Притчите

Под склона на висока планина имало малка къща, потънала в зеленина. В двора, под висока, разклонена ела, стояли едно до друго множество гърнета. Грънчарят всеки ден правел нови гърнета и ги изнасял да съхнат навън, докато те не тръгнели за други домове, където да изпълняват своето предназначение. Съдовете се различавали по своята форма, височина и вместимост, много от тях били украсени с разноцветни шарки, но всички те били глинени, което безусловно ги обединявало.
Веднъж, навярно от скука, а може и просто от безделие, между гърнетата се завързал спор. Спорът започнал неочаквано, продължил дълго, всички крещели, превъзнасяйки своята красота и качество, стараейки се да докажат, че именно те са по-нужни и добри от другите, че формата им е по-съвършена, а значи и съдбата им ще е по-щастлива. Всяко гърне искало да участва в разговора, всички се оплели в безсмисления спор, само старото гърне, стоящо самотно до оградата слушало мълчаливо. То навярно знаело, че съвсем не е важно каква е красотата и формата им, а с какво са напълнени. Важното е какво има вътре в тях. Може да са красиви и да прашасват безполезни. Може да са напълнени с пари и завинаги да са скрити от чужди очи. Или просто да прекарат празни целия си живот, без да изпитат ни болка, ни радост. А може и да не са особено красиви, но да бъдат полезни и истински нужни, напълнени с чиста вода или вкусна храна. Скоро гърнетата ще попаднат в други домове и задължително ще разберат това с времето.
Старото гърне прекарало живота си, принасяйки полза. То слушало спора, знаейки навярно, че не е важно как изглеждаш, важното е с какво си напълнен.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy