НАЙ-ГОЛЯМАТА РАДОСТ В ЖИВОТА

детски терапевтични приказки и притчи

Имало едно Момченце. То било много печално и тъжно. Неговите майка и татко много работели, както повечето съвременни родители. Затова Момченцето прекарвало по-голямата част от времето с баба си. И родителите му липсвали много. Радостни били само тези дни, които прекарвало с мама и татко и те му носели подаръци. Но това не се случвало често, а и радостта от подаръците, кой знае защо, бързо изчезвала.
Една късна вечер Момченцето вече било в леглото, когато в стаята се чул шум. То даже не успяло да се изплаши и пред него се появил приказен елф.
-Кой си ти? - попитало Момченцето.
-Аз съм елф, който носи радост на тъжни момченца.
-О, - зарадвало се Момченцето - значи ми носиш подарък или мама и татко утре ще играят цял ден с мен!
-Не - отвърнал елфът.
Момченцето помръкнало.
-Слушай, Момченце, - казал елфът - майка ти и татко ти трябва да работят и правят за теб всичко, което им е възможно. А що се отнася до подаръците, погледни колко много имаш вече. Е, защо не си щастлив с тях? Та нали това са подаръци от родителите ти.
-Аз съм щастлив, когато ги получавам, но после щастието някак си отива и те не ме радват вече.
-Ето какво, - усмихнал се елфът - аз искам да ти разкрия нещо, което винаги ще ти носи щастие и радост. Но затова първо ще се пренесем в страната на малките елфи.
Елфът произнесъл магическа дума и те се озовали в приказното царство. Наоколо имало цветущи поляни и красиви къщички, около които играели мънички елфи. И всички имали щастливи, усмихнати лица.
-На какво се радват? - попитало Момченцето.
-Понаблюдавай ги и сам ще намериш отговор!
И Момченцето тръгнало от дом на дом, от полянка на полянка. На едно място по-голям елф играел с по-малките. Друг правел подаръци с мама и татко. Трети помагал да почистят и оправят вкъщи. Четвърти съчинявал весели истории за приятелите си. Всеки от тях правел нещо за другите.
Момченцето се намръщило и озадачено погледнало елфа.
-Още ли не си се досетил? - попитал той. - Добре, аз ще ти подскажа. Всички те дават радост на другите, дават своето приятелство, загриженост и помощ. Не получават, а дават! Най-големият подарък, най-голямата радост в живота е да можеш да правиш другите щастливи. Тази способност притежават всички, но не всеки знае за нея. И ти можеш да бъдеш щастлив непрекъснато, защото никой не те ограничава да раздаваш своята любов, грижа и топлина на другите.
-Тогава искам да остана тук и да бъда елф - казало момченцето.
-За да отдаваш душевна топлина и да се грижиш за другите, е достатъчно да си човек. А ти е време да се прибираш вкъщи - елфът произнесъл вълшебната дума и Момченцето се озовало у дома в стаята си.
То се свило на кълбо в постелята си и мислело за това, как няма търпение да настъпи утрешния ден. Може да нарисува картини за подарък на мама и татко, непременно ще помогне на баба в къщната работа и ще съчини весела история за съседското момче, което винаги е тъжно. И Момченцето заспало в предвкусване на утрешния ден, в който няма място за мъка и печал, където няма какво да чака и радостта и щастието зависят изцяло от него.

Марина Фатеева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЖОНГЛЬОРЪТ НА ДЕВА МАРИЯ

І
По времето на крал Людовик живял във Франция беден жонгльор; бил родом от Компиен и го наричали Барнабе; той ходел от град на град и показвал фокуси, изискващи сила и ловкост.
В панаирни дни Барнабе разстилал на градския площад вехто, износено килимче и започвал да привиква децата и да припява забавни рими, които усвоил от един стар жонгльор. След това, като заставал в много неестествена поза, започвал да балансира оловна чиния на носа си.
На първо време тълпата го гледала равнодушно.
Но когато, заставайки на ръце, подхвърлял и ловял във въздуха с краката си шест медни топки, блестящи на слънцето, или сгънат на колело жонглирал с дванадесет ножа, шум на одобрение се понасял в редиците на зрителите и монетите се посипвали по килимчето като дъжд.
Но, както и повечето хора, издържащи се от таланта си, Барнабе от Компиен едва свързвал двата края.
Добивайки хляба си с пот на челото, той търпял лишения, далеч по-големи отколкото е положено да търпи човек за греховете на нашия прародител Адам.
Освен това той нямал възможност да се труди, колкото иска. За да покаже своето забележително учение, той се нуждаел от лъчите на слънцето и светлината на деня, както се нуждаят от тях дърветата, за да цъфтят и да плодоносят. През зимата той също напомнял за дърво, лишено от листата си и като че ли изсъхнало. Мразовитата зима била сурова към жонгльора. И като щуреца, за който разказва Мария Френска, с настъпването на лошото време страдал от глад и студ. Но в душевна простота понасял несгодите търпеливо.
Барнабе никога не се замислял нито за произхода на богатствата, нито за неравенството в положението на хората. Той твърдо вярвал, че ако тукашния свят е лош, то отвъдният непременно трябва да е прекрасен и тази надежда го крепяла. Той не подражавал на богохулниците и безбожниците, продали душата си на дявола. Никога не злоупотребявал с името на Бога; живеел честно и макар да нямал своя жена, не пожелавал жената на ближния си, защото жената е враг на силните мъже, което доказва историята със Самсон от Светото писание.
Право казано, той не бил подвластен на плътски въжделения и му било по-трудно да се откаже от каничка вино, отколкото от общуване с жени - бидейки въздържан по природа, все пак нямал против да си изплакне гърлото в горещо време. Най-общо бил човек добродетелен, богоязлив и дълбоко почитащ Пресветата Дева.
Влизайки в църква, никога не пропускал случай да падне на колене и да и се помоли: "Царице небесна, не ме изоставяй в милостта си, докато Господу е угодно, за да живея на земята, а когато умра, прати ми райско блаженство."

ІІ
Една вечер, след дъждовен ден, когато Барнабе печален и сгърбен, носел под мишница своите топки и ножове, загърнати във вехтото килимче, и бродел в търсене на някоя плевня, където да може, макар и без вечеря, да намери подслон за през нощта, той видял по пътя в същата посока да върви монах и почтително му се поклонил. Те продължили заедно нататък и между тях се завързала беседа.
-Кажи, добри човече, - попитал монахът - защо си облечен от главата до петите в зелено? Навярно ти предстои да изпълниш ролята на луд в някоя мистерия?
-Съвсем не, отче - отвърнал Барнабе. - Просто съм жонгльор. Казвам се Барнабе. И ако можех всеки ден да ям донасита, бих казал, че това да си жонгльор е най-хубаво от всичко.
-Ти се заблуждаваш, приятелю Барнабе - възразил монахът. - Най-хубаво от всичко е да бъдеш монах. Монасите словославят Господа, Пречистата Дева и всички светии. Животът на монаха е незамлъкваща хвалба на Бога.
-Отче, даже и в невежеството си аз осъзнавам, че моето звание не може да се сравни с Вашето и въпреки че не е толкова просто да танцуваш, удържайки на края на носа си пръчка, на върха на която има монета, това помръква пред вашите деяния. И на мен би ми се искало подобно на вас да се моля безспирно и най-вече да прославям Пресветата Дева, която особено почитам! Охотно бих се отказал от изкуството си, благодарение на което се прочух в шестотин селища от Суасон до Бове, и бих влязъл в манастир.
Простодушието на жонгльора трогнало монаха, а и тъй като бил достатъчно прозорлив, разпознал в Барнабе един от онези хора на добрата воля, за които Господ Бог е казал: "Да пребъде с тях мирът на земята!" Затова се обърнал към него с такива думи:
-Приятелю Барнабе, ела с мен. Аз съм настоятел на един манастир и ще те приема в нашата обител. Този, който е указвал на Мария Египетска пътя в пустинята, те постави на пътя ми, за да те направлявам в пътя към спасението.
Така Барнабе станал монах. В манастира, където бил приет, монасите особено ревностно се кланяли на Пресветата Дева. Всеки използвал в нейна слава всички знания и умения, които му е дарил Господ.
Самият настоятел съчинявал книги, в които по всички правила на схоластичната наука възвеличавал добродетелите на божията майка.
Брат Маврикий изкусно преписвал тези трактати на пергамент.
Брат Александър ги украсявал с изящни миниатюри. На тях изобразявал небесната царица, седнала на Соломоновия трон, в подножието на който бодърствали четири лъва; около сияйната и глава летели седем гълъба, олицетворяващи седемте дара на Светия Дух: страх божий, благочестие, знание, сила, просветление, разум и мъдрост. Тя била обкръжена от шест златокъдри деви: Смирение, Благоразумие, Уединение, Благоговение, Девственост и Послушание.
В краката и били изобразени в молитвена поза две голи фигурки с удивителна белота. Това били души, молещи за застъпничество и за спасение.
На друга страница за сравнение с Мария, брат Александър изобразил Ева, за да може едновременно да се види грехът и неговото изкупление, унижената жена и девата в молитвен екстаз.
Брат Марброт също бил едно от най-нежните деца на Мария.
Той неуморно изсичал образа и от камък. Заради това брадата и веждите му били винаги побелели от праха, а очите му сълзели. Той бил достигнал вече преклонна възраст, но бил пълен със сила и бодрост. Видимо небесната царица покровителствала старостта на своето чедо. Марброт я изобразявал седнала на престол. Около челото и сияел венец от скъпоценности. Марброд грижливо прикривал с гънките на роклята нозете на онази, за която някой пророк беше казал: "Като заключена градина, възлюбена моя".
Понякога и придавал образа на прелестно дете; изглеждало сякаш казва: "Господи, воистина си Бог мой!"
В манастира имало и поети, които съчинявали на латински изречения и химни в слава на присноблажената Дева Мария, а някакъв пикардиец преразказвал чудесата на Богородица на език простонароден и ги възпявал в стихове.

ІІІ
Наблюдавайки такова съревнование във възхвалата на Светата Дева и такова множество от славни деяния, Барнабе се ужасявал от своето невежество и простота.
-Уви! - говорел той сам на себе си, разхождайки се из малката, лишена от сянка манастирска градина. Колко съм нещастен! Не мога подобно на братята да прославя достойно Пресветата Богородица, а всъщност я обичам с цялото си сърце. Уви! Уви! Аз съм човек прост, неизкушен, няма у мен, за да ти служа, Владичице, ни назидателни проповеди, ни трактати, съставени по всички правила, нито красиви картини, нито изкусно изсечени статуи, нито наредени стихове! Уви, нищо нямам аз!
Така стенел и се опечалявал той. Една вечер монасите се разхождали и беседвали помежду си. Така чул историята за монаха, който знаел една-единствена молитва: "Радвай се, Богородице Дево!" Всички го презирали за невежеството му, но след смъртта му на устата му разцъфнали пет рози, с броя на на буквите, съставящи името на Мария и така била призната святостта на починалия.
Чувайки този разказ, Барнабе още веднъж бил поразен от добротата на Пресветата Дева. Но блажената смърт на монаха не го утешила. Той копнеел да се потруди за славата на небесната царица.
Барнабе непрекъснато търсел възможност за това, все не я намирал и от ден на ден все повече се съкрушавал. Но една сутрин се пробудил с радостно чувство, изтичал в параклиса и останал там в усамотение дълги часове. След обяда отново отишъл там.
Оттогава ежедневно се отправял в параклиса, когато там нямало никого и прекарвал вътре времето, в което другите монаси се отдавали на изкуства и занаяти.
Странното му поведение разбудило любопитството на останалите.
Братята недоумявали, защо Барнабе толкова често се уединява.
Настоятелят, чийто дълг било да знае всичко, което се случва в манастира, решил да го проследи по време на отлъчванията му. И веднъж, когато Барнабе отново се усамотил в параклиса, настоятелят и двама старци го последвали и останали да наблюдават случващото се вътре през цепнатината на вратата.
Пред олтара на Светата Дева Барнабе застанал на ръце жонглирал с шестте топки и дванадестетте ножа. В чест на божията майка той изпълнил всички фокуси, за които някога получавал бурни аплодисменти. Неразбирайки, че този безхитростен човек отдава на Пресветата Дева цялото си изкуство и умение, старците решили, че това е кощунство.
Настоятелят знаел, че Барнабе е с чиста душа, но решил, че разумът му се е размътил. Тримата се канели да влязат и да го изведат от параклиса, когато изведнъж видели Пресветата Дева да слиза от амвона и да изтрива с полите на синята си дреха потта, струяща от челото на жонгльора.
Тогава, падайки на каменните плочи, настоятелят провъзгласил:
-Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога!
-Амин! - целувайки земята, отвърнали старците.

Анатол Франс

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЕВА

"И Господ създал Ева от ребро Адамово."
Мислел си Господ:
-Няма да я сътворя от главата му, за да не е високомерна; не от очите му, за да не е любопитна; не от ухото му, за да не подслушва; не от устата му, за да не бърбори много; не от сърцето му, за да не е завистлива; не от ръцете му, за да не е граблива; не от краката му, за да не обича да скита.
От реброто, скромна и скрита част на тялото, сътворил Господ жената и докато се образувала всяка част от тялото и нашепвал: "Бъди кротка, жено! Бъди добродетелна, жено!"
Но от нито един от изброените недостатъци не е лишена жената.

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЧЕСТИТ 24-ТИ МАЙ!

И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст божий,
да кажем: "Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),
на тях пък трябва дъжд от букви божии,
та плод божествен да покълне много.

Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.

Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.

Из "Проглас към Евангелието"

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Когато сърцето е изпълнено с благодарност, всяка врата, която изглежда затворена, може да ни доведе до удивителни открития.
Малко жени са овладели основите на дзен. Ренгетцу е една от тях. Тя извършвала поклоничество и се озовала в едно село на залез. Помолила за подслон. Но жителите на селото захлопнали вратите си пред нея. Те били ортодоксални будисти и не пожелали да приютят жена, практикуваща дзен. Изгонили я от селото.
Нощта била хладна. Ренгетцу останала гладна и без подслон. Тя намерила такъв под вишна сред полето. Не можела да заспи заради студа. А и диви зверове бродели наоколо. В полунощ се пробудила от неспокойната си дрямка, като треперела от студ, и видяла в пролетното нощно небе разцъфналите цветове на вишната да се усмихват на замъглената луна.
Преизпълнена, победена от красотата, тя станала и се поклонила към селото. Благодарение на хората там, останала без подслон, но това и дало възможност да изживее тази великолепна нощ с цъфналата вишна и мъгливата луна.
Животът е великолепен и всеки миг пристига с хиляда и един подаръка за нас. Но ние сме толкова заети, толкова погълнати от мислите на желаещите си умове, че ги отхвърляме. Бог идва непрекъснато, но ние отказваме да го видим.
Човек става Буда, когато приема всичко, което донася живота, с благодарност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ

При равина се втурва притеснен евреин:
-Рави, имам такива проблеми, такива проблеми, че въобще не съм в състояние да ги разреша!
-В думите ти има явно противоречие - отвръща равинът, без да вдига очи от Талмуда.
-Но как? - не проумява посетителят.
-Много просто! Всевишният е създал всеки от нас и много добре знае какво е по силите ни. Ако проблемите са твои, значи можеш да ги решиш. Ако наистина не можеш, това не са твои проблеми.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАК ДА САДИМ ГРАДИНА

Ако искаш да получиш бърз резултат, когато създаваш своята градина, посади бананово дърво.
Ако разчиташ на резултат след година, посади бамбук.
Ако разчиташ на резултат след десет години, посади ива.
Ако гледаш със сто години напред, посади бор.

Чжоу Синюан: "А този, който гледа хиляда години напред, не е ли по-добре да пише книги?"
Чжан Чжупо: "Ако гледаш сто поколения напред, сади добродетели!"

из "Прозрачните сенки на сънищата" от Чжан Чао

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПАМЕТНИК

Човек копаел ожесточено. Ямата ставала все по-дълбока. Избила вода и под нея най-накрая се показала глина. "Ето, това е, което ми трябваше!"- възкликнал човекът и започнал да вади ведра с глина на повърхността. Извадил десетки, докато около ямата изникнал висок куп глина. Тогава той излязъл горе и започнал да извайва от глината себе си.
Когато статуята била готова, човекът я огледал отвсякъде и се усмихнал уморено:"Сега ще ме запомнят задълго, мога да умра!"
... Минали години. Пътници, изнурени от жарките лъчи на слънцето, вадят ведра студена вода от кладенеца, пият донасита и казват с благодарност: "Какъв забележителен човек е изкопал този кладенец!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

АКО ИМАШ НЯКАКЪВ РАЗУМ, БЯГАЙ КЪМ РЕКАТА!

Настрадин Ходжа бил в гората за съчки. Натоварил магарето и тръгнал към къщи. По пътя му хрумнало да провери сухи ли са пръчките. Драснал една клечка кибрит и те пламнали като барут. Магарето се стреснало и хукнало да бяга. Ходжата се опитал да го настигне, но като видял, че няма да успее, викнал след него:
-Ако имаш някакъв разум, бягай към реката!


Публикувано от

КОЙ Е НАЙ-НУЖЕН НА МАСАТА

(детски терапевтични приказки и притчи)

На красиво наредената за обяд маса приборите за хранене започнали спор.
-Аз съм най-нужна! - възкликнала супената лъжица. - Без мен не ще опитате вкусна супа!
-Не, аз съм най-необходим! - възмутил се ножът за хранене. - Само аз мога да разрежа вкусното месце или пържолка!
-А без мен закъде сте?! - обидила се вилицата. - Аз съм най-нужна, защото без мен ще се наложи да ядете с пръсти. А това е толкова некрасиво и невъзпитано. Пфу!
В този момент влязло малкото момченце, което живеело в къщата и казало:
-Защо спорите? Най-необходима тук е моята баба. Тя ме научи да ви ползвам правилно. А когато се храниш правилно, и яденето е по-вкусно!

Ирина Горбачева
Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ТИ ЗНАЕШ ЛИ КОИ СА МИ РОДНИНИ?!

Научила котката, че тигърът и пантерата принадлежат към котешкото семейство. Възгордяла се и без да му мисли се метнала на гърба на магарето.
-Карай ме! - наредила тя. - Карай ме там, където ти заповядам и без да ми противоречиш! Ти знаеш ли кои са ми роднини?!
-Кои? - поинтересувало се магарето.
-Тигърът и пантерата, ето кои! Ако не вярваш, питай враната.
Магарето попитало враната и тя потвърдила. И не само това, а се оказало, че и лъвът и рисът са роднини на котката.
-Сега убеди ли се? - възкликнала котката. - Карай!
-Къде? - спокойно попитало магарето. - При тигъра или при пантерата?
-Не-е-е! - неочаквано измяукала котката. - Карай ме при тези ... как им беше името ... при мишките!
И магарето откарало котката там, където се въдели мишки. Защото котката все пак си е котка.

басня от Сергей Михалков

Оригиналното заглавие е "Какво си въобразила котката"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИКОНОМИЯ





Публикувано от

ЕВРОПА

Това ми хрумна по случай днешния празник - деня на Европа :)

Царят на богатия финикийски град Сидон — Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа.
Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени, се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която, макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата. Европа се уплашила и се събудила; тя не могла да разбере значението на тоя сън. Младата Агенорова дъщеря смирено започнала да се моли на боговете, ако сънят предвещава нещастие за нея, да предотвратят нещастието й. После, като се облякла в пурпурни дрехи от плат с втъкани златни нишки, тя отишла с другарките си на една зелена, отрупана с цветя ливада край морския бряг. Там, лудувайки, сидонските девойки брали цветя в златните си кошнички. Брали дъхави, снежнобели нарциси, пъстри минзухари, теменужки и лилии. Агеноровата дъщеря пък, която блестяла с красота всред другарките си като Афродита, заобиколена от харитите, брала в своята златна кошничка само алени рози. Като си набрали цветя, момичетата почнали да се смеят, да играят и весело да пеят. Свежите им гласове се носели далеко по цъфтящата ливада и по лазурното море, заглушавайки тихия му галещ плясък.
Прекрасната Европа не могла дълго да се радва на безгрижен живот. Видял я Кроносовият син, могъщият облакогонец Зевс, и решил да я открадне. За да не изплаши с появяването си младата Европа, той се превърнал в красив бик. Цялата козина на бика — Зевс, лъщяла като злато, само на челото му блестяло като лунно сияние сребърно петно, а златните рога на бика били извити като нов месец, когато за пръв път се появи в лъчите на пурпурния залез. Прекрасният бик излязъл на поляната и с леки стъпки, едва досягайки тревата, се приближил до момичетата. Сидонските девойки не се изплашили; те заобиколили чудното животно и започнали гальовно да го гладят. Бикът се приближил до Европа, лижел й ръцете и се умилквал около нея. Дъхът му имал приятен мирис на амброзия, целият въздух бил напоен с това благоухание. Европа гладела бика с нежната си ръка по златната козина, прегръщала главата му и го целувала. Бикът легнал в краката на прекрасната девойка, сякаш я молел да се качи на него.
Смеейки се, Европа седнала на широкия гръб на бика. И другите момичета искали да се качат до нея. Но изведнъж бикът станал и бързо се затичал към морето. Той отвлякъл онази, която желаел. Сидонянките се изплашили и силно завикали. Европа пък простирала към тях ръце и ги викала на помощ; но сидонските моми не можели да й помогнат. Златорогият бик се носел като вятър. Той се хвърлил в морето и бързо като делфин заплувал по лазурните му води. А морските вълни се отдръпвали пред него и пръските им се плъзгали като елмази от козината му, без да я намокрят. От морските дълбочини изплували прекрасни нереиди; те се трупат около бика и плуват заедно с него. Самият бог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плава напред със своята колесница, укротява вълните с тризъбеца си, като изравнява пътя по морето за своя велик брат Зевс. Треперейки от страх, Европа седи на гърба на бика. С една ръка тя се държи за златните му рога, а с другата запретва края на пурпурната си рокля, за да не я намокрят морските вълни. Но тя напразно се бои; морето ласкаво шуми и солените му пръски не стигат до нея. Морският вятър отмята къдриците на Европа и развява лекото й покривало. Все по-далечен е брегът; ето, той вече се скрива в синкавата далечина. Навред само море и синьо небе. Скоро в морската далечина се очертават бреговете на Крит. Бикът — Зевс, бързо доплувал до него със своя скъпоценен товар и излязъл на брега. Европа станала жена на Зевс и заживяла оттогава на остров Крит. От Зевс тя родила трима синове: Минос, Радамант и Сарпедон. Славата на тези силни и мъдри синове на гръмовержеца Зевс се носела по цял свят.

Николай Кун "Старогръцки легенди и митове"

"Похищението на Европа" е много експлоатирана тема в изобразителното изкуство. Малка подборка от картини - тук.

Публикувано от

МОСТЪТ НА ПОМИРЕНИЕТО

Веднъж двама братя, Иван и Андрей, които живеели в съседни ферми, се скарали. Това бил първият сериозен конфликт помежду им за четиридесет години. Стопанствата им били взаимосвързани, но дошъл краят на тяхното сътрудничество. Всичко започнало от малко недоразумение, което преминало във взаимна обида, словесни престрелки и завършило с гробно мълчание от двете страни.
Една сутрин на вратата на Иван се почукало. Пред прага стоял дърводелец, който търсел работа.
-Да, имам работа за теб - казал стопанинът. - Виждаш ли ручея, който разделя ливадата? Допреди седмица това беше цяла ливада, но брат ми от злоба разруши с булдозер дигата на реката и сега ни дели вода. Искам от теб да построиш висока ограда, защото повече не желая да виждам нито стопанството му, нито лицето му!
Дърводелецът се съгласил и се хванал за работа. Започнал да мери и реже дъски. Иван го оставил и отишъл да се занимава със селскостопанските си дела. На залез, когато се прибрал от полето, дърводелецът бил приключил работа. Очите на Иван щели да изхвръкнат от учудване, челюстта му увиснала. Вместо ограда, над ручея бил издигнат мост. А още по-голяма била изненадата му, когато видял по моста към него да бърза брат му.
-Ти си направил това за мен след всичко, което ти причиних! - възкликнал Андрей.
Двамата се прегърнали на средата на моста.
Поканили дърводелеца да остане още да работи за тях, но той отвърнал: "Бих останал с радост, но имам още много мостове да построя!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

СОЛОМОН И ЧОВЕКЪТ С ДВЕТЕ ГЛАВИ

По онова време Соломон изведе фараоновата дъщеря от Давидовия град в своя дом, който бе създал в тези дни. За 20 години Соломон въздигна два дома — храм господен и един дворец. И тогава Соломон освободи Китовраса. Китоврас се върна в своята страна и изпроводи на Соломона един мъж с две глави. Когато този мъж се настани да живее у Соломон, царят го запита: “От кои хора си ти, човек ли си, или демон?” Онзи човек отговори: “Аз съм от хората, които живеят под земята.” Царят го запита: “Има ли у вас слънце и луна?” Той рече: “Слънцето у нас изгрява от вашия запад, а от вашия изток залязва; когато у вас е ден, тогава у нас е нощ, а когато у вас е нощ, тогава у нас е ден.”

Цар Соломон му даде жена. Родиха му се двама синове, единият с две глави, а другият с една глава. А баща им имаше голямо богатство. Когато той умря, двуглавият брат рече: “Да разделим имота на глава!” Малкият брат отговори: “Двама сме, ще делим на половина.” Тогава отидоха да спорят при царя. Едноглавият каза: “Двама братя сме, трябва да делим имота на половина.” А двуглавият повтаряше: “Две глави имам, два дяла искам да взема.”

Царят със своята мъдрост заповяда да вземат оцет и рече: “Допускам, че тези две глави са с различни тела; ще полея оцета на едната глава; ако другата не усети, ще вземеш две части за двете глави. Но ако другата глава усети поливането на оцета върху първата глава, значи двете имат едно тяло и ти ще вземеш само един дял.” Когато поляха оцета върху едната глава, и другата се разтърси. Царят рече: “Понеже е едно тяло, един дял ти се полага да вземеш.” Така отсъди цар Соломон.

от "Стара българска литература. Апокрифи" на Д.Петканова

Мислех да превеждам тази история от мидрашите в съкращения, но като проверих има ли я на български, се оказа, че някой го е свършил още Х-ХІ в. и мога да си спестя тоя труд. Отличията с еврейския апокриф, който е първоизточника, са, че в него царят на демоните и подземното царство, в българския апокриф представен като Китоврас, там се нарича Асимодей; двуглавият човек, когато е доведен при Соломон, освен за особеностите на подземното царство, разказва и че е от потомците на Каин, а синовете, които му се раждат впоследствие не са двама, а седем, от които само един с две глави и претенции за двоен дял от наследството.


Публикувано от

ПРИТЧИ В КРАТКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ

Варта рекла на кирпича:
-Подръж ме осем години, аз ще те държа осемстотин.

Ако камък удари гърнето - тежко на гърнето. Ако гърнето удари камък - тежко пак на гърнето.

Попитали кучето какъв плет може да прескочи.
-Според кърпела - отговорило то.

Попитали арнаутина:
-В рая ли искаш да отидеш или в пъкъла?
-Да видим къде дават по-голям айлък - отговорил той.

Мечката се хвалила, че ще се родят много дренки. Като я попитали защо, казала:
-Защото ми се е прияло.

-И тоя грозник се хванал на хорото!
-Бабо, ами че той е синът ти.
-Ох, колко му прилича гърбицата!

Сватовете повели момата към къщата на младоженеца и тя се разплакала горчиво по пътя. Попитали я:
-Ако искаш, да те върнем при вашите?
-Вие ме водете, аз ще си плача! - рекла тя.

-Де отиваш, много?
-При много.
-Чакай и аз да дойда - казало малкото.

Попитали щъркела защо са му толкова черни краката.
-Не съм по-черен от заврян зет - отвърнал той.

-Хванах, татко, хайдутин.
-Доведи го, синко!
-Не мога.
-Остави го!
-Не ме пуща!

Карали една жена да си купи магаренце.
-Доде ми е венчаното, що да давам пари за друго! - рекла тя.

Попитали камилата:
-Защо ти е толкова крив вратът?
-Че то кое ли ми е право! - отвърнала тя.

-Откъде си, дядо Иване?
-Чакай да питам жената!

от "500 български пословици и поговорки", изд. "Наука и изкуство",1969

Публикувано от

ЧУДОТО НА СВ. ГЕОРГИ С БЪЛГАРИНА

Честит Гергьовден! :)

Реших, че най-хубавата легенда за празника е тази, в която има българска следа. :D
Само текста можете да намерите тук. А поздравителната ми картичка - тук.

Весел празник! :)

Публикувано от

СВЕТИ ГЕОРГИ И ЦИГАНИТЕ

Тръгнал св. Георги на кон към Йерусалим, а насреща му циганска каруца. На капрата седи черен циганин, конете подкарва.
-Накъде си тръгнал, циганино? - попитал св. Георги.
-Мисля тук наблизо шатрата си да разпъна - отвърнал той. - А ти накъде?
-Аз отивам в Йерусалим, Господа Бога да навестя, да видя как преживява.
-Бащице, спомни си тогава и за нас, циганите. Разкажи на Бога, че има и такива хора. Нека каже как да живеем, с какво да се занимаваме.
-Добре, - казал св. Георги - ще питам и по пътя наобратно ще мина да ви предам Божието слово.
-Неее, - поклатил глава циганинът - ние сме хора незначителни, ще забравиш за нас.
-Няма да забравя, какво говориш!
-Ще забравиш, ще забравиш!
А конят на св. Георги бил чистокръвен, сбруята била обсипана с драгоценни камъни, а стремената били от чисто злато. Хвърлил им циганинът едно око и казал:
-Знаеш ли, бащице, остави ми едното стреме. Ако го оставиш, като тръгнеш да се качваш на коня, веднага ще се сетиш. Ще си спомниш непременно, че и за циганите трябва да попиташ, как да живеят на тая земя, какво да вършат.
-Хитър си ти, циганино! - засмял се св. Георги. - Така да бъде, ще ти оставя стремето. Вземи! Но запомни, като се връщам, трябва непременно да ми го върнеш.
-Какво говориш, бащице! Всичко ще бъде наред. Ти само не забравяй за нас.
Продължил св. Георги нататък. Минал през едно село. Гледа, мъже дървена къща строят. Само една дъска още трябва да сложат, а тя къса и дупка остава. А те дърпат от двете страни, опитват се да я разтегнат.
-Какво правите, момчета? - изненадал се той.
-Ами нали виждаш, господине, опитваме се да разтегнем дъската, но не ще пущината!
-А аз на ваше място бих я разцепил и бих донадил колкото недостига. Но така и така отивам в Йерусалим при Господа Бога, ще питам как е най-добре да направите.
-Питай, господине, застъпи се за нас, безпътните!
Продължил св. Георги още по-нататък. Гледа два кладенеца, почти един до друг, а между тях ходят две жени с ведра и кобилици. Пълнят вода от единия кладенец, носят я до другия и я изсипват в него.
-Къде отиваш, красавецо?- подвикнали жените.
-В Йерусалим отивам, Господа Бога да видя.
-А ти го питай, защо така сме наказани? Няма ли да се смили и да ни пощади? Душа не ни остана вода да преливаме!
-Ще питам, със здраве!
Добрал се накрая св.Георги до Йерусалим. Отишъл при Господ, видели се. Разказал му св. Георги за чудесата, които видял по пътя. Първо попитал за мъжете, които разтягали дъската.
-Знам ги - казал Бог. - Наказах ги, защото от дъските, които им бяха дадени дом да построят, те и с дърва за огрев искаха да се запасят. Затова им казах: "Век ще разтягате тая дъска, но няма да можете да я разтегнете!" Предай им, че им прощавам греховете, но занапред да обуздават алчността си.
Попитал св. Георги и за жените между двата кладенеца.
-Те разреждаха издоеното мляко с вода и го носеха за продан на пазара, затова са наказани така. Прощавам и на тях, но прегрешенията си да не повтарят.
-Добре, всичко ще предам, както си казал - промълвил св. Георги и понечил да скочи на коня, но за малко да падне, нали го нямало едното стреме, та се сетил за заръката на циганина.
-Едва не забравих, Боже. Обещах на циганина да те попитам, как да живее по-нататък циганското племе на земята.
-Кажи на циганите, нека живеят по техния си закон. Къде ще измолят, къде ще изпросят, къде без питане ще вземат - тяхна работа. Така им предай.
Тръгнал св. Георги наобратно. Зарадвал жените при кладенците и мъжете с дъската, че Бог им прощава. Стигнал най-накрая и до циганския катун.
Наизскачали циганчетата:
-Св. Георги дойде, св. Георги дойде!
Излезли и големите.
-Е, какво каза Господ за нас? - попитал циганинът, който взел златното стреме.
-Каза да ви предам: където изпросите, където измолите, пък и където без питане вземете, всичко е ваше.
-Е, благодарим на Бога, че не е забравил за циганите и така добре се е разпоредил за нас!
-Ти, циганино, благодари на Бога, но и мен не забравяй. Върни ми златното стреме, че трябва да се прибирам.
-Ама ти какво, бащице?! Какво стреме? Никакво стреме не сме взимали, честен кръст, не сме! Гръм да ни удари, ако сме, децата ни щастие да не видят!
Така и останало златното стреме у циганите. Нали и Господ така повелил: където измолят, където изпросят, пък и където без питане вземат.

циганска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЦЕЛЕБНИЯТ КАМЪК



Според преданието, Авраам носел на шията си някакъв драгоценен камък и този, който го погледнел, се отървавал от всякаква немощ. След смъртта му Всевишният вградил този чудесен камък в слънчевия диск, а по-късно възникнала поговорката: "Стане ли слънцето, и болният ще стане".

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КЮРЕТО, ОТНЕСЕНО ОТ ВЯТЪРА

На енориашите на църквата, където проповядвал кюре Лакурсие, се наложило дълго да се молят за дъжд през есента на 1864-та. Сушата била страшна. Изворите пресъхнали, добитъкът измирал от жажда. Свещеникът решил да противостои на бедата с молитва. В съседно село се получило, ето защо и той не губел надежда.
И наистина, една вечер към седем започнали да се събират облаци. Затлачило се небето. Кокошките се сгушили в кокошарниците, котките изчезнали от улиците. Целият Сен Медар, така се казвало селото, където Лакурсие бил свещеник, почувствал, че идва буря. И тя започнала, но каква ти буря - истински ураган! Вихър, порой, даже къщите едва се удържали на основите си. Къщата на свещеника не устояла. И не само че вятърът отнесъл покрива, а и кюрето излетяло. Иначе бил човек солиден и охранен, а тук - като перушинка. Преобърнал се няколко пъти във въздуха, а после вихърът го понесъл към църквата. За малко да се вреже в камбанарията. Но тя рухнала от силата на вятъра, а свещеникът паднал в гробището до отчупеното петле-ветропоказател.
И ако цяла нощ не валяло като из ведро, можело и да не се свести повече, но така лека-полека дошъл на себе си бедничкият. А на сутринта, когато го намерили енориашите, го чули тихичко да си мърмори: "Господи, аз, разбира се, ти благодаря, но не молех за толкова много!"

"Легендите на Нова Франция"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛЪЖА И ПРОКЛЯТИЕ

Като разбрала за божията заповед, Ной да вкара в ковчега представители на всичко живо по земята, дошла и Лъжата и се опитала да се промъкне вътре. Но Ной я забелязал и и казал:
-В ковчега се приемат и всякакви нечисти твари, но само по двойки. Иди и си намери партньор!
Тръгнала Лъжата да си търси другар и насреща и Проклятието.
-Къде - пита - си се запътила?
-Ходих - отвръща Лъжата - при Ной да ме вземе в ковчега, а той ми казва: "Намери си първо партньор!" Ще се съгласиш ли да се съчетаеш с мен?
-А ти с какво ще ме възнаградиш?
-Ето с какво. Ще съставим договор, всичко придобито от мен да принадлежи на теб.
С това и приключили. Оттогава всичко, което придобие Лъжата, е предмет на Проклятие и гибел.

притча от р.Леви

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИНДИЙСКИ МЪДРОСТИ

Безумният се утешава с миналото, слабоумният - с бъдещето, умният - с настоящето.
***
В младостта човек пилее здравето си, за да спечели пари, а в старостта - пари, за да откупи здравето си, но досега това никому не се е удало.
***
Глупакът и невежата имат пет признака:
-сърдят се без причина;
-говорят без нужда;
-променят се неизвестно защо;
-месят се в това, което не ги засяга;
-не съумяват да различат този, който им желае доброто, от този, който им желае злото.
***
Даже този, който е далеко, е до теб, ако е в сърцето ти. Даже този, който е до теб, е далеко, ако мислите ти са далеч от него.
***
Ако един е победил хиляда пъти хиляда души в сражение, а друг е победил един път себе си, неговата победа е по-голяма.
***
Ползата от книгата за този, който си няма собствен ум, е като ползата от огледалото за слепия.
***
Не е имало още случай неизпечено гърне да задържи вода, ситото - фино брашно, а женското сърце - тайна.
***
Подобно на любящ баща кралят трябва да брани народа си от крадци, чиновници, нашествие на вражески пълчища, от фаворитите си и от собствената си алчност.
***
Жената с един бърбори, друг гледа кокетно, за трети мисли. Кой и е мил?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИМЕТО НА МАЙ



Чичо Стоян

(за по-четлив текст - клик на картинката)

Публикувано от