Притчите

Това бил богат, щастлив дом. Всички в него - и господарите, и слугите, и приятелите на дома се радвали и се веселели: в семейството се родил наследник, син. И майката, и детето били здрави.
Лампата, висяща в уютната спалня била закрита от едната страна с покривало; тежки, скъпи копринени завеси закривали прозореца; подът бил заслан с дебел, мек като мъх килим; всичко предразполагало към сладка дрямка, към сън, към отдих. Нищо чудно, че сестрата заспала, нали всичко минало добре. Духът на домашното огнище стоял до леглото; главата на детето, притисната към гръдта на майката, сякаш била обкръжена с ореол от ярки звезди; всяка една била перла на щастието. Всички добри феи донесли на новороденото своите дарове, във венеца блестели перлите на здравето, богатството, щастието, любовта - всички земни блага, които може да си пожелае човек.
-Всичко му е дадено - казал духът.
-Не! - раздал се глас близо до него. Това бил ангелът-хранител на детето. - Една фея още не е донесла своя дар, може би ще го донесе след време, може би не толкова скоро. Във венеца недостига последната перла!
-Недостига! Това е невъзможно! Но ако това е така, ние трябва да намерим могъщата фея, да идем при нея сега!
-Тя ще се появи, когато му дойде времето и ще донесе своята перла, която трябва да довърши венеца.
-Къде е тази фея? Къде живее? Кажи ми и аз сам ще ида при нея и ще взема перлата.
-Добре, - казал ангелът-хранител - аз сам ще те заведа при нея. Все едно е къде ще я търсим, тя няма постоянен дом. Появява се и в кралския дворец и в бедняшка колиба. Тя не ще пропусне нито един човек, всекиму ще донесе своя дар. И при това дете ще дойде навреме. Но след като си нетърпелив, добре, нека се отправим за перлата, последната перла, която недостига в този великолепен венец.
И те полетели ръка за ръка натам, където пребивавала сега феята.
Намерили се в голяма къща, но в коридорите било тъмно, а в стаите пусто и необикновено тихо; дългият ред прозорци стоели отворени, за да влиза вътре свеж въздух, а белите завеси били спуснати и се полюшвали от вятъра.
В средата на стаята стоял отворен ковчег, а в него лежала жена в разцвета на силите си. Покойницата била цялата обсипана с рози, виждали се само тънките, скръстени на гърдите ръце и лицето, запазило светлото и в същото време сериозно, тържествено изражение.
До ковчега стояли мъжът и децата на покойната. Само най-малкото той държал на ръце. Те пристъпили да се простят с мъртвата. Мъжът целунал пожълтялата и, суха, като увяхнал лист, ръка, която съвсем доскоро била толкова силна, здрава и с такава любов се грижела за домакинството и дома. Горчиви сълзи падали на пода, но никой не проронил и дума. В това мълчание бил целият свят на скръбта. Мълчаливо, сподавяйки риданията си, те напуснали стаята.
В стаята горяла свещ; пламъкът и се люлеел от вятъра и избухвал в дълги, червени езици. Влезли чужди хора, затворили ковчега и започнали да заковават капака с гвоздеи. Кухо отеквали ударите на чука във всеки ъгъл на дома, биейки по сърцето, обливащо се в кръв.
-Къде ме доведе? - попитал духът на домашното огнище. - Тук няма фея, чийто дар-перла да принадлежи към най-скъпоценните земни блага.
-Тя е тук! - казал ангелът-хранител и посочил фигурата, седяща в ъгъла. На това място, където приживе си почивала стопанката на дома, обкръжена от цветя и картини, откъдето тя, като благодетелна фея на домашното огнище, ласкаво се усмихвала на мъжа, децата и приятелите си, откъдето тя, ясното слънце, душата на този дом, разпръсквала наоколо светлина и радост - там сега седяла чужда жена в дълги одежди. Това била скръбта, сега тя била господарка в този дом, тя заела мястото на починалата. По бузата и се стекла гореща сълза и се превърнала в перла, преливаща във всички цветове на дъгата. Ангелът-хранител я уловил и тя засияла като седемцветна звезда.
-Ето я и нея, перлата на скръбта, последната перла, без която не е завършен венецът на земните блага. Виждаш ли в нея сиянието на дъгата - моста, съединяващ земята с небето? Губейки близък, скъп човек тук на земята, ние придобиваме приятел на небето, по когото да тъгуваме. И в тихите, звездни нощи ние неволно обръщаме поглед към небето, към звездите, където ни чака друг, съвършен живот. Погледни перлата на скръбта: в нея са скрити крилата на Психея, които ни отнасят от този свят.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy