ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: "Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата." Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:"Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?" Лекарят отвърнал:"Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

по Саади
Н. Пезешкиан "Търговецът и папагалът"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛИТЕРАТУРАТА Е ОПАСНО ЗАНИМАНИЕ!

Веднъж попитали Марк Твен, добре ли е да се занимаваш с литература.
-Литературата е опасно занимание! - отговорил той. - Погледнете само - Шекспир е умрял, Милтън е умрял и Тенисън се спомина, а и аз не се чувствам особено добре!

Публикувано от

РАБОТАТА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО

Адолф Менцел (немски художник) мразел разговори за болести и лекарства. Когато в напреднала възраст сериозно заболял, приятели му изпратили известен лекар. При вида на медицинското светило Менцел първоначално се намръщил, но, след като го понаблюдавал, го помолил да се приближи към светлината. Взел скицник и започнал да го рисува. Лекарят се изумил:
-Какво правите? Казаха ми, че сте сериозно болен ...
-Не се движете! - невъзмутимо наредил художникът. - Нима не знаете, че работата е най-доброто лекарство?

Публикувано от

КОЙ Е СТОПАНИНЪТ

След срещата с Анаами Баба(гуру), Анаами Дасс (единственият му ученик) напуснал дома си, за да следва своя учител. След няколко години те минали покрай дома на ученика, който вече бил полуразрушен и решили да нощуват в него. Но в къщата се било заселило безстопанствено куче с малките си и когато Анаами Дасс влязъл вътре, получил няколко болезнени ухапвания. Той започнал да търси по двора пръчка, с която да прогони неканените гости, но Баба го спрял, смеейки се:
-То има рожби, значи има какво да защитава. Ти нямаш нищо, тоя дом повече не е твой. Ще спим на двора.

"Истории за Анаами Баба, който търсил себе си и не намерил" от Сурат

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МОЖЕШ ЛИ ДА ВЯРВАШ НА СЕБЕ СИ

Един брахман вървял към дома си, носейки на плещите си козле, което бил купил за жертвоприношение. По пътя бил забелязан от мошеници, които се наговорили помежду си да му отнемат козлето с хитрост. Избързали напред и тръгнали срещу брамина така, че той да срещне първо един от тях, после двама, а накрая трима.
Този от мошениците, който вървял пръв се обърнал към брамина с думите:
-Несъмнено, благочестиви, това куче обладава големи достойнства, щом го носиш на раменете си. Вероятно отлично гони зверовете!
И казвайки това, продължил нататък.
"Какво говори този негодник? - помислил си браминът. - Да нося куче на раменете си? Сигурно недовижда."
След малко срещнал следващите двама, които попитали:
-Що за съмнително дело си замислил, брахман? Носиш свещения знак на челото си, а на раменете си куче! Пфу! Сигурно добре ловува зайци!
И продължили нататък.
Тогава брахманът вече се усъмнил в себе си. Смъкнал козлето на земята, огледал го внимателно, опипал ушите, рогата и опашката му.
"Ама че глупаци! - свил рамене той. - Взеха козлето за куче."
Качил го отново на раменете си и продължил нататък.
И тук срещнал останалите трима, които възкликнали:
-Внимавай! Не ни докосвай! Премини встрани!
-Но защо?
-Защото само на знаци си чист ти, брахман, а в действителност се вижда, че си ловец, щом ходиш с куче!
Казали и продължили нататък.
"Но какво е това? - помислил си браминът. - Щом толкова хора говорят едно и също, значи е истина. Но толкова обрати се случват в живота. Ами ако това е зъл дух в образа на куче? А ако изведнъж се върне в собствения си облик?"
И обладан от силен страх той хвърлил козлето на земята и го ударил на бяг, да не би да му се наложи да върши изкупителен обред.
А мошениците изяли козлето.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЖИВОТЪТ НА ЛЮБОВТА

Пролет
Стани, любима моя, да тръгнем между хълмовете; снеговете вече се разтопиха, животът се пробуди от сън и се вълнува в долините и по възвишенията. Тръгни с мен да видим следите от стъпките на пролетта, оставени в далечното поле. Нека се изкачим на върха на хълма и се вгледаме в трептенето на зелените долини около него.
Ето, зората на пролетта вече разгърна одеянието си, грижливо сгънато в зимната нощ; с него се нагиздиха прасковата и ябълката, като невести в нощта на съдбата. Събуди се лозата; клончетата и се прегърнаха като двойки влюбени. Побягнаха ручейчетата на подскоци между скалите, повтаряйки песента на радостта; от сърцето на природата се подадоха цветя, като пяна върху морето.
Да тръгнем, да изпием дъждовните сълзи от чашката на нарциса, да напълним душите си с песните на ликуващи птици, да побързаме да вдъхнем аромата на ветровете.
Да седнем до тази скала, където се спотайва теменужката и да разменим целувки от любов.

Лято
Ела с мен в полето, скъпа моя; настъпиха дни на жътва, посевът завърши живота си, съзря от жара на любовта на слънцето към природата. Нека тръгнем натам преди птиците да ни изпреварят и да изкълват плодовете на нашия труд или мравешката общност да превземе земята ни. Ела да съберем плодовете на земята, както душата събира зърна щастие от семената на верността, които пося любовта в дълбините на нашите сърца. Да напълним хамбарите с потомството на стихиите, както живота напълни хранилището с нашите чувства.
Да идем, приятелко моя, да разстелим трева, да се загърнем с небето, да подложим под главите си сноп нежна слама и да отдъхнем от дневния труд, слушайки беседата на езерото в долината.

Есен
Да идем на лозето, възлюбена моя, да изцедим гроздето и да скрием сока му в съдове, както душата крие мъдростта на вековете; да съберем сухи плодове, да извлечем от тях сок и да заменим това, което е било с възпоминания.
Да се върнем в къщата! Пожълтяха листата на дърветата; вятърът ги носи, за да покрие цветята, които се споминаха от мъка, когато лятото се сбогува с тях. Да вървим, птиците отлетяха към брега, отнасяйки със себе си радостта на градините, оставяйки жасмина в самота; последните сълзи капят по кожата на земята.
Да се върнем! Ручейчетата спряха своя бяг; в изворите изсъхнаха сълзите на радостта, хълмовете съблякоха бляскавата си дреха. Да вървим, любима моя. Дрямка унася природата и тя се прощава с бодърстването с трогателна нехавендска песен.

Зима
Ела по-близо, приятелко на моя живот, ела до мен, не позволявай диханието на снеговете да раздели нашите тела. Седни до мен пред това огнище. Огънят е приятен плод на зимата. Разкажи ми за деянията на вековете. Ушите ми се умориха от въздишките на вятъра и стоновете на стихиите. Залости добре вратата и прозореца. Зрелището на гневното лице на природата опечалява душата ми. Налей масло в светилника, о, другарко в живота ми! Той скоро ще загасне. Постави го близо до мен, за да видя какво нарисуваха нощите по лицето ти... Нека изпием по чаша вино и да си спомним деня, в който се събрахме.
Ела по-близо! Ела по-близо, възлюбена на моята душа, огънят догаря и пепелта сега ще го покрие ... Прегърни ме: светилникът погасна и мракът го победи ...
Ето, очите ни се замъглиха от виното на годините ... Отправи ми взор, натежал от дрямка ... Прегърни ме, преди да ни прегърне сънят. Целуни ме, снегът вече победи всичко, освен твоята целувка ... Ох, скъпа моя, колко дълбоко е морето на съня, ох, как далеко е утрото ... в този свят!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МОЖЕ БИ СИ СТРУВА

Всеки ден свещениците изследват Дхарма,
безконечно разпявайки сложни сутри.
Но може би преди това си струва да се научат
да четат любовните писма,
изпратени от вятъра и дъжда, от снега и луната.

Иккю


Публикувано от

УКАЗЪТ НА АЛЕКСАНДЪР

Прочутият Александър, най-най-най-забележителният от всички царе, е получил заради своите деяния и завоевания прозвището Велики, за да не се споменава никога без похвала името на човека, спечелил несравнима слава. Само той, откак свят светува и откак хората се помнят, е постигнал пълна власт над земния кръг, но освен това се е показал по-велик дори от съдбата си: дръзко е предизвиквал нейните най-значителни обрати, не случайно е мерил сили с тях като равен и ги е превъзмогвал като по-силен. Само той е дотолкова ненадминат в славата, че никой не се одързостява дори в надеждите си да се доближи до храбростта му или да помечтае за щастието му. Човек наистина може да се умори от възхита пред многобройните му славни повизи и възвишени дела - било дръзновения в боя, било държавнически деяния: всичко това се е наел да пресъздаде в чудна поема моя Климент, най - умният и най - сладостният измежду поетите.
И все пак най-забележителното нещо у Александър е това, че той не е искал неговият образ да се пипа безразборно от множество майстори, за да може да достигне до потомството неподправен. Той издал по цялата си държава указ никой да не изобразява своеволно царствения лик нито от бронз, нито с бои, нито с длето и позволил единствено на Поликлет да го излива от бронз, на Апелес - да го рисува с бои, и на Пирготел - да го изрязва с длето. Откриело ли се някъде, че някой друг освен тези трима най-прочути майстори е посегнал към свещения образ на царя, щял да бъде наказан не другояче, а като осквернител на светиня.
Благодарение на тази всеобща забрана е станало така, че днес Александър прилича на себе си навсякъде по своите изображения и по всички статуи, картини и изваяния ние виждаме все същата сила на упорит воин, все същото изражение на най-голямо благородство, все същата кракота и цъфтяща младост и все същото изящество на челото с къдрите, отметнати назад.
...

Апулей. Апология. Антология. Прев. от лат. Д. Бояджиев

Публикувано от

ХАСИДСКИ МЪДРОСТИ

Ако Бог иска да накаже човека, му отнема вярата в доброто.
***
Човек, който смята, че може да живее без другите, греши. Човек, който смята, че другите не могат да живеят без него, греши двойно.
***
Физическите си недостатъци човек вижда в огледалото, а собствените си духовни пороци - в ближните си.
***
Любовта е превъзходство на душата на човека над неговото тяло.
***
Необходимо е да се осъзнае, че нашият свят е едно цяло - подобрявайки го частично, ние го подобряваме и в цяло.
***
Всеки човек има тяло и душа, подобно на птицата и нейните криле. Ако птицата не знаеше, че крилете и дават възможност да лети, те биха се явявали само тежест за нея. Но крилете и дават възможност да се издига към небесата. Всички ние имаме криле - нашите души, които могат да ни издигнат толкова високо, колкото ни е нужно, за да полетим. Трябва само да се научим да ги ползваме.
***
Ако името на болестта е "безпричинна вражда", името на лекарството е "безкористна любов".
***
Не светците са в рая, а раят е в светците.
***
Какво е свободата, ако не възможността да се променяш?
***
Човек моли за милост, а не вижда, че тя е пред очите му.
***
Ако вярвате, че можете да паднете, вярвайте и че можете да станете!
***

Публикувано от

ПЛУТОКРАТ

Веднъж, по време на моите странствания, видях на един остров чудовище с човешка глава и железни копита, което непрестанно ядеше от земята и пиеше от морето. Дълго го наблюдавах. След това се приближих и казах:
-Все ти е малко. Нима не можеш да се заситиш и да утолиш жаждата си?
Чудовището отговори:
-Да, аз вече се заситих, дори повече - уморих се от ядене и от пиене. Но утре земя за ядене и море за пиене вече може да няма - от това се и страхувам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

АКО СТОИШ НА ЕДНО МЯСТО

-Деца, утре вие трябва да направите по пет тренировъчни полета - наредила дивата патица на своите патета.
-Кря-кря! - съгласили се с кимване на главички патетата, само най-дебелото отказало:
-Аз няма да се упражнявам, вече се научих да летя!
-Сине, скоро ще полетим към топлите страни. Крилата ти трябва да добият сила и издържливост за да понесеш пътуването - обяснила мама патица.
-Значи трябва да пазя крилата си, за да не се уморят от тренировъчния полет и да не отслабнат - възразило отново патето.
-Движението е живот! - строго казал татко паток. - Силата не се изчерпва от движението.
-Да се почива също е полезно - продължавало да се инати патето.
На следващия ден децата, начело с таткото, се отправили на тренировъчен полет. А майката наредила на ленивото пате да лети след нея. Скоро долетели до брега на блато. Запъхтяното пате се оплакало:
-Ох! Уморих се! Казах ти мамо, че за мен е вредно много да летя.
-Добре, тогава остани да живееш тук - предложила майка му.
-Къде? В това мръсно, застояло блато? - възмутило се патето.
-Някога това блато било чисто езеро. В него се вливала река и извирали множество звънки, чисти ручеи. Един ден езерото си помислило:"Защо водата непрекъснато се влива в мен, а после се оттича? По-добре да си я пазя и да не и давам да тече!"
Този, който стои на едно място загнива и езерото постепенно се превърнало в гнило блато.
Патето погледнало блатото със страх, размахало крила и полетяло да догони ятото.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ

Учениците се обърнали към Учителя с въпрос, какъв е най-добрия подход за решаване на проблеми.
-Има хора, които твърдят, че проблемите могат да бъдат решени чрез полагане на усилия. Тези хора създават работа на себе си и на другите. Проблемите могат да бъдат решени само чрез осъзнаване. Там, където има осъзнаване, проблеми няма.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПЕПЕРУДАТА

Пеперудата била най-красивата на света. На ефирните и криле имало невероятно красива плетеница. Пеперудата обичала да седи върху цветята и да усеща възхитените погледи на прелитащите наоколо бръмбари. Тя много обичала красиви цветя.
Веднъж видяла огромен цвят. Той бил изумително красив и много голям, по-голям от нея самата. Приискало и се да узнае как ще изглежда върху него. Приседнала върху му и в този момент листчетата се затворили и цветът я изял, без тя да успее да издаде и звук. Той много обичал красиви пеперуди.

Публикувано от

ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ ДВЕ ОЧИ

Веднъж момче се обърнало към равина с въпрос, защо хората имат две очи, а не едно, както носа и устата.
-С лявото око трябва да наблюдаваш себе си, за да видиш как можеш да се усъвършенстваш, а с дясното - да гледаш хората с любов и винаги да виждаш най-доброто в тях.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НИКОЙ НЕ ХВЪРЛЯ КАМЪНИ ПО БЕЗПЛОДНО ДЪРВО

Една жена, работеща в социалната сфера, изливала огорчението си пред Учителя. Колко повече ползи би могла да принесе на бедните, ако не се налагало да губи толкова много време и сили, за да защитава себе си и своята работа от злословие и неразбиране.
Учителят я изслушал внимателно и произнесъл само една фраза:
-Никой не хвърля камъни по безплодно дърво!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НАЙ-ЦЕННОТО СЪКРОВИЩЕ

Пътници нощували в изоставен оазис. Водоемът бил пресъхнал, но в оазиса имало стара колиба и няколко палми. На сутринта водачът на кервана бил изчезнал с камилите и стоките.
Пътниците реагирали различно на новината - старец я приел спокойно, а един от търговците възнегодувал:
-Подлецът е задигнал всичко. Ти си най-добре старче, нямаше стока, само торба с храна. Въпреки че даже и нея е отнесъл крадецът.
-Аз притежавам знания. Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го притежава - отбелязал старецът.
-Каква полза от знания?! Ще умрем в пустинята без вода - продължавал да се гневи търговецът.
-Ще се запасим с вода в оазиса и ще настигнем крадеца в града на края на пустинята - казал старецът.
-И къде виждаш вода в този пресъхнал кладенец? - язвително попитал търговецът.
Старецът мълчаливо изнесъл от колибата голямо стъклено блюдо и чаша. Изкопал тясна яма с дълбочина около половин метър. Сложил чашката на дъното и я покрил с блюдото. За най-голямо изумление на търговеца в чашката започнала да капе вода от дъното на блюдото.
-Пясъкът надолу е влажен. Слънцето свети през стъклото и изпарява влагата от стените на ямата. Тя кондензира по дъното на блюдото и се стича в чашата - обяснил старецът.
После отрязал стебло от изсъхнала тръстика. Забил го в дъното на кладенеца и започнал да всмуква. Скоро от него избила вода.
-На дъното има скрита вода на малка дълбочина - обяснил той на изумения търговец.
Докато вървели през пустинята старецът извличал вода отвсякъде - от кактусите и камъните, от росата и камилските тръни.
Когато пристигнали в града и настигнали крадеца, търговецът щедро възнаградил стареца с пари и потвърдил с благодарност:
-Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го обладава!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

БОЖИЯ БЛАГОСЛОСЛОВИЯ И ПРОКЛЯТИЕ

Попитали мъдрец:
-В какво е същността на божията благословия и в какво - на неговото проклятие?
Мъдрецът отвърнал:
-Когато юноша по ум и благочестие наподобява старец - това е божия благословия. Когато старец по ум и благочестие наподобява юноша - това е божие проклятие.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИСТИНАТА Е ВИНАГИ ПРЕД ОЧИТЕ НИ

Учителят винаги казвал, че Истината е пред очите ни, но ние не я виждаме, защото не ни достига перспектива.
Веднъж той завел учениците в планината. Когато били изминали половината път, ученик обходил с поглед околността и съкрушено попитал:
-И къде е този прекрасен пейзаж, за който непрекъснато говориш?
Учителят се усмихнал:
-Ти се намираш в самия му център, в което сам ще се убедиш, когато достигнем върха на планината.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПЕСЕН НА РАДОСТТА

Човекът е моя възлюбен и аз съм неговата другарка. Стремя се към него и той страда по мен. Но уви! Имам съперница в любовта си към него, която прави нещастна мен и измъчва него. Съперница-злодейка, наречена Материя: тя ни преследва, където и да отидем и ни разделя, като свидетел.
Търся моя любим в полето, под дърветата, около езерото и не го намирам. Материя го е съблазнила и отвела в града при тълпите, гибелта и нещастието.
Търся го в домовете на познанието и храмовете на мъдростта и не го намирам, защото Материя, облечена в прах, го е привлякла в крепостта на егоизма, където царства разюздаността.
Търся го в полето на доволството, но не го намирам, защото моята съперница го е оковала в пещерата на вечната алчност.
Зова го на изгрев, когато Изтокът се усмихва, но той не ме чува, защото дрямката на въздържанието е слепила очите му. Заигравам се с него вечер, когато се възцарява тишината и го обсипвам с цветя, но той не усеща присъствието ми, защото увлечението по бъдещите дни е обсебило мислите му.
Приятелят ми ме обича. Той ме търси в деянията си, но ме намира само в деянията на Бога. Стреми се да ме срещне в двореца на славата, издигнат върху черепите на слабите, сред злато и сребро, но аз идвам при него само в колибата на простотата, построена от Бог на брега на ручея на чувствата. Иска да ме целуне пред лицата на тираните и убийците, но аз му позволявам да докосне устните ми само насаме, сред чистотата на цветятя. Той хитро се опитва да изпраща посредници помежду ни, но на мен не са ми нужни посредници, само труда на чистотата, труда на красотата.
Съперницата ми, Материя, научи приятеля ми на вопли и викове. Аз ще го науча да пролива сълзи на умиление от очите на душата и да издава въздишки на удовлетворение.
Ние сме създадени един за друг, аз - за моя приятел и той - за мен.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЩАСТИЕТО Е ПЕПЕРУДА

-Щастието е пеперуда - казал Учителят. - Преследваш ли го - отлита. Седнеш ли спокойно - каца на рамото ти.
-И какво да направя за да намеря щастие?
-Престани да го преследваш.
-Но наистина ли нищо не трябва да правя?
-Опитай да седнеш спокойно, ако ти достига смелост!

Публикувано от

КРАЯТ Е БЛИЗЪК

Трима свещеници - християнски, мюсюлмански и еврейски, застанали до пътя с огромен плакат в ръце, решени да го показват на всеки преминаващ водач на автомобил.
Надписът на плаката гласял:"КРАЯТ Е БЛИЗЪК! Сменете курса, преди да е станало късно!"
-Оставете ни на мира, религиозни фанатици такива! - изкрещял първият шофьор и увеличил скоростта.
Колата му се скрила зад ъгъла и оттам съвсем скоро се чуло гръмко разплискване на вода.
-Как мислите, - обърнал се единият свещеник към другите - дали просто да не напишем "МОСТЪТ Е СРУТЕН"?

Публикувано от

ВЕДРО С ЯБЪЛКИ или КОЙ С КАКВОТО Е БОГАТ, ТОВА И ДЕЛИ С ДРУГИТЕ

:) Посвещава се на нашите "съседи".

Купил си човек нова къща и градина с плодови дървета около нея. А до него живел завистлив съсед, който непрекъснато се опитвал да му развали настроението. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту още някаква гадост ще свърши.
Веднъж човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там - ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, зрели ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!" Отворил вратата с надеждата за скандал, но човекът му подал ведрото с думите:
-Кой с каквото е богат, това и дели с другите!


Публикувано от

БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!

Искам да поднеса сърдечната си благодарност на всички познати и непознати приятели, които по един или друг начин откликнаха на нашата молба за помощ към блогосферата и помогнаха за спасяване жилището на едно семейство! На всички познати и непознати блогъри, потребители на социалните мрежи, които използвахме за дадем гласност на нашата молба и техните собственици!
Снощи Мария с публикацията "Успех" обяви мисията за успешно приключена. Ще цитирам само сбития отчет, а пълните разпечатки можете да видите в самата публикация :

"Помолихме за финансова помощ за покриването
на просрочен ипотечен кредит в размер на
450+450+157 = 997лв. Благодарение на
дарителите (изброени са в разпечатките) са
събрани 1040 лв. ( към момента на издаване на
разпечатките, последната сума от 388,18 лв. не е
осчетоводена, но вече е приведена по сметката на
ипотеката), с което кампанията приключва."

Щастлива съм, че със силата на Човечността, Толерантността и Приятелството беше извършено едно малко чудо за човек, който напълно го заслужава, защото неизменно ги е проявявал към всички нас!
... Много уроци научихме в хода на тази история. Дано не ги забравим!
Бъдете здрави и вярвайте, че в труден момент може да се намери приятелско рамо, на което да се опрем! Ние го доказахме!
Благодаря ви и поклон!

Публикувано от

МИКРОФОН

-А какво е човекът без мен? - разсъждавал микрофонът. - Никой не може да мине без мен - нито певицата, нито коментаторът, нито космонавтът. Аз, микрофонът, разнасям гласовете им по планетата и затова пред мен всички се вълнуват и треперят.
И тогава човекът започнал от време на време да изключва микрофона. И той станал по-скромен, разбрал, че съвсем не е задължително човекът да го използва непрекъснато.
Още повече най-важните думи хората винаги ще казват без микрофон.
Какви именно?
Ами например:"Обичам те!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДУША

... И отделил Богът на Боговете от същността на душата си, и създал в нея красота.
Дарил и финеса на дъха на зората, и аромата на полските цветя, и нежността на лунната светлина.
И и подал чаша радост с думите:"Никога не пий от нея, ако не искаш да забравиш миналото и да пренебрегнеш бъдещето" и чаша печал, казвайки:"Пий от нея и ще постигнеш същността на веселието в живота".
И посял в нея любов, която се разделя с нея при първата въздишка на удовлетворение и сладост, която си тръгва с първата произнесена дума.
И довел до нея от небесата знание, за да я направлява по пътя към истината.
И вложил в дълбините и зрение, за да вижда невидимото.
И създал в нея чувствителност, която се отправя на път с фантазията и странства заедно с призраците.
И я облякъл в одеянието на страстта, изтъкано от ангелите от трепета на дъгата.
И после вложил в нея мрака на съмнението - сянка на светлината.
И взел Бог огън от планината на гнева, вихър, духащ от пустинята на неведението, и пясък от берга на морето на себелюбието, и прах изпод нозете на вековете - и създал човека.
И му дал сляпа сила, взривяваща се при безумие и затихваща пред страстите.
После вложил в него живота - сянката на смърта.
И се усмихнал Богът на Боговете, и се просълзил, и почувствал любов, която няма край и предел, и съединил човека с неговата душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ

Живели мъж и жена.Живели охолно. От нищо не се лишавали, нищо не им липсвало.
Един път мъжът се прибрал вкъщи и казал на жена си:
-Всяка вечер минавам покрай колибата на бедняка, който живее близо до имението ни и всяка вечер чувам дружен смях. Смеят се и беднякът, и жена му, а на какво така се смеят и радват - не знам.
Жена му отвърнала:
-Ех, как искам и аз така да се забавлявам по цяла вечер, иначе скучно е, като падне мрак! Не забравяй, утре да се отбиеш у тях и да ги попиташ на какво така се радват.
Богаташът така и направил, както заръчала жена му. Вечерта, минавайки покрай схлупената къщурка, потропал на единствения прозорец, зад който отново се носел безгрижен смях. Когато беднякът се показал на вратата, чифликчията го попитал:
-Кажи ми, ти си беден, в колибата ти с трън няма какво да закачиш, а всяка вечер тя се изпълва с радостен смях. В същото време моят дом е пълен с каквото душата ти поиска, а вечер на двамата с жена ми ни е скучно, въобще не ни е до смях. Ще ти дам колкото пари искаш, само ми разкрий тайната!
Беднякът присвил хитро очи и отвърнал:
-Притрябвали са ми парите ти! И така ще ти кажа: имаме с жена ми "златна ябълка". Вечер си я търкаляме и подаваме един на друг, аз - на жена ми, тя - на мен и така се забавляваме и веселим.
Не дослушал богаташът разказа на бедняка, а хукнал към къщи. "Това ли била работата? - мислел си по пътя. - Пари ли нямаме, че да си купим златна ябълка?" Пристигнал у дома си, разказал на жена си, а на сутринта се отправил към града, златна ябълка да купува.
Намерил златна ябълка, скъпо и прескъпо платил за нея и забързал обратно при жена си да се върне.
Седнали те в двата края на стаята и започнали да си търкалят златната ябълка. Но нито им станало смешно от това, нито радостно .
Какво да правят, легнали си. Утрото, както е известно, е по-мъдро от вечерта.
На следващия ден богаташът пак почукал у бедняка:
-Купих златна ябълка, - казал му - с жена ми я търкаляхме, търкаляхме, но весело не ни стана. Защо?
В тоя момент на прага на бедняшката колиба изпълзяло малко детенце, още се учело да ходи. Беднякът посочил детенцето и отвърнал:
-Нищо не си разбрал, мили човече! Ето я нашата "златна ябълка". Вечер си идвам изморен от полето, жената и детето ме чакат. Хапваме заедно, каквото дал Господ, и с жена ми сядаме в двата ъгъла на стаята, а нашата трохичка - ту при единия, ту при другия. На детето му е смешно, а на нас с жената ни става радостно. Ето, на това се смеем всички!

Отглеждането на дете изисква усилен труд и е огромна отговорност. Но една - единствена детска усмивка е способна да изкупи всичкижертви, всички мъки и е безценна!

:) Честит празник на "златните ни ябълки"!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от