Понякога използвам Интернет като бележник за мимолетни спомени, листчетата ги губя :). Преди време си спомних една от песните, които пеехме в младите или поне безгрижните си години в компания, с китара - "Някой ден ще ни намерят вкаменени", записах текста в другия си блог. Тази вечер друга такава ме застигна :). Не е притча, но има някаква промисъл :).
Жените са като цигарите,
обичаме ги незапалени.
Запалим ли ги, те изгарят
между пръстите опушени.
А ние често в тях се лъжеме,
поняколко подред опитваме.
Но най-добрата си избираме,
изпълнени с наслада всмукваме.
Казват, че били отрова,
погубваща живота ни.
Не вярвайте на тези хора,
не скривайте порока си.
Публикувано от Gloxy-Floxy
6 февруари 2010 г. в 6:10
Огънят разкрива същността,,,
6 февруари 2010 г. в 9:46
Толкова усилия полагат за да я разкрият, а после ... предпочитат фантазиите си :).
6 февруари 2010 г. в 23:37
Фантазиите като опит за украсяване на действителността...нима не е непрекъснато състояние?Пък и самото разкриване на същността е красотата на живота.После-фантазии(спомен по отминалото)
6 февруари 2010 г. в 23:57
:) Аз говорех за фантазиите-спомен от бъдещето.
5 юни 2010 г. в 5:21
Използвах този стих за направата на клип .. съжалявам,че не попитах предварително ,но съм поставила адреса от където съм го взела . Ако желаете,може да видите клипа на : http://vbox7.com/play:e389166d
5 юни 2010 г. в 9:22
:) Ще го видя непременно!
То е песен, както съм споменала по-горе, но нямаше как да я изпея тук. :D