Притчите

По заявка :)

-Ела при мен - измъркала Хера.
-Нека да е друг път - направил гримаса Зевс. - Днес имам главоболие.
-Така ли? - Хера присвила очи. - И с кого ми изневерява днес?
-Какво говориш, какво говориш! - изплашено замахал с ръце Зевс. - Не и аз!
-Не ме лъжи! - гласът на Хера изстинал като високопланински лед. - Сама чух вчера как една критянка каза на друга, че мъжът и в леглото е просто бог!
-Но тя е говорела за мъжа си, не за мен ...
-Аха, а критянката откъде знае какви са боговете в леглото, а?
Зевс се объркал.
-Честна дума, душичко! И наистина ме боли глава.
Хера пристъпила към него и го подушила.
-Разбира се, как няма да те боли! Кой знае какви боклуци си пил пак с Дионис!
-Какви боклуци! - засегнал се Зевс. - Прекрасен ферментирал нектар.
-По-добре за жена си да беше помислил!
-Аз мислих ...
-Не, не си!
-Казах, че мислих!
-А аз, че не си!
-Скъпа, не викай! Главата ми се цепи!
-И така трябва! Нека се цепи!
Зевс седнал на пода и обхванал с ръце пулсиращата си глава.
-Ще те помоля, замълчи за минутка! Не ме прекъсвай ... Струва ми се, ще се роди някаква мисъл ...
-Ах, мисъл!
Хера решително извадила точилката иззад гърба си и я стоварила по темето на мъжа си. Главата на Зевс се разцепила като гнил плод и оттам излетяла, пърхайки с крилца, малката Атина. Зевс уплашено възкликнал и се опитал да я напъха обратно, но вече било късно.
-Значи за мен си мислил, а! - задъхвайки се от гняв изхриптяла Хера. - Голи крилати девойки, ето какво има в главата ти!
Атина се изплъзнала от ръцете на Зевс и излетяла през прозореца. Зад гърба и затрещели мълнии и чугунено зазвънели тигани.
Бъдещата богиня на сраженията, а още по-важно - на мъдростта, не хранела никакво съмнение в изхода от тази битка.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy