Малко дъждовен уют

... в оригинал, не ми се иска да го развалям. :)

Дождливая песенка


Так гулко прокатился гром. Ударил по листве,
по крыше,
По мостовой, по сердцу,
Слышишь?
Сейчас припустит дождь. Ты тоже его ждешь.
Он приближается, он дышит,
Вот капля первая упала.
Слышишь?
Уютно в комнате твоей. Уже не день, еще не вечер,
Охватывает нежность плечи,
И тапки под столом шепнули: «Тише!»
Слышишь?
Вот застучал по громовым следам,
Он рифмы набивает тут и там,
По той же мостовой, по тем же крышам,
Слышишь?
Хватай скорей бумагу, карандаш,
Диктует рифмы дождь. Он – твой, он наш,
Он ждет, когда ты песнь его запишешь.
Слышишь?
Она звучит, доступна и легка всем тем, кто любит дождь,
Ее ты перепишешь. И пусть услышат все,
Как ты сегодня слышишь
Песню дождя: ... ... ... ... ... ...


Маргарита Виталина

Публикувано от

Феникс

Векове били минали, откакто Фениксът не се бил появявал между животните и митът за него бил почнал да се позабравя. Новата му поява предизвикала нескрито възхищение и възторжени отзиви. Но скоро тези, които му се възхищавали, започнали да въздишат съчувствено:
– Горкият Феникс! Нито семейство, нито приятели, нито любима! Тежък е жребият на единствените по рода си!

Г. Е. Лесинг

Публикувано от

Притча за твърдите убеждения

Кюрето на Б. няколко пъти преминавало от католицизма към протестантството и обратно. Когато приятелите му го укорили за такова непостоянство, кюрето се възмутило дълбоко:
– Кой, аз ли съм непостоянен? Аз ли съм склонен към измяна? Нищо подобно! Убежденията ми открай време са неизменни: искам да остана кюре на Б.

Шамфор, "Максими и мисли, характери и анекдоти"

Публикувано от

Притча за Късмета

След като Бог направил света, създал и Късмета.
– Къде ще идеш? – попитал  Творецът.
– Ще намеря най-мързеливия и ще остана с него – отговорил Късметът.
– Как така?! Толкова работливи хора има по света, а ти при най-мързеливия?
– Работливите сами ще ме намерят.

кавказка притча


Публикувано от

Приказка за Безгласните букви

Сама се питам, сама си отговарям. :D

Имало едно време в българската азбука две Безгласни букви - Ер Голям и ер малък. Ще попитате какво работели тия букви и как така били Безгласни? Работели каквото всички букви, а именно да спазват Правилата за Правопис. Специалната работа на Безгласните била да стоят в края на думите и никой да не ги произнася. Ей така, например:

Кой го измислил и кога го е въвел, едва ли някой още си спомня, но нашите Безгласни си седели в края на думите и чинно си вършели работата - да си мълчат. И това продължило доста време, защото, откакто създали Азбуката, България била по-дълго поробена, отколкото свободна. А във времена на робство именно писмената пазели и съхранявали Вярата и Националната Идентичност. И макар повечето българи да били неграмотни, ги смятали за свещени, дълбоко ги уважавали и им се прекланяли. И в такива времена на никой, даже и на грамотните, не му идвало на ума да ги реформира.
Но дошъл ден, в който България се освободила от чуждото влияние (казах ли го по европейски?!) и грамотните граждани, като се усетили свободни, веднага го ударили на слободия. Сменяли се правителство след правителство и понеже сигурно нямали какво друго толкова важно да уреждат, се нагледали в правописа и започнали да го преправят, уж за по-лесно, та да могат повече граждани да се ограмотят. Знаете, че правителствата винаги правят реформи за доброто на народа. И нашите две Безгласни ги сполетяло това:
– в проекта на правителството на Стамболов
Буквите ъ и ь се изхвърлят в края на думите, например човек, стол, кон, сол, радост. Буквата ь изобщо отпада от азбуката, понеже вътре в думите като знак за мекост се въвежда i , например актiор, Колiо
–  в проекта на следващото правителство, когато министър на образованието бил Константин Величков
в края на думите да се запази употребата на ъ и ь
После оцелели в течение на още две правителства, докато през 1921-ва не наредили:
изоставяне на буквите ъ и ь от азбуката (отпадане в края на думите и заместване с други букви в други положения);
На горките Безгласни свят им се извивал.
– Бате,  – проплакало един ден ер малкото, – тая работа, да си Безгласна буква, не си е работа! На маймуни ни направиха! (Не, не на кльомби, тогава още нямало интернет, на маймуни от зоопарка.) Давай, бате, да се опитаме да се наместим между другите, преди да са ни затрили съвсем!
Така и направили. Ер Голям заложил на Гласността. Когото и да срещнел, се здрависвал високо и Гласно с:
– Ъъъъ ...
И тъй като и не малко представители на човешкия род постъпвали по същия начин, докато и ако въобще намерят какво друго да кажат и въпреки което били направили прилична кариера, Ер Голям се интегрирал без никакъв проблем сред Гласните. Още повече и преди изпълнявал между тях някои ограничени функции и познавал средата.
Ер малкото предприело друга тактика. Започнало на всичко да отговаря с "напълно съм Съгласна!". Без значение дали го питали: "Извинете, Вие каква буква бяхте?" или го поглеждали с недоверие:"Ама Вие не бяхте ли Безгласна буква?", то се усмихвало смирено и винаги казвало: "Напълно съм Съгласна!" Капка камъка пробива! 
Хитри излезли тези Безгласни. То хубаво, че били словослагани из каква ли не литература, та да извлекат животоспасителния извод: "Конформизъм  =  Оцеляване!"
И така българският език си останал без Безгласни. В други езици още ги има. Седят си в края на думите, надуват се аристократично и си мълчат, което им е работата в крайна сметка. Традицията ги пази, пък и там всеки си има роля в обществото. Тук не става. Или си Гласна (които са малко), или си Съгласна (които са повече). Безгласните ги правят на маймуни, докато ги ликвидират съвсем. Само  приказката им останала – Безгласна буква – седиш си най-накрая и хич никой не те чува, демек!




Публикувано от

Какво казваме: "Безгласна буква"

Нали е буквен ден, хрумна ми изведнъж: що е то безгласна буква? Не, правилният отговор не е "аз, никой не ме слуша какво приказвам!" :D
Какво означава ... буквално? :) И е придало смисъл на този фразеологизъм? :)
Гласна ... съгласна... безгласна! Има ли такава буква?


Публикувано от

Чете българинът, чете

Българинът обича много книгата и ако не я прочита с удоволствие, я нарязва във вид на цигарени книжки.
Младежите също я обичат и четат, но са от различни категории:
Читател-журналист. Той има склонност към книгите с илюстрации, които грижливо изрязва, за да си прави стенвестници.
Читател-естет, който, за да я запази чиста и красива, даже не я разрязва.
Читател-ревнивец, който толкова я обича, че като я вземе от библиотеката, не мисли да я връща.
Читател-скоростник, който, като дойде до някое по-дълго описание, прескача страници, за да стигне по-скоро до диалога.
Темпераментен читател. Той пък, ако не е съгласен по някой въпрос с автора, възразява му с химически молив върху белите полета на книгата. Ако пък се е възхитил от някой пасаж, подчертава го дебело и отстрани с химически молив пише „браво“.
Четец учена глава. Обикновено той взема от библиотеката по пет-шест дебели книги, та като го срещнат на улицата, да кажат: — Интелигентен човек, учена глава! След десетина дена ги връща непрочетени и взема други, още по-дебели.
Четец-художник. Ако в книгата има рисунки или портрети, на всички нарисува мустаци или бради, а на някои слага и лули в устата.
Много, много ги има. Едни подгъват страниците, за да отбележат докъде са стигнали, други захлупват отворената книга върху непочистената маса по същите причини, трети забравят запалената цигара върху книгата, четвърти ядат мекици и с блажни пръсти я прелистват, а домакините, за да не изгарят покривката, слагат тенджерата с кипналото мляко върху нея и т.н. и т.н.
Чете българинът, чете, много чете, да е жив и здрав!


Всички сме виновни пред братята от Солун Кирила и Методия, но най-много са виновни тия, които като мене пишат, и тия, които много говорят. Колко глупости сме изписали и наговорили с тия прекрасни 30 буквени знака.


Защото аз мисля, че има много хора по света и у нас, на които трябва да се забрани да си служат с азбуката. Те могат само да съскат, да мучат, да цвилят или да квичат, ако щат, но не и да говорят.


Защото буквите, макар само тридесет на брой, са в състояние, както казва един писател, да изяснят цялата сложност на Лениновата мисъл, титаническата душа на Достоевски и Толстой и пак чрез тях да доловим острата пот на бай Ганя. Няма друг по-точен сеизмограф, който да отбележи така вярно трептенията на мисълта, нейния възторг или нейния гняв, нейната величавост или нейната глупост.


Затова, ако бяха живи Солунските братя в наше време, щяхме да ги направим лауреати, щяха да бъдат накичени с ордени, да имат домове в столицата и вили край нея, щяха да се разхождат с волги и мерцедеси и по три пъти да се развеждат. А те избързали да се родят рано, та са били гонени и преследвани приживе, а след смъртта им ги накичили с нищо незначещото звание „светии“, което не носи ни слава, ни ренти.


Казват, че понеже баща им се казвал Лев, те по произход били гърци, но аз познавам чисти македонци, които носят това име, а и граф Лев Толстой, както знаем, не е никакъв грък. Не се споменава нищо и за майка им, главния свидетел по това дело, не я чествуват и жените в „Деня на майката“ например, поради което въпросът стои открит вече единадесет века.


Единадесет века, представете си, и ний още не сме съкратили „по бюджетни причини“ тия тридесет букви от азбуката. Преди няколко години само уволнихме „по закриване на длъжност“ ер голяма и по-малкия му брат, които аз още не мога да прежаля.
На великите братя просветители и на покойните ер голям и ер малък: „Вечна им памят“, а на нас, злоупотребителите с азбуката: „Ум и разум и наздраве!“ 

Чудомир

Източник




Публикувано от

Пословична гатанка за лъжата и истината

Реших, че във втория ден на матуритетни вълнения няма смисъл да се хабя в по-дълъг пост, защото и без това голяма част от нацията ще е обременена с друго. Макар че, съдейки по безгрижната шумотевица отвън, пред портите на училището, математиката би трябвало да не е никакъв проблем за тия дечица. Да си пожелаем и статистиката да покаже същото! :)

Според една ислямска поговорка разстоянието от лъжата до истината е четири пръста.
Защо?

Публикувано от

Да действаш или да бездействаш?

Веднъж млад човек дошъл при своя Учител с проблем. Той трябвало да вземе решение, но не знаел как е правилно да постъпи и през цялото време променял мнението си.
– Какво да правя, Учителю? – попитал той.
– В един момент ти искаш да постъпиш по определен начин, а в следващия вече не искаш да правиш това. Но аз ще ти кажа, че, постъпвайки така или иначе, ти не се доближаваш до решаването на проблема. Ако кажеш, че не възнамеряваш да свършиш нещо, ти създаваш за себе си проблем; ако кажеш, че възнамеряваш да го свършиш, пак създаваш проблем.
– Какво да направя тогава? Да го върша или да не го върша?
– Когато правиш нещо, чувствай, че чрез тебе го върши Бог. Ако си решил да не го правиш, чувствай, че Бог не го прави. Винаги чувствай, че когато вървиш напред, в теб и чрез теб крачи именно Бог; когато поемеш наобратно, чувствай, че Бог е поел натам.
– Но, Учителю, – казал ученикът, – понякога, когато правя нещо, чувствам, че вместо да се придвижвам напред и нагоре, се движа назад и надолу. А, когато не знам как да постъпя, просто не правя нищо.
– Почувствай се като пилата на дърводелеца. Когато тя се движи напред - реже, когато се движи назад - също реже. В духовния живот е същото: когато се издигаш нагоре, чувствай, че се издигаш, за да осъзнаеш Бог; когато се спускаш надолу, чувствай, че се спускаш, за да проявиш Бог. Чувствай, че през цялото време стоиш пред дърво. Когато се катериш по него, смятай, че се издигаш към осъзнаване; когато се спускаш надолу, смятай, че се каниш да проявиш осъзнаване. Затова, изкачвайки се или слизайки, ти винаги действаш.
Добре е да знаеш има ли Божия Воля да се изкачваш или да се спускаш. Но даже и да не знаеш Божията Воля, е по-добре да действаш, отколкото да не действаш. Защото когато действаш, възможностите ти за действие се разширяват. Ако днес си свършил нещо лошо, в близките дни ще се появи възможност да го свършиш правилно. Но ако не направиш нищо, боейки се да не сториш грешка, няма да поискаш да направиш нищо нито утре, нито вдругиден и ще загубиш силата си да действаш.
Освен това, ако не знаеш как да постъпиш правилно, на второ място по ефективност е да се опреш на собствения си устрем и вдъхновение и да постъпваш така, както сам смяташ за нужно. Ако постъпваш неправилно, Бог ще ти съчувства и ще прояви Състраданието Си, защото си се постарал, макар и да не си знаел как е правилно. И точно защото си се опитал да постъпиш правилно според собствените си разбирания, ще ти даде повече възможности и способности постоянно да постъпваш правилно. 
Затова, сине мой, винаги действай. Животът на действието е безмерно по-добър от живота на бездействието. Може да поемеш в неправилна посока, но ако въобще не искаш да вървиш, какво може да направи Бог? Моят опит съветва да се уподобиш на пила, движейки се напред-назад. Да вървиш напред, за да осъзнаваш и да се връщаш назад, за да проявяваш. Изкачвай се на дървото, бери плодове и ги носи долу, за да ги поделиш с други, които искат да ги опитат. Именно така трябва да постъпваш, за да носиш радост на Бог, както би пожелал той сам.

Шри Чинмой

Публикувано от

Фантазия №6: Наглетинства

:D Имаме невиждания късмет и нечуваното удоволствие във фантазийния ни уъркшоп "Седмица на отворените фантазии" да се включи не просто Професионален Фантазьор, а хабилитирано лице!
Организаторите (т.е. аз) поднасят сърдечните си благодарности на гост-автора за участието и приноса за повишаване рейтинга на събитието! :D

Не съм родена тук. Четири комара са ме уловили в движение, докато съм падала отнякъде. За уж услугата, си сръбнали от мен. Но…тъй като съм била повита, и ми се е виждала само главата, вместо с обичайната храна, се нахранили с мозък, като за шега.
Сега тези четири комара са уважавани Президенти на четири от най-големите и добре развити икономически държави в света. А децата им !!? Децата им да видите ! Едното проектира и изгради стълба до небето ! Другото – пералня за звезди, че да са ясни и светли дори в слънчевите дни ! Третото – изобрети куфар, в който може да побере море ! А четвъртото – отвори фабрика. То произвежда фантазии и мечти за инжектиране на хората, както и други ваксини.
След всичко, което ви казах, става ясно, че…, след като са изсмукали от мен каквото могат, са ме изпуснали на Земята с глава, голяма колкото тази на карфица. То…и затова не съм си я разбила де. И…отново заради това, хората понякога ми казват, че ги бода.
Не помня с какво са ме хранили, за да възвърна или придобия приблизително човешки вид, като изключим загубите в главата ми – за там, нищо не са успели да направят.
Ето така, от години престоявам на Земята. Дори и комарника не можах Аз да изобретя. Изрязвам си с ножица, а не си пера петната, и си мечтая, мечтаааая…да се върна там, откъдет` долетях. Ще им занеса комарник, и макар и на чужд гръб, може и да ме направят президент, като онези четири комара, а !? Не съм изобретила комарника, но все пак ще им дам оръжие, срещу най-голямата заплаха – да нямаш нищо в главата.



Публикувано от

Фантазия №5

... за "Седмицата на отворените фантазии" от амазонските земи, която всъщност май е №4, обаче понеделнишки нещо сама не разбрах накъде тичам из времето - напред ли, назад ли, в кръг или на зиг-заг! :D За което моля да ме извините!
От друга страна пък хронолутаницата тематично се покрива с поста, така че е напълно възможно да е от нарочните случайности. :)


Знае ли някои от къде започват тез' Земи? То и аз не знам, но знам, че са си мои и в тях си имам всичко. Владеенето никой не може да ми оспори. Па то... и на кого ли са му притрябвали такива джунгли от настроения. Не стига денем, но и нощем няма оправия.
Ей го... снощи легнах си спокойна /уж/, почетох книжка за времена отминали. Сънчо ме погали и прегърна, книгата оставих и му се отдадох като любовница желана...
Събудих се /или пък не.../ ...

Къде ще разберете ТУК. :)


Публикувано от

Не чакам от теб спасение

Не чакам от теб спасение
и помощ от теб не чакам.
Излишни са слова на утешение -
сила ми дай, да превъзмогна бедата.

Нека съм сам, забравен от всички -
сила ми дай, без сила да не остана.
Нека жестоко ме излъже времето,
сила ми дай, да започна отначало.

Не, не те моля за защита,
сила ми дай - част от сърцето си.
Страданията ми не облекчавай,
сила ми дай - да ги понасям.

В щастливи дни само в теб вярвам,
в горчиви от съдбата не се оплаквам.
Когато светът ме измами целият,
само да мога в теб още да вярвам!

Рабиндранат Тагор

Мисля, че той говори с Бог. :)


Публикувано от

Работа №4 от фантазьорската работилница

Получих още една работа за  Седмицата на отворените фантазии.

На летището пак е голяма навалица. Всички бързат, бутат се, крещят. Не, че наистина се карат.  Просто тук така си говорят обичайно помежду си – много емоционално, с неспирно жестикулиране и задължително с децибел далеч над този, приет за общуване в останалия свят. Ама, какво да ги правиш – нали са латиноамериканци. Емоциите им бушуват. Пък и аз като съм си избрала да се преместя на Карибите, мой си е проблемът и си трая. Даже съм станала вече малко като тях – по-шумна, но и много по-усмихната и безгрижна.

Продължава ТУК.

Винаги съм завиждала на хората, които си хвърлят пъповете на децата на разни интересни места, защото моето ми го дадоха без пъп. Който се мота по една седмица в родилното, така става! :D

Желая ви фантастична седмица! :)

Публикувано от

Седмица на отворените фантазии и малко служебна информация

:) Много хубав виртуален уъркшоп се получи вчера и затова снощи в Блогово решихме да удължим "Деня на отворените фантазии" в "Седмица на отворените фантазии".
Ето линкове към вчерашните работи:
– "Ден на отворените фантазии ....гурме и още нещо" на Кин-Катя от Кокошарник
– "Ден на отворените фантазии ..." на Док-Мария от Блогът на д-р Уотсън
– "Пиле по хайдушки и ... Ден на отворените фантазии 2 в 1" на Илианка от Щъркелово гнездо

От последния пост едвам съм заспала нощес. Само като прочетох как Илианка бродила с Филип Тотю из Балкана и си я представих с мъжка хайдушка премяна и дълги засукани мустаци на момичешката фигурка и личице, със зор си овладях хилежа. 
Освен забавна, цялата работа беше и полезна, защото и трите отдавна не си бяха уважавали блоговете с нови публикации. А фантазирането само по себе си се оказа наистина терапевтично – за мен със сигурност, вярвам и за тях. Затова няма да затваряме работилницата. Който желае да се включи, може да заповяда - ще го отразя. :)

Толкоз за фантазиите. Служебната информация касае моите блогове. Преди 2 дни си прехвърлих авторството към профила в Гугъл+, което от чисто оптимизационна, касаеща нечовешкия фактор гледна точка трябва да е добре за самите блогове. Това обаче означава, че профилът ми в Блогър вече не съществува, подменен е с тоя в Г+. И от човешка гледна точка не виждам как може да е удобство за някого. Профилните страници в Блогър ни фиксираха точно като блогъри с всичката необходима контактна информация, в Г+  трябва да я търсиш целенасочено и я стигнеш до нея, я не. Затова на всичките си блогове възнамерявам да добавя контактни страници и да пренасоча приставката "За мен" да води към тях, но ще ми коства известно време. Всичкото това ви го обяснявам, защото има потребители, които епизодично през профила ми в Блогър разглеждаха новодобавените публикации във всичките ми блогове. Ако някой тръгне на такъв тур, да не се чуди какво се случва. До няколко дни ще го преправя така, че да е с ясна и удобна навигация.

Приятен уикенд на всички! :)

Публикувано от

Ден на отворените фантазии

... обявявам, защото Руми прекали. Вчера адвокатът на вуйчо и от Америка звънял на вратата, днес здрави мъжки ръце я вадили от импровизираната и вана ... Та се притесних да не вземат да свършат фантазиите и да останем ощетени, пък и нали се сещате за оня виц, "животът - гаден, жената - курва ...", знае ли човек кой седи с бележник зад гърба му и записва какво си поръчва. Затова реших да спретна набързо един уъркшоп - показвам, естествено, каква съм майсторица, но чакам да видя и вие какви ще ги изваете! :D
Екшън...

Сварих си сутринта някакво рядко кафе, не знам как се получи, сигурно щото осъмнах по никое време и спала-недоспала не съм уцелила броя на лъжичките. Ходя след него такава една кисела из апартамента и какво да видя, вратичката на нощното шкафче зяпа. "И ти ли, Бруте?! - съвсем се вкисвам. - Едно неразпарчадисано нещо имаше в цялата къща, сега и то!" Отварям да разбера що така и какво се оказва - шкафчето пълно с пачки пари, в най-едри банкноти, естествено, толкоз много, че подпират вратичката! "Брех! Отде ли са се взели?" - казвам си изпървом. Но после съобразих, че на тия години човек почва да забравя. Може пък аз да съм ги пъхнала вътре и да не си спомням. Но като тъй и тъй са там, какво да ги правя? Мога ... веднага да тръгна на пътешествие в Кения ... Дотук добре. Но, където и да ида, пак у дома ще се върна. "Я, да взема най-напред да оправя къщата - викам си. - ... И да почна от римската баня..." Щото то хубаво да си турист на археологически разкопки, ама да ги обитаваш постоянно ..., в един момент спира да ти е гот. Чуквам в браузъра  да видя за материали. Отварям първия спонсориран линк (жал ми стана горките хорица бадева да си дават парите за реклама, дето никой не я поглежда), поръчвам. После ремонтна бригада. След малко се звъни на вратата. Докарали материалите. Три часа преди уговореното време! "Добри хора, - викам им, - нямаше нужда чак толкова да бързате. Ето, и майсторите още не са дошли..." Обаче, оказва се и те тичат по петите на доставчиците. "Е, добре, момчета, - казвам, - вие се захващайте с банята. А аз да ходя да поръчам ония 18 спални по 88 лв. от "Мебели Виденов". То, че не е спалня, не е! - 3 дъски и 1 табла с претенции. Ама дано решат, че са продали достатъчно и сменят тая рекламата във Фейса, дето нон-стоп ми лази по нервите!"
Много натоварена сутрин се получи. Гледам, поръчвам, гледам, поръчвам. Майсторите току ме преместят с все лаптопа в друга стая, да не им преча. "Ето, какъв късмет извадих! - мисля си в кухнята. - Тъкмо трябваше да размразявам хладилника, няма и да ми се налага ..." 
Хайде, пак се звъни на вратата!!! То пуснах и обяви за портиер и иконом в джобса, обаче за 15 минути дойдоха 500 CV-та, пък за икономите и с препоръки, та още не съм успяла да ги прочета. Това трябва да е екстериорният дизайнер. Повиках един за терасата, че се затрудних сама да проектирам на тия 2 кв.м. как да сместя цветна градина, плодна градина, кът за кафе и простор.
Да ходя да му отворя ... :)

Публикувано от

Защо жените трябва да пеят

Аз даже бих казала, че жените задължително трябва да пеят.
Когато жената пее, тя усеща живота в неговата пълнота. 
Звученето изчиства излишното напрежение от тялото. А да зазвучиш истински можеш едва тогава, когато от напрежение не е останал и помен.
Звученето е усещане за радост! Шумна радост, тиха радост, своя собствена радост!
Когато женски глас звучи в помещение, това изчиства пространството. Освобождава място за нов, светъл живот. Жената изпълва дома със себе си.
Женският глас влияе на околните. Люлчините песни се пеят от жени. Ритуалните песни се изпълняват от жени. А когато са съпроводени от танци, жената усеща собствената си сила. Когато звученето е в кръг от жени, това е обединяване на силите.
И в крайна сметка, да пееш просто е приятно!

Юлия Портланд

А аз отдавна вече не пея, колко жалко! Желая ви звучен ден! :)

Публикувано от

Тест за ерудиция

От едно рекламно предложение в стил "какво ще кажете за ...?" ми дойде наум. :D Днес явно такава вълна ме е хванала и имам видими затруднения да сляза от нея.
Та тестът се състои в следното: ако до 5 минути откриете къде е хумора в текста, който следва, нямате сериозни основания да се оплаквате от ерудицията си. :D

Декарт седи в един бар.
– Още едно, Рене? – предлага барманът.
– Не мисля – отвръща Декарт и бум!, изчезва.

Публикувано от

Амазонките

Чета си снощи Херодот и се смея с глас. Първо мислех да споделя размислите си само по отношение на втория абзац, но после реших да кача цялата легенда, защото си е интересна, само малко ще я понасека в съответствие със споходилите ме мисли. :D
И тъй ...

1. Защо не бива да се убиват мъжете (чак). :)

За да могат да се противопоставят успешно на Дарий, скитите се съюзяват със съседните племена, едно от които били савроматите — племе с много войнствени жени, потомки на легендарните амазонки.
Скитите наричат амазонките „ойорпата“ и това име на елински значи „мъжеубийци“, защото скитската дума за „мъж“ е „ойор“, а за „убивам“ — „пата“. Разказват, че след като победили амазонките в битката при Термодонт, елините качили на три кораба всичките амазонки, които успели да заловят живи, и отплували. Но насред морето жените се нахвърлили върху моряците и ги избили до един. Тогава вятърът и вълнението ги понесли, тъй като след избиването на мъжете амазонките не знаели как да боравят с платната, греблата и кормилото. Най-подир стигнали на брега на Меотийското езеро (Азовско море) до едно място, именовано Зъберите, в страната на свободните скити. Там амазонките слезли на сушата, упътили се към вътрешността и плячкосали първата конска черда, на която попаднали; яхнали сетне конете и захванали да ограбват земите на скитите. 

Тези стигнали до брега, но можело и да не стигнат, нали?! Затова мъжете не бива чак да се погубват, винаги може да ти свършат някаква работа. :D Е, или поне ако не посягат на шоколада ти, което вече е прекалено! Собственият ми съпруг не е застрашен, но не всекиму бих обещала бъдеще в тоя контекст. Лошо нещо взеха да се учат напоследък!

2. Как се покоряват войнствени жени - разделяй и владей! :)

А скитите не могли да разберат с кого имат работа — не познавали нито езика им, ни облеклото, нито племето и се чудели откъде може да са дошли неприятелите. Мислейки ги за мъже с още ненаболи бради, скитите накрая им дали битка и по телата на убитите в сражението узнали, че са жени. Скитите тогава се посъветвали и решили да не убиват повече от тях, ами да пратят насреща им дружина момци от най-младите, на брой толкова, колкото предполагали, че ще са жените. Те трябвало да разположат своя стан досами техния и да правят тъкмо обратното на онова, което ги виждали, че вършат — настъпели ли амазонките, те трябвало да отстъпят, без да влизат в битка; отдалечели ли се, трябвало да приближат стана си до техния. Скитите намислили тоя план, понеже искали да се сдобият с деца от тях.
И тъй, младежите тръгнали да изпълнят поръката. Когато разбрали, че не са дошли за лошо, амазонките ги оставили на спокойствие. Стан до стана се приближавали с всеки изминат ден. И двете страни водели еднакъв живот — и младежите, и амазонките нямали друго имущество освен оръжията и конете, с които ловували или ходели на грабеж.
Към пладне амазонките се пръскали на лов поединично или две по две, за удобство доста раздалечени една от друга. Щом усетили това, скитите също взели да правят същото и когато един от тях се примъкнал до една усамотена амазонка, тя не рекла да го отпъди, а му дала да си получи своето. Сетне, понеже не могли да се разберат с думи, жената му обяснила със знаци, че на следния ден иска от него да дойде с другар на това място, тя също щяла да доведе дружка. Момъкът се прибрал и разказал на останалите, а когато на другия ден отишли двама на онова място, заварили и втората амазонка да чака. Щом разбрали другите скити, укротили си и те амазонки от останалите.
Събрали се двата стана тогава и заживели заедно, като всеки си взел за жена оная, с която в началото се сношил. Мъжете не могли да научат говора на жените, жените обаче усвоили мъжкия и тъй, когато взели да се разбират, скитите рекли на амазонките: „Ние имаме родители, имаме и имоти. Време е вече да спрем с тоя живот — нека се върнем да заживеем при племето си. Други няма да вземаме, вие ще ни бъдете жени.“ Ето как им отвърнали амазонките: „Не ще можем да живеем ние с жените от вашето племе — различни са навиците ни от техните. Ние стреляме с лъкове, мятаме копия, яздим коне, но женските работи не сме изучили. А вашите жени не вършат онова, дето го изброихме, ами си седят при талигите, занимават се с женски работи и не се отделят от тях нито за лов, ни за нещо друго. Затова няма да можем да се спогодим. Но ако искате да ни имате за жени и да постъпите както най подобава, вървете при бащите си и като вземете дял от имотите, елате си, та да заживеем отделно сами.“
Скитите ги послушали и отишли. Сетне се върнали, като носели онова, което им се падало по наследство. Амазонките ги посрещнали с думите: „Срам ни е и ни е страх да живеем в тая страна, загдето не само че ви откраднахме от бащите, но и ограбвахме често пъти скитската земя. Щом сте ни харесали за жени, хайде с вас да се вдигнем оттука и да отидем да живеем отвъд река Танаис (Дунав)“
И този път ги послушали скитите, прекосили Танаис и като извървели три дни път от реката на изток, после три дни на север от Меотийското езеро, стигнали до страната, която обитават сега, и се установили в нея. Жените на савроматите до ден днешен живеят по старому — яхнали коне, те ходят на лов редом с мъжете, а понякога и без тях. И на война ходят, и облекло носят също като мъжете. 

3. Такива едни брачни обичаи ...

 Савроматите говорят езика на скитите, но никога не са го знаели правилно, понеже амазонките на времето не го научили както трябва. У тях брачният обичай е следният: никоя девойка не може да се омъжи, преди да е убила мъж в битка. Затова някои умират стари, без да са имали мъж, понеже не са могли да изпълнят условието. 

Малко тъпичко ми идва - за да докопаш един мъж, да се налага да убиеш друг ... Но ако няма друг начин, чудя се, убиването с поглед дали се признава? Най-лесно ми е щото, не че нещо друго. 
... И все пак, ако не ви пипат шоколада, избягвайте да сте крайни! :D



Публикувано от

Защо казваме "гол като сокол" (отговор)

И така, "соколът" в случая не е птица. Изразът явно е запазен русизъм. А в миналото "сокол" в Русия наричали стенобитното оръдие таран, като и някои други цилиндрични дървени инструменти.  И "соколът" е гол, защото на дървото не само листата и клонките са му свалени, а и кората не му е оставена, т.е. съблечен е до голо. Предполагам същият произход има и "гол като пушка". Според някои източници наименованието "сокол" от дървеното стенобитно оръдие е пренесено върху топовете, които са се появили по-късно. А руската дума "пушка" на български означава "топ". В тоя смисъл "гол като сокол", "гол като пушка", "гол като пръчка", "гол като тояга", "гол като хурка", "гол като вретено" са равнозначни.
А "соколът" на картинката е с овнешка глава, заради етимологията на другото наименование на оръдието - таран. Според някои източници кореспондира с руската дума "баран", т.е. овен. Символиката е ясна - напада като овен с рогата си.

Забележка: Ако сте под средна възраст и сте се озовали на тази страница през търсачките, за да научите значението, а не как е възникнал израза, той и сходните му, гореспоменати фрази означават много беден човек. Извинявам се за отегчението, което вероятно причинявам на останалата част от публиката, но българската младеж се отличава с изключително ниска фразеологична култура, което не е обвинение, а констатация. Или поне що се отнася до българския език, възможно е да са далеч по-вещи по отношение на английските идиоми. :)

Публикувано от

Фразеологична гатанка: Гол като сокол

Смисълът е ясен - така се казва за много беден човек. Това, което се пита в гатанката, е защо. Защо е такова сравнението или аналогията, като един сокол ни най-малко не е гол, даже си е бая пернат? :)
Гледам в тоя фразеологичен речник и картинка сложили, хич не кара на подобни метафорични мисли. :)

Публикувано от

Фрустрация

В Бешбармакия* се появи нова разновидност на хомо сапиенс - фрустратори. Те даже създадоха своя организация и я нарекоха, естествено, "Фрустрация" (просто казано – неудовлетвореност, а още по-просто – лошо настроение заради всякакви житейски събития, не устройващи индивида). Бешбармакците виждат в тази организация големи перспективи за окрупняване и уплътняване с нови членове и членки.
Защото всеки, даже и безгрижният бешбармаковец, може да се фрустрира по различни причини. Симптомите също са различни. Един ще хвърли як бой на жена си, друг ще се обеси, трети ще се тъпче и налива, както дойде. Но най-често като резултат от фрустрацията затлъстяват жените, а са пияни мъжете. И съответно, жените се разливат във всички посоки, а мъжете губят всички посоки.
Впрочем, това беше лирично отклонение, а песента е най-общо за това, че всеки, който изпитва гадни чувства по отношение на бивши, настоящи и бъдещи бешбармакски маслокради, а тях ги изпитват всички бешбармакци, може вече да встъпи в общността "Фрустрация". Могат да встъпят даже маслокради, които не са съгласни бивши маслокради да се връщат на мазни длъжности, които вече са заети от сегашни маслокради.
Целта на движението "Фрустрация" е да пренесе неудовлетворението и разрушителните чувства на простите бешбармакци по отношение на маслокрадите (без значение завист ли е това или ненавист) върху самите маслокради. А за целта трябва просто да ги отлепи от хранилките.
Без значение на завлечените милиони, у маслокрадите се запазва пожизнено непреодолимо влечение към хазната. Отлъчването ги застрашава с вечна абстиненция*, което по замисъла на новото движение ще бъде и тяхното вечно проклятие.
Но ето какво е странното, както и да гонят бешбармакците маслокрадите от небесния Олимп, лъщящите им от мас физиономии неизменно цъфват отново там. Никаква отрова не ги хваща. Вече не хлебарките са най-устойчивият жизнен вид на планетата, а бешбармакските маслокради.
В тази връзка се изказват опасения, че движението "Фрустрация" ще вкара бешбармакците в още по-големи душевни мъки. Защото представете си какво се случва, когато са събрани 300 мУлиона подписа против маслокрадите, даже и закон е приет под натиска на фрустриращите, а тези хлебарки пак са там - на хранилката. От такава фрустрация има вече само един изход - да ги причакваш по един и да ги размазваш с чехъл.

-------------------

*бешбармак - основно ястие от месо и юфка у тюркоезичните народи
*абстиненция - има се предвид наркотичната, т.е. състоянието, в което изпадат наркозависимите, когато са лишени от дрога

-------------------

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

Чаените божества

В китайската култура има три чаени божества:
  • Шен Нун - божественият земеделец или орач на духа, живял по предание преди близо 5000 години, един от първопредците на китайците, пръв открил лечебните свойства на чая;
  • Лу Юй - реална историческа личност; живял в епохата Тан; основоположник на чаената култура в Китай и автор на първата чаена енциклопедия;
  • Цян Лун - император от последната цинска династия; "най-чаеният" от всички императори.
Най-интересни са сведенията за Лу Юй. Той бил изоставен още като бебе пред портите на будистки манастир и отгледан от монасите. В манастира получил първите си знания за чая. Когато пораснал, започнал да пътува и да проучва качествата на различните сортове чай. Живял и като отшелник, по което време усъвършенствал и систематизирал знанията си и написал своя знаменит "Трактат за чая" или "Чаен канон". Бил поканен да гостува на императора и за умението си да приготвя чай награден с почетна титла. Имал възможността да остане на служба в двореца, но отказал и продължил да пътешества и да се усъвършенства. Прецизирайки и най-дребните детайли при приготвянето на животворната напитка, станал тънък познавач даже на различните видове вода, за което разказват следната невероятна легенда :) :

Веднъж, гостувайки на знатна особа, Лу Юй се ангажирал да приготви чай. За целта изпратил войник от имението да донесе гърне с вода точно от средата на реката. Когато войникът се върнал, чаеният мъдрец опитал водата и се намръщил:
– Тази е от брега!
Войникът започнал да се кълне, че е изпълнил точно заповедта и селяните от крайбрежието са му свидетели. Но Лу Юй без да го слуша отлял повечето от водата и я опитал пак.
– Ето това е водата, която ми трябва! - заявил той доволно.
Тогава войникът си признал, че като приближил до брега, лодката се заклатила и част от водата се разляла. И той долял гърнето с вода от брега.

:D Противоречи на всякаква наука, но целенасоченият извод е ясен: Тайната е в детайлите! 

Публикувано от

На баир - лозе

любимата Камелия Кондова 

Когато настояваш "Говори ми!",
а аз мълча - по-бяла от прането,
спасявам те от себе си, любими.
От тежестта на мъртвите небета.
Така е редно - всеки да отгледа
небетата и сам да ги оплаче.
Харесва ми нетрайната победа,
с която толкова щастливо крачиш.
Не бих посмяла да те спъна в строя.
Любов ли?! - хрип - сама ще се откърти.
Омръзна ми за мен да пада Троя.
Не искам да ме радват чужди смърти.
Не можеш мойте смърти да ми вземеш.
Не мога да съм "твоето момиче".
Аз сея песни - жъна реквиеми.

В останалото време те обичам.

Публикувано от

Домът на Сократ

Така и така с Кет зачекнахме темата. :)

Укорили Сократ, че домът му е твърде малък и тесен за дружески беседи, а той отвърнал:
– За какво ми е по-голям дом, та да събирам лицемери и подлизурковци? Истинските си приятели мога да събера и в един шкаф.

по А.П.Сумароков




Публикувано от

9 май

Ден на Европа
Ако се чувствате мотивирани да почетете този ден, защото аз - не, по никакъв начин, мога да ви предложа старогръцката легенда за Европа и някои от интерпретациите и в изобразителното изкуство.

За сметка на това изпитвам дълбоко уважение към всяка победа, завоювана с цената на много жертви в името на хуманни идеали. Още повече във време, когато продължаваме да вегетираме под и благодарение на пълна духовна анестезия.


Нам нужна одна победа
Слова и музыка - Булат Окуджава

Здесь птицы не поют,
Деревья не растут,
И только мы к плечу плечо
Врастаем в землю тут.
Горит и кружится планета,
Над нашей Родиною дым,
И значит, нам нужна одна победа,
Одна на всех - мы за ценой не постоим.

Припев:
Нас ждёт огонь смертельный,
И всё ж бессилен он.
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный,
Десятый наш десантный батальон.
Десятый наш десантный батальон.

Лишь только бой угас,
Звучит другой приказ,
И почтальон сойдёт с ума,
Разыскивая нас.
Взлетает красная ракета,
Бьёт пулемёт неутомим,
И значит нам нужна одна победа,
Одна на всех - мы за ценой не постоим.

Припев.

От Курска и Орла
Война нас довела
До самых вражеских ворот.
Такие, брат, дела.
Когда-нибудь мы вспомним это,
И не поверится самим.
А нынче нам нужна одна победа,
Одна на всех - мы за ценой не постоим.

Публикувано от

За кого бие камбаната

Преглеждах "Калейдоскопчето", един от другите ми блогове, и като видях сред снимките от априлската ваканция запустелите и обраснали руини на една стара къща, които снимах тогава, се сетих за този полу-приготвен и така и непубликуван пост. По същото време четох една книга - "Тайният живот на английските писатели" или нещо от тоя род, от български автор, в която имаше прословутия цитат на Джон Дън. Това не е най-добрия смислов превод, струва ми се, но въпросът беше в емоционалното въздействие - когато видях тия руини, веднага ми се "слепнаха" с прочетеното. По-късно ми се видя твърде потискащ и затова не го публикувах. Но точно в момента си мисля, че си е съвсем универсален - в крайна сметка животът не е само цветя и рози. Та се възползвам от моментното си състояние да го изстрелям. :)


Публикувано от