога да спя във ветровита нощ.
Фермерът поклатил глава и отминал.
Привечер отново срещнал момчето и го попитал същото, но Алфред пак отговорил:"Мога да спя във ветровита нощ!"
Но на фермера му трябвал помощник, а не млад човек, който се гордее с това, че може да спи във ветровити нощи.
Той продължил търсенето, но безуспешно и решил да наеме Алфред, който отново му повторил:"Не се притеснявай, стопанино, аз мога да спя във ветровита нощ".
-Така да бъде. Да видим какво още можеш да вършиш.
Юношата работил във фермата в продължение на няколко седмици. Стопанинът бил постоянно зает и нямал време да следи работата му.
Една нощ фермерът се събудил от силен вятър, който бушувал сред дървета, виел в тръбите и тресял стъклата на прозорците. Фермерът скочил от кревата. Бурята можела да отвори вратите на конюшнята и обора, да подплаши животните, да отвее сеното и сламата и да причини други беди.
Той започнал да чука силно по вратата на стаята на Алфред, но никой не му отговарял. Той започнал да чука още по-силно:
-Алфред, ставай! Помогни ми преди бурята да е отнесла всичко!
Но юношата продължавал да спи.
Фермерът нямал повече време за губене. Спуснал се бързо по стълбата, на бегом пресекъл гумното и се втурнал в стопанския двор.
И бил приятно удивен.
Вратите били здраво затворени, капаците на прозорците залостени, сеното и сламата - покрити и завързани, така че да не може да ги отвее вятъра.
И фермерът гръмко се разсмял. Най-накрая разбрал, какво имал предвид Алфред, когато казвал, че може да спи във ветровита нощ. Той работел старателно и всеки ден се готвел за бурята, затова и не се боял от нея.

А ти можеш ли да спиш в бурната ветровита нощ, на която прилича твоя живот?

Източник: http://happy-school.ru

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИКАЗКА

Веднъж две самотни същности, загубили се в пространството, се озовали при водопад. Тъй като пристигнали от различни страни, те не се видели една друга. Така ги мъчела жажда, че започнали да пият без да спират, пристъпвайки все по-близо към средата. В един момент водната преграда изчезнала и те с удивление се открили.
Гледайки се очи в очи, мълчаливо протегнали ръце насреща и се усмихнали. Докосването на палците им подействало като магнит.
-Кой си ти?
-А ти?
-Аз се загубих.
-И аз също.
Изпитвайки странна, но толкова вълнуваща близост, те стояли мълчаливо и усещали как ги обкръжават топли потоци, образувайки кръг. Този кръг светел във всички цветове на дъгата и се местел отгоре надолу, обвивайки ги в лека мъгла.
-Аз ставам теб ...
-А аз теб ...
Разтваряйки се една в друга, те се превърнали в Едно ... нестихващо Блаженство ...
Повече нямало вълнение или безпокойство, само тиха радост витаела във въздуха ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Тъй като ще отсъствам, до края на седмицата коментарите няма да бъдат публикувани.
Желая ви чудесна лятна седмица и нестихващо Блаженство! :)

Публикувано от

КАК СЕ ПАЛИ ОГЪН

Веднъж Магид от Дубно произнесъл възпламеняваща реч пред насъбралите се слушатели. Когато приключил, един от присъстващите пристъпил към него и казал:
-Господарю мой и учител! Не разбирам, защо думите Ви не ми направиха никакво впечатление.
По своя обичай, Магид му отговорил с притча:

Веднъж селянин от затънтен край се оказал в големия град. Ходел из улиците с отворена уста и се удивявал на чудесата на цивилизацията, за които даже не бил и чувал в своето село. Минавайки покрай една ковачница, видял устройство, с което ковачът раздухвал въглените и в резултат се образувал весел, жарък пламък. Това чудо поразило селянина и той не пожалил пари, за да го придобие. Искал да зарадва съселяните си - повече нямало да им се налага да удрят камък в камък, за да получат искра.
След като се върнал вкъщи, събрал цялото село, за да им покаже чудото на разпалването на огъня. Започнал да раздува меха пред насъбралите се селяни, но чудо не станало, не достигало огънче, от което да се разгори пламък. Опозорен пред съселяните си, той продължавал да настоява на своето - това чудесно устройство е способно да създава огън, но вече никой не го слушал.
Разгневен, той се върнал в града, отишъл при ковача и се нахвърлил върху него с крясъци:
-Защо ме измами? Опитах се, подобно на теб, да разпаля пламък, но нищо не се получи!
Ковачът го попитал:
-А въглени сложи ли?
-Какви въглени? - удивил се селянинът.
-Ама че си глупав! - казал ковачът. - За да разпалиш огън, ти трябва поне мъничка искра. Ако я няма, колкото и да раздуваш меха, няма да помогне.

"Така и аз - завършил Магид своята притча - мога да разпаля само този, в когото има поне малка искра."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от