ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

Вранко и Вранка стоели на клона на изсъхналото дърво и гледали бразилски сериал през прозореца на съседната къща.
-Жалко, че нищо не се чува! - оплакал се Вранко.
-Веднага се вижда, че не си романтик! - измърморила Вранка. - Истинският романтик въобще няма нужда от звук, той и без думи всичко разбира. Ето, ние от колко време живеем заедно, близо триста години, а кога за последно си ми се обяснявал в любов? Преди Първата световна!
Вранко започнал нервно да потропва с крачета по клончето, което дало на Вранка още по-голям кураж:
-Хайде, обясни ми се в любов! Сега!
Ако враните можеха да се изчервяват, Вранко така би и направил, но просто в оперението му липсвал такъв нюанс, така че той още по-нервно затанцувал по клончето.
А Вранка увлечено продължавала:
-Погледни славеите, по цял ден изнасят серенади на своите любими! Ето това е любов! Направо като на кино! Изпей ми поне една песен!
Вранко се замислил за секунда, след това разперил крила, вдигнал гордо глава и започнал:
-Гра, гра, гра!
Но не могъл да довърши песента си, защото го задавила старческа кашлица.
-Знаех си аз! - започнала отново да чете Вранка. - Нима това е истинска любов?! Цял живот никой една песен не ми е изпял!
Враната обидено изхлипала, обърнала се и се втренчила в прозореца, зад който телевизорът продължавал да показва бразилската история за любовта. Няколко минути царило мълчание. Хладният есенен вятър рошел перата на старите птици, а дъждът безпощадно ги обливал.
Но Вранка не можела да стои спокойно и първа нарушила мълчанието:
-Е, добре, да пееш не можеш. Пауните също не са силни в пеенето, но затова пък как танцуват за своите любими! Потанцувай за мен поне един път!
Вранко изтръскал капките дъжд от перата си, разперил опашка, запляскал с крила и започнал несръчно да стъпва напред-назад по старото, мокро клонче. В своя непохватен танц той няколко пъти подскочил и това движение станало фатално - клончето не издържало такова обяснение в любов и с трясък се пречупило. Гракайки от уплах, Вранко и Вранка прелетели на съседен клон.
-Сега не мога да гледам любимия си сериа-а-ал! - ревнала Вранка.
Вранко се опитал някак да я успокои, но безуспешно. Сълзите се леели от очите и в такъв неудържим поток, че чак предизвикали завист у дъждовните капки. Съседният клен съчувствено потупал Вранко с клончетата си, сякаш казвал: "Ех, старче, закъса го ти! Жената можеш да не я храниш, но пробвай да я лишиш от любимия и сериал и от проблеми няма да се отървеш!"
В края на краищата на Вранка и омръзнало да плаче или просто била осенена от нова "гениална" идея. Но все още хлипайки по инерция, се обърнала към Вранко:
-Ние вече не сме млади, смъртта не е далеч! Лебедите имат такъв прекрасен обичай: когато жената умира, мъжът се издига високо, високо в небето, след това прибира криле и като камък пада надолу. Ето това е любов! Ето това е вярност! Но хич не виждам как, когато аз умра, ти като камък ще паднеш до мен! Да направим така: аз ще легна на земята и ще се престоря на мъртва, а ти ще направиш като лебедите.
И без да чака отговор литнала надолу и се простряла на мокрите листа. Вранко я гледал разстроено и не знаел какво да направи.
В този момент от мазето на къщата се измъкнал проскубан котарак. Виждайки враната на тревата, той бавно започнал да се промъква към нея. Вече бил готов за финалния скок, когато изведнъж от небето върху него се стоварила черна топка и започнала ожесточено да го кълве. Това било твърде неочаквано за котарака и вместо да се сражава, той побързал да се скрие обратно в мазето си.
Вранко се приближил до Вранка и загрижено я попитал, наред ли е всичко с нея. Вранка, която пропуснала последната сцена, се надигнала от земята, пригладила пера и заявила:
-Край! Повече не може да продължава така! С кого живея аз?! Нито обяснения в любов, нито да рискува живота си за любимата! Утре летя за Бразилия!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАКЪВТО ВЪПРОСЪТ, ТАКЪВ И ОТГОВОРЪТ

Ще се съгласите, Совата не е особено приятна на вид. Като опули огромните си, кръгли очи, всеки го побиват тръпки. Самата Сова прекрасно знае недостатъка си, притеснява се и не обича да се появява сред обществото по светло. А нощем ... Право да си кажем, който се срещне с нея нощем, вече не му е до красиви очи.
Но по света има много нетактични, които обичат да обсъждат чуждите недостатъци. Веднъж едно Зайче казало на Совата право в очите:
-Ау, лельо Сова, колко си грозна! Винаги ли си била такава или това е от старостта?
-Не винаги, - отвърнала Совата - но когато срещна невеж глупак, очите ми стават големи и кръгли!

Сергей Макавеев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДОБЪР ЧОВЕК ЛИ Е?

Публикувано от

ОГЪН И ВОДА

Намислил Огънят да се ожени. Повдигнал се, огледал се, на масата Книга видял.
"Е, какво, - помислил си - Книгата е умна, образована. Умът и за двама стига."
Почервенял Огънят, разпуснал къдрици, започнал да ухажва Книгата.
-Омъжи се за мен! - помолил я.
Погледнала го Книгата и си помислила: "Защо не, Огънят е момък искрен, откровен. Не е образован, вярно, но не е беда, стига да ме обича. А на ум и разум, ако трябва, ще го науча. Кое ще му подскажа, кое ще го посъветвам."
-Добре, - отвърнала Книгата - съгласна съм да стана твоя.
Запърхала със страници и скочила в прегръдките на Огъня. Той се зарадвал, обгърнал я с ръце. И гледа - няма Книга. Само купчинка пепел в огнището останала.
"Види се, не ми е писано с мъдра жена да живея - помислил си Огънят. - Трябва да си намеря някоя обикновена домакиня."
Огледал се, видял сиротна Пантофка да стои наблизо. Сестра и миналата седмица била изядена от кучето. Така останала самичка. Жал му станало. Разгорещил се Огънят, заискрил.
-Пантофке, Пантофке, омъжи се за мен!
Погледнала го Пантофката и си помислила: "Какво пък, да го взема. Век ли сама да кукувам?! Огънят е момък надежден, винаги си е вкъщи."
-Добре, съгласна съм - отвърнала. - Само да не се шегуваш!
-Не се шегувам, мила. Ела при мен!
Скочила Пантофката в Огъня. Той я прегърнал така силно, че цялата се сгърчила от болка горката. Прошепнала му нещо през сълзи и затихнала. Гледа Огънят, Пантофката никъде я няма. Само едно черно топче се търкулнало в ъгъла на огнището. Опечалил се Огънят, оклюмал се, задимил. Обидно му станало, че си няма невяста. Наоколо всички са по двойки. Столът си има Маса - знатна, хубава. Вилицата си има Нож, ревнив , та чак остър, но един до друг стоят. Даже старата Завеса си има Прозорец, отдавна се обичат. Натъжил се Огънят. И тогава видял в ъгъла да стои Каца. Стопанинът наскоро я донесъл от мазето, сложил в нея кисело зеле за зимата. Разсъхнала се била леко, попропускала, но това е поправимо.
"Какво пък, - помислил си Огънят - Кацата е дама солидна, делова. На години е, вярно, но това не е страшно. Надеждна е, домакиня."
-Омъжи се за мен! - предложил и той.
Кацата много се изненадала, отдавна такива приказки не била чувала. Приятно и станало. "Защо не, - помислила си - Огънят е момък надежден, искрен. С всички е приветлив. И домошар."
-Добре, съгласна съм - казала тя. - Ще отвърна на любовта ти с взаимност.
И скочила при него.
Зарадвал се Огънят, развълнувал се, разтворил обятия ...
... два обгорели железни обръча останали да лежат на пода на огнището.
Още повече се опечалил Огънят. Така се разстроил, че едва греел. Прибрал се стопанинът. Извадил железните обръчи от огнището, добавил цепеници и окачил на куката ведро с вода. Надигнал се Огънят, оживил се. Погледнал Водата и започнал да и се любува.
"Каква е синеока красавица! Ето кого трябва да обичам" - помислил си той.
Почервенял, заискрил, започнал да я обикаля.
-Вода, Вода, стани ми жена! - шепнел и той.
А Водата - хладна, спокойна, не го и погледнала. Но Огънят не се отказал. Още повече се разгорещил:
-Вода, омъжи се за мен!
Затоплила се Водата. Чула, че Огънят и говори. Видяла го. А той още повече се разпалил:
-Вода, красавице, омъжи се за мен!
Сгорещила се Водата от такива думи, развълнувала се. Гледа Огъня и не може сините си очи от него да откъсне. А той не спира да повтаря:
-Омъжи се за мен, омъжи се за мен!
-Добре, ще се омъжа! - избълбукала Водата и се хвърлила в прегръдките му.
... лежала Водата върху недогорелите цепеници и се чудела: "А женихът ми къде е?"

Владимир Клюшин

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ТОВА Е МОЕ

Имало една малка птичка със силен глас. Наричали я "Това е мое", защото, прелитайки над поля и реки, винаги кряскала: "Това е мое! Това е мое!"
Веднъж намерила дърво, покрито със сочни, зрели плодове, толкова много, че било невъзможно да ги изкълве и за година напред. Наоколо нямало никого.
Тя била във възторг от находката си и се спуснала да кълве на воля. Кълвала, кълвала, преситила се. Но се притеснила, че и други птици може да открият дървото и да се полакомят за вкусните плодове. Затова закрещяла пронизително:
-Това е мое! Това е мое!
Крещяла толкова силно, че всички птици долетели да разберат какво се е случило. Като видели плодовете, изкълвали ги и отлетели.
А бедната малка птичка продължавала да подскача около дървото и да крещи:
-Това е мое! Това е мое!

тайска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МАГАРЕТО НЕ Е ВКЪЩИ

Веднъж съседът на Абу-Навас дошъл да поиска магарето му назаем.
-Магарето не е вкъщи - казал Абу-Навас и понечил да затвори портата.
-Как да не е, чувам го как реве! - запрял вратата съседът.
-Ти за какво дойде, - троснал се Абу-Навас - за магарето или за рева му? Ако е за второто, и аз мога да рева.
И наистина заревал с пълно гърло:
-И-а-а! И-а-а! И-а-а!
После добавил:
-Хайде, яхвай се отгоре му и заминавай!
И треснал вратата под носа на слисания съсед.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ОТ МАЛКОТО КЪМ ВЕЛИКОТО

Знаменитият майстор на чаената церемония, монахът Рикю, имал забележителна градина с прекрасни цветя. Някакъв прочут градинар научил за това и пожелал да го посети. Преди пристигането на госта Рикю обрал всички цветя, като оставил за любуване едно-единствено, което поставил в бронзова ваза.

Цялото, дори това да е цялата Вселена, най-добре се постига чрез малкото и единичното. А в това малко и единично е затворена цялата Вселена.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ТАЛИСМАНЪТ

Принцът и принцесата още празнували медения си месец. Те били неимоверно щастливи и само една мисъл не им давала покой: ще бъдат ли така щастливи през целия си живот. Затова започнали да мечтаят за талисман, който да ги предпази от всякакви огорчения в семейния живот. Били се наслушали за един човек. Този човек живеел в гората и всички го уважавали за неговата мъдрост. При всякаква беда и произволно затруднение той можел да даде уместен съвет. Принцът и принцесата отишли при него и му разказали всичко, което им било на душата. Изслушал ги мъдрецът и казал:
-Отправете се в странстване по белия свят и когато срещнете щастливи и във всичко доволни един от друг мъж и жена, поискайте късчета от долните им ризи. Когато ги получите, винаги носете тези късчета със себе си като талисман. Това средство е изпитано.
Качили се принцът и принцесата на конете и тръгнали на път; скоро чули от хората за един знатен рицар, който живеел със своята жена по-щастливо от всеки друг. Отишли в неговия замък и започнали да разпитват самите съпрузи наистина ли са така щастливи, каквато мълва се носи.
-Всичко е истина - отвърнали те. - Имаме само една мъка - нямаме деца!
Станало ясно, че тук няма да намерят талисмана, и принцът и принцесата продължили нататък в търсене на щастливи и от всичко доволни съпрузи.
Пристигнали в един град, където, според думите на хората, живеел един честен гражданин с жена си в мир, любов и съгласие. Те отишли при него и точно така го попитали, наистина ли е толкова щастлив в брака, както разказват.
-Което е вярно, вярно е! - казал мъжът. - Ние с жена ми душата си даваме един за друг. Но имаме твърде много деца, които ни създават грижи и тревоги!
Станало ясно, че и при него няма да намерят талисмана, и принцът и принцесата продължили нататък, разпитвайки навсякъде за щастливи и доволни съпрузи, но никои не се обявявали за такива.
Веднъж, пресичайки поля и ливади, видели недалеко от пътя пастир, който свирел игрива мелодия. Видели също и към пастира да отива жена, която държала кърмаче до гърдите си и водела за ръка още едно дете, момченце. Когато пастирът ги забелязал, станал да ги посрещне, грабнал бебето и започнал ласкаво да го прегръща и целува. А кучето на пастира с радостен лай се втурнало към момченцето и го близнало по ръката. Между другото жената на пастира отворила глиненото гърне, което донесла със себе си, и казала:
-Хапни си, татенце!
Мъжът седнал на земята и започнал да се храни. Но първата хапка подал на бебето, а вторият залък разделил на момченцето и кучето. Всичко това видели и чули принцът и принцесата. Приближили се си заговорили с мъжа и жената.
-Вие навярно сте най-щастливите и доволни съпруг и съпруга?
-Да, което е вярно, вярно е! - отговорил мъжът. - Слава Богу, на света няма нито един принц с принцеса по-щастливи от нас!
-Знаете ли какво, - казал тогава принцът - дайте ни по едно късче от долните си ризи, няма да съжалявате за това!
При тези думи пастирът и жена му някак особено се спогледали. А пастирът рекъл:
-Бог ни е свидетел, бихме се радвали да ви дадем не по парченце, а и целите си ризи, ако ги имахме. Но в момента вкъщи и парцали няма.
Принцът и принцесата си тръгнали с празни ръце. Накрая дългите, безплодни скитания им омръзнали и те решили да се завърнат у дома. Когато минали покрай колибата на мъдреца, го упрекнали, че им дал такъв лош съвет и му разказали за пътешествието си.
Мъдрецът се усмихнал и казал:
-Нима цялото това пътуване е било напразно? Не се ли връщате помъдрели от опита?
-Да, - отвърнал принцът - аз научих, че щастието и доволството от собствената съдба са рядък дар на тази земя.
-А аз - казала принцесата - разбрах, че за да бъдеш щастлив е нужно само едно - да бъдеш щастлив!
Принцът протегнал ръка на принцесата, и двамата се погледнали с такава нежна любов!
Благословил ги мъдрецът с думите:
-Вие сте открили в сърцата си истинския талисман! Пазете го грижливо и тогава злият дух на неудовлетвореността никога няма да ви овладее!

Ханс Кристиан Андерсен

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПИСАНОТО СИ Е ПИСАНО

Философът Зенон биеше слугата си, че открадна едно нещо. И той се оправдаваше и думаше, че му е било писано да открадне.
-Писано ти е било и да те бият! - рече му философът.

Петър Берон "Рибен буквар"

Публикувано от

ПРЕДАНИЕ ЗА БАЛИ ЕФЕНДИ

Имало един козар. Веднъж, като си пасъл козите по витошките ридове, една коза току вдигнала глава, заврескала и побегнала надолу из стръмнината. Козарят я забелязал и се спуснал по нея: козата все бягала и той по нея и я настигнал в шумака, където днес се намира княжевската баня. От търчането из камънаците и ровищата, козарят си загубил цървулите, та нозете му се все изподраскали и от тях се струила кръв. Като хванал козата, той не взел да я бие, както правят другите козари и овчари, но започнал да я милва и целува по очите и затова, че бил толкова арен и праведен, Господ му дал знак, та веднага се посветил на същото място. Като се посветил козарят, селяните започнали да се събират на това място и да палят свещ. Като видели това турците и те почнали да идват на същото място, като на светилище, и от това се завързал спорът: от коя вяра е светецът.
Българите думали: агалар, този светия е наш, защото от нашата вяра е излязъл. А турците отговаряли: чорбаджи, ако да беше ваш, нямаше на наше място да се посвети. Като се препирали така, из пътя се задал един винарски керван. Турците рекли на българите: ако е ваш светецът, това вино, което карат кираджиите, да стане на вода, а ако е наш - да стане на мед.
Като отишли при кираджиите, погледнали и видели, че виното станало мед. Тогава турците усвоили светеца и от свети Илия го прекръстили Балъ-баба, а после го нарекли Бали-ефенди.
При гроба на светеца оставили тоягата, торбата и япанджака му, за да може пак да си ходи ноще по Витоша и да обикаля местата, където си е пасъл овцете. Понеже си загубил цървулите, за да не ходи бос, турците му оставили нови еминии. От скитането по Витоша еминиите се скоро изпокъсвали, затова и често на мястото на скъсаните благодетелите - почитатели на пастирския светец оставяли нови ...
В чест на светеца през 1635 г. Етмекчи Ахмет паша построил голям хан - керван-сарай, покрит с олово, с 50 стаи за пътници и 45 дюкяна. До нашето освобождение в селището Бали-ефенди е имало и една голяма фабрика за изработване на платове за турската войска. Но както от тези постройки, така и от старото гевгирено кубе, построено по заповед на султан Селим ІІ, вече няма никаква следа. Но и до ден-днешен в Княжево се пази гробът на великия юрушки светец и проповедник на братството между народите. Малкото някога селце около неговия гроб сега е грамадно селище в перваза на Голяма София.
Гробът на Бали-ефенди се съхранява в малко параклисче до самата княжевска църква, посветена също на св. Илия.
Поверието, че Бали-ефенди е християнски светец, обсебен от всесилните някога мохамедани, владее и досега верските представи на местното селско население. Вярата, че допирът до гроба на светеца лекува болести, още се поддържа. Гробницата се отваря от пазачката кадъна всеки четвъртък и неделя, а напоследък само в четвъртък. В този ден все ще се намери някой болен, дошъл с непоколебима вяра, че "отъвнатия" от турците светия ще му помогне. Особено много болни идват на храмовия празник св. Илия. Турците, предимно цигани-мохамедани, празнуват деня на Бали-ефенди тридесет дена преди нашия Илинден. И те също така още вярват, че допирът до гроба действа целебно.
Бали-ефенди с проповедите си за братство между двата народа - турци и българи, е изпреварил историческото развитие с няколко века. Желаното разбирателство, обаче, е могло да се осъществи, само когато двата народа се поставят на еднакво равнище на права и задължение и когато всички противоречия между тях бъдат отстранени. Обаче, българският народ е ценил много високо голямата човечност на юрушкия проповедник и вярата му в него е била толкова голяма, че е преставал да мисли, че той е друговерец и чуждородец. За потъпкания народ Бали-ефенди е могъл да бъде само голям човек от "нашата вяра" и от "нашия род".

откъс от публикацията "Княжевският светия Бали ефенди" на Павел Делирадев, сп."Сердика", бр.2, 1941 г.

Бали ефенди е суфийски мистик, живял през ХVІ век по времето на Сюлейман Великолепни. Бил непримирим към отстъпниците от собствената си вяра и в същото време покровител и защитник на християнското население, с което спечелил такова отношение, че след смъртта му българи и турци се скарали за родовата и верската му принадлежност.
Отправяйки се на военен поход към Унгария, великият султан му оказал честта лично да го посети, която Бали ефенди не приел - избягал и се скрил в гората. След смъртта и на двамата, синът на султана заповядал около гроба на светеца да бъде изградено дервишко теке. На мястото на разрушената по-късно джамия е изградена княжевската църква "Свети Пророк Илия". Гробът на светеца е запазен и до днес в двора на църквата. Гробницата е възстановена наскоро.

Публикувано от

ВЪВ ДУШАТА ТИ

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА ДЪЖДА или ПРИТЧА ЗА АНГЕЛИТЕ

Когато небесата се разтварят, на земята слизат ангелите, за да изпълнят желанията на тези, които действително вярват в тях.

Малкото момче седеше на перваза на прозореца, подпряло брадичката си на коленете и унило гледаше дъжда през стъклото.
-Мамо, може ли да изляза да поиграя на двора? - попита тъжно то.
-Не, скъпи, още си болен, а навън вали.
-Защо на земята толкова често вали?! - изхлипа момчето.

Гледах го през стъклото и не можах да сдържа сълзите си. Но ако не престана да плача, дъждът никога няма да спре.
Ние, ангелите, сме същества вечни, но също имаме "криза на средната възраст", преоценка на ценностите, опит да се върнем назад и да поправим грешките си. А в моя живот такива имаше немалко. Всеки път, когато на хората предстоеше да направят най-сериозния избор в живота си, аз бях зад гърба им и слагах ръка на рамото им. Това ми е работата и им помага да направят първата крачка, с която да променят живота си. Но бях толкова пламенен, толкова нетърпелив и толкова разсеян, че те не винаги правеха правилния избор.
И сега трябва да открия всички, които направих нещастни. Но нещастните хора са загубили вярата си. Така ми казаха, всичките до един, че не вярват в ангели.
Те даже не знаят, че всички ангели някога са били хора, а всички хора някога са били ангели. Живеем толкова близко и се срещаме толкова често, че сме престанали да вярваме в съществуването един на друг.
Не можем да направим щастливи тези, които не вярват в чудеса. А хората вече не вярват. Затова всички ангели плачат и на земята вали толкова често.
Дъждът, това са моите сълзи, дребосъче ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАК ДА РАЗПОЗНАЕШ ГЛУПЕЦА

Веднъж Настрадин Ходжа вървял по пътя за Бухара. За спътник му се паднал неспокоен и приказлив човек. Той задавал въпроси и без да дочака отговори, сам ги намирал, разказвайки истории от живота си и по-често такива от живота на познати на познатите си. Настрадин все повече се умълчавал и накрая се чувал само безспирния брътвеж на спътника му.
-Не си струва царят да ловува със соколи, по-добре с беркути(скални орли). Беркутът лесно може да грабне цяло агънце ... Агънцето трябва да се готви със специална подправка. Мой роднина, готвач в двора на шаха на Бухара, ми е казвал, че тази подправка изостря ума. Аз мога да стана съветник на шаха, толкова често съм ял от това печено! А то иначе е обкръжен от едни глупци ... Всъщност, как да разпознаеш глупеца?
-По два признака, - прекъснал го Настрадин - глупецът много говори за неща, които са му безполезни, и се изказва за това, за което никой не го пита!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от