Храбрият Рицар се оженил за Прекрасна Принцеса и живели дълго и щастливо. На всички така им изглеждало, че са щастливи. Но Храбрият Рицар мечтаел за бойни подвизи и спокойният живот го правел нещастен. Принцесата знаела за неговата мечта и това я правело още по-нещастна.
Веднъж Рицарят заминал. Пътешествал по света и се борел със Злото. Храбро се сражавал с враговете. Безброй пъти, като по чудо, избягвал смъртта.
Така минали много години. Рицарят станал непобедим воин. Но в един ясен ден той просто паднал и сърцето му спряло да бие. Никой не знаел, що за тайнствен враг е успял да срази Рицаря. Никой не разбрал, че го убила Принцесата. Тя просто се уморила да го чака и го забравила. Защото, за да умре човек, съвсем не е задължително да му забият кинжал в сърцето. Достатъчно е просто да го забравят ...
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
16 февруари 2010 г. в 17:34
Ех тези принцеси! Когато търсят своят Принц, държат да е световен герой, а после искат геройствата му само за себе си.
16 февруари 2010 г. в 18:07
:))Сигурно си прав, но не съм в състояние да осмислям и да коментирам в момента.
Току-що ми кипнаха червата от мъдрите мисли на Мад Уизард за адсенса, та даже не мога да пиша грамотно, камо ли смислено. Най-мразя някой да ми дава тон в живота, ама ха!